№ 76
гр. С.З., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000551 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 835/12.10.2022 г., постановено по гр.д. №
1461/2022г. по описа на Районен съд – гр.С.З., в частта, с която е обявен за
недействителен договор за потребителски микрокредит от разстояние от
31.05.2021г., сключен между П. К. П. и „С.К.К.Г.“ АД на основание чл.22, вр.
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и „С.К.К.Г.“ АД е осъден да заплати на П. К. П.
сумата 765,70 лв. дадена без основание по недействителния договор за
потребителски микрокредит от разстояние от 31.05.2021г..
Въззивникът „С.К.К.Г.“ АД излага доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение, като са изложени подробни доводи и съображения в
тази връзка. Направено е искане да се отмени обжалваното решение, като
неправилно и незаконосъобразно и се постанови друго, с което да се
отхвърлят предявените искове като неоснователни. Претендират за
разноските пред всички инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия П.
К. П. чрез адв.М. М.. В отговора са развити подробни доводи и съображения
във връзка с недействителността на договора за потребителски микрокредит.
Цитирана е съдебна практика. Направено е искане да се потвърди
1
първоинстанционното решение, като се претендират разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание
чл.11, във вр. с чл.22 ЗПК, чл.26, ал.1, т.3 ЗЗД и чл.34, вр. чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищецът П. К. П. моли съда да признае за установено, че договор за
потребителски микрокредит от 31.12.2020 г., е изцяло недействителен.
Евентуално, в случай че целият договор не е недействителен, ищецът моли
съда да признае за установено, че параграф 7 и параграф 1 от сключения
Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 31.05.2021 г. са
нищожни. Ищецът моли съда да осъди ответника да заплати на основание чл.
55 от ЗЗД недължимо платените суми в размер на 800 лева. Моли да му бъдат
присъдени разноските.
Ответникът „С.К.К.Г.“ АД, гр. С. в подадения отговор на исковата
молба оспорва изцяло твърденията за недействителност на процесния договор
за кредит, сключен между „С.К.К.Г.“ АД и П. К. П., изложени в исковата
молба.
На 31.05.2021 г. страните са сключили договор за потребителски
микрокредит от разстояние, по силата на който ответникът е предоставил на
ищеца потребителски кредит под формата на заем в размер на 1500 лв.
Срокът за погасяване на кредита е на осемнадесет равни месечни вноски,
всяка от които в размер на 113,07 лв., при ГПР - 49.89% и годишен лихвен
процент - 41.16%.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява
следното:
От разгледаните разпоредби на процесния договор за микрокредит
задълженията, които същият поражда за кредитополучателя са да заплати
главницата по кредита в размер на 1500,00 лв. и възнаградителна лихва в
размер на 535,26 лв. В процесния договор размерът на годишния процент на
разходите е определен на 49,89 %, като е изчислен по аналогичен начин на
този посочен във въпрос едно от настоящата съдебно - счетоводна експертиза.
Т.е. в стойността на ГПР е включена единствено възнаградителната лихва в
размер на 535,26 лв. От разпоредбите на процесния договор за микрокредит
2
не е видно кредитополучателя да дължи други суми на кредитора във връзка с
получения кредит и те да участват при изчислението на годишния процент на
разходите.
В чл. 19, ал. 1 от ЗПК са описани разходите, които формират годишния
процент на разходите за даден кредит. Това са лихви, комисионни, всякакъв
вид възнаграждения, както и други настоящи или бъдещи разходи по кредита.
От разпоредбите на Закона за потребителски кредит и Договор за
потребителски микрокредит от 31.05.2021 г. сключен между „С.К.К.Г.“ АД и
П. К. П. разходите, които участват при изчислението на ГПР по процесния
договор са дължимата главница по договора /1500,00 лв./ и възнаградителна
лихва /535,26 лв./.
Вещото лице посочва, че в чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК изрично е посочено,
че при изчислението на ГПР не участват разходите свързани с неизпълнение
на кредитополучателя по договора за потребителски. Поради тази причина
счита, че неустойката, която кредиторът е начислил за непредоставено
обезпечение по процесния договор не следва да участва при формирането на
размера на ГПР. Въпреки това, е дала отговор на поставения въпрос, че ако
към ГПР се включи начислената неустойка, то неговият размер ще възлиза на
249,83 %.
От предоставената „Справка за начислени задължения и плащания на П.
К. П.“ е видно, че за периода от 10.08.2021 г. до 30.11.2021 г. ищецът е
извършил плащания в общ размер на 2 265,70 лв. Посочената обща сума на
плащания по процесния договор е разпределена по задълженията на П. П. по
следния начин:
с 490,19 лв. /четиристотин и деветдесет лева и 19 ст./ от общия размер
на получените плащания /2265,70 лв./ е погасена неустойка за шест месечни
вноски /6 месеца * 81,69 лв. месечна неустойка/;
с 275,51 лв. /двеста седемдесет и пет лева и 51 ст./ от общия размер на
получените плащания /2265,70 лв./ е погасена договорна лихва за шест
месечни вноски, съгласно погасителния план;
с 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/ от общия размер на получените
плащания /2265,70 лв./ изцяло е погасена дължимата главница по процесния
договор.
Следователно на 30.11.2021 г. кредитополучателят предсрочно е
3
погасил получения кредит в размер на 1500,00 лв., както и дължимите към
датата на предсрочно погасяване договорна лихва в размер на 275,51 лв. и
неустойка в размер на 490,19 лв.
Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 31.05.2021 г.
сключен между П. К. П. и „С.К.К.Г.“ АД.
„С.К.К.Г.“ АД е предоставил заема по Договор за потребителски
микрокредит в размер 1 500 лв. на 31.05.2021 г. чрез оператора на платежни
услуги - „И.“ АД. Съгласно Разписка за извършено плащане №
2000000256844141/31.05.2021 г. /11:59 ч./ кредиторът е предоставил заемната
сума на „И.“ АД, като чрез оперираната от него система за онлайн
разплащания - Epay.bg да изплати предоставена сума на кредиполучателя.
Кредитополучателят е получил сума по процесния договор в брой в
размер на 1 500 лв. от офис на „И.“ на 31.05.2021 г. /12:44 ч./, според
потвърждение за получените парични средства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде
валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези
условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна
облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави
договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
4
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Въззивният съд намира, че в сключения между страните е посочено, че
ГПР е 49, 89 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод
за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Видно от съдържанието на § 7 от договора, който препраща към § 6 е
уредено задължение за ищеца - в тридневен срок от сключване на договора е
следвало да предостави обезпечение за изпълнение на задължението си –
поръчители отговарящи на определени изисквания или предоставяне на
банкова гаранция, като е уговорено при неизпълнение на това задължение той
да дължи неустойка в размер на 1 470, 42 лв., която кредиторът е разсрочил в
§ 7, като е посочено, че към всяка от анюитетните вноски се добавя сума в
размер от 194, 76 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит.
Въззивният съд намира, че така уговорената неустойка в § 6 от договора
не притежава обезпечителна и обезщетителна функция, тъй като е
предвидена не за неизпълнението на същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, а на задължението на заемополучателя да осигури
обезпечение към кредитора. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК,
кредиторът следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя
преди сключване на договора за кредит и да прецени дали да му предостави
кредит и без обезпечение. Поради това въззивният съд приема, че основната
цел на така уговорената неустойка е да доведе до неоснователно обогатяване
на „С.К.К.Г.“ АД за сметка на потребителя, тъй като това ще увеличи
подлежаща на връщане сума.
Ето защо съдът счита, че уговорената в пар. 6 от договора неустойка
следва да бъде включена в ГПР и видно от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, ако "неустойката" бъде включена в ГПР, то
5
размерът му нараства с 249, 83 %. Следователно така посочения в договора
ГПР от 49.89% не отговаря на действителния такъв, тъй като с предвидената в
§6, неустойка се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР,
при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение от 50%,
съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски
кредит между страните се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради това съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
В настоящия случай чистата стойност на кредита е 1 500 лв., като от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че П. К. П.
е заплатил на „С.К.К.Г.“ АД за периода 10.08.2021 г. - 30.11.2021 г. обща
сума в размер на 2 265, 70 лв. С оглед недействителността на договора за
кредит, горепосочената сума е платена при начална липса на основание по
смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и подлежи на връщане. Следователно
заплатената сума в частта над чистата стойността на кредита от 1 500 лв., а
именно сумата от 765,70 лв. следва да бъде върната на П. К. П., поради което
искът с правно основание по чл. 34 ЗЗД, вр. с чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че решение в обжалваната част
е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
В настоящия случай договорът за правна защита и съдействие между П.
К. П. и Еднолично адвокатско дружество „М.“ е сключен на 07.11.2022 г.
/лист 30/, поради което приложение следва да намери Наредба № 1 от
6
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие след изменението с ДВ
бр.88 от 4.11.2022 г. Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат
материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на
наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на
подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие/ в
този смисъл определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II
ТО на ВКС, определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV
ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV
ГО на ВКС, Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
1135/2016 г., I т. о., ТК/.
В настоящия случай по иска за прогласяване на нищожност приложение
следва да намери чл. 7, ал. 1, т. 4, където е посочено, че възнаграждението за
други неоценяеми искове е 1000 лв. и по осъдителния иск приложение следва
да намери разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1, където е посочено, че
възнаграждение при интерес до 1000 лв. е 400 лв.
С оглед изхода на делото „С.К.К.Г.“ АД следва да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лв.
за осъществената безплатна адвокатска помощ на П. К. П..
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 835/12.10.2022 г., постановено по гр.д. №
1461/2022г. по описа на Районен съд –С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „С.К.К.Г.“ АД, гр. С., ***, ЕИК ***, да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „М.“, с адрес на кантората: гр.С.З., ***,
възнаграждение в размер на 1 400 лв. за осъществената безплатна адвокатска
помощ на П. К. П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8