№ 13036
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110118481 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от К. И. К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, съдебен адрес: ***, чрез адв. К. П. К., срещу Т.С. Е, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** с петитум да бъде установено по отношение на
ответника, че ищеца не му дължи сума в размер на 54.89 лева - главница, ведно със
законната лихва от 02.11.2020г. до датата на окончателното вземане, както и сума в размер
на 5 лева - държавна такса за издаване на изп. лист, за които суми е издаден изпълнителен
лист по гр.д. № 37342 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 113 състав, въз основа на
който е образувано изп. дело № ***/2025г. по описа на ЧСИ М.Б..
Твърди се, че съгласно влязло в сила Решение № 20227465/16.10.2020г. по гр.д № 37342
по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 113 състав, ищецът следвало да заплати на Т.С.
Е сума в общ размер на 1195.56 лева (изчислена към датата на плащане - 02.11.2020г. ), която
включвала:
1) 520.15 лева - главница или стойност на неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2016г. до 30.04.2017г.;
2) 91.76 лева - лихва за забава върху главницата, считано от 15.09.2016г. до
13.06.2019г.;
3) 71.38 лева - законната лихва върху главницата в размер на 520.15 лева от
28.06.2019г. до 02.11.2020 г. или датата на окончателното изплащане на главницата;
4) 12.12 лева- дялово разпределение за периода м. 05.2016г.-м.04.2017г.;
5) 3.06 лева - мораторна лихва за периода м. 05.2016г.-м.04.2017г.
4) 497.09 лева - съдебни разноски;
Със същото влязло в сила решение Решение Т.С. Е било осъдено да заплати на К. К.
сума в размер на 54.89 лева.
С нарочна молба, изпратена до Т.С. Е на 02.11.2020г. ищецът е уведомил дружеството,
че прихваща двете вземания. като приложил вносна бележка от 02.11.2020г. за 1140.67 лева
(дължимата разлика след извършеното прихващане) с основание „пог. зад-я, аб. №***, по
1
реш.№20227465 16.10.2020 г., ГД 37342 2019 г. СРС 113“. Поддържа се, че с плащането на
сумата от 1140.67 лева и с прихващане на сумата 54.89 лева К. К. е погасил изцяло
задълженията си към Т.С. Е
Сочи се, че независимо от плащането, Т.С. Е се е снабдило с изпълнителен лист, въз
основа на който е образувало срещу ищеца ИД № ***/2025г. по описа на 401 М.Б. за цялото
вземане.
Ищецът сочи, че получил на мейл съобщение от съдебния изпълнител, с което дългът е
актуализиран с Разпореждане от 19.03.2025г., като актуалният размер е:
-54.89 лева — главница, ведно със законната лихва от 02.11.2020г. до датата на
окончателното вземане, която до момента е 28.38 лева;
-150 лева — юрк. възнаграждение по изп. дело;
-5 лева - държавна такса за издаване на изп. лист;
-134.40 лева — авансови такси по т. 29а от ТТР към ЗЧСИ;
-28.59 лева — такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ;
Дългът бил актуализиран въз основа на молба, депозирана от ответника по
изпълнителното дело, в която признава, че е получил плащането, но не признава погасяване
на задължението в размер на 54.89 лева, доколкото към молбата, която доверителят е
изпратил на 02.11.2020г. (признава получаването й) не бил приложен оригинал па
изпълнителния лист, каквато била практиката на дружеството, за да признае извършеното
прихващане.
Поддържа се, че изявлението за прихващане е достигнало до ответното дружество и
това се признава в молбата на Т.С. Е, депозирана по ИД № ***/2025г. по описа на ЧСИ М.Б.
с вх. № 15169/17.03.2025г. За втори път ответникът бива уведомен за извършеното
прихващане и в хода на изпълнителното дело - прихващането настъпва автоматично от
момента, в който двете насрещни вземания са станали ликвидни и изискуеми. Сочи се, че
всички законови условия за валидност на прихващането са изпълнени и задължението в
размер на 54.89 лева, е погасено преди образуване на изп. дело. Ответникът няма основание
да претендира същото, както и държавната такса в размер на 5 лева, платена за издаване на
изпълнителен лист за погасено преди издаване па листа задължение.
В условие на евентуалност - с исковата молба отново се прави изявление за
прихващане на двете подробно описани по-горе суми.
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се оспорва
като неодпустим и неоснователен
Не се спори, че между страните се е развило съдебно производство и е постановено
влязло в сила Решение № 20227465/16.10.2020г. по гр.д № 37342 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 113 състав, с което ищецът е осъден да заплати на ответника
посочените в исковата молба суми.
Не се спори и, че с платежно нареждане от 02.11.2020г. ищецът е извършил плащане в
общ размер на 1140,67 лева с основание: „пог. зад-я, аб. №***, по реш.№20227465 16.10.2020
г., ГД 37342 2019 г. СРС 113“.
Поддържа се, че с така направеното плащане е извършено погасяване по реда на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД: 497.9лева - съдебни разноски; 71,38 лева - законна лихва върху главницата от
520,15 лева - изчислена за периода от 28.06.2019г. до 02.11.2020г.; 94,82 лева - мораторна
лихва; 477,38 лева - част от дължимата сума в общ размер на 532,27 лева, дължима за
топлинна енергия за периода 01.05.2016г. до 30.04.2017г. и дялово разпределение за периода
2
от 05.2016г. до 04.2017г. по отношение на топлоснабден имот с аб. № ***.
След направеното погасяване по реда на чл. 76. ал. 2 ЗЗД остатъкът от задължението на
ищеца е както следва: 54.89 лева - остатъкът от главницата в общ размер на 532.27 лева,
дължима за топлинна енергия за периода 01.05.2016г. до 30.04.2017г. по отношение на
топлоснабден имот с аб. № *** и такса за услугата дялово разпределение за периода от
05.2016г. до 04.2017г.; Законна лихва върху сумата от 54.89 лева от 02.11.2020г. до
окончателното изплащане.
Излагат се доводи, че дружеството не признава така твърдяното извънсъдебно
прихващане. Сочи се, че ищецът е инициирал производство за издаване на изпълнителен
лист за присъдените в негова полза с Решение № 20227465 от 16.10.2020г. по гр.д. №
37342/2019г. по описа на СРС, 113 с-в, суми. В този смисъл възраженията за извършено
материалноправно прихващане са безпредметни, доколкото пред последния стои отворена
възможността за образуване на изпълнително дело срещу дружеството. Поддържа се, че
прихващане за част от дължимите суми в настоящия случай не може да бъде извършено,
доколкото такъв способ в изпълнителния процес не е предвиден. Допускането на
възможност за прихващане в изпълнителното дело значително би затруднило
производството по индивидуално принудително изпълнение, като в същото време ще доведе
до съществена промяна в правомощията на съдебния изпълнител, с каквито той
понастоящем не разполага.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа и
правна страна следното:
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че:
- че между страните се е развило съдебно производство и е постановено влязло в сила
Решение № 20227465/16.10.2020г. по гр.д № 37342 по описа за 2019г. на Софийски районен
съд, 113 състав, с което К. И. К., е осъден да заплати на Т.С. Е, на основание чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, сумата от 520.15 лв. – главница за доставена в
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. топлинна енергия в имот с абонатен № ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2019 г. до изплащане на вземането,
сумата 91.76 лв. – лихва за забава върху главното вземане за периода от 15.09.2016 г. до
13.06.2019 г., сумата 12.12 лв., представляваща цена за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. и сумата 3.06 лв. – мораторна лихва
за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 497.09
лв., представляваща разноски по делото пред СРС. Със същото решение Т.С. Е е осъдено да
заплати на К. И. К., сумата от 54.89 лв. – разноски по делото.
- че с платежно нареждане от 02.11.2020г. ищецът е извършил плащане в общ размер на
1140,67 лева с основание: „пог. зад-я, аб. №***, по реш.№20227465 16.10.2020 г., ГД 37342
2019 г. СРС 113“.
С нарочна молба от 02.011.2020 г. ищецът отправя към Т.С. Е на 02.11.2020г.
изявление, че уведомява дружеството, че прихваща двете вземания, като е приложил вносна
бележка от 02.11.2020г. за 1140.67 лева (дължимата разлика след извършеното прихващане) с
основание „пог. зад-я, аб. №***, по реш.№20227465 16.10.2020 г., ГД 37342 2019 г. СРС 113“
и поддържа, че с плащането на сумата от 1140.67 лева и с прихващане на сумата 54.89 лева е
погасил изцяло задълженията си към Т.С. Е.
С писмо рег. индекс и дата Г-24864б/08.12.2020 г. ответното дружество уведомява
ищеца, че в отговор на писмо с вх. №Ж-24864?03.11.2020 г. постъпилото плащане ще бъде
отразено по съдебна преписка с ID 149113.
На 12.12.2024 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила Решение
3
№ 20227465/16.10.2020г. по гр.д № 37342 по описа за 2019г. за сумите 520.15 лв. – главница
за доставена в периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. топлинна енергия в имот с абонатен
№ ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2019 г. до изплащане
на вземането, сумата 91.76 лв. – лихва за забава върху главното вземане за периода от
15.09.2016 г. до 13.06.2019 г., сумата 12.12 лв., представляваща цена за предоставена услуга
дялово разпределение за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. и сумата 3.06 лв. –
мораторна лихва за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г, 497.09 лв., представляваща
разноски по делото пред СРС.
По молба на взискателя Т.С. Е с вх. №03622/22.01.2025 г. е образувано изп.дело
№2025*** по описа на ЧСИ М.Б.. С молбата взискателят е възложил на съдебния
изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението.
На 10.03.2025 г. по изпълнителното дело е депозирана молба с вх. №13536/10.03.2025 г.
от К. И. К., с която се моли изп. дело да бъде прекратено. Изложени са доводи, че с нарочна
молба, изпратена до Т.С. Е преди образуване на изп. дело, К. е заявил, че е заплатил сумата
от 1140.67 лева, за което е представено платежно нареждане. Направено е и възражение за
прихващане със дължимата от Т.С. Е сума в размер на 54.89 лева, поради което чрез плащане
и прихващане е погасено задължението по изп. лист още преди образуване на изп. дело.
Препис от молба с вх. №13536/10.03.2025 г. е изпратена на Т.С. Е от съдебния
изпълнител и е получена на 12.03.2025 г.
С молба вх. №15619/17.03.2025 г. Т.С. Е признава извършеното плащане като сочи, че
остава дължим остатък от 54.89 лева- главница, ведно със законна лихва от 02.12.2020 г. до
окончателното плащане. Заявява се, че прихващането, извършено от длъжника не е
признато от дружеството, тъй като с молбата не е представен оригинал на изп. лист, издаден
в полза на ответника по гр.д. №37342/2019 г. по описа на СРС.
Съгласно чл. 103 от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. Налице са две форми - материалноправно (извънсъдебно)
възражение за прихващане и съдебно възражение за прихващане.
При материалноправното прихващане, двете насрещни вземания трябва да са
еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация, от който
момент двете вземания се считат за погасени- Решение № 135 от 07.06.2019 г. по гр. д. №
4273/2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение.
Компенсацията се извършва чрез упражняване на потестативно право, като
изявлението трябва да достигне до знанието на своя адресат /арг. чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД/,
каквото безспорно е налице към 02.11.2020 г.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №2 от 18.03.2022 г. по тълк.д. №2/2020 г.
на ОСГТК на ВКС потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на
прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните
вземания до размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които
индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер. Извършено извън
процеса, т.нар. в практиката и доктрината „извънсъдебно прихващане“, изявлението е
безусловно. За да породи действие, трябва да достигне до адресата. Когато ответникът се
позовава на погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, а
съдът приеме, че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално
заявено възражение за съдебно прихващане. Съдът зачита правното действие на
изявлението, когато правото на прихващане е осъществено в процеса, но и когато то се е
осъществило извън процеса. Чл. 298, ал. 4 ГПК не разграничава двете хипотези. Действието
на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото
от тях, винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се
4
извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо.
Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия - в процеса или извън него - е
без значение за обратното действие на погасителния способ
В процесния случай са налице всички предпоставки за валидното осъществяване на
извънсъдебното възражение за прихващане към 03.11.2020 г. /към която дата ответното
дружество признава с писмо рег. индекс и дата Г-24864б/08.12.2020 г. , че е получило
уведомлението за извършено плащане от 02.11. 2020 г. но не изразява становище по
изявлението за прихващане./ Налице са две насрещни вземания по издадените
изпълнителни титули, като и двете вземания са парични.Същите са ликвидни и изискуеми-
установени са със сила на пресъдено нещо въз основа на влязло в сила Решение №
20227465/16.10.2020г. по гр.д № 37342 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 113
състав като същото се отнася и за акцесорните вземания за разноски следващи главните
задължения. Дори и да не е налице достигнало изявление за прихващане към тази дата, то
поне два пъти след това- по изпълнителното дело и по настоящото производство до
ответника достига изявление за прихващане.
Не намира каквато и да е опора в закона или съдебната практика заявеното от
страна на Т.С. Е, че не признава извършеното прихващане и това твърдение няма
никаква правна стойност.
Доколкото са налице две насрещни еднородни, ликвидни и изискуеми вземания към
момента на изявлението за компенсация, то двете вземания се считат за погасени изцяло.
Не е било налице основание за издаване на изп лист към 12.12.2024 г./доколкото всички
суми за които е бил изаден изп.лст са били погасени чрез плащане и прихващане към
03.11.2020 г./, така че сумата в размер на 5 лева за издаването му не може да се възложи в
тежест на ищеца.
Ето защо към момента на образуване на изп. дело № ***/2025г. по описа на ЧСИ М.Б..
Всички вземания по издадения изп. лист са били погасени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски за държавна такса в
размер на 50 лева. 10 лева- такси за съебно удостоверение и обезп. заповед и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. И. К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, съдебен адрес: ***, чрез адв. К. П. К., срещу Т.С. Е, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439
ГПК, че по отношение на ответника НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ за сумата в размер на 54.89 лева - главница, ведно
със законната лихва от 02.11.2020г. до датата на окончателното вземане, както и сума в
размер на 5 лева - държавна такса за издаване на изп. лист, за които суми е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 37342 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 113
състав, въз основа на който е образувано изп. дело № ***/2025г. по описа на ЧСИ М.Б.,
поради обстоятелството, че сумите по изп. лист са били погасени чрез плащане и извършено
прихващане към 03.11.2020 г., съответно не е имало основание за издаване на изп. лист и
заплащането на такса за същото действие.
ОСЪЖДА Т.С. Е, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на К. И. К.,
ЕГН: **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 360 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
5
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6