Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 317 гр.Бургас 16.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение в открито заседание на четвърти юли две хиляди
и деветнадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
Секретар В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 551 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на В.А.Б. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***, – адвокат Панайот Велков, против Застрахователно акционерно дружество „Алианц България” АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес ***, представлявано от юк Иво Евтимов.
Предявен е
осъдителен иск за сумата от 120 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди
от непозволено увреждане, причинено виновно от К.С.С. – на 11.09.2014г. при
управление на моторно превозно средство в пияно състояние и след употреба на
наркотично вещество нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил смъртта на внучката на ищцата – К. К.К. с ЕГН **********.
Претендира и законна лихва върху стойността на обезщетението от датата на
деликта.
Обстоятелства, на които ищцата основава претендираните
права и предявения иск :
Твърди, че на 11.09.2014г.
третото на спора лице К.С.С. причинил смъртта на внучката й К.. Същият нарушил правилата за движение по
пътищата - управлявал моторно превозно средство в пияно състояние и след
употреба на наркотично вещество, вследствие на което причинил ПТП и по
непредпазливост причинил смъртта на К. – на ненавършена 1 година. К.С. бил
признат за виновен и осъден за извършеното престъпление с присъда по нохд № 95/
2015г. на Окръжен съд – Бургас, влязла в сила на 11.01.2016г.
Ищцата сочи, че е
баба на детето К. по майчина линия – майка на майката на детето Н. А.Б. с ЕГН **********.
Твърди, че тя и съпругът й живеят в общо домакинство в една къща със
семейството на дъщеря й Н.. К. била дълго чакано дете, като всички от
семейството много се вълнували от престоящото раждане и активно помагали на
майката, която имала проблемна бременност. След като К. се родила изпитали
силно щастие. След изписването на родилката и бебето от болницата ищцата и
съпругът й се отдали на грижи за тях и давали цялата си любов на първородната
си внучка, а детето изпълвало ищцата с радост, щастие и младост. Ищцата
изградила с детето К. силна емоционална връзка – отношения на взаимна обич,
любов и привързаност. След смъртта на детето ищцата изпитвала едновременно
гняв, униние, болка и мъка. Била покрусена и не можела да прави нищо, изпаднала
в депресия. Била свидетел на мъката на дъщеря си Н. и на внука си Н. – братът
на К., който тогава бил на 9 години, като това я карало да страда още повече.
Постоянно обвинявала себе си за случилото се и усещала, че семейството се
разпада. Ежедневно посещавали гроба на К., не можели да си обяснят как и защо
се е случило това, плачели и се прибирали смазани. Ищцата не можела да спи, а
съпругът й започнал да злоупотребява с алкохол, което довело до скандали
помежду им. Ищцата сочи, че загубата на внучето й е най-тежкото възможно
житейско събитие за нея, като интензивността на страданието й не намалява с
времето, а негативните последици са невъзстановими и завинаги оставят дълбок и
болезнен отпечатък. Поради това счита претърпяната вреда за непоправима, материално
неизмерима и непреодолима. Твърди, че и понастоящем ежедневно страда от смъртта
на К., като изпитва тревожност, нарушения на съня, често главоболие, чувство за
вина, затворена е, рядко общува със семейството си, притеснява се за внучето си
Н.. По тези причини счита, че има качеството на увредено лице по смисъла на
чл.265 ал.2 от КЗ /отм./. Основава се на тълкувателно решение № 1/ 2018г. по
т.д. № 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС. Предявява пряк иск срещу ответника в
качеството му на застраховател на виновното лице по застраховка „Гражданска
отговорност“ за заплащане на обезщетение за всички претърпени от ищцата болки и
страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с описаното ПТП.
Правно основание :
Предявеният пряк
иск против застраховател за заплащане на обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ е с правно основание чл.226 от Кодекса за
застраховането /отменен от 01.01.2016г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ /в сила
от 01.01.2016г./ Искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва е с
правно основание чл.86 ал.1 вр. чл. 84 ал.3 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Ответната страна
оспорва иска. Признава съществуването към момента на ПТП на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с виновния водач на
МПС. Твърди наличие на съществен принос за настъпването на вредоносния резултат
от страна на лицето, под чийто контрол се е намирало пострадалото дете към
момента на ПТП – нейната майка и законен представител Н. А.Б.. Същата в
нарушение на законоустановените си задължения оставила за значителен период от
време 11-месечната си дъщеря без надзор и контрол, незащитена от каквито и да
било интервенции и събития. Позовава се на чл.125 ал.3 от Семейния кодекс, чл.8
ал.8 от Закона за закрила на детето.
Счита за
недоказани твърденията на ищцата, на които основа иска си, а размера на
претенцията – за силно завишен, като същият не е адекватен и съразмерен на
претърпените болки и страдания. Позовава се на чл.51 ал.2 от ЗЗД, като твърди,
че претендираните вреди трябва да са реално претърпени и сигурни.
Твърди, че
неимуществените вреди трябва да бъдат оценени разумно, така че обезщетяването
им да не се превърне в неоправдан източник на приходи. Счита, че за постигане
на това следва да се приложи принципа на пропорционалност между справедливостта
и социалната необходимост, както и спазвания от Европейския съд по правата на
човека принцип за отнасяне на нивата на моралните вреди спрямо нивото на
нетната минимална работна заплата за страната на произход на пострадалото лице.
В съдебно заседание чрез адв. В. иска се поддържа,
ангажират се доказателства, пледира се уважаването.
Ответното
дружество не изпраща представител.
Третото лице
помагач чрез ад. Б. оспорва иска, прави възражение за съпричиняване.
Фактическа обстановка:
В доклада по
делото съдът е приел за безспорни между страните следните факти и
обстоятелства:
Ищцата е баба по
майчина линия на починалото от причененото ПТП дете К. К.К. ;
Към 11.09.2014 г. е било действащо валидно
сключено правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключен между ответника ЗАД „Алианц България“
и водача К.С.С. ;
На 11.01.2016 г. е влязла в сила присъдата на
наказателния съд по повод извършеното ПТП, с която К.С. е признат за виновен и
осъден.
С нарочно
заявление от 16.07.2018 г. ищцата е поискала от застрахователя да се произнесе
за дължимото обезщетение и размера му, което да репарира причинените й
неимуществени вреди от смъртта на внучката К. К., по което застрахователя
отказал да плати обезщетение.
Съдът е разпитал
свидетели.
Св. А. познава
ищцата, съседи и приятелки са от 20
години. Ищцата живеела в едно домакинство със
съпруга, дъщерята и внучетата. Дъщерята Н. имала тежка бременност с
второто внуче, наддала много килограми и ищцата много й помагала. На дъщерята й
било трудно да става, ва върши работа в
къщи, повечето време през бременността лежала. След раждането майката не можела
да става от леглото, изпитвала болки в кръста и колената, не можела да кърми.
Около месец – месец и половина ищцата се грижила за новороденото си внуче, взела
си отпуска за да гледа бебето. През това време то живеело при баба си. След
раждането веднага пренесли кошарката при ищцата за да го гледа. Раждането на
внучето било голяма радост за ищцата. Тя се грижила всеотдайно за него. По
късно майката започнала да се грижи за детето си, но ищцата продължавала да
помага много. Произшествието станало когато майката отивала с количката да
купува мляко от магазина. Свидетелката присъствала на произшествието и видяла
детето върху колата, а майката паднала на земята. Свидетелката била и на
погребението, близо до ищцата и я придържала, ищцата нищо не виждала, само
пищяла „моето ангелче си отиде“. След
погребението ищцата се затворила в себе си. Била много зле, плачела, винаги
била със зачервени очи. След ок. 20 дни свидетелката посетила ищцата, която
била запусната, не била сресана, с дрехи като клошар. Свидетелката никога не я
е виждала такава, държала една дрешка на внучето си и я целувала. Свидетелката
ходила на гроба на внучето заедно с ищцата. Ищцата с никой не искала да се
вижда, защото мъката й била много голяма. Едва след ок. 6 месеца започнала да
излиза и да се среща с хора.
Св. С. по време на инцидента била на работа в
магазина на селото. Магазина се намирал на главния път Бургас – Малко Търново.
Майката на детето посетила сама магазина сутринта, не стояла много –ок. 2-3
минути, оставила количката с детето на тротоара плътно пред магазина за да
наблюдава. Тогава внезапно станало произшествието. Тротоара бил широк ок. метър
и половина, пешеходна пътека имало по – нагори по пътя, след спирката.
Установява се от
справка на ТД на НАП за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г., че по преди
раждането на внучето, по време на раждането и след това е била в трудови правоотношения: с кооперация Крушевец от 15.01.2013 г. до
25.04.2013 г ; с Гранд хотел Приморско ЕООД от 15.05.2013 г. до 19.09.2013 г. и
отново с Кооперация Крушевец от 25.11.2013 г. до 25.02.2014 г. Представена е и
нарочна справка от Кооперация Крушевец, според която за времето 25.11.2013 г.
до 06.04.2015 г. ищцата има заработка по месеци, както следва: декември 2013 г.
– 8 дни; февруари 2014 г. – 8 дни ; януари 2015 г. – 7 дни ; февруари 2015 г. –
5 дни и март 2015 г. – 4 дни, като през останалите дни от периода тя не е била
на работа в кооперацията.
Правни изводи:
Съгласно чл.300 ГПК наказателната присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. В приложение на закона съдът приема, че
противоправното деяние е извършено виновно от К.С.С., в резултат на което е
причинил смъртта на детето К. К.К.. Със сключването на договор застраховка „гражданска
отговорност“ застрахователят се е задължил да покрие отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Ищцата е упражнила правото си на пряк иск на осн. чл. 226 КЗ /отм/
против застрахователя, който дължи обезщетението за причинените й неимуществени
вреди. Поради това искът е доказан по основание.
По отношение
размера.
Размерът не е законово
максимално определен, тъй като нормата на § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ
бл. 101 от 2018 г./, въвеждаща лимит от 5 000 лв., не се прилага. На осн.
§ 22 от ПЗР на КЗ / ДВ бр. 102 от 2015 г. в сила от 01.01.2016 г./ за
застрахователни договори сключени преди влизането в сила на КЗ, какъвто е
случая, се прилага КЗ /отм/, тъй като страните не са уговорили друго.
Следователно по това дело са приложими нормите на част IV по КЗ /отм/, който във вр. чл. 266 от КЗ/отм/ въвежда обезщетение за едно
лице до 200 000 лв. Поради това, независимо че претенцията е предявена на
22.10.2018 г., при положение че произшествието е осъществено преди влизане в
сила на сега действащия КЗ, следва да се прилагат посочените разпоредби на КЗ
/отм/. Освен изложеното, извода за определяне размера по справедливост без
съобразяване с максималните размери е в съответствие и с общностното право –
чл.1, §2 от Втора директива 84/5, кодифицирана в Директива 2009/10З/ЕО на ЕП и
на Съвета от 16.09.2009 г., което има
примат пред вътрешното законодателство.
От събраните по
делото доказателства се установява, че при невъзможността на майката веднага
след раждането на детето да се грижи за него, тези майчински грижи за ок. месец
и половина след раждането са били полагани от ищцата, нейна баба. Това е довело
до емоционална и духовна връзка в по – голяма степен от обичайната между баба и
внуче. Установеното от свидетелските показания не се опровергава от събраните
по делото писмени доказателства за трудовите правоотношения на ищцата, тъй като
видно от тях за времето от раждането на детето - 01.10.2013 г. до края на
ноември същата година хили за ок. месец и половина ищцата не е работила по
трудово правоотношение. Съдът намира възражението за съпричиняване поради това
че детето е оставено без надзор и грижа, за неоснователно. Установи се, че
майката е била на покупки в магазина заедно с детето си, което е било в
количка. Количката е била оставена на тротоара, плътно пред магазина и през
цялото време на пребиването на майката в магазина, което е няколко минути, е
било под надзора й. Още повече, че както е и установено безспорно от механизма
на ПТП, ударът е бил неизбежен. В същото
време създадената връзка между баба и внуче не се е превърнала в трайна,
духовна и дълбока, поради твърде ранната смърт на внучето, което към момента на
смъртта не е навършило 1 г. Въпреки това, предвид доказаната връзка над обичайната,
интензитета и необратимия характер на претърпените от ищцата болки и душевни
страдания от смъртта на нейната внучка, условията в страната към момента на
вредите и в приложение на чл. 52 ЗЗД съдът намира, че обезщетение в размер на
60 000 лв., ведно със законна лихва от 11.09.2014 г. ще възмезди
справедливо понесените от ищцата неимуществени вреди, като в останалата част до
предявения размер искът се отхвърли.
При това
разрешение на спора и на осн. чл. 78 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски съобразно уважената част от иска в размер на 1 965 лв. адвокатски
хонорар, съгласно списък. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар
съдът намира за неоснователно, тъй като хонорара е съобразен с фактическата и
правна сложност на делото и със съответната наредба.
На осн. чл. 78,
ал.6 ГПК ответното дружество следва да се осъди да заплати на Бургаски окръжен
съд държавна такса за производството в размер на 4 800 лв.
Като се води от тези мотиви съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „Алианц България” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес ***,
представлявано от юк Иво Евтимов да
заплати на В.А.Б. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, – адвокат П.В.
сумата от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка К. К.К., причинена на
11.09.2014 г. от К.С.С. при ПТП от 11.09.2014 г., на основание застраховка
„гражданска отговорност“ № 01114001378063, ведно със законна лихва от
11.09.2014 г. до окончателното изплащане, като в останалата част до
претендирания размер искът се отхвърля.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „Алианц България” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес ***,
представлявано от юк Иво Евтимов да
заплати на В.А.Б. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, – адвокат П.В.
сумата от 1 965 лв. разноски за
адвокат съгласно списък, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „Алианц България” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес ***,
представлявано от юк Иво Евтимов да
заплати на Бургаски окръжен съд сумата от 4 800 лв. държавна такса.
Решението е постановено при
участието на трето лице К.С. ***, помагач на Застрахователно акционерно дружество
„Алианц България” АД с ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: