Решение по дело №585/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е №.......

                        

                                           град Ловеч, 8.01.2021 година

                                              

                                   В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесета година в състав:                                            

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА   като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 585 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

       Производство по чл.49 във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

          Подадена искова молба № 6850/10.10.2019 г. /п.кл.9.10.2019 г./от И.Д.И. чрез Пл.Т. против „Държавна психиатрична болница – гара К. с посочено правно основание чл. 49 във връзка  чл. 45 от ЗЗД, чл. 52 от ЗЗД както и чл. 86 от ЗЗД и с цена на иска 300 000 лв. Ищецът заявява че е син на Ж.Л.Д., която за периода от  03.10.2014 година до 10.10. 2014 година е била лекувана в лечебното заведение. Твърди, че на 10.10.2014 година майка му е починала поради премазване на ЖП линия в близост до гара К.. Посочва че на 03.10.2014 година Ж.Д. е била изписана от УМБАЛ „Александровска болница” -клиника по Психиатрия, където е лекувана 10 дена и насочена към „Държавна психиатрична болница – гара К., където още същия ден е приета и хоспитализирана за лечение. Заявява, че в историята на заболяването е посочена диагноза "параноидна шизофрения- епизодично протичане с устойчив дефицит”, като поставената окончателна диагноза е параноидна шизофрения. Епизодично протичане с прогресиращ дефицит”. Заявява че за периода от 1999 до 2014 година Д. е била лекувана 13 пъти в психиатричната клиника при УМБАЛ „Александровска болница”град София с основна диагноза „параноидна шизофрения”, както и предприемала внезапни многобройни пътувания в страната и в чужбина. Посочва, че проблемите на майка му са започнали от 1997 година с остро възникнали халюцинаторно параноидни епизоди с високорисково психотично мотивирано поведение. Заявява че приемането и в „Държавна психиатрична болница – гара К. е извършено от д-р В. и е описано обективното и състояние като видимо спокойно, охотно контактна, суспектна за слухови халюцинации и е определен свободен режим в отделението. Твърди, че след приемането и е направен един-единствен преглед на 07.10. 2014 година и няма оценка на състоянието на пациента, оценка на лечението и назначена лекарствена терапия, както и изобщо не са обсъждани психотерапия, рехабилитация, психологичен неврологичен статус, лечебен план. Посочва се, че не е извършван преглед и оценка от екип на обсъждане на психиатри, медицински сестри, психолог и социален работник. Заявява, че останалите дежурни психиатри за периода 03.102014 г. до 10.10.2014 година изобщо не са виждали Д., а само се й давани медикаменти. Позовава се на действието на Правилника за устройството дейността и вътрешния ред на „Държавна психиатрична болница – гара К., който е нарушен в процедурата по приемане, екипно обсъждане и вземане на мерки за основното заболяване на пациента. Моли да бъдат изяснени изпълнени ли са изискванията на правилника за устройство дейността и вътрешния ред на лечебното заведение, програмите и правилата относно условията на провеждане на лечение, които са установени в него.  Заявява, че д-р В.  не е дооценил състоянието на Д. и не е извършил първоначална и периодична преценка за суицид и агресия, в това число и на база преценка на приемащия лекар. Изтъква че в лечението липсва интервю за проследяване, което трябва да се провежда поне два пъти седмично и да се вписват резултатите от него, липсват изследвания и консултации, липсва провеждане на задължителната следобедна визитация и вечерна такава на пациента, включително с участието на медицинска сестра, отговаряща за неговото лечение. Посочва, че на 10.10.2014 година дежурните медицински сестри и две санитарки вдигнали болните на отделението за сутрешен тоалет, закуска и лекарства.След визитация  на дежурния лекар д-р А.  болните са били изведени до лавка извън двора на болницата и след това върнати в отделението. Посочва, че около 10,30 часа санитарката П. е тръгнала за Луковит и видяла болната му майка в двора на болницата да взема кафе от машината, като по това време там се намирала и другата санитарка. Твърди, че санитарката Н. е оставила пациентката и се е върнала в отделението, а в следващия период от време майка му се е намирала в двора на болницата без какъвто и да било надзор. Заявява че действията на охранителя С. след 10.30 часа не съответстват на дадените от него обяснения и говорят за неизпълнение на неговите трудови функции, което е довело до напускането на територията на лечебното заведение от майка му Д.. Посочва че към 11 часа от гара К. е  потеглила влакова композиция в посока София и на дясната крива с низходящ наклон, машинистът е забелязал жена с гръб към влака.Твърди,че въпреки подадения звуков сигнал и предприетото аварийно спиране е последвало смъртоносно прегазване на Д.. За ищецът са налице множество нарушения и неизпълнение на нормативни правила и повелителни разпоредби на материални и процесуалния закон, включително виновно поведение от страна на медицинския персонал и другите служители на болницата, налице е явна и груба небрежност на поети трудови задължения и етични правила. Подробно мотивира липсата на оценка на суицидния риск, определяне на свободен режим на пациентката нарушаване на медицинския стандарт по психиатрия, не попълване на задължителни протоколи за състояние и оценка на пациента, липсата на оценка на рисковото поведение на пациентката от мултидисциплинарен екип, включително неполучена психологическа помощ и рехабилитационна такава. Посочва се, че ниво на компетентност за лекуващ лекар е имал единствено на д-р В., тъй като липсвало дори първо ниво на компетентност за второ женско отделение при лечебното заведение. Позовава се на неправилно проведено лечение, включително чрез завишаване дозите на медикамента „халоперидол”, което е довело до невъзможност да се изясни обективната истина за ситуацията- имала ли е пациентката слухови халюцинации и каква е причината за смъртта на майка му. Посочва, че страничните реакции на предписания медикамент са свързани с чувство на объркване и възникване на халюцинации, в това число агресивност, враждебност и избухливост, което е налагало да се извършва постоянно наблюдение от дежурни и лекуващи лекари. Подробно анализира действията на болничния персонал в деня на смъртта на пациентката като незаконосъобразни- в това число охранителя С.. Посочва се, че на основание чл.64, т. 6 от Закона за частната охранителна дейност на лицата от охранителния състав се забранява да напускат охранявания обект през работно време. Ищецът посочва, че е важно да се изяснят какви са причините за настъпване на леталния изход за пациентката и дали се касае за самоубийство, предвид посочените в епикризите слухови халюцинации и опит за самоубийство- скачане от влак на 23 август 1999 година. Подчертава, че майка му не е лекувана правилно, не са приложени нужните методи и терапии, нарушени са изискванията на член 86 и 90 до 92 от Закона за здравето се акцентира върху нарушение на задълженията на болничния персонал. Ищецът, посочва, че за него е осъществен фактическият състав на непозволено увреждане по чл. 49 във връзка с член 45 от ЗЗД като е конкретизирано съществуването на противоправно деяние не е оказана помощ на пациент и са нарушени изискванията, съобразно медицинския стандарт и правилата на добрата медицинска практика. Конкретизиран е противоправния резултат - смъртта на майка му, която е можело да бъде предотвратена при правилно поведение, посочена е причинната връзка между множеството нарушения на лекарите, медицинския персонал и служителите в лечебното заведение и причинената смърт на майка му. По отношение предпоставките за отговорност на работодателя ищецът се позовава на трайно установена и утвърдена съдебна практика на ВКС относно правната квалификация на спора по член 49 от ЗЗД. Подробно мотивира преживените от него болки и страдания в резултат на смъртта на майка му. Моли да бъдат призовани на съд и да бъде осъдена Държавна психиатрична болница гара К. представлявана от д-р Х.В. да му  заплати  обезщетение за неимуществени вреди причинени от смъртта на майка му Ж.Д.  в резултат на противоправните действия и бездействия на медицинските специалисти и персонал при  ответника в процеса на нейното лечение за периода от 03.07.2014 г. до настъпване на леталния изход 10.07.2014 година в размер на сумата 300 000 лв., ведно със законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 03.10. 2014 година до завеждане на исковата молба както и направените съдебно-деловодни разноски.

                  Подарен е писмен отговор от ответника вх.№7776/15.11 2019 година,в който се посочва, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. По допустимостта на исковата претенция се обсъжда неизпълнение на разпоредбите на Член 127, алинея първа, точка четвърта и точка 5, алинея втора от ГПК тъй като не е посочено изложение на обстоятелствата, на които се основава иска и в какво се състои искането, както и не са посочени конкретни доказателства и конкретни обстоятелства които ще доказва с тях твърдяното в исковата молба какво ще се установява спрямо ответника.  В отговора се посочва че роднините на Ж.Д.- нейният бивш съпруг, майка и син са знаели и съзнавали, че същата е с нелечимо заболяване и лечението извън София е било с цел ремисия на болестта, но не и желания от тях ефект за излекуване на заболяването. Посочва се че в една от приложените епикризи е отбелязано, че постъпва в болницата в К., въз основа на уговорка между действащата към момента директор Н. и представител на акредитираната УМБАЛ „Александровска болница” град София, че същата е насочена от лекуващата болница по надлежния ред или начин към друга болница при съвременните възможности за лечение. Заявява се,че целта е била да бъде откъсната от обграждащия я ежедневен начин на живот в София на спокойно място, а не да се промени начина на лечение и допълнително диагностициране на заболяването. Заявява се, че не са съгласни с отправените упреци по отношение на доктор В. относно недооценяване на нейното състояние, тъй като в предходните епикризи няма отбелязано по категоричен начин, че е страдала и боледува от дромомания. Заявява се, че ищеца няма професионален опит или база данни на медицинска компетентност, за да характеризира и оценява в професионалните умения на директора на лечебното заведение. Обсъжда се че, при продължилият престой в ДПБ-К. от седем дни изострянето на суицидните прояви би могло да се констатира от охранителните камери с постоянно местонахождение на Д. около входната врата на болницата, каквито доказателства не са събрани. Посочва се, че многобройните твърдения на ищеца за нарушение на служебните и професионални заболявания,за неизвършено надлежно лечение на пациентката Д. са неоснователни, тъй като не отговарят на установеното по воденото досъдебно производство №291/2014 година по описа на РУ на МВР-Луковит,досъдебно производство №1799/2014 година по описа на Окръжна прокуратура - Ловеч и множеството извършени по тях експертизи. Ответникът се позовава на съдебно-психиатрична експертиза от 24.07.2015 година по повод, на която ищецът и неговия баща са дали показания, че Ж.  Д. се чувствала добре и не се оплаквала от нищо при престоя си в ДПБ-К.. Обсъждат се и обясненията на доктор Н., която заявява, че в телефонен разговор с професор М. от психиатрична клиника на УМБАЛ „Александровска болница” - София е била помолена да хоспитализира пациентката с мотивите, че заболяването е овладяно и се нуждае от период на долекуване, поради което пациентката е постъпила доброволно на лечение за период не повече от една седмица и после е избягала от болницата. Акцентира се, че това е единствената хоспитализация на Д. в лечебното заведение ДПБ-К. и тя е подписала информирано съгласие в тази насока. В този смисъл се обсъждат и съдебно-психиатрична експертиза от 14.09.2016 година, посмъртна съдебнопсихиатрична и съдебно-психологическа експертиза от 25-ти август 2018 година, от които е видно, че  тяхната позиция отговаря на обективната действителност. Твърди се, че образуваното досъдебно производство №291/2014 година на РУ на МВР Луковит, досъдебно производство №1799/2014 година на Окръжна прокуратура-Ловеч е прекратено с постановление от 16.10.2018 година на Окръжен прокурор Кирил П.. Посочва се, че с определение от 28 февруари 2019 година по частно наказателно дело №35 / 2019 година Ловешкия окръжен съд е потвърдил постановление от 16 октомври 2019 година за прекратяване на досъдебното производство, което имат информация че е потвърдено и от Апелативен съд Велико Търново. Ответникът моли предявения иск да бъде оставен без уважение като неоснователен и недоказан.

В становище с вх.№8814/27.12.2019 г. ищецът е уточнил, че е допуснал грешка в петитума на исковата молба и процесният период е от 3.10.2014 до 10.10.2014 г.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.Т., като поддържа исковата си молба на изложените в нея основания и представя подробна писмена защита в подкрепа на становището си, че ответникът в резултат на своите действия и бездействия е причинил смъртта на неговата майка Ж.Д., вследствие на което той е преживял описаните детайлно болки и страдания, които следва да се овъзмездят, като му се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата 300 000 лв. Моли да му се присъдят и разноските по делото по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът се представлява от управителя д-р Х.В. и адв.Ц. Ц., които оспорват изцяло предявеният иск по основание и размер. Представят подробна писмена защита в подкрепа на становщето си, че не са налице предпоставките на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират присъждане на разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

                Съдът, като прецени доказателствата по делото: Удостоверение за наследници на Ж.Л.Д., Удостоверение за наследници на Б.В.В., Препис-извлечение от акт за смърт от 16.10.2014 г. , Препис-извлечение от акт за смърт от 28.03.2017 г.,Епикриза от Първа психиатрична клиника УСБАЛНП „Св. Наум" - IV км; Епикриза от Център за психично здраве „Проф. Никола Шипковенски" ЕООД; Епикриза от УМБАЛ „Александровска" ЕАД, Клиника по психиатрия; Съдебно-медицинска експертиза №81/2014 год. Изследване на труп,Съдебно железопътна-техническа експертиза от 26.03.2015 год. 5.Съдебно психиатрична експертиза от 24.07.2015 год.,съдебно психиатрична експертиза от 14.09.2016 г., посмъртна съдебнопсихиатрична и съдебно-психологическа експертиза за Ж.Д. от 25.08.2018 г. Определение № 20/29.052017 г. по ВЧНД № 96/2017 г. на ВТАС и Препис извлечение от акт за смърт на Д. И.И.,  представените от ответника с молба вх. № 8666/17.12.2019 г.: Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на ДПБ - К., утвърден от д-р Н.; Трудов договор и длъжностна характеристика на д-р Х.В., като психиатър и заповед за временно изпълняващ длъжността директор на ДПБ-К. № 95/09.09.2014 г. за срока от 15.09.2014 г. до 17.10.2014 г., Трудов договор на охранителя С. С. заедно с длъжностната му характеристика, Договор за управление на директора на ДПБ-К. Д-р Н., както и Писмо вх. № 565/21.01.2020 г. от Окръжна прокуратура – Ловеч, с което е изпратено Постановление от 16.10.2018 г. на ОП-Ловеч и Определение № 144/28.02.2019 г.  по ЧНД № 35/2019 г. по описа на ЛОС, преписка №1799/14 г. на ОП-Ловеч, ведно с ДП№21/16 г, решение №54/1.03.16 г. по в.гр.д.№29/16 г. на ЛОС, Методика за субсидиране на лечебните заведения през 2014 г, Наредба №24/7.07.04 г, от показанията на разпитаните свидетели В.С., С.С., от заключенията на назначените съдебно-психиатрична и съдебно психологическа експертиза и съдебно-техническа експертиза, от обясненията на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

                    

 

 

 

От приложеното по делото на л.28 удостоверение за н-ци №2009/3.11.2014 г. издадено от Столична община,  съдът установява, че ищецът И.Д.И. е син и в това си качество и наследник на Ж.Л.Д., починала на 16.10.2014 г съгласно акт за смърт №0016/16.10.2014 г.

              От представените по делото три броя експертизи на л.32-35 по делото съдът установява, че Ж.Л.Д. е страдала от параноидна шизофрения. В епикризата, изготвена от Център за психичн здраве „Проф. Никола Шипковенски“, където е лекувана Д. в периода от 2.09.2014 г. до 17.09.2014 г. в история на заболяването е отлезялано, че заполяването и датира от 1997 г. с халюцинаторно-параноидна симптоматика и високо рисково психично мотивирано поведение. Посочено е, че тя многократно е хоспитализирана, като през 1999 г. е направила ТС-скочила от влак „под влияние на гласовете“. Подробно е описано, че през 2013 г. имало влошаване на здравословното състояние на Д., което е наложило седем хоспитализации. В епикризата е посочено, че тя страда от дромомания и подробно са описани всички случаи, когато тя е предприемала безпричинни пътувания зад граница-в Гърция, през м.февруари 2014 г, където е била лекувана и избягала от лечебното заведение; м.май 2014 г. пътувала до Лондон във Великобритания, където е била двукратно хоспитализирана; м.юли 2014 г. е пътувала до Париж, където също била хоспитализирана. След като синът й я прибира в България и поради опасяване от ново влошаване, тя е била приета за лечение в Центъра за психично здраве „Проф. Никола Шиипковенски“. Била е изписана с подобряване на състоянието и препоръка поради честите психотични влошвания с дромомания да бъде настанена в болнично заведение за дългосрочен престой след приключване на лечението.

       Следващото й настаняване за лечение е в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ ЕАД Клиника по психиатрия второ отделение. Съгласно издадената епикриза тя е постъпила там за лечение на 23.09.14 г. и е изписана на 3.10.14 г.  От тази епикриза на л.34 от делото се установява, че на нея й е правена лапароскопска операция. Отново се описва влошеното й състояние, като изрично е посочено, че нейното поведение е високо рисково с дромоманни прояви. Предписано й е лечение и е дадена препоръка след изписването й от тази клиника да бъде проведено продължително болнично лечение с цел стабилизиране на състоянието, като е насочена към ДПБ-К., където е уговорена хоспитализация с д-р Н., д-р В. за 3.10.14 г. Посочено е, че от близките е заведена процедура за оценка на дееспособността.

        От приложените към делото преписка №1799/14 г. на ОП-Ловеч, ведно с ДП№21/16 г, съдът установява, че досъдебното производство е било образувано на 10.10.2014 г. затова, че на същата дата около 11,20 часа на ж.п.линия София-Варна в района на с.К., Ловешка област при управление на ж.п.състав влак №20235 Червен бряг-Враца нарушил правилата за движение, с което по непредпазливост причинил смъртта на неустановено лице от женски пол-престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ във вр. с чл.342 ал.1 пред.1 от НК. В хода на разследването е установено, че локомотивен машинист на процесния влак е бил В. Ц. Т., като разрешената скорост е била 100 км./ч. Посочено, е че в участък на дясна крива той забелязал на около 50 м., че на ж.п.линията, между релсите е застанала жена с гръб към приближаващия влак по посока на движението, подал звуков сигнал и предприел аварийно спиране, но жената не помръднала и последвал удар. Машинистът изчакал влакът да спре и заедно с началника на влака слезли, върнали се назад и намерили тялото на пострадалата жена, подали сигнал до 112 и на място пристигнали органите на полицията. Бил извършен оглед и след проведени процесуално-следствени действия било установено, че пострадалата е Ж.Д., която е била настанена за лечение в Държавна психиатрична болница-К. на 3.10.2014 г. с диагноза параноидна шизофрения, епизодично протичане с устойчив дефицит. Била е доведена от своите близки за доброволно лечение, със съмнение за слухови халюцинации, забавен мисловен процес, с параноидни интерпретации. Била е приета от д-р Х.В. началник тогава на второ женско отделение, като тя е подписала информирано съгласие.

          След провеждане на следствените действия е издадено Постановление от 13.12.2016 г. от Окръжна прокуратура-Ловеч за прекратяване на сл.д.№21/16 г. по описа на ОСлО на Окръжна прокуратура-Ловеч. За да достигне до извода за прекратяване на следственото дело, прокуратурата е изложила мотиви, че са налице доказателства, от които се приема хипотеза за самоубийство на Д.. Заключава, че действията на охраната не противоречат на задълженията му съгласно Правилника, както и, че липсват допуснати нарушения на правнорегламентираната дейнст за лечение на пострадалата. Постановлението е обжалвано пред Окръжен съд-Ловеч и с определение №35/25.01.2017 г. постановено по ч.н.д.№24/17 г. ЛОС го потвърждава. Това определение е обжалвано пред Апелативен съд-Велико Търново, който с определение №20/29.05.2017 г. постановено по в.ч.н.д.№96/17 г. отменя определение №35/25.01.2017 г. постановено по ч.н.д.№24/17 г. ЛОС както и Постановление от 13.12.2016 г. от Окръжна прокуратура-Ловеч за прекратяване на сл.д.№21/16 г. по описа на ОСлО на Окръжна прокуратура-Ловеч и връща делото на прокурора със задължителни указания за приложението на закона.

           След изпълнение на дадените от въззивната инстанция указания е издадено Постановление от 16.10.2018 г. от Окръжна прокуратура-Ловеч за прекратяване на сл.д.№21/16 г. по описа на ОСлО на Окръжна прокуратура-Ловеч със същите мотиви и извод, че липсват доказателства за извършено престъпление от общ храктер. Това постановление е обжалвано пред Окръжен съд-Ловеч и с определение №144/28.02.2019 г. постановено по ч.н.д.№35/19 г. ЛОС го потвърждава, като то влиза в сила на 28.03.2019 г.

           За правилно решаване на спора съдът е допуснал назначаване на посмъртна съдебно-психиатрична и съдебнопсихологическа експертиза, изготвена компетентно от вещи лица д-р Р., д-р С., д-р Т., д-р П. и маг.А.. След обсъждане на данните по делото те достигат до заключение, че смъртта на Ж. Т. на 10.10.2014 г. в 11,16 ч. е в резултат на самоубийство. Посочват, Ж.Д. е страдала от душевно заболяване, което още в първите години на боледуване е било категорично диагностично уточнено като Параноидна шизофрения. Излагат, че шизофренията е душевно заболяване, което се характеризира с нарушаване единството на психичните преживявания, несъответствието им по отношение на окръжаващата среда и неадекватност на поведението на болния, като най -типични прояви са нарушенията в мисловният процес, възприятията и емоционално - волевата сфера. Изтъкват, че заболяването протича с нерегулярно възникващи пристъпи, между които се очертават така наречените ремисии /светли периоди/ или протича непрекъснато, кто в зависимост от клиничната картина и начина на протичане, съществуват различни форми на Шизофрения, една от които е Параноидната шизофрения. Според експертизата началото може да бъде остро или с постепенно оформяне и систематизиране на налудностите, както и с постепенна промяна в характера и поведението на болния. Според тях клиничната картина на заболяването е многолика с полиморфна симптоматика, със засягане на всички сфери на психичната дейност на индивида, предопределят поведението му, като неадекватно на реалността. Възможни са: сетивни измами /слухови и зрителни халюцинации - нереални гласове и възприятия/; сенестопатии - нереални телесни усещания / напр усещането, че в корема й се движат извънземни бактерии/, налудности за отношение, преследване, въздействие, контрол и др; нелепи фантастни и мегаломанни налудности, автоматизмени изживявания /извършват действия, включително и предприемат пътувания на далечни разстояния под команда на нереалните гласове или спонтанно, като волево не могат да се противопоставят- дромоманни прояви/. Според експертизата наред с разстройствата на мисленето, налудностите и халюцинациите /несъществуващи гласове/ е възможна и тежка увреда на волята с различни подформи - кататонна възбуда /безцелна двигателна възбуда с висок интензитет, която може да доведе до тежко физическо изтощение/, кататонен ступор /липсва всякаква телесна или психическа активност - двигателна неподвижност или восъчна гъвкавост със заемане на причудливи неестествени пози, включително и ембрионално положение/. Изтъкват, че съпътстващи симптоми са импулсивно поведение, мутизъм /мълчание, отказ да говори/, негативизъм /пълна съпротива на всичко, например при опит за промяна на явно неестествената поза на тялото/; странни волеви движения с причудливи пози, стереотипни движения, ехолалия, ехопраксия /повтаряне на думи и движения/, изразени маниеризми, гримасничене и много други симптоми. Твърдят, че в зависимост от преобладаващата симптоматика, се определя водещия синдром, като в хода на боледуване се променя и личността по специфичен начин, което прави съжителството с такъв болен на практика невъзможно. Според вещите лица нерядко високодиференцирани личности, страдащи от това заболяване и установили от личен опит нелечимостта му, завършват живота си със суицид, който в 99% от случаите не може да бъде предотвратен. Отбелязват, че такива болни понякога се научават да диссимулират продуктивната симптоматика, могат да се държат с приемливо и правилно поведение, докато издебнат сгоден случай да осъществят взетото решение.

Вещите лица уточняват, че психозата у Д. дебютира остро през юни 1997 г. с раздразнителност, подозрителност, склонност към агресивни действия, скитане. Втория пристъп е описан с клиника на преживяване на психичен автоматизъм - споделяла извънземна светлина, която я направялва. Третия пристъп датира от март 1999 г- имала странно поведение, чувствала се облъчена и направлявана от космоса, твърдяла, че в корема й са проникнали космически бактерии, усещала ги как се придвижват, предавали й мисли и енергия, направлявали поведението й; считала, че животът й е в опасност. /в случая това е парафренен синдром с широка гама налудности; висцерални халюцинации; псевдохалюцинации; автоматизмени изживявания и др/, а след отзвучаването на психотичните изживявания, е описан 10 -14 дневен депресивен епизод. Изписана апсихотична, с предложение за пъддържащо лечение с халоперидол 3 мг /дн;/

Коментират, че нерядко психично болни, които са изначално високо диференцирани личности, за каквато приемат Д., след отзвучаване на психотичните изживявания си дават сметка и правят разбор на поведението си по време на психозата, четат и сами правят прогностична оценка на болестта си и тогава изпадат в реактивно депресивно състояние, което е психологично разбираемо.

Според експертизата четвъртият пристъп е регистриран 1999 г, когато на 23.08.1999 г. по психотични мотиви /подчиненост на извънземни/ напуснала дома си, пътувала с различни влакове, скочила в движение, намерена в безпомощно състояние и е хоспитализирана от 25.08.1999 до 20.10.1999 г. в ДУБ  «Александровска»  гр.  София  с клиника  на халюцинаторно-параноиден с-м в стадий на парафренизация и с-м на психичен автоматизъм Тя е заявила тогава, че «това е извънземен експеримент на извънземните...аз съм във връзка с тях, изпратиха бактерии от Космоса, които са в корема ми - лазят, говорят, излъчват енергия, с която ме направляват....те ми казаха къде да ходя и да скоча от влака» -реално това е опит за суицид по психотични мотиви. Изписана апсихотична с препоръка за поддържащо лечение с халдол декоаноат 50 мг на 21 дни.

Експертизата сочи, че катамнестично проследено в началото болестта у  Д. е протичала пристъпно с клиника на халюцинаторно - параноиден синдром в стадий на парафренизация; интензивни слухови халюцинации с императивен характер, изводими от тях налудности за въздействие и контрол; автоматизмени изживявания, но до май 2006г е постигната пълноценна ремисии на фона на поддържащо лечение.

Вещите лица излагат, че след май 2006г пристъпите, въпреки редовно провежданото по данните от документацията поддържащо лечение, са ежегодни, налагащи хоспитализации, в някои случаи и двукратно за годината. В клиниката преобладава остра /внезапна/ проява на халюцинаторно - параноиден синдром с интензивни слухови халюцинации и псевдохалюцинации с императивен характер, изводими от тях налудности за въздействие, контрол; автоматизмени изживявания, които предопределят поведението й - да скита из страната и чужбина и да извършва дейности, нареждани й от гласовете. До декември 201З г. ходът на болестта е пристъпно прогредиентен, като при хоспитализациите е констатирана формирана у нея личностова промяна с водеща негативна симптоматика - афективна изравненост, намалена инициативност, асоциативна забавеност.

Според заключението от декември 201З г. болестта на осв. приема неблагоприятен непрекъснат - хроничен ход, с внезапни екзацербации на императивни слухови халюцинации и псевдохалюцинации, налудности за въздействие и контрол, които предопределят поведението й - да скита по света и да извършва действия, нареждани й от «гласовете» - т.е. «гласовете са постоянни, но в някои моменти стават много интензивни и настойчиви и тя вече не може да им се противопоставя волево, както вероятно е правела. На практика тя от 20.12.2013 г до 10.10.2014 г. или е била настанена в психиатрично заведение, или е скитала в чужбина, под давлението на императивните халюцинации, въпреки, че не е прекъсвано поддържащото й лечение - в случая се визира ежемесечната апликация на Ксеплион 150-мг или друг депо невролептик.

Подробно описват хронологията на нейните хоспиталицаии от 20.12.2013 г, до 3.10.2014 г. успоредно с провежданото лечение, което се приема като изцяло съобразено със стандарта за лечение на терапевтично резистентни психози, каквато е констатирана у Д..

Отбелязват, че при приемането на 03.10.2014г. в ДПБ - К. д-р В. е констатирал: параноидно - халюцинаторен синдром, като изришно е отбелязал, че отрича сетивни измами, но е суспектна /съмнителна/ за коментиращи слухови халюцинации и параноидни интерпретации в мисленето, отричаща суицидни мисли и намерения. Насочил я за лечение в отделение за хронични психози, с режим на отворени врати.

Правят извод, че тези констатации на лекувалите я психиатри, категорично говорят за диссимулация на продуктивната симптоматика от осв. или за рязка динамика на симптоматиката в рамките на часове - на 03.10.14г. е изписана от едното болнично заведение - апсихотична, а при приемането в същия ден е констатиран параноидно - халюцинаторен синдром. Според тях острите, внезапни екзацербации на психозата у осв. на фона на правилно лечение при катамнестичното проследяване се преценяват като специфика на протичането на болестта. и резистентност към терапията, но те са непредвидими във времето, т.е. може да се проявят на месец, два, пет, година или дори две години, което не е основание и не може да аргументира рестриктивен ограничителен режим за неопределен период или за цял живот.

            По отношение на обслужване и психично състояние в ДПБ „ Гара К." експертизата отбелязва, че редът на хоспитализация, обслужване, лечение, рехабилитация, режим, терапевтични програми са подробно разписани в Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ДПБ - К. - приложен по делото и изработен в съответствие с Медицински стандарт «Психиатрия»

Приема, че охраната на болницата и задълженията на дежурния охранител са подробно разписани в Правилник за организиране дейността по охраната, отбраната и контролно - пропускателния режим в ДПБ - К. и длъжностната характеристика на дежурния охранител « Пазач, въоръжена охрана».

           Според експертизата дейността по лечението и обслужването на Д.: От ИЗ № 405/2014г на Ж. Л.Д., е водена съгласно Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ДПБ К. - приложен по делото и изработен в съответствие с Медицински стандарт « Психиатрия»

Приложена е декларация за информирано съгласие за лечение от дата 03.10.2014г, подписана от Ж.Л.Д., в която на първо място е отбелязано, че е запозната с Правилника за вътрешния ред на болницата, както и условието, че има право всеки един момент да оттегли съгласието си за доброволно лечение, като й бъдат разяснени рисковете, а тя е постъпила на доброволно лечение.

Сочат, че приемащ лекар е д-р Х. В., който към него време е бил Началник на II ЖО и единствен лекар в отделението, като оформянето на документацията по приемането й - анамнеза, соматичен, неврологичен, психичен статус, диета, режим, лечение и наблюдение са оформени съгласно Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ДПБ -      К. и са в съответствие с Медицински стандарт « Психиатрия».

В експертизата се посочва, че в копие от ИЗ липсва приложена десетстепенна скала за мониториране на суицидния риск, който от изпращащото заведение е преценен като « психоактивни вещества - не; рисково поведение - да; агресия - не; автоагресия /суицид - не; опити за самоубийство - 0». което е в унисон с първоначалната оценка на приемащия - липсва автоагресивен и суициден риск, с последващо настаняване в отделение «на свободен режим = отворен режим на достъп» - IV А т1.в във вр. С IV.A.t.1 г. предл. 4-то - пациент с ниска степен на зависимост от грижи /Указания на степени на тежести на състоянието на пациенти над 3 години от МЗ - I степен - Пациентът е независим, с незасегнати жизнени функции, ориентира се във времето и пространството. В състояние е без помощ да се облича и съблича, сам да се мие, да се храни, да отива на изследване и манипулации, да включва лампата, радиото, звънеца за повикване и да отива до тоалетната./

Отбелязват, че в « Стандарта по Псхиатрия т. 2.3.3 е препоръчано оценяване и мониториране на суицидния риск по десетстепенна скала, но няма точна инструкция коя десетстепенна скала следва да се използва, което дава възможност всяко лечебно заведение само или всеки психиатър сам да избере скалите, с които работи. Уточняват, че ефективно работещите скали за оценка на суицидния риск са 3-4 степенни /липсва риск; нисък риск; умерен/ среден/ риск, висок риск; непосредствен риск - напр. М. С..Приемат, че приравнявайки състоянието при приемането на пациентката, вероятно е преценена като попадаща в групата на пациенти с липсващ суициден риск - лицето не е споделило и не са доловени косвени предиктори за автоагресия и суицид, за да бъде включена дори в групата на пациенти с евентуален нисък риск. При наблюдението на 03.10.2014г - също е отбелязано „суицидно неангажирана", а на 07.10.2014г. - „спокойна, подредена, отрича сетивни измами".

Посочва се, че в случая суицидният риск по психотични или непсихотични мотиви е индивидуална субективна оценка, като е необходимо да се напомни, че лицето, взело решение за суицид, или повлияно от психотична продукция към суицид, в почти 90% от случаите прикрива намеренията си, изчаква подходящ удобен момент, ако е в рестриктивен режим и намира начин да-го извърши независимо от всичко.

Комисията приема, че приемащият лекар е преценил въз основа на прегледа, интервюто и наблюдението при приемането, че у Д. липсва суициден риск, което е негова индивидуална оценка, на която има право и не следва да му се вменява като вина.

По отношение скалата за агресивност посочват, че липсва приложена такава в ИЗ, но навсякъде във всички Епикризи е отбелязано, че пациентката не е агресивна, което може да се коментира като липса на необходимост от попълване на скала с нулев или нисък резултат.

По отношение оценката на рисково поведение приемат, че Д. е преценена от изпращащото заведение като с „внезапния характер на влошаванията с високо рисково психотично мотивирано поведение с дромоманни прояви /обявявана няколкократно за национално издирване/, въпреки редовно провежданото поддържащо лечение е наложително продължително болнично лечение.». Експертизата си задава въпроса, защо евентуално пациентката не е била настанена на задължително лечение, предложено от приемащия я лекар или от психиатър от което и да е било друго здравно заведение, в което е лекувана.

Коментират критриите за първоначална оценка на риска при освидетелстване от психиатър за настаняване на принудително/задължително лечение, като посочват, че при сбор от 14 точки съгласно скалата при оценката максимално 20 т,  Д. е попадала в групата на пациенти, при които се обсъжда лечение без принуда със съдействието на близките на пациента. Тя е постъпила доброволно на лечение без прекъсване на терапията непосредствено след изписване от ДУБА и до инцидента стриктно е спазвала режима и приема на лекарства, което е аргументация в полза на оставянето й на „свободен режим = отворен достъп", т.е. -отново пациент с ниска степен на зависимост от грижи - ютепен.  Според тях единствено наличието на императивни халюцинации, каквито не са били-споделяни и не са били категорично доловени, могат да са аргумент в полза на поставянето й на рестриктивен, /затворен/ режим и повишени надзори. Коментират, че в изпращащата я епикриза е вписано: «редуцираха се преживяванията за предаване на мисли, до пълното им отзвучаване на 29.09. при оформена негативна симптоматика. Изписва се с подобрение по отношение позитивната симптоматика, спокойна, подредена, апсихотична, при оформена негативна симптоматика и цялостен спад във функционирането.»  и това още един път говори в полза на вероятността по време на вписването и проследяването при двата задължитени декурзуса, каквито са отразени в ИЗ за седмицата, да не е имала активна психотична симптоматика, а такава да е отключена внезапно, непосредствено преди инцидента или през цялото време и в двете болнични заведения да е диссимулирала продукцията си и да е «изчаквала» удобен момент «за изпълнението на нарежданията на гласовете» или взетото вече решение. Такова поведение не е изключение у пациенти с Шизофрения и прилагането на всякакви скали за мониториране на състоянието не би могло да предвиди насоката на постъпките им на 100 %. Т.е. поведението на шизофренно болен е непредвидимо, но съгласно Хартата за правата на човека и Стандарта по психиатрия , в който е залегнало «Минимално ограничаване на личната свобода и зачитане правата на пациента», следва лечението му да се-провежда при съобразен до минимум рестриктивен режим.

Коментират изрично, че ограничаването на свободата се приема като крайна мярка, като при необходимост се прилага - затворен режим /заключен в стая, отделение, без достъп до всякаква вещ която може да се използва за агресия или автоагресия/ включително и ластици на бельо/, а дори са визирани «меки» стени, за да не си блъска главата, «нечупливи прозорци» - тип корабни илюминатори и прилагане на Мерки за временно физическо ограничение по протокол /т.е. фиксиран/ за определено време съгласно 33, успоредно с парентерално / инжекционно / прилагане на медикаментите.

Приемат, че пациентката Д. при постъпването е преценена на базата на пряк контакт- преглед и наблюдение, макар и да не са приложени скали, като с липсващ агресивен, автоагресивен и суициден риск и като постъпваща доброволно пациентка, въпреки относително рисковото й поведение, предвид внезапните дромоманни прояви, е насочена за лечение в отделение със «свободен режим», за пациенти с ниска степен на зависимост от грижи - съгласно стандарта - с режим на достъп -отворено.

Коментират, че действително би могло да се обърне внимание за евентуален риск от бягство, но самата пациентка в интервютата с лекуващия лекар /д-р. Хр. В./, дежурните сестри в отделението, санитарите, включително и при редовните си свиждания и разговори по телефона с близките, не е дала основание да се мисли, че може да реализира бягство с цел суицид. Коментират, че дори един от тези хора, ако са имали някакви наблюдения в тази посока, биха ги споделели с лекуващия лекар през работното му време или с дежурната сестра, която своевременно би уведомила дежурния по болница, респективно с последващи евентуални мерки, като до момента всички напускания на болниците, в които е лекувана, са били в изпълнение на «казаното от гласовете», без суицидални прояви.

Приемат също така, че  близките имат право и би следвало, след като не могат в домашни условия да се справят с проблемното, психотично мотивирано поведение на Д., независимо от тези оценки сами да инициират процедура по 33 в съответната Районна прокуратура и с Решение на PC по местоживеене, тя вече да бъде настанена на задължително лечение -с рестриктивен режим т.е. затворен достъп = затворен режим, но пак за определен период от време. При оценка под 20 т. по горната скала, това се прави от близките и считат, че не следва да се вменява като задължение на Лечебното заведение, когато пациентката постъпва доброволно и спазва правилата, както е описано в ИЗ до самия инцидент.

В експертизата е посочено, че съгласно «Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ДПБ - К. - приложен по делото и изработен в съответствие с Медицински стандарт «Психиатрия», двукратно седмично се осъществява интервю за проследяване на състоянието - отразено на 03.10.14 и 07.10.14 г. от лекуващия лекар, извършен е консулт за соматичното й състояние на 03.10.14 г, определен е режим, диета, терапия, които са вписани в Температурния лист, от който видно дежурна сестра ежедневно е изпълнявала назначенията и наблюдавала състоянието с възможност да акцентира върху евентуален проблем дежурния по болница при ежедневните и вечерните визитации. Т.е. в докумнтацията няма данни пациентката Д. да е привлякла вниманието на дежурния персонал при общуването с нея за проблемно, в смисъл психотично мотивирано несъответно поведение или евентуално автоагресивно със суициден риск поведение, като акцентират, че диссимулиращите пациенти в голяма част от случаите умело представят привидно правилно и подредено поведение за дълъг период от време, понякога недоловимо дори за опитни специалисти.

Посочват, че пациентката постъпва на 03.10.2014г. /петък/, следващият ден е събота, което прави технически невъзможно представянето й на екипно обсъждане на следващия ден със социален работник, рехабилитатор и психолог. Допуска се, съгласно данните от насочващата епикриза, че е уговорено приемането й с него, психичното й състояние, вида и начина на лечение, целите на лечението, възможностите за рехабилитация да са коментирани и обсъдени в разговора с насочващия я за хоспитализация лекар.

Изтъкват, че трудотерапия в болницата по данни от документацията не се провежда, поради липса на издадена от МЗ Наредба за реда и начина на осъществяване.

Посочват, че оценка на протичане се прави веднъж седмично: такава липсва, но е необходимо да се съобрази, че Ж. Д. точно на 7-мия ден -10.10.2014г, извършва суицида, а тази оценка се прави от лекуващия лекар, който работи и на смени и след нощната си смяна на 07.10.14 г. не е на работа. Изтъкват, че до него момент проблемно поведение Д. не е имала, както не е имала и в следващите дни при представянето на визитациите на дежурния лекар. Твърдят, че такава обобщена оценка за протичане на заболяването, отчитане ефекта на медикаментите, странични ефекти, без явна проява и др. /веднага би му направило впечатление при предходните визитации/ би следвало да се направи след поне едноседмичен период на лечение и наблюдение, по - рано при липса на значима промяна в състоянието е безпредметно, вероятно е предвидена за следващото му дежурство - на 11.10.14г..

         Коментират, че при този начин на работа в ДПБ, обслужващи голям брой пациенти, лекуващият лекар не е всеки работен ден в отделението, а работи на по часов график, за да могат да се покрият дневните и нощните смени за цялата болница. При визитациите от дежурния по болница, дежурната медицинска сестра във всяко отделение представя за индивидуална оценка пациентите, които имат промяна в поведението, и/или са с актуализация на психотична продукция и се нуждаят от спешна промяна в терапията или мерки за обезопасяване.

Приемат, че назначената терапия е в съотвествие с препоръките на изпращащото лечебно заведение „УМБАЛ Александровска" гр. София, където е проведено биологично лечение съгласно стандарта за лечение на терапевтично резистентни пациенти - непрекъснато лечение със различни лекарствени кимбинации, включително и на атипични невролептици- в комбинация и комбинацията лекарствени и нелекарствени методи / ЕКТ/.

Приемат, че екипът е решил, че психосоциалните интервенции са изчерпани, при наличието на данни за предприемането на процедура по поставянето й под запрещение, видно от данните от последната епикриза.

Считат, че дежурните по болница при ежедневните и вечерните визитации, при липса на представяне от дежурна сестра в отделението за промяна в психичното състояние на пациентката Ж. Д., приемаме, че не са имали основание да отбелязват или да правят промени в терапията й.

Считат, че на 10.10.2014 г. на дежурния по болница болната не е представена като с променено поведение, което дежурната сестра несъмнено би отбелязала при сутрешния тоалет, храненето и изпълнението на назначенията.

Посочват, че охраната на болницата и задълженията на дежурния охранител са подробно разписани в Правилник за организиране дейността по охраната, отбраната и контролно - пропускателния режим в ДПБ - К. и длъжностната характеристика на дежурния охранител « Пазач, въоръжена охрана». Когато я видял да се « навърта» до портала, пред вид, че право свободно да се движат в двора имат пациентите на II ЖО, я предупредил и тя се отдалечила в посока към отделението си. Дежурният охранител, съгласно Правилника за охрана - предупреждава; на второ място използва сила, но не грубо; на трето място, води пациента в приемния кабинет. Видно от обясненията му, че след забележка, тя изпълнила разпорежданията му и сама се отдалечила, не е имал основания и аргументация да използва сила или да я заведе директно в приемния кабинет.

Коментират, че пред отделението била видяна от санитарките да си купува кафе и нищо в поведението й не дало основание някоя от тях да си помисли, че няма да си изпие кафето пред отделението, както има право да направи съгласно «Правилника за вътрешния ред» и както е декларирала, а ще предприеме бягство. Вероятно и предходните дни е постъпвала така. /Дори не се описва подозрително оглеждане, опити да прикрива присъствието си и др. специфични поведенчески характеристики, които има човек «намислил нещо» /

Коментират, че  нейните близки в сведенията си при всички разговори по телефона твърдят, че не са доловили нищо сериозно, тревожно в поведението или изказванията й, включително и след като не била много доволна, според майка си, от битовите условия в болницата, като това обстоятелство не са съобщили на никого. И спрямо тях се е държала с подредено и правилно поведение, изискала определени неща, «очаквала» плануваното свиждане.Според тях тя е имала пълната им подкрепа, независимо от неудобствата и проблемите, които през последната година им е създала, /описани са по- горе подробно/, като майката Д., дори в сведенията си сочи, че дъщеря й никога не е правила опити за самоубийство, опитала да избяга само веднъж от болница, но била заловена, което не кореспондира с информацията от епикризите. При изписването на 17.09.14г. от ЦПЗ « била напълно добре», а в УМБАЛ « Александровска», констатират императивни слухови халюцинации с давност седмица, т.е. още преди изписването й. Това говори, че е диссимулирала продукцията си умело и пред близките си, които при факта, че живеят непрекъснато с нея би трябвало да познават и най- слабите предиктори на влошаванията й.

От заключенито се установява, че смъртта на Д. е настъпила при ЖП - инцидент на 10.10.2014 г. в 11 ч и 17 минути и около 04 сек. от несъвместими с живота травми. Видно от протоколите за оглед и сведенията на машиниста е стояла с гръб към приближаващата мотриса в участък с десен завой, на мост над река Искър, където няма видимост на голямо разстояние и машинистът не би могъл своевременно да спре при възприемането на пешеходката или препядствие между релсите, /това е описано в Съдебно- железопътно -техническата експертиза/. В момента на удара с пешеходката скоростта на влаковата композиция /139 тона/ е била 82км /ч в 11ч 17мин и 04 сек; смъртта е била мигновена, като мигновената смърт, обичайно е безболезнена за починалия.

Анализът на цялата документация, включително и коментарите налагат обсъждане на три хипотези за процесния инцидент с последвала смърт на пациентката Ж.Л.Д. от страна на комисията, като съгласно при първата хипотеза самоубийството по болестно - налудни психотични мотиви, втората хипотеза е рязка динамика на рязка динамика на симптоматиката у Ж. Д. в рамките на часове  и в случая също става въпрос за самоубийство по болестно - налудни психотични мотиви и третата хипотеза е за балансов суицид на фона на постигната непълноценна /с остатъчна или епизодично проявяваща се психотична симптоматика/ медикаментозна ремисия, когато пациента, особено ако е високодиференцирана личност за каквато приемат Д., прави анализ на целия си житейски път, перспективите за последващия си живот, реалните проблем,и които боледуването причинява на него самия и близките му и решава да прекрати съществуването си, защото е преценил, че вече реално не живее пълноценно.

Според вещите лице и при трите хипотези, пациентката е била ориентирана в пространството и мястото, слухово е възприемала времето на преминаване на влака и вероятно именно за това малко преди часа на преминаването му /минути/ е напуснала болницата и застанала на завоя по средата на ЖП линията, защото ако беше го направила по - рано, имаше риск бягството й да бъде констатирано, издирена и възпряна.

Комисията  коментирайки всички данни, приема съчетание между първата и третата хипотеза - заболяването на Ж. Д. от декември 2013 г. е приело непрекъснат ход с персистиращи психотични изживявания, които тя диссимулира /прикрива/ успешно и като високодиференцирана личност прави анализ на житейския си път и перспективите, особено при предстоящо отнемане на гражданските й права и по балансов тип решава да прекрати преценения като непълноценен за себе си живот.

В заключение експертизата приема, че медикаментозното лечение на Д. е в съответствие с Медицинския станадрт „Психиатрия" за лечение на терапевтично резистентни психози - комбинация с атипични невролептици, съобразено с препоръките на изпращащото я лечебно заведение.

  Посочват, че Д. на 03.10.2014г е изписана апсихотична, с оценки рисково поведение - да; агресия - не; автоагресия /суицид - не; опити за самоубийство - 0 и е преценена от приемащия и лекуващия й лекар в ДПБ - К. в същия ден като пациент с ниска степен на зависимост от грижи, относително рискова пациентка, каквито са всички пациенти,страдащи от Шзифрения. При условие, че е постъпила доброволно на лечение, при липса на агресивни и автоагресивния прояви или тенденции в поведението й, не би могло да се аргументира рестриктивен режим -затворен режим и повишен надзор над поведението.

Назначения „свободен" режим я е улеснил при напускането на лечебното заведение на 10.10.2014г, но дори и да беше поставена при „затворен" режим, както в обсъждането е коментирано, индивид, решил да извърши суицид, „приспива" вниманието на околните и издебва сгоден, момент да го реализира.

Приемат, че от данните в документацията лекуващ лекар на Ж. Д. следва да е д-р В..

По отношение соматичното й състояние е консултирана с д-р Атанасов - вписан декурзус в деня на постъпването на 03.10.2014г. Обичайна практика е лекуващият лекар да присъства на консултацията, да представи пациента и да обсъди състоянието му с консултанта, което по данни от документацията е направено. Консултантът вписва в ИЗ констатациите си и мнение за лечение, ако има нужда да се допълни терапията.

Според тях, понятието личен терапевт не съществува - Здравно осигуреното лице се записва в листа на избран от него Общопрактикуващ лекар, който в ежедневието се назовава личен лекар.

Заключават, че Д. още първия ден е консултирана с терапевт и състоянието й е обсъдено, видно от вписания декурзус.

Според експертизата на екипното обсъждане на състоянието на пациента с психолог, социален работник и евентуално трудотерапевт и/или рехабилитатор, пациентът не присъства, изключая ако това се прави по време на визитация и в повечето случаи това се прави устно, в разговор.

Сочат, че в сведенията си д-р В е описал подробно, че е коментирал състоянието й, социалния й статус, насоките и целите на продължителното лечение в ДПБ - К. с Ръководителя на изпращащото я лечебно заведение устно - с проф. М..

Според тях, липсата на вписано в ИЗ „екипно обсъждане", не е в причинно-следствена връзка с бягството й.

Заключават, че пациентите от II - ро ЖО в ДПБ - К. са на „ свободен" режим-отворено отделение, което им позволява и допуска свободното им придвижване и отдих в двора на болницата, без непрекъснат строеви' надзор от медицински персонал или охрана.

Според експретите към процесния период малката врата на портала през деня не е било необходимо да се заключва. В сведенията си охранителя С. описва, че двукратно видял Д. да се „навърта" около портала, но при устна забележка тя се отдалечавала и това хипотетично ги води до мисълта, че тя целево е избрала за бягството си този интервал от време, в който в дните на престоя й в болницата звуково вероятно е възприемала часовото време на преминаването на влака.

Категоричен и еднозначен отговор на въпрос дали Д. е имала слухова алюцинация по време на инцидента и дали е възприела звуковия сигнал от влака не може да се даде според експертизата, защото Д. е изписана от УМБАЛ Александровска - апсихотична, т.е. без възприятно - представни разстройства, без халюцинации, а при приемането в ДПБ - К. в същия ден на 03.10.2014 г. е била суспектна / съмнителна/ за наличието на такива. В декурзуса на 07.10.2014 ге отбелязано „сетивни измами отрича".

Тези данни дават основание да се коментират две хипотези - липсата на слухови халюцинации  или ако е имала такива много успешно ги е диссимулирала - поведението на такъв болен е подробно коментирано в обсъждането.

Продължителността на слуховите халюцинации и интензивността им се споделя обичайно от пациента. В поведението на Д. няма описани косвени данни за интензивни халюцинации, изцяло ангажиращи вниманието й -такива пациенти се усамотяват, говорят си с гласовете, стискат си ушите, имат автоматизмено поведение и др.  и когато халюцинациите са резидуални и/или постоянни, пациентите свикват с тях, могат да ги игнорират при общуването си с другите и успешно да ги диссимулират - могат да заблудят и опитен специалист.

Приемат, че дори и да е имала слухови халюцинации, то те не биха могли да заглушат звуковия сигнал на влаковата композиция, като позата да застане с гръб към локомонива на жп линията е типична за самоубийствен акт -дифинитивен.

На въпроса дали в Правилника за дейността на ДПБ - Гара К., Медицинският стандарт по „ Психиатрия" съществува ли терминът „ свободен режим" , вещите лица отговарят, че лингвистичното многообразие и богаството на българския език дава възможност едно й също или сходни понятия да бъдат изразени с различни думи - в Психиатричния стандарт са регламентирани видове отделения на основание режима на достъп - затворено, полуотворено, отворено. Отделение с отворен режим на достъп е равнозначно на отделение със „свободен режим" за пациента, т.е. отделението не се заключва и пациентът може винаги, когато поиска да излезе в двора на болницата или да отиде до магазин, кафемашина, да си почива в двора. Този вид отделения е съгласно Хартата за правата на човека и равнопоставеността на пациентите с психични заболявания с другите и дори и в соматичните отделения на МБАЛ/УМБАЛ и др. болници - напр. ортопедия, гастроентерология и др., напускането района на болниците е с изришно разрешение на лекуващия/дежурен лекар и срещу подпис в ИЗ -обичайно се правят проверки за наличност на пациентите от РЗОК по леглата в отделенията.

На въпроса в. В каква степен от грижи е следвало да бъде хоспитализирана Д. на 03.10.2014г. в лечебното заведение, оценявайки Епикриза от 03.10.2014г от „Александровска болница", подписана от националния консултант проф. В. М., насочена за лечение в ДПБ - Гара К. вещите лица коментират, че съгласно Епикризата от УМБАЛ „Александровска"- изписана на 03.10.2014г. с оценки: рисково поведение - да; агресия - не; автоагресия /суицид - не; опити за самоубийство - 0 и « редуцираха се преживяванията за предаване на мисли, до пълното им отзвучаване на 29.09. при оформена негативна симптоматика. Изписва се с подобрение по отношение позитивната симптоматика, спокойна, подредена, апсихотична, при оформена негативна симптоматика и цялостен спад във функционирането.». Считат, че Д. попада в групата на пациенти с ниска степен на зависимост от грижи- съгласно скалата от МЗ - «пациента е независим, с незасегнати жизнени функции, ориентира се във времето и пространството. В състояние е без помощ да се облича и съблича, сам да се мие, да се храни, да отива на изследване и манипулации, да включва лапмата, радиото, звънеца за повикване и да отива до тоалетната» и като такава е оценена и от приемащия я лекар.

Според вещите лица дромоманните прояви не са равнозначни на суицид, като до инцидента „внезапните влошавания с високорисково психотично мотивирано поведение с дромоманни прояви" у Д. са се изразявали в пътувания в страната и чужбина, без да информира за това близките си и при тези пътувания в документацията не е описвано агресивно или пряко автоагресивно поведение.

Приемат, че Д. е изпратена в ДПБ - К. след овладяване на острото състояние и апсихотична, постъпва в болницата на доброволен принцип, което не налага поставянето й в по - строг първоначален режим.

Посочват, че изпращащата и приемна диагноза на Д. е една и съща: Параноидна. шизофрения - психично заболяване с многолико клинично проявление, протичащо с флуктуация в състоянието на пациентите, понякога с часове. Приемат, че няма диагностични несъответствия и острите, внезапни екзацербации на психозата у осв. на фона на правилно лечение при катамнестичното проследяване се преценяват като специфика на протичането на болестта у осв. и резистентност към терапията, но те са непредвидими във времето, т.е. може да се проявят на месец, два, пет, година или дори две години, което не е основание и не може да аргументира рестриктивен ограничителен режим за неопределен период или за цял живот.

Изтъкват, че като приемащ лекар и специалист, д-р В. има нужните компетенции и право на индивидуална оценка на всеки случай. II- ро женско отделение в ДПБ - Кралуково, независимо, че е без ниво на компетентност, е на практика функциониращо отделение, по данните от документацията за лечение на хронично протичащи психози в процес на долекуване и с такава цел, след овладяване на острото състояние е изпратена Д., при изградена по данните от документацията формална критичност към необходимостта от долекуване. Потвърждават, че действително в документацията липсва приложена 10 степенна скала за оценка на суицидния риск, но при условие, че при изследването не са доловени суицидни мисли и нагласи, попълването на скала с нулев резултат приемат, че се явява безпредметно.

Считат, че към времето на приемането и наблюдението на поведението й в отделението лекуващия я лекар не е имал достатъчна аргументация да я постави при рестриктивен / затворен/ режим и повишени мерки на сигурност. Потвърждават  мнението си и вътрешното убеждение, че това не би могло да предотврати дифинитивния резултат от суицида, а само би го отложил във времето.

Приемат, че в случая суицидния риск по психотични или непсихотични мотиви е индивидуална субективна оценка, като е необходимо да се напомни, че лицето взело решение за суицид, или повлияно от психотична продукция към суицид в почти 90% от случаите прикрива намеренията си, изчаква подходящ удобен момент, ако е в рестриктивен режим и пак го прави независимо от всичко.

Посочват, че вписана в ИЗ оценка от комплексна комисия - напр. ЛКК; колегиум или обсъждане се прави при диагностичен проблем, какъвто у Д. не е имало - диагнозата е категорично уточнена и многократно потвърдена от психиатрични лечебни заведения в цялата страна и чужбина. Терапевтичната стратегия /биологична терапия/ е обсъдена с изпращащото я заведение. Визитациите и вписаните декурзуси са съгласно „Стандарта" и „Правилника" на ДПБ К..

Посочват в заключението си, че вписана в ИЗ оценка от комплексна комисия - напр. ЛКК; колегиум или обсъждане се прави при диагностичен проблем, какъвто у Д. не е имало - диагнозата е категорично уточнена и многократно потвърдена от психиатрични лечебни заведения в цялата страна и чужбина. Терапевтичната стратегия е обсъдена с изпращащото я заведение и съответства на нивото на компетентност на отделението.

Посочват, че рехабилитаторът е член-изпълнител на рехабилитационен екип и не може да участва в оценката на пациента и вземането на решение за започване на рехабилитация, тъй като решението се взема от лекар след извършена оценка на пациента, какъвто в случая е лекуващия лекар.

В температурния лист са надлежно отразени, режим, диета, наблюдение «за»; медикаментозно лечение и отбялазвано стриктно изпълнението на назначенията и резултат от наблюдението - от дежурните сестри

Визитациите и вписаните декурзуси са съгласно „Стандарта" и „Правилника" на ДПБ К..

Излагат в заключението си, че съгласно т.2.2.1. „ Указания за добрата практика: намаляване на тревожността и шока от попадане в затворено психиатрично отделение/клиника; предоставяне на информация за прогнозата за очакван престой и изход от лекуването, за основанянията за недоброволно приемане и за правата на пациента според Хартата за правата на хоспитализираните психиатрични пациенти на Световната психиатрична асоциация; предпазливо медициране или изчакване при съмнение за прага на реактивност, за интоксикация или за индуцирано от психоактивни вещества психично разстройство.

Заключават, че пациентката  Д. не е настанена в затворено отделение / клиника, че да изисква специални мероприятия по „намаляване на тревожността и шока от попадане в затворено психиатрично отделение/клиника." Информацията за прогноза за очакван престой и изход от лекуването, винаги се коментира устно с пациента, ако той желае може да се уведомят близките и никъде и никога предваритено категорично не се коментират и вписват дати за предстоящо изписване или очакван ефект от лечение.

Екипа счита, че всички действия по приемането на Д. са извършени съобразно обачайната практиката на приемане и оценка на случая в ДПБ К. и съгласно „ Стандарта", както следва:Първоначален преглед - извършен, видно от ИЗ; оформянето на документацията по приемането й т. 2.3.2 Първоначална оценка - анамнеза, соматичен, неврологичен, психичен статус, диета, режим, лечение и наблюдение са оформени съгласно Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ДПБ - К. и са в съответствие с Медицински стандарт « Психиатрия». Формата на формулировката на случая е описателен с лечебно -терапевтичен план; в температурния лист са надлежно отразени, режим, диета, наблюдение « за»; медикаментозно лечение и отбялазвано' стриктно изпълнението на назначенията и резултат от наблюдението - от дежурните сестри;т.2.3.3 Оценка на суицидния риск - В копие от ИЗ липсва приложена десетстепенна скала за мониториране на суицидния риск, който от изпращащото заведение е преценен като» автоагресия /суицид - не; опити за самоубийство - 0 « , което е в унисон с първоначалната оценка на приемащия -липсва автоагресивен и суициден риск, с последващо настаняване в отделение « на свободен режим = отворен режим на достъп « - IV .А. т1.в във вр. С IV.A.t.1 г. предл. 4-то-           пациент с ниска степен на зависимост от грижи; в « Стандарта по Псхиатрия т. 2.3.3 е препоръчано оценяване и мониториране на суицидния риск по десетстепенна скала, но няма точна инструкция коя десетстепенна скала следва да се използва, което дава възможност всяко лечебно заведение само или всеки психиатър сам да избере скалите, с които работи - подробен коментар е в обсъждането. При наблюдението на 03.10.2014г също е отбелязано „ суицидно неангажирана", а на-07.10.2014 г. - „спокойна, подредена, отрича сетивни измами".

Комисията приема, че приемащия лекар е преценил, че у осв. липсва суициден риск, което е негова индивидуална оценка, на която има право и не следва да му се вменява като вина.

Експертизата счита, че всички действия по приемането на Д. са извършени съобразно обачайната практиката на приемане и оценка на случая в ДПБ К. и съгласно „ Стандарта“

Комисията приема, че приемащия лекар е преценил, че у Д. липсва суициден риск / безпредметно да се попълни скала с нулев резултат /, което е негова индивидуална оценка, на която има право и не следва да му се вменява като вина.

Посочва, че по отношение скалата за агресивност - т. 2.3.4 Оценка на агресивност- липсва приложена такава в ИЗ, но навсякъде във всички Епикризи е отбелязано, че пациентката не е агресивна, което може да се коментира като липса на необходимост от попълване на скала с нулев или нисък резултат.

Посочва, че по отношение екипното обсъждане: Рехабилитаторът е член-изпълнител на рехабилитационния екип и според стандарта по Физикална и рехабилитационна медицина не може да участва в мултидисциплинарни обсъждания. Обсъждането би трябвало да се извърши с лекар по Физикална и рехабилитационна медицина какъвто в болницата в К. няма и не се изисква по стандарт. В такъв случай, лекуващият лекар, в случая специалистът по психиатрия, оценява необходимостта от рехабилитация според естеството на болестта, стадия и динамиката на болестта и индивидуалното състояние на пациента (съпътстващи заболявания и инвалидност) и възлага изпълнението на рехабилитатор. Грешно е да се смята, пациетите трябва да бъдат „консултирани с рехабилитатор", както е споменато в исковата молба.

Излагат, че пациентката постъпва на 03.10.2014 г./ петък/, следващия ден е събота, което прави технически невъзможно представянето й на екипно обсъждане на следващия ден със социален работник, рехабилитатор и психолог. Допуска се съгласно данните от насочващата епикриза, че след като е уговорено приемането на Ж. Д. в ДПБ К., психичното й състояние, видът и начинът на лечение, целите на лечението, възможностите за рехабилитация да са коментирани и обсъдени в разговора с насочващия я за хоспитализация лекар, но да не са вписани в ИЗ.

Не личи в следващите дни да е провеждано обсъждане със социален работник, рехабилитатор и психолог, но може да се приеме мнението на лекуващия лекар, че това не е направил веднага, защото „социалния й статус е изяснен". Приемат, че екипът е решил, че психосоциалните интервенции са изчерпани, след предприемането на процедура по поставянето й под запрещение, видно от данните от последната епикриза.

Трудотерапия и трудова рехабилитация в болницата по данни от документацията не се провежда, поради липса на издадена от МЗ Наредба за реда и начина на осъществяване.

Консултация със специалист по физикална терапия и рехабилитация не е провеждана, порид липса на необходимост от такава-            в тесен смисъл - физиотерапевтични и други процедури.

Твърдят, че по отношение на основното заболяване „параноидната шизофрения" в научната литература няма данни как медицинската рехабилитацията би повлияла протичането. Напротив, в противопоказанията на голяма част от прилаганите средства (включително масажи и кинезитерапия) във физикалната и рехабилитационна медицина, присъстват и тежките психични заболявания.

Според стандарата групите заболявания от обичайната практика на специалистите по физикална и рехабиилтационна медицина не включват тежки психози.

Специфични други видове рехабилитация - занимателна терапия; музикотерапия; арт терапия - са пълноценни при мотивираното включване по желание на пациента.

Излагат, че няма данни в кориците на ИЗ за извършвана психологическа помощ, социална дейност и рехабилитация и според Стандарта при пациенти с определена ниска степен от грижи се предвижда една индивидуална интервенция/сесия с психолог месечно. Допускат, че този вид дейности и грижи се плануват след наблюдение, обобщаваща оценка и екипно обсъждане.

Оценка на протичане т. 2.3.6 се прави веднъж седмично: - такава липсва, но е необходимо да се съобрази, че Ж. Д. точно на 7-мия ден 10.10.2014 г извършва суицида, а тази оценка се прави от лекуващия лекар, би следвало да се направи след поне едноседмичен период на лечение и наблюдение, по - рано е безпредметно. Считате, че  вероятно е предвидена за следващото му дежурство - на 11.10.14г

Допълват, че т.нар. „Протокол" - в общоприетия вариант - написани действия и оценки, които се отмятат с кръстче в обичайната ежедневна практика не се използват, използва се описателен принцип и то само ако има нещо специфично или необичайно

Категорично заявяват, че няма специфичен антисуициден медикамент.

На въпроса как се е повлияла пациентката от променената терапия от д-р В., намалена ли е тревожността й според медицинската документация, експертизата отговаря, че от данните по делото тя е„спокойна, подредена, отрича сетивни измами" е отразено в декурзус от 07.10.2014 г., - според медицинската документация пациентката не е била тревожна..

Според вещите лица медицинските специалисти : д-р Л. А. - лекар дневна смяна, дежурната мед. Сестра Н.Ц., мед. Сестра В.И., санитаря С. Н. и охранителя С. С. са изпълнили своите задължения съгласно изискванията на Правилника за дейността на лечебното заведение, медицинския стандарт по „ Психиатрия" и длъжностна характеристика на деня 10.10.2014 г..

        Посочват, че отговорностите на д-р В. като и.д. и на всички лекуващи и

дежурни лекари са продробно разписани в Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ДПБ - Гара К. и считат, че са изпълнени.Като временно изпълняващ длъжността директор на болницата, д-р В. се е придържал към изпълнение Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ДПБ - Гара К.

Приемат, че няма данни охранителят С. да е напускал територията на болницата и приемат, че времевия диапазон е твърде малък за откриване и предотвратяване бягството на Д.. Вероятно е целево избран от нея при реализирането на суицида. Алармирането на ръководството на лечебното заведение, дежурните лекари, органите на МВР, транспортна полиция на гара К. изисва повече от 23 минути, кат оспоред тях физическото предотвратяване на суицидния акт е високо рисков за смърт и на второ лице.

Приемат, че съгласно Правилника за организиране дейността по охраната, отбраната и контролно-пропускателния режим в ДПБ- К. и длъжностната характеристика охранителят С. С. е изпълнил задължението си - предупредил я да се отдалечи от портала, след което продължил да изпълнява други непосредствено възникнали задачи -забавил се около 6-7-10 минути. Съгласно правилника тогава не е имал задължение входните врати през деня да са заключени. Времето е много кратко и дори да прегледа камерите, че е излязла се изисква време за организация - да съобщи; да я идентифицират точно коя е, накъде е тръгнала и да я спрат.

Заключават, че Д-р Х.В. като приемащ, лекуващ, дежурен лекар на

Д., в ДПБ - Гара К. е изпълнил задълженията си по време на законоустановеното му работно време. Посочват, че всекидневни визитации от дежурен лекар е имало, прегледи и консултации са проведени, общуване с лекуващ лекар, медицински сестри  е имало, индивидуална интервенция с психологически средства - липсва, но съгласно „ Стандарта по Психиатрия" на пациент с ниска степен на зависимост от грижи, такава се полага веднъж месечно.

Не е вписано екипно обсъждане - не е вписано в ИЗ, но в отговор на горните въпроси коментират че това се осъществява без присъствието на пациента, обичайно в разговор на екипа, устно, а относно рехабилитацията преценката и решението на лекуващия лекар е достатъчно, защото рехабилитаторът не е компетентен да участва в екипно обсъждане. Той е част от мултидисциплинарния екип, но не взима решения за започване на рехабилитация и за назначаване на подходящите средства.

За трудовата рехабилитация - няма данни за включването й в такава дейност, но това се прави по желание на пациента и за всеки пациент включването в терапевтични и занимателни мероприятия е индивидуално и изисква различен период за първоначално мотивиране без преминаване на личните граници.  Няма данни за липса на човешко общуване в болницата и екипа счита, че е несериозно да се коментира като причина за бягство, някое от изброените по - горе.

Комисията приема, че не са налице нарушения, свързани с диагностиката и лечението на Ж.Д. от 03.10.-10.10.2014г., на изискванията на Медицинския стандарт по психиатрия, на Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ДПБ - Гара К., на Правилника за организиране на дейността по охраната, отбраната и контролно - пропускателния режим в ДПБ - Гара К., които да са довели до настъпването на смъртта й.

За правилно решаване на спора е допусната и съдебно-техническа експертиза, изготвена компетентно и безпристрастно от вещо лице И.С.. От представеното основна заключение се установява, че на 20.10.2020 г. посетил ДПБ - Гара К., където по силата на издаденото му съдебно удостоверение, осъществил контакт с Директора доктор Х.В., както и с представители на администрацията на болницата и охранителя на смяна. Извършил и обследване на района на лечебното заведение, с цел съставяне на визуална картина за същия и неговата охрана.Ръководството на ДПБ му предоставило преписи на: Лиценз за извършване на частна охранителна дейност " № 2071/25.06.2012г., издаден на основание чл.4 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, за създаване на Звено за самоохрана, съгласно т.5 от съответната разпоредба; Удостоверение за регистрация на дейност по самоохрана"', датирано от 13.0б.2005г., подписано от Директор на РДВР – Ловеч;Длъжностна характеристика Началник охрана пазач-въоръжеца охрана", утвърдена към дата 01.08.2006 г.; Длъжностна характеристика  Пазач-въоръжена  охрана",  утвърдена  към  дата 12.11.2009г.

В резултат от извършеното посещение в ДПБ - Гара К. и събраната документална и визуална информация установил, че към момента на настъпване на произшествието - 10.10.2014г., в ДПБ - К. е съществувало създадено звено за въоръжена самоохрана, съставено от пет души, от които единият е с длъжност Началник охрана пазач-въоръжена охрана, а останалите четирима са редови охранители.

 Посочва, че звеното е структурирано в съответствие с разпоредбите на Закона, за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, за което са издадени и съответните лицензни документи и в допълнение са налични и тетрадки за приемане и сдаване на дежурствата, които са водени редовно, както и специален дневник за периодичните контролни проверки от съответен служител на МВР, отговарящ за района на село К..

 Експертът приема, че съгласно текста на действащият към тогавашния момент Правилник за организиране на дейността по охраната, отбраната и контролно-пропускателния режим /ПОДООКПР/ в ДПБ - Гара К., на охраната са вменени разнообразни задължения, от чисто охранителни като осъществяване на наблюдение, пропускателен режим и обходи на обекта, предотвратяване на непосредствено започнали престъпни посегателства, така и задължения по прием, организиране на свиждане и обслужване на пациенти, включващи подпомагане на дежурния персонал по изпълнение графика за извеждане на пациенти до лафката, отдаване и отговаряне за своевременното връщане на съхраняващите се при него ключове от различни обекти в района, дейност по следене спазването на работното време от персонала на лечебното заведение, посрещане и съпровождане на лица, насочване на същите към приемен кабинет, контрол на реда в приемния блок /който не е на мястото, където обичайно се носи дежурството и в края на документа за „изготвил", се е подписал отговорник на охраната И.И..

Експертизата заключва, че при преглед на длъжностната характеристика на „Началник охрана пазач-въоръжена охрана" става видно, че същият е натоварен с изцяло охранителни функции, като единственото различно от длъжностната характеристика на „Пазач - въоръжена охрана", се състои във вменените му контролни функции по организацията на работа на звеното, изготвяне на графици, планове и други /точка 2.8/ от длъжностната характеристика и това води до категоричният извод, че съгласно действащите към 2014г. нормативни разпоредби, на практика няма разлика между Началник охрана и редови охранител, като задълженията им се припокриват почти напълно.

Установява, че на следващо място, съгласно цитираният /ПОДООКПР/ в ДПБ - Гара К. охраната е натоварена с допълнителни дейности по подпомагане, съпровождане, насочване при свиждане на посетители в съответното звено на болницата, поддържане на телефонна централа, предаване и приемане на ключове от персонала, контрол за спазване на работно време.

Приема, че всички тези допълнително вменени на охраната и началника на охраната функции, са в разрез с разпоредбите на ЗЧОД, като правят практически невъзможно съвестното носене на службата и извършването на основната дейност, а именно охрана, отбрана и контрол на периметъра на болничното заведение, като същевременно е неясна и отговорността по отношение действията на охраната, предвид различните му задължения.

 Отбелязва, че на следващо място, съгласно длъжностната характеристика Началника на охраната де факто е редови охранител с контролна функция, която обаче е невъзможно да се изпълнява съвестно и съобразно изискванията, тъй като същият е в сменен режим на работа, при което реално не вижда цялостното състояние и поведение на подчинените си, както и не извършва под никаква форма текущ контрол на същите.

          При извършеният оглед на района на ДПБ - Гара К. експертът е установил, че Районът на болничното заведение е ограден с бетонна ограда с височина от около 1.60м. и структура, позволяваща почти без сериозно усилие да бъде преодоляна, като предвид разположението на сградите на болницата, от мястото на охранителя /КПП на входа/ няма почти никакъв визуален контакт с повече от две трети от периметъра, а единствената камера снима пространството пред КПП н то с горен ракурс и от разстояние, които не позволяват реално проследяването на преминаващите лица в детайли.

Помещението, в което стои охраната е затворено и при престой вътре, служителят допълнително ограничава зрителното си поле и всъщност не може по никакъв начин да реагира при нужда от бързо действие.

Преминаващата на около 250 - 300 метра от входа на ДПБ влакова линия е изключително лесна за достигане, като между нея и КПП няма никакви прегради, каквито вероятно би следвало да се изградят, не само поради обективната опасност пациенти да бъдат прегазени, а и поради факта, че в района преминават и селскостопански животни, туристи, деца и прочие.

В резюме на установените обстоятелства, заключава, че цялостната организация на охранителното звено на болницата, с допълнително вменените напълно в разрез с охранителната функция на служителите; задължения практически ги превръща в портиери и помощен персонал, като обезсмисля длъжността им охранител.

От теоретична и практическа гледна точка, счита, че ръководството на болницата е следвало да назначи поне по още един служител, който да дежури с охранителя и да поеме портиерските и помощни функции, като така даде възможност на охраната реално .да следи периметъра и да изпълнява основните си задължения съгласно ЗЧОХ.

На второ място, Началникът на охраната е следвало да работи на ненормиран работен ден, което да му позволи реалното упражняване на контролни и административни функции, каквато всъщност следва да е неговата длъжност и същият е следвало своевременно да изиска от ръководството на болницата да създаде необходимата организация, както за усилване на оградата на района, добавяне на поне още три камери и издигане на предпазна ограда при железопътното трасе.

Приема, че при обективното разглеждане на обстановката, предвид гореизложеното следва да се допусне, че дежурящият охранител обективно не стои на поста си през поне 30-40% _:от времето на смяната си, защото се налага да напуска същият за извършване на вече гореописаните в изследването допълнително вменени от ръководството функционални задължения и поради това няма как същият да бъде подведен под лична отговорност за това, че на 10.l0.2014 г.. не е забелязал своевременно напускането на района от пациентката Ж.Д..

Заключава, че ръководството на болницата е трябвало да оцени и предварително да предвиди, че един човек на смяна, с вменени функционални задължения за поне две длъжности, носещ огнестрелно оръжие, с което влиза в болничните блокове, пренебрегвайки опасността някой пациент да му го отнеме със сила, няма как да бъде ефективен, нито като охранител, нито като помощен персонал. Приема, че създадената обективна организация на вътрешния ред в болничното заведение към 10.10.2014г представлявала опасност както за персонала, така и за пациентите.

Счита, че отговорността по създадената организация, съобразно логиката и нормативните документи, следва да се вмени на ръководителите и Директора на болницата па това време, които са създали и подписали ПОДООКПР и съответните длъжностни характеристики.

На следващо място приема, че с положителност може да се твърди, че са налице и груби пропуски от страна на органите на МВР, чиито проверки очевидно са документални и не включват охранително обследване и предписания, каквито те са длъжни да направят.

             В допълнително заключение озаглавено писмен отговор от 4.12.2010 г. вещо лице С. уточнява, че охранителната камера е само една и тя е поставена от външната стрна на оградата на болницата, при което обхваща площадчето пред портала, но с горен ракурс и от разстояние, което не позволява детайлно заснемане на лицата, влизащи и излизащи, а само фиксиране на преминаването на същите. Посочва, че в стаята на охраната до входа се намира монитор, на който камерата е видима, но чисто фичзически при наблюдение в помещението, охранителят няма как да изтича достатъчно бързо и да задържи бягащ човек, вече видян на монитора. Приема, че към момента на инцидента охранителят не е бил на поста си, но конкретната причина за отсъствието му не е изяснена докрай, като по това време Д. безпрепятствено е напуснала портала на болницата, като охранителят С. съобразно длъжностната си характеристика е бил задължен да установи и предотврати напускането на района от страна на пациента, като след това неотложно действие-реакция е следвало незабавно да уведоми ръководството на лечебното заведение. Вещото лице е посочило, че съобразно ПОДООКПР на ДПБ К. и съобразно ЗОД отговорника по охраната и съответно ръководството носят отговорност за цялостната организация документално оформяне, както и последващият контрол по извършване на охранителната дейност от служителите. Констатира се от експертизата, че през поне 30-40% от времето дежурният охранител не е на поста си, тъй като той изпълнява своите задължения, които се му вменени от длъжностната характристика и обективно изискват той да не е на  поста си. Приема, че именно това е и обяснението на охранителя за да напусне поста си на 10.10.2014 г. Счита, че има напълно разминаващи се с преките задължения на охранителя вменени функции.

      За правилно решаване на спора съдът е допуснал до разпит и свидетели. Тъй като те са роднини, съответно баба и чичо на ищеца, техните показания се преценяват от съда при условията на чл.172 от ГПК за възможна тяхна заинтересованост. Свидетелката В.С. баба на ищеца споделя, че познава Ж. от 1976 г. по повод на това са били състуденти със сина й и 1987 г.  се  оженили, като до края на своя живот били до 2014 г. Твърди, че имало едно прекъсване, когато тя получила заболяването, не желаела да разговаря с никой. Това било през 1997 г., тя получила някакво психическо разстройство, нещо като шизофрения, спряла да разговаря с тях, вечер си отивала при техните,   връщала се пак на другия ден и след това сватята казала, че тя има заболяване и в резултат на това тя пожелал да се разведе, развели се 1997 г. края на годината, но след като постъпила в болницата и се нормализира положението, тя се върнала при семейството си и до края на своя живот. Не може да посочи точно колко време е живяла отделно, но не могла да преживее това, че е оставила детето и мъжа си и се върнала и синът й я приел и до края на своя живот останала в неговото жилище. Заявява, че той живее на П., а тя на К., на две спирки разстояние. Твърди, че са живели заедно три години, след това те си построили апартамента и отишли на П. и си живеели тримата с детето, което се родило 1988 г. Твърди, че най-редовно се виждали, особено по празниците и в делнични дни също, защото внукът идвал при тях да разговаря с чичо си, той му пишел домашни, живеели много задружно. Заявява, че Д. била високо образован човек, с тих характер, с висше образование – техническо, инженерство знаела френски и английски език, била много взискателна и прецизна и в домакинството също, грижела се много добре за семейството си. Твърди, че след като боледувала била също тиха, спокойна, отивала при техните. Предполага, че навярно майка й като по-голям специалист в областта на медицината преценявала, че тя трябва да постъпи в болницата, но като контактували с нея никога не ги притеснявала, извършила ремонт на апартамента, променяла и тя никога не съм забелязвала да има някакви проблеми. Физически болести нямала и в семейството си живеели нормално. Заявява, че Д. пиела лекарства, ходела на прегледи, но тя не я наблюдавала, слушала майка си, която е медицинско лице лекар – доцент, анестезиолог, но тя лично не е чувала за кризи. Твърди, че в подробности не е знаела, дали е хоспитализирана, но от майка й знае, че е имала това тежко заболяване и от тези лекарства може би нещата се задълбочават. Твърди, че тя имала такова желание да пътува, във Франция била на специализация,  работела в Интерпол и  там се разболяла. Знае от синът си, че един път е напуснала дома си и се е обадила, че отишла във Франция и там синът й отиде да я прибере. Била и в Турция един път и също отишли, тя не е ходила.

Заявява, че тя разполагала със средства, защото работела по един-два часа при майка си, в някакво учреждение, но имала средства, защото и синът й работел от сутрин до вечер и тяхното семейство било сравнително заможно, средно семейство. Предполага, че навярно е имала пари, за да преценява, че може да пътува, защото не е имало обаждане от техните агенции, че е пътувала без пари, но не знае с кого е пътувала, навярно сама.

Твърди, че от сина си разбрала, че те са я завели с майка й в К. и била спокойна, че ще има подобрение, защото там пишело, че ще има някакво лечение и била много потресена, когато съобщили след няколко дни, че влакът я сгазил.

Твърди, че всички били покрусени от нейната смърт, защото тя била ужасна и в резултат на това синът й и внукът й, и всички се разстроили и майка й, която след това починала, след това починал и  синът на свидетелката и тя още изживява тези неща. Изтъква, че Д. няма братя и сестри.

Заявява, че нейнят син и бивш съпруг на Д. се затворил в себе си и не споделял с тях. Конкретно не знае за лечението в К., 2014 г. е постъпила през пролетта и доколкото знае в К. престола няколко дни, няма и седмица, 7 дни, но тя не е ходила, ходи сина й на свиждане, но внукът й казвал, че са ходили на свиждане, но не ги пуснали, защото имало някаква ограда, през оградата са говорили с нея. Заявява, че тя не се е оплаквала, казала, че се чувства добре. Свидетелката твърд, че близките й не са споделяли как е изглеждала, внукът казал: „бабо, тя каза, че е добре, но ни направи впечатление, че други хора казваха, че са ги пускали вътре, а нас защо не ни пуснаха”.

Твърди, че след смъртта на Д. продължавали да се виждат със семейството, продължили да живеем, макар и дълбоко психически потресени, като твърди, че нейният син/на Д./ преживял много тежко смъртта и  още я преживява. Твърди, че ищецът за медицинска помощ не й е споделял, но навярно е имал някакви проблеми. Заявява, че те с баща си се затворили в себе си и всеки си гонел работата. Не знае дали са ходили по доктори, но като почвала да говори, дай да се успокоиш, И. викал: ”Бабо, недей да ми говориш за тези работи, недей да ме връщащ назад, защото всеки ден ги преживявам”. Твърди, че той си общувал и с майка си, и с баща си. Тя била негова закрила, защото баща му бил на работа по цял ден, той с майка си повече общувал. Нямало оплаквания, тя готвела, тя чистела, всичко в къщи вършела и И. никога не й се е оплаквал нито от майка си, нито от баща си.

Твърди, че след смъртта много пъти ходила горе и викала дайте да ви сготвя нещо, но баща му винаги казвал: „Майка ми, не се притеснявай, ние можем с И. да си готвим сами”. Работели и двамата упорито, може би по този начин да забравят това, което се е случило, но според нея то не се забрави. Не знае как се е случило това премазване с влак. Твърди че никога Д. не е говорила за самоубийство и никога не се е опитвала.

Сочи, че е разбрала, че Ж. е болна, десет години след брака им и нейните наблюдения са дотолкова, доколкото разбрала, че е постъпила в болницата, разговаряла е с нея, но не е имала контакти с лекуващи лекари на Ж..

Разбрала, че ще бъде настанена в К. от сина й през 2014 г.. Сочи, че след смъртта на Ж., синът й и внукът й не са й се оплаквали, може да са имали някакви проблеми, но са си ги решавали. Не са лежали в болница, не ги виждала да взимат лекарства, не може да твърди нищо, тъй като не са живели при нея. Предполага, че може и да не го демонстрират това пред нея, за да не я притесняват, но не може да твърди. Заявява, че на 57 г. починал сина ми, не е боледувал, даже нямал джипи и почина от рак на простатата и нямал никакви оплаквания. Твърди, че те много си я обичали и уважавалиха и полагали грижи за нея./Д./. Твърди, че ищецът бил почти при нея през деня, а мъжът на Д. не можел да остане при нея, защото трябвало някой да работи. Уточнява ,че грижите се изразяват в това, да си взима редовно лекарствата и да направи някакви покупки, примерно ако тя не може да отиде, за да сготви. Твърди, че Д. непрекъснато се грижела за семейството си, пере, готви, чисти и била адекватна. Тя заявява, че последният път преди да замине, била в тях и Д. се похвалила, че ремонта в апартамента е приключил и тя й казала, че много ми харесва. Твъди, че синът й е инженер, бил началник на Н., после отишъл в друга фирма, а внукът й се занимавал с новите технологии по компютри. Твърди, ч синът й по по цял ден работи, а внука понеже баща му е ангажиран, той не оставаше по цял ден там, работел си и в къщи, имал компютър и синът й имал компютър, били се обзавели с всички необходими неща. Не знае да е имало инцидент по време на тези пътувания на Ж..

Не знае дали си е чупила ръце или крака Д., и доколкото знае два пъти са я посещавали в К., даже и нейнят мъж ходил.

Твърди, че майката на Д. се интересувала, тя контактувала с лекарите, тя знаела всички подробности.

Свидетелят С.И.С. е чичо на И.И., като заявява, че познава Ж. от средата на осемдесетте години на миналия век, тъй като била приятелка с брат му, а синът й е И.И., когото познава от рождението му на 25.02.1988 година.

Твърди, че от началото на запознанството на Ж. с брат му няма подробни спомени, тъй като бил на 12-13 години, но пътували са заедно на почивки, след това се ожениили и заживяли с родителите му 3-4 години и след това се преместили отделно да живеят и за цялото време когато са били заедно винаги са били заедно и задружни. Събирали се се често семейно, като с Ж. се запознали докато учели в университета, след това тя преминала на работа в МВР, но непосредствено преди смъртта си не е работила. Преди това работила в болница „Доверие”, като технически сътрудник, където работила и майка й доц. Д., но не знае до кога е работила там. Заявява, че при събиранията си са обсъждали професионалния й живот и от негова гледна точка имала нормално поведение при всичките срещи. В началото на запознанството са се срещали по-често, а в периода след като се отделили с брат й се виждали и не е установил нещо, което да го наведе на мисълта, че има проблеми. Чувал от разговори на брат му с родителите им за инцидент, но той не е бил свидетел на криза в състоянието на Ж.. Според него става въпрос за периода след средата на 90-те години, тъй като за заболяване при нея се е споменавало в края на 90-те години за някакво психическо разстройство, но пред него не е получавала кризи или отклонение в поведението й.

Твърди, че докато живеели заедно и той се е грижил за детето, водил го и на детска градина, и на училище, тъй като родителите й работеха, а тя била на стаж във Франция за една година. През този период детето било при тях – той и неговите родители, а вечер брат му идвал след работа, единият му родител бил пенсионер, неговият дядо помагал и той, а детето е оставяно за през деня.

Заявява, че Ж. имала нормални и близки отношения с И.. Той я обичал и мисли, че това било взаимно, винаги са се поддържали. В случаите когато е имало проблеми И. тежко го изживявал, става въпрос за психическите проблеми на Ж..

Няма представа каква е причината за развода на Ж. и брат му през 95-97 година. Той лично с нея не е имал недоразумения и продължил контактите си с нея. В периода на развода известно време – 3-5 месеца не я е виждал, но след развода, доколкото си спомня, Ж. и детето не са живели разделено, били на един и същ адрес до смъртта й.

Чул, че Ж. има психическо разстройство, но с брат си не е влизал в подробни обсъждания и никога не съм му задавал въпроси по тази тема, от деликатност и ако разводът е 96-98 г. И. е бил на 8 години и да му е казвал нещо за състоянието на майка си, не го е възприемал, с него също не е комуникирал за диагнози и здравословно състояние и това, което знае, че не е била добре и е изпитвала психически дискомфорт и неговото впечатление, е че не е била добре в този период.

Твърди, че И. преживял много тежко смъртта на майка си. Бил почивен ден, отишъл при брат си, който бил меко казано съсипан. Той реагирал много сдържано. Не си спомня дали И. в този ден присъствал или е бил при баба си и дядо си, но той отишъл при брат си и се видяли за 40 мин – 1 час. Двамата мъже – брат му и племенникът му много тежко приели смъртта й. Брат му отслабнал, загубил енергията си и видимо се влошил, дори психически се влошил като възприятие към света, станал затворен, имашл отрицателно въздействие.

Бащата на Ж. починал преди тя да почине, той бил болен от рак и майка й до последно го гледала и се грижила за него. След това починала Ж. и след това майка й. За състоянието на майка й след смъртта на дъщеря й може само да гадае, но се е държала.

С И. поддържа постоянно връзка и имат отношения. И. бил много привързан и към баба си – доц. Д., той живеел дълги периоди при нея. Заявява, че тези три случая – смъртта на майката на ищеца, на баща му и на баба му, като баща му бил единствената му опора, по негово давление преминало цялото му образование и след това работили заедно, имали общ бизнес, който също пострадал, и емоционално И. в момента е на дъното. Твърди, че ищеца има приятелка, но не знае до колко са близки. Твърди, че бабата и дядото на ищеца са живи, но на 85 години и той няма голяма подкрепа от тях, само морална, канят го на гости, но друго е с хората, с които си живял и с които си получил основата в живота си, и да ги загубиш за период от 3-4 години.

Свидетелят твърди, че не е имал контакт с лекуващи лекари на Ж.. Има информация, че е била в болница,и по принцип не се интересува в детайли. Няма ясен спомен за това и не знае на 100%, че е била в К..

Свидетелят заявява, че племенникът му си има физически травма, а психически е много натоварен и доколкото знае не е търсил медицинска помощ.

Твърди, че брат му преди кончината на Ж. си бил здрав човек, за разлика от него, който ходел често на лекар. Той нямал и личен лекар, в последните дни на живота му го записали при личен лекар, за да се лекува. Той починал от рак. Твърди, че болестта е започнала да се развива според проф. Д. около три години преди да го прегледа той, а лечението протекло от края на 2018 година и до 2019 година.

Свидетелят твърди, че брат му лично не му е предоставял информация за Ж., от родителите си е разбирал индиректно за Ж., като за превозни средства единствено знае, че е взела самолет да отиде до Англия и друго не си спомня.

Твърди, че Ж. и брат му се развели и продължили да живеят заедно, и те продължили да ги посещават да се събират и ако се абстрахира от това, че имали развод, те си живеели заедно и може да са имали битови спорове, но основни не е забелязвал, добре се разбирали.

 Настоящата инстанция счита, че правната квалификация на иска е чл.49 от ЗЗД,  тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вредите са настъпили вследствие допуснато нарушение от страна от персонала на болничното заведение в процеса на лечение на Д. и на охраната на същото заведение, допуснала безпрепятственото му напускане на 10.10.2014 г., вследствие на което тя е била блъсната от преминаващия в близост до болницата влак.. Отговорността по чл.49 от ЗЗД по своята правна същност е различна от договорната и деликтна отговорност и има обезпечително-гаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното лице при или по повод изпълнение на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. В случая ищецът следва да докаже наличието на предпоставките по чл.49 от ЗЗД, а именно вреди, причинени на ищеца от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, тези вреди да са причинени при и по повод на изпълнението й и причинна връзка между тях, а вината на изпълнителя се предполага до доказване на противното. Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че на 10.10.2014 г. майката на ищеца е починала вследствие на премазването й на релсите от преминаващия влак Червен бряг-Враца. Съдът приема, че датата на смъртта на Д. е 10.10.2014 г., а не както е отбелязано в удостоверението за наследници-16.10.2014 г., като счита, че вероятно е допусната техническа грешка при изписване на датата на смъртта на лицето. Безспорно от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и експертизите се установява, че Д. е починала мигновено и травмите, които е получила на 10.10.2014 г. са били несъвместими с живота и няма как тя да е починала шест ден по-късно- на 16.10.2014 г., както е отразено в официалния документ.

Установи се от събраните по делото доказателства, а и това не се оспорва от ответника, че на 3.10.2014 г. Ж.Д. е била приета доброволно за лечение в Държавна психиатрична болница-К. по собствено желание, като тя е подписала и декларация за информирано съгласие, където е отбелязано, че е запозната с Правилника за вътрешния ред на болницата, както и условието, че има право всеки един момент да оттегли съгласието си за доброволно лечение, като й бъдат разяснени исковете. Въпреки, че вещите лица от съдебно-психиатричната и съдебно-психологическата експертиза приемат, че строго формално са спазени всички изисквания, свързани с диагностиката и лечението на Ж.Д. от 03.10.-10.10.2014 г., на  Медицинския стандарт по психиатрия, на Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ДПБ - Гара К., на Правилника за организиране на дейността по охраната, отбраната и контролно - пропускателния режим в ДПБ - Гара К. и според тях няма нарушения, които да са довели до настъпването на смъртта й, то настоящата инстанция счита, че лекуващият я лекар д-р В. не е съобразил спецификата на заболяването на Д., което не е просто параноидна шизофрения. Установи се от цялата медицинска документанция по делото, и от експертизите, че Д. е имала дромоманни прояви, които за зачестили особено през 2014 г. и именно това влошаване на нейното състояние е наложило приемането й за лечение в ответната болница, а не наличието на суицидни мисли и прояви. Изрично в епикризата от УМБАЛ“Александровска“ЕАД, която е била представена на лекуващия лекар д-р В., тъй като е насочваща за лечение в ДПБ-К. е посочено, че тя има рисково поведение, че поради внезапния характер на влошаванията с високо рисково протичащо мотивирано поведение с дромоманни прояви/обявявана неколкократно за национално издирване/, въпреки провежданото поддържащо лечение е наложително продължително болнично лечение  с цел стабилизиране на състоянието й. Следователно пациентката е била с рисково поведение не за околните, а за себе си, тъй като внезапно предприема пътувания в чужбина, като е обявявана и за общонационално издирване. Оттук и нейното лечение според настоящия състав въпреки, че е било доброволно, е следвало да бъде придружено с по-специфични и особени грижи, насочени към по-често наблюдение на нейното местонахождение. След като Д. не е споделяла суицидни мисли и няма категорични данни за такива прояяви, то според настоящия състав причината за трагичната й смърт може и да не е самоубийство, а нещастен случай. Възможно е тя да е предприела поредното си пътуване в резултат на дромоманна проява и поради влошеното си психично състояние да не е възприела приближаващия влак. Според съда е без значение в случая дали Д. е починала вследствие на самоубийствен акт или дромоманна проява, тъй като безспорно тя е страдала от параноидна шизофрения, имала е високо рисково поведение, влошено здравословно състояние и за нея е било необходимо да се полагат особени грижи предвид на това от екипа на ДПБ-К., където е била настанена за лечение и наблюдение. Независимо от даденото заключение на съдебно-психиатричната и съдебно-психологическата експертиза, че всички стандарти са били спазени, то вещите лица признават, че така назначения „свободен“ режим е улеснил напускането на Д. на лечебното заведение на 10.10.2014 г., в документацията липсва приложена десет степенна скала за оценка на суицидния риск, не е провеждано и липсва екипно обсъждане на лечението на Д. със социален работник, рехабилитатор и психолог. Освен това вещите лица неколкократно отбелязват, че Д. е високо интелигентна и е възможно тя да представя привидно правилно и подредено поведение за дълъг период от време, като този факт също е следвало да бъде съобразен от лекуващия лекар при постъпването й за лечение в болницата.

 На второ място и с оглед изслушаната съдебно-техническа експертиза съдът приема, че към момента на инцидента охранителят С. не е бил на поста си, но конкретната причина за отсъствието му не е изяснена докрай, като по това време Д. безпрепятствено е напуснала портала на болницата. Освен това С. съобразно длъжностната си характеристика е бил задължен да установи и предотврати напускането на района от страна на пациента, като след това неотложно действие-реакция е следвало незабавно да уведоми ръководството на лечебното заведение. Съобразно ПОДООКПР на ДПБ К. и съобразно ЗОД отговорника по охраната и съответно ръководството носят отговорност за цялостната организация документално оформяне, както и последващият контрол по извършване на охранителната дейност от служителите. Констатирано е от експертизата, че през поне 30-40% от времето дежурният охранител не е на поста си, тъй като той изпълнява своите задължения, които се му вменени от длъжностната характристика и обективно изискват той да не е на поста си. Следователно от страна на ДПБ-К. не е създадена организация на охраната, която адекватно и законосъобразно да изпълнява предназначението си, а именно- осъществяване на наблюдение, пропускателен режим и обходи на обекта, предотвратяване на непосредствено започнали престъпни посегателства, тъй като наред с това охраната е била длъжна да изтпълнява и други функции, а именно: задължения по прием, организиране на свиждане и обслужване на пациенти, включващи подпомагане на дежурния персонал по изпълнение графика за извеждане на пациенти до лафката, отдаване и отговаряне за своевременното връщане на съхраняващите се при него ключове от различни обекти в района, дейност по следене спазването на работното време от персонала на лечебното заведение, посрещане и съпровождане на лица, насочване на същите към приемен кабинет, контрол на реда в приемния блок /който не е на мястото, където обичайно се носи дежурството. Според съда всички тези допълнително вменени на охраната и началника на охраната функции, са в разрез с разпоредбите на ЗЧОД, като правят практически невъзможно съвестното носене на службата и извършването на основната дейност, а именно охрана, отбрана и контрол на периметъра на болничното заведение, като същевременно е неясна и отговорността по отношение действията на охраната, предвид различните му задължения.

С оглед събраните по делото доказателства безспорно се установява, че охранителят С. не е бил на поста си, когато Д. е напуснала района на СПБ-К., но това не би могло да му се вмени във вина, тъй като той е изпълнявал други свои задължения, вменени му по длъжностна характеристика. Съдът обаче приема, че след като ДПБ-К. е възложила на охраната на болницата и други функции, които са напълно в разрез с охранителната функция на служителите, то тя носи отговорност за безпрепятственото напускане на територията на ДПБ на психично болната Д., довело до смъртта й.

Следователно ищцът е осъществил пълно и главно доказаване на твърдените от него факти, а именно, че е причинена вреда-смъртта на майка му, че тази смърт е настъпила в причинно следствена връзка с действията на служители на ответника и в тази връзка той носи вина, след като им е взложил работата.

            Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай ищцът е предявил претенция за обезщетение на претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания.

            При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на обезщетението на неимуществените вреди, съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на причинените вреди, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания,  обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането, наличие на съпричиняване и др.

      Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на увреждането 10.10.2014 г. на основание чл.86 от ЗЗД, като претенцията на ищеца от датата 3.10.2014 г. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

            При този изход на  производството на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената част на иска в размер на 7 461,66 лв. по представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати сторените от ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на сумата  6 186,66 лв. по представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСЪЖДА „Държавна психиатрична болница“ – гара К., с адрес с.*** п.к.**** ул.“***“ Бустат ********* представлявана от д-р Х.В.В. да заплати на И.Д.И. ЕГН ********** *** на основание чл.49 във връзка с чл.45 и чл.86 от ЗЗД сумата от 100 000 лв./ сто хиляди лева/ по банкова сметка *** *** №**** представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на майка му Ж.Л.Д. на 10.10.2014 г. причинена вследствие на противоправни действия и бездействия на медицинските специалисти и персонал в ДПБ-К. в процеса на лечение на Д. за периода от 3.10.2014 г. до 10.10.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на уврежднето 10.10.2014 г., като искът до пълния претендиран размер на сумата от 300 000 лв. и от датата на присъждане на законната лихва-3.10.2014 г. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА „Държавна психиатрична болница“ – гара К., с адрес с.***. п.к.**** ул.“***.“ Бустат ********* предтсавлявана от д-р Х.В.В. да заплати на И.Д.И. ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на сумата 7 461,66 лв /седем хиляди четиристотин шестдесет и един лев и 66 стотинки/

            Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: