№ 15013
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20241110106409 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетната И. И. И., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Н. Т. К., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал.
2 СК срещу И. В. И., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете, от 250,00 лв. на 650,00 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба /06.02.2024 г./.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е задължен по
силата на влязло в сила на 15.04.2021 г. протоколно определение № 20096011/15.04.2021 г.
по гр.д. № 16435/2021 г. на СРС, 117-ти състав, да й заплаща месечна издръжка в размер на
250,00 лв., считано от 15.04.2021 г. Сочат се увеличени нужди на ищцата предвид изминалия
период от време от определяне на предишния размер на издръжката и израстването й. Сочат
се нужди, включително и за обучение, спорт, лечение и други.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
иска за размер над 320,00 лв. месечно, поради липса на възможност ответникът да заплаща
издръжка в увеличен размер предвид възможностите си, както и предвид наличие на други
негови алиментни задължения.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
1
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Между страните не е спорно, а и се установява от представеното по делото удостоверение
за раждане /л. 5 от делото/, че ищцата И. И. И., ЕГН **********, е малолетна към датата на
подаване на исковата молба, а и към датата на устните състезания по делото, като нейни
родители са Н. Т. К., ЕГН **********, и И. В. И., ЕГН **********. Следователно
ответникът, като баща на малолетната ищца по делото, е задължен да й дава издръжка.
Съгласно протоколно определение № 20096011/15.04.2021 г. по гр.д. № 16435/2021 г. на
СРС, 117-ти състав, влязло в сила на 15.04.2021 г. /л. 6-7 от делото/, ответникът е задължен
да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано от 15.04.2021 г. От
определяне размера на издръжката на ищцата са изминали повече от три години, като към
датата на устните състезания същата е на 11 години. Съдът намира, че израстването на
ищцата в периода от определяне предишния размер на нейната издръжка само по себе си
води до увеличаване на необходимите средства за издръжката й.
Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната възраст /за храна, дрехи, училищни
нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на
майката, в което тя се отглежда, се установява от самия факт на биологичното й
съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 233,25 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото
се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран
минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не
общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на претенция за
издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо. По делото се установява, че
ответникът има още две малолетни деца /удостоверения за раждане на л. 25-26 от делото/.
2
Същият в периода от м. 01.2023 г. до м. 12.2023 г. е получил средномесечно нетно трудово
възнаграждение от правоотношение със СДВР в размер на 3 005,07 лв. /л. 40 от делото/. От
справка от НАП на л. 66-67 от делото, се установява, че в периода от 01.01.2024 г. до
28.05.2024 г. за ответника няма данни за регистрирани трудови договори и за подадена
декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице, като са налице данни за
осигуряване от „Централно ведомство 1“. Майката на ищцата се установява също да има
още едно малолетно дете /удостоверение за раждане на л. 71 от делото/. Видно от справка от
НАП на л. 64-65 от делото, майката на ищцата няма регистрирани трудови договори и
подадени данни за получени доходи и осигуряване на основание трудови и извънтрудови
правоотношения, както и като самоосигуряващо се лице в периода от 01.01.2024 г. до
30.05.2024 г. Ищцата се установява да е диагностицирана с главоболие към 10.03.2023 г.,
като състоянието е диагностицирано като съществуващо и към 06.03.2024 г., като й е
предписана терапия, включително е извършвано и рентгеново изследване и компютърна
томография /л. 72-80 от делото/. И другите малолетни деца се установява да са боледували
от различни по своя характер заболявания, за което им е било предписано лечение.
Останалите представени по делото доказателства съдът не обсъжда, доколкото ги намира за
негодни да установят фактите, за доказване на които са представени или са неотносими към
процесния период на доказване.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищцата от издръжка с оглед
възрастта й, здравословното й състояния, установеният по делото размер на доходите на
нейните родители, както и установените алиментни задължения на всеки от тях, намира, че
искът се явява основателен до 470,00 лв. месечно, до който същият следва да бъде уважен, а
в останалата част – до пълния предявен размер от 650,00 лв. месечно, следва да бъде
отхвърлен.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2024 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
И двете страни претендират присъждане на разноски. С оглед изхода на делото на ищцата
се следват такива с оглед уважената част от иска, а на ответника – с оглед отхвърлената част.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна разноски,
направата на които се установява в размер на 750,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. В тази връзка и по повод възражението на ответната страна по повод
роднинската връзка между законния представител на ищеца и процесуалния му
представител съдът намира за нужно да отбележи, че чл. 38 ЗАдв предвижда възможност, но
не и задължение за предоставяне на безплатна правна помощ. В представения договор за
3
правна защита и съдействие е посочено, че възнаграждението на адв. Б. е платено изцяло и в
брой, като договорът служи като разписка за платената сума. В това производство съдът не
може да обсъжда неясно възражение за евентуална симулация. Съдът следва обаче да се
произнесе по направеното възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
на възнаграждението на процесуалния представител на ищцовата страна, като намира
същото за основателно предвид действителната фактическата и правна сложност на делото,
обичайна за този вид дела, както и проведените по делото два броя открити съдебни
заседания с участие на процесуалния представител на ищцовата страна, като намира, че
възнаграждението следав да бъде намалено до размера, установен в чл. 7, ал. 1, т. 6 НМРАВ
– 500,00 лв., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 275,00 лв. На следващо място, съдът не споделя аргументите,
изложени от процесуалния представител на ищцовата страна относно дължимостта на
разноски в полза на насрещната страна с оглед отхвърлената част от иска за издръжка, като
намира, че такива се дължат за неоснователната част от предявената претенция /така -
определение № 113/29.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3125/2020 г., III г.о., определение №
336/29.09.2017 г. по ч. гр. д. № 3288/2017 г. на ВКС, III г.о., определение № 650/07.10.2013 г.
по ч. гр. д. № 5576/2013 г. на ВКС, IV г.о. и др./. Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал.
1, т. 2 ЗАдв и чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовата страна дължи и следва да бъде осъдена да заплати
на процесуалния пълномощник на ответника – адв. М., адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатно адвокатска помощ на ответника, което съдът определя на 225,00 лв.
/предвид минималния размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 1, т. 6 НМРАВ,
действителната фактическа и правна сложност на делото, подадения отговор на исковата
молба и проведените два броя открити съдебни заседание с участие на процесуалния
представител на ответника/. Съдът не може да извърши компенсация на разноските
съобразно заявеното искане от ответната страна, доколкото разноските по чл. 78, ал. 3 ГПК
се дължат в полза на процесуалния представител, не на страната. На основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 316,80 лв. -
държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка. Ищците по иск за
издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната такса по делото за
отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от И. В. И., ЕГН **********, определена по силата на протоколно определение №
20096011/15.04.2021 г. по гр.д. № 16435/2021 г. на СРС, 117-ти състав, влязло в сила на
15.04.2021 г., в полза на И. И. И., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Н. Т. К., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК И. В. И., ЕГН **********, да
4
заплаща на И. И. И., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител
Н. Т. К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 470,00 лв., считано от 06.02.2024 г.
/датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от
470,00 лв. до пълния предявен такъв от 650,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. В. И., ЕГН **********, да заплати на И. И.
И., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Н. Т. К., ЕГН
**********, сума в размер на 275,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв и чл. 78, ал. 3 ГПК И. И. И., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Н. Т. К., ЕГН **********,
да заплати на адв. К. п. М., САК, личен № ,,,, сума в размер на 225,00 лв., представляваща
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И. В. И., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 316,80 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5