Решение по дело №141/2024 на Административен съд - Велико Търново

Предмет на касационното производство е Решение № 2 / 19.01.2024г., постановено по НАХД № 20234150200152 по описа на СРС за 2023г., с което е отменено Наказателно постановление № BG26122022/4000/Р8-1304 / 08.06.2023г., издаден от Директора на Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на М. Ф. Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800лв. на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.

 

Касационното производство е образувано по жалба на Директора на Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, в която се твърди, че решението е постановено при нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата, установяващи по безспорен начин извършеното административно нарушение – движение на пътно превозно средство в обхвата на платената пътна мрежа без заплащане на дължимите пътни такси. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на електронния фиш. Претендират се разноски.

Ответникът изразява писмено становище за правилност и законосъобразност на оспорения съдебен акт. Моли за оставяне в сила на решението на Районен съд Велико Търново и присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на решението.

 

В хода на въззивното производство са установени следните факти – на 26.12.2022г. пътно превозно средство с рег. № [рег. номер], представляващо товарен автомобил, пристига на граничен контролен пропускателен пункт Русе – Дунав мост, като при проверка от контролните органи е установено, че това превозно средство е засечено на 12.12.2022г. да се движи по път I-3, км.25+271, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата такса. На водача е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено и процесното наказателно постановление, без събиране на допълнителни доказателства.

В хода на съдебното производство пред въззивния съд са представени писмени и гласни доказателства за наличие на хипотезата на чл.179, ал.3г от ЗДвП – повреда на монтираното в автомобила устройство за подаване на данни, своевременно уведомяване за тази повреда, заплащане на дължимата тол такса посредством закупуване на маршрутна карта и подмяна на устройството.

Въз основа на така събраните доказателства въззивният съд приема, че липсва осъществен състав на административно нарушение с оглед представените доказателства за заплащане на тол такса, липсва субективния елемент на деянието и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила като не е посочена нарушената правна норма. По тези съображения наказателното постановление е отменено.

Настоящият състав намира изводите на районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление за съответни на доказателствата по делото и материалния закон.

Видно от доказателствата по делото налице е хипотеза на наличие на сключен договор от превозвача и поставено бордово устройство, повреда на това бордово устройство, последваща смяна на устройството и заплащане на тол таксата след установяване на повредата посредством закупуване на маршрутна карта. При тези доказателства правилен е извода на съда както за липсата на виновно поведение на наказаното лице, така и за липсата на състав на административно нарушение.

За пълнота на изложението следва да се отбележи следното:

Административно наказващият орган не е извършил проверка и не е представил доказателства относно наличието на административно нарушение и неговия автор. Липсват събрани доказателства, че на 12.12.2022г. транспортното средство, заснето от системата за контрол е управлявано именно от М. Ф. Б.. Независимо от липсата на оспорване на това обстоятелство от въззивника, преди издаването на наказателното постановление не са събирани доказателства, че именно Б. е управлявал камиона по време на нарушението. Такива доказателства не са представяни и пред съдебната инстанция, като дори управителя на собственика на превозното средство в показанията си заявява, че не си спомня кой е управлявал през процесния ден.

След като заплащането на тол такса е възможно по два различни начина, то преди издаването на наказателното постановление административно наказващия орган следва да извърши проверка за заплащане на тези такси и по двата възможни способа. В конкретния случай проверка дали дължимата за превоза тол такса е заплатена посредством закупуване на маршрутна карта не е извършвана, поради което и не е установено наличието на хипотезата на чл.179, ал.3г от ЗДвП.

По изложените съображения настоящият състав намира наказателното постановление за издадено в нарушение на материалния закон, поради което и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2 / 19.01.2024г., постановено по НАХД № 20234150200152 по описа на СРС за 2023г.

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати на адвокат Р. Н. Р. от Адвокатска колегия Плевен сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща възнаграждение за адвокат по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.