РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Пловдив, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20215300900236 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба, постъпила в Софийски
градски съд на 12.02.2021 год., подадена от „Банка ДСК“ ЕАД против ИВ. В. П. и П. АТ. П..
Производството пред СГС е прекратено с определение от 22.02.2021 год. и делото е
изпратено по подсъдност на ОС – Пловдив, пред който е образувано под номер 236/2021
год. С исковата молба са предявени искове за установяване на парични вземания по реда на
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.
Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че по силата на договор за ипотечен кредит от 18.04.2012 год. „Банка
ДСК“ ЕАД е предоставила на И.П. и П.П. сума в размер на 56 000 лв. със срок на
издължаване 360 месеца, считано от усвояването. Усвояването било осъществено на
26.04.2012 год. по разплащателната сметка на И.П..
С договора било постигнато съгласие кредитът да се олихвява с променлив лихвен
процент, който към датата на сключването му бил в размер на 9,29%. Този процент бил
формиран от БЛП от 5,69% /определен по методология на банката, включваща проследяване
на обективни фактори като цена на капитала, цена на привлечения ресурс, пазарни лихвени
индекси, лихвен риск, валутен риск, инфлационни фактори и др./ и надбавка от 3,60%.
Според чл. 7.2. при изпълнение на условията на програма „ДСК Уют“
кредитополучателите имат право на преференциален лихвен процент, а в случай на
неизпълнение на тези условия, губят право да ползват преференциалната лихвена отстъпка
от датата на неизпълнението. Според условията на посочената програма кредитополучателят
ползвал отстъпка от 0,5% за превод на работна заплата; 0,5% за ежемесечно заплащане на
1
три комунални услуги и 0,5% при сключена застраховка „живот“, докато полицата е
активна. В срока на действие на договора поради изпълнение на условията на програмата
„ДСК Уют“ лихвеният процент бил намаляван в определен период от време, но поради
последващо неизпълнение от страна на кредитополучателите, същият отново бил
възстановяван до първоначално договорения размер. Конкретният размер на приложимата
лихва в различните периоди от действието на договора е описан в уточняващата молба от
02.06.2021 год. Уточнено е също, че в срока на действието на договора не е налице
изменение на БЛП; променяна е само лихвената надбавка във връзка с изпълнението, респ.
неизпълнението на преференциалните условия, като в нито един момент тя не е
надвишавала първоначално уговорената в размер на 3,6%.
Кредитът подлежал на издължаване посредством месечни анюитетни вноски с
падежна дата 22-ро число на месеца, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора. Размерът на погасителните вноски бил 402,74 лв., формиран при лихва от 7,79%,
заложена под презумпцията, че клиентът ще изпълнява условията на програмата „ДСК
Уют“. В погасителния план били включени и годишните такси за управление на кредита.
Според чл. 20.1. от Общите условия по кредита се начислявала санкционираща лихва
от 3% върху падежиралата неплатена главница.
Кредитополучателите допуснали просрочие в плащането на месечни анюитетни
вноски. Последното плащане извършили на 31.08.2020 год., с което плащане били покрити
задължения, падежирали през м. 03 и 04.2020 год. Банката предприела действия по
обявяване на кредита за предсрочно изискуем - на 22.07.2020 год. на кредитополучателите
били връчени уведомления от банката в тази насока; предсрочната изискуемост настъпила
на 28.07.2020 год. На 04.09.2020 год. банката подала заявление за снабдяването й със
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ИВ. В. П. и П. АТ. П. дължат
при условията на солидарна отговорност на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми:
- Сумата 51 198,12 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2020
год. /датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното плащане;
- Сумата 1 278,09 лева договорна лихва за периода от 22.04.2020 год. до 27.07.2020
год.;
- Сумата 3,57 лева санкционна лихва за периода от 14.05.2020 год. до 27.07.2020 год.;
- Сумата 541,48 лева законна лихва за периода от настъпването на предсрочната
изискуемост – 28.07.2020 год. до 03.09.2020 год.;
- Сумата 556,85 лева заемни такси, в т.ч. годишна такса управление, разходи при
изискуем кредит; такса застраховка обезпечение.
Претендират се сторените по настоящото исково дело разноски.
2
Ответниците И.П. и П.П. са подали отговор на исковата молба, с която оспорват
твърденията на ищеца, свързани с броя на неплатените погасителни вноски преди
обявяването на предсрочната изискуемост. Изложено е твърдение, че на 06.07.2020 год. са
внесли сумата 900 лв., с която са покрили две вноски; на 29.07.2020 год. са внесли сумата
900 лв., с която са покрили други две вноски и на 31.08.2020 год. също са внесли сума от 900
лв. Всички вноски били внесени на каса в клона на банката в Асеновград. Обяснено им било
от банков служител, че дори да направят и една вноска до края на м. юли 2020 год.,
предсрочната изискуемост ще отпадне.
Считат, че не са били налице предвидени в договора условия за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, тъй като за това е било необходимо 90 дневно забавяне. Излагат
довод, че отправеното от банката уведомление не е съдържало предупреждение, че кредитът
ще се трансформира в предсрочно изискуем; уведомлението не отговаря на необходимите
изисквания – да съдържа всички данни, които съдържа извлечението от сметка, тъй като не
са описани непогасените вноски по размер, падеж и пера.
Въведени са възражения за нищожност на договора за кредит и на общите условия.
Развити са конкретни съображения за това, че чл. 7.1 от договора и чл. 9.1, чл. 20.1. от ОУ,
предвиждащи право за банката за едностранно изменение на приложимата договорна и
наказателна лихва, са неравноправни и на основание чл. 146 ЗЗП са нищожни.
Поради изложеното се настоява исковете да бъдат отхвърлени.
В допълнителната искова молба не се оспорват твърдените от ответниците
плащания, но се оспорва твърдението за липса на допусната от забава. Ищецът се позовава
на чл. 76, ал. 1 ЗЗД за поредността на погасяване на задълженията и счита, че плащането от
06.07.2020 год. се отнасяло към най-старата просрочена към този момент вноска, а именно
тази от м. 12.2019 год., като предвид допуснатото просрочие в заплащането й, върху нея се
дължала и наказателна лихва от 3%. Последващите плащания от 29.07. и от 31.08.2020 год.
били извършени по вече обявен за предсрочно изискуем кредит, от което следвало, че
остатъкът от кредита вече се е олихвявал с договорения лихвен процент плюс надбавка от 10
пункта. Поради това извършените три плащания не покривали шест месечни вноски.
Възразява се срещу доводите за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост и се
мотивира становище, че липсва твърдяното от ответниците нормативно изискване в
уведомлението от банката да се съдържат всички данни, които се съдържат в извлечение от
сметка.
Оспорват се възраженията за наличие на неравноправни клаузи с доводи, че
сключеният договор съдържа ясно, разбираемо и достъпно изложени условията на кредита,
страната е имала възможност да се запознае със същите при проявено желание и грижа.
Акцентира върху твърдението, изложено и в уточняващата молба, че не е налице изменение
на БЛП след сключването на договора, а е променяна само лихвената надбавка във връзка с
изпълнението на условията на програмата „ДСК Уют“.
Отговор на допълнителната искова молба не е постъпил, а срокът за подаването му е
3
изтекъл на 13.10.2021 год.
По предварителните въпроси:
Предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124 ГПК установителни
искове са с материално правно основание чл. 430 и сл. от Търговския закон, вр. чл. 79, ал. 1,
чл. 92 ЗЗД.
От служебно изисканото от РС - Асеновград ч.гр.д. № 1503 / 2020 год. се установява,
че по заявление, подадено на 04.09.2021 год. от „Банка ДСК“ ЕАД, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу И.П. и П.П.. Поканата за доброволно изпълнение е
връчена от съдебния изпълнител на длъжниците на 02.12.2020 год. Възраженията от двамата
ответници срещу заповедта за изпълнение са постъпили на 07.12.2020 год., в рамките на
предвидения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от връчването на заповедта за
изпълнение. Като е приел обосновано, че възраженията са своевременно подадени,
заповедният съд е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, че следва да установи
правата си спрямо възразилите длъжници в едномесечен срок от съобщението. Това
съобщение е връчено на банката на 14.01.2021 год. Исковата молба, с която съдът е сезиран
понастоящем, е постъпила в канцеларията на СГС на 12.02.2021 год., т.е. в рамките на
едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Довнесена е дължимата за производството
държавна такса. Поради това следва да се приеме, че предявените по реда на чл. 415, ал. 1,
вр. чл. 422 ГПК установителни искове са процесуално допустими.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, като разгледа събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно между страните обстоятелството, че е
сключен процесният договор за ипотечен кредит, подписан на 18.04.2012 год. Страни по
него са „Банка ДСК“ ЕАД от една страна, в качеството на кредитор и ИВ. В. П. и П. АТ. П.,
от друга страна, в качеството на кредитополучатели.
По силата на договора страните са постигнали съгласие банката да предостави на
кредитополучателите кредит в размер на 56 000 лв. за срок от 360 месеца /30 години - до
2042 година /, считано от неговото усвояване по посочената в договора банкова сметка, с
титуляр единия кредитополучател – ИВ. В. П.. Кредитът подлежи на издължаване
посредством месечни анюитетни вноски, определени по размер в двустранно подписан
погасителен план, неразделна част от договора. Падежна дата на всяка вноска е 22-ро число
на месеца. Посочено е, че вземанията на банката по договора са обезпечени с ипотека върху
жилище с площ 80 кв.м., находящо се в гр. Асеновград.
Според чл. 7.1 кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 9,29%
годишно, като според чл. 7.2. при изпълнение на условията на програма „ДСК Уют“
кредитополучателите имат право на преференциална лихвена отстъпка, съгласно условия
за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“ /Приложение № 2
към договора/, а в случай на неизпълнение на условията по тази програма,
4
кредитополучателите губят правото да ползват преференциалната лихвена отстъпка,
съгласно тези условия от датата на неизпълнението.
Според чл. 14 от договора кредитополучателите заплащат такси съобразно тарифата
на банката, с която са заявили, че са запознати. Действащата към подписването на договора
тарифа е представена по делото и подписана от страните.
Представено е подписаното от страните приложение, съдържащо условията за
ползване на преференциалния лихвен процент по програма „ДСК Уют“. Според условията на
програмата се ползват кумулативно две лихвени отстъпки, всяка от по 0,5 процентни
пункта, при изпълнение на следните условия: 1./ кредитополучателят има разплащателна
сметка в банката, от която се издължава кредитът и превежда трудовото си възнаграждение
по разплащателна сметка в банката – 0,5 процентни пункта; 2./ заяви или извършва
ежемесечни плащания на минимум три услуги /безкасово плащане на осигурителна вноска
въз основа на писмено съгласие за директен дебит; на комунални услуги/; осигурява се в
ДПФ на ПОК „ДСК Родина“, като вноската следва да бъде минимум 10 лв. на месец.
Условията по програмата „ДСК Уют“ са изменени през 2016 год., като
актуализираните условия са подписани от П.. Изрично е конкретизирано, че волята на
кредитополучателя е да ползва лихвена отстъпка срещу задължение по банковата му сметка
да се превежда работната му заплата в размер на 550 лв., както и месечно заплащане на два
броя услуги и ползване на „ДСК Директ“. Посочено е в т. 9 от условията по програмата
/аналогично на клаузата на чл. 9.7 от ОУ/, че при нарушаване на договорените условия
кредитополучателят губи правото да ползва лихвените отстъпки изцяло или частично, а
приложимият лихвен процент се променя съобразно изпълнените условия. Когато в
продължение на два последователни месеца не постъпва работна заплата по
разплащателната сметка се отнемат всички лихвени отстъпки. Съответно, когато в
продължение на два последователни месеца поради недостатъчен авоар по разплащателната
сметка не са извършвани безкасови плащания на заявените услуги и не е ползван „ДСК
Директ“ се отнема лихвената отстъпка по т. 4 и приложимият лихвен процент по кредита се
увеличава с 0,5 процентни пункта /т.е. без да се прилага отстъпката от 0,5%/.
Кредитополучателите са приели общите условия /ОУ/ на банката за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити на физически лица - в тази насока е направено изрично
изявление в чл. 13 от договора; подписани са и общите условия от двете страни по сделката.
Според чл. 16 от основния договор кредиторът има право да извършва изменения и
допълнения в общите условия, които стават задължителни за кредитополучателя. Ищецът не
се позовава обаче на текст на променени общи условия.
Сред задълженията на кредитополучателите по чл. 13 от ОУ са да осигуряват по
разплащателната си сметка най-късно на падежна дата сума най-малко в размер на
дължимата погасителна вноска, както и да застраховат в полза на кредитора приетите по
договора вещни обезпечения и ежегодно да подновяват договора за застраховка до
изтичането на крайния срок на договора. През 2017 год. е дадено съгласие от
кредитополучателя при изтичането на срока на застраховката и неподновяването й
5
своевременно, банката да сключи договор за застраховка на имуществото му за сметка на
кредитополучателя с „Групама застраховане“ ЕАД.
Във връзка с олихвяването в ОУ е посочено, че когато кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, което е избрания в договора вариант на олихвяване,
променливият лихвен процент е зависим от базовия лихвен процент, определен по
методологията на банката и се променя при промяна на БЛП. Посочено е също, че ако
кредитополучателят ползва преференциален лихвен процент/отстъпки, в случай
неизпълнение на някое от условията, при които е предоставен, той губи правото да ползва
съответната преференция от датата на неизпълнението/чл. 9.7/.
Според чл. 20 от ОУ при забава в плащането на месечна вноска, частта от вноската,
представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна
надбавка от 3 процентни пункта.
В ОУ се съдържа уредба и на предпоставките за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем.
Според чл. 20.2. в случай на допусната забава в плащанията на главница и/или лихва,
която е продължила над 90 дни, целият остатък на кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. Видно от смисъла на разпоредбата, заложена в ОУ през 2012 год. /преди
постановяването на ТР № 4/18.06.2014 год./ при допускане на 90-дневно просрочие кредитът
става „автоматично“ предсрочно изискуем, без да е предвиждана необходимост банката да
заявява изрична воля за трансформация на кредита в такъв. До подаването на молба за
събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.
Втората хипотеза на предсрочна изискуемост е уредена в чл. 21 от ОУ – тя не
настъпва автоматично, а е поставена в зависимост от волята на кредитора. Според
съдържанието на чл. 21.1.1. от ОУ кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно
изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница; в
този случай изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява по реда на т. 20.2.
Според първоначално подписания погасителния план месечните анюитетни вноски
са в размер на 402,74 лева, с изключение на една вноска с падеж веднъж годишно, която е в
по-голям размер поради начисляването на годишна такса – 0,25% върху остатъка от
ипотечните кредити. Както при всеки анюитетен план се променя с времето съотношението
между главница и лихва в рамките на анюитетната вноска. Така, в първата погасителна
вноска от 402,74 лв. е включена главница в размер на 39,21 лв. и лихва от 365,53 лв., а в
последната анюитетна вноска е включена главница от 399,90 лв. и лихва от 2,60 лв.
Първоначалният погасителен план е изготвен на база договорна лихва от 7,79%, при
приложение на сочената от ищеца презумпция, че кредитополучателите ще изпълнят всички
условия по програмата „ДСК Уют“, въз основа на които лихвения процент намалява от
9,29% с трикратно приложение на отстъпка от 0,5 процентни пункта.
Първоначалните условия на договора не са променяни чрез сключен впоследствие
6
анекс. Страните са останали обвързани от клаузите на първоначалния договор. В срока на
действие на договора са подписани само нов погасителен план и актуализирани правила за
приложение на програмата „ДСК Уют“.
На 24.01.2017 год. е съставен и подписан от двамата кредитополучатели нов
погасителен план. Изчисленията по него са направени въз основа на остатъчен размер от
главницата към този момент в размер на 53 316,27 лв. и остатъчен брой вноски – 303 от
общо 360. Заложеният при изчисленията на размера на анюитентните вноски лихвен
процент вече е 8,29%. В новия план е посочен и годишния процент на разходите, който е
8,89%. Посочено е, че подлежащите на начисляване лихви за периода до крайния падеж –
26.04.2042 год. ще бъдат в размер на 74 103,86 лв. Размерът на месечните вноски е 420,56
лв., с изключение на една вноска годишно, която е в по-голям размер заради начисляването
на годишна такса управление.
На 20.07.2020 год. банката е отправила до всеки един от двамата кредитополучатели
писмено изявление за трансформация на кредита в предсрочно изискуем. В текста на
изявленията е посочено, че поради забава в погасяването на задълженията по договора за
банков кредит от 18.04.2012 год., отпуснат в размер на 56 000 лв. и на основание
предвидените в него условия, банката обявява кредита за предсрочно изискуем, като от
датата на получаването на писмото цялата непогасена главница по договора за кредит става
дължима и върху нея се начислява законна лихва; банката ще пристъпи към събиране на
вземането по съдебен ред, съгласно действащото законодателство. Писмените изявления са
връчени лично на кредитополучателите, срещу подпис, на 22.07.2020 год. Истинността на
подписите на ответниците в разписките за връчване на изявленията не се оспорва. Срещу
правния ефект от връчването на изявленията се навеждат юридически възражения.
От заключението по допуснатата счетоводна експертиза, което не се оспорва от
страните, се установява, че отпуснатият кредит е изцяло усвоен на 26.04.2012 год. чрез
заверяване на банковата сметка, посочена в договора, с титуляр кредитополучателя П. със
сумата 56 000 лв.
Проследен е приложимия лихвен процент в срока на договора: От усвояването на
кредита до 31.10.2016 год. /първите четири години и половина от възникването на
договорната връзка/ е прилагана лихва от 7,79, формирана след намаляване на договорената
възнаградителна лихва от 9,29 с 1 процентен пункт по програмата „ДСК Уют“ и 0,5
процентни пункта заради сключването на застраховка сигурност. /Тук може да се посочи, че
от представените по делото писмени доказателства не се открива договорно основание за
прилагане на лихвена отстъпка при сключване на договор за застраховка, но при положение,
че приложението на тази отстъпка е в интерес на потребителя и води до претенция в по-
нисък размер, това не съставлява правен проблем./. В периода от 31.10.2016 год. до
22.01.2017 год. е прилагана възнаградителната лихва от 9,29% без отстъпки по програмата
„ДСК Уют“ и за застраховка Сигурност. В периода от 22.01.2017 год. до 12.09.2017 год.
лихвата е намалена с един процентен пункт по програмата „ДСК Уют“. В периода от
12.09.2019 год. до 22.06.2019 год. е прилагана лихва от 8,79%, формирана на база 0,5
7
процентни пункта отстъпка по програмата „ДСК Уют“. В периода след 22.06.2019 год. е
прилагана договорената възнаградителната лихва от 9,29% без отстъпки.
Вещото лице е проследило в табличен вид размера и момента на плащанията по
договора. В периода от сключването му до 31.08.2020 год. по кредита са извършени вноски
в общ размер на 41 385,43 лв. В частност, доказват се твърденията на ответниците,
изложени в отговора, че на 06.07.2020 год. са заплатили сумата 900 лв.; на 29.07.2020 год. е
платена вноска от 930 лв. и последното плащане, което датира от 31.08.2020 год., е в размер
на 900 лв. С постъпилите плащания са извършени следните погасявания: 4 801,88 лв.
главница; 35 386,31 лв.; 6,33 лв. наказателни лихви.
Кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на 28.07.2020 год., поради
неплащане на вноски с падежи: 22.12.2019 год. /с остатъчен размер от 11,50 лв. главница/;
22.01., 22.02., 22.03., 22.04., 22.05., 22.06. и 22.07.2020 год. Към този момент общият размер
на неплатените падежирали вноски е 3 210,75 лв. Вещото лице е анализирало направените
от ответниците и описани в отговора три вноски в периода от м. 07. до м. 08.2020 год. и
погасителния им ефект по отношение на дълга. Изчислено е, че с вноската в размер на 900
лв. от 06.07.2020 год. са погасени дължимите вноски с падежни дати 22.11.2019 год. и
22.12.2019 год. /от която е останал частичен дълг от 11,50 лв./. Вноските в размер на 930 лв.
от 29.07.2020 год. и на 900 лв. от 31.08.2020 год. /в общ размер на 1830 лв./ са направени по
вече обявен и осчетоводен като предсрочно изискуем дълг. Тези две плащания са
счетоводно отразени за погасяване на вноски с падежни дати 22.01., 22.02., 22.03. и частично
вноска за 22.04.2020 год., от която е останал непогасен остатък от 4,50 лв. главница. Така,
неплатени падежирали вноски към датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК са
вноска за главница в размер на 4,50 лв. с падеж 22.04.2020 год.; и пълния размер на
вноските с падежна дата 22.05., 22.06., 22.07.2020 год. За периода от 28.07.2020 год. до
04.09.2020 год. /когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ е
начислена законна лихва /10%/ върху предсрочно изискуемата главница в размер на 541,48
лв.
Вещото лице в табличен вид е проследило начислените през годините такси и
плащанията по тях. Това са: годишната такса управление, размерът на която е залегнал в
погасителния план, респ. в тарифата за таксите, с остатъчен непогасен размер от 258,79 лв.;
застраховки, последната платена от които е за 2018 год., а дължими са за 2019 и 2020 год., в
общ размер на 178,06 лв., както и 120 лв. такса изискуемост.
Към датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК за незабавно изпълнение
дългът е формиран както следва: главница в размер на 51 198,12 лв.; договорна лихва за
периода от 22.04.2020 год. до 27.07.2020 год. - 1 278,09 лева; 3,57 лева санкционна лихва за
периода от 14.05.2020 год. до 27.07.2020 год.; 541,48 лева законна лихва за периода от
настъпването на предсрочната изискуемост – 28.07.2020 год. до 03.09.2020 год.; 556,85 лева
заемни такси, в т.ч. годишна такса управление, разходи при изискуем кредит; такса
застраховка обезпечение.
В отговор на въпросите, поставени служебно от съда, свързани със стриктното
8
приложение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
вещото лице е установило, че за периода от 13.03.2020 год. до 14.05.2020 год., когато е
обявено извънредно положение, не е начислявана наказателна лихва.
От експертизата е видно, че банката е начислявала единствено и само договорения от
страните лихвен процент от 9,29%, залегнал в чл. 7.1. от договора. Тя не го е изменяла
едностранно, позовавайки се на промяна на базовия лихвен процент, направен публично
достояние чрез използване на подходящи средства – чл. 58, ал. 4 ЗКИ. В срока на договора
единствено е постигано намаляване на първоначално договорената лихва – първоначално с
1,5 процентни пункта, а впоследствие с 1 или 0,5 процентни пункта, в зависимост от
изпълнението на условията на писмено приетата програма „ДСК Уют“ и застраховането на
имуществото, върху което е учредена ипотека.
Липсва законова пречка за постигането на уговорената в чл. 7.2. от договора
възможност за понижаване на размера на приложимия лихвен процент ако се спазват двете
условия на програмата „ДСК Уют“ с 0,5 процентни пункта при изпълнение на предвидените
условия. Тази уговорка е в интерес на потребителя и тя несъмнено не е неравноправна.
Лихвените отстъпки са прилагани в първите четири години и половина от действието на
договора. Впоследствие, в различни периоди от време, е отпадало приложението на всички
или някои от тях, в зависимост от удовлетворяването на писмено приетите от
кредитополучателите условия по тази програма. Наличието на основание за прилагане на
лихвена отстъпка е в интерес на кредитополучателите и съответно по правилото на чл. 154
ГПК е в тяхна тежест да установят наличието на основание за прилагане на лихвена
отстъпка в период, в който такава не е била прилагана от банката. Доказателства в подобна
посока не се ангажираха – не се доказа, че работната заплата на кредитополучателите или
поне средства в посочения във втората програма минимален размер от 550 лв. е превеждана
по разплащателната сметка на кредитополучателя на банката, не се ангажираха и
доказателства че е изпълнено второто условие за ползване на преференцията, свързано с
заплащането на услуги и пенсионното осигуряване. Поради това следва да се приеме, че при
наличие на валидно правно основание е начислявана възнаградителна лихва, в размери,
които в нито един момент не са надвишили първоначално договорената лихва от 9,29%.
При тези фактически констатации е безпредметно да бъдат обсъждани възраженията
на ответника за неравноправност на клаузи от договора и от общите условия, предвиждащи
възможност за банката да променя едностранно първоначално договорените лихвени
проценти. Необходимост от подобно обсъждане би била налице само при възползване от
правото на банката да промени установената в договора лихва. Евентуална нищожност на
клауза за възнаградителна лихва, която не е прилагана, не може да обоснове нищожност на
целия договор, в каквато насока е въведено възражение.
Съществен по делото въпрос, повдигнат от ответната страна, е дали банката е има
право да трансформира кредита в предсрочно изискуем и дали е упражнила надлежно това
свое право.
На 20.07.2020 год. банката е предприела действия по обявяването на кредита за
9
предсрочно изискуем, като е отправила уведомление до кредитополучателите. Факт е, че в
изявлението не е посочено кои вноски не са платени в срок и в какъв размер са те. Но
законът не съдържа нормативно установено изискване уведомлението да съдържа подобна
информация. Неразделна част от договора е погасителен план, информацията в който е
достатъчна за кредитополучателя, за знае кога настъпва падежът на вноските му, какъв е
техният размер и съответно да формира у него знание, че неплащайки вноски на падежа,
изпада в просрочие и се поставя в опасност да загуби преимуществото на договореното
разсрочено плащане на вноски. Изискване за подробна информация досежно броя и размера
на погасителните вноски се съдържа в чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Но тази детайлизирана информация
следва да се съдържа в извлечението от сметка, когато банката пристъпва към подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Не съществува обективно основание за
разширително тълкуване и отнасяне на посоченото в чл. 60, ал. 2 ЗКИ изискване към
съдържанието на информацията и към изявлението за предсрочна изискууеост. Нормите на
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители и в частност чл. 46, ал. 2 и ал. 3,
които предвиждат правила за работа при просрочие /“Когато кредитор установи, че потребител има
затруднения при погасяване на кредита, той предприема своевременно действия да се свърже с потребителя,
ипотекарния длъжник, поръчителя и солидарния длъжник и да установи характера на затрудненията; Кредиторът
предоставя на потребителя, ипотекарния длъжник, поръчителя и солидарния длъжник своевременно информация
за: 1. броя на плащанията, които са просрочени или частично погасени, и общия размер на просрочената сума; 2.
общия размер на непогасената част от общата сума, дължима от потребителя; 3. размера на обезщетението за
забава за просрочените плащания; 4. последиците за потребителя при просрочие на вноските.“/ са
неприложими към процесния кредит. Това е така, тъй като законът е приет през 2016 год.,
преди сключването на процесния договор от 2012 год., а според пар. 4от ПЗР този закон не
се прилага за договори за кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди датата
на влизането му в сила.
Поради това съдът приема, че изявлението на банката, че е допуснато просрочие във
вноските и че трансформира кредита в предсрочно изискуем, е достатъчно да породи
предсрочна изискуемост, разбира се ако просрочие действително е било налице и ако
изявлението е надлежно връчено на кредитополучателите.
Изявлението на банката е връчено лично на двамата кредитополучатели срещу
подпис на 22.07.2020 год.
Въз основа на експертизата се установява, че към момента на връчването на
изявлението на банката кредитополучателите са допуснали просрочие в плащането на
вноските с падеж 22.12.2019 год. /непогасена главница в размер на 11,50 лв./, 22.01.2020
год., 22.02., 22.03., 22.04., 22.05., 22.06. и 22.07.2020 год. /осем вноски/. Разбира се, би могло
без затруднения да се обоснове извод, че непогасената част от вноската за м. 12.2019 год. е в
пренебрежимо малък размер по отношение на целия размер от вноската /около 3% от нея/ и
по аргумент от чл. 87, ал. 4 ЗЗД не може да служи за основание за обявяване на предсрочна
изискуемост, както и че към точния момент на връчването на изявлението на банката на
22.07.2020 год. все още не е било допуснато просрочие на вноската с падеж 22.07.2020 год.,
доколкото вноската е можела да се заплати и в по-късни часове в рамките на същия
10
календарен ден. Но и при това положение несъмнено към момента на връчването са били
налице шест пълни просрочени непогасени вноски за периода от м. 01. до 06.2020 год.
Просрочие е било допуснато в продължение на повече от 90 дни. Предсрочната изискуемост
настъпва с връчването на изявлението, а не с подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение, поради което е без правно значение за броя на просрочените вноски към
момента на обявяването на предсрочната изискуемост извършените след обявяването й
вноски. Доброволното плащане със закъснение на падежирали вноски не може да отмени
настъпилия вече правопроменящ ефект от упражненото потестативно право на кредитора да
обяви предсрочна изискуемост.
Тук следва отново да се подчертае, че наличието на 90-дневно просрочие не е
единственото основание за трансформация на кредита в предсрочно изискуем. 90-дневното
просрочие, предвидено в чл. 20.2., е разписано като основание за автоматично
трансформиране на кредита в предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на
кредитора в тази насока. Едва по-късно, с разрешенията по т. 18 от Тълкувателно решение
№ 4 / 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС се прие, че предсрочната изискуемост не може да
настъпи автоматично, дори да е предвидено това в договора, тъй като обявяването й е
потестативно право на кредитора, което следва да се упражни с нарочно изявление, което
следва да се връчи на длъжника.
Но в чл. 21.1.1. е предвидена и възможност за трансформация на кредита в
предсрочно изискуем по преценка на банката при всяко неплащане в срок на уговорените
погашения. Т.е. предвидено е право за банката с изрично свое изявление да трансформира
кредита в предсрочно изискуем. Това право възниква дори при един ден просрочие на една
вноска. Единственото условие, за да упражни това право, е да направи изрично изявление в
тази насока и да го сведе до знанието на кредитополучателите.
Ето защо съдът приема, че банката е упражнила надлежно правото си по чл. 20.2. и
чл. 21.1.1. да трансформира кредита в предсрочно изискуем и той е превърнат в такъв с
връчването на изявлението на 22.07.2020 год. /независимо от осчетоводяването му като
такъв няколко дни по-късно, на 28.07.2020 год./
Изявлението е направено след изтичането на периода на извънредното положение,
обявен с решение на НС от 13.05.2020 год., продължило до 13.05.2020 год. Поради това към
м. 07.2020 год. по отношение на банката не е съществувала забраната, произтичаща от чл. 6
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на НС от 13.03.2020 год. и мерките за преодоляването му, да обяви кредит, сключен с
частноправен субект, за предсрочно изискуем. В този период е спазена и забраната за
начисляване на лихви за забава и неустойки.
Последните две плащания, датиращи от 29.07.2020 год. и 31.08.2020 год., които се
установиха по несъмнен начин, са извършени в момент, в който кредитът вече е бил
предсрочно изискуем. Те са били способни да погасят по-рано падежирали вноски, но не са
били способни да отменят действието на вече настъпилата предсрочна изискуемост, тъй
като от 22.07.2020 год. вече цялата непогасена главница от 51 198,12 лв. е била изискуема.
11
Като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на
04.09.2020 год., кредиторът е изпълнил задължението си, разяснено в т. 18 от ТР № 4 /
18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, преди иницииране на заповедното производство да
упражни надлежно потестативното си право да трансформира кредита в предсрочно
изискуем, като връчи изявлението си на длъжника. Ето защо, тази предпоставка за
основателност на установителния иск е доказана по делото.
Във връзка с възраженията на ответната страна за наличие на неравноправни клаузи,
съдът намира, че същото остана недоказано. Договорена е възнаградителна лихва в
конкретен първоначален размер от 9,29% и той е прилаган през целия срок на договора без
да е едностранно увеличаван от банката. Както вече се спомена, лихвеният процент
единствено е редуциран във връзка с приложението на договорените лихвени отстъпки, но
не е увеличаван.
От заключението на в.л. С. се установява, че договореният кредит е изцяло усвоен и
в тежест на кредитополучателите е възникнало солидарно задължение за връщането му
ведно с договорената възнаградителна лихва и такси, а при просрочие – ведно с наказателни
лихви в договорения размер. Кредитополучателите са допуснали просрочие, което е
породило право за банката да трансформира кредита в предсрочно изискуем.
Потестативното право е надлежно упражнено и е породило преобразуващ ефект.
Непогасеният дълг, произтичащ от договора за кредит, както към момента на подаването на
заявлението, така и към настоящия момент, е формиран както следва:
- Сумата 51 198,12 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2020
год. /датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното плащане;
- Сумата 1 278,09 лева договорна лихва за периода от 22.04.2020 год. до 27.07.2020
год.;
- Сумата 3,57 лева санкционна лихва за периода от 14.05.2020 год. до 27.07.2020 год.;
- Сумата 541,48 лева законна лихва за периода от настъпването на предсрочната
изискуемост – 28.07.2020 год. до 03.09.2020 год.;
- Сумата 556,85 лева заемни такси, в т.ч. годишна такса управление, разходи при
изискуем кредит; такса застраховка обезпечение.
От горното е видно, че претендираните вземания напълно съвпадат с установените
като дължими от вещото лице. Въз основа на доказателствата по делото съдът приема
предявените установителни искове за доказани както по основание, така и по размер,
поради което следва да бъдат уважени изцяло.
По въпроса за разноските:
В хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 1
071,52 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Тези разноски са
залегнали в заповедта за изпълнение. Съобразно т. 12 от ТР № 4 / 2014 год. разноските,
12
сторени в заповедното производство, включително когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Ето защо, предвид уважаването на исковете, разноските
на заявителя в заповедното производство следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Разноските за внасяне на
държавна такса са реално направени и следва да се присъдят в полза на ищеца. Разноските
за юрисконсултско възнаграждение са определени в минимален размер и не подлежат на
редуциране.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода от делото, в полза на ищеца следва да
се присъдят и направените по настоящото исково дело разноски. За разноските си ищцовата
страна излага в съдебно заседание списък по чл. 80 ГПК. Претендират се разноски в размер
на 1 071,52 лв. внесена държавна такса, депозит за ССЕ в размер на 400 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Разноските за ССЕ са реално внесени и
изплатени на експерта. Разноските за държавна такса са направени – доказателството за
заплащането на таксата е приложено по делото на СГС. Юрисконсултското възнаграждение
се определя от съда в размер на 100 лв., с оглед обстоятелството, че разглеждането на
делото е продължило в рамките на две съдебни заседания, като второто е насрочено за
изготвяне на заключение по задачи единствено на ищеца, при отчитане на ниската
фактическа и правна сложност на делото, в съответствие с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Поради това, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата в общ размер на 1571,52 лв.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото, че ответниците ИВ. В. П., ЕГН ********** и П. АТ. П., ЕГН
**********, и двамата с адрес гр. ****, дължат при условията на солидарна
отговорност на ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121 830 616, със седалище и
адрес на управление гр. София 1036, община Столична, район Оборище“, ул.
„Московска” № 19, следните суми по силата на договор за ипотечен кредит,
сключен на 18.04.2012 год., както следва:
- Сумата 51 198,12 лева главница, ведно със законната лихва, считано
от 04.09.2020 год. /датата на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение/ до окончателното плащане;
- Сумата 1 278,09 лева договорна лихва за периода от 22.04.2020 год.
до 27.07.2020 год.;
- Сумата 3,57 лева санкционна лихва за периода от 14.05.2020 год. до
27.07.2020 год.;
13
- Сумата 541,48 лева законна лихва за периода от настъпването на
предсрочната изискуемост – 28.07.2020 год. до 03.09.2020 год.;
- Сумата 556,85 лева заемни такси, в т.ч. годишна такса управление,
разходи при изискуем кредит; такса застраховка обезпечение,
за които вземания в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121 830 616 е
издадена заповед № 711 / 08.09.2020 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 1503 по описа на Районен съд - Асеновград за 2020 год.
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ИВ. В. П., ЕГН
********** и П. АТ. П., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. ****, да
заплатят солидарно на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121 830 616, със седалище и
адрес на управление гр. София 1036, община Столична, район Оборище“, ул.
„Московска” № 19, сумата 1 071,52 лева държавна такса и сумата 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение, съставляващи разноски по делото, сторени
в заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 1503 по описа на
Районен съд - Асеновград за 2020 год., за които разноски вече е издаден
изпълнителен лист по посоченото ч.гр.д. № 1503/2020 год., както и сумата 1
571,52 лева разноски, направени в исковия процес във връзка с предявените
по реда на чл. 422 ГПК установителни искове.
Решението е неокончателно и подлежи на въззивно обжалване с въззивна
жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
14