№ 32
гр. Плевен, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. Д.А
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20244400500857 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1224 от 21.09.2024г., постановено по гр.д. №
727/2024г. Плевенския районен съд е осъдил, на основание на основание чл.49
ЗЗД Община-Плевен, БУЛСТАТ ********, да заплати на С. С. Ц., от гр.Ловеч
сумата от 8 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от падане на 22.09.2021г., причинено от
неравност на ул. „**********“ в гр.Плевен, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 22.09.2021г. до окончателното й изплащане, като за
разликата до пълния предявен размер от 18 000 лв. иска е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.Присъдени са деловодни разноски в полза на
ищцата в размер на 453,33 лв., както и такива в полза на Община-Плевен, в
размер на 100лв.Ответната Община-Плевен е осъдена да заплати и на адв. М.
Д. Д., с ЕГН **********, от САК сумата от 720 лв. с ДДС- адвокатско
възнаграждение за оказаната на ищцата, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
безплатна правна помощ.
1
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника Община Плевен, представлявана от кмета В. Х., чрез юрисконсулт
З. З.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение, в
осъдителната му част, с която е уважен иска с правно основание чл.49 ЗЗД и в
частта за разноските, е незаконосъобразно и необосновано. Общината счита,
че не са установени неравности по тротоара, които да препятстват ползването
му по предназначение; че участъкът, от него, който е по-нисък, с дълбочина от
3см, не представлява препятствие, което ищцата да не е могла да избегне.
Поради това, ако се е случил въпросният инцидент, при който тя е претърпяла
увреждане, то това се дължи изключително на нейна вина и на нарушение на
чл.108 ЗДвП. По отношение размера на вредите, счита че претенцията е
завишена и не е съобразена със съпричиняването им от пострадалата.
Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли
съда да отмени решението на Плевенски РС в обжалваните му части и да
постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен иска, а ако
съдът го приеме за основателен да постанови по-нисък размер на
обезщетението, като ищеца бъде осъден да му заплати и направените по
делото разноски за двете инстанции.
Срещу въззивната жалба, в срок, е подаден отговор от
въззиваемата страна С. С. Ц., в който е взето становище, че жалбата на
насрещната страна е неоснователна. Механизма на настъпване на вредите е
установен и размера им не е завишен. Съобразен е вида и степента на
увреждането с периода, в който са търпени болките и другите неблагоприятни
последици. Взет е предвид периода на лечение и рехабилитация, както и
остатъчните болки при промяна на времето. Тези доводи са развити подробно
в отговора. Въззиваемата моли да бъде оставена без уважение жалбата, като и
бъдат присъдени разноски за тази инстанция и адв. възнаграждение по чл.38,
ал.1, т.2 ЗА, в полза на процесуалния и представител, съгласно договора за
правна защита и съдействие и пълномощното, представени пред РС, за
безплатно процесуално представителство по делото до приключването му.
Въззивния съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе
предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
съдебна инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
2
Жалбата на Община Плевен е процесуално допустима, а
разгледана по същество - се явява неоснователна.Пред първоинстанционният
съд ищцата е предявила иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 18 000лв., причинени и от действия/бездействие на
служители на Община Плевен, изразяващи се в неподдържане в изправност на
тротоарната настилка на общински път – участък от ул.“**********“ в
гр.Плевен, вследствие на което при преминаване по тротоара е паднала. При
падането е получила счупване на лява гривнена става. Сумата на
обезщетението по чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД се претендира, ведно със
законната лихва от деня на увреждането-22.09.2021г. Претендират се и
разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че на 22.09.2021г. през деня, при ясно
и сухо време, ищцата вървейки по ул. "**********", в гр. Плевен, по посока
"*********", непосредствено след пресечката с ул. „************“, се е
спънала и е паднала. Причина за падането са били липсващи плочки от
тротоарната настилка, при което падане е получила счупване на лявата си
гривнена става. Свидетел на случилото се е бил съпруга и. Почувствала е
силна болка и не е могла да движи ръката си. Била е откарана и приета по
спешност в МБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, където са и направени
необходимите прегледи и рентгенографии и са констатирани уврежданията.
Проведена е оперативна интервенция за репозиция на фрактурата, под
анестезия и рентгенов контрол, а след това и е поставена гипсова
имобилизация за 30 дни. Лечението и е продължило в домашни условия, а
травматичните увреждания са затруднили движенията на левия горен крайник
за период от няколко месеца. Проведено е и медикаментозно лечение, като
ищцата е имала нужда от постоянни грижи и помощ. В исковата молба се
твърди и това, че през дълъг период С. Ц. е изпитвала затруднения при
задоволяване на битовите си и хигиенни нужди. Преживеният стрес и уплаха
от неочаквания и внезапен инцидент са станали причина за негативни емоции
на ищцата, които продължават и до днес при спомена за случилото се. И
досега при всяко движение изпитва болки в дясната ръка. Пълният обем на
движението на ръката и не е възстановен. Позовава се на разпоредбите на чл.
167 от ЗДвП и чл. 30, ал. 4 във вр. с чл. 31 от Закона за пътищата, като моли да
бъде ангажирана отговорността на общината, като възложител на работата,
която не е извършена своевременно/неполагане на дължимата грижа/,
3
вследствие на което на ищцата са причинени описаните неимуществени
вреди.
В отговора на исковата молба, общината е оспорила исковата
претенция, по основание и размер. Счита за неясна причината за падането на
пострадалата и твърди, че само по себе си наличието на нарушена тротоарна
настилка или друга неравност не е предпоставка за настъпване на вреди на
преминаващите и не доказва отговорността на общината по отношение на
конкретната травма. Признава се и е онагледено със снимков материал, че и
към 03.04.2024г., съгласно протокол на длъжностни лица от отдел „Техническа
инфраструктура“ при Община Плевен, на тротоара по ул. „**********“, в
близост до кръстовището с ул. „************“ липсват шестоъгълни
тротоарни плочки непосредствено до бордюрната линия. Изложено е
виждането, че не се касае за дълбоки пропадания или неравности, които биха
могли, при обичайното придвижване на пешеходците, да доведат до
настъпване па инциденти. Твърди се, че разликата в равнината на тротоарната
настилка и на тази с липсващите плочки е минимална - не повече от 3-4 см,
колкото е дебелината на плочката, като на мястото на липсващите плочки има
и слой натрупана земна маса. Оспорва се механизма на настъпване на
увреждането, като се твърди, че дори събитието да се е осъществило при
описаната от ищцата фактическа обстановка, не е изключено то да се дължи
на съпричиняване от нейна страна или на случайно събитие, породени от
невнимание, несъобразяване е релефа па градската инфраструктура, нарушено
зрение, проблем с вестибуларния апарат, нарушения в кръвното налягане и
много други. Посочено е, че незначителната дълбочина на участъка и
обстоятелството, че събитието е настъпило в светлата част на деня, при сухо и
ясно време, буди съмнение относно механизма и навежда на извод за
съпричиняване от страна на пострадалата. От друга страна се оспорва и
размера на вредите, с твърдението, че при ищцата няма усложнения,
настъпили вследствие травмата. Липсват доказателства за причинени болки и
страдания над обичайните, което да обуславя и причинени неимуществени
вреди в размер на 18 000 лева. Ответникът моли претенцията да бъде
отхвърлена или приета за прекомерно завишена по размер, като обезщетение
бъде присъдено при спазване принципите за справедливост и съразмерност.
От събраните пред РС писмени доказателства, разпит на свидетел-
4
очевидец и от заключението на назначената СМЕ, както и от признанията на
страните, се установява следното : На 22.09.2021г. през деня, при ясно и сухо
време, ищцата вървейки по ул. "**********", в гр. Плевен, по посока ул.
"*********", непосредствено след пресечката с ул. „************“, се е
спънала и е паднала. Причина за падането са били липсващи плочки от
тротоарната настилка. Свидетел на случилото се е съпруга на ищцата св.Ц. Й.
Ц., който установява, че съпругата му е вървяла до него, но в тази част от
тротоара, който е бил с неравности и се е спънала на ръба на плочка. Паднала
е „по очи“. Като са я вдигнали са установили, че и тече кръв от челото и че е
счупила очилата си. Имало е хора наблизо, които са и дали стол за да седне,
напръскали са я с вода, за да се свести и са повикали Спешна помощ.
Семейството не е от гр.Плевен, но свидетеля точно описва мястото на
инцидента – тротоара на улица „**********, близо до пресечката на улицата с
ул.„************“. От Епикриза, издадена от Клиника по ортопедия и
травматология при „УМБАЛ д-р Г.Странски“ЕАД гр.Плевен, на 22.09.2021г.
се установява, че ищцата С. С. Ц. е постъпила в клиниката на 22.09.2021г., със
страдание получено в деня на постъпване, когато е травмирала лявата си
гривнена става. Оплаквала се е от силни болки. При прегледа е установена
нарушена конфигурация и видимо деформирана на гривнена става, с
невъзможни активни и пасивни движения в същата. След клиничния преглед
и анализ на ренгенографиите, е поставена диагноза Фрактура радии ин локо
типико синистра и се е взело решение за оперативно лечение. Извършена е
репозиция под обща анестезия/венозна/ и под рентгенов контрол. Поставена е
гипсова имобилизация за срок от 30 дни.
За периода на възстановяването св. Ц. Ц. установява, че е имала
нужда от грижи и помощ, които са били по-интензивни в началото на
оздравителния процес.Не е могла да спи добре, наложило се е да се смени
гипсовата имобилизация. След свалянето и, е предприела рехабилитация в гр.
Троян и в гр.Ловеч. Относно характера и вида на увреждането следва да се
съобрази заключението на ВЛ д-р П. Т., което е обективно и компетентно
дадено. Установява се от писмените доказателства и експертизата, че на
ищцата е причинено счупване на лявата лъчева кост в долния й край на
типично място, което според ВЛ е обичайно при травмиране чрез падене и
подпиране на ръката.Такова счупване причинява трайно/за повече от един
месец/ затруднено движение на ръката. В случая лечението на лявата ръка на
5
ищцата е продължило повече от един месец, през който тя е била с гипсовата
превръзка, след което още минимум 2-3 месеца се е възстановявала и
раздвижвала. Предвид възрастта на пострадалата, същата е възможно да
търпи неудобство и дискомфорт при самообслужване за по-дълъг период от
обичайния. През периода на възстановяване на пострадалата болките и
постепенно са отслабвали, като при рязка промяна на времето, те продължават
да се усещат.
За да ангажира отговорността на Община Плевен за
неимуществени вреди от деликт, РС е приел, че за отговорността по чл. 49
ЗЗД е необходимо наличието на противоправно поведение на лица, на които
ответника е възложил работата, в причинна връзка, с която е настъпването на
вредите-възлагане на работата на съответните длъжностни лица и
причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. При
условията на кумулативност се изисква освен противоправно поведение на
съответните лица, и вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата.
С изключение на вината, която се предполага до доказване на противното,
което доказване е в тежест на ответника, останалите елементи от фактическия
състав подлежат на доказване от ищцата. Като правилно е изходил от това
принципно положение, РС е приел, че претърпените от ищцата
неимуществени вреди са следствие от виновното бездействие на Община-
Плевен да поддържа в изправност общинските пътища, които включват и
тротоарите.Посочено е, че поддържането на общинските пътища е
задължение на общината (чл. 31 от ЗП), като нейно право е да реши дали да
осъществява тази поддръжка чрез свои служители или други наети лица.
Поддръжката на тротоарните пространства, като част от общинската улична
инфраструктура, включва привеждането им в подходящо и безопасно
състояние, с оглед обичайното им предназначение. Това изисква полагане на
равна настилка, която създава обективна възможност на пешеходците да се
придвижват без риск от препъване в неравности или пропадане в дупки.
Лицата, които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с
необходимата маркировка и сигнализация, и да организират движението така,
че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване (чл. 3, ал. 1 ЗДвП).
Въззивният съд изцяло споделя тези изводи на районния съд и в
тази им част те не се оспорват и от ответната община. Правилен във връзка с
6
изложеното относно задълженията на ответника е извода, че законът определя
изискуемия резултат и той е осигуряване на необходимите условия за
безопасно, сигурно, удобно придвижване през цялата година. В случая не са
правени възражения, че е направена организация от страна на общината като
собственик на пътя и субект, на когото законът е възложил неговото
поддържане, за отстраняване на неравностите по тротоара. Напротив –
признава се и това е удостоверено в протокола от 03.04.2024г./прил. на л.22 от
делото на РС/, изготвен от служители на община Плевен, че на процесния
участък от тротоара на ул.“**********“, до кръстовището с
ул.“************“, не е извършван ремонт през последните две години.
Липсват шестоъгълни плочки от тротоарната настилка, непосредствено до
бордюрната линия, като се е образувала неравност. Следователно не е
постигнат изискуемия от закона резултат по осигуряване на необходимите
условия за безопасно, сигурно, удобно придвижване, поради което обосновано
РС е приел, че е налице противоправно бездействие.
По отношение на механизма на настъпилия инцидент и падане на
ищцата, по начина на счупване на характерно място, ВЛ д-р П. Т., съдебен
лекар, е дал разяснения в съдебно заседание, че при описаната от пострадалата
ситуация на падане върху тротоара, тя се е подпряла и лявата и ръка е поела
тежестта на тялото. От това е придизвикано счупването на лъчева кост на
предмишницата, намираща се в долния край на ръката. Няма основание за
съмненията на ответника, че травмата на ищцата може да е настъпила на
друго място и по друго време. Освен че липсват каквито и да било
доказателства оборващи посочените по-горе такива, събрани по искане на
ищцата, тезата на ответника е хипотетична и съдържа само предположения.
На едно от тях съдебният експерт д-р Т. е дал разяснение, като по повод
въпрос на процесуалния представител на ответника, е заявил, че при падане в
банята обикновено счупванията са по долните крайници. Също така
хипотетични са твърденията за съпричиняване от страна на пострадалата на
вредните последици от счупването.В тази връзка правилен и законосъобразен
е извода на първоинстанционния съд, че релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало до вредоносен резултат. Такъв
конкретно установен принос в случа липсва, още по-малко пък той да е
свързан с някакво нарушение на предписаното от закона поведение.
7
Позоваването на чл.108, ал.1 ЗДвП, съгласно което пешеходците са длъжни да
се движат по тротоара или банкета на пътното платно, е произволно доколкото
ищцата се е движила именно по тротоара, но той не е бил безопасно за нея
място, поради изложеното по-горе.
При така установеното, съдът намира че въззивната жалба на
община Плевен е неоснователна. Правилно РС – Плевен е приел, че са налице
законовите изисквания за ангажиране на обективната отговорност на
общината, за бездействие на нейните служители, натоварени с поддържането
на общинските пътища, в т.ч. и тротоари, в предписаното от закона състояние.
Това противоправно поведение е в пряка причинно - следствена връзка с
неимуществените вреди, които ищцата е търпяла. Правилно е определен и
размера на обезщетение, което следва да бъде присъдено. Съобразен е с
принципа на чл.52 от ЗЗД за справедливо овъзмездяване на всички преки и
непосредствени вреди от деликта. Взета е предвид продължителността на
оздравителния процес, установеното от ВЛ д-р Т. обстоятелство, че самата
рехабилитация по раздвижване на ръката е болезнен процес. Интензитета на
болките и страданията на ищцата не бележат някаква особеност и не се твърди
да са настъпили усложнения при възстановяването функциите на ръката, но
самия характер на счупването и обстоятелството, че при всички пациенти с
подобни травми остава т.нар. „напомняща болка“, при рязка промяна на
времето, сочат на справедливо определен размер на обезщетението за вреди -
сумата от 8 000лв.
Изложеното налага потвърждаване на решението на Плевенски
РС, в обжалваните му части. При този изход на делото, въззивният съд намира,
че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция за адв. М. Д. Д., от САК, за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищцата С. С. Ц., в размер на 720 лв. с ДДС, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., като мотивите за това са същите, изложени от РС-
Плевен, към които съдът препраща и не се налага да бъдат преповтаряни.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271, ал.1 от ГПК решение №
1224 на Плевенски районен съд, постановено на 21.09.2024г. по гр.д. №
727/2024г. по описа на ПРС, в обжалваната му осъдителна част и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата Община-Плевен, БУЛСТАТ ********, гр.Плевен,
пл.“Възраждане“, № 2 да заплати на адв. М. Д. Д., с ЕГН ********** от САК
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на
въззиваемата страна, в размер на 720 лв. с ДДС.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9