Р Е
Ш Е Н
И Е
№
05.08.2016 год., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ
граждански състав, в публичното заседание на дванадесети юли две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря П.И. и прокурора………….., като разгледа
докладваното от председателя гр. д. № 4638
по описа за 2016 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.28, ал.1, вр.
чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДет.
Постъпила е молба от Дирекция
“Социално подпомагане” гр.д. Митрополия, в която се посочва, че във връзка с
постъпил сигнал относно детето Ц.Н.К., е извършено социално проучване, при
което е установено следното: Родители на малолетното дете, са - ***-поч. 14.05.2016г.,
акт за смърт №15/14.05.2016г., на Община Д. Митрополия, и баща – Н.В.К..
Посочва се, че от съжителството им, има родено още едно дете- Т*** Посочва,
че родителите са живеели заедно ок. Три
години, като след раждането на ***, майката и децата са се прибрали в с. ***, в
дома на дядото- В.Д.. Посочва, че преки грижи за детето Ц. понастоящем полага
дядото- В.Д.. Посочва се, че детето е споделило, че няма спомен за биологичния
си баща, не познава и негови роднини. Твърди се, че след смъртта на майката,
молителят се е обърнал за съдействие към ДСП-Оборище- ***, за извършване на
социално проучване на бащата Н.К., но
при посещение на соц. работници на посоченият бащата адрес, същият не е открит
и не е осъществил връзка с отдела. Посочва се, че дядото В. Д. писмено е декларира желанието си
да се грижи за детето Ц.. Посочва се, че детето е настанено временно в семейството
на своя роднина – дядо по майчина линия, въз основа на заповед №
ДСПСП-11-171/30.05.2016г. Моли съдът да постанови решение, с което да вземе
мярка за закрила на малолетната Ц.Н.К.- настаняване за отглеждане в семейната
среда на неин роднина- В.К.Д.- дядо по майчина линия, от с. ***, за срок- до
навършване на пълнолетие на детето, а ако учи- до завършване на средно
образование, но не повече от 20 годишна възраст.
В с.з., молителят, чрез своя представител
Е. ***, поддържа молбата и моли съдът да я уважи. Представят се
допълнителни писмени доказателства.
Заинтересованата страна Н.В.К.,
явява се лично и изразява становище за неоснователност на молбата. Мои ли съдът
да я остави без уважение, тъй като той желае да отглежда детето Ц..
Заинтересованата страна В.К.Д.,
явява се лично и изразява становище за основателност на молбата. Заявява, че
желае да продължи да се грижи за своята внучка, и моли съдът да настани детето Ц.
при него.
Адв. М.Д. от ПлАК,
назначена за особен представител на детето Ц., изразява становище за
основателност на молбата, като предприемането на исканата мярка е изцяло в
интерес на детето.
Съдът като прецени събраните по
делото писмени доказателства намира за установено следното:
Безспорно по делото се
установява, видно от приложеното по делото копие от удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт №1116/19.06.2009г., че детето Ц.Н.К., е родено на дата ***г.,
с родители са: ***, и баща – Н.В.К..
Установява се също, че майката ***, е починала на. 14.05.2016г.- акт за смърт
№15/14.05.2016г., на Община Д. Митрополия. Установява се също, че детето Ц. е
настанено с временна заповед на Директора на ДСП – Д. Митрополия, №
ДСПСП-11-171/30.05.2016г., в семейството на своя дядо по майчина линия – В.К.Д.;
постановено е предварително изпълнение на заповедта. Установява се също, че дядото,
е подписал декларация, за даване на съгласие, малолетното дете, да бъде
настанено в семейството му.
По делото е приложен социален
доклад, от който се установява следното: към датата на подаване на ИМ, детето Ц., заядно със сестрите си – *** Н.К. и *** ***, се отглеждан в дома на техният дядо по
майчина линия. В.Д.,***, където майката ***, заедно с трите си деца, се е
прибрал малко след раждането на детето ***/род. ***г./ Посочва се , че
жилището, в която живеят съставлява разширена едноетажна къща, в добро
техническо състояние, и подходящо обзавеждане; добри хигиенно- битови условия.
Дядото отглежда домашни животни и зеленчукови култури. Дядото В. Д. е работил
като охранител, но след смъртта на дъщеря си, е напуснал работа, за да се грижи
за децата. Няма регистрация в ДБТ, като безработен. Бабата- *** осъществява
спорадични посещения в дома си, като по данни на дядото, двамата са разделени
от ок. 10 години, през които тя е живяла в гр. ***. Детето Ц. познава баба си ***,
но между тях няма изградено емоционална връзка. В отглеждането на децата дядото
се подпомага от лицето ***- съжител на майката. И двамата се описват като
емоционално устойчиви и стабилни. Посочва се, че детето е с чувство на принадлежност към
семейството на своя дядо, и към съжителя на майка си- ***, към когото се обръща
с „ тате”. Детето е споделило, че се
чувства тъжно от загубата на майка си,
но се чувства добре при дядо си и сестрите си. Категорично заявява желае
да остане да живее при дядо си. В доклада се посочва също, че на дата
01.06.2016г, е проведена среща с бащата Н.К., който е посочил, че се върнал от
чужбина-Чехия, на 28.05.2016г., след петгодишно отсъствие. Същият е посочил,
че живее в гр. ***, ***. При проведената
среща, бащата заявил, че е ходил да види децата в с. ***, но те не го познават.
В заключение на доклада е
посочено, че детето Ц. е „дете в риск”,
по смисъла на §1, т.11, б.а и б.в от ДР на ЗЗДет, и в
най- добър интерес на детето е то да бъде настанено в семейството на своя дядо-
В.Д..
По делото се установява също,
че бащата Н.К. е обжалвал, по
административен ред, издадената заповед № ДСПСП-11-171/30.05.2016г., като е
изразил желание детето да бъде настанено при него. По делото е представено становище-л.22, във
връзка с подадената жалба, в което е обсъдена подробно срещата, проведена с бащата
на 01.06.2016г, събраните данни за дядото, и в заключение е посочено, че
жалбата на Н. К. е неоснователна и необоснована. Видно от приложеният протокол
от среща с бащата на дата 01.06.2016г, се установява, че същия заявява, че
децата не го познават, тъй като не се е грижел за тях. На срещата К. не е
посочва точен адрес, като на адреса, посочен в жалбата- в кв. ***, същият не е
открит.
По делото е представено писмо от
ДСП-Оборище, в което е посочено, че при
посещение на дата 087.06.2016г, на адреса, посочен от бащата Н. К., същият не е
открит.
В проведеното по делото с.з., на
дата 12.07.2016г, Н. К. заявява, че се е
прибрал трайно от чужбина, и понастоящем живее при своя брат- *** К. /разпитан
по делото като свидетел/, на адреса в кв. ***, като твърди, че адреса не е
посещаван от социални работници. Заявява също, че има намерение да се премести в друг
апартамент, който е на негова леля, но не посочва адрес. Твърди, че
работи по трудов договор, но такъв не се представя по делото.
По делото, като свидетел е
разпитан *** К.- брат на заинт. страна Н.К., който
посочва, че на адреса в кв. ***, живеят тъй и двамата му братя- Н. и ***. Посочва,
че жилището е под наем, съставлява гарсониера,
състояща се от стая, кухня и коридор. Описва обзавеждането като скромно.
Посочва, че брат му Н. работи в склад за
захарни изделия, който се намира в кв. ***. Посочва също,че брат му е бил
повече от 5 години в чужбина, като за това време се е връщал в България само
два пъти, като след завръщането си в страната през м.май 2016г, е ходил два
пъти до ***. Посочва също,че по данни от брат му Н., при срещата децата не са
били заинтересовани. Свидетелят твърди,че брат му редовно е изпращал пари на майката.
Свидетелят посочва, че бабата на децата- ***- им се е обадила, че децата са мръсни и гладни.
По делото като свидетел е
разпитана ***- сестра на заинт. Страна В.Д., която
посочва, че тя и нейното семейство подпомагат дядото при отглеждането на
децата, како им готви и носи храна . Посочва, че дядото се грижи много добре за децата, а след
смъртта на майката е направил и ремонт на къщата. Посочва, че не е виждала
бащата, след заминаването в чужбина, като за първи път е дошъл за рождения ден
на детето през юни. Св. *** посочва, че
децата не го познават като баща и
се обръщат към него по име.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира, за установено от правна страна следното: От събраните по
делото доказателства, съдът намира, че детето Ц., е „дете в риск”, по смисъла
на §1, т.11, б.а от ДР на ЗЗДет., и при вземането на
решение за предприемане на мерки за закрила спяро
него, съдът се ръководи от най- добрия интерес на детето . нормата на Ц§1, т.5 от ДР на ЗЗедт, е дал легална дефиниция на понятието „ най- добър
интерес, а именно: "Най-добър интерес на детето"
е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите
и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите
да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна
на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. В
случая, преценявайки събраните по делото доказателства, в т.ч. и изявленията на
страните, съдът намира, че в най- добър интерес на детето е то да бъде настанено
в семейството на своя дядо- В.Д., за посоченият в молбата срок. Безспорно по
делото се установи наличието на сирна емоционална връзка между детето и
значимият за нея възрастен- неин дядо, с когото детето е живяло до сега. Същият
притежава необходимият капацитет, възможности, в т.ч. и социално- битови
такива, и подкрепяща среда, за
оглеждането на детето и за задоволяване на неговите потребности. От друга
страна по делото се установи, че между детето Ц. и неговият биологичен баща Н.К.,
не съществува емоционална връзка и привързаност, детето не го познава и не
припознава в него баща си. Същият е отсъствал от живота на детето си през
продължителен период от време, не е полагал никакви грижи за нея и не е успял
да създаде емоционална близост и привързаност. От друга страна, от показанията
на св. Кр. К., съдът намира, че бащата не разполага с подходящи битови условия, в които
да отглежда детето Ц.. Следва да се
отбележи също и факта , че детето Ц. има още две сестри, с които живее при своя
дядо в с. ***, като на съда е служебно
известен факта, че мярката за закрила, спрямо детето *** Н.К., е предмет на
разглеждане на гр.д.№ 4637/2016г по
описа на ПлРС. Съдът намира, че предвид скорошното трагично
обстоятелство- смъртта на майката на детето, не е в негов интерес, като дори
същото би било в изключителна вреда, то да
бъде отделено от познатата и обичана семейна среда на своя дядо и сестри,
където то е израснало и се чувства сигурно и спокойно. От друга страна, бащата
има възможност да опознае детето си и да създаде емоционална връзка с него.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че са налице предпоставките на чл.28, ал.1 във вр.
с чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДет., поради което по
отношение на детето Ц.Н.К. , следва да бъде взета мярка за закрила- настаняване
в семейството на неговия дядо по майчина линия - В.К.Д.,***.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ВЗЕМА, на основание чл.28, ал.1,във вр. с чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДет.,
МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА спрямо детето Ц.Н.К., ЕГН **********- НАСТАНЯВАНЕ за отглеждане в семейната среда
на неин роднина - дядо по майчина линия - В.К.Д., ЕГН **********,***. *** за срок до навършване на пълнолетие на детето,
а ако учи- до завършване на средно образование, но не повече от навършване
на двадесет годишна възраст, считано от датата на настаняване по административен
ред-30.05.2016г.
След влизане на настоящото
решение в сила, препис от същото да се изпрати на Дирекция “Социално
подпомагане” гр.Д. Митрополия, за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Плевенския окръжен съд в 7-мо дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: