Р Е
Ш Е Н
И Е №69
10.05.2019 г. град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
13 февруари Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
СЕКРЕТАР
М. Д.
ЗАМ.ОКРЪЖЕН
ПРОКУРОР НЕЙКА ТЕНЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ХРИСТАКИЕВА
ВНОХД №1288 по описа за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда
№160/22.11.2018 г., постановена по нохд №1743/2018 г. Старозагорски районен съд
е признал подсъдимия Д.Х.Д. за виновен в това, че на 07.12.2015 г., в гр. Стара Загора,
причинил средна телесна повреда на Н.Т.Б., изразяваща се в контузия на лявото
коляно – оток на лявото коляно, излив в лявата колянна става, частично
разкъсване на медиалната колатерална връзка в областта на бедреното й залавно
място, което причинило трайно затруднение в движението на долния ляв крайник,
поради което и на основание чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с
чл..54 от НК го осъдил на „лишаване
от свобода” за срок от шест месеца, като по отношение на обвинението, че с
деянието било причинено „старо
скъсване (разнищване) на предната кръстна връзка на лявото коляно” го признал за невинен и на основание
чл.304 от НПК го оправдал по обвинението в тази част.
С постановената
присъда районният съд, на основание чл.66, ал.1 от НК, отложил така
определеното наказание „лишаване от свобода” за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С постановения
съдебен акт Д.Х.Д. е осъден да заплати на частния
обвинител и гражданския ищец Н.Т.Б. сумата от
4000.00 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени от
деянието неимуществени вреди, както и сума в размер на 800.00 (осемстотин
лева), представляваща направени разноски по делото за възнаграждение на
повереник, като за разликата от 4 000.00 лв. /четири хиляди лева/, до пълния предявен размер на гражданския иск
за сумата от 15 000.00 лв. (петнадесет хиляди лева), отхвърлил иска, като
неоснователен.
Съдът е възложил на подсъдимия
Д.Х.Д. направените по делото разноски.
Против така постановената Присъда е постъпила жалба от адв. Б.Т., в качеството
на упълномощен защитник на подсъдимия Д., в която се излагат доводи относно
незаконосъобразност и необоснованост
на атакуваната присъда, постановена в
противоречие със събраните по делото доказателства. Искането, което се прави с жалбата, е за
отмяна на постановената присъда и
постановяване на нова, с която да бъде признат подсъдимият Д.Д. за невинен и оправдан, а предявеният
граждански иск – отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните,
доказателствата по нохд №1743/2018 г. на Районен съд Стара Загора и извърши
цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, в кръга на правомощията
по чл.314, ал.1 НПК, намери за установено следното:
Първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на задълженията по чл.13 и чл.14 НПК за обективно, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като за всички фактически
обстоятелства, включени в предмета на доказване и значими за съставомерността
на деянието, са събрани относимите и допустими доказателства в обем, позволяващ
стабилност на фактическите изводи.
Извършен е цялостен доказателствен
анализ, въз основа на който са изведени правилни фактически изводи. Настоящата
инстанция приема за установени следните фактически обстоятелства:
Частният обвинител и
граждански ищец Н.Б. и подсъдимият Д.Д. живеели в жилищна кооперация, находяща
се в гр.Стара Загора, на ул.„М.М.Кусев” № 58, като последният изпълнявал ролята
на домоуправител на блока. През месец ноември 2015 г. започнало саниране
на жилищния блок, като подсъдимият отговарял за документацията във връзка с
извършваните ремонтни дейности.
На 07.12.2015 г. свидетелят
Н.Б. видял св. Иван Станчев, който имал разрешение да натовари в превозното
средство на свидетеля Михалев старата демонтирана дървена дограма, срещу което
да премахне храстите пред блока. Когато свидетелят Б. видял С. да товари
дограмата на товарен автомобил „Жук”, констатирал, че храстите в градината пред
блока не са премахнати и след като го попитал
защо не е сторил това, свидетелят С. обяснил, че подсъдимият не му позволил, тъй
като храстите били засадени от него.
В този момент пред
входа излязъл подсъдимият и Б. отишъл при него да го пита за храстите, както и
за провеждащия се ремонт. Двамата се скарали, като Б. хванал Д. за дрехите и го
разтърсил, след което двамата се „вкопчили“ един в друг, като се държали „ревер
за ревер”. В този момент от входа излязъл свидетелят П. и виждайки ги какво
правят, им направил забележка, че са големи хора и се опитал да ги отдалечи
един от друг. Докато бил обърнат към свидетеля П., свидетелят Б. бил ритнат в
левия крак, в областта на коляното, от подсъдимия Д.. Вследствие на нанесения
удар се чуло изпукване и Б. изплакал от силната болка, казвайки пред съседа си
П., че с ритника на подсъдимия вероятно отново му е скъсан минискуса, тъй като имал
стара травма в областта на лявото коляно. След нанасянето на удара подсъдимият
се отдалечил от мястото на деянието.
На същия ден
пострадалият Б. бил прегледан от лекар, който му изписал лекарство за мазане.
След няколко часа крайникът започнал да се обездвижва, появил се и оток
/подуване/, съпътствани от „ужасни болки”. Дни по-късно бил направен
ядрено-магнитен резонанс, като не е осъществявана оперативна интервенция.
За установяване на
нанесеното травматично увреждане на пострадалия Б. са назначени
съдебномедицинска експертиза, изготвена от съдебен лекар и допълнителна
експертиза, извършена от лекар-ортопед и съдебен лекар. От заключенията им се
установява, че на 07.12.2015 г. пострадалият Н.Б. получил контузия на лявото
коляно – оток на лявото коляно, излив в лявата колянна става, както и частично
разкъсване на медиалната колатерална връзка в областта на бедреното й залавно място.
Тази контузия е причинила трайно затруднение на движенията на долния ляв
крайник за период по-дълъг от 30 дни.
От направеното при
изслушване на вещото лица уточнение в хода на съдебното следствие е установено,
че описаното като „старо скъсване (разнищване) на предната кръстна връзка на
лявото коляно” не е причинено по време на инкриминираното деяние - на
07.12.2015г.
Старозагорският
районен съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите от предмета на
доказване въз основа на цялостен анализ на следните доказателствени източници -заключенията
на вещите лице, показанията на свидетелите Б., Петев, Станчев, дадени по време
на съдебното следствие, както и показанията от досъдебното производство на
свидетелите П. и С., приобщени по реда
на чл.281 от НПК.
Правилно са
кредитирани с доверието на съда показанията на пострадалия Б., на свидетеля П.,
както и на свидетеля С. като логични, взаимно допълващи се и намиращи се в
съответствие със заключенията на вещите лица.
От показанията на
свидетеля П. се установява, че Б. възкликнал: „Той ме ритна, сигурно ми скъса
връзка, не го ли видя, че ме ритна”, както и че докато ги разтървал бил между
двамата /подсъдимия и пострадалия/ и не гледал надолу към краката, поради което
не видял самото ритане на коляното на пострадалия. Така депозираните показания на
свидетеля П. потвърждават показанията на пострадалия относно времето, мястото и
начина, по който му били причинени телесните увреждания. Показанията на свидетеля
С., който няма родствени отношения със страните по делото, от съдебната фаза и тези
от досъдебното производство сочат, че
същият лично възприел как възрастният мъж /подсъдимият/ ритнал в коляното
младия мъж –пострадалия Б.. Оценката
на първостепенния съд на показанията на М. И. П., дадени пред друг съдебен
състав и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК, като недостоверни се
споделя от настоящия съдебен състав. На първо място те се подкрепят единствено
от обясненията на подсъдимия, а от друга страна са лишени от всякаква житейска логика. Не може да се приеме за достоверно поведението
на свидетелката, която след като вижда, че подсъдимият Д.Д., с когото били в
близки отношения, е удрян с юмруци в главата от Н.Б., не се намесва по никакъв начин, а се
прибира в апартамента безучастно. В контекста на казаното, не могат да се приемат
за достоверни и обясненията на подсъдимия,
че нанесеният от него удар с крак в коляното на Б. бил защитна реакция срещу
нанесените му удари с умруци по главата от свидетеля Б..
Показанията на
свидетелите К.А. и Х. М. не допринасят за изясняване на обективната истина, тъй
като те заявяват пред съда, че не са били свидетели на конфликта между страните.
При правилно установените факти първостепенният
съд е приел, че на 07.12.2015 г. в гр.
Стара Загора Д.Д. причинил средна телесна повреда на Н.Т.Б., изразяваща се в
контузия на лявото коляно – оток на лявото коляно, излив в лявата колянна става,
частично разкъсване на медиалната колатерална връзка в областта на бедреното й
залавно място, което причинило трайно затруднение в движението на долния ляв
крайник, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
При преценка на субективната
страна на деянието, правилно е прието, че умисълът на извършителя е пряк, тъй
като подсъдимият Д. нанесъл удар с крак в областта на лявото коляно на
пострадалия именно с цел да му причини травматично увреждане. Този извод се обосновава
от самото поведение на подсъдимия и от факта, че ударът с крак бил нанесен със сила, в резултат на което реакцията на Б., възприета от св. Петев, била
спонтанна и пострадалият изпитвал силна
болка от причиненото му увреждане.
Така определената правна квалификация
на деянието на подсъдимия Д. е правилна и не са налице основания за изменението
й.
При определяне на
вида и размера на наказанието съдът се съобразил с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, както и с всички
обстоятелства, визирани в чл.54 от НК.
Правилно са отчетени
като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, липсата на данни за предходни противообществени прояви
на дееца, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.
наказанието му.
Наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода при наличие само
на смекчаващи отговорността обстоятелства в размер на шест месеца, с прилагане
института на условното осъждане е справедливо и настоящият съд счита, че със
същото ще се постигнат целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК.
Произнасяйки се по
предявения граждански иск, съдът е приел,
че на пострадалия Б. в резултат на извършеното от подсъдимия Д. деяние са
причинени неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. При определяне
размера на обезщетението първоинстанционният съд е съобразил вида и характера
на телесната повреда, обстоятелствата при които е причинено увреждането,
времето на оздравителния процес и критериите за справедливост, визирани в Закона за задълженията и договорите.
Именно поради това настоящият съдебен състав счита, че размерът, в който е
уважен гражданския иск, а именно 4000
/четири хиляди/ лева е достатъчен, за да
възмезди причинените на пострадалия неимущствени вреди от престъплението,
изразяващи се в болки и страдания, а в останалата му част до размера на 15 000.00 лева е неоснователен.
С оглед всичко изложено по-горе,
постановената първоинстанционна присъда е правилна и като такава следва да бъде
потвърдена.
Водим от изложеното
и на основание чл.338 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№160/22.11.2018 г., постановена по нохд №1743/2018 г. Старозагорски районен
съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.