РЕШЕНИЕ
№ 4534
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20221100103284 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове от С. П. П., ЕГН **********, Д. П. П., ЕГН ********** и И. П. П.,
ЕГН **********, наследници на Н. Г. П., б.ж. на София, поч. на 06.10.2022 г.), чрез адв. А.
В., вписан в САК, съдебен адрес: София, ул. „********* против СТОЛИЧНА ОБЩИНА,
Булстат *********, гр. София, ул. „Московска“ № 33, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45
ЗЗД за следните суми: - сумата 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от претърпяно на 11.02.2022 г. травматично увреждане,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане,
така и - сумата 5 026 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за
лечение в резултат на същото увреждащо събитие, ведно със законната лихва, считано
24.03.2022 г. до пълно издължаване.
В исковата молба се твърди, че на 11.02.2022 г., около 10:30 -11:00 ч. ищцата е претърпяла
инцидент в гр. София докато се движила по тротоара, принадлежащ към ул. „Проф. д-р А.
Станишев“ като в района на спирка на МГТ бл. 21, ж. к. *********“, пропаднала в
необезопасена шахта, чийто капак изцяло липсвал. Мястото не било обозначено или
оградено, поради което ищцата не подозирала, че преминаването й от там крие риск.
Пряк свидетел на събитието повикал спешна медицинска помощ, която откарала
пострадалата в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с травма в областта на ляв долен и десен горен
1
крайници.
След извършени прегледи и консултации със съответните специалисти била поставена
диагноза: счупване на тялото /диафизата/ на лява бедрена кост и фрактура на дясна ръка. С
оглед тежестта на получената фрактура на бедрото е била осъществена оперативна
интервенция, а на ръката била поставена гипсова имобилизация.
Ищцата заявява, че получените при инцидента травматични увреди са й причинили болки и
страдания със значителен интензитет, които не стихвали и към датата на предявяване на
иска. Била на постелен режим, което я изправило пред невъзможност за самостоятелно
обслужване като за задоволяване на битовите си потребности се наложило да разчита близки
и на медицински персонал. Изпитвала непрестани силни болки, усилващи се и при най-
лекото движение и трудно повлияващи се от обезболяващи. Пред вид напредналата й
възраст, възстановяването й протичало бавно, продължително и болезнено и наложило
ползване на помощни средства и провеждане на рехабилитация. В резултат се чувствала
тревожна и раздразнителна. Освен търпени болки и страдания, във връзка с лечението си,
ищцата твърди да е направила разходи на стойност 5 026 лв,, за които й били издадени
следните документи: Фактура № ********** от 28.02.2022 г., ведно с фискален бон №
16510, издадена от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД на стойност 1 866 лв., заплатени за
реконструктивен пирон; Фактура № 174 от 25.02.2022 г., ведно с касов бон № 253, издадена
от „Медик амбуланце 01“ ЕООД на стойност 160 лв., заплатени за медицински транспорт и
Фактура № ********** от 24.03.2022 г., ведно с касов бон № 10692, издадена от „Св. София“
ЕООД на стойност 3 000 лв., заплатени за палиативни грижи.
От правна страна, ищцата обосновава, че тротоарът по местонастъпване на инцидента по
своето предназначение представлява общинска собственост, за която ответната община била
длъжна да полага грижата на добрия стопанин в интерес на населението.
Намира, че наличието на разрушени, неподдържани и необезопасени шехти представлява
неизпълнение на нормативно задължение на общината по чл. 11 от ЗОС.
Счита, че ответната община и лицата, на които била възложена дейността по поддръжка на
общинската собственост не са изпълнили законоустановените си задължения, което е довело
до създаване на опасност и до увреждането й.
В тази връзка е предявила настоящите претенции за посочените по – горе суми, ведно със
съответните лихви и разноски.
Представила е писмени доказателства. Поискала е допускане на гласни такива и експертизи.
В хода по същество моли съда да уважи предявените искове – със законните последици –
лихви и разноски по списък.
Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА в срок представя писмен отговор, в който е изразено
становище за неоснователност на исковете.
Не се оспорва обстоятелството, че инцидентът се е случил в границите на недвижим имот –
2
публична общинска собственост, но се твърди, че самото съоръжение – кабелен колектор, е
собственост и се стопанисва от електро-разпределително предприятие.
Не се оспорва, че към момента на падането на г-жа Н. П. процесната шахта била с
отстранени капаци и не е била оградена и обозначена със знаци. Сигнализация и
ограничителни ленти били поставени след настъпване на инцидента и в присъствието на
служители на администрацията на район „Люлин“.
Твърди се, че причина за инцидента не е неизправност на шахтата или на нейния капак, а
това, че капаците са били махнати и сложени встрани от отвора.
Ответникът счита, че Столична община и нейни служители по никакъв начин не са
допринесли за настъпване на вредите, нито е налице вреда от вещ – общинска собственост.
Излагат се твърдения, че по време на настъпване на инцидента служители на „МЕГА ЕЛ“
ЕООД, ЕИК *********, по възлагане на електро - разпределително дружество, са
извършвали авариен ремонт – подмяна на кабел, като нито Столична община, нито
администрацията на район „Люлин“ са били уведомени, че предстои или започва ремонт на
линеен енергиен обект.
Според ответника, единствената причина да се случи инцидентът било обстоятелството, че
шахтата е била отворена от трети лица без да е била обезопасена, в нарушение на
задължението на титуляра на сервитута по чл. 67, ал.2 ЗЕ - при експлоатация на енергийните
обекти да осигурява техническа безопасност и да предприема мерки за недопускане на щети.
Тъй като собствеността върху съоръжението – колектор с тръби и шахти, била на електро -
разпределителното дружество, последното обслужвало посочената инфраструктура,
съответно носи отговорността за безопасното й ползване и поддържане, в това число при
извършване на ремонтни дейности. Обслужването на описаната техническа инфраструктура
е израз на сервитутното право, с което общината следва да се съобразява.
По изложените съображения се сочи, че ответникът не носи отговорност по чл. 31 ЗП, тъй
като е поддържал тротоара в добро състояние, като деликтът бил причинен от действия на
трети лица, които обслужвали техническата инфраструктура в нарушение на изискванията за
безопасност по чл. 67, ал.2 ЗЕ.
Ответникът заявява още, че веднага след произшествието, на място е извършен оглед от
полицията, която снела показания на техническия ръководител на ремонта, на свидетел –
очевидец на инцидента, а по-късно и на ръководно лице от дружеството-изпълнител.
Образувано било досъдебно производство № 3384-ЗМК-235/2022 г. по описа на 09 РУП към
СДВР. В Софийски районна прокуратура билка образувана преписка № 3207/2022 г.
Ответникът оспорва исковете по размер с доводи за прекомерност.
Навежда още възражение за съпричиняване като твърди, че ищцата сама допринесла за
настъпване на събитието тъй като не положила дължимата грижа и се придвижвала, без да е
проявила елементарна предпазливост към терена, по който върви.
По делото са конституирани като трети лица – помагачи на ответника
3
„Елетроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК *********, „МЕГА ЕЛ“ ЕООД, ЕИК
********* и „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 219, ал.1 ГПК
Третото лице - помагач „Дженерали застраховане“ АД изразява писмено становище в насока,
че за него не е възниквал правен интерес от встъпване в делото. Обосновава, че за ответника
също не е налице правен интерес от привличане на застрахователното дружество като
помагач по делото, доколкото липсвала възможност при неблагоприятен изход от същото
ответната община да предяви регресни искове срещу застрахователя.
Оспорва съществуването на регресни притезания на ответника спрямо застрахователя.
Не оспорва, че е застраховал „професиалната отговорност“ за вреди на „МЕГА ЕЛ“ ЕООД,
сочи, че за последното дружество също не бил налице правен интерес от участие по делото
като подпомгаща страна. При застрахователя не била постъпвала писмена претенция от
увредено лице за изплащане на обезщетение по линия на застраховка „Професионална
отговорност“.
Нататък, застрахователят оспорва както да е настъпвал деликт, така и настъпването по
твърдения от ищеца механизъм.
Твърди изключителна вина за събитието за самата пострадала, която със собствените си
действия причинила вредата, а евентуално се поддържа че това й поведение следва да бъде
преценено като съпричиняващо.
Исковете се оспорват като твърде завишени при преценка на принципа за справедливо
обезщетяване на неимуществените вреди по чл. 52 ЗЗД.
Оспорват се и с аргументи за недоказаност на всички вреди по вид и размер, така и на
причинно-следствената връзка между събитието и настъпилите вреди – телесни повреди и
имуществени разходи за лечението им.
Третото лице - помагач „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД изразява
писмено становище по исковете, като оспорва да е надлежна страна в процеса, поради
недопустимотост на привличането й за помагач.
По основанията, заявява, че не е собственик и не стопанисва процесната шахта, в която
пострадала ищцата, преценено към 11.02.2022 г. Твърди, че въз основа на представен по
делото Договор № 18-438/20.11.2018 г. и възлагателен протокол № 28
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД („ЕРМ Запад“ АД) е възложило на „МЕГА
ЕЛ“ ЕООД реконструкция на съществуващ кабел, в която дейност се включвали СМР
„изкопаване и иззиждане на 6 броя – тройна шахта“, едната от които била процесната. С
протокол от 25.02.2022 г. възложената работа била приета, с което „ЕРМ Запад“ АД станало
собственик на обекта. При настъпване на инцидента служители на „ЕРМ Запад“ АД не са
работили на място и не са имали задължение за обезопасяване на процесната шахта.
Прави възражение за изключителна вина за настъпване на събитието от самата пострадала,
оспорва дружеството да има принос за настъпване на вредоносния резултат, като оспорва по
отношение на него да са налице елементи за ангажиране на отговорност по чл. 49 ЗЗД.
4
Искът за обезщетяване на неимуществените вреди се оспорва и по размер като твърде
завишен.
Прави доказателствени искания, в ход по същество моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач „МЕГА ЕЛ“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв. А. Б.,
оспорва исковете.
Счита, че не е налице виновно и противоправно поведение от страна на служители на
общината, така и на юридическите лица-подпомагащи страни в процеса.
Твърди допринасяне за настъпването на вредата от самата пострадала поради
съпричиняване.
Прави искания за събиране на гласни доказателства.
Съдът, като взе предвид представените и приети по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Настъпването на твърдяното увреждащо събитие по време, място и с участието на ищцата
Н. Г. П. (71 г.) се установява безпротиворечиво от писмените доказателства по делото: в
Протокол за оглед на местопроизшествие от 11.02.2022 г., настъпило на тротоарна площ,
находяща се в гр. София, ж. к. Люлин, на спирка на МГТ № 1164, бл. 21, в който са описани
следните находки: „шахта с размери 1,80 м./1 м. и дълбочина около 1 метър. Същата се
намери отворена, като капаците – три на брой с размери около 60 см./1 м. се намериха
поставени до нея...Шахтата е оградена с оранжеви на цвят ленти с надпис „Не преминавай“.
От постъпила по делото Справка, рег. №105810-1084/29.12.2022 г. от МВР, Дирекция
„Национална система 112“ (лист 100), се установяват данни за постъпили 2 бр. сигнали към
112 за пострадал при падане в шахта пешеходец на същата датата и място. От Фиш за
спешна медицинска помощ (лист 219) се установява посещение на местопроизшествието от
екип на СМП на 11.02.2022 г., около 10,18 ч. и оказване на медицинска помощ на пациент Н.
Г. П..
Обстоятелства по механизма на настъпване на инцидента съобщават разпитаните по делото
свидетели П. П., В.Н. и А. Т..
Св. П. П. бил в близост до местонастъпването на инцидента в деня на събитието. Било около
10,00 ч. сутринта, времето било хладно и влажно. Не видял самото падане понеже бил с
гръб, но чул нещо като провикване, а когато се обърнал видял жената в самата шахта.
Описва шахтата като правоъгълна около 1,50 м., с отворени капаци и без сигнализация и
маркировка, че е отворена. Липсвали ограждения. Слязъл в шахтата с още едно момче и
извадили жената, след което подал сигнал на тел. 112. Давал е показания в 09 РПУ, което се
потвърждава и от присъединен към настоящото дело протокол за разпит от 24.02.2022 г.
(лист 123).
Св. В.Н. е служител на Столична община на длъжност юрисконсулт в район „Люлин“.
Заявява, че посетил в през февруари 2022 г. в служебно качество местопроизшествието, за
5
което сочи, че било на ул. „Проф. А. Станишев“. Не заварил на място пострадалата, за която
научил, че била откарана от екип на Спешна помощ. Установил множество отворени капаци
на шахти, като в района на спирката на МГТ имало една шахта с размер 60 на 90, чиито три
капака били извадени и сложени в непосредствена близост. При пристигането си не заварил
знаци или конуси, с които да е оградена шахтата. Всички шахти били необозначени.
Получил обяснения от техническия ръководител на обекта, че ремонтът бил авариен, поради
което общината не била уведомена предварително.
Св. А. Т. потвърждава, че, в служебно качество на разследващ полицай, е съставила
Протокол за оглед за процесното събитие след като посетила местопроизшествието.
Потвърждава подписа си под изготвения документ.
Въз основа на така обсъдените доказателства съдът прави извод за настъпване на процесния
увреждащ инцидент при следната фактическа обстановка, а именно при преминаване на
ищцата по тротоара, прилежащ към ул. „Проф. А. Станишев“ в ж. к. Люлин, в района на
спирка на МГТ до бл. 21. Доказано е още, че ищцата е паднала в шахта, чиито капаци са
били отворени за извършване на ремонтно - монатажни дейности. Относимо към преценка
на основанията на иска е обстоятелството дали обектът е бил обезопасен адекватно за
извършваната дейност. В тази насока съдът кредитира като последователни и
безпротиворечиви показания на св. П. и св. Н., с които се съобщват данни, че при
настъпване на инцидента на място не е имало никаква сигнализация, която да указва на
пешеходците наличието на опасност, нито път периметърът на ремонта е бил ограничен с
ленти или по друг подходящ начин.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза на инж. Т.
А., което установява, след преглед на документите по делото и оглед на място, че обектът -
тройна шахта, се намира в Поземлен имот с идентификатор 68134.4356.389, който според
кадастралната карта е частна общинска собственост. В участъка на ул. „Проф. А. Станишев“
(бивша ул. „Ат. Стратиев“) между трафопост бл. 201 и бл. 204 констатирано наличие на
шахти, част от електроразпределителната мрежа. Относно шахтите от
електроразпределителната мрежа се установява, че в участъка между двата трафопоста се
намират общо 6 бр. тройно шахти с нови капаци 0,9/1,80, като в. л. прави констатация за
съответствие между заварените при огледа шахти и описаните в документите за възложени
работи на „МЕГА ЕЛ“ ЕООД. Четири от цитираните шахти са разположени на тротоара на
ул. „Проф. А. Станишев“. Шахта № 4 представлява шахта, израдена на спирка на МГТ бл.
21, ж. к. „*********“. Към датата на изготвяне на експертизата шахтите са обезопасени и не
създават опасност за преминаващите пешеходци.
Според заключението на приетата по делото съдебно - медицинска експертиза, при
претърпяното събитие от 11.02.2022 г. Н. Г. П. е получила следните травматични
увреждания: Фрактура феморис дисталис (счупване на тялото /диафизата/) на бедрената
кост, което състояние, преценено според медикобиологичните си характеристики е довело
до трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник за срок по-голям от 30 дни;
Фрактура радии декс. дист. (счупване на лъчевата кост в долната част), което според
6
медикобиологичните си характеристики е довело до трайно затруднение на движенията на
десния горен крайник за срок по-голям от 30 дни. Относно проведеното лечение, в. л. сочи,
че непосредствено след получаване на травмата пострадалата е хоспитализирана в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ като е предприето оперативно лечение чрез открито наместване
на фрактурата на лявата бедрена кост с вътрешна фиксация. Проведена е активна
медикаментозна терапия. Проведеното лечение е било необходимо и съобразено с правилата
за добрата медицинска практика.
От гледна точка на произхода на травмите, същите добре отговарят да са получени при
падане в шахта на 11.02.2022 г. Срокът за възстановяване за травмата на бедрената кост е от
6 до 9 месеца, с остър период на болките около 2 месеца, а относно фрактурата на ръката
възстановяване следва да е настъпило за около 3 месеца, с интензивни болки в първия месец
след получаване на травмата.
В отговор на поставен въпрос в. л. сочи, че заплатените от ищцата разноски за лечение по
приложени разходооправдателни документи са във връзка за провеждане на лечението на
травмата.
По делото е изслушано и прието заключение на назначената съдебно - икономическа
експертиза, съгласно чиито изводи процесната шахта не представлява самостоятелен актив,
а е отделен компонент към актив с инвентарен номер 22303519 - ел. съоръжение КСН 20 kv
ТП ******* Активът е намерил счетоводно отражение в дебитната сметка на ТЛП
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, считано от 25.02.2022 г.
Видно от изразените процесуални позиции на страните по спора, горната установена от съда
фактическа картина е в голяма степен е безспорна, но се спори относно правните последици,
които тя поражда. Въз основа на така възприетите по делото фактически констатации, съдът
прави следните правни изводи:
По делото е изяснено, че местонастъпванто на инцидента съставлява поземлен имот,
собственост на ответната община. Касае се за тротоар, прилежащ към ул. „Проф. Ал.
Станишев“ в гр. София. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 Закона за пътищата,
общинските пътища са публична общинска собственост, а според чл. 31 от ЗП, общината е
длъжна да осъществява дейностите по поддържането на общинските пътища чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението на тази дейност. В обхвата
на пътя попада както пътното платно така и тротоарите – по аргумент от ДР § 1, т.1 и т.2
ЗП.
В процесната хипотеза, независимо от това, че не е собственик на необезопасената шахта,
която е станала причина за настъпване на процесния инцидент, ответната община има
нормативно предвидено задължение за поддържането на пътищата чрез своите служители, а
шахтата е разположена именно върху общински път.
Налице е бездействие по осъществяването на контрол за осигуряване на условия за
безопасно движение по пътищата, което съставлява неизпълнение на задълженията по чл. 31
7
от ЗП, който задължава съответната община да осигури необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Това следва и от
разпоредбата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, която предвижда, че лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Тротоарът, на който е станал инцидентът, е с
обществено предназначение, и предвид свободния достъп до него, се е налагало
предприемане на обезопасителни мерки, с които да се ограничи възможността на
пешеходците да преминават през него. Неизпълнението на това задължение на ответника се
намира в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент, при който е пострадала
първоначалната ищца. Няма съмнение, че към момента на настъпване на инцидента по
процесната инфраструктура (тройна шахта с предназначение за електроразпределение) са
извършвани монтажно - ремонтни работи по възложение на собственика й при неспазване
на правилата за безопасност. Същевременно, адресирането на задължения за спазване на
безопасност и недопускане на щети към операторите на мрежите за електроразпределение
чрез Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически
и топлофикационни централи и електрически мрежи, не освобождава общината, в чиито
имот са разположени елементи на електроразпределителната мрежа, да следи за
обезопасяване, да координира с оператора на мрежата или дори сама чрез служителите си да
обезопасява обектите, по които тече работа. Такъв извод следва от нормата на чл. 167, ал. 1,
изр. 1 ЗДвП, която задължава общината, стопанисваща общински път с публично
предназначение да сигнализира и отстранява в най-кратък срок източници на опасност. В
конкретния случай съдът приема, че по делото се установи бездействие на служителите на
СО във връзка с изпълнение на задължението им по чл. 31, ЗП и чл. 167, ал.1, изр. 1 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди.
Пред вид изложеното съдът намира предявените искове за доказани по основание.
Съдът смита за неоснователно поддържаното от ответника и подпомагащите страни
възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата. Инцидентът настъпва при
движение на пострадалата по тротоар, който поначало е с предназначение за обществено
ползване изключително от пешеходци. Дори за пострадалата да не са били налице
ограничения на видимостта и да е съществувала възможност да възприеме опасността,
наличието на отворена шахта не може да бъде третирано като предвидимо и закономерно
препятствие. При наличието на такова препятствие законът предвижда задължение за
обезопасяване за собственика и за стопанина на подземната инфраструктура, последиците
неизпълнение на което не могат да бъдат в тежест на пострадалия.
Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от Н. П., 71 г.,
болки и страдания вследствие на процесния деликт възлиза на 70 000 лв. За да определи
посочения размер, съдът съобрази начина на настъпване на увреждането, възрастта на
ищцата, вида и степента на засягане на здравето й, оперативния метод на лечение и
продължителността на възстановителния период от около 6-9 месеца. Пред вид изложеното
предявеният иск следва да бъде уважен в пълния му размер 70 000 лв.
8
В пълен размер се явява основателен искът за обезщетяване на имуществени вреди,
представляващи сторените разноски за лечение, в размер на сумата 5 026 лв., поради
установена връзка между първоначалната травма и проведеното лечение, за нуждите на
което е сторен разхода от 5 026 лв.
На основание чл. 86, ал.1, вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца лихва за забава върху главниците, съответно, считано от датата на увреждането
11.02.2022 г. за първата сума и считано от 24.03.2022 г. – датата на направа на последния по
време разход за лечение относно втората сума, до пълно издължаване.
По разноските.
При този изход на спора съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците сторените разноски за внесени такси и депозити в общ размер 55 лв.
Ищцовата страна претендира разноски на основание чл. 38, ал.2 , вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в
полза на процесуалния представител, като след съобразяване на фактическа правна
сложност на спора от една страна и защитения материалния интерес, съдът приема, че на
адв. А. В. – САК се следва възнаграждение в размер 6 650 лв.
На ответника не се следват разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, Булстат *********, гр. София, ул. „Московска“ № 33 да
заплати на С. П. П., ЕГН **********, Д. П. П., ЕГН ********** и И. П. П., ЕГН
**********, наследници на Н. Г. П., б.ж. на София, поч. на 06.10.2022 г.), чрез адв. А. В.,
вписан в САК, съдебен адрес: София, ул. „**********, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
ЗЗД следните суми: - сумата 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от претърпяно на 11.02.2022 г. травматично увреждане,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане,
така и - сумата 5 026 лв. /по 1 657,33 лв за всеки ищец/- обезщетение за претърпени
имуществени вреди - разходи за лечение в резултат на същото увреждащо събитие, ведно със
законната лихва, считано 24.03.2022 г.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на С. П. П., Д. П. П. и И. П. П. съдебни
разниски на оснивание чл. 78, ал.1 ГПК в размер 55 лв.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, да заплати на адв. А. С. В., САК, ЕГН **********
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 , вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в размер 6
650 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 , вр
9
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал.6
ГПК държавна такса в размер 3 001,04 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица - помагачи на ответника
„Елетроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК *********, „МЕГА ЕЛ“ ЕООД, ЕИК
********* и „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10