Р Е Ш Е Н И Е №
гр. С., 27.09.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав
в публично съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Ц.Д., като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2458 по описа за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ.
Образувано
е по предявен от П.Д.П., ЕГН **********, конститутивен иск с правна
квалификация чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, за отмяна на решенията, взети на проведено на 14.03.2015 г. и 15.03.2015 г. общо събрание на
сдружение „С. НА Б.Ж.“, със седалище гр. С., поради допуснати нарушения при
свикването и провеждането му и поради противоречие на решението за избор на
членове на управителния съвет с устава на сдружението и закона.
Ищецът твърди, че е член на сдружението, което провело
общо събрание при опорочена процедура по свикването му, тъй като
журналистическите дружества не били получили покани за насроченото събрание в
предвидения в устава 40-дневен срок преди провеждането му и не провели избор на
делегати, като протоколи за такъв избор не били представени, нито били
представени доказателства, че поканите за общо събрание са достигнали до всички
журналистически дружества. Така бил нарушен чл.25 ал.4 от устава на
сдружението.
Не било ясно по какъв начин били избрани делегатите за
събранието. Голяма част от присъствалите като делегати лица изобщо не били
получили покани, а друга част от избраните делегати получили такива извън
предвидения в чл.26, ал.3 ЗЮЛНЦ срок (до един месец преди провеждането на общото събрание).
Съгласно чл.31 от устава на сдружението, общото събрание
се свиквало по инициатива на управителния съвет, който изпращал покани до
журналистическите дружества, с дневния ред, датата, часа и мястото на
провеждане на общото събрание, както и по чия инициатива се свиква провеждането
му. Поканата трябвало да се постави на видно място в сградата, където се намира
управлението на сдружението и да се изпрати с препоръчана поща с обратна
разписка до делегатите на общото събрание, избрани от дружествата. Тази
процедура не била спазена, а ищецът не бил получил надлежно покана за
събранието.
Опорочена била и процедурата по провеждане на общото
събрание - при откриване на събранието на 14.03.2015 г. липсвал изискуемият
кворум от половината от всички негови членове, предвиден в чл.33, ал.1 от устава.
Въпреки това събранието не било отложено с 1 час, а по-късно кворум изобщо не
бил налице, тъй като на събранието присъствали по-малко от една трета от общия
брой членове, в нарушение на чл.33, ал.2 от устава.
На събранието
присъствали, участвали в разискванията и гласували лица, които не били избирани
за делегати и които нямали право да вземат участие при вземането на каквито и
да било решения, още повече че не били допуснати с нарочно решение на общото
събрание.
Съгласно протокола в общото събрание участвали 5 лица,
представляващи 79-то журналистическо дружество, за което в делегатския списък е
посочено, че са отчетени 10 члена. Съгласно чл.25, ал.5 от Устава на
дружеството, журналистическо дружество до 20 члена има право на един
представител в общото събрание. По този начин, на проведеното общо събрание
участвали и гласували лица, които не разполагали с това правомощие.
Общото събрание взело решения и по въпроси,
непредвидени в дневния ред, в нарушение на чл. 35, ал. 4 от устава на
сдружението. Събранието приело декларация за журналистиката, като такъв въпрос
нито бил включен в обявения в поканата дневен ред, нито бил представен проект
на тази декларация.
Налице били и съществени нарушения при процедурата по
гласуване на взетите решения, тъй като изборната комисия обявявала резултати в непълен
състав - при установяването на резултатите след втория тур за избор на
управителен съвет присъствали само 6 члена от общо избрани 9 члена на изборната
комисия.
След първото гласуване за членове на управителния съвет,
на което са били избрани 4 от общо 15 члена, изборът продължил без спазване на
утвърдената процедура и без преброяване за установяване на кворум.
Общото
събрание избрало органи в конфликт на
интереси - за член на управителния съвет на сдружението бил предложен и избран
председателят на комисията по избора, което било незаконосъобразно.
На 14.03.2014 г., в първия ден на проведеното общо
събрание с гласуване било прекратено приемането на предложения за членове на
управителния съвет, контролния съвет, етичната комисия и председател на управителния
съвет на сдружението. На следващия ден - 15.03.2014 г., без гласуване,
председателят на комисията по предложенията допуснал прием на нови предложения,
което отново било незаконосъобразно.
На проведеното общо събрание не били гласувани и приети
предварително обявените в поканата за провеждане на общо събрание отчети на
управителния съвет и на контролния съвет на сдружението.
При тези фактически твърдения, счита, че всички решения
на общото събрание на Сдружение „С. на Б.Ж.”,
проведено на 14.03.2015 г. и 15.03.2015 г. са незаконосъобразни и обективира
искане да бъдат отменени.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, сдружение „С. НА Б.Ж.“, изразява становище за процесуална недопустимост
на предявения иск, тъй като не бил спазен едномесечния срок за предявяването
му. По същество счита, че при свикване, провеждане и приемане на решенията на общото
събрание на сдружението са спазени изискванията на устава и на закона, като
възразява, че доводите на ищеца се основават на нарушени чужди членствени права,
които права било недопустимо да се упражняват от ищеца. Всички председатели на журналистически
дружества били получили покани за свикване на общо събрание на сдружението, като
организационната комисия, въз основа на получените от дружествата протоколи, изготвила
списък на избраните делегати. Покана за общото събрание била изпратена до
всички делегати, до журналистическите дружества и била обявена на видно място в
сградата на сдружението. Поканата съдържала дневния ред, датата, часа и мястото
на провеждане на събранието. Ищецът бил получил поканата, участвал и гласувал
на процесното общо събрание. Налице бил предвиденият кворум при провеждане и
приемане на всички решения с участие единствено на изборни делегати. На
проведеното събрание не били приемани решения извън дневния ред, като по
отношение на приетата декларация се поддържа, че съставлява изразяване на
позиция, което не подлежи на съдебен контрол. Изборната комисия осъществявала
правомощията си в пълен състав и при спазване на уставната процедура. Общото
събрание не било избрало органи в конфликт на интереси, а по отношение на отчетите
на управителния и контролния съвет били приети решения, съгласно обявеното в
поканата за провеждане на общо събрание.
Изложените
в подадената на 05.08.2015 г. в нарушение на процесуалните правила допълнителна
искова молба, нови фактически твърдения за отмяна на решенията не следва да
бъдат обсъждани, тъй като е изтекъл преклузивния срок, предвиден в чл.25, ал.6 ГПК за повдигане на спор относно
законосъобразността и съответствието с устава на решенията, взети от
общото събрание на сдружение „С. НА Б.Ж.“, проведено на 14 и 15.03.2015 г., на
което ищецът е присъствал. Позоваването на Определение № 33/20.01.2016 г. на ВКС, постановено по търг.
дело № 1009/2015 г. е неоснователно – нови фактически твърдения, от които да
бъде изведена незаконосъобразност на оспорваните решения, при редовна искова
молба, са преклудирани, като е недопустимо предявена искова молба за отмяна на
решения на общо събрание на сдружение да бъде бланкетна, т.е. да не съдържа
изложение на осъществилите се факти, тъй като не би съответствала на чл.127,
ал.1, т.4 ГПК. В този смисъл изрично решение № 239 от 23.01.2014 г. по т. д. №
511/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, в което е прието, че активно
легитимиран да предяви иска по чл.
25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е всеки член на сдружението. Искането за отмяна на
решението на Общото събрание би могло да се основава на процесуална
незаконосъобразност на решението, състояща се в опорочена процедура по свикване
на Общото събрание или вземане на решението. Това искане би могло да се основава
и на твърдение за материална незаконосъобразност - противоречие на решението с
материалноправна норма на устава или ЗЮЛНЦ.
И в двата случая обстоятелствата, на
които се основава искането за отмяна, следва да бъдат изрично посочени и
конкретизирани съгласно изискванията на чл. 127, ал.
1, т. 4 ГПК. Касае се за обективно съединяване на отделни
искове, като установяването на всеки един от посочените в исковата молба пороци
води до отмяна на решението на ОС.
В случая, обаче, съдът е длъжен да съобрази указанията, дадени с определение
№1454/26.04.2016 г. по частно гр. д. №1109/2016 г. на САС, че предявеният иск е
един, независимо от сочените отделни пороци и броя решения, по отношение на
които се провежда съдебен контрол.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Между страните няма спор, че към датата на обективиране
на процесните решения на общото събрание на сдружение
„С. НА Б.Ж.“, ищецът П.Д.П., ЕГН **********, има качеството член на
сдружението, който факт се установява от представеното копие на членска карта №
2056, валидна за 2015 г..
Не се спори и относно факта, че на 14.03.2015 г. и 15.03.2015 г. е проведено общо
събрание на сдружението, на което са приети оспорваните в производството решения.
От представения документ - списък на журналистическите
дружества към сдружение „С. НА Б.Ж.“ за времето 2014 – 2015 г. се установява,
че членовете на сдружението, съгласно чл.24, ал.1 от Устава, са обединени в 154
журналистически дружества. Ищецът е вписан като председател на журналистическо
дружество, включено в списъка под № 10 – „Агенция С. Прес“ с 18 члена.
Съгласно представения протокол от заседание на
Управителния съвет на сдружение „С. НА Б.Ж.“ (СБЖ), проведено на 27.11.2014 г.,
се установява, че е взето решение за свикване на Общо събрание на сдружението,
което да се проведе на 14 и 15 март 2015 г. от 9,00 часа в сградата на СБЖ, ул.
„***********, при следния дневен ред: 1.
Отчет за дейността на УС на СБЖ; 2. Отчет за дейността на КС на СБЖ; 3.
Отчет за дейността на комисията по журналистическа етика; 4. Отчет за финансовото
състояние на сдружението; 5. Одитен доклад за финансовото състояние на СБЖ; 6.
Обсъждане на проекто-бюджета и приемане на бюджета за 2015 г.; 7. Дискусия по
отчетите и изказвания; 8. Избор на ръководни органи на СБЖ: председател,
Управителен съвет, Контролен съвет и Комисия по журналистическа етика; 9. Обсъждане
и вземане на решение по предложението на г-н М. за обособяване и продажба на
част от имот в гр. Банкя на 500 кв.м.; 10. Обсъждане на предложения за стопанисване
на МДЖ-Варна; 11. Разни.
До председателите на журналистическите дружества от
Управителния съвет на сдружението е изпратена покана, изх. № 152/16.12.2014 г.,
съдържаща датата, часа, мястото и дневния ред на общото събрание, като е
разяснена нормата на представителство на членовете на журналистическите
дружества и е указан срок за изпращане на протоколите за избор на делегати –
27.01.2015 г..
Съгласно представения констативен протокол от 12.01.2015
г., поканата е поставена на видно място в сградата на сдружението и това
обстоятелство е удостоверено с подписите на членовете на комисията по
организационните въпроси.
Съгласно представено известие за доставяне на „Б.П.“
ЕАД, поканата е получена от ищеца, в качеството му на председател на
журналистическо дружество № 10 на 19.12.2014 г., като от писмо на секретар на журналистическо
дружество № 10 от 20.01.2015 г., се установява, че за делегат на общото
събрание на сдружението е избран именно ищецът П.. В качеството му на избран
делегат, включен под №92 в изготвения списък на избраните общо 124 делегати, до
ищеца е изпратена и нова покана с дневния ред на общото събрание, получена на 02.02.2015
г., видно от представеното известие за доставяне.
Не е спорно и от представения протокол на мандатната
комисия от 15.03.2015 г. и списък на регистрираните делегати в общото събрание,
се установява, че ищецът се е регистрирал за участие в заседанията на събранието
на 14 и 15 март 2015 г..
Съгласно представените списъци на регистрираните
делегати за участие в общото събрание на 14 и 15.03.2015 г., както и протокола
на мандатната комисия, подписан от председателя и двама членове, необходимият
кворум за провеждане на събранието е бил налице при откриване на всяко от четирите
заседания на общото събрание, който факт се установява и от представения
стенографски протокол от общото събрание на сдружението, отразяващ броя
гласували делегати, който брой също сочи на наличието на кворум. Ищецът, който
е присъствал на заседанията не е обективирал възражения за липсата на кворум и
не е правил искане за установяване наличието на такъв в хода на провеждане на
събранието. Ищецът не е ангажирал доказателства, че делегати, регистрирали се
за участие чрез полагане на подпис в представените списъци (при съответствие на
удостоверения от мандатната комисия брой регистрирани делегати с броя положени
подписи), са напуснали общото събрание, което да е довело до липсата на
минимално изискуемия кворум от 42 представители.
От представените протоколи на комисията за
избор на ръководни органи от 15.03.2015 г. и списъците на делегатите, получили
бюлетини и участвали в гласуването, се установява че изборната комисия при
съставянето на протоколите е функционирала в пълен състав, видно от положените
под протоколите подписи. За избор на членове на Управителния съвет на
сдружението са били проведени три гласувания, като Председателят на комисията
по избор на ръководни органи – Н.Н., не е избиран за член на управителния съвет
на сдружението, при нито едно от проведените гласувания.
Съгласно чл.24 от представения по
делото Устав на сдружението, членовете
на сдружението се обединяват в журналистически дружества, които са
основните структурни звена и се изграждат на териториален принцип или по
месторабота. Решенията от компетентността на дружествата се вземат на общо
събрание, което се провежда по реда и при условията на чл.25 от устава на
сдружението. За участие в общото събрание на сдружението всяко дружество
провежда събрание 40 дни преди датата на общото събрание, на което избира
своите представители за участие. Заверени копия от протоколите за проведения
избор се изпращат в седалището на сдружението до три дни след датата на
неговото провеждане.
Уставът определя и нормата на
представителство за участие в общото събрание – за дружества до 20 члена – един представител; на всеки следващи 20 - по още
един, но не по-вече от 5 за едно дружество.
Общото събрание на СБЖ се състои от
избраните представители на дружествата. Свикването на събранието, съгласно
чл.31 от устава, се извършва с решение
на Управителния съвет или по искане на една трета от членовете на сдружението,
посредством писмена покана, която съдържа дневния ред, датата, часа и мястото
на провеждане на общото събрание и по чия инициатива се свиква то.
Поканата се поставя на видно място в
сградата, където се намира управлението на
сдружението и се изпраща с препоръчана поща с обратна разписка до всички
делегати.
Събранието е законно, ако на него
присъстват повече от половината от всички негови членове (които могат да бъдат
само делегати), съгласно чл.33 от устава, като при липса на кворум събранието
се отлага с един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и може да
се проведе, колкото и негови членове се явят, но не по-малко от една трета от
общия им брой. Решенията на общото събрание се вземат с обикновено мнозинство
от присъстващите, освен ако устава не предвижда друго – чл. 35, ал.1 от устава.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани,
а необсъдените съдът счита за неотносими.
По
отношение на допустимостта на предявения конститутивен иск, с
правна квалификация чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ.
Атакуваните решения на общото събрание на сдружението са
приети на проведените на 14.03.2015 г. и 15.03.2015 г. заседания, на които
ищецът е присъствал и съответно тогава е узнал за тях. Исковата молба е депозирана
в съда на 14.04.2015 г., т. е. в рамките на преклузивния едномесечен срок за осъществяване
на предвидения в чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ съдебен контрол върху тях, което обуславя извод процесуална
допустимост на предявения иск и неоснователност на възражението на ответното
сдружение за обратното.
Следва
обаче да се посочи, че конститутивният иск по чл.25 ЗЮЛНЦ е предвиден за защита
на членствени права, съответно нарушения на членствените права на други правни
субекти не могат да бъдат разглеждани, тъй като е недопустимо превяването на
чужди материални права, освен в изрично предвидените случаи, а защитата на
чужди членствени права не е такъв случай. Съгласно постановеното Решение № 94
от 15.10.2012 г. по т. д. № 734/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, при иск
за отмяна на решение на сдружение с нестопанска цел, ищецът може да се позовава
на ограничаване на правото на гласуване или на участие на други членове, ако
упражняването на тези им права е от значение за наличието на кворум за
провеждане на ОС и/или на мнозинство при вземането на решение. В тази хипотеза не е налице
упражняване на чужди права, тъй като ненадлежното участие или упражняване на
правото на глас на други членове на сдружението засяга кворума и мнозинството,
като основни предпоставки за законосъобразност и уставосъобразност на взето
решение. В този смисъл съдът е длъжен да обсъди твърденията на ищеца, касаещи
чужди членствени права само и единствено в светлината на нарушения на кворума и
мнозинството, с което са приети решенията от общото събрание.
По
отношение на основанието за отмяна на решенията на общото събрание, поради
опорочена процедура по свикването му, изразяваща се в нередовно връчване на поканите на ищеца и на
журналистическите дружества и необявяване на поканата на видно място.
Това основание за порочност на
решенията не е налице. Ищецът е надлежно поканен за събранието, съгласно устава,
като с писма, с известия за доставяне, са му връчени двукратно покани за
провеждане на общото събрание - в качеството му на председател на
журналистическо дружество № 10 на 19.12.2014 г. и в качеството му на делегат на
02.02.2015 г.. Твърдения с получените писма да са му били връчени други
документи или да не е имало приложени в пощенските пликове документи, не са
релевирани. От друга страна, след получаване на писмовната пратка на 19.12.2014
г. е извършен избор на делегат за общото събрание, отразен в представен по
делото документ. Участието на ищеца в общото събрание на сдружението е
осъществено именно в качеството му на представител на журналистическо дружество
№10. При съвместяване на качествата -
председател на журналистическо дружество и делегат, следва да се приеме, че още
с получаването на писмовната пратка на 19.12.2014 г. П. е узнал за взетото от
управителния съвет решение за свикване на общо събрание, за датата, мястото и
дневния ред на същото, като по този начин правото му на участие във върховния
орган на сдружението не е нарушено, включително е разполагал с достатъчно
време, за да подготви участието си. Позоваването на ненадлежно разгласяване на
поканата би било основателно, ако е довело до ограничаване на правото на ищеца
да участва в общото събрание, а такова ограничаване обективно не е налице.
Твърденията за допуснати нарушения
при връчване на поканите до журналистическите дружества, като основни
структурни звена на сдружението, не следва да се обсъждат, тъй като, както вече
се посочи, ищецът може да основава предявения иск на нарушение на собствените
си права, но не и тези на други членове на сдружението, на които не е процесуален
субституент. Евентуално нарушение при връчване на поканите на журналистическите
дружества би било релевантно, ако е засегнало кворума при провеждане на
заседанията на общото събрание или се е отразило на мнозинството при
гласуванията, а от събраните доказателства съдът формира извод кворум да е бил
налице при провеждане на всички гласувания, съответно липсата на отправени
покани не се твърди да се е отразило на мнозинството при приемане на решенията.
По
отношение на основанието за отмяна на решенията на общото събрание, поради нарушения
при избора на делегати и неспазване на нормата на представителство на
журналистическите дружества.
В решение № 85/30.06.2010 г. по т. д.№
913/2009 г. на ТК, ІІ ТО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и поради
това съставляващо задължителна практика за съдилищата, която следва да бъде
съобразявана, е прието, че дори с исковата молба по предявен иск за отмяна на решения
на общо събрание на сдружение да са въведени доводи за нарушения на избора на
делегати, включително относно нормата на представителство, решаващият съд,
сезиран с посочения иск, не може да се произнесе по законосъобразността на
избора на представители (делегати) от негови организационни звена. И това е
така, защото тези решения не са предмет на настоящия спор - по този въпрос не
може да се формира сила на пресъдено нещо. Законосъобразността на взетите от
журналистическите дружества решения за избор на делегати подлежи на преценка в
настоящото производство, само ако допуснати нарушения при провеждане на
делегатските събрания са довели до засягане на кворума и формиране на изискуемото
мнозинство при гласуванията. Извън тези рамки твърденията на ищеца не следва да
бъдат обсъждани – нарушенията при избора на делегати нарушава членствените
права само на журналистите, включени в съответното дружество. Твърдения да е
опорочен избора на делегат на журналистическо дружество №10, чийто член е ищецът
П., не се съдържат в исковата молба.
Протоколът за избор на делегати от
79 дружество установява, че за участие в общото събрание са определени 5
делегата, като в списъка на журналистите към това дружество, с отразяване на
отчетения членски внос са включени 101 журналисти. Това означава, че съгласно
установената норма на представителство, предвидена в чл.25, ал.5 от устава,
членовете на сдружението, обединени в 79 дружество, следва да бъдат
представлявани от 5 делегата, колкото са и избраните и включени в делегатските
списъци. В този смисъл в работата на събранието не се установява да са
участвали лица, които не са имали представителни за дружеството права.
По
отношение на основанието за отмяна на решенията на общото събрание, поради
липса на изискуемия при откриване на събранието кворум.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
устава на сдружението предвижда провеждането на общото събрание да е редовно
при участие на повече от половината от избраните делегати, които в случая са
123, при отчитане на настъпила до провеждане на събранието смърт на избран
делегат, без посочване на резервен такъв. Това означава, че в обявения начален
час на събранието е следвало да има регистрирани за участие 63 делегати. Уставът,
както и чл.27 ЗЮЛНЦ предвиждат възможност за отлагане на събранието при липса
на кворум, но тази хипотеза в случая не е била налице – при откриване на
събранието са регистрирани 111 делегата, което е близо 90% от всички избрани.
Липсвало е каквото и да било основание да се отлага провеждането на събранието
с 1 час, съответно провеждането му в обявения в поканата час е в пълно
съответствие с предвиденото в устава и закона.
Напускане на регистрирали се за
участие в събранието делегати, което да доведе до спадане под минимално
установения в чл.33, ал.2 от устава кворум от 1/3 от общия брой на делегатите
(под 42) не е установено. Напротив, от обсъдените доказателства съдът прие, че
във всяко от заседанията са участвали повече от половината от избраните
делегати. Това категорично обосновава извод, че в нито един момент събранието
не е работило при липса на минимално установения в устава за провеждането му
кворум.
По отношение на
основанието за отмяна на решенията на общото събрание, поради участие в
обсъжданията и гласуване на лица без право на глас.
От представените доказателства – протоколи със списъци на
делегати на събранието, получили бюлетини и удостоверили с подписа си своето
участие в гласуванията, не се установи твърдяното от ищеца гласуване на лица,
които не са били избрани за делегати на събранието. Дори да е допуснато участие
на външни лица с експертни функции (адвокат, счетоводител), същите са давали
становища по поставени на обсъждане въпроси, без да участват при гласуването.
Специално решение за допускане на тяхното участие от общото събрание не е
взето, но такова не е предвидено в устройствения акт на сдружението, нито се
изисква от закона. Само по себе си присъствието на външни лица (без делегатски
статус) в провеждане на събранието, без тези лица да бъдат отчитани при
определяне на кворума и без да са упражнявали право на глас, по никакъв начин
не опорочава процедурата по провеждане на събранието и не засяга неблагоприятно
членствените права на ищеца, съответно не съставлява и основание за отмяна на
приетите от събранието решения.
По отношение на
основанията за отмяна на решенията на общото събрание, поради приемане на решение
по въпрос, невключен в обявения дневния ред.
Между страните няма спор, че на събранието е взето
решение да бъде приета декларация за журналистиката, който въпрос не е бил
включен в дневния ред на събранието. Всички решения на проведеното събрание
няма никакво основание да бъдат отменени само защото е прието решение по точка
невключена в дневния ред. Незаконосъобразно би било само конкретното решение,
но наличието му само по себе си не рефлектира върху останалите решения, приети
по точките от дневния ред.
Приемането на декларация за журналистиката обаче няма
характер на решение на сдружението, тъй като не съставлява многостранна правна
сделка, която да поражда права и задължения (желани от участниците правни
последици). Изразяването на позиция по социално-политически въпрос не
представлява решение на общото събрание по смисъла на чл.25 ЗЮЛНЦ и не е израз
на предвидена в закона и/или устава негова компетентност, съответно не е предмет
на съдебен контрол. Евентуална отмяна на решението няма да породи правни
последици, тъй като то самото не е било насочено към пораждане на такива.
По отношение на
основанието за отмяна на решенията на общото събрание, поради огласяване на
резултати от страна на изборната комисия в непълен състав.
Това основание за опорочаване на решенията също не е
налице и този извод произтича от самите твърдения на ищеца. При обявяване на
вече отчетени резултати от проведен избор, отразени в нарочно съставени протоколи
от 15.03.2015 г. на Комисията за избор на ръководни органи, подписани от всички
нейни членове, не е необходимо всички членове да присъстват, съответно
отсъствието на някой от тях не съставлява никакво процесуално нарушение. Достатъчно
е преброяването на бюлетините да е извършено и резултатът от гласуването е
установен от комисията в пълен състав, като за законосъобразността на взетите
решения е без значение колко от членовете са се намирали в залата при
съобщаване на тези резултати.
По делото не са събрани доказателства, които да установят
твърдението на ищеца да са били раздадени предварително попълнени грешни
бюлетини.
По отношение на
основанието за отмяна на решенията на общото събрание, поради липса на кворум
при гласуване за членове на управителния съвет.
Всичките 15 члена на управителния съвет на сдружението са
били избрани на три гласувания, видно от представените протоколи. При първото
гласуване са били избрани петима членове, при подадени 109 броя бюлетини; при
второто гласуване са били избрани двама членове, при подадени 82 броя бюлетини;
при последното трето гласуване са били избрани осем членове, при подадени 53
броя бюлетини. Следователно, при проведените три гласувания за попълване на
състава на управителния съвет, изискуемият в устава на сдружението кворум от
поне 1/3 от общия брой от 123 делегати е бил налице. От друга страна,
упражняването на правото на глас чрез подаване на бюлетина, е избор на
съответния делегат и от броя на подадените бюлетини не биха могли да се правят
изводи за липсата на кворум. Доводи за липсата на изискуемо мнозинство, което
да опорочава избора не са релевирани.
По отношение на
основанията за отмяна на решенията на общото събрание, поради избиране на член
на УС в конфликт на интереси.
Неоснователен е доводът на ищеца, че за член на УС е бил
предложен и избран председателят на комисията по избора на ръководни органи,
поради което бил налице конфликт на интереси и това нарушение обуславяло незаконосъобразност
на решението. Съгласно представените протоколи, председателят на комисията Н.Н.
не е бил избиран на член на Управителния съвет при нито едно от проведените гласувания,
затова и не може да се приеме, че взетите решения за избор на членове на
управителния съвет са незаконосъобразни.
По отношение на основанията
за отмяна на решенията на общото събрание, поради прекратяване на регистрирането
на предложения за членове на ръководни органи на 14.03.2015 г. и приемане на
нови предложения на 15.03.2015 г..
От представените протоколи от провеждането на общото
събрание не се установява наличие на решение за прекратяване на приемането на
предложения за членове на ръководни органи, взето на 14.03.2015 г.. От друга страна, само по себе си преустановено
регистриране на предложения за ръководни органи в първия заседателен ден и
допусната нова възможност за предложения във втория ден, не ограничава по
никакъв начин членствените права на ищеца, нито на който и да било от
делегатите. Дори да е допуснато процедурно нарушение при отправяне на
предложенията за членове, чрез неговото преустановяване и подновяване на
следващия ден, т.е. при осигурена възможност делегатите да предлагат членове на
сдружението за ръководните му органи, то това нарушение не опорочава проведения
избор, защото този избор се основава на броя получени гласове, без значение в
кой ден от провеждане на събранието, е постъпило предложението за издигане на съответния
избран кандидат.
По отношение на
основанията за отмяна на решенията на общото събрание, поради неприемане на
обявените в поканата отчети на УС и КС на сдружението.
На съдебен контрол подлежат взетите решения. При твърдения
такива да не са приети, не е налице подлежащ на обжалване акт на общото
събрание, като този факт не засяга законосъобразността и съответствието с
устава на останалите взети решения. В този смисъл, с оглед изложените твърдения
в исковата молба такива решения да не са приети, доводите в исковата молба за
тяхна незаконосъобразност въобще не следва да бъдат обсъждани.
Предвид изложеното,
предявеният конститутивен иск, с правна квалификация чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството
разноски се поражда за ответника, съгласно чл.78, ал.3 ГПК, който своевременно
прави искане за реализиране на отговорността за разноски на ищеца и доказва
извършени такива в размер на 1200 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат Г.Д.
на 03.07.2015 г..
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.Д.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, срещу Сдружение „С. НА Б.Ж.”,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „********, конститутивен иск, с правна квалификация чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, за отмяна
на решенията, взети на проведено на 14.03.2015 г. и 15.03.2015 г. общо събрание
на сдружението.
ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, да заплати на Сдружение „С. НА Б.Ж.”, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 1200 (хиляда и двеста) лева – разноски
за производството, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: