РЕШЕНИЕ
№ 21940
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110141600 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. А. Е. и Р. А. Е., за сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30662/2025г. по описа на
СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 1055.29 лева за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2022г. – 30.04.2024г., както и сумата 65.39 лева – главница за извършено дялово
разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 29.05.2025г., до окончателното изплащане, които услуги
са предоставяни за топлоснабден имот – апартамент № ...., находящ се в гр. София,
ж.к. „М.“, бл. ..., вх..., ет. .., абонатен №...;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 170.15 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2023г. – 17.05.2025г., както и сумата 15.97 лева - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г.-17.05.2025г.
Сумите се претендират от двамата ответници разделно, по ½ част спрямо всеки от тях.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците като
собственици на топлоснабдения имот и въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент № ...,
находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл. .., вх. .., ет. 1, абонатен №..., като ответниците имали
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не е
сторил. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10. 07.2016г., ответника
имал задължение за заплащане на дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на
месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от
изтичане на съответния отчетен период. Релевира, че на основание чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая ЕС, в която се намира
процесния топлоснабден имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138б ЗЕ. Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна
енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснадбяването.
Излага довод, че за имота са издадени изравнителни сметки, които прилага към исковата
молба, като акцентира, че сумите са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. При тези съображения моли
исковете да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя доказателства и прави
доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице - помагач.
Ответникът Р. А. Е. редовно уведомен за исковата молба, подава чрез адв. Н. писмен
отговор в предоставения срок, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да
има качеството на потребител на топлоснабдения имот с довод, че доказателствата не са
достатъчни за установяване на това обстоятелство, както и с довода, че няма доказателства
да е приел наследството. Навежда довод, че претенцията е недоказана, тъй като е отменена
т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
на министъра на енергетиката. Релевира, че при служебно начисляване на суми, същите са
недължими, а след като ищецът основава претенцията си на реален отчет, то присъждането
на сумите на различно основание е в нарушение на диспозитивното начало. Сочи, че няма
доказателства за изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на топлинна
енергия, и няма доказателства за отчитане на индивидуалните разпределители или за пречки
в абоната с оглед прилагане на служебно начисляване. Релевира, че ищецът следва да
представи документ за съгласие от ответника за приспадане или добавяне на суми от
2
изравнителните сметки към фактурите. Твърди, че със суми за връщане от ищеца са били
прихваната стари задължения/извън процесния период, без да има съгласие на ответника за
прихващане. Възразява по дължимостта на лихви с довода, че не е поставен в забава по
отношение на плащането на главните вземания. Оспорва да дължи на ищеца сумите за
дялово разпределение, тъй като то се извършва от трето лице, както и с довода, че не се
доказва размера на това задължение и не е спазен чл. 36, ал. 2 от ОУ. Прави възражение за
погасяване на вземането по давност във възражението си по чл. 414 ГПК. При тези
съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Ответникът Р. А. Е. редовно уведомен за исковата молба, подава чрез адв. К. писмен
отговор в предоставения срок, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
претенцията като недоказана, тъй като е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към
чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката. Релевира,
че няма данни за извършен реален отчет. Възразява по дължимостта на лихви с довода, че не
е поставен в забава по отношение на плащането на главните вземания. Оспорва да дължи на
ищеца сумите за дялово разпределение, тъй като няма основание за тяхното начисляване, то
се извършва от трето лице, както и с довода, че не се доказва размера на това задължение и
не е спазен чл. 36, ал. 2 от ОУ. Прави възражение за погасяване на вземането по давност във
възражението си по чл. 414 ГПК. При тези съображения моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД представя изисканите
документи и твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 29.10.2001г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.
„М.“, бл. .., вх. ..., на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“
ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение
на взетото решение се установява, че ЕС е сключила договор с „Техем Сървисис“ ЕООД от
06.11.2001г. Служебно известно е на съда и се извежда от публична справка в Търговски
регистър преобразуването на ФДР в „Техем Сървисис“ ЕООД. Представен по делото е също
договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР. Съгласно постановките на ТР №
2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в
етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение
на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от
услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се
съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.
От представените от третото лице – помагач на страната на ответника – ФДР „Техем
Сървисис“ ЕООД, документи се извежда, че има извършван отчет на уредите на
01.05.2022г.-30.04.2024г., който отчет носи подпис на потребител.
