РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Бургас, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Търговско дело №
20202100900366 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „Виго груп“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. Драган Цанков № 1,
чрез адв. Калин Комарски, АК-София, със съдебен адрес: гр. София-1421, ул. „Милин
камък“ № 50, вх. „А“, ет.2, ап. 5, което дружество е обявено в несъстоятелност и към датата
на постановяване на решението се представлява от синдика Ивайло Ризов, против
„Контракт инвест“ ООД - в открито производство по несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас 8256, ул. „Средна гора“, комплекс
Панорама бей 1, ап. 41, представлявано от пълномощника адв. Галина Найденова, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 3, офис № 318, с искане да бъде
установено спрямо ответното дружество за съществуващо, вземането на ищеца по
споразумение от 07.06.2010 г. за главница в размер на 4 136 365.44 лв., възнаграждение
(лихва) в размер на 8% (осем) процента от 4 136 365.44 лв. на годишна база от 07.06.2010 г.
до 30.09.2018 г., лихва за забава считано от 01.10.2018г. в размер на 0.1 % на ден от
неизплатената сума, законната лихва от откриване на производството по несъстоятелност,
вземането за разноски в производство по несъстоятелност в размер на 600лв. /уточнение на
исковата молба – лист 325/, включено в списъка на приетите вземания по чл. 686, т. 1 от ТЗ,
който да бъде одобрен с определение на съда по делото за несъстоятелност.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Исковата молба е
изпратена по пощата на 11.09.2020 г. в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 от Търговския
закон при наличието на предпоставките на ал. 2, т. 1 на същата разпоредба, предвид което
1
възраженията на ответника за недопустимост на иска са неоснователни.
Съгласно изр. 1 на ал. 4 на чл. 694 синдикът е длъжен да участва в производството по
настоящото дело. От служебна справка в електронния търговски регистър е установено, че
вписаният синдик на дружеството – ответник е Александър Йорданов Комсийски, с адрес:
гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ № 42A, на който следва да бъде и призован.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответниците, на които е указано да подадат писмен отговор в законния двуседмичен срок,
задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и
неупражняването на права.
В законовия срок по чл.367 от ГПК, за депозиране на писмен отговор, такъв е
постъпил от всеки от ответниците.
В предоставения двуседмичен срок по чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал
допълнителна искова молба.
Същата е изпратена на ответниците с възможността за подаване на допълнителен
отговор. Всеки от ответниците е депозирал по делото допълнителен отговор.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от
страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда
други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода,
че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки
за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.
С Решение № 509 от 2702.2020 год. , постановено по т.д.№27/2019 год. по описа на
Окръжен съд Бургас, вписано под № 20200227172305 в ТРРЮЛНЦ, е открито производство
понесъстоятелност на длъжника „Контракт инвест“ ООД.
Ищецът е предявил вземанията си със заявление вх.№ 5924/30.03.2020 год. /л.34 и
сл./, заявление вх № 7803/28.05.2020 год. /л.38 и сл./.
Първите изготвени от синдика В.Б. списъци на приетите и неприетите вземания са
обявени в ТРРЮЛНЦ на 18.06.2020 год. под № 20210803142122. В списъка на неприетите
вземания е включено предявеното от ищеца в настоящото производство с посочените по-
горе две заявления вземане.
Ищецът е подал възражение с вх.№ 9885/19.06.2020 год. , което е разгледано от съда
по несъстоятелността и е оставено без уважение с Определение № 260070 от 28.08.2020 год.,
което определение е обявено в Търговския регистър в същия ден.
В исковата молба се твръди, че „Контракт инвест“ ООД като заемополучател дължи
на ищцовото дружество като заемодател главница в размер на 4 136 365.44 лв. по
споразумение от 07.06.2010г., с което били новирани два договора за заем от 03.09.2007 г. и
от 01.10.2008 г. Със споразумението страните уговорили ответникът да върне сума в размер
на 4 136 365.44 лв. в срок до 30.09.2018г., както и да плати възнаграждение (лихва) в размер
2
на 8% на годишна база от заемната сума от 4 136 365.44 лв. В случай на забава ответникът
дължал и лихва за забава, считано от 01.10.2018г. в размер на 0.1 % на ден от неизплатената
сума.
Ищецът счита, че споразумението има характера на признание по 116, б. „а” от
Закона за задълженията и договорите от една страна, а от друга – представлява новация по
смисъла на чл. 107 от ЗЗД на всички права и задължения по двата договора за заем, които са
се трансформирали в права и задължения по споразумението. Твърди се още, че част от
вземанията били обезпечени с договорна ипотека, учредена с нотариален акт № ***, том
***, рег. № *****, дело № **** от **.**.20** г. (1 500 000 лева - главница по договори за
заем и 500 000 лева - неустойка за неизпълнение на задължение за прехвърляне на
недвижими имоти).
Твърди се още, че ищецът предал на части заемна сума в размер на 2 292 750,29 лв.
по банков път, за което представя извлечения от банкови сметки, а в брой общо: 439 087
евро и 884780.02 лева, за което представя РКО И ПКО, подробно описани по вид валута,
размер на сумата и дата в исковата молба. Ответното дружество не изпълнило задълженията
си нито на падежа, нито до датата на подаване на настоящата претенция.
В предвидения законов срок ответникът „Контракт инвест“ ООД - в производство
по несъстоятелност, изразява становище за неоснователност на претенцията.
На първо място оспорва споразумението като антидатирано и съставено единствено
за целите на процеса. Сочи, че законен представител на „Контракт инвест“ ООД не е
подписвал такова споразумение, а то изхожда от Е.Г.К., който в някакъв период е бил
представляващ на ответното дружество, но споразумението било изготвено и подписано
едва сега за целите на процеса. Твърди се още, че задължение за връщане на заемната сума
по първия договор за заем в размер на 1 100 000лв. никога не е възниквало, тъй като
договорът за заем е реален и заемната сума не била предадена. Сочи се още, че в договора
било предвидено тя да бъде предадена на траншове по банков път или в брой в рамките на
десет месеца от датата на подписване (03.09.2007г.), а представените извлечения от банкови
сметки и ПКО не кореспондират нито с вписаните в тях суми, нито с датите на издаването
им и извършването на преводите по какъвто и да е начин със заемната сума или на каквато и
да е част от нея. Във втория договор за заем, сключен на 01.10.2008г., изрично било
предвидено заемната сума в размер на 2 454 300лв. да бъде предадена изцяло в брой на една
вноска. Сочи липсата на първичен документ за предаване на заемната сума или на каквато и
да е част от нея.
На следващо място твърди, че падежът на задължението и по двата договора не е
настъпил, тъй като било уговорено той да настъпи след построяването на комплекси
„Панорама бей 1“, „Панорама бей 3“, „Вилидж хаус“ и „Роял палм“, както и след
заличаването на вписаната договорна ипотека в полза на ОББ АД, учредена с нотариален
акт № **, т.*****, рег. № *****, Д. № ****/****г. на нотариус с peг. № 208 с район на
действие PC Несебър, вписан с вх. № ****/**.**.****г., акт № ***, T.V, дело № ****/****г.
в Служба по вписванията гр.Несебър. Признава, че комплексите са построени, но
3
ипотечният акт не е заличен.
На следващо място счита, че след подписване на процесното споразумение
отношенията между страните били преуредени (новирани) още веднъж със сключването на
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***, том ***, peг. № ****, дело №
3105/2010 г. вписан с вх. № ****/**.**.*** г., акт № **, том № *, дело № **** в Служба по
вписванията в при PC – Несебър. Сочи, че в нотариалния акт изрично било уговорено, че
„Виго груп“ ООД има вземане от „Контракт инвест“ ООД по договори за заем, ведно е
начислени лихви и неустойки в размер на 1500000 лв. Счита, че към 21.09.2020 г.
вземанията по договорите възлизат на 1500000 лв., като между страните е приет е между
страните нов способ за погасяването на дълга чрез задължаването на „Контракт инвест“
ООД да прехвърли в собственост на „Виго груп“ ООД собствени недвижими имоти,
представляващия самостоятелни обекти в сграда № 2 във ваканционен комплекс „Роял
палм“, свободни от всякакви вещни тежести в срок до 31.12.2010 г. Уговорена била и
неустойка за забава в размер на 20000 лв. за всеки просрочен месец. Било уговорено още, в
случай че забавата продължи и след 30.06.2011 г., „Виго груп“ ООД има право да откаже да
му бъдат прехвърлени имотите, като в този случай „Контракт инвест“ ООД дължи
заплащане на сумата от 1500000 лв. и неустойка в размер на 500000 лв., платими в срок до
10 календарни дни от отказа на „Виго груп“ ООД. Счита, че отношенията между страните се
уреждат именно с нотариалния акт, с който последно във времето били предоговорени
задълженията.
Прави възражение за изтекла погасителна давност считано от падежа на
задълженията 11.07.2011 г.
Ответникът оспорва споразумението като антидатирано и съставено за целите на
процеса. Счита, че представените протоколи от общи събрания на двете дружества описани
по т. 11 и 12 от доказателствата към исковата молба, доказват само намерение за сключване
на договор за заем, но не и предаване на заемната сума. Счита, че заповед № 238 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
17.05.2018г. и двата изпълнителни листа № 397/21.06.2018 г. и № 271/21.05.2018 г. на РС-
Несебър, издадени по реда на заповедното производство, не се ползват със сила на
пресъдено нещо, тъй като не било проведено исково производство по реда на чл.422 от ГПК.
Оспорва като неистински приложения договор за паричен заем от 20.12.2007г., описан в т.17
от доказателствата към исковата молба, моли на основание чл.183 от ГПК да бъде
представен в оригинал и бъде открито производство по оспорването му по реда на чл.193 от
ГПК. Оспорва като неистински представените по т.18 доказателства извлечения от банкови
сметки на „Виго груп“ООД в ПИБ АД - приложени са разпечатки, които не са заверени от
банката издател, не са приложени в цялост, копията са нечетливи, налице е повторение на
определени страници, а други липсват. Отделно твърди, че преводите не кореспондират като
дати и суми с договорите за заем. За сумата от 190000 лв. като превод на 20.12.2007 г. не е
виден бенефициента, посочено е вътрешен превод, което означава, че „Виго груп“ ООД
просто си е наредило средствата по друга своя сметка. На същата дата се сочи превод на
4
стойност 50000 лв. с бенефициент „Контракт инвест“ ООД, но с основание „комисионни“ и
няма нищо общо с договорите за заем. На 07.02.2008 г. е посочен превод на стойност 50000
лв. с получател „Контракт инвест“ ООД, но основанието му е „погасителна вноска по
кредит от 21.05.2006г., което означава, че всъщност „Виго груп“ ООД връща свой заем към
„Контракт инвест“ООД, а не му предоставя. Счита, че липсва икономическа логика в това
при положение, че към 2008г. „Виго груп“ ООД не е върнало заема си към „Контракт
инвест“ ООД, то да му дава заеми. На 12.03.2008г. е посочен превод на стойност 10000 лв. с
основание „прехвърляне на средства“. На 13.03.2008г. е посочен превод на стойност
20000лв. с получател „Контракт инвест“ ООД с основание „погасителна вноска по кредит“,
което също означава, че всъщност „Виго груп“ООД връща свой заем към „Контракт
инвест“ООД, а не му предоставя. Идентична е ситуацията с преводите от 17.03.2008 г. и
18.03.2008 г. Основанието на преводите от 4.11.2008 г. на стойност 10000 лв. и от 09.05.2008
г. на стойност 26000 лв. също е „прехвърляне на средства“. По отношение на представените
извлечения от банкови сметки на „Контракт инвест“ ООД изразява удивление за начина, по
който ищецът е преодолял банковата тайна, за да се снабди с тях на 14.03.2019 г. Оспорва
същите на основание факта, че на липсваща заверка от издалата ги банка, както и че по
същество не представляват доказателство по смисъла на ГПК, а копия от листи без посочен
издател, при това не са представени в цялост. Оспорва като неистински описаните ПКО в
т.20 до 34 включително, като на първо място моли съда да задължи ищеца да представи
същите в оригинал на основание чл.183 от ГПК и по отношение на същите да бъде открито
производство по реда на чл.193 от ГПК. Отделно от това счита, че от съдържанието им не
може да се направи връзка с конкретните договори за заем. Посочва, че при внасяне на
парични средства в касата на вносителя се предоставя квитанцията към ПКО, а самият ПКО
остава за дружеството издател. В конкретния случай ищцовото дружество не представя като
доказателства квитанцията, а ПКО, които принципно могат да се намират само у издателя,
поради което счита, че всички представени такива са неистински. Посочва още, че на
представените ПКО липсват съществени реквизити и най-вече удостоверяване дали сумата е
получена и от кого. Така на ПКО от 02.01.2007 г., която дата принципно е девет месеца
преди датата на първия договор за заем и няма как да бъде отнесен към него липсва подпис
на получател. Същото се отнася и за квитанцията от ПКО от 19.03.2008 г., а основанието му
е „върнат заем“. ПКО от 31.05.2007 г. също е месеци преди първия договор за заем от
03.09.2007 г. и не може да бъде обвързан с него, липсват основанието и за чия сметка е
внесена сумата. По отношение на ПКО от 03.09.2007 г. също липсват основание и подпис на
получател, както и ПКО от 26.03.2008 г. ,16.04.2008 г., 19.03.2008 г. В ПКО от 09.05.2008 г.,
01.04.2008 г., 561/09.05.2008 г. липсва идентификация на издателя. Описаните РКО в т.35 до
т.37 включително оспорва като неистински, моли да бъде задължен ищецът да ги представи
в оригинал на основание чл.183 от ГПК и да бъде открито производство по реда на чл.193 от
ГПК. Отделно от това счита, че от съдържанието им не може да се направи връзка с
конкретните договори за заем.
В предоставения от съда законоустановен срок, синдикът на ответното дружество е
подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неговата неоснователност.
5
Оспорва датата на представените с исковата молба частни писмени документи -
споразумение от 07.06.2010 г., договор за заем от 03.09.2007 г. и договор за заем от
01.10.2008 г., като твърди, че същите са антидатирани - съставени за целите на процеса.
Счита, че приложение следва да намери правилото на чл. 181 от ГПК. Посочва, че договорът
за заем е реален договор и предаването на заемната сума е елемент от фактическия състав на
сключване на договора. Оспорва факта на предаване на сумите в брой или по банков път и
счита, че не са представени годни доказателствени средства. Излага подробни аргументи.
Счита, че при предявен иск по чл. 694 ТЗ е необходимо да има пълен идентитет
между предявеното в производството но несъстоятелност вземане и вземането - предмет на
установителния иск по чл. 694 ТЗ. Сочи, че признанието на несъществуващо задължение не
може да породи правно действие. Същото се отнася и за новацията, тъй като договорът за
новация предполага наличието на валиден стар дълг. Освен това, счита че не е налице и
промяна в задължението, което е съществен елемент от договора за новация. Посочва се
още, че процесните вземания не се установяват и от представения с исковата молба
ипотечен акт нотариален акт, доколкото ипотеката е акцесорно право, което обезпечава едно
валидно възникнало и съществуващо главно задължение. Освен това, в пункт първи на
ипотечния акт не са индивидуализирани двата договора за заем, от които се твърди да
произтичат процесиите вземания, а са посочени бланкетно „договори за заем“, без да се
индивидуализират по дати и други индивидуализиращи белези. Сочи се като общо дължима
сума 1 500 000 лв., за което липсва констатация, че представлява част от дължимата сума по
„договорите за заем“, за която се учредява обезпечение. Нещо повече, в пункт първи от
ипотечния акт сумата от 1 500 000 лв. е посочена като обща дължима сума, ведно с лихви и
неустойки, а не като част от дължима сума, както се поддържа в исковата молба. В
описанието на обезпеченото вземане в пункт първи от ипотечния акт не се упоменава
споразумението от 07.06.2010 г., предвид което заключава, че към онзи момент такъв
документ не е съществувал.
Прави възражение за нищожност на Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № ***, том ***, рег.№ ****, дело № 3105/2010т. на нотариус Стоян Ангелов, рег.№
208, с район на действие - PC-Несебър, на основание чл. 170 ЗЗД и липсата на
индивидуализация на обезпеченото вземане съобразно изискванията на чл. 167 ЗЗД. Счита,
че ако със споразумението от 07.06.2010 г. действително е извършена обективна новация,
при което задълженията по двата договора за паричен заем са заменени с нов дълг, то
ипотечният акт е нищожен поради липса на тъждество на обезпеченото вземане. Дори да се
приеме, че ипотечният акт не е нищожен, то същият като доказателствено средство не
установява съществуването на предявените вземания на ищеца, за които се твърди да
произтичат от споразумение от 07.06.2010г., договор за заем от 03.09.2007г. и договор за
заем от 01.10.2008г. поради липса на каквато и да е връзка (конекситет) с тези съглашения.
Оспорва представените с исковата молба „извлечения от банкови сметки“, които не
представляват годни доказателствени средства по чл. 180 ГПК, тъй като не съдържат
необходимите реквизити - три имена, длъжност и подпис на банков служител, печат на
6
банката. Счита ги за изцяло неотносими към предмета на спора, тъй като не установяват
предаване на парични суми по процесните два договора за паричен заем, в посочените там
срокове. За преводите, в които изобщо е посочено основание, не се посочен конкретния
договор за заем, по който се превеждат сумите; само една част от основанията на банковите
/платежни/ операции са посочени като „заем съгласно договор“, но без индивидуализация на
същия. Друга част от платежните операции са с друго посочено основание, като
„прехвърляне на средства“, „вътрешнобанков превод“ или „временна финансова помощ“,
поради което по никакъв начин не могат да бъдат обвързани със заемни правоотношения, а
още по-малко с процесните вземания по двата договора за паричен заем от 03.09.2007 г. и
01.10.2008 г. Посочва още, че представените платежни нареждания не установяват
извършено предаване на парични суми но конкретните договори за заем, тъй като при
безкасовите плащания плащането се счита извършено със заверяване сметката на кредитора
- чл. 305 ТЗ, чл. 75, ал.3 ЗЗД. Твърди, че никакви парични суми не са постъпили по Б.а
сметка на ответното дружество в изпълнение на договор за паричен заем от 03.09.2007 г.,
нито по договор за паричен заем от 01.10.2008 г.
Счита за неотносими към предмета на спора и представените приходни и разходни
касови ордери. Приходните и разходните касови ордери са първични счетоводни документи,
а не диспозитивни документи, от които да възникват права и задължения за страните, а
единствено счетоводно отражение на стопански операции. Първичните счетоводни
документи сами по себе си не могат да удостоверят правна сделка, каквато е договорът за
заем по чл. 240 ЗЗД. От представените ПКО и РКО не могат да се установят стопански
операции, които да са свързани с процесиите два договора за паричен заем. С ПKO не се
установява предаване па сума в размер на 1100000 лв. по договор за паричен заем от
03.09.2007 г., нито операция но предаване на сума с еднократна вноска в размер на 2 454 300
лв. по договор за паричен заем от 01.10.2008 г. Съгласно чл. 6, ал.1, т.4 от Закона за
счетоводството първичните счетоводни документи, адресирани до външен получател трябва
да съдържат предмет, натурално и стойностни изражение на стопанската операция, каквито
представените ПКО не съдържат. Първичните счетоводни документи регистрират за първи
път стопанска операция, след което информацията за същата следва да бъде отразена във
вторичните документи, както и в счетоводните регистри на предприятието. Въз основа на
така осчетоводените операции предприятието следва да обобщи и публикува съответната
информация в Годишните финансови отчети. Липсва съответствие между публикуваните
отчети и представените документи, каквато констатация се съдържала и в решение № 509 от
27.02.2020 г. по т.д.№ 27/2019г. по описа на ОС-Бургас и определение № 260070 от
28.08.2020г. по г.д.№ 27/2019г. по описа на ОС-Бургас.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа исковата претенция и оспорва
твърденията на ответника. Оспорва твърдението, че споразумението от 07.06.2010 г. е
антидатирано и е съставено за целите на процеса и заявява на основание чл. 193, ал. 2 от
ГПК, че ще се ползва от този документ. Сочи, че през периода 29.07.2009 г. - 21.07.2010 г.
Е.Г.К. е бил управител на дружеството. Счита, че длъжникът не е трето лице по смисъла на
7
чл. 181, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 193, ал. 3 от ГПК тежестта за доказване
неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва.
Оспорва твърденията, че не е представил първични документ за предаване на
заемната сума или на каквато и да е част от нея. Сочи представените ПКО, описани като
доказателства в т.20 до 34 включително и РКО, описани като доказателства в т.35 до т.37,
заявява, че ще се ползва от тези документи и има готовност да ги представи в оригинал. В
случай на откриване на производство по оспорването им, на основание чл. 181, ал. 2 от ГПК
моли да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, с които да установи
датата на издаване на тези разписки. Счита, че по отношение достоверността на датата на
разписка за извършено плащане нормата на чл. 181, ал. 2 от ГПК е специална по отношение
на предвидената в чл. 164, ал. 1 , т. 3 забрана.
Оспорва следните твърдения: че в нотариалния акт за учредяване на договорна
ипотека е налице ново предоговаряне на взаимоотношенията между страните и е новация, че
задълженията не са възникнали, че са погасени по давност.
Заявява, че ще се ползва от договор за паричен заем от 20.12.2007г. и счита че
доказателствената тежест следва да се носи от страната, която го е оспорила на основание
чл. 193, ал. 3 от ГПК.
Във връзка оспорването на доказателството, описано в исковата молба под т. 18
извлечение от банкови сметки на „Виго груп“ ООД в ПИБ АД заявява, че това е частен
документ, предоставен на управителя на дружеството „Виго груп“ ООД в Б. клон на ПИБ
АД, от който ще се ползва и тъй като не носи подписа на неговия издател с исковата молба е
направил доказателствено искане, което поддържа, а именно – да се задължи „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „Драган Цанков” № 37, да представи извлечение на банковите сметки на „ВИГО ГРУП“
ООД, открити в тази банка за периода 01.01.2007г. до датата на откриване на
производството по несъстоятелност.
Във връзка с оспорването на доказателството, описано в исковата молба под т.19
извлечение от банкови сметки на „Контракт инвест“ ООД в ПИБ АД, заявява че това е
частен документ, предоставен на един от собствениците на това дружество и че ще се
ползва от този документ и тъй като не носи подписа на неговия издател с исковата молба е
направил доказателствено искане, което поддържа, а именно – да се задължи „Първа
инвестиционна банка“ АД да представи извлечение на банковите сметки на „Контракт
инвест“ ООД, открити в тази банка за периода 01.01.2007г. до датата на откриване на
производството по несъстоятелност.
Ответникът с допълнителния отговор на искова молба, заявява че поддържа
възраженията си.
С допълнителен отговор на исковата молба синдикът на ответното дружество,
заявява, че поддържа всички оспорвания, възражения и доказателствени искания, заявени с
първоначалния отговор на исковата молба. Счита, че за доказване датата на оспорените
8
документи свидетелски показания са недопустими, както и че на доказване подлежи не
датата на съставяне, а единствено кога документът е получил достоверна дата. Сочи, че
разпоредбата на чл. 181, ал. 2 от ГПК е неприложима към договори. Противопоставя се на
доказателствените искания за задължаване на ПИБ АД и ОББ АД да представят извлечения
от банкови сметки, както и за задължаване на третото лице бивш управител да представи
неконкретизирани документи.
Съдът, като взе предвид, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на
иска и липсват процесуални пречки за разглеждането му, приема, че предявеният иск е
допустим.
Съдът, като взе пред вид представените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.694, ал.2 от ТЗ от „Виго груп“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. Драган Цанков № 1, чрез
адв. Калин Комарски, АК-София, със съдебен адрес: гр. София-1421, ул. „Милин камък“ №
50, вх. „А“, ет.2, ап. 5, което дружество е обявено в несъстоятелност и към датата на
постановяване на решението се представлява от синдика Ивайло Ризов, против „Контракт
инвест“ ООД - в открито производство по несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Свети Влас 8256, ул. „Средна гора“, комплекс Панорама бей 1, ап.
41, представлявано от пълномощника адв. Галина Найденова, със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 3, офис № 318, с искане да бъде установено спрямо ответното
дружество за съществуващо, вземането на ищеца по споразумение от 07.06.2010 г. за
главница в размер на 4 136 365.44 лв., възнаграждение (лихва) в размер на 8% (осем)
процента от 4 136 365.44 лв. на годишна база от 07.06.2010 г. до 30.09.2018 г., лихва за
забава считано от 01.10.2018г. в размер на 0.1 % на ден от неизплатената сума, законната
лихва от откриване на производството по несъстоятелност, вземането за разноски в
производство по несъстоятелност в размер на 600лв. /уточнение на исковата молба – лист
325/, включено в списъка на приетите вземания по чл. 686, т. 1 от ТЗ, който да бъде одобрен
с определение на съда по делото за несъстоятелност. Представят се доказателства.
Претендират се разноски.
След направена служебна справка в Търговския регистър се установява, че с
Решение № 509 от 27.02.2020 год. , постановено по т.д.№27/2019 год. по описа на Окръжен
съд Бургас, вписано под № 20200227172305 в ТРРЮЛНЦ, е открито производство по
несъстоятелност на длъжника „Контракт инвест“ ООД. Производството по несъстоятелност
е инициирано от „Царско село-Симеоново“ЕООД.
Ищецът е предявил вземанията си със заявление вх.№ 5924/30.03.2020 год. /л.34 и
сл./, заявление вх № 7803/28.05.2020 год. /л.38 и сл./.
Списъци на приетите и неприетите вземания са обявени в ТРРЮЛНЦ на 18.06.2020
год. под № 20210803142122. В списъка на неприетите вземания е включено предявеното от
9
ищеца в настоящото производство с посочените по-горе две заявления вземане.
Ищецът е подал възражение с вх.№ 9885/19.06.2020 год. , което е разгледано от съда
по несъстоятелността и е оставено без уважение с Определение № 260070 от 28.08.2020 год.,
което определение е обявено в Търговския регистър в същия ден.
Предявеното вземане е със следното посочено основание : по споразумение от
07.06.2010г., с което били новирани два договора за заем от 03.09.2007 г. и от 01.10.2008 г.
- главница в размер на 4 136 365.44 лв. Видно от текста на същото страните са се уговорили
ответникът да върне сума в размер на 4 136 365.44 лв. в срок до 30.09.2018г., както и да
плати възнаграждение (лихва) в размер на 8% на годишна база от заемната сума от 4 136
365.44 лв. В случай на забава ответникът дължи и лихва за забава, считано от 01.10.2018г. в
размер на 0.1 % на ден от неизплатената сума.
Към заявлението за предявяване на вземане и към исковата молба са представени
двата договора за заем – от 03.09.2007 г. и от 01.10.2008 г. , както и Споразумение от
07.06.2010 г. във връзка с тях. Видно от съдържанието на договора за паричен заем от
03.09.2007 г. ищецът е поел задължение да предаде в собственост на длъжника сумата от
1 100 000 лева в заем, като предаването е уговорено да стане на части по банков път или на
части в брой в десетмесечен срок от датата на подписване на договора. От съдържанието на
договора за паричен заем от 01.10.2008 г. се установява, че кредиторът е поел задължение да
предаде на длъжника сумата от 2 454 300 лв., като предаването е уговорено да стане
еднократно и изцяло в брой. Със споразумението от 07.06.2010 г. длъжникът декларира, че е
получил сумите по двата договора за заем, като се уговаря различен срок на връщане на
заетите средства и заплащане на договорени лихви.
Видно от представения нотариален акт за договорна ипотека /л.76 и сл./ на
21.09.2010 год., три месеца след подписване на споразумението ответникът е учредил
договорна ипотека в полза на кредитора „Виго Груп“ ООД, в която изрично е записано, че
последният има вземане по договори за заем, ведно с начислени лихви и неустойки, в
размер на 1 500 000 лева, срещу което задължение длъжникът се задължава да прехвърли в
собственост на кредитора собствени недвижими имоти, съгласно подписан между страните
анекс към договорите за заем. Не се конкретизират договорите за заем, датите на
сключването им, заемните суми, дати и начин на реално предаване на заемните суми.
От заключението на назначената и приета съдебно- икономическа експертиза се
установява следното :
Вещото лице е работило по извлеченията от банковите сметки на страните в
производството в „Първа инвестиционна банка“ АД , към които не са са приложени
заверени преписи на платежните документи, на основата на които са извършени преводите.
Видно от заключението ищцовото дружество многократно е превеждало суми по сметка на
ответното през периода от 01.01.2007 г. до датата на откриване на производството по
несъстоятелност и същите са в общ размер на 3 022 689,41 лева.
Основанията на част от извършените преводи са „Погасителна вноска“,
10
„Прехвърляне на средства“, „Комисионни“ и „Временна парична помощ“. Нито един от
преводите не кореспондира по основание, размер и време на извършване на поетите с двата
процесни договора за заем задължения. При изследване на представените от ищеца
приходни и разходни касови ордери вещото лице е установило, че преведените от „Виго
Груп“ ООД на „Контракт Инвест“ ООД средства са в общ размер 937 366,09 лева. На част
от документите липсва посочено основание за вноската, в някои е посочено основание
„върнат заем“ или плащане по конкретна фактура. Част от преводите предхождат по дата
първия договор за заем. Общият размер на преведените от „Виго Груп“ ООД на ответника е
3 127 614,51 лева , от които 2 435 058,92 лева по банков път и 937 366,09 лева в брой.
През проверявания период от „Контракт Инвест“ ООД е извършен само един Б.
превод в полза на „Виго Груп“ ООД на стойност 100 000,00 лева на дата 26.01.007 г.
с основание „Съгласно договор за паричен наем 26.01.07 г.“ Задължението на „Виго Груп“
ООД във връзка с този „паричен наем“ е издължено напълно с няколко плащания в периода
30.03.2007 г. – 08.05.2007 г. в общ размер 100 000 лева.
В годишните финансови отчети на двете дружества за 2007од. , 2008 год. , 2010 год.
и 2011 год. има посочени задължения към свързани лица и други задължения, но липсата на
аналитични данни за контрагентите, към които са тези задължения, не позволяват вещото
лице да даде заключение дали получените суми (или част от тях) по Договори за паричен
заем от 03.09.2007 г., от 01.10.2008 г. и Споразумение от 07.06.2010 г.
Поради липса на счетоводни регистри за 2007 г., 2008 г. и 2010 г., на „Контракт
Инвест“ ООД, въз основа на предоставена подробна Оборотна ведомост на ответното
дружество за 2015 година, вещото лице е установило, че към 01.01.2015 година не
съществуват счетоводни записи за задължения по заеми към „Виго Груп“ ООД, но към
същата дата е налице непогасено задължение на ответното към ищцовото дружество в
качеството му на доставчик в размер на 2 740 636,23 лева.
Същата сума от 2 740 636,23 лева е посочена като вземане на „Виго Груп“ ООД от
клиента „Контракт Инвест“ ООД към 01,01,2015 г. в справка за вземанията от клиенти на
ищцовото дружество, представена на вещото лице от „Виго Груп“ ООД. Справката е
получена на 25,03,2015 г. в електронната поща на управителя на ищеца Ивайло Йолов от
счетоводителя на ищеца Т.А. и е заверена от нотариус Линка Чуткина в потвърждение на
съдържанието на документа.
Следователно от наличните данни не може да се направи извод за счетоводно
отразяване на твърдяните от ищеца стопански операции по процесните два договора за заем
и споразумение. От датите и посочените основания на направените преводи и плащания в
брой не може да се направи извод, че същите представляват реално предаване на заемната
сума по който и да е от двата договора за заем, защото това обстоятелство не е посочено
изрично като основание за плащане/превод, няма съвпадение на датите на извършване на
преводите с периода, респективно датата , на която е следвало да бъдат извършени и размера
на договорената заемна сума.
11
Последица от горните констатации е извода, че няма доказателства посочените в
договорите за заем суми да се реално предадени.
Представените писмени доказателства - „договор за заем“ и споразумение не
установяват възникване на заемно правоотношение по смисъла на чл.240 и сл. от Закона за
задълженията и договорите, защото независимо от вида и характера на сключените в
писмена форма сделки, договорът за заем се счита сключен с предаването на заетата вещ. В
настоящия случай не е доказано предаването на заемната сума, както по уговорения между
страните начин, така и по какъвто и да друг недвусмислен начин, който да е удостоверен
като предаване на заемна сума в твърдения размер от ищеца на ответника. Представените
договори не представляват и разписки за извършено плащане, защото видно от текста им
към датата на подписване на същите заемната сума не е предадена. При липса на доказани
сключени договори за заем за процесните суми е ирелевантно споразумението, с което
същите се „новират“ според ищеца, защото може да бъде подновено само съществуващо
правоотношение, каквото не се доказва да е съществувало към датата на сключването на
споразумението.
Със същите аргументи съдът приема, че не може да се приеме за установено
съществуването на договорите за заем и чрез декларираното в т. I от договора за ипотека.
Допълнителен аргумент в тази посока е обстоятелството, че в договора за ипотека не са
посочени конкретни договори за заем, включително не са посочени конкретните два
договора за заем. В нотариалния акт общият размер на вземанията по договори за заем
ведно с начислени лихви и неустойки е посочено в размер на 1 500 000 лева, следователно,
ипотеката не обезпечава вземанията по споразумението от 07.06.2010 год., в което е
посочена сумата от 4 136 365,44 лв. При това положение, не може да се приеме, че
вземанията по конкретните два договора за заем съществуват.
Поради отхвърляне на претенцията в тежест на ищеца следва да се възложат
направените разноски от ответниците и държавната такса, която в изпълнение на
разпоредбата на чл. 694, ал. 2 от ТЗ не е събрана предварително. Държавната такса е в
размер на 1% от цената на иска на основание изменения чл. 694, ал. 7 от ТЗ , приложим и
към висящи производства и възлиза на 41 363,65 лв.
По отношение на разноските , съдът като съобрази представени списъци на
разноските в открито съдебно заседание по същество, приема , че по отношение на
ответника „Контракт Инвест“ ООД / в производство по несъстоятелност/, чрез адв. Тонев ,
упълномощен от синдика са доказани разноски в размер на 31936 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
12
ОТХВЪРЛЯ иска на „Виго груп“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. Драган Цанков № 1, представлявано от
синдика Ивайло Ризов, чрез адв. Калин Комарски, АК-София, със съдебен адрес: гр. София-
1421, ул. „Милин камък“ № 50, вх. „А“, ет.2, ап. 5, против „Контракт инвест“ ООД - в
открито производство по несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Свети Влас 8256, ул. „Средна гора“, комплекс „Панорама бей 1“, ап. 41,
представлявано от пълномощника адв. Галина Найденова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Васил Левски“ № 16, ет. 3, офис № 318, при участието на синдика на „Контракт инвест“
ООД - в открито производство по несъстоятелност, представляван от адв. Александър
Тонев, да бъде установено спрямо ответното дружество за съществуващо, вземането на
ищеца по споразумение от 07.06.2010 г. за главница в размер на 4 136 365.44 лв.,
възнаграждение (лихва) в размер на 8% (осем) процента от 4 136 365.44 лв. на годишна база
от 07.06.2010 г. до 30.09.2018 г., лихва за забава считано от 01.10.2018г. в размер на 0.1 % на
ден от неизплатената сума, законната лихва от откриване на производството по
несъстоятелност, вземането за разноски в производство по несъстоятелност и включено
същото вземане в списъка на приетите вземания по чл. 686, т. 1 от ТЗ, който да бъде
одобрен с определение на съда по делото за несъстоятелност.
ОСЪЖДА „Виго груп“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Монтана, ул. Драган Цанков № 1, представлявано от синдика
Ивайло Ризов, чрез адв. Калин Комарски, АК-София, със съдебен адрес: гр. София-1421, ул.
„Милин камък“ № 50, вх. „А“, ет.2, ап. 5, да заплати на „Контракт инвест“ ООД - в
открито производство по несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Свети Влас 8256, ул. „Средна гора“, комплекс „Панорама бей 1“, ап. 41,
представлявано от синдика чрез адв. Александър Тонев, съдебноделоводни разноски в
размер на 31936 лв.
ОСЪЖДА Виго груп“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Монтана, ул. Драган Цанков № 1, представлявано от синдика
Ивайло Ризов, чрез адв. Калин Комарски, АК-София, със съдебен адрес: гр. София-1421, ул.
„Милин камък“ № 50, вх. „А“, ет.2, ап. 5, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд
държавна такса по делото в размер на 41 363,65 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13