Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева,
като разгледа
докладваното от съдия Шефки адм. дело №232 по описа на КАС за
2021 г.,
и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба от Н.А.Ю. от ***, подадена чрез пълномощник, против Решение
№2153-08-183/16.08.2021
г.
на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №О-08-999-00-**********/28.06.2021 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали за отказ да се отпусне
обезщетение за временна неработоспособност, поради бременност.
Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт,
поради противоречието му с материалния закон, както и с неговата цел. Счита, че
към датата на настъпване на осигурителния риск отговаря и на двете кумулативни предпоставки
на чл.48а от КСО, за отпускане на парично обезщетение, тъй като има необходимия
осигурителен стаж и упражнява трудова дейност, за която подлежи на осигуряване.
Твърди, че на 13.01.2021 г. се е регистрирала като земеделски производител и заявила
осигуряване за риска „Общо заболяване и майчинство“. По препоръка на управителя
на осигурителната каса, в която членува, заявила основна култура „естествени ливади“,
но на практика засяла 3 дка чушки и 0.700 дка домати, като от ОД „Земеделие“ я информирали,
че не може да актуализира подадените данни преди месец май 2021 г. От засятата продукция
реализирала приход, срокът за декларирането на който, изтичал на 30.04.2022 г. В
тази връзка, намира за необосновани изводите на решаващия орган, че регистрацията
е фиктивна, както и че отглежданите зеленчуци са предназначени за собствена консумация,
тъй като контролните органи не са посетили стопанството й, нито са изискали информация
за произведената продукция, нейното предназначение и документи, доказващи реализиран
от нея приход. Иска отмяна на оспореното решение и претендира направените по делото
разноски. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба,
като твърди, че отговаря на всички изисквания за отпускане на парично обезщетение
за бременност и раждане.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, намира жалбата
за неоснователна. Счита, че събраните доказателства не установяват жалбоподателката да е упражнявала трудова дейност като земеделски
стопанин, както и да е произвеждала земеделска продукция, предназначена за продажба.
Намира за неотносими към спора, доказателствата за засадени
от лицето чушки, тъй като са извън предмета на земеделската дейност, за която е
регистрирана жалбоподателката. Твърди, че дължимият данък
от реализирани приходи се декларира авансово на всеки три месеца, както и че актуализацията
на данни относно засетите площи, може да се прави по всяко време на годината.
Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено следното:
Видно
от приложената по делото справка от информационната система на НОИ, от 13.01.2021 г.
жалбоподателката е регистрирана като самоосигуряващо се лице - земеделски производител, като е избрала
да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и майчинство“.
Според
справка от регистъра на земеделските стопани, изготвена на 18.06.2021 г. от ОД „Земеделие“
към МЗХГ, лицето е включено в регистъра на 13.01.2021 г. и е заявило стопанисването
на 0,0600 ха естествени ливади, като няма последваща актуализация
на дейността, нито е посочено намерение за обработване на други площи.
С Удостоверение
/приложение №9, към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения
и помощите по ДОО/, с вх.№*** от *** г.,
жалбоподателката е заявила изплащането на парично обезщетение
за временна неработоспособност, поради бременност. По делото е приложен и болничен лист № № ***, за периода от 25.03.2021 г. до
08.05.2021 г., с посочена
причина – бременност.
С разпореждане
№О-08-999-00-**********/28.06.2021 г.на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, във вр. с подаденото удостоверение
и на основание чл.40, ал.3 от КСО, на жалбоподателката
е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист
№ ***.
Посочено е,
че лицето е регистрирано като земеделски стопанин на 13.01.2021 г. и съгласно анкетна
карта е засяло основни култури - „есествени
ливади“ на площ
от 0,0600 ха. Прието е, че лицето не е регистриран земеделски стопанин, по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, тъй като продукцията от заявената площ
се използва като сено за
изхранване на животни и не е предназначена за продажба. По аргумент от горното е направен
извод, че жалбоподателката не
е осигурено лице и не отговаря на условията на чл.48а от КСО, въпреки че са подавани данни
и са внасяни осигурителни вноски.
С Решение №2153-08-183/16.08.2021 г. на директора
на ТП на НОИ - Кърджали, предмет на
настоящото производство, е отхвърлена жалбата на Н.А.Ю. срещу разпореждане №О-08-999-00-**********/28.06.2021 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. В оспореното решение, постановено по повод жалба против
горното разпореждане, административният орган е възприел изцяло констатациите на
контролния орган. Прието е, че регистрацията на лицето като земеделски стопанин
е фиктивна, направена единствено с цел
получаване на осигурителни права, а не за реално упражняване
на дейност и реализация на продукцията. Посочено е също, че стопанската
година започва на 1 октомври на текущата година и завършва на 1 октомври на следващата година,
като земеделският стопанин е такъв целогодишно. Наличието на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно
за възникване на осигурително правоотношение и произтичащото от това право на обезщетение.
Във връзка с доводите на лицето, че е засяло 3 дка с чушки
и 0,700 дка с домати, е посочено, че в случая няма регистрирана такава актуализация на дейността,
според справката за дейността
й като земеделски стопанин, изготвена на 18.06.2021 г. Въз основа на горното е формиран извод, че жалбоподателката няма право на исканото
парично обезщетение и правилно е било отказано изплащането му.
Според показанията на разпитаните по делото свидетели – С. Д. Х., С. С. А. и
С. Х. В., от 2018 г. жалбоподателката живее в ***, при
семейството на съпруга й, което се занимавало с производство на чушки и тютюн. През
месец януари 2021 г. жалбоподателката Н. е заявила желание
да се регистрира като земеделски стопанин за производство на чушки и домати, пред
св.Х. - управител на Осигурителна каса, ***. Последната й предложила да се регистрира
първоначално за почистване на ливади, а след това да извърши актуализация на дейността, като включи и производството
на горните зеленчуци. Такава актуализация, според св.Х., била извършена през м.май
2021 г., като според св.В. и св.А., жалбоподателката е
участвала в подготовката на лехите за чушки. Св.А. твърди също, че през м.март е
купил разсад от Н. и представя покуко-изплащателен кочан
от 18.03.2021 г., за закупен разсад за чушки - 9 000 бр., на обща стойност
720 лв.
От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона
14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Според
чл.50, ал.1 и ал.8 от КСО, осигурената за общо заболяване
и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за
срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането, като право на горното обезщетение
имат и самоосигуряващите се лица, когато отговарят на
условията по чл. 48а КСО. Според последната разпоредба, осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане
вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск. Осигурено лице, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно
чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват
трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Според легалното определение,
дадено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, „Регистрирани
земеделски производители“ са физическите лица, които произвеждат растителна
и/или
животинска продукция,
предназначена за продажба,
и са регистрирани
по установения ред.
По аргумент от горните
разпоредби,
отнесени към случая, жалбоподателката ще се счита
за осигурено лице, ако в периода 13.01.2021 г. – 25.03.2021 г.
реално е осъществявала дейност като земеделски производител, за която е регистрирана,
като е произвеждала продукция, предназначена за продажба, и за
тази дейност са внесени или
дължими осигурителни вноски.
В случая между страните няма спор, че
жалбоподателката има 12 месеца осигурителен
стаж като осигурена за риска „ОЗМ“, както и че е регистрирана като земеделски производител в регистъра
по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, по реда на Наредба № 3 от
29.01.1999 г. за създаване
и поддържане на регистър на земеделските стопани. Безспорно е също, че лицето е избрало
да
се осигурява за риска общо заболяване и майчинство и за периода на регистрацията е внесло
осигурителни вноски, като самоосигуряващо
се лице. За да откаже исканото
обезщетение за временна неработоспособност, административният
орган е приел, че въпреки извършената регистрация като
земеделски производител, произвежданата от жалбоподателката
растителна продукция не е предназначена за продажба, респ., лицето не е извършвало трудова дейност като регистриран
земеделски производител.
Установи се от обсъдените
по-горе доказателства, че в периода от регистрирането
й като земеделски стопанин, на 13.01.2021 г., до настъпването на осигурителното събитие
на 25.03.2021 г., регистрацията
на жалбоподателката като земеделски стопанин е свързана
със стопанисването на 0,0600 ха „естествени ливади“.
Според определението за ливади в §22, т.
3 от ДР на ППЗСПЗЗ/отм./, това са постоянни пасища с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на фураж (сено)
чрез коситба или за паша на селскостопански
животни. По делото обаче няма твърдения, нито са представени доказателства, жалбоподателката да е стопанисвала заявените
от нея площи, заети с естествени ливади, респ. да е произвела растителна продукция,
предназначена за продажба. Впрочем,
производството на такава продукция – сено, което да е годно за косене в разглеждания период - 13.01.2021
г. – 25.03.2021 г., е практически невъзможно, предвид неподходящите атмосферни условия.
От друга страна, по отношение
на твърденията на жалбоподателката,
че е засяла 3 дка чушки и 0.700 дка домати, следва да се отбележи, че в периода 13.01.2021 г. – 25.03.2021 г., лицето е регистрирано
като земеделски производител, само за стопанисване
на площи, заети с естествени ливади.
Същото не е заявило намерение за обработване на каквито и да е други площи, респ. няма
последваща актуализация на дейността, видно и от приложената
справка от регистъра на земеделските стопани, изготвена на 18.06.2021 г. от ОД „Земеделие“
към МЗХГ. В тази връзка, съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели, както и представения покуко-изплащателен кочан
от 18.03.2021 г., тъй като лицето не е регистрирано по установения ред, за производството
на такава земеделска продукция.
По изложените съображения, правилно е отказано изплащането на парично обезщетение
за временна неработоспособност, тъй като жалбоподателката не е извършвала трудова дейност като земеделски производител по смисъла,
вложен в §
1, ал. 1, т.
5 от ДР на КСО, респ., не е осигурено лице и към момента на настъпването на осигурителния риск не отговаря
на изискванията на чл. 48а от КСО за получаване на обезщетението по чл.50, ал.1 КСО, за бременност и раждане.
Предвид горното, оспореното решение на директора на ТП на НОИ
– Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Ю. от ***,
против Решение
№2153-08-183/16.08.2021
г.
на директора
на ТП на НОИ -
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №О-08-999-00-**********/28.06.2021 г. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, като
неоснователна.
На основание чл.119 от КСО, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
С Ъ Д И Я :