№ 679
гр. гр. Добрич, 13.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
частно гражданско дело № 20213200500772 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от Р. П. АРС. и Л.. Б. АРС., КР. Д. ИВ., Д. КР. ИВ. и Д. КР. ИВ.,
чрез упълномощения адвокат, срещу определение от 27.09.2021г. по гр.д.№807/2020г. на
Добричкия районен съд, с което съдът е прекратил производството по делото в частта по
предявените искове за осъждане на ответника К.В.В. да заплати сумата 160 лева,
представляваща цена за оранта на дворните места, ведно с лихвите за забава от предявяване
на исковата молба, от която сума: на ищеца Д.К. Д. – 106.67 лева, на ищеца Д. КР. ИВ. –
26.67 лева и на ищеца Д. КР. ИВ. – 26.67 лева.
В жалбата е посочено, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищците КР. Д.
ИВ., Д. КР. ИВ. и Д. КР. ИВ. не са посочили фактите, от които произтича вземането.
Претенцията за 160 лева била предявена с поправената искова молба; в нея било изложено,
че сумата съставлява разноски за оранта по сделката, обективирана в нотариален акт №38 т.7
д.1167 с вх.рег.№3100/02.04.2014г. и, след унищожаването на тази сделка, подлежи на
връщане от ответника. Иска се определението на районния съд да бъде отменено в
обжалваната част, с оглед разглеждането на претенцията по същество.
В съответствие с чл.129 ал.3 изр.последно от ГПК препис от частната жалба не е връчван на
другата страна и отговор от нея няма.
След като се запозна с частната жалба и провери първоинстанционното дело, въззивният съд
намира следното:
С първоначалната искова молба и следващите за отстраняване на нередовности с вх.
№265468/12.11.2020г., с вх.№367048/03.12.2020г., с вх.№261035/20.01.2021г. и с вх.
№268735/26.07.2021г. ищците Р. П. АРС. и Л.. Б. АРС., КР. Д. ИВ., Д. КР. ИВ. и Д. КР. ИВ.
са предявили срещу ответника К.В.В. редица искове - вещни, осъдителни облигационни за
1
парични вземания и установителни за неистинност на съдебно-психиатрични експертизи.
Исковете са основани на множество различни обстоятелства, като общи за всички тях са
следните:
Ищецът КР. Д. ИВ. и съпругата му Т.С. И.а придобили по време на брака си въз основа на
договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №38 т.7 д.№1167 вх.рег.
№3100/02.04.2014г., от продавачката И.К.В. четири недвижими имота /конкретизирани/ в
с.Д., обл.Добрич. Последвал договор от 14.05.2014г., с който ищецът КР. Д. ИВ. и съпругата
му продали имотите на ищците – съпрузи Р.П. А. и Л.. Б. АРС..
Т.С. И.а, съпругата на ищеца КР. Д. ИВ., е починала, като ищците Д. КР. ИВ. и Д. КР. ИВ.,
са нейни наследници.
Ответникът К.В.В. е син, а понастоящем и наследник на И.К.В., продавачката по първия
горепосочен договор за покупко-продажба. По предявен от К.В.В. иск по гр.д.290/2014г. на
ДОС продавачката И.К.В. била поставена под пълно запрещение. С решение по гр.д.
№2034/2014г. на ДРС договорът за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №38 т.7
д.№1167 вх.рег.№3100/02.04.2014г., с който ищецът КР. Д. ИВ. закупил имотите, бил
унищожен – на осн.чл.31 от ЗС по иск на продавачката И.К.В., предявен под въздействие на
нейния син и ответник по настоящото дело К.В.В..
Производството по част от предявените по настоящото дело искове /вещните и
установителните за неистинност на експертизи/ е прекратено – определение
№260254/27.01.2021г.
Със сега постановеното определение от 27.09.2021г. е прекратено производството по
облигационните искове за осъждане на ответника К.В.В. да заплати на ищците обезщетения
за вредите, които им е причинил с водения от него при злоупотреба с право симулиран
процес за запретяване на И.К.В. с цел унищожаване на горепосочения договор за покупко-
продажба, претендирани в размер на по 1 500 лева за всеки от ищците Р. П. АРС. и Л.. Б.
АРС., в размер на 2000 лева за ищеца КР. Д. ИВ. и в размери на по 500 лева за всеки от
ищците Д. КР. ИВ. и Д.К. И..
Със същото определение е прекратено производството и по исковете за осъждане на
ответника да заплати на всеки от ищците Р. П. АРС. и Л.. Б. АРС. по 3000 лева,
съставляващи обезщетение за лишаването им от ползването на недвижимите имоти, предмет
на договорите за покупко-продажба, считано от 2014г. до предявяване на исковата молба.
В тези прекратителни части определението от 27.09.2021г. не се обжалва.
Определението е предмет на обжалване в частта, в която е прекратено производството по
предявените от КР. Д. ИВ., Д. КР. ИВ. и Д. КР. ИВ. срещу К.В.В. искове за осъждане на
ответника да заплати на първия ищец сумата 106.67 лева, а на втория и третия ищец – по
26.67 лева, или общо 160 лева, съставляващи цена за оранта недвижимите имоти.
Р. П. АРС. и Л.. Б. АРС. не са ищци по тези искове /те не претендират да имат вземане от
ответника за оран на имотите/ и нямат правен интерес да обжалват прекратяването на
2
производството по исковете на другите лица. Следователно подадената за Р. П. АРС. и Л.. Б.
АРС. частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като
производството по нея се прекрати.
За КР. Д. ИВ., Д. КР. ИВ. и Д. КР. ИВ. частната жалба е редовна, подадена е в срок и е
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Претенция за осъждане на ответника К.В.В. да заплати на посочените трима ищци сумата
160 лева, представляваща цена за оранта на дворните места, е заявена с допълнителната
молба с вх.№261035/20.01.2021г. Тя е въведена като искане, основаващо се на чл.34 от ЗЗД.
Като се има предвид, че даденото /цената/ за изораване на един поземлен имот, не е дадено
на основание унищожения договор за покупко-продажба на същия този имот, неяснотата на
така заявената претенция е очевидна, което я прави нередовна по чл.127 ал.1 т.4 от ГПК.
Действително, на стр.3 от молбата се съдържа минималистично изложение на обстоятелства,
което навежда на твърдение – по искане освен на ответника и на още едно физическо лице
/което не е ответник/ ищецът КР. Д. ИВ. да им е платил 160 лева, цена за изораване на
имотите. Остава обаче напълно неясно какви точно са били уговорките за плащането, защо
сумата се претендира изцяло само от ответника, защо се счита, че сумата се следва и на
тримата ищци и то именно в претендираното съотношение на размерите на претенциите им.
Ето защо правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.129 ал.2 от
ГПК и е дал на ищците указания да посочат основанието на претенциите си, като подробно
изложат фактите, от които произтичат претендираните от тях вземания. Указанията са
дадени с разпореждане от 12.07.2021г., даден е едноседмичен срок за изпълнението им и на
ищците са указани отрицателните последици от неизпълнение на указанията.
В отговор на разпореждането ищците са депозирали молба с вх.№268735/26.07.2021г. С тази
молба ищците са отстранили други нередовности на исковата молба /разпореждането от
12.07.2021г. не се изчерпва с посочените указания/, но касателно претенцията за 160 лева
цена за оран, единствено е посочено, че се претендира обезщетение. Това е правен термин и
внасянето му от ищците не внася яснота в претенциите им. В молбата липсва каквото и да
било изложение на обстоятелствата, с чието осъществяване ищците свързват претенциите
си. В следваща молба с вх.№269899/07.10.2021г. и в частната жалба, по която е образувано
настоящото производство, ищците са посочили, че сумата 160 лева е платена на ответника за
това, че той нямало да може да ползва имотите, след продажбата им. Така изложеното дава
отговор, но само на част от неяснотите по предявените претенции, като същевременно
поставя нови въпроси, на които липсва обяснение, чрез излагане на обстоятелства. Освен
това изложението е извършено след изтичане на срока за отстраняване на нередовнотите по
посочените искове /и постановяване на определението за прекратяване на производството
по тях/, поради което и не може да се зачете.
Или от изложеното следва, че в дадения им от съда срок ищците КР. Д. ИВ., Д. КР. ИВ. и Д.
КР. ИВ. не са отстранили нередовностите на исковата молба в частта на предявените от тях
искове касателно сумата от 160 лева, съставляваща цена за изораване на процесните
поземлени имоти. Първоинстанционният съд правилно е прекратил производството по тези
3
искове и определението му в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.09.2021г. по гр.д.№807/2020г. на Добричкия районен
съд, с което съдът е прекратил производството по делото в частта по предявените от КР. Д.
ИВ., Д. КР. ИВ. и Д. КР. ИВ. срещу К.В.В. искове за осъждане на ответника да заплати на
ищците сумата 160 лева, представляваща цена за оранта на дворните места, от която сума на
ищеца Д.К. Д. – 106.67 лева, на ищеца Д. КР. ИВ. – 26.67 лева и на ищеца Д. КР. ИВ. – 26.67
лева.
На осн.чл.274 ал.4 във вр. с чл.280 ал.3 т.1 от ГПК въззивното определение в тази част не
подлежи на обжалване.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№772/2021г. по описа на съда в частта по
частната жалба на Р. П. АРС. и Л.. Б. АРС. срещу определение от 27.09.2021г. по гр.д.
№807/2020г. на Добричкия районен съд, с което съдът е прекратил производството по
делото в частта по предявените от КР. Д. ИВ., Д. КР. ИВ. и Д. КР. ИВ. срещу К.В.В. искове
за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата 160 лева, представляваща цена за
оранта на дворните места, от която сума на ищеца Д.К. Д. – 106.67 лева, на ищеца Д. КР.
ИВ. – 26.67 лева и на ищеца Д. КР. ИВ. – 26.67 лева.
В тази част въззивното определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на Р. П. АРС. и Л.. Б. АРС..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4