Определение по дело №11435/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3606
Дата: 29 ноември 2022 г.
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20221110211435
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3606
гр. София, 29.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:В. Н. Й.
като разгледа докладваното от В. Н. Й. Частно наказателно дело №
20221110211435 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба на Н. К. С. с ЕГН : ********** с адрес гр.София,
жк.”Младост” бл.148, вх.1, ет.2, ап.4 срещу Постановление на Софийска
районна прокуратура от 25.08.2022 г., с което наказателното производство по
досъдебно производство № 696/2021 г., по описа на 07 РУ –СДВР,
прокурорска преписка № 698/2021 г., по описа на Софийска районна
прокуратура, образувано за престъпление по чл.206, ал.2 от НК е прекратено
на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното постановление на
Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното
производство. Същият излага доводите си, че в постановлението не е
извършен пълен анализ на изнесените от него факти и обстоятелства,
свързани с противозаконно отнетите златни накити и вещи от първа
необходимост. По този начин прокурорът е достигнал до грешни правни
изводи за липса на осъществен състав на престъпление по чл.194, ал.1 и
чл.206, ал.1 от НК, като отделно от това не е изследвана и субективната
страна на деянието.

1
Софийски районен съд, НО, 101 състав, след като се запозна с
материалите по делото и доводите на жалбоподателя, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:

Досъдебно производство № 696/2021 г., по описа на 07 РУ –СДВР,
прокурорска преписка № 698/2021 г., по описа на Софийска районна
прокуратура е образувано по реда на чл.212, ал.1 от НПК с Постановление на
прокурор при СРП от 21.05.2021 г., за това, че на неустановена дата през
януари 2021 г. в гр.София противозаконно са присвоени чужди движими
вещи, които деецът владеел – електроуреди, златни накити, дрехи и др., като
част от вещите принадлежат на дееца – престъпление по чл.206, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК.
В хода на разследването по посоченото досъдебно производство в
качеството на свидетели са разпитани Н. К. С., О. О. И., Д. Б. К., А. К. И., Н.
П. К., М. А. С., И. Г. Б..
Приобщени са писмени доказателства, относими към предмета на
доказване. По досъдебното производство няма привлечено към наказателна
отговорност лице.
С Постановление на СРП от 25.08.2022 г. наказателното производство
по досъдебно производство № 696/2021 г., по описа на 07 РУ –СДВР,
прокурорска преписка № 698/2021 г., по описа на Софийска районна
прокуратура, образувано за престъпление по чл.206, ал.1 от НК е прекратено
на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
От фактическа страна прокурорът е приел за безспорно установено, че
свидетелите Н. К. С. и Н. П. К. сключили граждански брак на 06.09.2002 г.,
като от съвместното си съжителство имат родено едно дете – К. Н. С.. С
течение на годините отношенията между съпрузите се влошили, като с
решение № 36306 от 10.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 42406/2019 г., по
описа на СРС, ГО, 117 състав бракът между тях бил прекратен. Съдът
определил упражняването на родителските права на бащата, като майката
била осъдена да заплаща месечна издръжка. Семейното жилище, находящо се
в гр.София, жк.”Младост”, бл.148, вх.1, ет.2, ап.4 било предоставено за
ползване на св.Н. К.. Съдебното решение вляло в законна сила на 19.03.2020 г.
2
в частта относно прекратяване на брака и причината за това. На страните
било указано да представят доказателства за притежаваните от тях имоти,
моторни превозни средства, влогове, участия в търговски дружества и пр.
Едновременно с това с определение съдът предоставил привременно
ползването на семейното жилище на бащата на детето. Поради това
св.Наталия Колева освободила жилището, като предала ключовете за него
чрез своя адвокат на св.Н. С.. На 13.01.2021 г. св.Н. С. влязъл в жилището,
като свидетели на това станали лицата Д. К., А. И. и О. И.. Влизайки в
жилището на горепосочения адрес, св.С. забелязал, че част от движимите
вещи липсват, като подробно описал същите в съставения за целта протокол.
В дадените от св.С. показания същият посочил, че повечето от вещите били
закупени по време на брака му със св.Колева, и то предимно с негови
средства. От своя страна св.Колева заявила, че всички електроуреди и вещи за
бита от жилището, предобити през време на брака, са закупувани от нея, като
в подкрепа на това същата предоставила заверени копия на фактури, касови
бележки и гаранционни карти.
При анализ на събраните по делото доказателства прокурорът приел, че
не може да се направи извод за осъществен състав на престъпление по чл.194,
ал.1 от НК, нито на такъв по чл.206, ал.2 от НК. По отношение на вещите, за
които св.С. сочи, че са били взети от бившата му съпруга, от показанията на
последната, както и от приложените писмени доказателства – фактури, касови
бележки и гаранционни карти, се установява, че същите са били в режим на
съпружеска имуществена общност, доколкото към този момент не е налице
извършена делба, от което следва, че деянието не би могло да се квалифицира
като обсебване по смисъла на чл.206, ал.2 от НК. И доколкото за разлика от
обикновената съсобственост съпружеската имуществена общност
представлява особено, бездялово, неделимо съпритежание, при което
съпрузите нямат настоящи дялове, респ. обособени части, не може да се
говори за дял или част на единия съпруг, докато общността не бъде
прекратена. Според разпоредбата на чл.27, ал.1 от СК имуществената
общност се прекратява с прекратяването на брака. В случая ползването на
вещи в СИО от единия съпруг и отказът му да ги предаде на другия, не може
да се приеме за противозанно разпореждане с тях, респ. противозаконен отказ
да се върнат, а води до единствено възможния извод за наличие на висящ
гражданскоправен спор, който е от компетентността на съдилищата.
3

При така установеното съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК предвижда, че препис от
постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща
на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното
юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния
първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа.
Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.5 от НПК съдът следва да се произнесе
по обосноваността и законосъобразността на постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
Съдът намира, че така депозираната жалба на Н. К. С., въз основа на
която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима,
доколкото изхожда от легитимирано лице, като същата е подадена в
законоустановения срок за обжалване на постановлението.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
След анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира обжалваното постановление на СРП за законосъобразно и
обосновано. В същото са обсъдени подробно и задълбочено събраните
доказателства в тяхната цялост и взаимовръзка.
Видно от материалите по ДП на 14.01.2021 г. св.Н. К. С. е депозирал
сигнал в СРП вх.№ 698/14.01.2021 г., в който е посочил, че съгласно влязло в
сила определение № 260214 от 06.01.2021 г. по гр.д.№ 7937/2020 г., по описа
на СГС, ГО, 1-ви възз.състав, семейното жилище, находящо се на адрес
гр.София, жк.”Младост”, чл.148, вх.1, ет.2, ап.4 след бракоразводното дело с
Наталия Петева Колева, e било предоставено за ползване на него и на сина
му, както и че разглеждането на другите спорове между страните ще се
извърши в отделно заседание, насрочено за 10.05.2021 г. Сочи се също така,
че на 13.01.2021 г. при влизане в жилището, С. е установил, че от апартамента
са изнесени всички електроуреди, посуда, дрехи, семейни златни накити, и
др.вещи от първа необходимост, за което бил съставен нарочен протокол. За
4
описаните вещи С. уточнил, че същите са част от съпружеската имуществена
общност и до приключване на бракоразводното производство Наталия Петева
Колева няма право да се разпорежда с тях без негово знание и съгласие.
От приложения по делото заверен препис на решение №
36306/10.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 42406/2019 г., на СРС, ГО, 117
състав безспорно се установява, че бракът между Н. К. С. и Наталия Петева
Колева е бил прекратен по вина на мъжа, родителските права над детето
Красен Николаев С. са предоставени за упражняване на бащата, при когото
детето ще живее, майката е осъдена да заплаща на детето си месечна
издръжка, а семейното жилище, находящо се на адрес гр.София,
жк.”Младост”, чл.148, вх.1, ет.2, ап.4 е предоставено за ползване на Наталия
Колева. Решението в частта за прекратяване на брака и вината е влязло в сила
на 19.03.2020 г. С решение № 266780 от 01.12.2021 г., постановено по в.гр.д.
№ 7937/2020 г., по описа на СГС, ГО, Брачни състави, 1-ви възз.състав, е
отменено решението на първоинстанционния съд в частта относно началната
дата на присъдената издръжка, както и в частта за семейното жилище, като
вместо това семейното жилище е предоставено за ползване на Н. К. С., докато
упражнява родителските права по отношение на детето Красен Николаев С.,
освен при настъпване на причини, водещи до прекратяване на ползването
преди изтичане на опреления срок. Горепосоченото решение на СГС в частта
за издръжката и семейното жилище е окончателно и не подлежи на
обжалване.
В показанията на свидетеля Н. К. С., дадени в хода на досъдебното
производство, се съдържат сведения относно началото на брака му със
св.Наталия Петева Колева, роденото през брака им дете Красен Николаев С.,
както и прекратяването на брака. Първоначално ползването на семейното
жилище било предоставено на св.С., но с последващо решение на СГС
относно привременните мерки съдът разпоредил семейното жилище да се
ползва от него и от сина му. Относно констатираната липса на движими вещи
от жилището св.С. посочва на коя дата, в чие присъствие и при какви
обстоятелства е станало това. В кръга на липсващите вещи св.С. е посочил
освен електроуреди, също така и семейни златни накити, за които е уточнил,
че някой от тях са били подаръци от сватбата, а другите са били закупувани
по време на брака. Общият им грамаж е бил около 300 грама и включвал
5
гривни, пръстени, колиета. За всички изброени вещи свидетелят допълнил, че
са закупени по време на брака от него и с негови средства. В края на разпита
си свидетелят уточнил, че нито една вещ не е придобита чрез дарение,
единствено чрез дарение в полза на двамата са били придобити част от
златните накити, но не може да бъде по-конкретен. Вещите били за общо
ползване, което се установявало и от тяхното предназначение.
От горното съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя в настоящото производство, че в атакуваното постановление
на СРП не са анализирани изнесените от него сведения досежно
инкриминираните вещи. Относно частта за златните накити, на които се
акцентира в жалбата, следва да бъде отбелязано, че като в първоначално
подадения сигнал до СРП, респ. в приложения към него протокол за въвод в
жилището, така и в показанията на свидетеля Н. С., дадени пред органа на
досъдебното производство, същият изрично е посочил, че става дума за
семейни накити – част от съпружеската имуществена общност, за които съдът
не се е произнесъл до този момент на кого принадлежат.
При разпита си свидетел Н. П. К. потвърждава, че със съдебно
решение бракът й със св.С. е бил прекратен, като ползването на семейното
жилище първоначално е било предоставено на нея, но след това с решение на
въззивната инстанция жилището е дадено за ползване на св.С.. В тази връзка
св.К. твърди, че от този момент не е ползвала жилището, както и че не е
изнасяла от него електроуреди и ценности, които да са били съсобственост
между нея и св.С., нито вещи –лична собственост на С.. Относно
електроуредите и вещите за бита от жилището св.К. пояснява, че са били
закупувани с нейни лични средства от началото на брака. В допълнително
проведен разпит св.Колева посочва, че напускайки жилището, е взела само
вещи, които са нейна лична собственост, с които не се е разпореждала по
никакъв начин. В подкрепа на изложеното от нея К. прилага заверени копия
на гаранционни карти, касови бележки, фактури, фискални бонове за
закупуване на различни електроуреди и вещи за домакинството, в които
фигурират нейните данни като купувач, а като дати същите попадат в
периода, през който със св.С. са били в брак /06.09.2002 г. – 10.02.2020 г./.
И двамата свидетели С. и К. изнасят твърдения, че не е извършена
делба на имуществото, придобито от тях по време на брака им. В приложено
6
по делото постановление за отказ от образуване на досъдебно производство
от 27.04.2021 г. на СРП по пр.пр.7399/2021 г., по описа на СРП, отнасящо се
за същия случай, се съдържат данни, че К. е подала искова молба до СРС за
решаване на всички спорни въпроси за подялба на имуществото им в режим
на СИО, за което е било образувано гр.д.№ 64246/2020 г., по описа на СРС,
ГО, 83 състав.
В този смисъл съдът намира, че обжалваното постановление на СРП е
законосъобразно и обосновано. Безспорно кражба и обсебване има и когато
част от вещта принадлежи на дееца. За всички престъпления против
собствеността е характерно, че те задължително имат имуществен предмет –
вещ или имуществено право с определена парична стойност. Предмет на
престъплението кражба и обсебване може да бъде само чужда движима вещ,
която има определена стойност, включително и когато част от вещта
принадлежи на дееца. Движимата вещ е чужда, когато не е изключителна
собственост на дееца. Когато вещта е съсобствена на субекта и на трето лице,
тогава кражба, респ. обсебване може да бъде осъществено, но само по
отношение на идеалната част, която не принадлежи на виновния. От
субективна страна и двете престъпления могат да бъдат извършени само с
пряк умисъл. Умисълът за кражба ще е налице, когато субектът съзнава, че
лишава от фактическа власт владелеца на една чужда движима вещ, освен
това предвижда преминаването й в своя фактическа власт и цели
установяването на тази власт върху предмета на престъплението.
Интелектуалният момент на умисъла за обсебване включва съзнание у дееца
за това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я
владее или пази на правно основание и че му е позволено да извършва
определени действия с нея. Освен това той предвижда, че в резултат на
разпореждането вещта ще премине в полза на него самия или на друг правен
субект, като съзнава, че това излиза извън предоставените му правомощия за
разпореждане с предмета на посегателство. В настоящия случай
инкриминираните вещи са били в режим на съпружеска имуществена
общност, която за разлика от обикновената съсобственост е бездялова, а
освен това по отношение на тях е налице висящ гражданскоправен спор,
което изключва както обективната, така и субективната страна на деянието.
По изложените по-горе съображения, съдът намира подадената жалба на
7
Н. К. С. с изложените в нея доводи, за неоснователна, и като такава следва да
бъде оставена без уважена, като постановлението на СРП за прекратяване на
наказателното производство следва да бъде потвърдено като обосновано и
законосъобразно.

Предвид гореизложеното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК,
СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Софийска районна прокуратура от
25.08.2022 г., с което наказателното производство по досъдебно производство
№ 696/2021 г., по описа на 07 РУ –СДВР, прокурорска преписка № 698/2021
г., по описа на Софийска районна прокуратура, образувано за престъпление
по чл.206, ал.2 от НК е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с
чл.24, ал.1, т.1 от НПК.


ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7- дневен срок
пред СГС от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8