Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 10.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №67/2021г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
С Решение № 260026 от 05.03.2021г., постановено по н.а.х.д.
№ 222/2020г., Ловешки районен съд, втори състав е отменил като незаконосъобразно
Наказателно постановление (НП) № 1140/20.01.2020г. на Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Ловеч, с което на „М. Млекопродукт” ЕООД
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Цар Асен” №38,
представлявано от В.Ц.М., на основание чл.48, ал.2 вр. с ал.1 и чл.49, ал.2 от
Закона за храните (ЗХ) са наложени пет административни наказания – имуществена
санкция всяка в размер на по 1000 лева за извършени нарушения на чл.21а, ал.1, т.1,
чл.21а, ал.2, чл.21а, ал.3 и чл.15, ал.2, вр. чл.14, ал.4 от ЗХ, и чл.2 от Наредба
№1/2016г. за хигиената на храните, във връзка с Регламент 852/2004г.,
Приложение ІІ, Глава ІХ, т.1 и т.2.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – ОДБХ Ловеч, страна по н.а.х.д.
№ 222/2020г. по описа на Ловешки РС.
В касационната жалба се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се излагат подробни доводи за
неправилно приложение на материалния закон в оспореното решение по отношение на
всеки от петте пункта на наказателното постановление. Сочи се, че безспорно е
установено всяко от извършените от дружеството нарушения и неправилно съдът е
приел допуснати нарушения на процесуалния закон в хода на производството. Иска
се отмяна на решението на РС Ловеч и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез надлежно
упълномощен юрисконсулт поддържа жалбата, моли да се отмени оспореното решение
и да се потвърди НП.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание чрез
упълномощен адвокат оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила
решението на РС като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите
на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че „М. Млекопродукт” ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Ловеч, ул.”Цар Асен” № 38, ЕИК *********, представлявано от В.Ц.М.,
стопанисва обект, представляващ млекопреработвателно предприятие, намиращо се в
с. Горан, обл. Ловеч, предназначено за преработка на сурово краве мляко,
производство на краве бяло саламурено сирене, краве кисело мляко, кашкавал
„Горан“, сирене „Горан“, топено сирене, извара, краве масло, роле с шунка и пастьоризирано прясно мляко, съгласно
удостоверение за регистрация № 101/18097/16.07.2018г.
На 10.07.2019г. в предприятието
била извършена планова
проверка от служители на ОДБХ Ловеч, на която присъствал управителят на дружеството и технологът в предприятието.
Резултатите от проверката били обективирани с констативен протокол от същата дата.
На 23.07.2019г. в присъствието на управителя на дружеството бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1. В акта било посочено, че по време на проверката на 10.07.2019г.,
в млекопреработвателното предприятие на дружеството в с. Горан, област Ловеч са
били открити сухи подправки в найлонов плик, използвани при производство на „кашкавал с подправки” в количество два килограма и които се съхранявали
в помещението, където се съхраняват материали
и предмети за контакт с храни (МПКХ) и че това
е в несъответствие с изискванията
на Регламент 852/2004, Приложение II, Глава IХ, т.1 и
т.2; използваните подправки
при производството на „кашкавал с подправки” нямат документи за произход,
което обстоятелство е в несъответствие
с изискванията на чл.21а,
ал.1, т.1 от ЗХ; на комисията не
са били предоставени записи по системата
за самоконтрол (дневник за входящ
контрол на храни и спомагателни материали), във връзка с намерените подправки, представляващо нарушение
на разпоредбата на чл.21а, ал.2 от ЗХ; намерените подправки нямали етикетировка
и маркировка, което
съставлява нарушение на чл.21а, ал.3 от ЗХ; в хладилната камера за зреене на
сирене се съхранявал готов продукт краве сирене,
което е нарушение, тъй като двата
процеса се осъществяват при различен температурен режим и това също е в несъответствие
с изискванията на Регламент 852/2004, Приложение
II, Глава IХ, т.1 и т.2; в хладилната
камера за готов продукт се
установило наличието на
Актът бил връчен на управителя на „М. ***, който го
подписал. В графата за обяснения или възражения не вписал такива. Няма данни по
въззивното дело, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от дружеството да са
представили писмено възражение срещу така съставения им АУАН.
Въз основа на АУАН, на 20.01.2020г. било издадено
обжалваното НП № 1140, като отразената в акта фактическа обстановка била
пресъздадена и в него. Наказващият орган също приел, че от дружеството са
извършили пет нарушения, а именно: на разпоредбите на чл.21а, ал.1, т.1,
чл.21а, ал.2, чл.21а, ал.3 и чл.15, ал.2, във връзка с чл.14, ал.4 от Закона за
храните (отм., бр.52 от 9.06.2020г., в сила от 9.06.2020г.), и чл.2 от Наредба
№ 1/2016г. за хигиената на храните, във връзка с Регламент 852/2004г.,
Приложение II, Глава IX, т.1 и т.2. За тези пет нарушения наложил на
дружеството по предвидената в действащата към този момент редакция на
разпоредбата на чл.48, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗХ (отм.) имуществена санкция
за всяко от нарушенията, от по 1000 лева.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи
изискуемите по ЗАНН реквизити. За да отмени НП, решаващият съдебен състав
приел, че същото е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, на материалния закон и при необоснованост. За да достигне до този
извод, съдът подробно е анализирал всички посочени в НП нарушения.
По отношение на пункт 1 и 2 от НП (нарушения на чл.21а,
ал.1, т.1 и чл.21а, ал.2 от ЗХ (отм.), съдът приел, че в обжалваното НП е описано
изпълнителното деяние на едно административно нарушение, свързано с намерените
при проверката
По пункт 3 от НП съдът приел, че от намерените продукти,
които не са били етикирани или маркирани по начин, от който да може да се
проследи произхода им, за мляното месо безспорно се установило, че е било лично
на технолога и не се влага в произвежданите продукти, поради което изискването
на чл.21а, ал.3 от ЗХ (отм.) е неотносимо към него. За подправките изложил, че
мотивите за т.1 и т.2 от НП са приложими и за този продукт, поради което
липсата на етикиране за тях не представлява отделно нарушение и не следва да се
налага отделна санкция. За отпадъците от производството на кашкавал поради
влагането му в производството на топено сирене съдът приел, че за този продукт
не е било необходимо да бъде маркиран или етикиран, тъй като не е получен от
външен за производителя доставчик на храни, нито пък в този си вид продукта е
бил предназначен за продажба, т.е. не е бил от храните или веществата, за които
се отнасят изискванията на чл.21а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗХ (отм.). След като
приел, че за наличието на нарушение на разпоредбата на чл.21а, ал.3 от ЗХ
(отм.) може да се обсъжда единствено обстоятелството относно намерените две
касетки готов произведен кашкавал, съдът изложил подробни мотиви защо намира,
че към момента на проверката не е бил приключил етапът от производството, на
който е следвало да бъдат етикирани, поради което вмененото нарушение не се
обосновава от фактическа страна.
За нарушението, санкционирано с т.4 от оспореното пред
него НП, съдът изложил, че липсват доказателства, които го потвърждават –
продуктът не е бил изследван количествено и качествено, за да се установи
безспорно, че представлява закваска. Позовавайки се на свидетелските показания
от сферата на компетентност на технолога на предприятието, приел, че същата не
е производствена закваска, а закваска за производство на сирене, не е годна за
директна консумация, не е предназначена и за продажба като отделен продукт, а е
вещество, което предстои да бъде вложено в храна, поради което не е продукт, с
който да се допълни издаденото разрешително. Отделно от това след анализ на
посочените в НП разпоредби приел, че на първо място липсва единство между
посочените обстоятелства при извършване на нарушението и цифровата му
квалификация по чл.15, ал.2 от ЗХ, и на следващо място ако се приеме, че
вмененото на жалбоподателя нарушение е именно по чл.15, ал.2 от ЗХ освен, че е
неясно за коя от двете хипотези на чл.14 се твърди, че е осъществена, то липсва
посочване и на съставомерни факти в обстоятелствената част на АУАН и НП.
За последния пункт 5 от НП съдът изложил, че различните
температурни режими на зреене и съхранение на сиренето са въведени с БДС за
производство по този стандарт, но в обжалваното НП не се сочи дали
дружеството-жалбоподател е произвеждало бялото сирене по технология, различна
от БДС (в който случай при желание на бизнес-оператора параметри като зреене,
срок на годност и др. могат да бъдат променени при определени условия), и в
този смисъл не може да се прецени дали действително сиренето, което е в процес
на зреене, следва да се съхранява при температура различна от тази, при която
се съхранява вече готовия продукт. Съдът посочил, че по никакъв начин не е
отразено в обжалваното НП или в констативния протокол от проверката дали в
случая жалбоподателят е имал утвърдена технологична документация за
производството на бяло саламурено сирене и при какви параметри, или се е
придържал към БДС при производството му. Решаващият извод на съда е, че посочената
като нарушена разпоредба на § 2 от Приложение II, Глава IХ на Регламент №
852/2004 визира само най-общо, че суровините и всички съставки в хранителното
предприятие следва да се държат при подходящи условия, за да се предотврати
тяхното вредно разрушаване, и за да се приеме, че тези изисквания на регламента
не са били спазени и изпълнени, то за всеки отделен случай следва да се посочи
какви са подходящите условия за съхранение на съответната суровина, с какъв
документ или нормативен акт тези изисквания са били въведени и съответно кое от
изискванията не е било изпълнено. От обстоятелствената част на обжалваното НП
по никакъв начин не ставало ясно на какви обективно проявени факти се основава
извода на наказващия орган, че сиренето, което зрее и готовото такова, следва
да се съхраняват при различен температурен режим, какви са били подходящите
условия за съхранение на сиренето и подправките и съответно кое от изискванията
за съхранението им не е било изпълнено. По изложените мотиви съдът приел, че не
са посочени всички обстоятелства при извършване на нарушението, касаещи
съставомерните му признаци, както и в съответствие с тях не е дадена точната и
правилна квалификация на нарушението, което е основание за отмяна на НП и в
тази му част.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният
съд е постановил законосъобразен съдебен акт.
На основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, изцяло
се споделят изложените мотиви на решаващия състав, поради което същите не е
необходимо да бъдат повтаряни и към които
настоящият състав препраща в съответствие с цитираната разпоредба. При
постановяване на контролираното решение не е допуснато твърдяното нарушение на
материалноправните разпоредби на закона.
Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Съдът е събрал всички допустими
и относими доказателства в производството, при което е очертал правилно
фактическата обстановка и е достигнал до правни изводи, които се споделят от
касационния състав с оглед на събраните доказателства. Правилно е приел, че
административният орган е допуснал съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство, както и че някои от нарушенията не
са доказани от фактическите констатации, а определени законови текстове са
приложени неправилно от органа, което обосновава отмяната на НП по всички
пунктове.
Съдът намира за неоснователни възраженията в касационната
жалба, като към мотивите на оспореното решение следва да добави, че действително
за подправките, намерени в найлонов плик, не се установяват три отделни
нарушения, за които да бъдат наложени отделни санкции, а едно нарушение, което
е във връзка с останалите посочени като нарушени разпоредби. Съгласно ЗАНН за
едно нарушение може да се налага само едно наказание, а съдът няма правомощия
да определя сам за кое именно нарушение да бъде наложена санкция. По отношение
на опаковките с готов кашкавал от данните по делото безспорно се установява, че
в момента на проверката е работела само линията за производство и вакуумиране
на кашкавал, като никъде в закона или в приложимите нормативни актове не е
разписано задължение всяка опаковка да се етикира незабавно след вакуумирането
й. Това е въпрос на организация на технологичния процес от производителя и е
логичен извода на решаващия състав, че процесът на етикиране следва този на
опаковането на разфасовките, поради което при недоказаност кога са вакуумирани
процесните опаковки същите са били произведени в деня на проверката. Оттам
следва и логичното заключение, че етикирането става при подготвени определени
количества готова продукция, и именно тази хипотеза е осъществена в случая. За
останалите нарушения, както бе посочено вече, първоинстанционният съд е изложил
убедителни и аргументирани мотиви, които настоящият състав споделя и не е нужно
да повтаря.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на
подлежащите на доказване, Административен съд Ловеч намира, че доводите в
касационната жалба не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните
отменителни основания не са налице.
По горните съображения настоящият състав намира за
неоснователни доводите, изложени в касационната жалба, а оспореното решение на Ловешки
районен съд като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла
на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260026 от 05.03.2021г., постановено по н.а.х.д. № 222/2020г. по описа на Ловешки районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.