О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                                                                                                                                      № 260749

22.03.2021г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                  

              ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС  ИЛИЕВ

                                            МИРЕЛА  ЧИПОВА

                                     

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №651  по описа за 2021г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във  връзка  с  чл.77  от   ГПК.

Делото е  образувано по частна жалба  на  А.  Й.  Р. ***,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника  му  по  делото адв.  В.  М.,   против  Определение  №260249  от  12.01.2021г.,  постановено  по    гр.д.№13586/2019г. по  описа  на  ПРС, VIII  гр.с.,  с  което  жалбоподателят  е  осъден  да заплати  в  полза на  бюджета  на  съдебната  власт  по  сметка  на  Районен  съд-  Пловдив  сумата  от  800  лв.-  държавна  такса  по делото  и сумата от 80  лв.-  депозит  за  ССЕ.    В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение,  като  се  иска  отмяната  му. 

Ответната  страна  по  частната жалба- ЗАД „ОЗК- Застраховане“  АД,  не взема  становище  по нея.   

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба  е  процесуално  допустима,  тъй като  е  подадена  в срок,  от легитимирана  страна  и  е  насочена  срещу  съдебен   акт,  който  подлежи  на  обжалване.  Разгледана  по същество,  частната  жалба  е  неоснователна.

Първоинстанционният  съд  е  бил сезиран с иск  на А.  Й.  Р.  против  ЗАД „ОЗК- Застраховане“  АД  за заплащане  на  сумата от  20000  лв.- обезщетение   по застраховка  „Гражданска  отговорност“ за  неимуществени вреди,  претърпени в резултат на  ПТП, настъпило  на  16.11.2014г.  В исковата  молба  ищецът  е  посочил,  че прекият  причинител  на вредите  Б.  Г.  М.  е  бил признат за  виновен  с  одобрено  от  съда  споразумение.  По така  подадената  искова  молба  ищецът  не  е внесъл  държавна  такса   и  същата не  е  била оставяна  без движение  от първоинстанционният  съд  за внасяне на такава,  като  с постановеното  решение   по делото съдът  е  отхвърлил  предявения  иск.   След влизане  в сила на решението  с  обжалваното определение  по реда на чл.77  от  ГПК първоинстанционният  съд  е осъдил  ищеца  да  заплати  дължимата държавна  такса  за  разглеждане  на  делото  в размер  на  800  лв.,  както  и  направените  от бюджета  на съда  разноски  за експертиза  в размер  на  80  лв.   

С  жалбата се  излагат доводи,  че  поради неспазване на  процесуалните правила  от  съда,  който  не  е  оставил  без движение  исковата  молба  за внасяне на държавна  такса,  страната  е  била лишена  от възможността  да направи  избор  дали  да  заплати  такава  или да се откаже  от поисканата  защита  поради  невъзможност  за  заплащането  й.  Тези доводи  не могат  да се  отразят  на правилността  на  обжалваното  определение.  Съгласно разпоредбата  на  чл.71, ал.1, изр.1  от  ГПК  по  водене  на  делото  се събират държавни  такси  и  разноски  за производството. В случая  ищецът  е  сезирал  съда  с  искова  молба,  по която  е било образувано  дело,  и  предявената  от него  претенция  е  била разгледана,  поради  което  същият  дължи  заплащане  на  държавна  такса.    Обстоятелството,  че  първоинстанционният  съд  не  е  събрал  своевременно  същата,  не  води до  погасяване  на  възникналото  за страната  задължение  за заплащането  й.  В  тази  хипотеза съгласно  разпоредбата  на  чл.77  от  ГПК    съдът  следва  да постанови  определение  за  принудително  събиране  на  дължимата държавна  такса  /в този смисъл-  Определение  №104  от  09.02.2015г. на  ВКС  по  ч.т.д.№112/2015г./.  Предвидената в разпоредбата  на чл.129, ал.6  от  ГПК  във връзка  с чл.6  от  ЗДТ  отговорност за длъжностното  лице,  което  е дало ход  на  молбата, без да  е внесена  държавната такса,  за  личното  заплащане  на  същата,  доколкото  няма  данни  да  е  била  реализирана, не  е  пречка  за  принудително  събиране на  сумата  по реда на  чл.77  от  ГПК  от действително  задълженото  за  нея  лице.  Предвид  горното  обжалваното  определение  следва  да  бъде потвърдено. 

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Определение  №260249  от  12.01.2021г.,  постановено  по    гр.д.№13586/2019г. по  описа  на  ПРС, VIII  гр.с.,  с  което    А.  Й.  Р. ***,  ЕГН  **********,  е  осъден  да заплати  в  полза на  бюджета  на  съдебната  власт  по  сметка  на  Районен  съд-  Пловдив  сумата  от  800  лв.-  държавна  такса  по делото  и сумата от 80  лв.-  депозит  за  ССЕ.  

Определението  подлежи  на  обжалване  пред  Върховния  касационен съд  в едноседмичен срок  от  връчването  му  на  страните. 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                          

       ЧЛЕНОВЕ: