Р Е Ш Е Н И Е №
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. В., 07.04.2014г.
В.ският
районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на шестнадесети януари
през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Тодор Попиванов
при секретаря
П.М., като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 681 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба от Е.К.Ц.,
ЕГН **********,***, пл.”Б.” № *, представлявана от кмета на общината и против М.
Р. Р. Б. – гр.С., представлявано от министъра.
Предявен е от ищеца иск с право основание чл.108 от Закона за собствеността
/ЗС/.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищцата права са: че
ищцата е собственик на 2/3 ид.части, от които 1/3 ид.част на собствено
основание и 1/3 ид.част по наследство от родителите й К. Ц. Ж. и В.К.Ц.,
съгласно нот. Акт № 131, том.ІІ от 1957г. на нотариус при гр.В. върху следния
недвижим имот: Дворно място, съставляващо парцел VІІІ – 7 - 72 „а” по плана на
гр.В.,***, заедно с построената върху същото едноетажна жилищна сграда.
Поддържа се, че със Заповед № 1520 от 29.06.1961г. на председателя на ОНС –
В. е одобрено изменение на регулационния план, като имотът на ищцата е отреден
за построяване на Хотел – ресторант на Б..
Твърди се, че без заповед и без никаква отчуждителна процедура имотът на
ищцата е незаконно завзет и частично застроен, като понастоящем процесния имот
регулационно е включен в имот пл.№ 3035 от кв.525 „а” по регулационния план на В.
от 1991г. Поради липса на отчуждение на процесния имот и поради незаконното му
отнемане, ищцата поддържа, че собствеността върху него не е преминала към
държавата и съответно към Община В. по параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като
отрежданията нямат вещноправен ефект, защото влезлите в сила регулационни
планове нямат непосредствено отчуждително действие. Посочва се още, че съгласно
параграф 1 от ЗОСОНИ, който предвижда промени в чл.2 и чл.5 от ЗВСОНИ, в който
създава нова алинея, според която подлежат на възстановяване имуществата отнети
без законно основание или отчуждени не по установените законов ред от
държавата, общините или народните съвети.
Иска се от ищцата съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците предадат
владението върху процесния имот.
С писмена молба от 14.03.2008г. ищцата е заявила, че оттегля иска си по
отношение на сградата, находяща се в процесния имот, тъй като същата е
разрушена, както и че оттегля иска си по отношение на 1/3 ид.част от мястото –
нейна бивша собственост и по отношение на 1/6 ид.част, която е получила в
наследство от покойния й баща К. Ц. Ж., както и че поддържа исковата молба само
за 1/6 ид.част от мястото, което е получила в наследство от покойната й майка В.
К.Ц.. Конкретизирала е петитума на исковата молба както следва: Съдът да
постанови решение, с което да възстанови собствеността на ищцата върху 1/6
ид.част от Дворно място, съставляващо парцел VІІІ – 7 - 72 „а” по плана на гр.В.,
в сила към 09.05.1958г., находящ се на ул.”Б. В.” *, понастоящем регулационно
включен в имот планоснимачен номер 3035 от кв. 525 „а” по регулационния план на
гр.В. от 1991г. и осъди ответниците да й предадат собствеността и владението
върху процесното място, заедно със законните последици.
С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 13.10.2008г.
съдът е допуснал поправка на исковата молба, като е заличил абзац втори от нея,
със следното съдържание: „Със Заповед № 1520 от 29.VІ.1961г. на Председателя на
ОГС – В. е одобрено изменението на регулационния план, като нашия имот е
отреден за построяване на хотел – ресторант Б.”. Със същото определение по
делото е конституиран като ответник „М.” О. – В..
С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 13.04.2010г.
съдът е конституирал като трета подпомагаща на ищцата страна Ц.И.Ц.,***. Със
същото протоколно определение, съдът е допуснал увеличение на предявения от
ищцата иск за собственост, който да се счита за предявен за 5/6 ид.части общо
за дворното място, вместо за 1/6 ид.части.
Ответниците Община В., М.Р.Р и Б. оспорват предявения от ищцата ревандикационен
иск като недопустим и неоснователен,
като твърдят от своя страна, че е налице отчуждителна процедура по отношение на
процесния имот. Ответникът „М.” О. – В. не е взел становище по предявения иск,
но процесуалните действия на пълномощника му сочат на оспорване на иска.
Съдът, като разгледа
исковата молба, становищата на ответните и подпомагащата страни и прецени събраните
по делото доказателства в съвкупност и по отделно, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори
между страните и е видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 123, том.І, н.д.227/1958г. на В. народен съдия, че К. Ц. Ж., В. К.Ц. и Е.К.
Ч. са придобили собствеността върху: една къща, паянтова с дворно място от 255
кв.м., съставляващо самостоятелна парцела № VІІІ – 7 - 72 „а”, в кв. 46 по
плана на гр.В.,***, държавно, М.Н. К. и Н. Н. К. и М. С. К..
Видно от
удостоверение за наследници № 4269/27.11.2000г., изд. от Община В., К. Ц. Ж. е
починал на 02.11.1976г. и е оставил наследници В. К.Ц. – съпруга и деца -
ищцата и А. К. Ц..
С договор за
продажба на наследство, на 29.10.1999г. В. К.Ц. е продала на подпомагащата
страна Ц.И.Ц. наследството, останало й от покойния й съпруг К. Ц. Ж..
Видно от
горепосоченото удостоверение за наследници, В. К.Ц. е починала на 30.05.2000г.
и е оставила низходящи – ищцата и наследниците на А. К. Ц., починал на
04.03.1998г.
По делото
няма доказателства за това кога наследодателите К. Ц. Ж. и В.К.Ц. са сключили
граждански брак.
Видно от
заключението на строително – техническата експертиза за оценка на имота, лист
38 от делото, дворното място, съставляващо парцел № VІІІ – 7 - 72 „а”, в кв. 46
по стария план на гр.В., с площ от 225 кв.м. е с пазарна цена 51 000 лева,
а построената в парцела масивна едноетажна сграда със застроена площ от 65,50
кв.м. е съборена и на това място е построен Хотел – ресторант „Б.”.
Първата по
делото съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещо лице П.П. /лист 85 от
делото/, заключава, че най – старият план, който се съхранява в Община В. е
изработен през 1945г. и въз основа на него е изготвен и одобрен регулационен
план през 1948г., като в разписната
книга за кв.46, парцел № VІІІ – 7 - 72 „а” е записан като застроен и е
отбелязан документът за собственост - нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 123, том.І, н.д.227/1958г. на В.ски народен съдия. Заключава
също, че по сега действащия план на гр.В. процесният имот не съществува, а при
сравнение на плана от 1945г. с кадастралния план на к-с „К.”, одобрен със
Заповед РД – 02 - 14 – 1817 от 2000г., процесният имот е част от ПИ 511 – за
хотел ресторант. Установява, че в кадастралния план от 1945г. идентификацията
на имота е зачеркната и че процесния имот попада в кв.46, отреден за
строителство на хотел „Б.”. Прави заключение, че след като идентификацията на
процесния имот е зачеркната, то имотът е отчужден за предвижданията на плана,
както и че това отчуждаване се установява от протоколите от заседанията на ИК
на ГНС – В. № 27/21.06.1961г. и № 47/29.12.1961г., от които е видно че за
нуждите на „Б.” е отреден терен и се отчуждават собственици на имоти, в които
попада и процесния имот. Установява още, че по плана от 1968г. и следващите
планове имотът вече не съществува; че със последващ ЗРП на к-с „К.”, одобрен
със Заповед № РД – 25 – 295 от
11.09.1991г. на председателя на ВрИК – В. парцел ІІІ 3035 в кв.525 ”а” е
отреден за хотел; че мероприятието е изпълнено със запазено предназначение на
застрояването; че по разписния лист към 2000г. ПИ – 511 в к-с „К.” е застроен
със собственик „М.„ О..
От
представените от ищцата скици, изд. от община В. /лист 167-169 от делото/ се
установява, че в плана на гр.В. от 1956г. процесния имот парцел VІІІ – 7 - 72
„а” в кв.46, е зачеркнат с червена линия, а също така зачеркнати са по същия
начин съседните му парцели ІХ – 7 – 72 „а” и І – 1 – 72 „а”. Установява се
също, че в плана от 1968г. процесният имот не е отразен в плана, като същия
попада в квартал 209, с отбелязване „за хотел”. А по плана от 1991г. попада в
парцел ІІІ 3035 в кв.525 ”а”, с отбелязване „за хотел”.
Видно от
протокол № 27/21.06.1961г. ИК на В.ски градски народен съвет /лист 303 от
делото/ е взел решение, с което е дал съгласието си отредената парцела І – ва в
кв.46 от плана на гр.В., отредена за строеж на кооперативен жилищен блок и
парцели ІІ2 и ІІІ2 в същия квартал, да се отредят за строеж на сграда на „Б.” в гр.В. на
основание параграф 70, точка първа от Правилника за плановото изграждане на
населените места.
Видно от
протокол № 47/29.12.1961г. ИК на В.ски градски народен съвет /лист 306 от
делото/ е взел решение, с което е определено, че собствениците на парцел ІІ – 2
– 72 „а”, ІХ – 7 – 72 „а”, както и К. Ц. Н., В. К.Ц. и Е.К. Ч., като
собственици на парцел № VІІІ – 7 - 72 „а”, в кв. 46 по стария план на гр.В.,
отчуждени по искане на ИК на ГНС – протокол 27 от 21.06.1961г. и Решение І на
ИК на ОНС – В., взето с протокол № 24 от 26.06.1961г. за нуждите на Б., се
обезщетяват с апартаменти в новостроящите се жилищни блокове - конфекция по
избор.
Видно от
удостоверение от 29.07.20102г., изд. от Община В., регулационния план на к-с „К.”
е одобрен със заповед на зам.Министъра № 5146/22.10.1956г. и е действал до
1981г.
С писмо №
323/22.07.2010г., Държавна агенция „Архиви”, „Териториален архив” – В., уведомява
ищцата, че при издирване на документите, постъпили за постоянно запазване в
Териториален архив – В., във фондовете на Окръжен народен съвет – В. и Градски
общински народен съвет – В. за 1961г. не е открито „Решение № І на ИК на ОНС – В.,
взето с протокол № 24/26.06.1961г. за нуждите на Б....”, цитирано в протокол №
47/29.12.1961г. С писмото се удостоверява, че от протоколите на ИК на ОСН – В.
се установява, че протокол с такъв номер и такава дата не съществува, а също,
че около тази дата съществуват следните протоколи: № 10/30.05.1961г., №
11/21.06.1961г. и № 12/05.07.1961г.
Видно от Акт
№ 1280 за държавна собственост на недвижим имот, изд. на 15.03.1994г. на
основание чл.77 от НДИ, е актуван като държавна собственост Хотелски комплекс
„Б.”, състоящ се от: 1.Хотел „Б.” 1175 кв.м., представляващ монолитна четириетажна
сграда, построена 1964г.; 2.Ресторант „Б.” с дневен бар 425 кв.м., на един
етаж, построен през 1964г.; 3.Парова централа 40 кв.м., на един етаж, построена
през 1972г.; 4.Пералня 70 кв.м. на един етаж, построена през 1964г.; 5.хотелски
бар 62,5 кв.м. на един етаж, построен през 1964г. и Вътрешен стопански двор с
площ 147 кв.м. Административен адрес на недвижимия имот е гр.В.,***, а имотът е
предоставен за оперативно управление на държавна организация „Б.турист” АД. На
гърба на документа е изписано с ръкописен текст: „Забележка: обекта е построен
върху бивши частни имоти, отчуждени по ЗТСУ и изплатени от бившия Окръжен
народен съвет – В..”, с дата 29.08.1995г. и подпис: „Специалист”, както и:
„Допълнение: На основание писмо 26 – 00 – 506 от 28.11.1995г. и справка, представени от „Б.турист” ЕАД – В.,
терена върху който е построен хотелския комплекс е 2797 кв.м. и се води по
баланс със стойност 363 610 лева.”, с дата 20.12.1995г. и подписи:
„Специалист” и „Зам. кмет” и печат на Община В.. Този документ, представляващ
заверено ксерокопие е представено от ищцата Е.Ц. и е представено от нея.
На
02.05.1996г. е сключен договор за приватизация на хотелски комплекс „Б.” – гр.В.,
обособена част от „Б.турист” ЕАД, чрез продажбата му от Държавата, от комитет
по туризъм при М.С, на ответното дружество „М.” О. – гр.В. по Закона за
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, като обектът
включва разгъната застроена площ от 2065 кв.м., ведно с правото на собственост
на парцел ІІІ, пл.№ 3035, в кв. 525 ”а” по плана на гр.В. с площ 2797 кв.м. при
граници: от северозапад ул.”П.войвода”, от североизток – частни имоти, от
югоизток – парк и от югозапад – площад. Цената на продавания обект е
33 000 000 лева, а собствеността се прехвърля от момента на пълното
заплащане на цената и неустойките при евентуално забавено плащане, а владението
е договорено да се предаде с подписване на двустранен предавателно –
приемателен протокол в 20 дневен срок от датата на изпълнение на задължението
на купувача да заплати цената по договора.
Видно от
представената скица на поземлен имот, изд. от СГКК – В., /лист. 424 от
делото/ ответникът „М.” О. е собственик
на имот с идентификатор 10971.501.407, с площ от 2797 кв.м., квартал 525 „а”,
парцел ІІІ. Документът не е приет като доказателство по делото.
По делото е
изготвена тройна съдебна техническа експертиза, но същата не е изслушана и
приета по делото поради отказ от нея от страна на ищцата, поради което съдът не
следва да я обсъжда.
Със
заключението на експертизата са представени Строително разрешение №
208/13.10.1961г., изд. от Началник техническо отделение - В., заверено от
„Териториален архив” – В., с което се разрешава на „Б.турист” да построи хотел
в парцел І, кв. 46, съгласно утвърден архитектурен план и съгласувано петно.
Документът не е приет като доказателство по делото. Представен е също Прокотол
№ 137 от 23.12.1967г.,изд. от техн. служба при ОГНС – В., с който е разрешено
на Б.турист построяване на котелно помещение, съгласно строителен план и
строително разрешително № 168/22.12.1967г. Документът е заверен от
„Териториален архив” – В., но не е приет като доказателство по делото.
По делото е
представено второ ксерокопие от Акт № 1280 за държавна собственост на недвижим
имот, изд. на 15.03.1994г. на основание чл.77 от НДИ, с който е актуван като
държавна собственост Хотелски комплекс „Б.”. Същият е представен от
процесуалния представител на ответника МРРБ, заверен с подпис на пълномощника и
печат на Областен управител – В. /лист 540 от делото/.
По делото е
изготвена втора съдебно – техническа експертиза на база всички приложени по
делото документи и извършени справки по съществуващите документи в техническа
служба на община В. и в отдел „Териториален архив” – В., както и на база
извършен оглед на място. Съгласно заключението на вещото лице, процесния имот
парцел № VІІІ – 7 - 72 „а” в кв.46 е отразен в регулационния план от 1956г. на
к-с „К.” гр.В.. С този план имотът е отреден за жилищни нужди, а планът е
действал до 1981г. В новия план от 1981г. имотът вече не съществува. През
1991г. се приема нов регулационен план, с който за „Б.турист” е отреден УПИ ІІІ
– 3035 в кв.525 „а”. Не са открити документи – заповед за отреждане на процесния
парцел за хотелски комплекс „Б.турист”, заповед за обезщетяване на
собствениците, строителни книжа за хотела и ресторанта, разрешение за строеж и
строителна линия, строителни книжа, документи за въвеждане в експлоатация, както
и други документи за отчуждаване на процесната парцела, освен няколко
неодобрени идейни проекта, поради което заключава, че през 1961г. парцел № VІІІ
– 7 - 72 „а” в кв.46 не е отчуждаван,
както и че не са спазени процедурите по ЗПИНМ и ЗТСУ, както и че няма данни за
годината на построяване на хотела. От изготвените комбинирани скици се
установява, че процесният имот попада върху ресторант „Б.турист” по
регулационните планове от 1981г. и 1991г.
При така
установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното: предявеният
иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен и недоказан.
За да
бъде уважен предявеният ревандикационен иск следва ищцата да докаже, че са
налице в кумулативно единство следните предпоставки: че ищцата е собственик на
процесния имот, че ответникът го владее без правно основание и че след покана
не желае да го напусне.
По
делото не са представени доказателства за това някой от ответниците да е
поканен да предаде процесния имот, но исковата молба, както и привличането на
ответниците като страни по делото, представлява такава покана. Оспорването на
иска от страна на ответниците обуславя нежеланието им да напуснат имота, в
случай че го владеят.
Не се спори
между страните и се установява от нот. Акт № 131, том.ІІ от 1957г. на нотариус при
гр.В., че ищцата родителите й К. Ц. Ж. и В. К.Ц. са били собственици на
процесния недвижим имот: Дворно място, съставляващо парцел VІІІ – 7 - 72 „а” по
плана на гр.В.,***, заедно с построената върху същото едноетажна жилищна
сграда, като ищцата е наследила част от правата на родителите си върху имота
след смъртта им. Тъй като по делото не са ангажирани доказателства за това кога
наследодателите К. Ц. Ж. и В. К.Ц. са сключили граждански брак, както и че в
нотариалния акт не е посочено, че те са съпрузи, следва да се приеме, че всеки
от тримата купувачи е придобил равна на другите част от имота или по 1/3
ид.част за всеки от тях. След смъртта на К. Ц. Ж. през 1976г. неговите права са
наследени от съпруга: В. К.Ц., дъщеря – ищцата и низходящите на син – А. К. Ц.,
съгласно приетото по делото удостоверение за наследници. Съгласно Закона за
наследството, децата на починалия получават равни части, а съпругът получава
част, равна на частта на всяко дете. Така ищцата е получила от К. Ц. Ж. 1/3 от
1/3 = 1/9 ид.част, а след смъртта на майка си още 1/2 от 1/3 = 1/6 ид.част, тъй като с договор за продажба на
наследство, на 29.10.1999г. В. К.Ц. е продала преживе на подпомагащата страна Ц.И.Ц.,
наследството останало й от покойния й съпруг К. Ц. Ж., което е в размер на 1/9
ид.част от процесния имот. Така, притежаваните от ищцата права върху имота са
общо 1/3 + 1/9 + 1/6 = 11/18 ид.части.
През
1961г. уредбата по отчуждаването на недвижими имоти е ставало при действието на
Закона за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ/, действал от
01.01.1950г. до 01.06.1973г. Съгласно чл.55а от този закон отчуждаването на
имотите в гр.В. се извършва с Решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет /ИК на ОНС/,
а съгласно чл.55л, подробните правила
относно: реда и начина за отчуждаване на парцелите и за извършване на оценките, начините за обезщетяване
на собствениците и др. се установяват в правилника за приложение на този закон.
От
приетите по делото доказателства се установи, че по отношение на ищцата няма
Решение на ИК на ОНС, съгласно изискването на закона, а също че в Община В., както
и в „Териториален архив” – В. липсват документи за извършена отчуждителна
продецура по отношение на процесния имот – обстоятелство, което ако е налице, е
в тежест на ответниците да установят. Установи се безспорно, че документ -
Решение І на ИК на ОНС – В. с протокол № 24 от 26.06.1961г., с което би
следвало да е отчужден процесния имот, не е вземано, тъй като не съществува
протокол с такъв номер и с такава дата. Горепосоченото решение се споменава в протокол
№ 47/29.12.1961г. ИК на В.ски градски народен съвет, с който протокол се
определя, че собствениците на парцел ІІ – 2 – 72 „а”, ІХ – 7 – 72 „а”, както и К.
Ц. Н., Вътка К.Ц. и Е.К. Ч., се обезщетяват с апартаменти в новостроящите се
жилищни блокове - конфекция по избор. Изложеното, че за собствениците на
процесния имот се определя обезщетение за имота, не може да обуслови наличието
на валидна отчуждителна процедура по отношение на този имот. Липсват други
доказателства или данни в тази насока. Още повече, че вещите лица не откриха документи, а
ответниците не представиха такива, от които да се установи, че тези собственици
са реално обезщетени, обстоятелство, което ако е налице, е също в тяхна тежест
да установят.
Предвид изложеното, съдът приема, че е налице
отнет без законово основание от държавата недвижим имот, собственост на К. Ц. Ж.,
В. К.Ц. и ищцата Е.К.Ц.. Последната като собственик и собственик по наследство
на родителите си, има правен интерес, съразмерно притежаваните от нея права, да
иска ревандикация на имота.
Съгласно
чл.2, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени
недвижими имоти /ЗВСОНИ/, възстановява се собствеността върху всички движими и
недвижими имущества, отнети без законово основание или не по установения
законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 09.09.1944г. до 1989г., какъвто е
настоящия случай. Държавата е отредила имота на ищцата за построяване на хотел
и е построила такъв върху него, но без отчуждителна процедура и обезщетяване на
собствениците, а в последствие е приватизирала хотела и земята под него.
Възстановяването по чл.2, ал.2 от ЗСВОНИ настъпва по силата на закона, без да е
необходимо да бъде провеждана административна процедура и да бъде постановяван
допълнителен административен акт за това. С Решение № 86 от 15.06.2011г. по
гр.д.№ 722/2010г. на ІІ г.о. и Решение № 476 от 09.12.2011г. по
гр.д.1608/2010г. І г.о. е прието, че възстановяването на собствеността върху
имоти отнети без законово основание или отчуждени не по предвидения в закона
ред, се извършва при наличие на общите предпоставки по чл.2, ал.3 от ЗВСОНИ, а
именно: имотът да е бил на лицето, което претендира реституция или на неговия наследодател,
да е отнет по посочените в закона нормативни актове и начин, да се намира в
собственост на държавата, общините и обществените организации или еднолични
търговски дружества по чл.61 от ТЗ и да съществува реално до размерите, в които
е отчужден, към момента на влизане в сила на закона. Установи се по делото, че
имотът е бил собственост на ищцата и на наследодателите й. При положение, че не
са били проведени отчуждавания на процесния имот във връзка с мероприятието, за
които е бил отреден и е незаконно отнет от неговите собственици, без
осъществяване на такова производство, собствеността не е преминала към
държавата и съответно към ответното дружество с ограничена отговорност, тъй
като отрежданията нямат вещноправен ефект, а влезлите в сила регулационни
планове нямат непосредствено отчуждително действие. Същевременно никой от
ответниците не противопостави на ищцата оригинерно основание за придобиване на
собствеността като правоотблъскващо възражение. Процесният имот обаче, не
съществува реално в размерите, в които е отчужден. В същия е имало изградена
масивна жилищна сграда, която безспорно е била фактически разрушена, тъй като
на нейно място, както и върху останалата част от процесния имот, е построен
хотелски комплекс. Поради изложеното, не е налице хипотезата на пристрояване
или надстрояване /приращение/ към съществуваща сграда, при което положение, би
следвало да бъде реституирана както земята, така и сградата на собственика,
чиито имот е отнет без законово основание, съгласно мотивите на т.1 от ТР № 6
от 10.05.2006г. на ВКС по т.гр.д.№ 6/2005г. От заключението на вещото лице
инж.Л.М., което съдът приема за по – обстойно от първоначалното, тъй като е
изготвено на база допълнителни документи, не взети предвид при първата
експертиза, както и поради включването на оглед на място, се установява, че
процесния имот попада изцяло върху ресторант „Б.турист” по регулационните
планове от 1981г. и 1991г. Същото е видно от комбинираните скици, изготвени към
експертизата. При това положение новото строителство има самостоятелен статут,
липсва и не застроена част от преди съществуващия имот, която би могла да бъде
обект на реституиране, в случай, че може да се обособи като самостоятелен обект
на собственост съобразно нормативите за устройство на територията. Съгласно
Решението на т.1 от ТР № 6 от 10.05.2006г. на ВКС по т.гр.д.№ 6/2005г. когато
незаконно отнети или отчуждени не по установения законов ред от държавата,
общините и народните съвети в периода от 09.09.1944г. до 1989г. недвижими имоти
са били застроени и не съществуват до размера, в който са били отнети или
отчуждени, се прилагат разрешенията на т.1 и т.2 от ТР № 1/1995г. на ОСГК на
ВКС за допустимостта на реституцията, ако строежът е законен. Когато строежът е
незаконен, се прилага чл.2, ал.6 от ЗОСОИ като собствениците се обезщетяват по
административен ред от органа по чл.6, ал.1 от същия закон. Следователно в
настоящия случай, меродавно за приложението на закона е дали строежът хотел „Б.турист”
е законен или не. В първия случай, на законен строеж, ще е приложимо ТР № 1/1995г.,
а именно че правото на собственост не се възстановява, освен върху останалата
не застроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на
собственост. А във втория случай, ако строежът е незаконен, то собствениците се
обезщетяват по административен ред от органа по чл.6, ал.1 от ЗОСОИ – министъра
или областния управител. И в двата случая, предявеният иск не е недопустим, тъй
като преценката за това, дали построения самостоятелен обект в незаконно отнет
или отчужден не по установения законов ред недвижим имот, може да се установи
само след събиране на доказателства в хода на исковото производство. Съгласно
горецитираното тълкувателно решение незаконен е строежът, при който е налице
несъобразяване с формалните изисквания за законност на строежа, а именно:
наличието на редовни строителни книжа. В настоящия казус, по делото не бяха
ангажирани доказателства от страните относно строителството на процесния хотел,
а вещите лица не откриха строителни книжа нито в Община В., нито в отдел „Териториален
архив” – В., освен няколко не одобрени идейни проекта относно този хотел. Представените
по делото Строително разрешение № 208/13.10.1961г., изд. от Началник техническо
отделение - В., заверено от
„Териториален архив” – В., с което се разрешава на „Б.турист” да построи хотел
в парцел І, кв. 46, съгласно утвърден архитектурен план и съгласувано петно. и
Прокотол № 137 от 23.12.1967г., изд. от техн. служба при ОГНС – В., с който е
разрешено на Б.турист построяване на котелно помещение, съгласно строителен
план и строително разрешително № 168/22.12.1967г. не са приети като
доказателства по делото, поради което не следва да бъдат обсъждани.
При това положение, по делото следва да се
приеме, че строежът не е законен, което обуславя приложението на чл.2, ал.6 от
ЗОСОИ, а именно собствениците следва да се обезщетят по административен, а не
по съдебен ред. Дори да се приеме обратното, а именно, че стоежът е законен, то
собствеността на ищцата съгласно т.1 и т.2 от ТР № 1/1995г. на ОСГК на ВКС не
се възстановява, тъй като имотът е изцяло застроен със законен обект.
На последно
място, ищцата не ангажира доказателства, които да установят третата кумулативно
необходима предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, а именно, че
някой от ответниците владее процесния имот. От представените писмени
доказателства: Акт № 1280 за държавна собственост на недвижим имот, изд. на
15.03.1994г. на основание чл.77 от НДИ, с който е актуван като държавна
собственост Хотелски комплекс „Б.” и договор за приватизация на хотелски
комплекс „Б.” – гр.В., обособена част от „Б.турист” ЕАД от 02.05.1996г. на
ответното дружество „М.” О. – гр.В., не може да се установи дали някой от
ответниците и кой точно владее процесния имот.
По отношение
на оспорването на Акт № 1280 за държавна собственост на недвижим имот, изд. на
15.03.1994г. на основание чл.77 от НДИ, с който е актуван като държавна
собственост Хотелски комплекс „Б.”, по което е допуснато производство по
оспорване на документа, същото се явява недоказано, тъй като във връзка с
оспорването не са ангажирани доказателства по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищцата
следва да понесе направените и претендирани от ответниците разноски както
следва: на Община В. 200 лева за адвокатско
възнаграждение и 500 лева за юрисконсултско възнаграждение, на ответника „М.” О.
– В. – 400 лева за адвокатско възнаграждение и на МРРБ – юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150 лева.
Воден от горното,
Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.К.Ц., ЕГН **********,***,
пл.”Бдинци” № 2, представлявана от кмета на общината, против М.Р.Р.Б. – гр.С., представлявано от
министъра и против „М.” О. – В.,
представлявано от Г. Г., иск за възстановяване на собствеността на ищцата върху
5/6 ид.част от Дворно място, съставляващо парцел VІІІ – 7 - 72 „а” по плана на
гр.В., в сила към 09.05.1958г., находящ се на ул.”Б. В.” *, понастоящем
регулационно включен в имот планоснимачен номер 3035 от кв. 525 „а” по
регулационния план на гр.В. от 1991г. и за осъждане на ответниците да й
предадат собствеността и владението върху процесното място, заедно със
законните последици, като неоснователен и недоказан.
Решението е постановено с участието
на третата подпомагаща ищцата страна Ц.И.Ц.,***.
ОСЪЖДА Е.К.Ц., ЕГН **********,***, да
заплати на Община В.,***, пл.”Б.” № *,
представлявана от кмета на общината, разноски по делото съразмерно отхвърлената
част от иска в размер на 200 лева за
адвокатско възнаграждение и 500 лева
за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.К.Ц., ЕГН **********,***, да
заплати на М.Р.Р.Б. – гр.С., представлявано от министъра, разноски
по делото съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.К.Ц., ЕГН **********,***, да
заплати на „М.” О. – В., представлявано
от Г. Г., разноски по делото съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в четиринадесет дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/