Р Е Ш Е Н И Е
№ 14/11.1.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, ХІІ състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Николинка Попова
При секретаря Димитрина Георгиева и с участието
на прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно
административнонаказателно дело № 1077, по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с
чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания,
във връзка с чл. 208 и сл.
от АПК. Образувано е по касационна жалба на „КС-Груп 1981“ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управител К.Д.С., срещу Решение № 260076 от
29.06.2021 г., постановено по АНД № 37/ 2021 г. по описа на Районен съд –
Велинград, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на
основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр.
с чл. 1, ал. 2 от КТ. В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на матариалния и процесуалния закон, като се представят подробни
аргументи. Иска се отмяна на решението и издаденото наказателно постановление.
Ответникът Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, чрез процесуален представител - юрк. Ш., в писмено
становище оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното
решение като законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност за
възнаграждението за адвокат на касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
решението на Районен съд Велинград е правилно, обосновано и законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допустима, като подадена в
срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, от процесуално
легитимирано лице - страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната
жалба за основателна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи
фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни
правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, РС Велинград е възприел
следната фактическата обстановка по делото:
На 28.08.2020 г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 13-002298 на
„КС-Груп-1981“ ЕООД за това, че
дружеството в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР
на КТ, на 06.08.2020 г. ,около 15:00 часа
на обект „Монтиране на стенни термо-панели на хале“, намиращ се в с.
Драгиново, общ. Велинград, е допуснал до работа като „общ работник“ А.И.Ф., без
да е уредил със същия отношенията при предоставяне на работна сила, а именно
сключване на писмен трудов договор между двете страни. В АУАН е посочено,
че при извършена проверка на 06.08.2020 г. е установен Ф. да престира
труд в обекта на контрол, облечен с работни дрехи, нефирмени, като извършвал
монтиране на стенни термо-панели на хале. Лицето попълнило декларация по чл.402
от КТ, в която декларирало елементи на трудово правоотношение. В приложената
декларация са попълнени данните на Ф., работещ в „КС-груп“, находящ се на
„Ц.Церковски“ № 13, от 23.07., като
служител, с работно време от 9.00 до 18.00 часа, почивни дни – неделя,
почивки в работни дни – обедна 1 час, възнаграждение – надник 20 лв., отговор,
че е получил копие на хартиен носител на трудов договор и уведомление, рег. в
ТД на НАП, с подпис на работник/служител и дата 06.08.2020 г.,15:00 ч.
Нарушението е констатирано на 17.08.2020
г. в Дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик при преглед на фирмената
документация, както и от справка в ИС на ИАГИТ, по време на която е не е
представен трудов договор със същото лице, както и че е нарушен чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. АУАН е съставен в присъствие на представител на
дружеството, който не е вписал възражение.
В обжалваното
наказателно постановление деянието е описано по идентичен начин с описанието в
АУАН, посочени са като нарушени същите текстове от КТ и е наложено на
дружеството имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.416, ал.5
от КТ,във връзка с чл.414, ал.3 от КТ. Освен това е отбелязано, че нарушението
не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При така установеното
от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и
доказано извършеното от касатора административно нарушение. При постановяване
на решението си първоинстанционният съд подробно е изследвал спорните въпроси,
като е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не
са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. В мотивите на
оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на касатора, които
са приети за неоснователни. Тези правни изводи се споделят от настоящата
инстанция.
АУАН и НП са издадени
от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния
случай в акта и в наказателното постановление са посочени в пълен обем
фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Правилно е
заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота и е
дадена съответна на изложените обстоятелства правна квалификация по чл. 62,
ал.1, във вр. с чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда, доколкото се касае за
неизпълнение на вменено с тази норма задължение на работодателя. Връчването на
НП на лице без сочената представителна власт в случая е ирелевантно, тъй като
жалбата срещу НП е подадена в срок и е разгледана по същество, поради което по
никакъв начин не са нарушени нито правото на защита, нито на участие в
производството на наказаното лице.
Изводи на районния съд
са правилни, че в случаите на несключване на трудов договор при съществуващо
трудово правоотношение и полагане на труд по него, е налице неизпълнение на
задължението по чл. 62, ал.1 от КТ и приложимата административнонаказателна
норма е тази на чл. 414, ал.3 от КТ и
въз основа на тях той е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт.
Правилни са и доводите, че в случая се касае трудови правоотношения, а не за
граждански такива.
В чл. 415в, ал. 1 от КТ
е уредена отговорността за маловажни нарушения. Съгласно него за нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лв., а съгласно ал. 2 на същия член не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.
1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Правилно първоинстанционният съд е
приел, че не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, който също урежда
маловажни случаи на административни нарушения.
При разглеждане на
делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд
Велинград ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна - без уважение.
По изложените
съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1 от ЗАНН във
вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на обжалваното решение,
отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид установения
изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за
касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в
размер на 80 лева с оглед провеждането на едно съдебно заседание, без явяване в
открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител и изготвянето
само на писмен отговор.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд
Пазарджик, XII състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260076/29.06.2021 г. постановено по АНД № 37/2021 г. по описа на Районен съд
Велинград.
ОСЪЖДА „КС-Груп-1981“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и управление гр. Велинград, ул. „Цанко
Церковски“ № 13, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик,
сумата от 80 (осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/