3
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както
и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в
АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
Топлинната енергия за отопление е разпределена по 2 броя редовно отчетени
разпределители на радиатори в кухня и стая и щранг лира с мощност 445.120Вт. Топлинната
енергия за битово горещо водоснабдяване за процесния период е по данни о редовно отчетен
водомер и съгласно т.5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020г. за топлоснабдяването. Разпределянето на топлинната енергия за сградна
инсталация е извършено съгласно зависимост, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1, т.
6.1.1. на посочената Наредба в зависимост от пълния отопляем обем – 99 куб.м. и този на ЕС
– 4653 куб.м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по
прогнозни данни, е 1132.72 лева, от които 535.02 лева за отопление на имота и за сградна
инсталация, и 597.70 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на
вземанията след изравнителните сметки възлиза на 1056.48 лева – главница топлинна
енергия, който размер е по-голям от търсения.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Установява се от представения договор за продажба на държавен имот по реда на
4
Наредбата за държавните имоти от 29.01.1991г., че правото на собственост върху апартамент
№...., на ет. ... в жилищна сграда блок №.., вход ..., гр. София, е придобито от Р. И. Е. и Р. А.
Е.. Същото обстоятелство се потвърждава от справка от Столична община, според която ап.
...., в гр. София, ж.к. М., блок .., вх. .. е закупен от Р. Е..
Представени са доказателства, от които се извежда, че върху този имот е наложена
възбрана като обезпечителна мярка на бъдещ иск срещу ответниците.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
5
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Приложените доказателства дават основание да се заключи за целите на процеса, че
ответниците Р. И. Е. и Р. А. Е. в рамките на процесния период са собственици от по ½ ид.ч.
от апартамент № 142, находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл. ., вх. , ет. , и като такива се
явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни
Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на
закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника и се извежда от
представените доказателства, тъй като с посочения по-горе договор имотът е придобит от
тях чрез правна сделка и при равни квоти съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет
на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Доказва се по делото от приетото заключение и страните не спорят, че процесният
апартамент се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа, което се установява от приетите писмени доказателства /решение
на ОС на ЕС/.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
6
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем
Сървисис“ ЕООД.
Доказа се още от експертното заключение, че за процесния имот е осъществявана
съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради това претенцията
на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява
недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките на цитираното
7
по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за възникване на
облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може
да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти,
но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
„Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват
установени по основание. Релевираното възражение, че няма облигационна обвързаност
между ФДР и ответника не се споделят, защото е налице решение на ОС на ЕС, което
обвързва индивидуалния потребител щом няма отказ от услугата, какъвто не се твърди и
няма доказателства да е направен. Освен това, стойността се дължи щом услугата е
извършена и възлиза в размер на 65.39 лева главница.
Заключението дава основание да се приеме, че монтирания в етажната собственост
топломер е годен и е преминал е метрологична проверка. Вещото лице е изследвало
необходимите документи и е дало отговор, че устройството е преминавало нужния
технически преглед, а количеството енергия е отчетено съобразно Наредбата. Заключението
дава основание да се приеме също, че имотът е топлоснабден, което страните не оспорват.
Заключението на съдебно-техническата позволява да се заключи, че начисляването на
топлинна енергия е по по реален отче както за отопление, така и за БГВ, каквито са и
приложени от ФДР. По изложените мотиви съдебният състав приема, че начисленията са
извършени правилно чрез приложение на съответния ред по Наредбата за
топлоснабдяването. Следва да се отбележи, че отмяната на част или цялата методика не
обуславя недължимост на вземането, тъй като решението, с което това е сторено, има
действие занапред, ерго към момента на изчисляване на дължимите суми методиката е
приложима.
Съобразявайки заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и при
спазване на диспозитивното начало съдът приема претенцията за доказана по основание и
размера на сумата за главница за топлинна енергия от 1055.29 лева за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № ...., находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл. ...,
вх. ..., ет. ..., абонатен №..., за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г. Основателен и доказан се
явява обусловения от главния иск – иск по чл. 86 за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, както и за главницата за дялово разпределение, доколкото същото е
извършено съобразно нормативните изисквания, вземането е изискуемо и ответникът е
изпаднал в забава по отношение плащането на главния дълг с изтичането на 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
При съобразяване, че се претендира ½ част от дължимата сума за целия топлоснабден
8
имот и период с оглед качеството на ответника на потребител, съдът приема, че дължими се
явяват следните вземания, съответни на притежаваните им част, а именно:
1. за Р. И. Е.:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката
сумата 527.65 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г. –
30.04.2024г., както и сумата 32.69 лева – главница за извършено дялово разпределение
за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК – 29.05.2025г., до окончателното изплащане, които услуги са предоставяни за
топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „М..“, бл. ...., вх. ..,
ет. 1, абонатен №....;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата 85.07 лева –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г. –
17.05.2025г.
2. за Р. А. Е.:
• на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката
сумата 527.64 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г.,
както и сумата 32.70 лева – главница за извършено дялово разпределение за периода
01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 29.05.2025г., до
окончателното изплащане, които услуги са предоставяни за топлоснабден имот – апартамент
№ ...., находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл. .., вх. .., ет. .., абонатен №..;
• на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата 85.08 лева –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г. – 17.05.2025г.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Както се посочи, приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се дължат в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението. Доколкото тези задължения
са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата
на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане
на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението. Моментът на издаване на
обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество
да промени моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са
релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност. В случая
вземанията са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за
всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура за
вземания, които са по изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци
9
през целия отоплителен сезон, без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци,
не е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за
процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би означавало да се
допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент
на погасителната давност, което противоречи на целите на института на погасителната
давност. Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни
факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка,
поради което и обвързването от ищеца на началния момент на забава в плащането не се
споделя като възможно.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2022г., а заявлението по чл. 410
ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение, е депозирано на
23.05.2025г. Вземанията, възникнали преди 23.05.2022г. обаче не се констатираха, защото
изискуемостта на вземанията за този последен месец – май 2022г. настъпва едва през юли
2022г., който период е обхванат от срока.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 и чл. 22 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86,
ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До
приключване на производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е
ангажирало доказателства за връчването на ответника на такава покана относно
заплащането на услугата за дялово разпределение, съобразно което последният не е
изпаднал в забава и не дължи на „Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1
ЗЗД или сумата от общо 15.97 лева - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.07.2022г.-17.05.2025г.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
10
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 702.29 лева, от които 76.14 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 30662/2025г. по
описа на СРС, 55 състав, и 626.15 лева – разноски в настоящото производство, включващи
26.15 лева държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответниците съобразно
уважената част от иска /1290.83 лева/ и при материален интерес /1306,80 лева/ са разноски в
общ размер на 693.70 лева, от които 75.20 лева по ч.гр.д. № 30662/2025г. по описа на СРС,
55 състав, и 618.50 лева – разноски в настоящото производство. Останалите направени от
ищеца разноски, следва да се понесат от него поради отхвърляне на исковете. Разноските се
разпределят по равно между двамата ответници.
С оглед отхвърляне на иска за лихва върху главницата за дялово разпределение право на
разноски имат ответниците. Всеки един от тях е претендирал разноски в заповедното
производство за оказано им по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА процесуално представителство, в
който случай размера на възнаграждението се определя от съда, без да е обвързан от
посочената в договора сума, и се присъждат на адвоката – в случая на адв. С. К. и адв. И. Н..
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково производство,
а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се
постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за
предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство
длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Освобождавайки
длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността
на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици,
поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя
материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право (в този
смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се
приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК е в размер на присъдения, означава да се приравни по сложност извършването
на това действие с депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в
открито съдебно заседание, каквито действия биха били извършени от процесуалния
представител при прерастване на заповедното производство в състезателно исково
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което размерът на адвокатско възнаграждение, дължимо на
11
длъжника в това производство, следва да бъде намален до минималното адвокатско
възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е определен минимален размер
на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от
Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се определи по аналогия, като се изходи
от вида на процесуалното действие. Както се изясни, процесуалното действие на адвоката се
изразява в попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на
длъжника и съдържа указания за попълването му, поради което това действие следва да се
приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. /в редакцията
към датата на сключване на договора – редакация ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2025г./ -
изготвяне на книжа и молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на
200.00 лева. В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата,
тъй като същата може да се отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към
защитата на длъжника срещу заповедта.
По гореизложените съображения този съдебен състав споделя разбирането, че
подаването на възражение по чл. 414 ГПК се приравнява като сложност на процесуално
действие по чл. 6, т. 5 НВАР и приема, че адвокатско възнаграждение на длъжника се дължи,
но размерът на му следва да се определи на сумата от 200.00 лева, позовавайки се като
ориентир на минимално дължимото възнаграждение по НМРАВ. В този смисъл са
Определение № 3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3474/2017 г. по описа на
САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021 г. по описа на СГС, IV –
"Е" въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на
СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по описа на СГС, Решение №
1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение № 260510 от
12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС, Решение № 2 от 08.01.2021 г. по в.
гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд).
Изложеното дава основание да се определяи на адв. К. и на адв. Н. адвокатско
възнаграждение в размер от по 200.00 лева за всеки от тях. Съобразно размера на
отхвърлената част от иска, дължимото им възнаграждение за всеки е в размер на 2.44 лева.
На ответниците се дължат и разноски в исковото производство. Своевременно са
претендирани разноски за адвокатско възнаграждение за оказано им по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА процесуално представителство, в който случай размера на възнаграждението се
определя от съда, без да е обвързан от посочената в договора сума, и се присъждат на
адвоката – в случая на адв. С. К. и адв. И. Н.. Възнаграждението се определя в минимален
размер от по 400.00 лева за всеки адвокат с оглед липсата на правна и фактическа сложност
на делото и провеждането му в едно о.с.з., без участието им. С оглед отхвърлената част от
иска, дължото възнаграждение на всеки адвокат е в размер на 4.88 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. А. Е., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв.
М., блок .., вх. ., ет.., ап. ..., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми, за които е издадена
на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 30662/2025г. по описа на СРС,
55 състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката
сумата 527.64 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г. –
30.04.2024г., както и сумата 32.70 лева – главница за извършено дялово разпределение
за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК – 29.05.2025г., до окончателното изплащане, които услуги са предоставяни за
топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл. .., вх. , ет.
..., абонатен №....;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата 85.08 лева –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г. –
17.05.2025г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 от Закона за задълженията за сумата
от 7.98 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г.
– 17.05.2025г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. И. Е., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв.
М., блок ..., вх. , ет. , ап. ..., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми, за които е издадена
на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 30662/2025г. по описа на СРС,
55 състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката
сумата 527.65 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г. –
30.04.2024г., както и сумата 32.69 лева – главница за извършено дялово разпределение
за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК – 29.05.2025г., до окончателното изплащане, които услуги са предоставяни за
топлоснабден имот – апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл. .., вх., ет. ,
абонатен №...;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата 85.07 лева –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г. –
17.05.2025г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 от Закона за задълженията за сумата
от 7.99 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г.
– 17.05.2025г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. А. Е., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 346.85 лева - разноски съобразно размера на
13
уважената част от иска, от които 37.60 лева по ч.гр.д. № 30662/2025г. по описа на СРС, 55
състав, и 309.25 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. И. Е., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 346.85 лева - разноски съобразно размера на
уважената част от иска, от които 37.60 лева по ч.гр.д. № 30662/2025г. по описа на СРС, 55
състав, и 309.25 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., да
заплати на адв. С. К. К., САК, съдебен адрес гр. София, ул. „В.“ № .., ет., офис..., адвокатско
възнаграждение съобразно размера на отхвърлената част от иска за оказано от адвоката на
ответника Р. А. Е. процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА по ч.гр.д. №
30662/2025г. и гр.д. № 41600/2025г. и двете по описа на СРС, 55 състав, в общ размер на 7.32
лева, от което 2.44 лева адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 30662/2025г. по описа на
СРС, 55 състав, и 4.88 лева – в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., да
заплати на адв. И. А. Н., САК, съдебен адрес гр. Благоевград, ул. „С.“ № ..., ет..., офис ..,
адвокатско възнаграждение съобразно размера на отхвърлената част от иска за оказано от
адвоката на ответника Р. И. Е. процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
по ч.гр.д. № 30662/2025г. и гр.д. № 41600/2025г. и двете по описа на СРС, 55 състав, в общ
размер на 7.32 лева, от което 2.44 лева адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 30662/2025г.
по описа на СРС, 55 състав, и 4.88 лева – в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК ..., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14