Решение по дело №92/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                         20.12.2022 година                           град С.З.

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                               Търговско  отделение

На 20.10.                                                                                                          2022  година

В публично заседание в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: А.ИНА НИКОЛОВА

изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА

т.дело № 92 по описа за 2021 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. “а” от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и по чл. 497, ал. 1 КЗ.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 23.05.2020 г., в с. Н.М., обл. С.З., на улица без име, водачът Ж.И.М. на лек автомобил ,.Б.“, с peг. № ****губи контрол над управлявания от него автомобил, излиза вдясно от пътното платно по посоката си на движение, преобръща се и се удря в железобетонен стълб, с което реализира ПТП.

При произшествието е пострадал С.А.К. - пътуващ на предна дясна седалка в лекия автомобил.

За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 284р-13423/2020 г. Образувано е и досъдебно производство № 284 ЗМ 599/2020 г., по описа на РУ - Казанлък.

След злополуката С.К. е транспортиран от екип на Спешна помощ до УМБАЛ „****” АД - С.З. в тежко общо състояние. Приет е в Клиниката по гръдна хирургия с оплаквания за силни болки в гръдния кош, главата, корема, крайниците и др. Сочи се, че страда и от нетърпими болезнени усещания в дясната гръдна половина и недостиг на въздух. Назначени са му различни изследвания и прегледи, от които са установени: периорална цианоза; множество екскориации по контузионните места; хиперстеничен гръден кош; дясна гръдна половина не участва в дишането; наличие на тотален тираж; хиперсонорен перкутонен тон и изразена палпаторна болка в дясно; липса на взикуларно дишане в дясна гръдна половина; изострено дишане в ляво с отслабен характер базално; срединно разположена интерхемисфериална фисура; полиповидна лезия в десен максиларен синус; течноеквивалентна колекция в ляв максиларен синус; наличие на въздушна и свободна хеморагична колекция в голямата плеврална кухина в дясно; двустранно дорзално - консолидация на белодробния паренхим с въздушна бронхограма; Фрактури с дислокация на 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 ребра в дясно и на 3, 4, 5, 7 и 8 ребра в ляво; Фрактура на процеси трансверси на прешлени Тх2 в ляво и Тх3, Тх4, Тх5, Тх6, Тх7, Тх8, Тх9, Тх 10 в дясно; посттравматична дилатация на стомаха; Подкожен емфизем в дясно дорзално; Десностранен тотален пневмоторакс и др. Поставена му е диагноза: Пневмоторакс травматика субтотазис декстра; Фрактура косте - серия декстра; Контузио торацис латери декстра. контузио пулмонис декстра и др. На 23.05.2020 г. ищецът е подложен на оперативна интервенция, при която му е направена торакоцентеза в дясно и му е поставен дренаж поради Пневмоторакса и отслабеното до липсващо дишане в дясната гръдна половина, след което е преведен в Клиниката по Анестезиология и Интензивно лечение (КАИЛ) на болницата за интензивно лечение. В лечебното заведение С.К. провежда инфузионна терапия, кислородна терапия и антибиотично лечение с Цефтриаксон и Урбазон. Изписан е на 29.05.2020 г., като са му дадени препоръки за намалена физическа активност и спазване на хигиенно-диетичен режим.

Посочено е, че на 15.06.2020 г. ищецът посещава психотерапевт, който след обстоен медицински преглед и изследване установява, че в резултат на процесното ПТП и преживения психически стрес, същият преживява посттравматичен стресов синдром със силно изразена психосоматика, изразяваща се в - нервност, притеснителност, остра стресова реакция. Съгласно експертното заключение, ищецът получава неконтролирани епизоди на тревога и депресивност, получава силна тревожност при опит за качване в автомобил или за шофиране, виене на свят, силно притеснение, като и към настоящия момент не може да преодолее травматичните епизоди от настъпилото ПТП.

Изложено е, че поради продължаващи болки на 15.06.2020 г. ищецът постъпва в УМБАЛ „****“ АД - С.З. с оплаквания в областта на гръдния кош и корема. Извършени са му изследвания, видно от компактдиск „ДК 6846/ 15.06.2020 г., като същият е пренасочен за лечение в УМБАЛ „Света Анна“ - гр. С. в Клиниката по образна диагностика. След редица прегледи и извършени рентгенографии са установени плеврален излив в дясно около 300 мл., както и оскъдно количество СПТ в Морисоновото пространство, в резултат на което му е назначена допълнителна терапия.

Сочи се, че за проведените диагностика и лечение ищецът е заплатил сума в общ размер на 90,64 лева /деветдесет лева и 0,64 ст./, от които както следва:

10.00 лева /десет лева/ - лекарства;

20,64 лева /двадесет лева и 0.64 ст./ - лекарства, санитарни и превързочни материали;

60,00 лева /шестдесет лева/ - психологически преглед.

Твърди се, че пътният инцидент е причинил на ищеца внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Не може да се справя в ежедневието си самостоятелно и е изцяло зависим от грижите на своите родители. Силно е ограничил социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитва от множеството фрактури на прешлени и ребра. Твърди се, че все още не може да се изправя сам, да се движи нормално и да се обслужва. Не може да ходи и да стои изправен поради силните болки. Посочено е, че предимно лежи, но дори и в тази поза изпитва болезнени усещания в областите на травмите. Оплаква се от изтръпване и бодежи в дясната страна на тялото при всяко вдишване. Изпитва трудности от принудителната поза, която заема. Не може да се изправя самостоятелно и постоянно чувства болки, а това го прави напрегнат и изнервен. Изцяло е променен начинът му на живот. Като младо и жизнено дете преди злополуката, сега се оплаква от умаляване и дискомфорт поради залежаването и всичките счупвания. Усеща отпадналост, а всяко движение му причинява болки и страдания. Страда от болезненост и дискомфорт по цялото тяло. Не може сам да върши елементарни битови дейности. Сочи се, че силно е ограничена подвижността му. Продължава да страда от неприятни усещания в областта на корема и диафрагмата поради животозастрашаващия пневмоторакс и контузиите на вътрешни органи. Посочено е, че не може сам да задоволява хигиенните си потребности, да се обслужва самостоятелно и да се преоблича. Притеснява се и изпитва срам от необходимостта, която има някой да е ангажиран с полагането на по-големи от обичайните грижи за него. Пълната му зависимост от друг човек и невъзможността му да излиза, да се среща с връстници и да води предишния начин на живот го правят затворен и тревожен. Чувствал се изолиран, и се натъжавал всеки път, спомняйки си за преживяното. Все още изпитва силни болки в областта на травмите. Изпитва стеснение и срам от оперативните белези, охлузванията и раните, емфизема в дясно и от цялостното състояние, в което се намира.

Твърди, че изживеният стрес от произшествието рефлектира върху общото емоционално състояние на С.К.. Отрицателно е повлиял инцидентът върху психиката му на подрастващ. В резултат на ПТП е станал раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато остава сам. Сочи, че тези емоции са породени от усещането, че поради травмите перманентно ще изпитва болки и трудности при физическа активност и никога няма да се възстанови и раздвижи напълно. Заявено е, че се притеснява, че никога повече няма да може да стъпи на краката си, да ходи нормално, да се забавлява с приятелите си и всичко това без да усеща болки. Твърди, че е променен изцяло след преживяното ПТП, като изпитва неувереност и страх от МПС. Чувства се безполезен и се е затворил в себе си. Отказва да се среща с други хора, а когато се налага да посещава прегледи, за да се проследи състоянието му, изпитва страх, че всичко ще се повтори. Станал е плах и често се разстройва, когато не може да свърши нещо сам поради болките и обездвижването. Сочи, че продължава да сънува кошмари, свързани с преживяното. Станал е тревожен и по-чувствителен от преди. Оплаква се от разсеяност и постоянна напрегнатост, които чувства.

Твърди, че към настоящия момент страданията продължават, като възстановяването му все още не е приключило, защото се нуждае от периодични рехабилитационни процедури.

Посочено е, че видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач, управлявал лек автомобил „Б.“, с peг. № ****, е нямал валидна задължителна застраховка Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Изложено е, че законодателят в чл. 557, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.), дава правната възможност на всяко увредено при пътнотранспортно произшествие лице, да претендира обезщетение от Г.Ф., в случай, че неимуществените вреди са причинени от моторно превозно средство, за което няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети.

Съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ и прилагайки изискванията на чл. 380 от КЗ, според който лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, е депозирана пред Г.Ф. молба с вх. № 24-01-285/30.06.2020 г., в резултат на което е образувана щета № 20210156/30.06.2020 г., по която ищецът е получил отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, видно от писмо с изх. № 24-01-285/ 30.09.2020 г. от ГФ.

Счита, че отказът на Г.Ф. да изплати обезщетение на ищеца за претърпените неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, при което са причинени тежки увреждания на С.А.К. е напълно неоснователен и незаконосъобразен, поради което за ищеца е налице несъмнен правен интерес от предявяването на настоящия съдебен иск. Сочи, че по силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети.

Изложени са аргументи, че съобразно разпоредбата на чл. 558, ал. 1, изр. последно от КЗ, лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазването на чл. 497 от КЗ. Заявено е, че посоченият текст предвижда, че застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по- ранната от две дати: 15 работни дни от представянето на всички доказателства по отправената застрахователна претенция или от изтичането на 3 месеца от отправянето на претенцията, т.е. от 01.10.2020 г. ответника е изпаднал в забава и от тази дата върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното изплащане на обезщетението.

Моли, да се осъди Г.Ф., да заплати обезщетение на ищеца С.А.К., с ЕГН: **********, а именно:

- обезщетение в размер на 100 000 лева /сто хиляди лева/ за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, причинени на ищеца от получените телесни увреждания в резултат на настъпилия пътен инцидент, реализиран на 23.05.2020 г., ведно със законна лихва от датата на изпадането в забава на ответника - 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

- обезщетение в размер на 90,64 лева /деветдесет лева и 0,64 ст./ за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи, заплатени във връзка с назначеното лечение, в резултат на получените телесни увреждания при настъпилия пътен инцидент, реализиран на 23.05.2020 г., ведно със законна лихва от датата на изпадането в забава на ответника - 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Моли, да му се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който е изложено, че Г.Ф. е създаден през 1997 г., като основна цел на законодателя е била да се избегнат случаите, в които за поправяне на вредите се разчита само на платежоспособността на деликвента и увредените от ПТП лица/имущество да не бъдат репарирани. Посочено е, че функциите на Фонда са - обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция. Сочи се, че основна роля имат обезщетителната и обезпечителната функция, които се изразяват в това, че спрямо увреденото лице отговаря както делинквентът, така и Г.Ф. в случаите на липса на застраховка „Гражданска отговорност“, който по правило е платежоспособен и може да посрещне големи по своя размер задължения. Предназначението на Фонда е да се осигури обезщетение в полза на претърпелите вреди лица от виновното поведение на водач управлявал МПС без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в което се изразява и неговата социална функция. Функции, които категорично го различават от застрахователите и видно от същите липсва каквато и да била търговска дейност.

Оспорва изцяло по основание и размер предявеният иск. Счита, че искът е неоснователен.

На основание чл. 229, ал 1, т. 4 от ГПК, ответникът моли да се спре настоящето производство до приключване на ДП №284ЗМ599/23.05.2020г. по описа на РУ - Казанлък, респективно съответното НОХД. Посочва, че няма нито едно доказателство, от което може да се определи механизмът на процесното ПТП. Заявява, че във връзка с чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Посочва, че в случая е поставен в невъзможност да упражни правата си.

Ответникът счита, че непредставянето на доказателства с исковата молба, с които ищецът и неговият процесуален представител са могли да се снабдят своевременно на основание чл. 75, ал.1 от НПК, нарушава принципа на чл.9 от ГПК, предвид факта, че не само по бланкетно изпълнената процедура пред Г.Ф., но и в настоящето производство е поставен в невъзможност да вземе становище, да ангажира доказателства и да осъществи адекватна защита, което от своя страна представлява злоупотреба с право. Сочи се, че не са представени никакви данни за хода и резултата от образуваното досъдебно производство. Според ответника, на основание чл. 9 във връзка с чл. 127 от ГПК в исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. Твърди, че в случая това не е изпълнено и не му е осигурена равна възможност да упражни предоставените му права.

В тази връзка, моли да се прекрати делото.

Моли, да се задължи ищцовата страна да представи специална банкова сметка *** - С.А.К., ЕГН: **********, съгласно изискванията на чл. 130 от СК. и чл. 17 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз.

Оспорва изцяло исковите претенции - по основание и размер.

Заявено е, че Г.Ф. към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета № 20210156/2020 г. е уведомил ищеца, че следва да представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. “а“ от Кодекса за застраховането, които и до ден днешен не са представени в ГФ по щетата, а и по настоящото дело.

Твърди се, че липсват  доказателства,     установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него.

Оспорва изцяло твърдения от ищеца механизъм и посочва, че въпреки че е официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице - издател. Поради това, ответникът счита, че същият няма и материална доказателствена сила за настоящия съд.

В тази връзка, ответникът оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП.

Счита, че задължителната извънсъдебна административна процедура пред Г.Ф. не се изчерпва с бланкетното подаване на молби от пострадалите лица, с която се цели бърз отказ от страна на Фонда, поради обективна невъзможност да се произнесе, съответно предявяване на искова молба пред ОС С.З..

Предвид факта, че Фондът не е бил страна в досъдебното производство, а ищецът не е представил никакви доказателства в тази насока, то ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца - С.А.К., който вероятно е:

пътувал в увреденото МПС, без да постави задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда- нарушение на чл.137а от ЗДвП;

се е съгласил да пътува при неправоспособен водач, който познавал;

се е съгласил да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, който познавал и който е употребил алкохол/наркотични вещества;

е употребил алкохол/наркотични вещества заедно с водача Ж.И.М. преди процесното ПТП.

Обръща внимание на Съда, че родителите на - С.А.К. са били длъжни да се грижат за него до навършване на 18- годишната му възраст. Твърди се, че в случая такава грижа не е осъществена и родителите съзнателно са поставили в риск живота и здравето на сина си, като са го качили в автомобил, управляван от алкохолно/наркотично повлиян водач.

Счита, че не следва да бъде игнориран приносът на ищеца за настъпване на вредите, противното би означавало неоснователно толериране на недобросъвестното му поведение, несъобразявайки своите действия, съгласявайки се да се вози при пиян водач, което е недопустимо в обстановка на нарастващ брой такива пътнотранспортни произшествия.

Досежно размерите на предявената претенция от 100 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и 90,64 лева - обезщетение за имуществени вреди, ответникът счита същите за изключително завишени, тъй като не отговарят на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП-23.05.2020 г.

Твърди се, че исковите претенции не кореспондират със задължителната практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о., решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др. В т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Според ответника, във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии. Сочи, че тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Заявено е, че предявените претенции не кореспондират нито с трайната съдебна практика на съдилищата в Р България, нито с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот, както и наличието на допринасяне в значителна степен на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Оспорва изцяло и претенцията за лихва.

Посочва, че Фондът не е деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение при наличието на законоустановените предпоставки и при спазване на определената в Кодекса за застраховане процедура, поради което на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. Посочва, че в случая по предявената в ГФ претенция е образувана щета № 20210156/2020 г. и прави следното уточнение:

Сочи, че Фондът се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок,    като видно от исковата молба и от молбите до ГФ, както и от писмата до ищеца, които дори са представени от самия ищец в настоящото производство, не са представени необходимите документи, за да може да бъде определено обезщетение. Според ответника, следва да се направи извода, че ГФ е бил поставен в обективната невъзможност да се произнесе по предявените претенции. Фондът е уведомил ищеца, че следва да представи необходимите доказателства, от които да е видно основанието за определяне на обезщетение, които не са представени, а напротив заведена е настоящата искова претенция. Посочва, че ищецът е имал възможност да предяви нова претенция с приложени необходимите документи, след което УС на ГФ отново да разгледа претенциите и да вземе решение, но не го е направил.

Сочи, че в ОС С.З. е заведена срещу Г.Ф. настоящата искова молба, като към нея отново не са приложени преписи от необходимите писмени доказателства.

Заявява, че ако изисканите писмени доказателства са били надлежно представени в Г.Ф. по щета № 20210156/2020 г. Управителният съвет на Г.Ф. нямал да постанови решение, с което да откаже изплащане на обезщетения за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди и вероятно е щяло да се избегне завеждането на гражданско дело и влизането в допълнителни ненужни разходи, както за ищеца така и впоследствие за Фонда, ако са изпълнили разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ГПК.

Ответникът сочи, че предвид преклузията на чл. 558 от КЗ, единствения извод е, че ищецът недобросъвестно е осъществил бланкетни процедури пред Фонда, с цел бърз отказ и последващо завеждане на гражданско дело.

Оспорва началния момент на законната лихва и моли, Г.Ф. да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която е взето становище от ищеца, че не е съгласен с възражението на ответника относно реда за разглеждане на настоящите искове, като счита, че искането за разглеждане на спора по общия ред е напълно неоснователно.

Изложено е, че действително Г.Ф.не е застраховател и задължението му за заплащане на обезщетение възниква по силата на закона, а не поради наличие на застрахователен договор. Посочено е, че независимо от това, правният режим на отговорността на Фонда е аналогичен с този на застрахователя, установен в КЗ - редът за ангажиране на отговорността му и нейният обем са идентични с тези на застрахователя на деликвента при настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, която е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.6 ТЗ. Поради това счита, че доколкото спорът е свързан с настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач, т.е. с едно застрахователно правоотношение, независимо от източника, който го поражда /закон или договор/, делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл.365. т.1 ГПК . В този смисъл е трайно установената практика на ВКС, обективирана в Определение № 245 от 24.10.2011г. по т.д. № 865/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., Определение № 98 от 25.05.2011г. по т.д. № 434/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение № 327 от 04.12.2012г. по т.д. № 1027/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение 88 от 08.04.2013г. по т.д. № 1647/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение № 386 от 30.12.2013г. по т.д. № 4673/2013г. на ВКС, ТК, II т.о.. Определение № 9 от 16.01.2014г. по т.д. № 3786/2013г. на ВКС, ТК, П т.о., Определение № 308 от 28.10.2014г. по т.д. № 455/2014г. на ВКС, ТК, II т.о.

Посочено е, че отговорността на Г.Ф. произтича от законова разпоредба, а не от договор за застраховка и именно липсата на договор за застраховка е основанието за ангажиране гаранционна отговорност на ответника. Сочи се, че Фондът е държавен орган със социални функции. Изложени са аргументи, че съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ във вр. с чл. 28, ал. 1, б. „б“ от Правилника за устройство и дейността на Гаранционния фонд, същият изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания ако пътнотранспортно произшествие е настъпило на територията на Р.Б. и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на страната ни и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Във връзка със становището на ответника и това, че не оспорва наличието на горните обстоятелства, моли да се  отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото следното обстоятелства, а именно, че:

- пътнотранспортно произшествие е настъпило на територията на Р.Б. и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на страната ни, както и че виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Във връзка с възражението на ответника, че ищецът не е представил всички необходими доказателства с исковата молба, както и с подадена до Г.Ф. претенция, както и наведеното в тази връзка твърдение за бланкетност на подадената застрахователна претенция, се посочва, че при предявяване на застрахователните претенции пред ответното дружество, както и с исковата молба, ищецът е представил всички документи, които са били в негово държане, в това число и Констативен протокол за пострадали лица, които документи са били в достатъчен обем за установяване на застрахователното събитие. Намира, че следва да се има предвид, че на основание чл.106, ал.5 от КЗ, застрахователят няма право да изисква доказателства, с които ползвателят на застрахователна услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Сочи, че във връзка с горното и като се вземат предвид всички доказателства, които са представени и доказателствени искания, които са направени за установяване на твърдените обстоятелства, счита за напълно неоснователно и необосновано направеното от ответната страна искане за прекратяване на настоящото дело.

Противопоставя се срещу искането на ответната страна ищецът да бъде задължен да представи специална банкова сметка. ***, че следва да се има предвид, че с депозираната исковата молба, е представено нотариално заверено пълномощно от С.К., с което същият е упълномощил своята майка Н.И., да получи присъденото в негова полза застрахователно обезщетение по посочена от нея банкова сметка. ***, че с исковата молба е представено и Удостоверение за банкова сметка *** Н.И. и препис от исковата молба с приложенията за ответната страна, с което съдържание процесуалният представител на ответника би трябвало да се е запознал.

Намира за напълно неоснователни възраженията на ответника относно механизма на настъпване на процесното ПТП.

Посочено е, че с исковата молба е представено писмено доказателство, а именно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 284р-13423/ 2020 г., който по своята същност представлява официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съгласно Решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., ТК, I т. о. на ВКС. Изложено е, че официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В този смисъл е посочена практика на ВКС (Определение № 870/ 18.11.2013 по дело №1436/ 2013 на ВКС, ТК, I т.о., докладчик съдията Е. Марков), където е застъпено становището, че когато ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, последният се ползва с доказателствена сила за констатираното положение на участвалите в инцидента моторни превозни средства, пострадалите лица и водача.

Изложено е, че във връзка с образуваното ДП № 284 ЗМ 599/2020 г., по описа на РУ - Казанлък е образувано производство по НОХД № 300 по описа за 2021 г. на PC - Казанлък, което е приключило с влязло в законна сила на 24.03.2021 г. Споразумение между подсъдимия Ж.И.М., неговия защитник и представителя на РП - Казанлък, с което е прието за установено, че водачът М. при управление на МПС марка „Б.“ и модел „330 D SPORT AUTO“, с peг. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 150а, ал. 1 и ал. 2, т. 6 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице: на И.Г.А. - средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване с разместване на лявата скулна кост, което е осъществило медико-биологичния признак счупване на челюст; на С.А.К. - средна телесна повреда, изразяваща се в гръдна травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош, която е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на 3,4,5,6,7,8,9,10,11 - то ребро в дясно и на 3,4,5,7 и 8-мо ребро в ляво с набиране на въздух в лявата плеврална кухина, счупване на страничните израстъци на втори гръден прешлен в ляво и на трети до десети в дясно, което е причинило трайно затруднение на движението на снагата; на Я.Н.И. - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на XII - ти гръден прешлен и десния страничен израстък на I-ви поясен прешлен, което е причинило трайно затруднение на движенията на снагата, като на основание чл. 343, ал. 3, предложение IV - то и VII - мо, б. „а“, предложение II - ро, във вр. с чл. 343, ал. 1,6. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 10 месеца“, чието изтърпяване на основание чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

С оглед обстоятелството, че споразумението на наказателния съд има последиците на влязла в сила присъда, ищецът моли на основание чл. 300 от ГПК да се приемат за безспорни следните обстоятелства по делото, а именно: извършеното деяние от водача Ж.И.М., неговата противоправност и вината на дееца, механизма на процесното ПТП, както и че в резултат на същото са причинени телесни увреждания на пострадалия С.А.К.. В случай, че се признаят посочените обстоятелства за безспорни и ненуждаещи се от доказване, ищецът заявява, че не поддържа направеното с исковата молба доказателствено искане за назначаване на автотехническа експертиза и за разпит на свидетел - очевидец, във връзка с механизма на ПТП.

Във връзка с представеното по делото Споразумение, имащо сила на влязла в сила присъда, счита за неоснователно искането на ответната страна за спиране на делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.

Поддържа подадената искова молба в предявения й размер. Излага съображения, че съобразно дадените с ППВС № 4 от 1968 г. разяснения, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по "справедливост", като не се касае за абстрактно понятие, а такова, преценката на което е свързано с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда. Посочва, че такива обективни обстоятелства при телесните наранявания са броя, вида и тежестта на получените от ищците травматични увреждания, проведеното им лечение, продължителността на възстановителния и лечебния период, интензитета на търпените болки, претърпените негативни битови неудобства и емоционални изживявания, последиците за здравето. Сочи се, че от значение са също възрастта на увредения към момента на произшествието, болките и страданията, които е претърпял в резултат на ПТП, като съдът съобразява и конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към момента на ПТП - като отправна точка при определянето на обществено приемливите като справедливи размери на обезщетения от съответното естество към датата на ПТП.

Заявено е, че болките и страданията, които ищецът е претърпял и продължава да търпи в резултат на преживяната злополука, това че в резултат на претърпяното ПТП е получил сериозни увреждания, причинили му внезапно и неочаквано увреждане на здравето, изключително силни и нетърпими болки и страдания, това, че след процесното ПТП се нуждае непрекъснато от чужда помощ и грижи, обстоятелството, че са настъпили съществени промени и в емоционалното му състояние, станал е силно раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изключително нервен и депресивен, емоционално лабилен, са обстоятелства, които са релевантни за размера на застрахователното обезщетение и следва да бъдат взети предвид.

Счита, че размерът на търсеното обезщетение е съобразен както с принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни казуси.

Категорично оспорва твърдението на процесуалния представител на ответника, че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на пострадалия - С.К., като се твърди, че същият е допринесъл за причиняване на вредоносния резултат, тъй като според ответника е пътувал „без да постави задължителния предпазен колан; съгласил се е да пътува при неправоспособен водач, който е бил алкохолно/наркотично повлиян водач и който е познавал; е употребил алкохол/наркотични вещества заедно с водача Ж.М. преди процесното ПТП“. Оспорва тези възражения, като счита, че същите не съдържат конкретни твърдения за факти, а почиват изцяло на твърдения, за които не се ангажират доказателства.

Намира за неоснователно и твърдението, че родителите на С.К. не са осъществили дължимата от тях грижа за своето дете, като „съзнателно са поставили в риск живота и здравето на сина си, като са го качили в автомобил, управляван от алкохолно/наркотично повлиян водач.“ Счита, че така изложените от ответника твърдения са напълно голословни, без да са подкрепени с каквито и да е доказателства. Посочено е, че съгласно установената от съдилищата практика, обективирана в Решение от 28.02.2019г. по гр.д. № 3007/ 2018г. по описа на Софийски градски съд „от значение за преценката дали е налице съпричиняване е само поведението на пострадалия“, т.е. дали той е допринесъл с действията или бездействията си за настъпване на вредоносния резултат.

Изложено е, че в конкретния случай отговорността му е обективна, т. е. без правно значение е дали той разбира свойството и значението на постъпките си и дали може да ги ръководи. Сочи, че дали отговорност носи и родителя за това, че е оставил малолетното си/ непълнолетно дете без надзор не може да се отрази върху преценката за обстоятелствата, свързани със съпричиняване на вредоносния резултат.

Счита за напълно неоснователно твърдението на ответника, че фондът е бил поставен в обективна невъзможност да се произнесе по претенцията на ищеца и възражението в тази връзка относно началния момент на законната лихва. Заявява, че при предявяване на застрахователната претенция пред Г.Ф., ищецът е представил всички документи, които са били в негово държане, в това число и Констативен протокол за пострадали лица, които документи са били в достатъчен обем за установяване на застрахователното събитие. Счита, че следва да се има предвид, че на основание чл. 106, ал.5 от КЗ, Г.Ф.няма право да изисква доказателства, с които ползвателят на застрахователна услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Освен това е посочено, че на основание чл. 107,ал.1 от КЗ, застрахователят или в случая Г.Ф. е имал възможността служебно да изиска необходимите му документи, поради което направеното оспорване от страна на ответника в тази връзка е напълно неоснователно. Заявява, че поддържа направеното с исковата молба искане за начисляване на законна лихва считано от 01.10.2020г.

Ответникът е депозирал по делото допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа всички възражения и доказателствени искания, така както са направени с отговора на исковата молба.

По отношение на възражението за банкова сметка, ***, че нормативните разпоредби са достатъчно ясни - Чл. 130. (1) Родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин.

(2) Доходите от имуществото на детето, които не са необходими за негови нужди, могат да се използват за задоволяване на потребности на семейството.

(3) Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.

(4) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.

(5) За сделките на встъпилия в брак непълнолетен се прилага само ограничението по чл. 6, ал. 4.

Заявено е, че с оглед възраженията и видно от изложеното в допълнителната искова молба, спорен е именно механизма на настъпване на ПТП и поведението на пострадалия по време на същото.

Посочено е, че от изложените в допълнителната искова молба насрещни твърдения на ищеца за липса на съпричиняване, в конкретния случай в пълна степен може да се изведе един от спорните между страните факти. Ето защо, ответникът заявява, че доказателствените му искания в тази насока са напълно основателни и относими. Въпросите към АТЕ и СМЕ са конкретно и ясно зададени именно в посока изясняване на спорния факт.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Страните не спорят, че на 23.05.2020 г., в с. Н.М., обл. С.З., на улица без име, е реализирано ПТП с лек автомобил „Б.“, с peг. № ****, управлявано от водача Ж.И.М., при което е пострадал Я.Н.И. - пътник в лекия автомобил.

За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 284р-13423/2020 г. Образувано е досъдебно производство № 284 ЗМ 599/2020 г., по описа на РУ – Казанлък, по което е образувано производство по НОХД № 300/2021 г. на PC - Казанлък, което е приключило с влязло в законна сила на 24.03.2021 г. Споразумение между подсъдимия Ж.И.М., неговия защитник и представителя на РП - Казанлък, с което е прието за установено, че водачът М. при управление на МПС марка „Б.“ и модел „330 D SPORT AUTO“, с peг. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 150а, ал. 1 и ал. 2, т. 6 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице: на И.Г.А.- средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване с разместване на лявата скулна кост, което е осъществило медико-биологичния признак счупване на челюст; на С.А.К. - средна телесна повреда, изразяваща се в гръдна травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош, която е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на 3,4,5,6,7,8,9,10,11 - то ребро в дясно и на 3,4,5,7 и 8-мо ребро в ляво с набиране на въздух в лявата плеврална кухина, счупване на страничните израстъци на втори гръден прешлен в ляво и на трети до десети в дясно, което е причинило трайно затруднение на движението на снагата; на Я.Н.И. - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на XII - ти гръден прешлен и десния страничен израстък на 1-ви поясен прешлен, което е причинило трайно затруднение на движенията на снагата, като на основание чл. 343, ал. 3, предложение IV - то и VII - мо, б. „а“, предложение II - ро, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 10 месеца“, чието изтърпяване на основание чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

Безспорно е установено, че по отношение на л.а. „Б.“, с peг. № ****, управляван от водача Ж.И.М., няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ и прилагайки изискванията на чл. 380 от КЗ, според който лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, ищецът депозирал пред Г.Ф. молба с вх. № 24-01-285/30.06.2020 г., в резултат на което е образувана щета № 20210156/30.06.2020 г., по която ищецът получил отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, видно от писмо с изх. № 24-01-286/ 30.09.2020 г. от ГФ.

От заключението на съдебно – психиатрична експертиза се установява следното:

Пътно-транспортното произшествие, настъпило на 23.05.2020 г. е предизвикало у С.А.К. Протрахирана смесена тревожно-депресивна реакция.

Сред претърпяното ПТП за период от 2-3 месеца, ищецът С.А.К. се е оплаквал от напрежение, тревожност, лабилно настроение, раздразнителност, нарушен сън, страхувал се е да се качва на автомобил. Към момента на освидетелстването е спокоен, оплакванията му са отзвучали.

Към момента в психичен план не се установяват последици за ищеца С.А.К..

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява следното:

В резултат на описаното ПТП ищецът е получил Контузия на гръден кош със счупване на 3,4,5,6,7,8,9,10,11 (9 ребрени дъги) ребро в дясно и 3,4,5,7,8 (5 ребрени дъги) ребро в ляво. Контузия на двата бели дроба като по тежката е в дясно с лезия (нарушаване на целостта) на белия дроб и като последица на това хемопневмоторакс в дясно (събиране на кръв и въздух в плевралната кухина). Количеството кръв и въздух са причинили изместване на медиастинума на ляво, което говори за клапен механизъм. Наличието на подкожен емфизем също потвърждава нарушения херметизъм и лезията на десния бял дроб. ИЗ № 9071/2020 г. КГХ УМБАЛ „****” АД С.З.

В резултат на процесното ПТП ищецът е получил и: Фрактури (счупвания) на трансверзалните израстъци на Th (гръден прешлен) - 2 в ляво и трансверзалните израстъци на 3,4,5,6,7,8,9,10 гръден прешлен в дясно.

Ищецът също е получил и разкъсно-контузна рана на тавата в париеталната част на черепа видно от Фиш от ЦСМП гр. С.З. филиал Гурково № **********/23.05.2020 г., така че към основната диагноза се добавя и Контузио капитис-раз късно контузна рана на главата. Освен разкъсно-контузната рана на главата от консултацията на неврохирурга е отбелязано и травма на крайниците видно от ИЗ № 9071/2020 г. КГХ УМБАЛ „****” АД С.З. (стр.229, 233 от делото)

В резултат на получените травми ищецът е имал силни болки в описаните области, като в областта на гръдния кош са били много силни. По-силната болка е била определено в дясно. Получил е тежък задух не само поради хемопневмоторакса в дясно и нарушеното обдишване на десния бял дроб, но и поради нарушена механика на обдишването на двата бели дроба. Множествените двустранни счупвания на ребрени дъги симетрични от двете гръдни половини (съответствие на 3,4,5,7,8 ребрени дъги) водят до нарушаване на стабилността на гръдната клетка и в съчетание със силните болки до намален вентилаторен обем за двата бели дроба.

Счупванията на страничните израстъци на гръдните прешлени са съпроводени със силни болки и затруднени движения на гръдния кош и долната половина на тялото.

Получените от ищеца увреждания съответстват на средна телесна повреда с разстройство на здравето, временно опасно за живота.

При първата хоспитализация в деня на процесното ПТП от 23.05.2020 г. в ищецът е приет в КГХ на УМБАЛ „****” АД С.З.. Веднага след приемането, поради тежкото общо състояние е преведен в КАИЛ (Клиника по Анестезиология и Интензивно лечение) на същата болница.

В КАИЛ е проведено оперативно лечение по спешност и по витални показатели изразяващо се в Торакоцентеза и дренаж (поставяне на интерплеврален, интеркостален катетър за следоперативна вакуум-аспирация; това е един от начините за оперативно повлияване на травматичния хемопневмоторакс). Проведена е и реанимационна и антибиотична терапия включваща: ПЗП (прясно замразена плазма) 210 мл.; инфузионни разтвори в общо количество 3000 мл.; включващи физиологичен серум и разтвор на 10% глюкоза.; Квамател 2x20 мг венозно(протектор на стомашната лигавица); Цефтриаксон (антибиотик) 2x2.0 г. венозно; Флажил 3x500 мг. Венозно; КС1 10 ml 15% 3nl ml венозно; Калциев глюконат 2x1 амп. Венозно; Вит. С и Вит. В комплекс 3x1 ампула венозно; Аналгин 2x1 амп. Мускулно; Лидол (морфиноподобен аналгетик) 3x50 мг. Мускулно;Урбазон 2x1 амп венозно; Трансметил (хепатопротектор) 2x500 мг венозно; Хепа мерц (хепатопротектор) 2x1 т. Тази терапия е продължила 24 часа, след което ищецът е преведен обратно в КГХ.

Там е приложена следната медикаментозна терапия: Аналгин 2x1 амп. Мускулно; Алмирал 2x1 амп венозно (болкоуспокояваща и противовъзпалителна терапия); Медаксон 2x2.0 г. венозно; Квамател 2x20 мг. Венозно.

Пациентът е изписан на 29.05.2020 г. във възстановено общо състояние (има се в предвид оздравяването на хемопневмоторакса)

Втората хоспитализация на 05.06.2020 г. в КГХ на УМБАЛ „****” АД С.З. се е наложила, поради настъпило усложнение вследствие на травмата на белия дроб и счупването на голяма серия ребра и проява на вторично постравматично кървене в плевралната кухина с образуване на Хемоторакс (събиране на кръв в плевралната кухина).

При втората хоспитализация документирана с ИЗ № 9876/2020 г. КГХ УМБАЛ „****” АД С.З. са проведени две оперативни процедури, а именно: Първата: повторна Торакоцентеза и дренаж (поставяне на интраплеврален, интеркостален катетър за следоперативна вакуум-аспирация, като този път дренажа е позициониран базално за следоперативно отвеждане на течности - това е един от начините за оперативно повлияване на травматичния хемоторакс).

Поради невъзможност за пълна евакуация на коагулиралата (съсирилата) вече кръв е извършена втора оперативна процедура: Видеоасистирана миниинвазивна гръдно хирургична операция.

Проведено е медикаментозно лечение с: Медаксон 2x2.0 г. венозно, Амикацин 2x500 мг. Венозно (антибиотици); Аналгин 3x1 амп. мускулно и Лидокаин 2% 10 мл (локален анестетик).

Изписан е на 9.06.2020 г. с разгънат белодробен паренхим двустранно и с препоръки за 30 дни намалена физическа активност.

Продължителността на лечебния и възстановителен период в случая на ищеца С.А.К. вероятно е продължила до 3-4-я месец след повторното изписване, поради тежестта на травмите получени при процесното ПТП и наложилите са трикратни оперативни процедури. Експертизата казва вероятно понеже липсват документални данни в материалите по делото, (амбулаторни листи, контролни прегледи).

В началото на лечебния период ищецът е търпял значителни и силни болки, особено в първите 2-3 седмици. В следващите 2-3 седмици болките са с по-малък интензитет и сила, като след 2-я месец липсва постоянна болка в местата на травмите и оперативните портове. Остава слаба болка при движение или притискане местата на счупванията на костите. След 4-я месец общото състояние и работоспособността се възвръщат и ищецът не би трябвало да има остатъчни болки и страдания, ако не е настъпило някакво друго усложнение следствие на претърпените увреждания при процесното ПТП. В някои случаи обаче оплакванията могат да продължат и до 6-я месец след травмата, но в случая липсват данни в документите приложени към делото за това.

Характера и вида на уврежданията на ищеца могат да бъдат последица на ПТП и отговарят да са получени от съприкосновението на тялото на ищеца с различни части от вътрешността на автомобила. Експертизата приема наличието на причинно следствена връзка между претърпените от ищеца увреждания и процесното ПТП от 23.05.2020 г.

При извършения медицински преглед на ищеца на 01.03.2022 г. и от направената същия ден рентгенография на гръдния кош експертизата заключава, че общото състояние на ищеца е добро и не са останали трайни последици за здравето му от претърпените при процесното ПТП травми.

Заплатените от ищеца разходи в общ размер на 90.64 лева и проведеното лечение са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Като се съобразят характера и степента на уврежданията получени ог пострадалия ищец при процесното ПТП, може да се даде заключение, че е възможно тези увреждания локализирани в различни области на тялото, а именно: глава (разкъсно-контузна рана, получена при удар в или с твърд тъп предмет) гръден кош (двустранни множествени счупвания на ребра, контузия на двата бели дроба, множествени фрактури на гръдните прешлени) и крайници да са получени при неконтролирано (свободно) движение на тялото на ищеца в купето на автомобила. Такъв тип увреждания и с такава множественост се получат при удари с голяма кинетична енергия. С по-голяма сигурност експертизата посочва, че можа да отговори на този въпрос след запознаване със съдебно-техническата експертиза, а именно: брой и място на отворените въздушни възглавници, локализация на пораженията по купето на автомобила.

От документите приложени към делото липсват данни при пострадалото лице да са описани или налични травматични увреждания типични за така наречената „Коланна травма“, а именно: кръвонасядане или посиняване на кожата на гърдите под формата на лента с посока отгоре в дясно надолу в ляво (посоката на прикрепване на обезопасителния колан за дясно предно стоящ пасажер); счупване на дясна ключица и или 1,2,3 дясно ребро; счупвания на най-долните 2-3 ребра в ляво.

В резултат на описаното ПТП ищецът е получил Контузия на гръден кош със счупване на 3,4,5,6,7,8,9,10,11 (9 ребрени дъги) ребро в дясно и 3,4,5,7,8 (5 ребрени дъги) ребро в ляво. Контузия на двата бели дроба като по тежката е в дясно с лезия (нарушаване на целостта) на белия дроб и като последица на това хемопневмоторакс в дясно (събиране на кръв и въздух в плевралната кухина). Фрактури (счупвания) на трансверзалните израстъци на th (гръден прешлен) - 2 в ляво и трансверзалните израстъци на 3,4,5,6,7,8,9,10 гръден прешлен в дясно. При поставен обезопасителен колан и оставане на тялото на пострадалия фиксирано на седалката на автомобила тези увреждания могат да бъдат получени при притискане на тялото на пострадалия от твърди части от купето на автомобила с огромна кинетична енергия към седалката (силно притискане на гръдната клетка в предно-задна посока, при което настъпват множествени двустранни счупвания на ребра в страничните части на гръдния кош и част от страничните израстъци на прешлените). Например: рязко преместване на таблото на автомобила или части от него към седалката на пасажера и притискане с голяма кинетична енергия на гръдния кош в предно-задна посока. Това лесно може да бъде установено от автотехническата експертиза.

Доброто общо състояние на ищеца установено с медицинския преглед и извършената рентгенография на гръден кош потвърждават, че С.А.К. е напълно възстановен физически от претърпените при ПТП-то травми. Към датата на извършване на прегледа 01.03.2022 г. физическото състояние е добро и нормално за възрастта.

От заключението на автотехническата експертиза се установява следното:

Пътното платно на участъка от пътя на който е настъпило това ПТП е ориентирано посока север - юг. покрито с едрозърнест асфалт с множество неравности и напуквания на асфалта и е широко 8.00 м,. източно и западно от пътното платно има затревени банкети широки 3,00 м.. като на линията на железобетонния стълб от електропреносната мрежа източно има тротоар от бетонни плочки и бетонен бордюр широки 2.50 м.. западно от него продължава затревения банкет с променлива широчина.

На описаната улица на която е настъпило ПТП на 23.05.2020 г.няма налична хоризонтална маркировка.

На входа на селото има монтирана табела „Д 11“ за начало на населеното място с надпис „Н.М.“ и няма други налични пътни знаци.

         Пътното платно на участъка от пътя на който е настъпило това ПТП е широко 8.00 м. разделено с мислена разделителна линия, като двете ленти за движение в посоките са по 4.00 м.

Посоката на движение на л.а. Б." *** с peг. № ****. управляван от Ж.М. преди настъпване на ПТП е била от север на юг по входната улица на с. Н.М..

Скоростта на движение на л.а. Б.“ *** с peг., № ****. управляван от Ж.М. в момента на сблъсъка в железобетонния стълб е равна на 36.68 км/ч.      

Скоростта на движение на лек автомобил "Б." *** преди настъпването на ПТП е равна на 118,12 км/ч.

Мястото на сблъсъка /МУ/ се намира на 95.20 м. южно и на 8.80 м, източно от О /Мащабна скица на ПТП настъпило ПТП, като мястото на удара е посочено с МУ/.

Началото на участъка на настъпване на ПТП се намира на 7.00 м. северно и на линията на О.

Края на участъка на настъпване на ПТП се намира там където е открит и описан л.а. "Б." *** с peг. № ****след ПТП. на 95.20 м. южно и на 8.80 м. източно от О.

При преобръщането на лекия автомобил на асфалтовият път, същият е контактувал първоначално с терена/асфалта с горната дясна част и гредите над десните врати, преобръща се през таван, като в последствие контактува с предната лява част на тавана и лявата странична част.

В последствие след хаотичното движение задното окачване контактува с източният бордюр на пътя и частично с бетонните плочки, в следствие на това задното окачване деформира.

При хаотичното движение в посока юг задната част на л.а, "Б." *** се удря в железобетонен стълб на електропреносната мрежа.

Лек автомобил "Б." *** с peг, № ****след настъпването на ПТП е намерен и описан с предна част на 91.80 м, южно и 6.60 м, източно от О. задна лява ос на 95,20 м. южно и 8,80 м. източно от О. като задната му част е допряна до железобетонен стълб от електропреносната мрежа с надпис "ЖБ № 13 ТП - 2" от северозападната му страна.

Механизмът на процесното ПТП е следният:

На 23.05.2020 г. при навлизане в с. Н.М., общ. Николаево е настъпило ПТП с л.а. "Б." *** с peг. № ****, управляван от Ж.И.М..

При навлизане от север в с. Н.М., общ. Николаево водачът на л.а. Б." *** с peг. № ****- Ж.М., губи контрол над автомобила, излиза в дясно по посоката си на движение в затревен крайпътен банкет, в следствие на задиране на задно дясно колело и удряне в земен насип, връща се отново на платното за движение чрез преобръщане, след което се протрива по асфалта с лявата си страница и се удря със задната част на автомобила в железобетонен стълб на електропреносната мрежа.

Пътници в л.а. са били: - на предна лява седалка С.А.К., на задна седалка в ляво И.Г.А. и на задна седалка в дясно Я.Н.И., като и тримата са получили различни травматични увреждания от настъпилото ПТП.

Пътното платно на участъка от пътя на който е настъпило това ПТП е ориентирано посока север - юг, покрито с едрозърнест асфалт с множество неравности и напуквания на асфалта и е широко 8.00 м., източно и западно от пътното платно има затревени банкети широки 3,00 м , като на линията на железобетонния стълб от електропреносната мрежа източно има тротоар от бетонни плочки и бетонен бордюр широки 2.50 м., западно от него продължава затревения банкет с променлива широчина.

На описаната улица на която е настъпило ПТП на 23.05.2020 г.няма налична хоризонтална маркировка.

На входа на селото има монтирана табела „Д 11" за начало на населеното място с надпис Н.М. и няма други налични пътни знаци.

Посоката на движение на л.а. Б." *** с peг. № ****, управляван от Ж.М. преди настъпване на ПТП е била от север на юг по входната улица на с. Н.М..

Скоростта на движение на л.а. Б." *** с peг. № ****, управляван от Ж.М. в момента на сблъсъка в железобетонния стълб е равна на 36.68 км/ч.

Скоростта на движение на лек автомобил "Б." 330 преди настъпването на ПТП е равна 118.12 км/ч.

Мястото на сблъсъка /МУ/ се намира на 95.20 м. южно и на 8.80 м. източно от О.

Началото на участъка на настъпване на ПТП се намира на 7.00 м. северно и на линията на О.

Края на участъка на настъпване на ПТП се намира там където е открит и описан л.а. "Б." *** с peг. № ****след ПТП, на 95.20 м. южно и на 8.80 м. източно от О.

Преди първоначално да се преобърне л.а. "Б." *** с peг. № ****, същият е бил дясно странично спрямо земния насип с височина 0.25 м., задно дясно колело задира и се вкопава в затревения западен банкет, от което е прясното вкопаване в земната повърхност, което завършва върху земен насип с височина 0.25 м.

Това вкопаване и сблъсъка в земния насип в следствие на кинетичната енергия на автомобила, спомага за неговото първоначално преобръщане.

При преобръщането на лекия автомобил на асфалтовият път, същият е контактувал първоначално с терена/асфалта с горната дясна част и гредите над десните врати, преобръща се през таван и в последствие контактува с предната лява част на тавана и лявата странична част. От това контактуване са оставени на пътното платно механичните протрИ.ия - 2 бр. по асфалта, завършващи до мястото на л.а. "Б." *** с peг. № ****след ПТП.

В последствие след хаотичното движение задното окачване контактува с източният бордюр на пътя и частично с бетонните плочки, в следствие на това задното окачване деформира. От този контакт по източния тротоар и бордюра северно от железобетонния стълб, има пресни протрИ.ия по бордюра и бетонните плочки

При хаотичното движение в посока юг задната част на л.а. "Б." *** се удря в железобетонен стълб на електропреносната мрежа. От този сблъсък са описаните около железобетонна стълб отломки части от л.а., на около 3.50 м. югоизточно капак на багажник с № ****и на 2.50 м. югоизточно от капака, разпилените стъкла червени на цвят от задните светлини.

Лек автомобил „Б." *** с peг. № ****след настъпването на ПТП е намерен и описан предна на 91.80 м. южно и 6.60 м. източно от О, задна лява ос на 95.20 м. южно и 8.80 м. източно от О, като задната му част е допряна до железобетонен стълб от електропреносната мрежа с надпис "ЖБ № 13 ТП - 2М от северозападната му страна.

Техническата причина за настъпване на ПТП е, че водачът на автомобила се е движил със скорост от 118.12 км/ч., която е технически несъобразена с конкретните пътни условия, изгубил е управлението над съшия и е настъпило ПТП при конкретната пътна обстановка.

Инерционните сили които са действали при настъпването на ПТП, спрямо движението на тялото на пострадалия С.А.К., са при вкопаването в западния банкет и сблъсъка в земния насип в следствие на кинетичната енергия на автомобила, необезопасеното тяло на С.К., в следствие на инерционните сили се придвижва дясно странично към водача на л.а. "Б.".

При преобръщането на лекия автомобил на асфалтовият път, на дясната странична част, необезопасеното тяло на С.К., в следствие на инерционните сили контактува с тялото на водача на л.а. "Б.".

При преобръщането през таван необезопасеното тяло на С.К. с горната си част, в следствие на инерционните сили контактува с интериора на тавана на л.а. "Б.".

При преобръщането на л.а. с лявата странична част на терена/асфалта. необезопасеното тяло на С.К., в следствие на инерционните сили контактува с интериора на предната лява част на л.а. "Б.”.

При хаотичното движение в посока юг и контактуването на задното окачване с източният бордюр на пътя и частично с бетонните плочки, и сблъсъка на задната част на л.а. "Б." в железобетонен стълб на електропреносната мрежа, тялото на С.К., в следствие на инерционните сили контактува с горната част на предна лява седалка.

При първоначалното преобръщане и контакта на горната дясна част и гредите над десните врати на л.а. с терена има деформация навътре към купето и навлизане на интериора навътре към купето.

При преобръщането на л.а. през таван, на снимковият материал не се наблюдава деформация на тавана, навътре към купето.

При преобръщането на лекия автомобил през тавана и осъществения контакт на предната лява част на тавана и лявата странична част има значителна деформация на предната лява част на тавана, навътре към купето и навлизането на интериора навътре в купето.

При настъпването на ПТП на 23.05.2020 г., С.К. не е бил с поставен триточков обезопасителен колан.

Лек автомобил „Б.” *** с peг. № ****е с монтирани предпазни триточкови колани на предните седалки - на водача и пътника в дясно, а на задните седалки - за тримата пътника.

Лек автомобил "Б." *** с peг. № ****е с монтирани предпазни триточкови колани инерционен тип, за да прилягат максимално към тялото.

При сблъсък предпазният колан се разтяга малко при рязко издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната енергия на пътника, след което придържа тялото плътно към седалката.

Лекият автомобил "Б." *** с peг. № ****е с дясно управление и на предна лява седалка е пътувал С.А.К..

При преобръщането на лекия автомобил през тавана и осъществения контакт на предната лява част на тавана и лявата странична част има значителна деформация на предната лява част на тавана, навътре към купето, интериора който е от вътрешната страна може да нарани пътника в ляво.

Детайли от интериора при тази деформация на предната лява част на тавана и лявата странична част, които могат да наранят пътника в ляво - С.К. са: - лява странична колона - горна, облицовка на тавана - вляво, рамка на предната лява врата - горна част, стъкло на предна лява врата, предна лява колона между вратата и панорамното стъкло, облицовка на предна лява колона между вратата и стъклото, предно панорамно стъкло и ляв сенник пред пътника вляво.

При поставен предпазен обезопасителен колан, съшият няма да позволи на тялото на пътника на предната лява седалка, екстремно да потегли напред по хода на движение на л.а. „Б." в следствие на инерционните сили, ще го задържи и няма да му позволи ла има стълкновение с частите на интериора или с водача вдясно от него или поставения колан ще намали до минимум това стълкновение с частите на интериора или с водача вдясно.

Поставеният предпазен обезопасителен колан би разпределил по- равномерно натоварването на тялото в повече опорни точки, от лявото рамо, през гърдите до дясната седалищна част.

От заключението на втората съдебномедицинската експертиза се установява следното:

Към момента на ПТП Ж.И.М. е имал концентрация на алкохол в кръвта 1,35 %о.

Няма данни да е изследвана кръвна проба на С.А.К., най- вероятно защото е пострадал в качеството на пътник в автомобила.

В делото няма данни да са извършвани изследвания за наркотични вещества на Ж.И.М. и С.А.К..

Концентрацията на алкохол в кръвта в размер на 1,35 %о е в границите на лека степен алкохолно опИ.е (0,50-1,50).

Лека степен алкохолно опИ.е се характеризира с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения и др.

Въз основа на характеристиката и разположението не е възможно да се аргументира извод за свободно движение на тялото в купето.

В приложената медицинска документация липсват данни за наличие на специфични увреждания, които да се свържат с въздействието от предпазен колан. Такива увреждания не са задължителни и отсъствието им не означава, че не е използван предпазен колан.

Според вещото лице от другите изводи на авто-техническата експертиза се различават следните етапи на произшествието и съответно инерционните натоварвания:

При вкопаването в западния банкет и сблъсъка в земния насип 25 см. вследствие на кинетичната енергия на автомобила, тялото на С.К., в следствие на инерционните сили се е стремило да се придвижи надясно към водача и евентуално интериора между предните седалки - дясна стабилизираща тялото изпъкналост на облегалката (видна е на снимката), подлакътник, кутия за принадлежности. Скоростта е била голяма и кинетичната енергия, въздействала на тялото е била значителна и позволяваща увреждане на структурите на гръдния кош вдясно, както и десния бял дроб.

При преобръщането на лекия автомобил на асфалтовият път и първоначалния контакт на горната дясна част и гредите над десните врати с терена тялото на С.К. вследствие на инерционните сили се е устремило надясно към тялото на водача и интериора на тавана. Силата е била умерена, което позволява да се получат ограничени увреждания на костни структури на гръдния кош вдясно и повърхностни контузии.

При преобръщането през таван и контактуването на л.а. с лявата странична част с терена/асфалта тялото на С.К. вследствие на инерционните сили се е устремило към предната лява врата. Силата е била умерена, което позволява да се получат ограничени увреждания на костни структури на гръдния кош отляво.

При хаотичното движение в посока юг и контактуването на задното окачване с източният бордюр на пътя и частично с бетонните плочки тялото на С.К. вследствие на инерционните сили се е устремило към горната част на предна лява седалка.

При сблъсъка на задната част на л.а. "Б." в железобетонен стълб на електропреносната мрежа, тялото на С.К. вследствие на инерционните сили се е устремило към облегалката на предна лява седалка. Силата е била умерена до значителна, позволяваща увреждане на костни структури и органи на гръдния кош.

При това произшествие пострадалият е получил гръдна травма, изразяваща се в:

Счупване с разместване на III-XI ребра в дясно и на III-V, VII -VIII ребра в

ляво;

Счупване на напречните израстъци на II гръден прешлен в ляво и на III-Х гръдни прешлени в дясно;

Травматичен кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина вдясно.

Подкожен емфизем в дясно на гърба.

Контузия на белия дроб вдясно.

Контузия на гръдния кош вдясно.

Предпазните триточкови колани фиксират тялото в областта на таза към седалката и облегалката. Гръдният кош е фиксиран към облегалката в предно-задна посока, но не и в посока настрани.

В анализираното ПТП силите на въздействие, според автотехническата експертиза, са били надясно, нагоре, наляво и назад. Както е видно, няма елемент на ускорение на тялото напред. При ускорение нагоре може да се очаква травма в областта на главата, но такава няма описана. Всички описани елементи на гръдната травма съответстват на разположението и нивото на описаните елементи от интериора.

Така според вещото лице съобразно изтъкнатите аргументи следва извод, че описаните увреждания биха били реализирани с или без поставен предпазен колан.

Както бе посочено по-горе, тялото на К. в нито един момент не е било подложено на ускорение напред, в която ситуация предпазния колан би го предпазил от контакт с бордното табло и предното стъкло. Напротив, тялото е контактувало с най- голяма сила с дясната част на гръдния кош с дясната изпъкналост на облегалката, която изпъкналост е по голяма при спортните седалки, както и с елементи от интериора между двете предни седалки. Така са били получени счупванията на ребрата вдясно, десните напречни израстъци на гръдните прешлени, контузията на десния бял дроб, хемопневмотораксът вдясно (кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина), подкожния емфизем на гърба вдясно и контузията на гръдния кош вдясно. Тези травматични увреждания са били реализирани при съприкосновението на автомобила със земния насип, възкачването върху бетонните елементи с преобръщане надясно и удара в стълба. При преобръщането наляво гръдният кош е контактувал с лявата врата. Това въздействие обяснява счупването на ребра вляво, значително по-малко в сравнение с тези вдясно и напречен ляв израстък на един гръден прешлен.

Приложените документи в делото сочат, че към настоящия момент К. е в състояние, неразличимо от добро здраве.

Счупването на III-XI ребра в дясно и на III-V, VII-VIII ребра в ляво, счупването на напречните израстъци на II гръден прешлен в ляво и на III-Х гръдни прешлени в дясно е причинило трайно затрудняване на движението на снагата. Възстановяването трае около 8-12 месеца.

Травматичният кръвоизлив и навлизането на свободен въздух в гръдната кухина вдясно и контузията на белия дроб, както поотделно, така и по съвкупност, са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота. Опасността е била преодоляна чрез оказаната медицинска помощ.

Контузията на гръдния кош вдясно и локалният подкожен емфизем на гърба са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Възстановяването трае по-малко от 30 дни.

Приложените документи съдържат данни за изследването на пациента, вземането на кръвните проби, предоставянето им в лабораторията и газ- хроматографското изследване, което е извършено съобразно изискванията на Наредба №1 от19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Кръвна проба е взета само от водача Ж.М.. Не е взета проба урина.

Взети са два контейнера по 4 мл кръв от Ж.М.. При изследването се изразходва различно количество кръв, което обичайно не е повече от 1/3 на всяка проба. Газ-хроматографското изследване е най-точният метод за определяне на етилов алкохол в кръвните проби и доставените количества са достатъчни за коректен анализ.

Кислородната вода не съдържа етилов алкохол и е невъзможно да опорочи вземането на кръвна проба.

Според изискването на цитираната наредба кръвните проби се етикетират, описват и съхраняват в хладилник при температура 2-4°С. Вещото лице не е очевидец на това съхранение.

Към момента на ПТП Ж.И.М. е имал концентрация на алкохол в кръвта 1,35 %о, която концентрация е в границите на лека степен алкохолно опИ.е (0,50-1,50), характеризираща с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения и др.

Въздействието на алкохола и проявата на външни признаци е индивидуално и дори зависимо от състоянието на организма. Посочените признаци са обичайни при повече индивиди. От съществено значение е и дали околните наблюдават признаците и как ги възприемат.

 

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелят А. К. Д., който е баща на ищеца посочва, че след катастрофата, която настъпила през м. май 2020 г., приели в болница сина му, където му направили операция. След операцията до изписването му, в болницата за С. се грижил, чичото на свидетеля. След като го изписали, С. не можел да се грижи сам за себе си, бил на легло, за всичко му помагали майка му и баща му. След известно време, С. се почувствал зле и когато отишъл на преглед се оказало, че се налага втора операция и тогава отново придружител бил чичото на свидетеля. Към момента все още имал болки, но не били както в началото.

  Свидетелят С.С.Д., който е брат на дядо на С. – чичо на баща му посочва, че за първи път видял С. като придружител в Окръжна болница. Според свидетеля, С. бил в тежко състояние, бил със счупени ребра, не можел да мърда, не можел да става. Свидетелят го хранел, С. не можел да ходи до тоалетна сам, ползвал памперс и катетър, за всичко му помагал свидетеля. След като се прибрал от болницата, около два - три месеца, С. не бил добре, бил на легло. Вкъщи баща му се грижел за него. Свидетелят посочва, че след катастрофата, С. не посещавал училище пет – шест месеца.

Свидетелят Я.Н.И. посочва, че със С. са приятели, от както се помни. Преди настъпване на ПТП – то, в колата били четирима души, пътували от с.Н.М. за с.В. на дискотека. Там пили по една фанта, никой от тях не употребил алкохол и тръгнали към село. Според свидетеля, С. бил на предната седалка с поставен колан.

Ищецът е дал обяснения по реда на чл.176 от ГПК, в които посочва, че познава, Ж.М., не са употребявали заедно алкохол и наркотични вещества.

Третото лице – помагач Ж.И.М. е дал обяснения по реда на чл. 176 от ГПК.

Посочва, че ПТП – то се случило вечерта, когато се прибирали от с.В. за с.Н.М. и изведнъж колата се обърнала и се блъснали в един стълб.   Той управлявал колата. С. бил на предната седалка до него, И. седял зад него, а Я. зад С.. Преди да тръгнат били в дискотеката в с.В., седяли на една маса, говорили и пили алкохол, с изключение на С.. Според Ж., самият той изпил 50 – 100 гр. Всички знаели, че няма книжка и че е пил. Не си спомня дали С. и другите са били с колани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В случая няма спор, че произшествието е причинено на 23.05.2020 г. от л.а. „Б.“, с peг. № ****. По делото не е установено, че процесният автомобил има постоянна или временна регистрация по надлежния ред в масива на „АИС“ КАТ – Регистрация. Поради това следва да се приеме, че в настоящия случай приложение намира общата хипотеза на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А от КЗ, според която Г.Ф.изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Р.Б., на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р.Б. и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

По делото не е спорно, че за л.а. „Б.“, с peг. № ****не е сключена застраховка „гражданска отговорност“ и че същият формално не е регистриран в Р.Б..

Следователно, необходимо е да се установи дали автомобилът се е намирал обичайно на територията на страната, като съгласно разпоредбата на чл. 482, ал. 1 от КЗ, територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на държавата: 1. където е издаден регистрационният номер на моторното превозно средство, независимо дали е постоянен, или временен; 2. където е издаден застрахователният или друг отличителен знак на моторното превозно средство, който е аналогичен на регистрационен номер по т. 1 – в случаите, в които не се изисква регистрация за определени видове моторни превозни средства и 3. в която държателят на моторното превозно средство има постоянно пребиваване – в случаите, в които за определени видове моторни превозни средства не се изисква нито регистрационен номер, нито застрахователен или друг отличителен знак. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба и това, според съда е приложимата в настоящия случай разпоредба за целите на предявяване на претенцията пред Г.Ф. или национално застрахователно бюро в случаите, в които моторното превозно средство няма регистрационен номер, както и когато има регистрационен номер, който не съответства или вече не съответства на това моторно превозно средство, и настъпи пътнотранспортно произшествие с негово участие, територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на държавата, където е настъпило пътнотранспортното произшествие.

В случая л.а. „Б.“, с peг. № ****“, при управлението, на който е настъпило ПТП – то, има чужд, а не български регистрационен номер и поради това попада в хипотезата на регистрационен номер, който не съответства на обичайно пребиваващо в страната МПС и следователно приложение намира хипотезата на ал. 2 на чл. 482 от КЗ.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По делото е безспорно установено, че телесните увреждания на С.А.К. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Б.“, с peг. № ****, Ж.И.М., което е установено със Споразумение от 24.03.2020 г. по НОХД № 300/2021 г. на PC – Казанлък. Съгласно нормата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд. 

Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на Гаранционния фонд, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, следва да бъде ангажирана.

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

Видно от заключението на първата съдебномедицинската експертиза се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил следните травми: Контузия на гръден кош със счупване на 3,4,5,6,7,8,9,10,11 (9 ребрени дъги) ребро в дясно и 3,4,5,7,8 (5 ребрени дъги) ребро в ляво. Контузия на двата бели дроба като по тежката е в дясно с лезия (нарушаване на целостта) на белия дроб и като последица на това хемопневмоторакс в дясно (събиране на кръв и въздух в плевралната кухина). Фрактури (счупвания) на трансверзалните израстъци на th (гръден прешлен) - 2 в ляво и трансверзалните израстъци на 3,4,5,6,7,8,9,10 гръден прешлен в дясно.  В КАИЛ е проведено оперативно лечение по спешност, изразяващо се в Торакоцентеза и дренаж. След това се наложила втора хоспитализация на 05.06.2020 г. в КГХ на УМБАЛ „****” АД С.З., поради настъпило усложнение вследствие на травмата на белия дроб и счупването на голяма серия ребра и проява на вторично постравматично кървене в плевралната кухина с образуване на Хемоторакс (събиране на кръв в плевралната кухина). При втората хоспитализация документирана с ИЗ № 9876/2020 г. КГХ УМБАЛ „****” АД С.З. са проведени две оперативни процедури. При извършения медицински преглед на ищеца на 01.03.2022 г. и от направената същия ден рентгенография на гръдния кош категоричен извод е, че общото състояние на ищеца е добро и не са останали трайни последици за здравето му от претърпените при процесното ПТП травми.

От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, лечебният и възстановителен период на ищеца е бил продължителен, нуждаел се от чужди грижи непосредствено след произшествието, /както в болницата, така и вкъщи/ не е можел да се обслужва сам. Неминуемо вследствие на ПТП – то, ищецът е преживял и силен емоционален стрес, но който към настоящия момент е преодолян, видно от заключението на съдебно – психолого -  психиатричната експертиза.  Ето защо съдът като взе предвид, тежестта на травмите,  възрастта на ищеца към момента на ПТП – 16 години, неудобства и ограничения от личен, битов и социален характер, които е претърпял ищеца, но и факта, че към настоящия момент е напълно възстановен, както физически, така и психически приема, че справедливо обезщетение за претърпените от С.А.К. неимуществени вреди би била сумата от 100 000 лв.

От представените по делото доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че С.А.К. е направил разходи в размер на 90, 64 лв., за което са представени фактури с прикрепени към тях фискални бонове и които се намират в причинно-следствена връзка с получените вследствие на ПТП - то травматични увреждания. Поради това съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди следва да бъде уважен в предявения размер от 90, 64 лв.

От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, че не е използвал предпазен колан, че е знаел, че към момента на настъпване на ПТП виновният водач е употребил алкохол/наркотични вещества и че пострадалият е употребил алкохол/наркотични вещества заедно с водача Ж.И.М. преди процесното ПТП.

В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

По възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като се е съгласил да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, който познавал и който е употребил алкохол/наркотични вещества, както и самият той е употребил алкохол/наркотични вещества заедно с водача Ж.И.М. преди процесното ПТП, съдът намира следното:

Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСТК, налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Следователно, забранена е употребата не на каквото и да било количество алкохол, а само на такова, което води до повишаване на концентрацията в кръвта до ниво, оказващо въздействие върху психиката, физиологията и моториката на водача. Това ниво е определено в ЗДвП на 0, 5 промила, като едва при достигането на тази степен на насищане се проявява ефектът на алкохола и се компрометира способността на водача да управлява правилно и безопасно автомобила, дори да няма външни признаци на опИ.е.

Според заключението на втората съдебномедицинската експертиза, извършена от д – р Б. към момента на ПТП – то, Ж.И.М. е имал концентрация на алкохол в кръвта 1, 35 %о, изчислена по формулата на Видмарк. В тази част, съдът не кредитира заключението, тъй като съгласно чл. 22 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, изследването на пробите от кръв за установяване на концентрация на алкохол се извършва по газхроматографски метод, което се потвърждава и от вещото лице, което в съдебно заседание заявява, че най-точният метод е газхроматографския метод за определяне на алкохол в кръвта. Поради това съдът следва да приеме, че в кръвта на водача на л.а. „Б.“, с peг. № ****, Ж.И.М. е установена концентрация на етилов алкохол в размер на 0,48 %о, както е посочено в протокол за химическа експертиза № 103/27.05.2020 г.

С оглед изложеното доколкото установената концентрация на алкохол в кръвта на Ж.И.М. не е над законоустановения минимум, то и знанието на пострадалия С.А.К., че водачът е употребил алкохол в случая е правноирелевантно, тъй като с ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е възприето като предпоставка за наличието на съпричиняване, знание на пострадалия, че водачът е употребил алкохол над законоустановения минимум, какъвто не е процесният случай. Следователно не е налице основание за намаляване на обезщетението за причинените вреди, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

На следващо място, обстоятелството, дали пострадалият С.А.К. е употребил алкохол или наркотични вещества не е противоправно, доколкото липсва законово ограничение пътниците /не водачите/ в МПС да не употребяват алкохол.

Поради това горепосочените възражения за съпричиняване са неоснователни.

По възражението за неизползване на обезопасителен колан.       

Според заключението на автотехническата експертиза С.К. е пътувал на предна лява седалка в лек автомобил с десен волан без поставен предпазен колан.

Според заключението на втората съдебномедицинската експертиза, извършена от д-р Б., в процесното ПТП няма елемент на ускорение на тялото напред, тъй като при такова ускорение може да се очаква травма в областта на главата, но такава не е налице при ищеца. Според вещото лице тялото е контактувало с най- голяма сила с дясната част на гръдния кош с дясната изпъкналост на облегалката, която изпъкналост е по голяма при спортните седалки, както и с елементи от интериора между двете предни седалки. Така са били получени счупванията на ребрата вдясно, десните напречни израстъци на гръдните прешлени, контузията на десния бял дроб, хемопневмотораксът вдясно (кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина), подкожния емфизем на гърба вдясно и контузията на гръдния кош вдясно. Тези травматични увреждания са били реализирани при съприкосновението на автомобила със земния насип, възкачването върху бетонните елементи с преобръщане надясно и удара в стълба. При преобръщането наляво гръдният кош е контактувал с лявата врата. Това въздействие обяснява счупването на ребра вляво, значително по-малко в сравнение с тези вдясно и напречен ляв израстък на един гръден прешлен. Така крайният извод на вещото лице е, че описаните увреждания биха били реализирани с или без поставен предпазен колан.

Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е на ответното дружество, което в настоящия случай не установи, че пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан. Поради това съдът намира, че и това възражение за съпричиняване е неоснователно.

По иска за законна лихва.

Съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2 от КЗ лихвите за забава от страна на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от КЗ. Според чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ изпадането в забава е след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Според последната разпоредба срокът, в който следва да се изплати дължимото обезщетение е до три месеца от предявяване на претенцията. Следователно ответникът дължи обезщетение след изтичане на този тримесечен срок.

От представеното с исковата молба писмо е видно, че искането за изплащане на обезщетение е постъпило при ответника с вх. № 24-01-285/30.06.2020 г., в резултат на което е образувана щета № 20210156/30.06.2020 г. По така образуваната щета, Г.Ф.е отказал изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, видно от писмо с изх. № 24-01-286/30.09.2020 г. от ГФ. При това положение ответникът дължи лихва върху обезщетението от 01.10.2020 г., когато е изтекъл тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва Г.Ф.да заплати на С.А.К. обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, от получените телесни увреждания в резултат на настъпилото ПТП на 23.05.2020 г., ведно със законна лихва от датата на изпадането в забава на ответника – 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва Г.Ф.да заплати на С.А.К. обезщетение в размер на 90, 64 лв. за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи, заплатени във връзка с назначеното лечение, в резултат на получените телесни увреждания при настъпилото ПТП на 23.05.2020 г., ведно със законна лихва от датата на изпадането в забава на ответника - 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Съдът следва да посочи, че към момента на подаване на исковата молба С.А.К. е бил непълнолетен, поради което исковете  за неимуществени и имуществени вреди са предявени от С.А.К., действащ лично и със съгласието на майка си Н.М.И.. Към настоящия момент, С.А.К. е навършил пълнолетие, поради което процесните суми следва да бъдат присъдени на С.А.К., а не на С.А.К., действащ лично и със съгласието на майка си Н.М.И..

По отговорността за разноски:

От представените по делото доказателства се установява, че ищецът  е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

По силата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

В настоящото производство са предявени иск за неимуществени вреди и иск за имуществени вреди.

По иска за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие /преди изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г./ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв.  При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер на 3 530 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат Р.М. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат Р.М. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 4 236 лв. с ДДС / 3 530 х 20% = 4 236 лв./.

По иска за имуществени вреди в размер на 90, 64 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. – 300 лв.. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 300 лв. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат Р.М. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат Р.М. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 360 лв. с ДДС /300 х 20% = 360 лв./.

Или с оглед изхода на делото Г.Ф. следва да заплати на адв. Р.М. адвокатско възнаграждение в общ размер на 4 569 лв. /4 236 лв. +360 лв./ за осъществената безплатна адвокатска помощ на С.А.К..

Видно от данните по делото от бюджета на съда са изплатени следните възнаграждения за изготвяне на експертизи: за съдебно – психолого -  психиатричната експертиза в размер на 100 лв., възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинската експертиза в размер на 285 лв., възнаграждение за автотехническа експертиза в размер на 352 лв., възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинската експертиза от д- р Б. в размер на 275 лв. или в общ размер на 1 012 лв.

Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Поради това Г.Ф. следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 4 050 лв. /държавна такса в размер на 4 000 лв., представляваща 4% върху цената на предявения иск от 100 000 лв. и държавна такса в размер на 50 лв.  върху цената на предявения иск от 90, 64 лв./ и сумата от 1 012 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт съразмерно с уважената част от исковете.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Г.Ф. със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ****да заплати на С.А.К., с ЕГН **********, с адрес: *** обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес от получените телесни увреждания в резултат на настъпилото ПТП на 23.05.2020 г., ведно със законна лихва от датата на изпадането в забава на ответника – 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

 

ОСЪЖДА Г.Ф. със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ****да заплати на С.А.К., с ЕГН ********** обезщетение в размер на 90, 64 лв. за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи, заплатени във връзка с назначеното лечение, в резултат на получените телесни увреждания в резултат на настъпилото ПТП на 23.05.2020 г., ведно със законна лихва от датата на изпадането в забава на ответника - 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

 

   ОСЪЖДА Г.Ф. със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ****да заплати на адв. Р.М. ***, с адрес: гр. С., ул. ****адвокатско възнаграждение в общ размер на 4 569 лв. за осъществената безплатна адвокатска помощ на С.А.К..

 

ОСЪЖДА Г.Ф. със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ****да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 4 050 лв. и сумата от 1 012 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт.

 

Решението е постановено при участието на Ж.И.М., ЕГН **********, с адрес *** като трето лице - помагач на страната на ответника Г.Ф..

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

                                                              

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ :