Р Е
Ш Е Н
И Е
№
130/19.11.2019 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско
отделение, в публичното заседание на 23.10.2019 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 467/2019 по описа
на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от „Амбулатория за
специализирана медицинска помощ – медицински център д-р У.“ ЕООД и от У.Н.К. –Х.,
последният чрез адв. Л.Ш. *** срещу решение № 850/05.07.2019 год по гр.д. №
536/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о., 7 състав, с което същите са осъдени
солидарно да заплатят на М.Г.Р. с ЕГН ********** сумата 30 000 лв,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, изразяващо се в причинени болки и страдания, лишения, неудобство,
дискомфорт, загрозяване, вследствие виновно противоправно поведение на
ответника У.Н.К. –Х. на 07.10.2014 год, при осъществяване на възложена му от
ответника „Амбулатория за специализирана медицинска помощ – медицински
център У.“ ЕООД работа, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 07.10.2014 год до окончателното
изплащане на сумата, както и в осъдителната част за разноските в размер на 2360
лв. По съображения за незаконосъобразност на решението, въззивниците молят за
неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен, като претендират и за присъждане на разноските по делото. На първо
място се изтъква, че отношенията между страните произтичат от договор за услуга
– ищцата е поискала да й бъде извършен аборт по желание, като са й били разяснени
рисковете от такава интервенция и тя е подписала декларация за информирано
съгласие. Поради това въззивникът счита, че съдът неправилно разгледал иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, какъвто не е бил предявен. Изложени са и аргументи във връзка с разгледания
деликтен иск, анализирани са събраните по делото доказателства, въз основа на
които се обосновава тезата на въззивника за липса на причинна връзка между
поведението на лекаря и настъпилото увреждане. Оборват се изводите на съда по
отношение вида и размера на претърпените вреди, като се акцентира върху
сравнително краткия възстановителен период, не големия интензитет на
физическите болки и страдания и на пълното отсъствие към настоящия момент на
посттравматично стресово разстройство.
В постъпилия отговор от М.Г.Р. чрез процесуалния й
представител адв. М.Р. е изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба и за потвърждаване на обжалваното решение. Обсъдени са всички оплаквания
във въззивната жалба и е предложена подробна аргументация за тяхната
неоснователност. Претендират се разноски в настоящото производство.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната
жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
Предмет на разглеждане са искове с правно осн. чл. 45 от ЗЗД по отношение на първия ответник и чл. 49 от ЗЗД по отношение на втория в
качеството му на възложител, за обезщетяване на неимуществените вреди,
причинени на ищцата при извършване на медицинска интервенция.
Безспорно е по делото, че на 07.10.2014 год ищцата е
посетила медицинския център и след установяване на бременността й, същия ден е
бил извършен аборт по желание, след предварително подписване от нейна страна на
декларация за информирано съгласие. Поради засилващи се болки след
интервенцията, ищцата незабавно потърсила лекарска помощ в друго лечебно
заведение - МБАЛ „Св.Анна“ АД гр.Варна, където била констатирана инструментална
перфорация на матката и тънкото черво, довела до състояние на остър перитонит,
което представлява временна опасност за живота. След извършена спешна операция
ищцата била изписана на 14.10.2014 год в
добро общо състояние.
С влязло в сила решение № 199/08.02.2017 год по АНД №
2620/2015 год на Районен съд Варна У.Н.К. –Х. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 134 ал.1 пр.2 т.2 във вр. с чл.129 ал.2 от НК и е
освободен от наказателна отговорност на осн. чл. 78а ал.1 от НК с налагане на
административно наказание.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска
експертиза, от което се установява, че проведеното оперативно лечение е било
животоспасяващо предвид съществуващата реална опасност за живота на пострадалата
след извършената от първия ответник манипулация. От друга страна, не са
настъпили усложнения при зарастване на оперативната рана и възстановителният
период е протекъл гладко в рамките на около месец и половина. От проведената
хирургична интервенция е останал цикатрикс до средната половина на корема и под
пъпа, който към момента на извършване на експертизата не се отличава забележимо
от околната кожа и не води до решителна промяна във външния вид на
пострадалата. В този смисъл не може да се говори за обезобразяване на тялото.
По отношение претърпяната психотравма експертизата е дала заключение, че не са
налице невротични симптоми от претърпяната операция. Значимостта на събитието е
избледняло в изминалите четири години. Не са налице прояви на посттравматично
стресово разстройство, ищцата не е търсила специализирана психиатрична помощ.
Започнала е работа шест месеца след претърпяната операция– факт, който се
установява и от показанията на разпитаните свидетели.
Назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза не е
достигнала до изводи, различни от тези на първоначалната. Безспорно е прието от
вещите лица обстоятелството, че проведеното оперативно лечение след аборта,
извършен от първия ответник, е било животоспасяващо. И двете експертизи са
категорични относно продължителността на възстановителния следоперативен период
– не повече от месец и половина.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Предявените
искове черпят своето правно основание от общите разпоредби, уреждащи материята
на непозволеното увреждане - чл. 45 от ЗЗД по отношение на прекия извършител,
респ. чл. 49 от ЗЗД – по отношение на възложителя на работата, при изпълнение
на която е настъпила вредата.
Не
могат да бъдат споделени доводите на ответниците за договорния характер на
отговорността. Декларацията за информирано съгласие, която е била подписана от
ищцата преди извършване на интервенцията, представлява едностранно изявление,
че тя е запозната с обстоятелствата по чл. 88 от Закона за здравето, но не
създава договорна обвързаност между лекаря и пациента. Тук трябва да се
отбележи, че информирано съгласие на пациента е необходимо за всички медицински
дейности (чл. 87 от Закона за здравето), независимо от разграничението, което
може да се направи между оказване на медицинска помощ (лечение) и медицинска
услуга с нелечебна цел. В последния случай въпреки, че потребителят на услугата
не е болен, той остава „пациент“ по смисъла на чл. 84 от Закона за здравето и
има правата по чл. 86 от същия закон, включително на сигурност и безопасност на
лечебните процедури. При осъществяване на дейността си лекарят е длъжен винаги да
спазва изискванията на утвърдените медицински стандарти, регламентирани в
Закона за здравето и съответните подзаконови нормативни актове. Когато тези
изисквания не бъдат спазени, отговорността е базирана върху общата забрана да
не се вреди другиму и следователно има деликтен характер. В решение №
1228/18.12.2008 год по гр.д. № 4894/2007 год на ВКС на РБ, V г.о. е прието, че дори при наличието на договорна
връзка между страните по повод извършване на медицинска услуга, развилото се
впоследствие деликтно отношение произтича от крайния резултат, а именно –
увредата на здравето на пациента.
Налице
са всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност. По
отношение факта на извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца важи задължителната сила на решение № 199/08.02.2017 год
по АНД № 2620/2015 год на Районен съд Варна, приравнено на присъда. Причинната
връзка е установена както от гласните доказателства, така и от наличната
медицинска документация, определяща състоянието на ищцата като перфорация на
матката след извършен аборт. Именно непрофесионалното и небрежно изпълнение от
страна на първия ответник на съответната медицинска интервенция е причинило
животозастрашаващото състояние на ищцата, преодоляно чрез последваща адекватна
и навременна медицинска помощ, оказана в друго лечебно заведение. Не може да се
говори за съпричиняване поради обстоятелството, че ищцата е имала и предишен
аборт. Съпричиняване е налице само тогава, когато с поведението си увреденият е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Необходимо е обаче този
принос да е конкретен – т. е. да се изразява в извършването на определени действия
от страна на увреденото лице, които да са станали причина или да са повлияли по
някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. В случая такова
поведение на пострадалата не е налице.
Съгласно
чл. 51 ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, а размерът му в случай, че вредите са
с неимуществен характер, се определя по справедливост - чл. 52 от ЗЗД.
Съблюдавайки този критерий, настоящата инстанция намира определения от първоинстанционния
съд размер за завишен. Безспорно действията на първия ответник са довели до
състояние, временно опасно за живота, което определя и значителния размер на
вредите. Следва обаче да се отчете, че последващото оперативно лечение е било
благополучно, възстановителния период е сравнително кратък и е преминал без
усложнения. Това е позволило на ищцата да се върне към предишния си начин на
живот след около 6 месеца. Следоперативният белег е почти заличен с времето и е
на място, обичайно покрито с дрехи, поради което не може да се приеме, че е
налице обезобразяване на тялото. Не са нарушени детеродните функции на ищцата. Психичните
изживявания са надценени от съда при анализа на доказателствата. По отношение
на психотравмата, комлексната експертиза е дала заключение, че тя не е напълно
преодоляна към настоящия момент, с остатъчна симптоматика, изразяваща се в
умерено повишена тревожност и емоционална нестабилност. Този извод настоящият
състав преценява в съпоставка с констатациите на първоначалната експертиза, а
именно, че по-скоро е налице „продължаващо самонаблюдение, свръхценностно
вглеждане в себе си, съзнателно или несъзнателно предпазване дори когато това
не е нужно“. И двете експертизи са категорични, а в тази насока са и гласните
доказателства, че не е настъпила коренна промяна в начина на живот на ищцата,
която скоро след претърпяната операция се е върнала към упражняваната от нея
трудова дейност. Поради това съдът
намира, че неимуществените вреди, свързани с психическата травма, не са
значителни. Преимуществено е значението на претърпените физически болки и
страдания както по време и непосредствено след аборта, извършен от първия
ответник, така и при последващата животоспасяваща операция и възстановяването
след нея.
Солидарната
отговорност между двамата ответници произтича от отношенията помежду им като
възложител и изпълнител на работата, при която е настъпило увреждането.
С
оглед на това настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 20 000
лв е справедливо с оглед критерия на чл. 52 от ЗЗД. Постановеното решение в
осъдителната му част над този размер следва да бъде отменено, а искът-
отхвърлен.
С
оглед изхода на спора и съразмерно с уважената част от иска в тежест на
ответниците по иска следва да останат разноските за първата инстанция в размер
на 1573,33 лв, като за разликата до присъдените 2360 лв решението следва да се
отмени.
За
настоящата инстанция въззивникът следва да понесе разноски в размер на 666,66
лв.
Съразмерно
с отхвърлената част от иска ищцата следва да заплати на ответника У.Н.К. –Х.
разноски в размер на 993,33 лв за двете инстанции.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 850/05.07.2019 год по гр.д. № 536/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о., 7 състав в осъдителната му част за
разликата над 20 000 лв до присъдените с решението 30 000 лв, както и
в осъдителната част за разноските за разликата над 1573,33 лв до присъдения
размер от 2360 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М.Г.Р. с ЕГН ********** срещу У.Н.К.-Х. с
ЕГН ********** с правно осн. чл. 45 от ЗЗД и срещу „Амбулатория за
специализирана медицинска помощ Медицински център д-р У.“*** с правно осн. чл.
49 от ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие виновно противоправно
поведение на първия ответник, осъществено на 07.10.2014 год по възлагане от
втория, за разликата над 20 000 лв до пълния предявен размер от
30 000 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА У.Н.К.-Х. с ЕГН ********** и „Амбулатория за специализирана
медицинска помощ Медицински център д-р У.“***, ЕИК *********, представлявана от
управителя Д.К.К. да заплатят солидарно на М.Г.Р. с ЕГН ********** разноски за
настоящата инстанция в размер на 666,66 лв съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.Г.Р. с ЕГН ********** да заплати на У.Н.К.-Х. с ЕГН **********
разноски за двете инстанции в размер на 993,33 лв съразмерно с отхвърлената
част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата осъдителна част, с която У.Н.К.-Х. с ЕГН ********** и „Амбулатория за
специализирана медицинска помощ Медицински център д-р У.“***, ЕИК ********* са
осъдени солидарно да заплатят на М.Г.Р. с ЕГН ********** обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв, ведно със законната лихва,
считано от 07.10.2014 год до окончателното й изплащане, както и за разноските в
размер на 1573,33
лв
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)