Решение по дело №120/2019 на Окръжен съд - Шумен

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                        № 102

 

                                          гр. Шумен,  07.05.2019г.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският окръжен съд  в публичното съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                              Председател:  М.Маринов

                                                                      Членове:1.А.Карагьозян

                                                                                     2.Р.Хаджииванова

при секретаря Г.Георгиева като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова  В.гр.дело №120 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         С решение №171/21.02.2019г. по гр.д.№736/2018г. ШРС е   признал за незаконно уволнението на  Г.П.Х., извършено със заповед №7/15.01.2018г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД-гр.Шумен и го е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Със същото решение е възстановил  Х.  на предишната, заемана от нея длъжност „Касиер-оператор“ във „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД-гр.Шумен и дружеството е осъдено да й заплати, на основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл. 225 ,ал.1 от КТ, сумата от 1768.20лв., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са и следващите се разноски.

Недоволна от решението останала ответната страна, която го обжалва изцяло. Същото се явявало неправилно, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закони , противоречало на действителното правно положение. Налице били  и двата кумулативно предвидени елемента на соченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В представеното решение на ТЕЛК било налице предписание, че ищцата поради заболяване по здравни противопоказания,  не може да изпълнява заеманата от нея длъжност „касиер-оператор” При работодателя нямало подходяща за здравословното състояние на ищцата длъжност - свободна щатна длъжност, която да съответства на промененото здравословно състояние на работника и която той да може да заеме, съобразно изискванията за образование, стаж и квалификация.  Освен това, съгласно чл.112, ал.9, пр.1 от ЗЗ, обжалването на експертните решения за трайно намалена работоспособност на органите на медицинската експертиза, не спирало изпълнението им, поради което и бил налице задължителен за работодателя административен акт. Решението било изпратено на работодателя по пощата с обратна разписка и същият не бил уведомен дали било влязло в законна сила.  Моли решението да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което заявените срещу дружеството претенции бъдат изцяло отхвърлени.

Въззиваемата  моли, въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД-гр.Шумен  да бъде оставена без уважение.

Въззивната жалба е  подадена в срока по чл.315, ал.2 вр. с чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

        Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и  прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

        Установено е по несъмнен начин от фактическа страна, че страните били в трудово правоотношение, като жалбоподателката Х. заемала длъжността ”касиер-оператор”, по силата на безсрочно трудово правоотношение/ трудов договор № 613 от 01.07.2010г. и допълнително споразумение от 164/28.09.2016г, сключено към трудов договор № 613/ 01.07.2010г./. С  експертно решение № 118  на ТЕЛК от 12.01.2018г.  на същата е определена 76% неработоспособност, като в решението е отразено, че Х. не може да работи на заеманата длъжност „Касиер –оператор“. Решението е обжалвано пред НЕЛК,  като по делото е представено копие на писмо от 12.02.2018 г. от НЕЛК, за образувано административно производство по чл. 112 от ЗЗ, против експертно решение № 118 на ТЕЛК от 12.01.2018г..

   Със заповед  на работодателя №7/15.01.2018г., връчена на Х. на 15.01.2018г., трудовото й правоотношение било прекратено на осн. чл.325, ал.1, т.9 от КТ-невъзможност на работника да изпълнява възложената работа въз основа на заключение на ТЕЛК, считано от 15.01.2018г..

С експертно решение № 0263 от 15.11.2018г. на НЕЛК, горепосоченото решение на ТЕЛК №118 от 12.01.2018г. е отменено и е издадено ново такова в частта му по трудовата препоръка.

          Съгласно заключението на назначената в хода на първоинстанцинното поризводство СМЕ,  при ищцата е констатирано добро възстановяване на преживяната черепно-мозъчна травма  до изходно състояние, позволяващо й да работи на длъжностите, които е работила преди инцидента.

По делото е изготвена и съдебно – счетоводна експертиза,  заключението по която сочи, че размерът на следващото се обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ, за 6 - месечен период, е в размер на 5306,40лв.,а  за един месец - 884,40лв..  вещото лице е отразило също, че през месец януари 2018г. на ищцата е начислено и впоследствие изплатено обезщетение по чл. 222, ал.2 от КТ, в размер на 3537,60лв.. Горното обстоятелство се установява и от приложеното копие на трудово досие от ответника.

           Представено е и копие от лично трудово досие на ищцата, ведно с цялата документация свързана с уволнението й.

         При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

           В случая са заявени претенции с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 от КТ. 

           Правните норми относно прекратяване на трудовия договор от работодателя са императивни, поради което и за спазването им съдът следи служебно. Работодателят може да прекрати трудовото правоотношение само при наличие на определено, установено в закона основание.

           Видно от отбелязания в заповедта законов текст, трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.325, т.9 от КТ-невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа въз основа на заключение на ТЕЛК. Соченото уволнение се осъществява при наличието на следните кумулативно дадени законоустановени предпоставки - невъзможност  на работника или служителя трайно  да изпълнява възложената му по трудовия договор работа  поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или по здравни противопоказания, и при работодателя да няма друга,  подходяща за здравословното състояние на  служителя работа, която той да е съгласен да приеме.

           Следва да се съобрази налице ли е соченото основание и то към момента на връчване на заповедта, доколкото законността на заповедта за уволнение се преценява с оглед обстоятелствата към този момент, в какъвто смисъл е константната съдебна практика/ решение № 314 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 840/2014 г., IV г. о., решение № 40 от 15.02.2017 г. по гр. д. № 2680/2016 г., IV г. о./.  Тежестта на доказване по заявения иск е на работодателя, тъй като той е длъжен да докаже, че е упражнил правото си на уволнение законосъобразно.

 В случая ищцовата страна обосновава законността на уволнението с наличието на заключение на ТЕЛК, съгласно което  служителят не може  да изпълнява възложената му работа. Въпреки че в заповедта не е отбелязано изрично заключението на ТЕЛК/не е посочено и наличието на коя от от двете проявни форми на първата предпоставка се твърди-трайна неработоспособност или здравни противопоказания/, не е спорно между страните, че това е заключението по експертно решение № 118  на ТЕЛК от 12.01.2018г., с което на Х. е определена 76% неработоспособност, като е посочено, че последната не може да работи на заеманата длъжност „касиер –оператор“. Решението на ТЕЛК е било обжалвано  по предвидения за целта административен ред по чл.145 и сл. от АПК. С последващо решение на НЕЛК - експертно решение № 0263 от 15.11.2018г., горепосоченото решение на ТЕЛК №118 от 12.01.2018г. е отменено, като е издадено ново, в частта му по трудовата препоръка.

 Видно от отразеното в обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, същата е издадена на 15.01.2018г./на третия ден след издаване решението на ТЕЛК/ и връчена на Х. на същата дата, т.е.  преди изтичане на срока на обжалване решението на ТЕЛК, което се явява индивидуален административен акт.  Предвид това и съдът приема, че соченото в заповедта основание за уволнение не е било налице към момента  на връчване на заповедта, поради което и същата се явява незаконосъобразна/решение № 195 от 30.10.2014 г.  по гр. д. № 1997/2014 г., III г. о.,  решение № 666 от 9.04.2006г. по гр.д. № 2473/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о./ Решението на ТЕЛК трябва да е влязло в сила, за да се приеме, че е налице основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ.

          Настъпилите впоследствие факти не могат да рефлектират върху законността на уволнението. Елементите на фактическия състав на соченото в заповедта основание следва да са налице към момента на връчването й.

         Без значение се явява обстоятелството,  че решението на ТЕЛК било изпратено на работодателя преди да е влязло в сила. В тежест на работодателя е преди прекратяване на трудовото правоотношение да съобрази наличието на всички  предпоставки за законосъобразността му.

        Не рефлектира върху извода на съда и обстоятелството,  че решението на ТЕЛК комисията подлежало на предварително изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.3 от ЗЗ решенията на органите на медицинската експертиза, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната, когато не са обжалвани или или редът за обжалването им е изчерпан.

            Само за пълнота следва да се посочи и че със заключението по експертното решение на ТЕЛК е необходимо да се посочи освен болестта, довела до трайна неработоспособност, и наличието на съответните здравни противопоказания за заболяването във връзка с условията труд,  характерни за заеманата от работника или служителя длъжност, каква друга работа може да изпълнява  през периода на инвалидизация. В случая, видно от представеното експертно решение, ТЕЛК се е произнесла относно здравните противопоказания, както и че Х. не може да работи като касиер-оператор, но не е извършила предписание,  при какви други условия може да работи, каква друга работа може да изпълнява, може ли да се трудоустрои на същата работа при други условия.  В случая това е направено едва с последващото решение на НЕЛК. Не се установи и   наличието и на другия елемент от процедурата по чл.325, т.9 от КТ-при работодателя да няма друга,  подходяща за здравословното състояние на  служителя работа, която той да е съгласен да приеме/такива обстоятелства не са отразени и в заповедта/. Подходяща работа по смисъла на чл.325, т.9 от КТ означава свободна щатна длъжност, която да съответства на здравословното състояние на работника и за заемането на която той отговаря на образователните и други изисквания. Обстоятелството, че работата е подходящо, следва бъде също установено от компетентните здравни органи -ТЕЛК, защото това е органът, който може да прецени дали дадена работа е подходяща за работника/в този смисъл „ Коментар на Кодекса на труда”,В.М.К.С., А.В./, доказателства за което не бяха ангажирани от работодателя в настоящото производство. 

            Предвид изложеното, доколкото в конкретния случай не се установи наличието и на двете кумулативно дадени предпоставки, визирани в нормата на чл.325, т.9, пр.2 от КТ съдът намира, че обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

            Това влече след себе си последицата по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, а именно- ищцата следва да бъде възстановена на предишната й работа. Видно от представеното решение на ТЕЛК, срокът на определената трайно намалена работоспособност по него е изтекъл още  в хода на първоинстанционното производство.

     Досежно претенцията за заплащане на обезщетение на основание чл.225, ал.1 от КТ: Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд досежно дължимостта на обезщетението и неговия размер, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща към същите. За претендирания период са налице и трите кумулативни предпоставки, обуславящи правото на обезщетение:1/признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, 2/наличие на подлежаща на обезщетяване вреда и 3/причинна връзка между незаконното уволнение и   оставането на работника без работа,   искът   по   чл.225,  ал.1  от  КТ  се  явява  основателен  и  доказан  за  периода шест месеца след прекратяване на трудовото правоотношение/ 15.01.2018г.-15.07.2018г./- в размер на сумата от 1768,20лв.. Същата е формирана, след като от следващото се обезщетение в размер общо на 5306.40лв. е приспадната изплатената на ищцата сума за обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ в размер на 3537.60лв..  

             Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

          На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата направените от нея деловодни разноски в размер на 450лв..

 

          Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

                                           Р Е Ш И:

 

  ПОТВЪРЖДАВА решение №171/21.02.2019г. по гр.д.№736/2018г. ШРС.

  ОСЪЖДА  „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД-гр.Шумен, ЕИК837068284, адрес на управление: пл.”...”№1, представлявано от управителя К.М.да заплати на  Г.П.Х. с ЕГН********** ***, съдебен адрес:***, площад „...12, ет.3, офис 4, чрез адв.Р.А. при ШАК, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 450лв..

 

       Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок, считано от 07.05.2019г..     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                                2.