РЕШЕНИЕ
№ …
гр.
София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети септември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.
съдия: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при
участието на секретаря ДОНКА ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия
Десислава Алексиева гр. д. № 2151 по описа на СГС за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20240923 от 02.11.2020 г. по гр. д. № 16250/
2019 г. по описа на СРС, 127 – ти състав е осъдена Столична община да заплати
на Е.М.М., ЕГН ********** на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от
10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта 14.09.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на падане на 14.09.2018 г.
в необезопасена шахта, намираща се на банкета, успореден на пътното платно на
бул. „Европа“ № 560, гр. София, от дясно по посока на движението с направление
хипермаркет „Джъмбо“ на бул. „Сливница“, срещу магазин „Вайс Профил“, както и
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 464,70 лева разноски по делото и на осн.
чл. 38, ал. 2 ЗА Столична община е осъдена да заплати на адвокатско дружество „П.
и Д.“ сумата от 996 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ и съдействие с вкл. ДДС, а на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК
Столична община е осъдена да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер
на 400 лева за разглеждане на иска, от заплащането на която ищецът е бил
освободен.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника
Столична община с изложени доводи за неправилност поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд не е
дал указания за разпределение на доказателствената тежест и не е обсъдил
възраженията за съпричиняване на вредата от ищцата, тъй като шахтата е видима и
ищцата е могла да предотврати неблагоприятните последици, като инцидентът се
дължи на необмисленото поведение на току-що навършилата пълнолетие ищца. Сочи,
че шахтата не попада на пътния банкет, т.е. не е стопанисвана от Общината, а е
в тревната площ. Съдът не бил изследвал дали действително ищцата има твърдяните
белези и дали е положила достатъчно грижи за възстановяването на здравето си.
Приетото, че инцидентът е довел до понижаване на самочувствието на ищцата и че
е търпяла подигравки по делото е недоказано. Сочи се, че са представени от
Общината официални документи, че фактическата обстановка към сочените дати не
била такава. Счита, че липсват доказателства, че вредите са претърпени на
посоченото от ищцата място. Оспорва размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, твърди, че е завишено и се основава на свидетелските
показания на майката на ищцата – заинтересовано лице. Отправя искане за отмяна
на постановеното решение и отхвърляне на исковете в цялост, евентуално искане размерът
на обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален до не повече от
5 000 лева.
Въззиваемата страна Е.М.М. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че искът е доказан чрез писмени
и гласни доказателства и изслушани по делото съдебни експертизи. Отправя искане
за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 49 ЗЗД.
С исковата молба Е.М.М. предявява иск за осъждане на Столична
община на основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на падане на 14.09.2018 г. в необезопасена
шахта, намираща се на банкета, успореден на пътното платно на бул. „Европа“,
гр. София, от дясно по посока на движение с направление от хипермаркет „Джъмбо“ на бул. „Сливница“
посока с. Волуяк при придвижване на ищцата с велосипед ищцата не могла да
забележи обраслата в трева необезопасена шахта, при липса на улично осветление и
не били поставени никакви обозначения за необезопасени шахти. В резултат на
падането, ищцата получила контузия на шията, множество нтъртвания и охлузвания
на лицето в областта на устата и носа, както и тялото. Предният зъб хлътнал , а
устата се подула и посиняла. В следващите дни получила силни болки в областта
на шията и главата, имала синини и натъртвания по ръцете и краката, виел ѝ
се свят. В продължение на две седмици почивала и лежала в къщи, с поставена
диагноза цервикалгия. От удара, предният й зъб бил наранен до степен на
невиталност. Останали и белези по лицето
– два около носа, два около окото и клепача и един на горната устна и един в
долната част на носа. Към датата на
исковата молба продължава да изпитва болки в областта на врата след застудяване
на времето. Преживяла силно притеснение и депресия. Претендира заплащане на
10 000 лева неимуществени вреди от ответника Столична община, ведно със
законната лихва от датата на деликта 14.09.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата.
С отговор на исковата молба с вх. № от 19.11.2019 г. /с
нечетливо пощенско клеймо/, ответникът оспорва фактическия състав на
отговорността за вреди по чл. 45 ЗЗД, оспорва механизма на травмите, наличието
на болки и страдания. Сочи, че не е уточнено къде е станал инцидента, тъй като
ищецът твърди, че е паднал на банкета, успореден на пътното платно, а съгласно
§6, т. 7 ЗДвП пътното платно е общата широчина на банкетите, тротоарите,
платното за двиение и островите на платното за движение. Имало данни за
съпричиняване, защото ищцата не е внимавала и не е управлявала правилно
велосипеда.
С определение от 15.01.2020 г., първоинстанционният съд е
разпределил доказателствена тежест по делото. Със същото определение, съдът е
дал указания до Столична община за представяне на доказателства за датата на
подаване на отговора на исковата молба с изрично предупреждение, че при
неизпълнение ще счита на осн. чл. 101, ал. 3 ГПК действието по подаване на
отговора за неизвършено. Определението е
връчено на ответника на 24.01.2021 г., но в указания срок ответникът не е
изпълнил дадените указания, поради което съдът е приел, че отговор на исковата
молба не е подаден в срок.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
От представения лист за преглед на пациент № 185676 от
14.09.2018 г. от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ се установява, че на лицето Е.М.М. е поставена
диагноза: „открита рана на други области на главата“ след падане в шахта 150
см. си ударила носа с назначена терапия: „тоалет БТЛ ТАП 0,5 мл.“. От
представения амбулаторен лист № 3277/17.09.2018 г., издаден от ЕТ д-р И.Б.се
установява, че основната диагноза на ищцата е множество повърхностни рани на
главата, за което е назначена терапия: “шийна яка“. От представения амбулаторен
лист № 3481/10.10.2018 г. , издаден от д-р С.С.се установява, че е поставена на
ищцата основна диагноза: „контузия на шията“ и има слабо ограничена ротация и
ЛФЛ. От представения амбулаторен лист № 4879 от 21.11.2018 г., издаден от М.Ц.
„Н.И.Пирогов“ се установява, че основната диагноза, поставена на ищцата е:
„цервикалгия“, представляваща състояние след травма в цервикален дял след падане с колело. От представения
амбулаторен лист № 122 от 09.07.2019 г., издаден от д-р М.С.-И.се установява,
че една година след падането с колелото, основната диагноза на ищцата е: „увреждане
на шийните коренчета, некласифицирани другаде“.
От заключението на изслушаната съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от д-р В.В.се установява, че ищцата на 14.09.2018 г. при
падане с колело е получила следните
увреждания: контузия на шията и разкъсно-контузни рани с охлузвания по лицевата
част. Тези травми могат да се получат при падане с колело, като главата полита
напред и получава увреждания със съприкосновение със земята. Ищцата е имала
болки около 12 дни в областта на лицевите увреждания и около 30 дни в областта
на шията, които са били с по-голям интензитет. Проведено е лечение с мазеви
превръзки в областта на лицевите увреждания, след зарастването им е използвала
мехлеми за заличаване на белези. А контузията на шията е лекувана с шийна яка в
продължение на 45 дни. След свалянето й е провеждала рехабилитация и лечебна
физкултура. В момента състоянието е стабилизирано, като ще има една, две години
болки при промяна на времето в шийната област.
От заключението на изслушаната съдебно-медицинска
дентална експертиза, изготвена от д-р Д.М.се установява, че при механично
въздействие върху зъбите, а именно на удар с или върху твърд тъп предмет могат
да бъдат получени гореописаните травматични увреждания на горните зъби. В
конкретния случай е било налице травматична луксация /изместване/ на първи
горен зъб в дясно /зъб 11/ към устната кухина с развитие на травматичен
периодонтит на първи горен зъб в дясно, който е довел до прекъсване на
съдово-нервния сноп/ „нерв“/ и последваща девитализация /умъртвяване/ на зъба,
които в много случаи са съчетани с мекотъканни увреждания, а именно
разкъсно-контузна рана в областта на горната устна, което кореспондира с
травматичното увреждане на първи горен зъб в дясно /зъб 11/. В медицинската
практика
са налице данни за получаване на тези увреждания при
падане върху терен и е възможно да бъдат получени по начин, както е отразено в
ИМ от ищцата. В отговор на втория въпрос се установява, че от медицинската
документация и рентгеновите изследвания е видно, че Е.М. е получила травматично
увреждане на първи горен зъб в дясно и усложнение – девитализация /умъртвяване/
на зъба, което е наложило провеждане на кореново лечение и запълване на
коренивия канал с траен медикамент. От отговора на третия въпрос се установява, че от
медицинска гледна точка при всяка една травма на витални зъби в дългосрочен
план, би могло да бъдат получени усложнения от вида на девитализация на зъбите
и патологични промени в периапикалната област на зъбните корени- радикуларни
кисти.
Според разпитания по делото свидетел Л.К.П./майка на
ищцата/, на 14.09.2018 г, около 20:40 часа, тя и ищцата ходили до магазин „Джъмбо“
с велосипеди. На връщане към дома им в с. Волуяк, ищцата пропаднала в отворена
, необезопасена шахта с отместен капак и си ударила лицето, цялата била в кръв,
единият и зъб бил хлътнал навътре, ревяла много. Шахтата била необезопасена, с
отворен капак, с дълбочина 80 см., ширина 60 см. и дължина 150 см. Било към
смрачаване, без улично осветление, без знаци за отворена шахта. Обадили се на
техен приятел, който ги закарал към с. Волуяк. След около час, ищцата започнала
да се оплаква от болки във врата и главата, поради което отишли в Пирогов.
Имала рани по цялото тяло и лице. В Пирогов и направили преглед, направили и
рентгенова снимка, от което се установило, че вратът й е като изгладена шийна
извивка от падането , залепили ѝ част от устната. За лечение и изписали
носене на шийна яка за месец и повече, обезболяващи и мазила. Ищцата ходила
няколко пъти на лазерни процедури за премахване на белези. Продължително време
не е посещавала училище, заради инцидента. Шахтата се намирала на бул. Европа №
560, срещу него бил „Вайс Профил“. Разстоянието от самото пътно платно до шахтата
било може би 30, 40 см. Впоследствие ходили и огледали мястото и видели , че
има и други необезопасени шахти с кабели. Ищцата не можела да преживее
уврежданията, това бил много лош спомен.
От разпита на свидетеля М.се установява, че ищцата е
понесла много зле случилото се, понесла е много болки, притеснявала се да
излиза от тях, страхувала се зъбът и да не падне. Все още имала белези. Свидетелката
сочи, че помолила ищцата да участва в рекламна кампания, свързана с раздаване
на флаери, но хората я гледали странно заради шината и маската, а момчетата на
тяхната възраст ѝ се подигравали. Когато била без маска, пак я гледали
странно заради белезите. Приемала го много тежко. Спряла да тренира кикбокс и
да кара колело, защото я е страх. Притеснява се да излиза понеже има белези и
ходи на физиотерапия.
При така събраните доказателства съдът приема от правна
страна следното:
За да бъде основателен иск по чл. 49 ЗЗД трябва да се
установи, че е налице противоправно деяние/действие или бездействие/, вина,
вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на лице, на
което ответникът е възложил определена работа. Възложителят отговоря за вредите
причинени от прекия причинител при или по повод на изпълнението на възложената
работа. Противоправното деяние на посоченото лице, вредата и причинната връзка
трябва да се докажат от ищеца във всеки конкретен случай. При доказване на
другите предпоставки вината на прекия причинител се предполага до доказване на
противното.
В случая ищцата е изложила факти и обстоятелства за
хипотеза на чл. 49 ЗЗД, при която отговорността на ответната страна се ангажира
не заради нейна вина - действие или бездействие, а заради вината - действието
или бездействието на свои работници или служители, на които е възложена
работата по поддръжка и обезопасяване на процесната шахта.
Неоснователно е възражението на въззивника, че
първоинстанционният съд не бил разпределил доказателствена тежест, предвид
постановеното определение от 15.01.2020 г., което е връчено на въззивника.
Първоинстанционният съд не е включил в разпределението на тежестта за доказване
указания за възражение за съпричиняване, тъй като е приел, че отговор не е
подаден в срок на основание чл. 101, ал. 3 ГПК, а възражението за съпричиняване
е от категорията възражения, които се преклудират с изтичането на срока за
отговор по чл. 131 ГПК/ в този смисъл Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 3174/2014 г., IV ГО /. Съгласно
задължителните разяснения в т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, с
изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответника да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този
момент факти. Ответникът е длъжен, съгласно чл. 131 ГПК в писмения си отговор
наред с другото и да изчерпи възраженията си срещу предявения иск, като посочи
фактите и обстоятелствата, на които те се основават, да поиска събирането на
доказателствата за всички правно релевантни обстоятелства, които са му известни
и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. Когато в срока
по чл. 131 ГПК, ответникът не е извършил указаните в чл. 133 ГПК процесуални
действия, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът
се дължи на особени непредвидени обстоятелства. /Решение № 199 от 1.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4108/2017 г., III ГО/.
Неоснователно е възражението, че не е установено по
делото къде се е случило падането с колело. От показанията на св. П./майка на
ищцата/ се установява, че ищцата е паднала с велосипеда в отворена необезопасена
шахта, с отместен капак, намираща се на бул. Европа № 560 срещу магазин „Вайс
Профил“. В хипотезата на свидетел заинтересовано лице, съдът не може да
игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на
свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността
им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с
доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и
само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е
основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица./ Решение № 118
от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията В.М./. Доколкото свидетелските показания на майката на ищцата са
последователни и съответстват на събраните по делото доказателства се налага
извод за тяхната достоверност, а възраженията във въззивната жалба в тази
посока за неоснователни.
От събраните доказателства се установява, че е налице
необезопасена шахта. Установява, че тази шахта се е намирала на банкета на бул.
„Европа“, гр. София. Този банкет по арг. от §6, т. 5 и 7 от ДР на ЗДвП е
включен в обхвата на пътя. Бул. „Европа“ се намира в границите на населено
място - град София и е общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 3 от
Закона за пътищата, т.е. ответникът /пред СРС, въззивник пред настоящата
инстанция/ е имал задължение да го поддържа в изправност ведно с всичките му
принадлежности в изпълнение на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП. Общината носи
отговорност по чл. 49 ЗЗД поради действията на лицата, на които е възложила
работа по поддържане на собствеността й - решение № 411 от 12.05.2009 г по гр.
д. № 1724/2008 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС, решение № 1184 от 29.10.2009 г по гр. д. №
5107/2007 г, ГК, ІІ ГО на ВКС, решение № 100 от 16.02.2010 г по гр. д. №
696/2009 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС. По делото не се установява въззивникът да е
представил официални документи, установяващи друга фактическа обстановка,
поради което възражението му в тази посока е неоснователно.
Възражението на въззивника, че шахтата не попада в пътния
банкет, а в тревна площ се прави за първи път пред въззивна инстанция, което е
недопустимо по чл. 266, ал. 1 ГПК, но и неоснователно. Установява се от
гласните доказателства, че шахтата е разположена на 30, 40 см от пътното платно,
а самата шахта е с широчина 60 см. Съгл. чл. 59 от Наредба№ 1 от 26.05.2000 г.
за проектиране на пътищата /отм. 26.10.2018г./, широчината на банкетите в
зависимост от класа на пътя е от 1,00 м. до 2,00 м., с оглед на което
възражението е неоснователно.
Неоснователно е възражението на въззивника по отношение
на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Ищцата е получила
травматични увреждания, в резултат на необезопасената шахта, довели до
значителни болки, страдания и дискомфорт, които по своя характер представляват
неимуществени вреди и съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗЗД подлежат на
обезщетяване. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се
съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
както и установените фактически обстоятелства по делото. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Относимо обстоятелство е и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране
на обществено-оправдана мяра за справедливост /решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.
№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите.
Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да
бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г.
по т.д. № 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д. №
157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението
надлежно обоснован респ.справедлив.
В случая като обстоятелства обосноваващи размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчетат: наличието на контузия
на шията, множество наранявания на лицето и тялото и останали белези по лицето
на младо момиче; интензитета на болките /12 дни за лицевите увреждания и около
30 дни в областта на шията, които са били с по-голям интензитет/; по-продължителен
от нормалния възстановителен период – 45 дни носене на шина и продължаващи
болки във врата една, две години; травматична луксация на първи горен зъб в
дясно, довел до последваща девитализация на зъба; наличие на страх, притеснения
и психически стрес.
Съдът кредитира изцяло като обективни, компетентни и
безпристрастни двете заключения на съдебно-медицинската експертиза и
допълнителната съдебно-медицинска експертиза и показанията на св. П./майка на
ищцата/ и св. М.. Същите са последователни и съответстват на събраните по
делото доказателства.
За неоснователни съдът намира възраженията, че
по делото не било изследвано дали ищцата е положила достатъчно грижи за
възстановяването на здравето си, както и това, че инцидентът довел до
понижаване на самочувствието на ищцата, с оглед приетите писмени доказателства
и гласни такива, установяващи тези факти.
Поради изложеното съдът приема, че обезщетение от 10 000
лева е справедливо и отстранява негативните изживявания за ищцата от
уврежданията и последващите трудности при възстановяването.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът
дължи на адвокатско дружество „П. и Д.“ сумата от 996 лева с вкл. ДДС
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция съгл. чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/2004 г. и чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗАдв. Водим от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 20240923 от 02.11.2020 г. по гр. д. № 16250/ 2019 г. по описа на СРС, 127 –
ти състав.
ОСЪЖДА С.
о., с адрес: гр. София, ул. „*****да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
във вр. чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗАдв. на адвокатско дружество “П. и Д.“, булстат ******сумата
от 996 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ пред СГС.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.