РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е № 1443
гр.Пловдив , 28 .
06 . 2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на
двадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, VI състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Ст.Костадинова, като разгледа
докладваното от съдията адм.д.№ 1120 по описа на съда
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по
реда на чл.80 ал.3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
ФС ООД, гр.П. ул.****№
1, ет.3, ап.5, представлявано от управителя В.Х.П.с пълномощник адв.Т. обжалва Заповед № РД-19-7706-79/13.03.2019г. на
Областен управител на област ***, издадена на основание чл.80 ал.1 ЗДС.
С
административният акт е разпоредено изземване от
дружеството-жалбоподател на имот – държавна собственост /описан в АДС № 1378 от
1993г., с предоставени права за управление на Министерството на земеделието –
Регионална ветеринарно-медицинска служба – А.; КККР – собственик – Държавата
чрез МЗГХ, БАБХ – ОДБХ, ***/, представляващ сграда с идентификатор ****, със
застроена площ 232 кв.м., на един етаж, с предназначение – складова база,
склад, изградена в имот с площ 15 дка с изградени в същия ветеринарна лечебница
и обслужващи сгради, гр.А. ул.Б. № 2.
Становища на
страните :
- Жалбоподателят
счита, че при издаване на заповедта са допуснати нарушения на процесуалните
правила, вкл. липсват фактически и правни основания. Твърди се
незаконосъобразност на административния акт с искане за отмяната му и
присъждане на направените съдебни разноски. Заявено е, че в хода на
административното производство оспорващото дружество е представило
доказателства за правно основание за владеене на имота-предмет на изземване,
след получено уведомление по реда на чл.26 АПК. Ведно с това изрично е
поддържано пред административния орган, че ФСООД е носител на правото на
собственост върху имота по силата на правна сделка, респект. изтекла придобивна давност. Посочено е, че АДС е оспорен изрично,
както и твърдението, че имотът е държавна собственост. С тези съображения се
счита, че е налице спор за материално право, в който случай областен управител
няма право да издава заповед за изземване на имота поради липса на безспорност
на правото на собственост на държавата. С арг. от
чл.79 ал.3 ЗДС се поддържа, че административния орган не е компетентен да се
произнася по този спор, както и административния съд в хода на съдебното
производство, тъй като компетентен е само гражданския съд, пред който областен
управител следва да отнесе спора /Решение № 12568/2011г. на ВАС, Трето О./. Твърди
се и липса на доказателства за правото на собственост на държавата относно
изземвания имот – АДС не поражда права и има констативен ефект, поради което
при оспорването му, следва да бъде доказано правото на собственост въз основа
на документи, които са основание за съставяне на АДС. АДС се отнася за земя и
множество сгради, построени в него, но от описанието им не следва, че процесната е сред тях. Счита се за неправилно заключението
на административния орган по отношение представен от дружеството договор за
покупко-продажба : жалбоподателят се позовава на чл.48 ал.3 ЗДС, регламентиращ
формата на сключване на договор за продажба на имот-частна държавна собственост
/обикновена писмена форма/. В тази вр. е заявено, че
към 29.10.1999г. процесният имот е бил частна
държавна собственост и е предоставен за ползване в дейността на В.И.ЕООД –
което дружество е собственост на държавата. Счита се, че на това дружество е
предадено владението и ползването на процесния имот,
тъй като според Удостоверение от 12.09.1994г. на ОС-*** по ф.д.№ 7519/1993г.,
от 28.07.1994г. в регистъра на търговските дружества е вписан клон на това
дружество със седалище с./сега град/ ***. Поддържа се, че от партидата на
търговското дружество в ТР се доказва, че към 1999г. същото е било собственост
на държавата, а в по-късен момент след приватизация, е частна собственост. При
условията на евентуалност се поддържа изтекла придобивна
давност, която в случая е 5-годишна, тъй като спирането на давността по силата
на §1 ЗИД ЗС – започва от 31.05.2006г. Според становище на СВп.-***,
справката за липса на вписани разпоредителни сделки по партидата на процесния имот – не е пълна и достоверна. Ведно с
посоченото е заявено, че искането на Директора на ОДБХ-*** не е мотивирано – в
същото не е посочено дали ОДБХ-*** или предхождащите я структури са ползвали
имота след 1993г. и по какъв начин. Предвид изложеното се твърди, че заповедта
е издадена при неясна фактическа обстановка.
- Ответникът
Областен управител на област *** оспорва жалбата, представляван от юрисконсулт П..
В писмено становище при представяне на административната преписка се поддържа
издаване на оспорената заповед в съответствие с чл.80 ЗДС и чл.59 ал.2 АПК.
Счита се, че твърденията за допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила не са конкретизирани и не са представени доказателства в тази насока.
Заявено е, че фактическите и правни основания за издаване на административния
акт са подробно изложени в хронологичен ред. По отношение държавната собственост
на имота, ответникът се позовава на чл.2 ЗДС и съставения АДС №
1378/23.06.1993г., като е изтъкнато, че въпреки нормата на чл.5 ал.3 ЗДС, съгл.
чл.114 ал.1 и ал.2 ППЗДС : „Обстоятелствата, констатирани в акта за държавна
собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване
на противното.; Общините или другите лица, които претендират за права върху
имот, за който има съставен акт за държавна собственост, могат да се снабдят с
документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена
заповед за отписване, а в случаите по чл. 113
- след влизането в сила на решението на съда.”. Посочено е, че имотът – предмет на изземване с оспорената заповед,
фигурира в АДС № 1378/1993г., като описаните в АДС имоти са предоставени за
оперативно управление на Министерство на земеделието, Регионална
ветеринарно-медицинска служба – А.. След проверка на служители на ОДБХ-*** с
оглед на място било установено, че една от находящите
се в актувания поземлен имот - сграда с идентификатор **** и административен
адрес – гр.А. ул.Б. № 2, с предназначение – складова база, брой етажи 1,
застроена площ 232 кв.м., се стопанисва от жалбоподателя, без наличен договор
за наем с ОДБХ-*** или друго основание за правоползване,
при което е прието, че имота неправомерно се намира във фактическа власт на Ф.С.ООД.
Според ответника, съдържанието на кореспонденцията между Директор на ОДБХ-*** и
Ф.С.ООД, както и тази между Областен управител и Ф.С.ООД, не обуславя извод за
право на ползване или друго ограничено вещно право върху имота от страна на
жалбоподателя, както и не е представен годен титул за собственост. В тази вр. се поддържа наличие на основание за издаване на оспорената
заповед, вкл. е изтъкната липса на образувано гражданско дело по общия исков
ред за право на собственост върху имота и е налице искане от Директора на ОДБХ-***
за издаване на заповед по чл.80 ал.1 ЗДС. Преди ход по същество писмено е
заявена претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна
прокуратура-Пловдив не участва по
делото.
1. Жалбата против Заповед № РД-19-7706-79/13.03.2019г. на Областен управител
на област ***, е с вх. номер от 04.04.2019г. Според данни от преписката, административният
акт е връчен на 20.03.2019г. /л.36/, а жалбата е подадена на 03.04.2019г. с
пощенски куриер /л.40/, при което оспорването е допустимо – в срок от адресат
на неблагоприятен административен акт, подлежащ на съдебно оспорване.
2. Обжалваната
заповед е издадена от Областен управител на област с административен център ***
– компетентен орган с правомощия, които произтичат пряко от закона съгл. чл.80
ал.1 ЗДС, в хипотеза на заместване. Заповедта е подписана със запетая от Зам.областен
управител съгласно Заповед № РД-19-7706-77/11.03.2019г. Според цитираната заповед на Областен управител на
област с административен център *** /л.90/, отсъстващият титуляр бива заместван от заместник областен
управител П.М., с всички произтичащи от това права и задължения, съгласно
действащото законодателство, с изключение правомощията, произтичащи от ЗДСл. –
за периода от 11 март 2019г. до 15 март 2019г., включително, във вр. със служебни ангажименти и на основание чл.30 ал.2 от
Закона за администрацията. Оспорената заповед е издадена в обхвата на периода
от 11.03.2019г. до 15.03.2019г. вкл. – на 13.03.2019г., от лице, което
изпълнява правомощията на замествания титуляр в посочения обем, като върши това
от името на замествания орган /в този смисъл Т.Р. № 4/2004 г. на ОС на ВАС/. В
хипотеза на заместване ответник е заместваният административен орган /за
разлика от делегиране на правомощия – органът, на който са делегирани съответни
правомощия/. Авторство не е оспорено, липсва спор относно факта на
отсъствие.
2.1. Според
обстоятелствената част на оспорения административен акт, имотът – предмет на
изземване е частна държавна собственост и се владее без правно основание. В
хода на административното производство е прието за установено, че сграда с
идентификатор ****, със застроена площ 232 кв.м., на един етаж, с
предназначение – складова база, склад, представлява част от сградния
фонд в обхвата на АДС № 1378/23.06.1993г., за която сграда по отправено искане
до жалбоподателя за представяне на доказателство за законово основание за
владението й – такива не са представени. ОДБХ – *** представила Удостоверение
от 17.12.2018г. за вписвания, отбелязвания и заличавания на лице, издадено от АВп., според което по отношение на Ф.С.ООД за периода от
01.01.1993г. до 14.12.2018г. – няма вписвания, отбелязвания и заличавания. С
друго удостоверение на АВп. от същата дата е
удостоверено, че за сградата с идентификатор **** на адрес – гр.А. ул.Б. № 2,
няма вписвания. Официалните документи са съобразени с доказателствената
им сила спрямо представен от дружеството договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 29.10.1999г. между В. ЕООД, С. и Ф.С.ООД - без нотариална
заверка. Договорът не е възприет за доказателство за собственост с арг. от нормата на чл.18 ЗЗД във вр.
с доказателствената сила на АДС по см. на чл.114 ал.1
ППЗДС, както и §1 ЗИД ЗС относно давност за придобиване на имоти – частна
държавна или общинска собственост, която спира да тече до 31.12.2022г.
С
разпоредителната част от заповедта е предоставен срок за доброволно изпълнение
– 14 дн. от дата на връчване на акта, който е разумен за доброволно
освобождаване на склада с цел – ограничаване на неблагоприятните последици от
принудително предварително изпълнение.
2.2. Правно основание
: чл.80 ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, съгл. която норма - „Имот
- държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се
ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз
основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на
съответния министър или ръководител на ведомство.”.
3. Документацията
от преписката потвърждава посочените в обстоятелствената част на заповедта
факти и обстоятелства. В хронологичен аспект : - Директорът на ОДБХ-***
отправил писмено уведомление до управителя на Ф.С.ООД /изх. номер от
18.10.2018г., л.71/ относно ползване на имот – държавна собственост, за който е
посочено, че е включен в баланса на ОДБХ-*** и представлява земя с площ 15 дка
и изградени в същия ветеринарна лечебница и обслужващи сгради, като имотът е предоставен
за ползване на ОДБХ-*** и е държавна собственост съгл. АДС № 1378/23.06.1993г.
Отразено е обстоятелство, установено при оглед на място от 16.10.2018г. : една
от сградите в имота се ползва от търговското дружество. Конкретната сграда е
индивидуализирана с кадастрален идентификатор - № ****, с предназначение –
складова база, брой етажи 1, застроена площ 232 кв.м. Поради липса на сключен
наемен договор или друго валидно правно основание за ползване на сградата, е
поискано в 7 дн.срок търговското дружество да уведоми ОДБХ-*** за основанието,
съобразно което ползва сградата. За описаната сграда към писменото уведомление
на ОДБХ-*** са приложени извлечения от кадастрално-административно
информационната система по отношение ПИ с идентификатор ****, като е налице
информация за заповед за одобрение на КК от 15.01.2018г. и данни за собственост
– Държавата чрез МЗХГ – Българска агенция по безопасност на храните – Областна
дирекция по безопасност на храните –***, Акт за държавна собственост №
1378/1993г. /л.73/, вкл. за ПИ с идентификатор 00182.49.123 – идентични данни
за собственост, л.74. Предходни данни за посочения имот съдържа скица от 2011г.,
изд. от ОСЗ-А. /л.75/ - имот с номер 000123 е собственост на Държавен поземлен
фонд – МЗГ, вид собственост – държавна, частна /с отразен документ – молба по
чл.26 от Наредба № 49 /за КВС/, от 20.11.2006г./. В скица от 08.12.2006г.
/л.76/ са отразени идентични данни за собственост на имот 000123, вкл. с
отразени сгради в същия с номерация от 1 до 12 и документ – молба по чл.15 ал.2
, от 20.11.2006г. ; - Ф.С.ООД представило отговор по искането на Директора на
ОДБХ-*** с вх.номер от 01.11.2018г. /л.70/, в който посочило, че е законен
собственик на имота, придобит чрез покупко-продажба и владее същия в качеството
на собственик от дълги години.; - С последващо писмо
Директорът на ОДБХ-*** уведомил търговското дружество /л.69, изх.номер от 09.11.2018г./
за наличието на АДС № 1378/23.06.1993г., с който имотът е предоставен за
ползване на ОДБХ-*** и за липса на доказателства към отговора от 01.11.2018г.;
- Последвал втори отговор от Ф.С.ООД /вх.номер в ОДБХ-*** от 23.11.2018г., л.67
и 68/, в който е заявено, че търговското дружество е собственик на имот-сграда
с КИ **** в гр.А. и не е длъжно да представя документи за собственост на ОДБХ-***.
Заявено е, че в АДС нямало разпореждане за предоставяне на имота за ползване от
ОДБХ-*** и имотът е придобит от В.И.ЕООД, в чийто патримониум
се е намирала сградата при прехвърлянето й на Ф.С.ООД. Отбелязва се, че до
23.11.2018г. жалбоподателят не е представил договор за покупко-продажба на
сградата, за доказване правното основание за ползването й във вр. с двете уведомления от ОДБХ-***.; - В съответствие с
информацията, предоставена от Ф.С.ООД, Директорът на ОДБХ-*** уведомил Областен
управител на област *** писмено /вх.номер 29.11.2018г., л.66/ за проверката на
имота и за констатациите относно сграда в имота с КИ ****, вкл. за
кореспонденцията с Ф.С.ООД и липсата на представени от търговското дружество
документи за собственост на сградата, въпреки твърдението за право на
собственост върху ползваната от същото сграда. Поискано е ОДБХ-*** да бъде
уведомена дали Ф.С.ООД е собственик на описаната сграда и са приложени АДС №
1378/1993г., писмата до Ф.С.ООД и отговорите, както и скица от 10.10.2018г.; - С
писмо изх. номер от 06.12.2018г. /л.65/ Областен управител уведомил ОДБХ-*** за
данни от проверка в архива на Областна администрация *** – за имота е съставен
АДС № 1378/1993г. за земя и сгради в имота, в който АДС е отбелязано, че имота
е предоставен за управление на Министерството на земеделието – РВМС-А. и до
момента няма извършени продажби и прехвърляне в управление на други лица.
Цитирана е информация от справка в КРНИ /кадастрален регистър на недвижимите
имоти/ към 04.12.2018г. за ПИ с идентификатор 00182.49.123 /представляващ ПИ с
пл.№ 000123 и ПИ с пл.№ 000125 по КВС/, както и за сграда с КИ **** – вписан
собственик е Държавата чрез МЗХГ – БАБХ - ОДБХ, чрез АДС № 1378/23.07.1993г.
Указано е потърсване на информация за извършени сделки от СлВп.-***.;
- На 10.12.2018г. ОДБХ-*** поискало от АВп.-*** данни
относно ПИ **** и в частност – дали Ф.С.ООД е собственик на същия имот
/сграда/, като придобит от В.И.ЕООД /л.64/.; - На 17.12.2018г. АВп.- Сл.Вп.-*** /л.61/ изпратило
на ОДБХ-*** информация, според която по направена селекция на сграда с
идентификатор № ****, гр.А. и сграда с площ 232 кв.м., ул.Б. № 2, гр.А. – няма
вписвания. Същевременно е отбелязано, че към момента за съдебния район няма
заповеди по чл.70 ЗКИР и по чл.73 ЗКИР, поради което справките по имот са
неточни и непълни. Издадено е Удостоверение по чл.46 вр.
с чл.48 от ПВ, за района на ВРС по партида на Ф.С.ООД, ведно със справка по
имот /л.63/ - Сл.Вп. – *** е удостоверила, че относно
Ф.С.ООД за периода от 01.01.1003г. до 14.12.2018г. няма вписвания, отбелязвания
и заличавания.
А / При описаните
данни, на 27.12.2018г. Директорът на ОДБХ-*** отправил искане до Областен
управител – ***, основано на чл.80 ал.1 ЗДС, за издаване на заповед за
изземване на имот – държавна частна собственост, по отношение на сграда с КИ ****,
със застроена площ 232 кв.м., на един етаж, с предназначение – складова база,
гр.А. ул.Б. № 2 – собственост на ОДБХ-***. Искането е мотивирано, противно на
твърдението в жалбата за неосъществен един от елементите на фактическия състав
на приложеното от Областен управител правно основание. Искането до областен
управител съдържа информация за всички действия на ОДБХ-***, потвърдена с приложени
документи и към 27.12.2018г. – Ф.С.ООД не е представило документ за собственост
по твърдението си.
Б / Последвало е
писмено уведомление от Областен управител-*** до управителя на Ф.С.ООД,
изх.номер от 28.01.2019г. /л.57/, в което са изложени факти и обстоятелства във
вр. с искането на ОДБХ-***, като същото е основано на
чл.26 АПК – уведомление за започнало производство по издаване на заповед по
чл.80 ЗДС и възможност в 7 дн.срок за представяне на становище и/или
доказателства за владението на описания имот /сградата/. Уведомлението е
изпратено до двата съществуващи адреса на дружеството и получено.
Предвид
възражението за нарушение на административно производствените правила, следва
да се съобрази, че административния орган е осъществил дължимо поведение - към
момента на уведомяване на дружеството за започване на административно
производство по чл.80 ЗДС и след това. От фактическа страна не се установи
нарушение на изискването на чл.26 АПК и правилно е възприето наличие на
мотивирано искане – основание за започване на производството. Описаните
действия на ОДБХ-***, документирани в съответни актове и писма, са били
основание за започване на административната фаза и за Областен управител-*** не
е имало повод за съмнение в достоверност на представената от ОДБХ-***,
информация. Съгласно чл. 168 АПК: “Съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146..”. Оспорената заповед е
издадена на 13.03.2019г., при което се прилага действащата редакция на чл.168
ал.4 и ал.5 АПК /нови – ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./ :
„Съществено нарушение на административнопроизводствените
правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за
уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да
участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен
акт.; Когато съдът установи наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ал. 4, той
отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен
орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5.”. Позицията на
съдебната практика относно нарушението на чл. 26 ал. 1 АПК в насока - не е от
категорията на съществените, е преодоляна към момента с възприетото от страна
на законодателя в разпоредбите на чл. 168 ал. 4 и ал. 5 АПК. Не е предвидена
предпоставка - участието на страната да би могло да даде отражение върху
издадения акт и няма възможност страната въобще да не е била уведомена. Тоест,
за да е съществено нарушението, е необходимо да има за резултат лишаването на
гражданина или организацията от възможността да участват като страна в
производството. В случая не е допуснато нарушение на административните правила,
категоризирано с новите алинеи 4 и 5 на чл.168 АПК, за съществено. Не са
допуснати и други нарушения в хода на административното производство.
На 18.02.2019г.
упълномощен представител на търговското дружество поискал предоставяне на
преписката във вр. с уведомлението на ответника и на
22.02.2019г. /л.42 и сл./ Ф.С.ООД представило писмено становище, в което
отрекло наличие на фактически и правни основания за издаване на заповед по
чл.80 ЗДС с твърдение за закупуване на имота от В.И.ЕООД с договор от
29.10.1999г.
Аргументът за
право на разпореждане със сградата от страна на В.И.ЕООД – като нейн собственик, правилно не е приет за основателен от
административния орган / произтича от твърдението за вписан клон на В.И.ЕООД на
административния адрес, на който се намира сградата, поради което според Ф.С.ООД
на В.И.ЕООД е предадено владението и ползването на процесния
имот и в противен случай „няма как клонът на дружеството да регистрира
седалището си именно в процесния имот”, л.43 /. Заявено
е с представяне на договор за покупко-продажба от 29.10.1999г., че имота е
предаден към дата на сключване на договора и до момента Ф.С.ООД владее имота
като собствен. Право на собственост се твърди и на основание изтекла 10 годишна
придобивна давност – с изрично твърдение в този
смисъл. Посочено е, че сградата не е включена в АДС № 1378/1993г.
4. Заповедта
съдържа фактически и правни основания, като приоритетни при преценката за
законосъобразност са фактическите основания. Съобразява се, че обосноваността
на административния акт произтича не само от посоченото в обстоятелствената му
част, а и от съдържанието на цялата административна преписка. В хода на
съдебното производство на жалбоподателя бе осигурена процесуална възможност за
доказване твърденията в жалбата и опровергаване фактическите основания за
издаване на заповедта и се съблюдава нормата на чл.171 ал.3 АПК – Страните са
длъжни да съдействат за установяване на истината.
Към страните са
отправени указания по доказателствената тежест /р. от
17.04.2019г., л.78/. Оспорващото дружество е представило писмени доказателства
към жалбата, приети без оспорване /част от тях се съдържат и в преписката, л.14
и сл./ : С решение на СГС от 18.05.1993г. е вписано ЕООД с държавно участие Вет Импекс. Според Решение № 20 / 18.02.1993г. на Министерството
на земеделието, ЕООД В. се образува на основата на Стопанският съвет на „Ветеринарно-медицинско
аптечно снабдяване” и е със седалище – гр.София, като дружеството поема всички
активи и пасиви на „Ветеринарно-медицинско аптечно снабдяване” – гр.. Архивът
на„Ветеринарно-медицинско аптечно снабдяване” – гр.С., се съхранява в
дружеството – л.27 /т.5/ . В тази вр. и съобразно
съдържанието на договора за продажба, в хода на съдебното производство
жалбоподателят не представи доказателства за собственост на своя праводател, необходими предвид липсата на вписване на
договора.
Ответникът
представи и по делото са приети без оспорване /л.91 и сл./ : Заповед № РД
11-206/06.04.2011г. на Изпълнителния директор на БАБХ за предоставяне за
управление на поделенията на БАБХ – недвижими имоти по местонахождение, като на
ОДБХ-*** по т.3, 3.1. всички имоти, които са включени
в баланса на РВМС *** с Опис на имотите, предоставени за управление на ОДБХ-***
– сред които т.1 : ***, земя и сгради по АДС № 1378/23.06.1993г.;
Препис-извлечение от сч.с-ка
2031 „Административна сграда” на един етаж със ЗП 271 кв.м. и приземен етаж
/мазе/ със ЗП 225.60 кв.м. в ***; Приемо-предавателен
протокол от 08.08.2006г. РВМС-*** и Национален диагностичен
научноизследователски ветеринарномедицински институт – по отношение част от
административна сграда с три тела /едно триетажно и две едноетажни/, състояща
се от един етаж с площ 271 кв.м. и приземен етаж /мазе/ от 225.60 кв.м., което
описание съответства на административната сграда в АДС № 1378, като в заповедта
не е посочено, че сградата – предмет на изземване е едно от едноетажните тела
на административната сграда и др.; удостоверения от ОСЗ от 2012г. – гр.А. за
имоти 000125 и 000123, образуващи имот 00182, който по КВС е със собственик
Държавен поземлен фонд – МЗГ; удостоверения от ОДЗ-*** от 2012г. по отношение
на двата имота – 000123 с НТП „Ветеринарна лечебница” и 000125 с НТП „Пасище,
мера” – за липса на реституционни претенции от трети лица; извлечение от сч.с-ка 2031 на ОДБХ-*** с данни
и за с-ка 2039011 – други сгради, склад за материали
/към 2012г., л.114/; справки за ПИ 00182.49.123 и за сграда с идентификатор ****
и скици на двата ПИ.
За ПИ
00182.49.123 има кадастрална карта /КК/, одобрена със Заповед №
РД-18-96/15.01.2018г. на ИД на АГКК, без издавани заповеди за изменение на КК.
За ПИ **** също е налице одобрена КК без заповеди за изменението й, като в
скиците от СГКК-*** /извлечения от информационната система на АГКК-СГКК, гр.***/
са отразени данни за собственост на имотите /л.122 и сл./. В копието от КК с данни от КРНИ, за ПИ 00182.49.123 е отразено че
има номер по предходен план /в случая КВС/ - 000123, с НТП „Ветеринарна
лечебница”, със собственик Държавата, чрез МЗХГ – БАБХ, ОДБХ-***, основание за
собственост – АДС № 1378/23.07.1993г. Отразени са налични в този ПИ сгради - 12
броя /кадастрално заснети/, като номер 10 – е сграда с идентификатор ****, ЗП
232 кв.м., брой етажи 1, предназначение : Складова база. Сградата няма номер по
предходен план, но е самостоятелно заснета в ПИ 123 и има самостоятелен
идентификатор – 123.11 /в цялост ****/. Въз основа на същия АДС № 1378, е
отразено, че собственост на сградата – ПИ **** е Държавата, чрез МЗХГ – БАБХ,
ОДБХ-***. Двете копия са отпечатани на 07.06.2019г. В копията от двете скици,
изд. на 12.06.2019г. от СГКК-*** е отразена идентична информация за ПИ
00182.49.123 и за ПИ **** – собственик на ПИ 123 и на ПИ 123.11 е Държавата,
чрез МЗХГ – БАБХ, ОДБХ-***.
4.1. С разпоредбата на чл. 80 ал. 1 ЗДС е установен бърз начин за защита на държавната недвижима
собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно
основание. За упражняване правомощието от областния управител, е необходимо
наличието на законовите предпоставки : недвижим имот, който да е държавна
собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице на този имот
без законово основание; мотивирано искане на съответния министър или
ръководител на ведомство.
Както бе посочено
по-горе, Директорът на ОДБХ-***, на 27.12.2018г. отправил искане до Областен
управител – ***, основано на чл.80 ал.1 ЗДС, за издаване на заповед за
изземване на имот – държавна частна собственост, по отношение на сграда с КИ ****,
със застроена площ 232 кв.м., на един етаж, с предназначение – складова база,
гр.А. ул.Б. № 2 – собственост на ОДБХ-***. Искането е мотивирано и доказва
проявление на един от елементите на фактическия състав на приложеното от
Областен управите правно основание.
Съобрази се, че
на основание чл.170 ал.1 АПК – „Административният орган и лицата, за които
оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят
съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му.”. В изпълнение на това задължение,
областен управител на област *** представи в хода на съдебното производство
допълнителни писмени доказателства, които не бяха оспорени от жалбоподателя и
потвърждават извода на административния орган, произтекъл от събраните данни в
хода на административната фаза. Случаят не касае допълване на фактически
основания, което не е допустимо при съдебното оспорване, а процесуално поведение,
насочено към осъществяване възможността за доказване на възприетите за
установени факти. Следва да бъде отбелязано, че в нито един от моментите от обхвата на
административното производство не е имало съмнение относно индивидуализацията
на имотът – предмет на разпореденото изземване. В
първото уведомление от директора на ОДБХ-*** до жалбоподателя от м.10.2018г.,
имотът е конкретизиран с кадастрален идентификатор, което описание е идентично
в последвалата кореспонденция между ОДБХ-*** и жалбоподателя, както и между
областен управител-*** и оспорващото дружество. Ведно с посоченото, в заповедта
е отразено, че по заявлението от м.02.2019г. на Ф.С.ООД за достъп до преписката
– такъв е предоставен. Изявлението не е оспорено и според данните от
преписката, правата на участващото в административното производство дружество,
не са били ограничени и административният орган е обсъдил всички събрани
доказателства, като е изложил собствени съображения относно твърденията на Ф.С.ООД.
От фактическа
страна не се установи нарушение на изискването на чл.26 АПК, както и на
принципите на законност, съразмерност, истинност, самостоятелност, достъпност
/чл.4, 6, 7, 10, 12 АПК/, вкл. са били съобразени нормите на чл.34 и чл.35 АПК.
4.2. Съгласно чл. 5 ЗДС : „Държавата удостоверява възникването, изменението и
погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна
собственост.; Актът за държавна собственост е официален документ, съставен от
длъжностно лице по ред и форма, определени в закона.; Актът за държавна
собственост няма правопораждащо действие.”. По делото
е установено, че държавата се легитимира като собственик на недвижимия имот,
предмет на оспорената пред съда заповед - с акт за частна държавна собственост,
като управлението му е предоставено на МЗ, РВМС-А.. Приетите писмени
доказателства потвърждават информацията от кадастралната карта и кадастралните
регистри /КККР/ - за правото на собственост на сграда с КИ ****. В тази вр., според нормата на чл.114 ал.1 ППЗДС, обстоятелствата,
констатирани в акта, имат обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното, при което материалната му доказателствена сила следва да бъде
зачетена.
В случая е
оспорено като съществуващо правото на собственост на държавата към момента на
издаване на заповедта за изземване. Тоест, спорен е първият елемент от фактическия състав като безсъмнено проявен, но в това
производство не може да се решават спорове за собственост, поради което изводът
дали имотът е или не е държавна собственост, следва да произтича от
доказателствата по делото. При констатация за спор за собственост – не висящ
съдебен спор, а оспорване на материално право посредством противопоставим титул
за собственост, би последвал извод за незаконосъобразност на административния
акт поради непроявена първата предпоставка за изземване. Разглежданият случая
не е разрешим с този извод.
Жалбоподателят
поддържа, че правото му на собственост произтича от договор за покупко-продажба
от 29.10.1999г., вкл. и на основание изтекла 10 годишна придобивна
давност, като в жалбата е посочена 5-годишната придобивна
давност. Договорът за покупко-продажба на недвижим имот от 29.10.1999г. е
сключен между В. ЕООД и Ф.С.ООД, като според удостоверение от ОС-*** от
12.09.1994г. , на 28.07.1994г. е вписан в регистъра на търговски дружества –
Клон на В. ЕООД със седалище с.*** /л.44/ с управител на клона Т.М.. АДС № 1378
е от 1993г. Предмет на договора за покупко-продажба е собственост върху
недвижим имот, „находящ се в района на с.А., извън
плана по път ***-Д., представляващ земя с площ 1,8 дка и сграден фонд,
представляващ сграда „склад.аптека” със ЗП от 315 кв.м., състояща се от гараж,
3 броя складови помещения, 4 броя офиси, баня тоалетна и коридор, ведно със 106
кв.м., представляващи 12, 7047 % идеални части от общите части,… при граници и
съседи на имота : на изток – гора; на запад – имот на РВМС-А.; на север – имот
на РВМС-А.; на юг-гора”. Имотът не е индивидуализиран с номер от КВС или друг
картен материал, предвид местоположението му – извън плана. Площта на сградата
е 315 кв.м. и не съответства на площта на сградата от оспорената заповед. Договорът не съдържа данни за административен
адрес на имота и на сградата, за да е възможна съпоставка с административния
адрес на клона на търговското дружество – с./гр.А. ул.Б. № 2. Освен това, в чл.4 ал.2 от договора
продавачът се е задължил да снабди купувача с всички документи, с които
разполага по отношение собствеността върху имота. Такива не са представени от Ф.С.ООД
със становището, към което е приложен договора. Ведно с посоченото, договорът е
от 29.10.1999г., а ЗДС е приет и обнародван в ДВ бр. ДВ, бр. 44
от 21.05.1996г., в сила от 1.06.1996г., и в тази вр.
- според чл.48 ЗДС, на която разпоредба се позовава жалбоподателя – в
приложимата редакция не съдържа ал.2 и гласи /изм. -
ДВ, бр. 124 от 1998г./ : „Договорите, с които се извършва разпореждане с
недвижими имоти - частна държавна собственост, се сключват в писмена форма и се вписват от съдията по вписванията
по местонахождението на държавния имот.”. В действащата норма на чл.48 ЗДС
задължението за вписване се съдържа в ал.2. Представеният договор пред областен
управител не е вписан. Липсва констативен нотариален акт за придобиване на
недвижим имот по давност вр. с чл.114 ал.2 ППЗДС.
Извън изложеното,
съгл. чл.2 ал.5 ЗКИР, данните по ал. 1 и 2 са доказателство за обстоятелствата,
за които се отнасят, до доказване на противното. В тази насока са приети
описаните справки – извлечения от КККР и скици с данни за собственост на ПИ 123
и на ПИ 123.11 : информацията от СГКК – *** единно отразява право на
собственост по отношение на ПИ 00182.49.11 на Държавата, чрез МЗХГ – БАБХ,
ОДБХ-***. При твърдение за право на собственост по отношение на сграда с
кадастрален идентификатор, оспорващото търговско дружество не представи
доказателство за идентичност между сградата „склад-аптека” по договора от
29.10.1999г. и обекта на кадастъра с идентификатор ****. При удостоверена
идентичност между двете сгради /предмет на договора за покупко-продажба и
предмет на заповедта за изземване/, доказателственото
действие на кадастъра би било разколебано, но случаят не попада в тази
хипотеза. Следва извод, че доводите на жалбоподателя отразяват
оспорване правото на собственост, което не може да бъде разрешено в настоящото производство, а индиции
за собственост на ПИ 123.11, сами по себе си не преодоляват противопоставимите
права на Държавата към момента на издаване на оспорената заповед.
Данните за
собственост в КР не са опровергани, за да бъде прието доказване на противното
по см. на чл.2 ал.5 ЗКИР. В тази насока – липсата на заповеди по чл.70 и чл.73 ЗКИР /за създаване и въвеждане на имотен регистър/ не следва да се тълкува в
полза на жалбоподателовата теза, тъй като
задължението за вписване на договор по чл.48 ЗДС не е изпълнено, предвид
данните от удостоверението на Сл.Вп.-***, за периода
от 01.01.1993г. до 14.12.2018г.
При това
положение следва извод за прилагане нормата на чл.114 ППЗДС, предвид съставен през
1993г. АДС и липса на информация и твърдение за издадена заповед за отписване
на държавен имот по отношение сградата – предмет на оспорената заповед, както и
липса на документ за собственост по давност с оглед нормата на чл.19 ЗС – „Правото
на собственост върху държавни и общински недвижими имоти може да се установява
и с документ, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти.” /във
вр. с чл.19 ЗС, в АДС от 1993г. са отразени
основанията по НДИ /отм. §2/ - чл.77 ал.1 и чл.80/.
Действително,
имотът по АДС е земя и сграда и също е извън плана, по пътя ***-Д., но
описанието на границите в договора и в АДС не е идентично и в АДС – графа 21
ясно е отразено, че имотът е предоставен за оперативно управление на
Министерството на земеделието, РВМС-А. /л.41/.
Имотът – предмет
на изземване е индивидуализиран с кадастрален идентификатор и кадастралният
регистър отразява достоверна информация за правото на собственост, поради неопровергаването
й от жалбоподателя. Описанието на имота с кадастрален идентификатор, предвид
данни за множество сгради в ПИ 00182.49.123 – ясно отграничава
обекта на изземване от останалите. В тежест на административния орган е да конкретизира
предмета на изземване с местоположение и всички относими
към индивидуализацията му факти, тъй като при неясно описание или недостатъчна
или непълна индивидуализация – заповедта би била обективно неизпълнима. Един от
идентифициращите обекта елементи в конкретния случай, предвид факта на няколко
сгради в ПИ 00182.49.123, е обозначаване на сградата със съответен кадастрален
идентификатор. След като административният орган разполага с информация от КК
за ПИ00182.49.123, сградите в който имот са със самостоятелни идентификатори,
дължимо е отграничаване на сградата – предмет на
изземването с оспорената заповед, от останалите обекти в имота. Както бе
посочено, в случая с първото уведомление от ОДБХ-*** до жалбоподателя е описано
местоположението на сградата посредством кадастралния й идентификатор. Площните характеристики не са достатъчен ориентир за
съответствие на сградата – предмет на изземването с конкретна сграда от
намиращите се в ПИ 00182.49.123 дванадесет сгради, поради което идентификацията
със съответен кадастрален идентификатор е прецизната в конкретиката
на фактите. Освен това, в копията от КК с данни от КРНИ и в скиците от КК,
данните за собственост са единни, поради което доказателственото
действие на кадастъра не е преодоляно. Сградата – предмет на изземване е
отразена в КК с данни за собственост, площ, предназначение и не отговаря на
действителните факти твърдението, че същата не е посочена в АДС.
В реда на
изложеното, неоснователно е и възражението за липса на мотиви. За липса на
мотиви се касае не само когато в акта не са изложени никакви съображения, но и
когато такива съображения са от много общ характер или органът е изложил само
фактически обстоятелства без да вземе отношения към тях и без да изложи
конкретни съображения. Заповедта съдържа обстоятелствена и разпоредителна част,
които си съответстват по отношение описание на имота – предмет на изземване,
като областен управител е изложил фактически и правни съображения. Освен
липсата на констативен нотариален акт за право на собственост, придобито поради
изтекла давност – по твърдението в жалбата за изтекла 5 годишна давност преди
2006г., налице е действащата забрана на §1 от Закон за допълнение на ЗС.
4.3. Спор по
отношение елемента от фактическия състав на чл.80 ал.1 ЗДС – имотът да се
владее или държи без основание, в частта за осъщественото от жалбоподателя
ползване на имота, не е повдиган.
По изложените
вече съображения следва, че имотът се владее без основание и при наличие на акт
за държавна собственост, вкл. за правото на собственост на държавата, отразено в
КВС и в КК, следва да се приеме, че е била налице хипотезата на чл. 80 ал. 1 ЗДС за издаване на обжалваната заповед.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на Ф.С.ООД, гр.П. против Заповед № РД-19-7706-79/13.03.2019г. на Областен
управител на област ***.
Осъжда ФСООД,
ЕИК ****, гр.П. ул.****№ 1, ет.3, ап.5, представлявано от управителя В.Х.П.да
заплати на Областен управител на област ***, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен съдия :