Определение по дело №1031/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

намери за установено следното:

Образувано е по повод депозирана частна жалба от П. Т. Т. от гр. Г. Д. срещу определение № 1953/07.06.2013г. постановено по ч.гр. дело № 622/2012г. по описа на РС Г. Д., с което е оставена без уважение молбата за спиране принудителното изпълнение по изп. дело № *190 по описа на ЧСИ В Т с район на действие - ОС Б., образувано въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, издадени по ч.гр. дело № 622/2012 г. по описа на РС - Г. Д.. Излага противоречиви доводи и съображения, които съдът възприема като искане да бъде отменено обжалваното определение.

Постъпил е в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК отговор кредитора – заявител ОТ “. " /. Е., със седалище и адрес на управление: гр. С., район "С", ул. 1., вписана в търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК , (стара регистрация: вписано в Регистъра на търговските дружества на Софийски градски съд под № 18414, том 230, стр.38, по ф.д. № 14195/1994), представлявана от А - Изпълнителен директор и М-Прокурист, чрез пълномощника им адвокат Е П Щ,

Излагат се доводи за неоснователност на частната жалба. Желае, съдът да потвърди атакуваното определение.

Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба, доводите и съображенията, изложени в нея и в отговора, и като разгледа и прецени приложените по делото доказателства, намира частната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

По процесуалната допустимост на частната жалба:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и във визирания в чл.275, ал.1 от ГПК срок.

По основателността на частната жалба:

Преценявайки обжалваното определение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК, въззивният съд счита определението за валидно и допустимо.Определението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Същото отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на искане по реда на чл.420, ал.2 от ГПК и същото е надлежно упражнено.

Преценявайки обжалваното определение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК, въззивният съд счита определението за законосъобразно. Постановено е при липса на предпоставките за спиране на изпълнителното производство, визирани с разпоредбата на чл.420, ал.1 и ал. 2 от ГПК.

Съображенията за този извод са следните:

В настоящия случай е подадено възражение, с което се твърди, че длъжникът не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, направено е и искане за спиране на принудителното изпълнение. Спазен е визираният в чл.419, ал.1 от ГПК срок. Спазването на срока е удостоверено чрез Покана за доброволно изпълнение.

От фактическа страна се установява, че ч.гр. дело № 622/2012г. по описа на РС Г. Д. е образувано по заявление на „Р. (България) Е. с искане да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист за посочените в него суми срещу длъжника, жалбоподател в настоящото производство, П. Т. Т.. Представени са към заявлението писмени доказателства, в т.ч. договор за банков кредит и извлечение от счетоводните книги на “. /." Е. по чл.417, т.2 от ГПК.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.420, ал.1 от ГПК изрично посочва, че възражението на длъжника не спира принудителното изпълнение в случаите, в които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.1 – 8 от ГПК. От това правило са уредени две изключения – когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД или когато искането за спиране, е подкрепено с убедителни писмени доказателства. В първия случай спирането е задължително, а във втория съдът не е длъжен, но може да спре изпълнението.

В настоящия случай се касае за издаване на заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги, с което се установява вземане на банка – чл. 417, т. 2 предл. трето от ГПК. От тук следва, че подаването на възражение от длъжника срещу заповедта не спира автоматично принудителното й изпълнение. Такова спиране може да настъпи само, ако е налице една от двете предвидени в разпоредбата на чл.420 от ГПК хипотези.

А от материалите по делото се установява, че жалбоподателката нито е представила надлежно обезпечение по смисъла на чл. 180 и 181 от ЗЗД, нито е представила убедителни писмени доказателства.

По изложените съображения обжалваното определение е законосъобразно. Частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.

Водим от горното и по реда на чл.278 от ГПК, във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.420, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1953/07.06.2013г. постановено по ч.гр. дело № 622/2012г. по описа на РС Г. Д., с което е оставена без уважение молбата за спиране принудителното изпълнение по изп. дело № *190 по описа на ЧСИ В Т с район на действие - ОС Б., образувано въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, издадени по ч.гр. дело № 622/2012 г. по описа на РС - Г. Д..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: