№ 127
гр. П., 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Елисавета Радина
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500087 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
1203/31.12.2021 г., постановено по гр.д. № 1376/2021 г. Пазарджишкият
районен съд е отхвърлил иска на "MO-СЕ Керешкеделми еш Солгалтато
Бетети Таршашаг" командитно дружество с фирмен регистрационен номер
......, със седалище и адрес на управление в Република У., гр. Д., бул. "К.В." №
52, за осъждане на ответника "Гининтранс" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с- К., общ. Л., ул. "40-та" № 10, да заплати
на ищеца сумата 800 евро, представляваща цена на услуга - ремонт,
подновяване на настройки на имобилайзер, други електронни поправки и
техническа пътна помощ на товарен автомобил марка "Мерцедес", модел
"Актрос", per. номер РА....КВ, по фактура № MOSZE0086 от 24.02.2021
г.,заедно със законната лихва, считано от 19.04.2021 г. до изплащането на
главницата.
Осъдил е "MO-СЕ Керешкеделми еш Солгалтато Бетети Таршашаг"
командитно дружество - Република У. да заплати на "Гининтранс" ЕООД - е.
К. сумата 451,41 лв., представляващи разноски по делото.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
1
въззивна жалба от "MO-СЕ Керешкеделми еш Солгалтато Бетети Таршашаг"
командитно дружество с фирмен регистрационен номер ......, със седалище и
адрес на управление в Република У., гр. Д., бул. "К.В." № 52, чрез
процесуалния му пълномощник адв.Л.М. от АК-П. с изложени оплаквания за
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд е
приел, че ремонт и настройки на имобилайзера не били извършени. Този
извод се опровергавал от заключението на приетата пред районния съд
автотехническа експертиза, от заключението на която се установявало, че
проблемът в случая бил в ключа, който се бил разсинхронизирал с
имобилайзера, поради което се е наложило подновяване на настройките.
Неправилно съдът бил приел също, че пътна помощ не била оказвана, тъй
като от показанията на свидетелите П. и Д. било установено, че техниците от
ищцовото дружество отишли до паркинга, където бил паркирал камионът на
ответника, с автомобил на сервиза, взели ключа, а по-късно със същия
автомобил отново го върнали на шофьора, който ги чакал на паркинга.
Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което да
бъдзе постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло с
присъждане на разноските за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
"Гининтранс" ЕООД чрез неговия процесуален пълномощник с искане
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Изложени са доводи в подкрепа на изводите на районния съд. Претендират се
разноски за въззивната инстанция.
Окръжният съд като се запозна с твърденията, изложени във въззивната
жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, като взе предвид становищата, изложени в съдебно заседание и
при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против "Гининтранс" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с- К., общ. Л., ул. "40-та" № 10,
представлявано от К.И.Г., ищецът "MO-СЕ Керешкеделми еш Солгалтато
Бетети Таршашаг" командитно дружество с фирмен регистрационен номер
......, със седалище и адрес на управление в Република У., гр. Д., бул. "К.В." №
52, представляван от управителя А.Й.М. е твърдял, че между двете страни бил
сключен договор за изработка с предмет подновяване на настройките на
2
имобилайзер, други електронни поправки и техническа пътна помощ на
автомобил "Мерцедес", модел "Актрос", собственост на ответното дружество
на стойност 800 евро. Ищецът извършил ремонт, подновяване на настройките
на имобилайзер, други електронни поправки и техническа пътна помощ на
автомобил "Мерцедес", модел "Актрос", собственост на ответното дружество
и издал фактура с дата 24.02.2021 г., която била изпратена на електронния
адрес на ответника. Ответникът обаче, макар и да приел ремонтирания
автомобил без възражения, не заплатил цената от 800 евро дори и след
напомняне и многократни разговори с представляващия. Искането е след
установяване на твърденията, изложени в исковата молба, ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 800 евро, представляваща цена на
извършена услуга. Претендират се разноски. В съдебно заседание ищецът е
твърдял, че работата е била извършена и възражения за неточно изпълнение
не са правени в сроковете по чл. 265 от ЗЗД. От правна страна ищецът е
заявил, че счита за ирелеватно обстоятелството чия собственост е
автомобилът, докато ответникът като довод за обратното сочи, че
дружеството не би могло да осчетоводи фактура за ремонт на актив, който не
притежава и не е заприходен от него.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който
дружеството ответник е оспорило иска с твърдения за недопустимост и
неоснователност. Ответникът е заявил, че това дружество не притежава такъв
автомобил - той бил собственост на друго търговско дружество, "Гининтранс-
09" ЕООД. Управителят К.Г. (който, видно от търговския регистър, е
управител и на "Гининтранс-09" ЕООД), отрича да е разговарял с управителя
на ищцовото дружество, както и да е коментиран или извършван описаният в
исковата молба ремонт. Самото дружество със седалище в У., което
претендирало да е извършило ремонта, видно от представеното 1 фирмено
извлечение, нямало за предмет на дейност ремонти и пътна помощ, а
търговия с леки и лекотоварни автомобили. Вземането се претендирало от
дружество, което не било собственик на автомобила. Освен това ответното
дружество е твърдяло, че на 24.02.2021 г. посоченият товарен автомобил
наистина се намирал в У. и при опит за потегляне от паркинг водачът -
служител на "Гининтранс" ЕООД, не успял да стартира двигателя. Случайно
намиращ се на мястото друг българин, представил се като А., му предложил
съдействие за контактния ключ за двигателя и превод от унгарски език. Това
3
по негови думи, казани в телефонен разговор с М.Г., работеща в дружеството,
щяло да струва общо сто лева. А. взел ключа и го занесъл някъде, след което
го върнал и обяснил, че е бил настроен от ключар. Не дал никакъв документ
на водача. Ключът този път успял да запали двигателя и водачът потеглил.
По-късно същия ден на електронната поща на дружеството била получена
фактурата. Потърсен по телефона от И.Г. - баща на управителя, споменатият
А. обяснил, че тази сума следва да се заплати за услугата. Още тогава му било
обяснено, че подобни услуги не са извършвани. Оказало се, че по всяка
вероятност и настройки на контактния ключ не са правени, тъй като още в Р.
ключът отново отказал да работи и се наложило на място да бъде изпратен
човек, който да занесе резервен ключ.
В съдебно заседание ответникът е оспорил да е бил сключен договор за
изработка, като счита, че дори и при валидно сключен договор
възнаграждение се дължи при извършване и приемане на работата, а в случая
тя не е извършена, нито било доказано да е приемана.
Установява се от доказателствата по делото, че на 24.02.2021 г. в град Д.,
У., работещият по трудово правоотношение за дружеството-ответник водач
на товарен автомобил К.Д. управлявал автомобил "Мерцедес Актрос",
собственост на "Гининтранс-09" ЕООД - дружество, свързано с дружеството
ответник. След престой на паркинг в града шофьорът трябвало да тръгне
отново на път, но не успял да стартира двигателя на автомобила - ключът се
завъртал в стартера, но не запалвал. Шофьорът съобщил това по телефона на
работодателите си и тъй като покрай работата си при предишен работодател
разполагал с телефонния номер на човек - свидетеля А. П., - който знаел
унгарски език и можел да посредничи при контакти с унгарски автосервизи,
институции и пр., със съгласието на работодателя се обадил по телефона на
П., за да го свърже е М.Г., сестра на управителя и едноличен собственик на
капитала К.Г. и изпълняваща ръководна функция в "Гининтранс" ЕООД.
От показанията на разпитания по делото свидетел А. П. се установява,
че на процесната дата той се намирал в България и разговарял със свидетеля
Д. по телефона. По такъв начин били осъществени и комуникациите както със
сервиза в У., така и с М.Г., с която говорил два пъти и на която П. казал, че
неговата услуга по посредничеството за свързването със сервиза и за превода
ще струва сто лева. Свидетелят се свързал с управителя на ищцовото
4
дружество А. и му обяснил къде се намира повреденият автомобил. Според
свидетеля в У. същата услуга, която е оказана на ответника, струвала 1700
евро, а поне 100 евро струва пътната помощ. Свидетелят заявява, че камионът
не е бил местен.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че проблемът на камиона
бил, че не могъл да запали. Той познавал А. П. от предишната си работа в
друга фирма и уведомил работодателя си, че може да потърси помощ чрез
него. След известно време на паркинга отишли две момчета с автомобил,
взели ключа и след половин-един час се върнали със същия ключ и камионът
запалил. Камионът не бил местен и нищо друго не било взето от монтьорите,
освен ключът. Взели свидетеля от паркинга с тяхната кола и го закарали в
сервиза, където се разправяли за цената.Мястото представлявало сервиз за
автомобили с площ около стотина квадрата. Свидетелят останал в сервиза
около час-два, докато се разберат с „Гининтранс“ за цената, след което
върнали Д. на паркинга. Камионът запалил и свидетелят потеглил. На Видим
пак отказал да запали, което наложило от ответната фирма да изпратят човек
с резервен ключ, за да могат да приберат камиона.
От показанията на М.Г. се установява, че разговаряла със свидетеля А.
П. по телефона и от него разбрала, че той ще съдейства проблемът да се реши
и това ще струва 100 лв. Казал също, че има хора в сервиза в „Тойота“, които
можели да му пуснат фактура. По-късно по мейла получили фактура за 800
евро. Заявила е, че шофьорът не е подписвал нищо в сервиза. Свидетелката
няма представа дали този ключ е с имобилайзер.
Свидетелите П. и Г. са поставени в очна ставка, от която се установява,
че свидетелката Г. не била разбрала, че само услугата на П. ще струва 100 лв.,
а приела, че толкова ще струва целият ремонт. Свидетелят П. е отрекъл, че
„Тойота“ ще издаде фактура за неговата услуга.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена
автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че в
конкретния случай повредата е била в чипа на ключа и е водела до
разсинхронизиране с имобилайзера — устройство, намиращо се вътре в
автомобила и при конкретния модел автомобил “вградено в компютъра”.
Синхронизацията между имобилайзера и останалите електронни устройства
(компютъра) не е била нарушена. Според вещото лице не е било необходимо
5
да се сваля и ремонтира електрониката - компютърът на автомобила, а при
нарушена синхронизация между компютъра и имобилайзера двигателят не
може да стартира дори и със здрав, изправен ключ. Вещото лице е
установило, че ключът на автомобила е стар, употребяван дълго време и
отварян. Въз основа на свидетелските показания вещото лице приема, че в
конкретния случай не е било необходимо да се сваля и ремонтира
електрониката, намираща се вътре в автомобила, тъй като проблемът е бил
само с ключа. Когато ключът е повреден, т.е. повреден е вграденият чип, не
може да се прочете кодът му (т.е. не може да се припознае) от имобилайзера,
който подава сигнал към компютъра и двигателят не може да запали. В този
случай ключът трябва да бъде препрограмиран по такъв начин, че
имобилайзерът да възприема като „свой“ сигнала от ключа. Вещото лице е
пояснило, че тази процедура се нарича „ресетване“ – рестартиране,
препрограмиране, адаптиране, регистриране. Конкретният ключ според
вещото лице е бил „ресетнат“, за да бъде вписан кодът в чипа. Ако това не
бъде направено, двигателят изобщо не може да запали.
Експертизата е приета в с.з. и не е оспорена от страните, поради което
съдът я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от
пороци обосноваващи неговата нищожност или недопустимост. В тази връзка
следва да се посочи, че доводите за недопустимост на иска, изложени в
писмения отговор на ИМ, подаден от ответника в срока по чл.131 от ГПК са
неоснователни. Ако искът е предявен срещу несобственик, това не може да
обоснове неговата недопустимост, респ. недопустимост на съдебното
решение, защото е въпрос по съществото на спора.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните
съображения:
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
въззивният съд прави извод, че между страните по договора е налице
облигационна връзка – договор за изработка на основание чл.265 от ЗЗД. От
свидетелските показания се установи, че ответникът чрез свидетелката М.Г. е
възложил на свидетеля П. да потърси услугите на сервиз на територията на У.
по своя преценка, за да може шофьорът Д. да запали камиона и да се върне по
6
най-бързия начин в България, в резултат на което П. е изпратил на паркинга
при авариралия камион техници от ищцовото дружество. При тези данни
следва да се приеме, че между „Гининтранс“ООД и свидетеля П. е сключен
договор за поръчка с цена 100 лв., а договорът, сключен между страните по
делото е за изработка – електронни поправки и пътна помощ на автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № РА....КВ. Установи се от
свидетелските показания и заключението на автотехническата експертиза, че
проблемът е бил в разсинхронизиране на ключа на автомобила така, че
имобилайзерът не го разпознава, което е наложило ключът да бъде
пренастроен така, че да бъде разпознат сигналът, подаван от него към
имобилайзера. За целта техници от сервиза на ищцовото дружество са
отишли с фирмен превоз на паркинга, където се е намирал авариралият
автомобил, взели са ключа, направили са съответните настройки, след което
отново с фирмен автомобил са се върнали на паркинга, взели са шофьора,
закарали са го до сервиза, а по-късно отново са го върнали на паркинга и са
му предали ключа на автомобила. Безспорно е установено, че при
запалването двигателят е стартирал и автомобилът се е придвижил успешно
до границата на България, където отново е отказал да запали след изгасване
на двигателя и се е наложило да бъде изпратен резервен ключ. Въз основа на
тези установени по делото факти въззивният съд прави обоснован извод, че
ремонтът на ключа е извършен, защото ако това не е било направено, е
нямало да бъде възможно изобщо запалването на двигателя. Фактът, че след
спиране на българо-румънската граница двигателят отново е отказал да
запали следва да се разглежда като нововъзникнал проблем и от него не може
да се направи извод, че преди това ремонт изобщо не е извършван. Очевидно
проблемът с разсинхронизиране на ключа е системен и се дължи на факта, че
е стар и дълго употребяван. Евентуално повторно възникналият проблем
може да бъде основание за рекламация на услугата, но данни за инициирано
рекламационно производство липсват по делото.
Неоснователно е и твърдението, че пътна помощ в случая не е оказвана.
Районният съд е обосновал този неправилен извод с предположения и
вероятности, неподкрепени от доказателства. Както беше посочено по-горе,
по делото е безспорно установено, че служители на ищцовото дружество са
направили два курса с фирмен превоз от сервиза до паркинга и обратно, като
целта на тези пътувания е била да се окаже пътна помощ на аварирал
7
автомобил. Тук е мястото да се посочи, че пътната помощ не следва да се
разглежда стеснително, само като превозване на аварирал автомобил чрез
репатрак, а може да се изразява и в съпътстваща други ремонтни дейности
помощ, свързана с автомобилен транспорт.
Като е достигнал до противоположни изводи, районният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, вместо
което следва да бъде постановен нов, с който предявеният иск да бъде
уважен. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за две инстанции в размер на 1047.72 лв. за първа инстанция и 420
лв. – за въззивна инстанция или общо 1467.72 лв.
Тъй като спорът е търговски, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК
настоящото решение се явява окончателно и няма да подлежи на касационно
обжалване, тъй като е с цена на иска под 20 000 лв.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1203/31.12.2021 г., постановено по гр.д. №
1376/2021 г., с което Пазарджишкият районен съд е отхвърлил иска на "MO-
СЕ Керешкеделми еш Солгалтато Бетети Таршашаг" командитно дружество с
фирмен регистрационен номер ......, със седалище и адрес на управление в
Република У., гр. Д., бул. "К.В." № 52, за осъждане на ответника
"Гининтранс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с-
К., общ. Л., ул. "40-та" № 10, да заплати на ищеца сумата 800 евро,
представляваща цена на услуга - ремонт, подновяване на настройки на
имобилайзер, други електронни поправки и техническа пътна помощ на
товарен автомобил марка "Мерцедес", модел "Актрос", peг. номер РА....КВ,
по фактура № MOSZE0086 от 24.02.2021 г.,заедно със законната лихва,
считано от 19.04.2021 г. до изплащането на главницата, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Гининтранс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. К., общ. Л., ул. "40-та" № 10, представлявано от управителя
К.И.Г., да заплати на "MO-СЕ Керешкеделми еш Солгалтато Бетети
8
Таршашаг" командитно дружество с фирмен регистрационен номер ......, със
седалище и адрес на управление в Република У., гр. Д., бул. "К.В." № 52,
А.Й.М., чрез адвокатско дружество „П. и М.“ със съдебен адрес гр.П.,
ул.“П.М.“ № 9, офис 4, 800 евро (осемстотин евро), представляваща цена на
услуга - ремонт, подновяване на настройки на имобилайзер, други електронни
поправки и техническа пътна помощ на товарен автомобил марка "Мерцедес",
модел "Актрос", peг. номер РА....КВ, по фактура № MOSZE0086 от 24.02.2021
г., ведно със законната лихва, считано от 19.04.2021 г. до изплащането на
главницата.
ОСЪЖДА "Гининтранс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. К., общ. Л., ул. "40-та" № 10, представлявано от управителя
К.И.Г., да заплати на "MO-СЕ Керешкеделми еш Солгалтато Бетети
Таршашаг" командитно дружество с фирмен регистрационен номер ......, със
седалище и адрес на управление в Република У., гр. Д., бул. "К.В." № 52,
А.Й.М., чрез адвокатско дружество „П. и М.“ със съдебен адрес гр.П.,
ул.“П.М.“ № 9, офис 4, деловодни разноски за две инстанции в размер на
1467.72 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9