Решение по дело №665/2013 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 260054
Дата: 9 юли 2021 г. (в сила от 20 октомври 2021 г.)
Съдия: Сона Вахе Гарабедян
Дело: 20133130100665
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2013 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 260054

 

 09.07.2021 г., гр. *****

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН

 

             при участието на секретаря  И. В., като разгледа докладваното от съдията г. д. № 665/2013 г. по описа на РС – *****, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е във фазата по извършване на делбата.

           С влязло в сила решение № 305/30.11.2015 г., допълнено с решение № 12/28.01.2016 г. и поправено с решение № 50/22.02.2018 г., постановени по гр. д. № 665/2013 г. по описа на РС - *****, е допуснато извършване на съдебна делба на следните недвижими имоти:

           Дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, за който имот са отредени УПИ VI – 641 с площ от 600 кв. м., УПИ XV – 641 с включени 400 кв.м., УПИ XIV – 641 с включени 820 кв.м., УПИ ХII-641 с включени 350 кв.м. и УПИ ХIII-641 с включени 1170 кв.м., ведно с построените в УПИ VI-641 сграда, със застроена площ от 214 кв.м., сграда със застроена площ 99 кв.м.,сграда със застроена площ 62 кв.м. и сграда със застроена площ от 20 кв.м., ведно с построената сграда в УПИ ХII-641 със застроена площ 92 кв.м., както и ведно с построената в УПИ ХIII-641 сграда със застроена площ 1150 кв.м., построените в УПИ ХIV-641 сграда със застроена площ от 340 кв.м. и сграда със застроена площ от 142 кв.м. и построените в УПИ ХV-641 сграда с РЗП от 214 кв.м. и сграда със застроена площ от 45 кв.м. между съсобствениците при квоти, както следва:

           - 20% ид. части за „Р.” ООД, ЕИК: *****, гр. *****

           - 23.50% ид. части за „З.Ш.2004” ООД, ЕИК: *****, гр. *****,

           - 16.33 % ид. части за Д.П.Д., ЕГН: **********,***,

- 23.67% ид. части за ЕТ „Д. – Й. Т.”, ЕИК: *****, от гр. *****,

- 2.5% ид. части за К.В.Б., ЕГН: **********,***,

- 2.5% ид. части за Т.В.Б., ЕГН: **********,***,

- 10% ид. части за А.Г.К., ЕГН: **********,***.5% ид. части за Г.С.Х., ЕГН: **********, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.

Отменен е на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, констативен нотариален акт, съставен въз основа на обстоятелствена проверка с № 35, т. VIII, рег. № 6367, нот. д. № 1147/2006 г. на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на НК, с район ПРС, акт № 26, т. ХV, дело № 2995/2006 г. на СВ-АВ, с който К.В.Б. и Т.В.Б. са признати за собственици на УПИ ХII - 641, кв. 20Б по плана на гр. *****, с площ 350 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда.

             В хода на производството след постановяване, но преди влизане в сила на решението по допускане на делбата, съделителят Г.С.Х. се е разпоредил в полза на съделителя „Р.” ООД, като е продал на последното с нот. акт № 102, том I, рег. № 981, дело № 94 от 17.02.2016 г. на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 на НК, с район на действие РС – *****, своите 1.50% ид. части от следните недвижими имоти, предмет на делбата, а именно: дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, за който имот са отредени УПИ VI – 641 с площ от 600 кв. м., УПИ XV – 641 включени 400 кв.м., УПИ XIV – 641 с включени 820 кв.м., УПИ ХII-641с включени 350 кв.м. и УПИ ХIII-641 с включени 1170 кв.м., ведно с 1.50% ид. части от построените в УПИ VI-641 сграда, със застроена площ от 214 кв.м., сграда със застроена площ 99 кв.м., сграда със застроена площ 62 кв.м. и сграда със застроена площ от 20 кв.м., ведно с 1.50% ид. части от построената сграда в УПИ ХII-641 със застроена площ 92 кв.м., както и ведно с 1.50% ид. части от построената в УПИ ХIII-641 сграда със застроена площ 1150 кв.м., 1.50% ид. части от построените в УПИ ХIV-641 сграда със застроена площ от 340 кв.м. и сграда със застроена площ от 142 кв.м. и 1.50% ид. части от построените в УПИ ХV-641 сграда с РЗП от  214 кв.м. и сграда със застроена площ от 45 кв.м.

          В хода на производството след влизане в сила на решението по допускане на делбата, съделителите К.В.Б. и Т.В.Б. са се разпоредили в полза на съделителя „Р.” ООД, като са продали на последното с нот. акт № 59, том VI, рег. № 6445, дело № 946 от 22.12.2017 г. на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 на НК, с район на действие РС – *****, своите общо 5% ид. части от следните недвижими имоти, предмет на делбата, а именно: дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, за който имот са отредени УПИ VI – 641 с площ от 600 кв. м., УПИ XV – 641 включени 400 кв.м., УПИ XIV – 641 с включени 820 кв.м., УПИ ХII-641с включени 350 кв.м. и УПИ ХIII-641 с включени 1170 кв.м., ведно с 5% ид. части от построените в УПИ VI-641 сграда, със застроена площ от 214 кв.м., сграда със застроена площ 99 кв.м., сграда със застроена площ 62 кв.м. и сграда със застроена площ от 20 кв.м., ведно с 5% ид. части от построената сграда в УПИ ХII-641 със застроена площ 92 кв.м., както и ведно с 5% ид. части от построената в УПИ ХIII-641 сграда със застроена площ 1150 кв.м., 5% ид. части от построените в УПИ ХIV-641 сграда със застроена площ от 340 кв.м. и сграда със застроена площ от 142 кв.м. и 5% ид. части от построените в УПИ ХV-641 сграда с РЗП от  214 кв.м. и сграда със застроена площ от 45 кв.м.

          В преклузивния срок, а именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесните недвижими имоти, страните „Р.” ООД и А.Г.К. са предявили претенции по сметки, приети от съда за съвместно разглеждане в същото съдебно заседание, проведено на 28.06.2017 г., уточнени и изменени с допълнителни молби, както следва:

          1. В молба, представена в съдебно заседание, проведено на 28.06.2017 г. /л. 401 – л. 408/, ведно с копие от нот. акт № 102, том I, рег. № 981, дело № 94 от 17.02.2016 г., с който съделителят Г.С.Х. е продал на „Р.” ООД собствените си 1.50% ид. части от делбения имот, ищцовото дружество, чрез своите процесуални представители, заявява, че след придобиването на 20% ид. части от имота чрез постановление за възлагане от 11.12.2012 г. е ползвал изцяло застроената реална част от 318 кв. м. от УПИ ХIII-641 с обща площ от 1170 кв.м. и реална част със същата площ от 318 кв.м. от построената в имота едноетажна сграда с обща застроена площ 1150 кв.м., като твърди, че останалата част от УПИ ХIII-641 и сградата върху него се ползва от ответника „З.Ш.2004” ООД. Наред с горното заявява, че ползваната от него реална част от ПИ 641 с обща площ от 3340 кв.м. и сградите в него съответства на квотата му от 21.5% ид.части от имота. Твърди, че ползването от страна на „Р.” ООД било трайно и при съгласието на останалите съсобственици, които ползвали други реални части от ПИ 641 и включените в него УПИ и сградите върху тях. Изразява становище, че делбата следва да се извърши чрез разпределение по реда на чл. 353 от ГПК, при което „Р.” ООД да получи в общ дял и съсобственост със „З.Ш.2004” ООД УПИ ХIII-641 в кв. 20б с площ от 1170 кв.м. и ползването на този имот се разпредели между тях, като на „Р.” ООД се разпредели ползването на реална част от УПИ ХIII-641 с площ 318 кв.м. и построената върху тази реална част от имота едноетажна сграда със същата площ.

         Заявява претенция по сметки по чл. 346 от ГПК против останалите съделители за заплащане на сумата в общ размер на 39250 лева, представляваща стойността на извършени от дружеството разходи за процесния имот в частта, съответстваща на УПИ ХIII-641 с площ 1170 кв.м. и находящата се в него сграда от 1150 кв.м., довели до увеличаване на неговата стойност.

         Посочва, че извършените от „Р.” ООД в периода от 2013 г. до 2014 г. работи включват, както следва:

         1. очукване на стара мазилка - 2013 г.:

             стени 607 кв.м. - общо 2495 лева;

             таван 318 кв.м. - 4.11 лева кв.м. – общо 1307 лева;

         2. мазилка таван - 38 кв.м. - 13.48 лева - общо 512 лева – 2013 г.;

         3. мазилка стени - 607 кв.м. - 13.48 лева - общо 8182 лева – 2013 г.;

         4. зидария /преградни стени/ - 2013 г. – 182.90 лева кв.м. – 43.71 ед. цена – общо 7995 лева – 2013/2014 г.;

         5. окачени тавани тип „Армстронг” - 2014 г. – 280 кв.м. – 18.18 лева ед. цена – общо 5090 лева;

         6. кофраж плоча - 2014 г. – 46 кв.м. – 20.76 лева кв.м. – общо 954 лева;

         7. армировка - 2014 г. – 460 кв.м. – 19 лева кв.м. – общо 874 лева;

         8. полагане бетон – 2014 г. – 4.5 куб.м. – 170 лева ед. цена – общо 1230 лева;

         9. облицовка фаянс стени – 2014 г. – 40 кв.м. – 34.29 лева ед. цена – общо 1837 лева;

         10. настилка теракот под – 2014 г. – 56 кв.м. – 38.64 лева ед. цена – общо 2164 лева;

         11. ремонт ел. инсталация – 2014 г.:

               материали – 2250 лева;

               труд – 1300 лева;

         12. ремонт ВиК инсталация – 2014 г.:

               материали – 1460 лева;

               труд – 720 лева;

         13. подмяна дограма – 2014 г.:

               единични врати алуминиеви – 5 броя – 220 лева ед. цена – общо 1100 лева;

               двойни врати алуминиеви – 3 броя – 750 лева ед. цена – общо 2250 лева;

               стълбище вътрешно – 2014 г. – 1965 лева;

               подмяна прозорци – 2014 г. – големи – 2/2 -3 броя -380 лева ед. цена – общо 1140 лева; малки – 1.30/1.50 – 5 броя – 230 лева ед. цена – общо 1150 лева;

         14. ремонт покрив – 2013 г.:

               тенекеджийски услуги – 60 кв.м. – 1500 лева;

               конструкция – 3.5 куб.м. - 470.92 лева ед.цена – общо 1648 лева;

         15. подмяна керемиди – 33 кв.м. – 26.57 лева ед. цена – общо 877 лева;

 

         Общо извършените разходи били в размер на 50 000 лева, от която сума заявява претенция от всеки от ответниците съобразно квотата му на съсобственост, както следва:

-       11 750 лева от „З.Ш.2004” ООД;

-       8165 лева от Д.П.Д.;

-       11 835 лева от ЕТ „Д. – Й. Т.”;

-       1250 лева от К.В.Б.;

-       1250 лева от Т.В.Б.;

-       5000 лева от А.Г.К..

 

На основание чл. 344, ал. 2 от ГПК ищцовото дружество е направило искане за осъждане на ответниците да му заплащат месечно обезщетение за ползването на притежаваните от него 21.5% ид. части от дворното място /ПИ 641 с площ 3340 кв.м. и включените в него УПИ/ и построените в него сгради, считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата, до окончателното ѝ извършване, както следва:

- 107.50 лева месечно от „З.Ш.2004” ООД, представляваща обезщетение за ползването на реална част от УПИ ХIII-641 с площ 852 кв.м. и намиращите се в тази част сгради;

- 86 лева месечно от Д.П.Д. за обезщетение за ползването на УПИ VI-641 с площ от 600 кв. м., ведно с намиращите с в него сграда със застроена площ от 214 кв.м., сграда със застроена площ 99 кв.м., сграда със застроена площ 62 кв.м. и сграда със застроена площ от 20 кв.м.;

- 107.50 лева месечно от ЕТ „Д. – Й. Т.” за ползването на УПИ XIV – 641 с площ 820 кв.м., ведно с намиращите се в него сграда с площ от 340 кв.м. и сграда с площ от 42 кв.м., с обща наемна цена 500 лева;

- сумата от 53.75 лева месечно общо от К.В.Б. и Т.В.Б. за ползването на УПИ ХII-641 с площ 350 кв.м.

          В молба, представена в съдебно заседание, проведено на 20.02.2018 г. /л. 553, л. 571/, ведно с копие от нот. акт № 59, том VI, рег. № 6445, дело № 946 от 22.12.2017 г. на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 на НК, с район на действие РС – *****, с който съделителите К.В.Б. и Т.В.Б. са продали на „Р.” ООД собствените си общо 5% ид. части от делбения имот, ищцовото дружество, чрез своите процесуални представители, заявява, че след извършеното прехвърляне ищцовото дружество притежавало общо 26.5% идеални части от делбения имот. Моли да бъде допуснато изменение на предявените претенции по сметки за стойността на извършените подобрения, чрез увеличение на размера от общо 39250 лева на 51697 лева или увеличение в общ размер на 12447 лева, като претендира спрямо отделните съделители според квотата им на съсобственост, както следва:

          - срещу „З.Ш.2004” ООД от 11 750 лева на 15476 лева, или увеличение в размер на 3726 лева;

- срещу Д.П.Д. от 8165 лева на 10754 лева, или увеличение в размер на 2585 лева;

- срещу ЕТ „Д. – Й. Т.” от 11 835 лева на 15587 лева, или увеличение в размер на 3752 лева;

- срещу К.В.Б. от 1250 лева на 1646 лева, или увеличение в размер на 396 лева;

- срещу Т.В.Б. от 1250 лева на 1646 лева, или увеличение в размер на 396 лева;

- срещу А.Г.К. от 5000 лева на 6585 лева, или увеличение в размер на 1585 лева.

           Претенцията е оспорена от съделителите „З.Ш.2004” ООД, Д.П.Д. и А.Г.К. като неоснователна.

          Моли също да бъде допуснато изменение на претенциите по чл. 344, ал. 2 от ГПК чрез увеличение спрямо всеки от останалите съделители, както следва:

 - сумата от 1115 лева месечно от „З.Ш.2004” ООД, вместо претендирата сума от 107.50 лева или увеличение в размер на 1007.50 лева, което дружество ползва другата част от УПИ ХIII-641 с площ 850 кв.м., ведно с намиращата се в него сграда;

- сумата от 178 лева месечно от Д.П.Д., вместо претендираната сума от 86 лева или увеличение в размер на 92 лева, който ползва УПИ VI-641 с площ от 600 кв. м., ведно с намиращите с в него сграда със застроена площ от 214 кв.м., сграда със застроена площ 99 кв.м., сграда със застроена площ 62 кв.м. и сграда със застроена площ от 20 кв.м.;

- сумата от 422 лева от ЕТ „Д. – Й. Т.” вместо претендираната сума от 107.50 лева или увеличение в размер на 314.50 лева, който ползва УПИ XIV – 641 с площ 820 кв.м., ведно с намиращите се в него сграда с площ от 340 кв.м. и сграда с площ от 42 кв.м.;

          Претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК е оспорена от съделителите „З.Ш.2004” ООД и Д.П.Д., като неоснователна.

          С протоколни определения, постановени в същото съдебно заседание /л. 572/ съдът е допуснал изменения на претенциите по сметки, предявени от „Р.” ООД.

          С влязло в сила протоколно определение от 09.01.2019 г. производството по сметки по иска на „Р.” ООД срещу К.В.Б. и Т.В.Б. е прекратено на основание чл. 232 от ГПК.

          С влязло в сила протоколно определение от 10.06.2021 г. е прекратено производството в частта по предявените претенции по сметки от „Р.” ООД срещу ответника А.Г.К., на основание чл. 232 от ГПК.  

          По делото са постъпили молби от Т.В.Б., К.В.Б. и Г.С.Х. /л. 788 – л. 790/, с които съделителите са заявили, че оглед извършените продажби на техните идеални части от процесния недвижим имот, не желаят да получат реален дял от него, а делът им от делбения имот да бъде получен от правоприемника им  „Р.” ООД, приети в съдебно заседание на 28.05.2019 г. със съгласието на страните.

          2. С молба от 28.06.2017 г., подадена от А.  Г.К., е предявена претенция срещу ползвателите на делбения имот за заплащане на обезщетение за ползване на общия имот в размер на 5000 лева за последните пет години, както и за сумите за начислена такса за битови отпадъци, ведно с начислените до този момент лихви за същия период, в размер на 1866.21 лева /л. 398/. В молбата се заявява, че никой от съсобствениците и ползвателите на имота не е уведомявал К. за действия, извършени с имота, както и че той не е давал писмено или устно съгласие или отказ за разпореждане с идеални или реални части на общия имот. Към молбата е приложено съобщение от Община Варна до А.К. за дължими местни данъци и такси за 2017 г.

          С уточняваща молба, депозирана в съдебно заседание, проведено на 20.09.2017 г., съделителят К. е уточнил претенциите си за обезщетение за ползване на общия имот в размер на 5000 лева, за последните пет години в съответствие с дяловете на всеки един от ползвателите, както следва:         

  

 

Ползвател и процент собственост

Сума

1

      „Р.“ ЕООД 21,5%

1194,54 лева

2

„З.Ш.2004“ ООД 23,5%

1305,66 лева

3

Д. П. Д. 16,33%

  907,29 лева

4

ЕТ „Д.“ - Й.Т.” 23,67%

1315,11 лева

5

К. В. Б. 2,5%

  138,90 лева

6

Т. В. Б. 2,5%

  138,90 лева

 

          В съдебно заседание на 20.09.2017 г. е прието за съвместно разглеждане искането по сметки на К. и за сумата от 1866.21 лева, представляваща такса за битови отпадъци и лихви. В същото съдебно заседание К. е оттеглил иска си в частта за сумата от 1866.21 лева, поради което с протоколно определение съдът е прекратил производството в тази част.

          На 28.09.2017 г. е постъпила молба от А.К. /л. 480/, с която уточнява, че предявеният от него иск за сумата от 5000 лева, приет за съвместно разглеждане в с.з. от 28.06.2017г., следва да се счита насочен срещу „Р.” ООД; „З.Ш.2004“ ООД 23,5%; Д. П. Д. 16,33%; ЕТ „Д. - Й.Т.” 23,67%; К. В. Б. 2,5% и Т. В. Б. 2,5%.

Това били и лицата, които К. твърди, че ползват имота, а именно:

-         „Р.” ООД - ползва УПИ XIII - 641

-         „З.Ш.2004“ ООД - ползва УПИ XIII - 641

-         Д. П. Д. - ползва УПИ VI - 641

-         ЕТ „Д. - Й.Т.” - ползва УПИ XIV - 641

-         К. В. Б. - ползва УПИ XII - 641

-         Т. В. Б. - ползва УПИ XII - 641

Уточнява времето и начина, по който същите ползват имота, както следва:

- „Р.” ООД - ползва УПИ XIII - 641 – твърди, че не знае и не може да каже откога ползва имота, тъй като не бил допускан до имота. Разбрал, че дружеството ползва имота във връзка и по време на настоящия процес. Твърди, че „Р.”  ООД и до настоящ момент ползва имота, лично и чрез трети лица;

          - „З.Ш.2004“ ООД — ползвал УПИ XIII - 641 - твърди, че първоначалната му информация към 1998 г. била, че същите ползват имота като наематели. В хода на настоящия процес разбрал, че същите го ползват и до настоящ момент;

          - Д. П. Д. - ползвал УПИ VI - 641 - твърди, че от лични разговори с него знаел, че ползвал имота от 1998 г. и до настоящия  момент;

          -  ЕТ „Д. - Й.Т.” - ползвала УПИ XIV - 641 – сочи, че няма преки впечатления и не може да каже откога се ползва имота. Счита, че ползването продължава и до настоящ момент;

          - К. В. Б. - ползвал УПИ XII - 641 и Т. В. Б. - ползвала УПИ XII - 641 – твърди, че ползват имота от 1999 г. и до настоящия момент лично и чрез трети лица;

            С оглед горното, моли съда да приеме, че претенцията му е обусловена от едноличното ползване на всеки един от ползвателите за период м. IX. 2012 г. - м. IX. 2017 г., както следва:

 

 

Ползвател и процент собственост

Сума

1

      „Р.“ ЕООД 21,5%

1194,54 лева

2

„З.Ш.2004“ ООД 23,5%

1305,66 лева

3

Д. П. Д. 16,33%

  907,29 лева

4

ЕТ „Д.“ - Й.Т. 23,67%

1315,11 лева

5

К. В. Б. 2,5%

  138,90 лева

6

Т. В. Б. 2,5%

  138,90 лева

 

          Твърди, че не е бил уведомяван и не е давал съгласие за следните фактически действия, представляващи преустройства, СМР, избиване на стени, отдаване под наем и др., а именно:

- „Р.” ЕООД - не са го допускали до имота, без негово съгласие са извършили СМР и преустройство /какво/; отдавали под наем три обекта - ЕКОНТ, Мебелна къща, железария;

- „З.Ш.2004“ ООД - не са го допускали до имота, без негово съгласие  извършили разбиване на стена и обособили излаз на ул. „Манзей”, гр. *****; използвали имота за производство и търговия на тапети;

- Д. П. Д. - започнал изграждане върху съществуваща постройка в УПИ VI; нямал никакъв достъп до тази част на имота;

- ЕТ „Д. - Й.Т.” - пълно преустройство на съществуваща сграда в УПИ XIV, която се изпозвала за склад и търговия на едро на безалкохолни и алкохолни напитки;

- К. В. Б., Т. В. Б. - изцяло и еднолично ползвали УПИ XII, като го отдавали под наем, като без негово съгласие разрушили съществуваща сграда и поставили метална конструкция /незаконна/ представляваща работилница;

          Относно това кога и от кого е разбрал за гореописаните СМР и др. фактически действия, моли съдът да приеме, че е посещавал гр. ***** по лични причини, поне два пъти в годината и това били моментите, когато  получавал някаква информация за имота, като винаги минавал покрай имота, правил опити да влезе и се интересувал от трети лица за имота и неговото състояние, като по отношение на „З.Ш.2004“ ООД и „Р.“ ООД разбрал по време на настоящия процес.

          Относно твърденията за извършени подобрения от „Р.” ООД, пряко и непосредствено не знаел. За такива разбрал по време на настоящия процес.

          В хода на производството във втора фаза на делбата е починал съделителят Д.П.Д., като на негово място са конституирани като ответници по делото дъщеря му Т.Д.И. и синът му С.Д.П. /л.767/.

          В последното по делото съдебно заседание в хода на устните състезания ищецът „Р.” ООД, чрез процесуалния си представител, моли делбата да бъде извършена чрез разпределение на процесните имоти, допуснати до делба, съобразно настъпилото изменение в регулационните им граници във втора фаза на делбата по реда на чл. 353 от ГПК, тъй като имотите са пет, а след прехвърлянията на дяловете от съделителите Х. и Б. на „Р.” ООД, същите са заявили, че не желаят да получат реален дял от процесните имоти. Посочва, че понастоящем ищецът притежава общо 26,5% идеални части от всички допуснати до делба имоти, по отношение на които тя се извършва, съобразно регулационното изменение. С оглед на това счита, че разпределението следва да се извърши между съделителите А.К., ЕТ „Д. – Й. Т.”, „З.Ш.2004“ ООД, „Р.“ ООД и съделителите, които общо са наследници на ответника Д.П.Д.. Броят им съответствал, включително по колена и наследяване на имотите. Изнасянето на публична продан било последната алтернатива за извършване на делба, когато нямало възможност да се спази правилото за получаване от всеки съделител на дял в натура. С оглед на това и като се отчете трайното ползване на имотите, по което нямало спор, моли при разпределението отделните УПИ да бъдат разпределени както следва: наследници на Д.Д. - парцел VI-641, съделителят А.К. - парцел ХV-641, ЕТ „Д. – Й. Т.” - парцел ХІV, „З.Ш.2004“ ООД - новообразувания парцел ХVІІ и „Р.“ ООД - парцел ХVІ, всеки УПИ заедно с намиращите се в него сгради, като уравнението се извърши по квоти между всички съделители съобразно заключенията, посочени в таблица на последната експертиза. Моли да бъдат уважени претенциите по сметки съобразно допуснато изменение, чрез увеличение на техния размер, срещу съделителите „З.Ш.2004“ ООД, ЕТ „Д. – Й. Т.” и наследници на Д.Д., въз основа на доказателствата за извършването на тези подобрения, данните за дължимото обезщетение за ползване, средния пазарен наем и приетата последна експертиза, относно тяхната стойност, установяваща разходите за извършването им. Според ищеца, квалификацията на тази претенция е по чл. 30, ал. 3 от ЗС, доколкото няма твърдение за владение на чужди части. Претендира разноски само по претенцията по сметки, при извършването на делбата, и само от тези съделители, срещу които има претенции. Представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

          Ответникът „З.Ш.2004” ООД, чрез процесуалния си представител, моли да бъде допуснато осъществяването на делбата чрез разпределяне, което счита за приложимо в настоящият казус. Поддържа изложеното от процесуалния представител на ищеца в тази насока относно установеното по делото трайно владеене на отделните УПИ-та, така както са по заключението на вещото лице. Оспорва основателността и доказаността на претенциите по сметки и моли същите да бъдат отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита.

          Ответникът А.К., чрез процесуалния си представител, моли съда да постанови решение, с което да бъде извършена делбата като се приложи нормата на чл. 353 от ГПК и бъде възложен в негова собственост УПИ ХV. В случай че съдът прецени, че не следва да се приложи тази норма, моли да бъде приложена нормата на чл. 350 и чл. 352 от ГПК. Моли да бъде уважена претенцията по сметки. Претендира разноски. Представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Ответникът С.П. оспорва претенцията на А.К.. Изразява съгласие да получи имот в общ дял със сестра му. Представена е молба от съделителите С.П. и Т.И., имаща характер на писмена защита, с която молят да бъде отхвърлени претенциите за плащане на подобренията и обезщетенията за ползване, предявени от „Р.” ООД и А.К., като неоснователни и недоказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

          По делото е представен договор за строително – монтажни работи от 01.06.2013 г., сключен между „Р.” ООД и „Строителство и ремонт 09” ЕООД, ЕИК *********, с предмет: извършване на строително – монтажни работи на обект: „Търговски обект, находящ се в гр. *****, *****. Уговорената стойност на строително – монтажните работи е в размер на 48 605 лева, съгласно КСС, неразделна част от договора /която не е представена/. Съгласно чл. 3 от договора количествата и видовете работи се доказват с Акт обр. 19 / който не е представен/. По силата на чл. 4, ал. 1 от договора възложителят заплаща на изпълнителя извършените СМР на два етапа: авансово плащане в размер на 30% от стойността на обекта, а именно – 14 500 лева при подписване на договора и окончателно плащане на извършените СМР - след представяне на фактура и подписан без забележки протокол за действително извършените работи, по единични цени, посочени в протокол за извършените СМР от изпълнителя. Срокът за изпълнение на договорените видове работи е 3 месеца, считано от датата на подписване на договора.

          От ищцовата страна са представени и приети заверени копия от нот. акт № 102, том I, рег. № 981, дело № 94 от 17.02.2016 г. на нотариус Илко Кънев, който съделителят Г.С.Х. е продал на съделителя „Р.” ООД собствените си 1.50% ид. части от делбения имот и нот. акт № 59, том VI, рег. № 6445, дело № 946 от 22.12.2017 г. на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 на НК, с район на действие РС – *****, с който съделителите К.В.Б. и Т.В.Б. са продали на „Р.” ООД собствените си общо 5% ид. части от делбения имот.

          По делото е приета основна и допълнителна СТЕ, изготвени от вещо лице К.В., оспорени от съделителите „З.Ш.2004” и А.К., чрез процесуалните им представители. По искане на последните е допусната повторна СТЕ, съобразена с влязлото в сила решение за поправка на очевидна фактическа грешка. Съдът не кредитира заключенията, изготвени от вещо лице В., с изключение на частта от допълнителното заключение относно средномесечната наемна цена на всяко едно УПИ и сгради,  доколкото  в останалите части същите са изготвени преди постановяване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка и в този смисъл не са съобразени с него. При постановяване на решението съдът ще ползва допълнителното заключение в частта относно средномесечната наемна цена на всяко едно УПИ и сгради, според което:

          Средномесечната наемна стойност за всяко едно УПИ и сгради, които са годни за отдаване по наем, са както следва:

          УПИ ХV – 84 лева средно месечно обезщетение;

          УПИ VI – 178 лева средно месечно обезщетение;

          УПИ ХIV – 172 лева средно месечно обезщетение;

          Сграда в УПИ ХIV – 250 лева средно месечно обезщетение;

          УПИ ХII – 126 лева средно месечно обезщетение;

          Сграда в УПИ ХIII:

          - магазини с площ 320 кв.м. – 1162 лева на месец – според действително получавани наеми;

          - производствена сграда с площ 850 кв.м. – 1115 лева на месец;

          Отбелязано е, че за УПИ ХIII не е определен отделно наем, тъй като парцелът е изцяло застроен от описаните сгради. Вещото лице е посочило, че наемите, които се генерират в сградата в УПИ ХIII, са възможни само след извършването на основния ремонт. 

          Според заключението на приетата по делото повторна СТЕ, изготвена от вещите лица Ш.Х. и Ц.А., пазарната стойност на ПИ 641 с площ от 3340 кв.м. е 116 000 лева, а общата стойност на съществуващите сгради в имот 641 – 46 860 лева. Общата стойност на земя и сгради в ПИ 641 възлиза на 162 850 лева /без извършените подобрения в сградите, находящи се в УПИ XIII – 641 в кв. 20б по плана на гр. *****/. Стойността на формираните дялове в имот 641, ведно със сградите, дадени в Приложение № 3 към заключението – вариант I, с приложена скица към заключението, и по квоти между съсобствениците, са следните: дял I - УПИ VI: 16.33% ид. части – Д.П.Д. /земя и сгради от общата стойност/ - 23 149 лева; дял II – УПИ ХV: 10% ид. части – А.Г.К. /земя от общата стойност/ - 13 892 лева; дял III – УПИ ХIV: 23.67% ид. части – ЕТ „Д. – Й. Т.” /земя и сгради от общата стойност/ - 35 679; дял IV – УПИ ХIII /част/: 23.50% ид. части – „З.Ш.2004” ООД /земя и сграда от общата стойност/ - 56 650 лева; дял V – УПИ ХIII /част/ и УПИ - ХII: 21.50% ид. части – „Р.” ООД, 2.5% ид. части – К.В.Б. и 2.5% Т.В.Б. /земя и сграда/ – общо 33 479 лева. Експертите са изчислили сумите, като разлика за плащане и получаване по вариант I, както следва: дял I: 16.33% ид. части – Д.П.Д. – за получаване – 3444 лева; дял II: 10% ид. части – А.Г.К. – за получаване 2393 лева; дял III: 23.67% ид. части – ЕТ „Д. – Й. Т.” – за получаване - 2868 лева; дял IV: 23.50% ид. части – „З.Ш.2004” ООД – за плащане – 18380 лева; дял V – 21.50% ид. части – „Р.” ООД – за получаване 1534 лева, 2.5% ид. части – К.В.Б. – за получаване – 4071 лева и 2.5% Т.В.Б. – 4071 лева.

          Стойността на формираните дялове в имот 641, ведно със сградите, дадени в Приложение № 4 към заключението – вариант II, с приложена скица към заключението, и по квоти между съсобствениците, са следните: дял I - УПИ VI: 16.33% ид. части – Д.П.Д. /земя и сгради от общата стойност/ - 23 149 лева; дял II - УПИ ХV: 10% ид. части – А.Г.К. /земя от общата стойност/ - 13 892 лева; дял III - УПИ ХIV: 23.67% ид. части – ЕТ „Д. – Й. Т.” /земя и сгради от общата стойност/ - 35 679; дял IV - УПИ ХIII /част/: 23.50% ид. части – „З.Ш.2004” ООД /земя и сграда от общата стойност/ - 56 650 лева; дял V - УПИ ХIII /част/: 21.50% ид. части – „Р.” ООД /земя и сграда от общата стойност/ - 21324 лева; дял VI - УПИ ХII: 2.5% ид. части – К.В.Б. и 2.5% Т.В.Б. – земя - общо 12156 лева. Сумите, като разлика за плащане и получаване по вариант II са, както следва: дял I: 16.33% ид. части – Д.П.Д. – за получаване – 3444 лева; дял II: 10% ид. части – А.Г.К. – за получаване 2393 лева; дял III: 23.67% ид. части – ЕТ „Д. – Й. Т.” – за получаване - 2868 лева; дял IV: 23.50% ид. части – „З.Ш.2004” ООД – за плащане – 18380 лева; дял V: 21.50% ид. части – „Р.” ООД – за получаване 13689 лева, дял VI: 2.5% ид. части – К.В.Б. – за плащане – 2007 лева и 2.5% Т.В.Б. – 2007 лева.

          Разпределението на общата стойност – земя и сгради, по вариант I, с подобрения, според квотите на съделителите са дадени в Приложение № 5 от заключението, като подобренията са, както следва: дял I: 16.33% ид. части – Д.П.Д. - подобрения - 7526 лева; дял II: 10% ид. части – А.Г.К. - подобрения - 4609 лева; дял III: 23.67% ид. части – ЕТ „Д. – Й. Т.” - подобрения - 10909; дял IV: 23.50% ид. части – „З.Ш.2004” ООД - подобрения - 10830 лева; дял V: 21.50% ид. части – „Р.” ООД, 2.5% ид. части – К.В.Б. и 2.5% Т.В.Б. – общо 26.5% - подобрения - 12 214 лева.

          Пазарната стойност на извършените подобрения към момента на извършването им, опредЕ. съобразно приложения списък по делото, е дадена в Приложение № 6 към заключението и същата е, както следва: общата стойност на подобренията е 50 197 лева, а остатъчната стойност е 46 100 лева. Повишената стойност на имота след извършване на подобренията е 162 850 лева + 46 100 лева = 208 950 лева.

          В съдебно заседание, проведено на 09.01.2019 г. вещите лица уточняват, че сумата от 50 197 лева представлява стойността на разходите за извършените подобрения към 2013 г. /л. 710/.  

          Заключението на вещите лица Х. и А. е оспорено в неговата оценителна част и по искане на процесуалните представители на „З.Ш.2004” и А.К. е допусната повторна тройна съдебно – оценителна експертиза.

          Според заключението на приетата тройната СОЕ, оспорена от процесуалния представител на съделителя К. в частта за пазарната оценка на процесния недвижим имот, пазарната стойност на ПИ 641 е в общ размер на 103 866 лева, от която пазарната стойност на УПИ VI с площ 600 кв.м. е 18 659 лева; на УПИ ХV с площ 400 кв.м. – 12 439 лева; на УПИ ХIV с площ 820 кв.м. – 25 500 лева; на УПИ ХII с площ 350 кв.м. – 10 884 лева и на  УПИ ХIII с площ 1170 кв.м. – 36 384 лева. Пазарната стойност на сградите в обособените УПИ е в общ размер на 44 000 лева, от която пазарната стойност на сградите в УПИ VI е 2251 лева; в УПИ ХIII – 33 256 лева; в УПИ ХIV – 6860 лева; в УПИ ХV – 1633 лева и в УПИ ХII – 0 лева /сградата е съборена/.

          Пазарната стойност на делбените имоти, включваща стойността на сгради и земя, е в общ размер на 147 866 лева, от която пазарната стойност на УПИ VI е 20 910 лева; на УПИ ХIII – 69 640 лева; на УПИ ХIV – 32 360 лева; на УПИ ХV – 14 072 лева и на УПИ ХII – 10 844 лева.

          Вещите лица са определили размера на обезщетението за ползване на делбения имот за периода от м. IХ.2012 г. до м. IХ.2017 г., претендирано от А.К., както следва: УПИ VI – 5385 лева; УПИ ХIII – 24712 лева; УПИ ХIV – 9686 лева; УПИ ХV – 3627 лева; УПИ ХII – 2775 лева, или общо 46185 лева, от които размерът на обезщетението за ползване на делбения имот за исковия период е в общ размер на 4618 лева, представляващ 10% от наема за сградите и дворното място.

          Дадена е стойността на претендираните от „Р.” ООД подобрения към момента на извършването им, които към 2013 г. са в общ размер на 38754 лева, като стойността на имота след извършване на подобренията се е увеличила с 36616 лева, а общата стойност на имота – дворно място и сгради с подобренията, е 184 482 лева.

          Съдът кредитира заключението на приетата по делото СТЕ, изготвена от вещите лица Ш.Х. и Ц.А., в техническата му част, като компетентно и безпристрастно изготвено, неоспорено от страните. В оценителната му част съдът не кредитира заключението, доколкото същото е необосновано, не е достатъчно детайлизирано, а оценката на подобренията  не е съобразена с конкретизираните СМР по претенцията.

          Съдът кредитира тройната СОЕ като компетентно и обективно изготвена, даваща конкретни отговори на всички поставени задачи.    

          С протоколно определение от 20.09.2017 г. съдът, на основание чл. 176 от ГПК, е задължил страните или техните представители да се явят лично в следващото съдебно заседание или да представят писмено становище, с което да отговорят на поставените от съда въпроси, а именно: Всяка една от страните да отговори към днешна дата какво ползва?; Как използва тези имоти?; Откога ги използва?; Дали това ползване съответства на техните идеални части?; Знаят ли откога са извършените от ищеца подобрения?

          В изпълнение на дадените указания са депозирани следните становища на страните:

          С молба от 28.09.2017 г. съделителят А.К., чрез процесуалния си представител, заявява, че от смъртта на неговия праводател – 1997 г., до 20.09.2017 г., включително, не ползва никакви реални части от допуснатия до делба имот, че за извършените ремонтни дейности е разбрал по време на настоящия процес /л. 483/.

          Депозирано е становище от 17.10.2017 г. от името на Т.В.Б., чрез процесуалния ѝ представител, в което заявява, че не ползва никакви части от допуснатия до делба имот, че живее от дълги години в чужбина и няма представа кога и дали са извършвани някакви ремонтни дейности в имота. Процесуалният представител на съделителя посочва, че няма връзка с доверителя си, за да уточни дали тя владее имота чрез съсобственика си К.Б. /л. 503/.

Постъпила е молба от 01.11.2017 г., подадена от Д.П.Д., с която уточнява, че владее имот парцел VI – 641, който съответствал на квотата му в съсобствеността. Посочва, че първоначално ползвал имота, но поради преклонната си възраст, вече не го ползва. Заявява, че не знае кога ищецът е извършил претендираните подобрения, нито последният е искал неговото съгласие за тях /л. 504/.

С молба от 01.11.2017 г. ЕТ „Д. – Й. Т.” заявява, че не ползва процесния имот от години и че не ѝ е известно ищецът да е извършил подобрения по имота и кога /л. 505/.

С молба, депозирана в съдебно заседание, проведено на 02.11.2017 г., ищецът „Р.” ООД, чрез процесуалните си представители, заявява, че към момента ползва реална част от 318 кв.м. от УПИ XIII – 641 с обща площ от 1170 кв.м., както и сградата с площ от 318 кв.м. , построена върху тази реална част. Посочва, че останалата реална част от УПИ XIII – 641 с площ от 852 кв.м. и постройката върху нея се ползват от „З.Ш.2004” ООД. Заявява, че притежаваните от ищеца 21.5% ид. части от съсобствения ПИ 641 с обща площ от 3340 кв.м. и сградите значително надвишава ползваната реална част, с което се обосновавало вече предявеното от него искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК срещу част от останалите съделители. Сочи, че:

          - УПИ VI - 641 с площ от 600 кв.м., ведно с построената в имота сграда с площ от 214 кв.м., сграда с площ 99 кв.м., сграда с площ от 62 кв.м. и сграда с площ от 20 кв.м., се ползват от Д.П.Д.;

          - УПИ ХV- 641 с площ от 400 кв.м., ведно с построената в него сграда от 214 кв.м. и сграда с площ от 45 кв.м., не се ползва от който и да е съделител или от трето лице;

          - УПИ ХIV- 641 с площ от 820 кв.м., ведно с построената в него сграда с площ от 340 кв.м. и сграда с площ от 42 кв.м., се ползва от ЕТ „Д. – Й. Т.”; 

- УПИ ХII - 641 с площ от 350 кв.м. се ползва общо от К.Б. и Т.Б..

Във връзка с предявените искания по сметки срещу останалите съделители за суми в общ размер от 39 250 лева заявява, че претендира разходите, увеличаващи стойността на съсобствения имот, представляващи подобрения в сгради в УПИ ХIII-641, която претенция била с правна квалификация чл. 30, ал. 3 от ЗС /л. 501/.

В съдебно заседание на 02.11.2017 г. е представена молба от К.В.Б., с която уведомява съда, че ползва 350 кв.м. от дворно място, съставляващо УПИ ХII – 641 в гр. ***** от 1996 г. /л. 506/. Твърденията в молбите на Т.Б. и ЕТ „Д. – Й. Т.” са оспорени от ищцовата страна, а последните – и от ответника К.. От името на ищеца, процесуалният му представител заявява, че същият ползва имота и отдава под наем помещенията в него. 

В същото съдебно заседание от името на съделителя Д.Д., процесуалният му представител изразява желанието на доверителя си да получи реален дял  от имота, който да бъде УПИ VI – 641.                          

         По искане на ищеца за установяване на обстоятелството, че през периода 2013 г. – 2014 г. същият е направил описаните в т. 3  от молбата на л. 401 от делото СМР в сградата, находяща се в УПИ ХIII-641, са допуснати и разпитани двама свидетели /с.з. на 30.11.2017 г. – л. 532/. 

          Според показанията на свидетеля Ивайло Д.Г. – без дела и родство със страните, Ж. /управителят на „Р.” ООД – б.м./ направил основен ремонт в парцела, който купил – покриви, стени, врати, инсталации, тавани. Свидетелят твърди, че се занимавал със строителство и е участвал в носенето на материали – основно пясък, през 2013 – 2014 г., лично е разширявал входните врати, сменил лично дограмата. Това ставало с помощта на Ж.. Монтирали окачени тавани. Поставил осветителни тела и боядисвал вътре. Ремонтирали покрива, който течал, сложили керемиди, ламарини и улуци. Този труд му се заплащал на ръка и не е имал сключен договор за извършването на тези ремонти. Твърди, че не е част, нито представляващ фирма „Строителство и ремонт 09” ЕООД. Материалите купувал Ж.. Имало и други работници. Пясъкът бил навън и пречел на пешеходците, на движението на автомобилите, на паркинга. Те възразявали, защото не можело да се преминава докато не се приберат материалите. Отрича някой от другите съсобственици да му е казвал лично на него, защо прави ремонт или да не го прави. От другите съсобственици познавал тези, които правят тапети. Мисли, че този един месец, през който е работил, е бил през 2013 г., но не си спомня точно датата.

          Свидетелят М.А.А.– без дела и родство със страните, дава показания, че преди 3-4 години Ж. направил ремонт в имота, който имал до автогарата. В имота имало сгради. Свидетелят участвал лично в ремонта, като правил зидария, кофраж, хвърляли бетон, полагали арматура, мазилка, изчукване, боядисване с латекс, слагали теракота и подови настилки. Заявява, че никой не е идвал да възразява, че правят ремонти, както и че не познава другите съсобственици. Твърди, че няма фирма и че Ж. му платил лично на него. Ремонтът продължил около 5-6 месеца. Мисли, че към момента на ремонта не е бил част от фирма „Строителство и ремонт 09” ЕООД.

          С протоколно определение от същата дата е отменено протоколно определение от 02.11.2017 г., с което на ищцовата страна са допуснати двама свидетели за установяване на обстоятелствата дали Т.Б. и ЕТ „Д. – Й. Т.” ползват процесните имоти, поради оттегляне на направеното доказателствено искане.

          По делото е постъпило становище от главния архитект на Община ***** за поделяемостта на имотите по вариант I и вариант II от заключението на вещите лица Ш.Х. и Ц. А., с указание за внасяне проект за изменение на действащия план за регулация за допускане и одобряване от кмета на Община ***** по реда на чл. 201 от ЗУТ.

          На страните са давани многократно указания и срок да представят общ проект за изменение на действащия план за регулация, което не беше сторено. С молба от 13.11.2019 г. от името на „Р.” ООД е представено предложение за изменение на ПУП, който е приет в съдебно заседание на 10.12.2019 г. и със съгласието на страните е изпратен на кмета на Община ***** за произнасяне по реда на чл. 201 от ЗУТ. В писмо вх. № 7874/30.12.2019 г. главният архитект на Община ***** е изразил становище, че имотите на съдебна делба могат да бъдат обособени съгласно СТЕ, като във връзка с изискванията на чл. 201 от ЗУТ собствениците на имоти следва да внесат проект за изменение на действащия план за регулация, която влиза в сила по реда на чл. 15, ал. 6 и се прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба. Страните са уведомени за становището на главния архитект.

          В съдебно заседание на 11.05.2021 г. от страна на ищеца са представени и приети: заповед № 467/23.02.2021 г. на кмета на Община *****, с която е одобрен ПУП – ПРЗ /план за регулация и застрояване/ и РУП /работен и устройствен план/ за свързано застрояване в обхват УПИ  ХI - 642, 643; ХII – 641; ХIII – 641 и ХIV-641 в кв. 20б по плана на града, с който се променя вътрешнорегулационната граница между   УПИ ХII – 641 и УПИ ХIII – 641 във връзка с влязло в сила съдебно решение и се образуват два нови  УПИ ХVI – 641 „за търговия, жилища, офиси и автосервиз”,  УПИ ХVII – 641 „за цех за тапети” и УПИ ХIV-641 „за автосервиз и дърводелски цех”, запазва се устройствената зона Жм /за жилищно строителство/ и се определя устройствения режим, начин и характер на застрояване във всички парцели, включени във свързаното застрояване; Акт № 54 относно проучване на одобрен ПУП – ПРЗ и РУП в обхват УПИ ХVI и УПИ ХVII – 641 в кв. 20б по плана на града, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 и чл. 215 от ЗУТ на комисия в състав: кмета на Община *****, директора на дирекция „УТИПП и МДТ” и гл. сп. „УТЕОС”, съгласно който е установено, че в 14 – дневния срок от обявяването на одобрения ПУП – ПРЗ и РУП не са постъпили възражения; както и ПУП – ПРЗ на УПИ ХIV-641, УПИ ХVI – 641, УПИ ХVII – 641 и УПИ  ХI - 642, 643, кв. 20б – гр. ***** с РУП за свързано застрояване и обяснителна записка към него.

          По искане на ищцовото дружество, което не е оспорено от останалите съделители, по делото е допусната СТОЕ поради обстоятелството, че два от допуснатите до делба парцели – ХII и ХIII, съгласно одобреното изменение на плана за регулация и застрояване имат нова площ и граници, което изисква актуална оценка, обхващаща и останалите УПИ, доколкото последната такава е дадена през 2019 г.

          Според заключението на вещо лице Ж.Б., неоспорено от страните, пазарната стойност на процесните поземлени имоти е в общ размер на 93 242 лева, от която: УПИ VI – 16 750 лева; УПИ ХV – 11 167 лева; УПИ ХIV – 22 892 лева; УПИ ХVII /с площ 852 кв.м./ - 23 785 лева и УПИ ХVI /с площ 668 кв.м./ - 18 648 лева. Общата пазарна стойност на сградите е в размер на 72 556 лева, от която: УПИ VI – 1893 лева; УПИ ХV – 1414 лева; УПИ ХIV – 6452 лева; УПИ ХVII – 25117 лева и УПИ ХVI – 37680 лева.

          Общата пазарната стойност на имота – дворно място и сгради, е 165 798 лева, от която: УПИ VI – 18 643 лева; УПИ ХV – 12 581 лева; УПИ ХIV – 29 344 лева; УПИ ХVII – 48 902 лева и УПИ ХVI – 56328 лева.

          Предвид обстоятелството, че със заключението на вещо лице Б. са дадени актуални оценки на процесните имоти, съдът ще ползва тази експертиза при постановяване на решението си, както и допълнителното заключение на вещо лице К.В. в частта относно средномесечната наемна цена на всяко едно УПИ и сгради, заключението на вещите лица Ш.Х. и Ц.А. в частите относно поделяемостта на процесния имот, а заключението на тройната СОЕ – относно размера на обезщетението за ползване на делбения имот за периода от м. IХ.2012 г. до м. IХ.2017 г., претендирано от А.К. и стойността на претендираните от „Р.” ООД подобрения към момента на извършването им.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

          Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон, следва да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на делбата, т.е. за имотите,  допуснати до делба  и между лицата, титуляри на  правото на собственост или техни правоприемници и при определените квоти в съсобствеността. В случая до делба е допуснато дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, за който имот са отредени УПИ VI – 641 с площ от 600 кв. м., УПИ XV – 641 включени 400 кв.м., УПИ XIV – 641 с включени 820 кв.м., УПИ ХII-641с включени 350 кв.м. и УПИ ХIII-641 с включени 1170 кв.м., ведно с построените в УПИ VI-641 сграда, със застроена площ от 214 кв.м., сграда със застроена площ 99 кв.м.,сграда със застроена площ 62 кв.м. и сграда със застроена площ от 20 кв.м., ведно с построената сграда в УПИ ХII-641 със застроена площ 92 кв.м., както и ведно с построената в УПИ ХIII-641 сграда със застроена площ 1150 кв.м., построените в УПИ ХIV-641 сграда със застроена площ от 340 кв.м. и сграда със застроена площ от 142 кв.м. и построените в УПИ ХV-641сграда с РЗП от 214 кв.м. и сграда със застроена площ от 45 кв.м. между съсобствениците при следните квоти:

           - 20% ид. части за „Р.” ООД;

           - 23.50% ид. части за „З.Ш.2004” ООД;

- 16.33 % ид. части за Д.П.Д.;

- 23.67% ид. части за ЕТ „Д. – Й. Т.”;

- 2.5% ид. части за К.В.Б.;

- 2.5% ид. части за Т.В.Б.;

- 10% ид. части за А.Г.К.;

           - 1.5% ид. части за Г.С.Х..

След постановяване на решението по допускане на делбата – преди и след влизането му в сила, съделителите Г.Х., К.В.Б. и Т.В.Б. са прехвърлили на ищеца „Р.” ООД притежаваните от тях идеални части в съсобствеността, а именно: с договор за покупко - продажба, обективиран в нот. акт № 102, том I, рег. № 981, дело № 94 от 17.02.2016 г. на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 на НК, с район на действие РС – *****, Г.Х. е продал на „Р.” ООД собствените си 1.50% ид. части от делбения имот, а с договор за покупко - продажба, обективиран в нот. акт № 59, том VI, рег. № 6445, дело № 946 от 22.12.2017 г. на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 на НК, с район на действие РС – *****, К.Б. и Т.Б. са продали на „Р.” ООД собствените се общо 5% от същия имот.

          Поради настъпилата смърт на съделителя Д.П.Д. след влизане в сила на решението по първата фаза на делбата на негово място са конституирани законните му наследници - дъщеря му Т.Д.И. и синът му С.Д.П., които на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН наследяват дела му по равни части – по 1/2 ид. част, по този начин квотата в съсобствеността на Т.Д.И. и С.Д.П. е по 8.165 % ид. части на всеки един от тях.

По делото е представен и приет одобрен ПУП – ПРЗ и РУП, с който се променя вътрешнорегулационната граница между УПИ ХII – 641 и УПИ ХIII – 641 и се образуват два нови УПИ ХVI – 641 „за търговия, жилища, офиси и автосервиз” с площ 668 кв.м. и  УПИ ХVII – 641 „за цех за тапети” с площ 852 кв.м.

          По способа на извършване на делбата:

          Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари - чл. 69, ал. 2 от ЗН.

 Съсобствеността в делбеното производство се прекратява: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответствa на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответствa на стойността на дяловете на съделителите. Затова съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина за нейното извършване. Основният принцип при извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество. Ако дяловете на страните от допуснатите до делба имоти са различни е невъзможно да се тегли жребий, освен ако съотношението между квотите на съделителите и броя на имотите позволява извършването на делба чрез изтегляне при жребия на повече от един дял - решение № 140/28.05.2014г. по гр.д. №7627/2013 г. на ВКС, І г.о. Предпоставки за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК са: когато от допуснатите до делба имоти са обособени достатъчен брой дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял, извършването на делбата чрез теглене на жребий е невъзможно или много неудобно.

 В настоящия случай в делбената маса е включен имот – дворно място с площ от 3340 кв.м., за който имот са отредени УПИ VI – 641 с площ от 600 кв. м., УПИ XV – 641 с включени 400 кв.м., УПИ XIV – 641 с включени 820 кв.м., УПИ ХII-641с включени 350 кв.м. и УПИ ХIII-641 с включени 1170 кв.м., за последните два от които е одобрен ПУП – ПРЗ и РУП и се образуват два нови УПИ ХVI – 641 с площ 668 кв.м. и  УПИ ХVII – 641 с площ 852 кв.м., ведно с построените в тях сгради, при което броят на съделителите е шестима, тъй като трима от тях са прехвърлили на съделителя „Р.” ООД своите идеални части от делбения имот, а наследниците на съделителя Д.П.Д. са заявили съгласие да получат общ дял. Предвид извършеното след влизане в сила на решението по допускане на делбата прехвърляне на притежаваните от ответнците Г.Х., К.Б. и Т. Бахалова дялове в съсобствеността и закупуването им от ищеца „Р.” ООД, то налице е сливане на качеството ищец и ответник в лицето на дружеството по отношение на тези дялове. В случая не намира приложение ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, доколкото прехвърляне на част от съсобствената вещ в полза на трето за собствеността лице няма, а е налице увеличаване на квотата в съсобствеността на единия съделител. Същият е главна страна в процеса и следователно нито може да замести посочените ответници, нито пък може да бъде подпомагаща страна на тези ответници като негови процесуални субституенти. Недопустимо е и главното встъпване, което ТР № 3/2013 г. предвижда, тъй като „Р.” ООД вече е страна в производството. При сливането на качеството ищец - ответник и като се отчетете характерът на делбеното производство, в което всички страни имат качеството на ищец и на ответник едновременно, то при прехвърляне на дела от един съделител на друг, делбеното производство следва да продължи между останалите съделители.

 Горното изключва способа за ликвидиране на съсобствеността чрез изнасяне на публична продан и обуславя извод при извършването на настоящата делба недвижимият имот да бъде разделен реално между страните по делото, като всеки от тях получи своя дял в натура. Същевременно съдът счита, че в конкретния казус делбата следва да се извърши чрез разпределение по чл. 353 от ГПК, според която разпоредба съдът може да извърши делбата, като разпредели обособените пет самостоятелни УПИ между съделителите, без да тегли жребий, тъй като тегленето на жребий е невъзможно и неудобно по смисъла на т. 5б от ППВС № 7 от 28.11.1973 г. Това е така, тъй като отделните УПИ се различават по площ и стойност, а същевременно частите на съделителите са различни, като при това с изключение на съделителя А.К., останалите съделители са ползвали отделните УПИ, като някои от тях са направили в ползвания имот значителни подобрения. Налице е и желание на страните делбата да се извърши по реда на чл. 353 от ГПК, поради което съдът намира, че същата следва да извърши по този начин.

 Предвид изложеното, съдът пристъпва към разпределение на имотите именно по реда на чл. 353 от ГПК, в съответствие с предложения в заключението на вещите лица Ш.Х. и Ц.А. по допуснатата и приета на 09.01.2019 г. СТЕ вариант I, тъй като именно това заключение в посочения вариант е съобразено с влязлото в сила решение решение № 305/30.11.2015 г. за допускане на делбата, поправено с решение № 50/22.02.2018 г., с квотите на съделителите, включително с увеличаването на квотата в съсобствеността на единия съделител, и е одобрено от главния архитект на Община Дългопол. Съдът приема, че прилагането на чл. 353 от ГПК обезпечава всички съделители с реален дял съобразно квотите им и правото на всеки от тях да получи дял в натура, като е спазен и принципът на равноправие на съделителите.

 Ето защо на съделителите Т.Д.И. и С.Д.П. следва да се постави в общ дял – дял I от вариант I, а именно: УПИ VI – 641 с площ от 600 кв. м., ведно с построените в него сграда, със застроена площ от 214 кв.м., сграда със застроена площ 99 кв.м., сграда със застроена площ 62 кв.м. и сграда със застроена площ от 20 кв.м.; на съделителя А.Г.К. следва да се постави в дял – дял II от вариант I, а именно УПИ ХV-641 с площ 400 кв.м., ведно с построените в него сграда с РЗП от 214 кв.м. и сграда със застроена площ от 45 кв.м.; на съделителя ЕТ „Д. – Й. Т.” следва да се постави в дял - дял III от вариант I, а именно: УПИ ХIV – 641 с площ 820 кв.м., ведно с построените в него сграда със застроена площ от 340 кв.м. и сграда със застроена площ от 142 кв.м.; на съделителя „З.Ш.2004” ООД следва да се постави в дял – дял IV от вариант I, а именно: част от УПИ ХIII – 641, а по одобрен ПУП – ПРЗ и РУП – новообразуван УПИ ХVII – 641, с площ 852 кв.м., ведно с построената в него сграда със застроена площ от 850 кв.м., на съделителя „Р.” ООД следва да се постави в дял – дял V от вариант I, а именно: част от УПИ ХIII – 641 и УПИ ХII – 641, а по одобрен ПУП – ПРЗ и РУП – новообразуван УПИ ХVI, с площ 668 кв.м., ведно с построената в него сграда със застроена площ 320 кв.м. /според заключението сграда със застроена площ от 92 кв.м. в предишния УПИ ХII – 641 е съборена/.

 Според заключението на вещо лице Ж.Б., прието в съдебно заседание, проведено на 10.06.2021 г., и поясненията, дадени от вещото лице в същото съдебно заседание, общата пазарна стойност на делбения имот – земя и сгради, с подобренията е в размер на 165 798 лева, от която пазарната стойност на УПИ VI – 641 /земя и сгради/ е в размер на 18 643 лева; пазарната стойност на УПИ ХV – 641 /земя и сгради/ е в размер на 12 581 лева; пазарната стойност на УПИ ХIV – 641 /земя и сгради/ е в размер на 29 344 лева; пазарната стойност на УПИ ХIII /част/, а по одобрен ПУП – ПРЗ и РУП – новообразуван УПИ ХVII – 641 /земя и сграда/, е в размер на 48 902 лева; пазарната стойност на УПИ ХIII - 641 /част/ и УПИ ХII - 641, а по одобрен ПУП – ПРЗ и РУП – новообразуван УПИ ХVI – 641 /земя и сграда/, е 56 328 лева.

Съобразно общата пазарна стойност на делбения имот – земя и сгради, с подобренията, стойността на делбените квоти на съделителите в съсобствеността е както следва: на ищеца на „Р.” ООД - 43 936.47 лева /26.50% ид. части/; на ответниците Т.Д.И. и С.Д.П. по 13 537.40 лева или общо 27 074.81 лева /по 8.165 % ид. части на всеки един от тях  или общо - 16.33% ид. части/; на ответника А.Г.К. – 16 579.80 лева /10% ид. части/; на ответника ЕТ „Д. Й. Т.” - 39 244.39 лева /23.67% ид. части/; на ответника „З.Ш.2004” ООД - 38 962.53 лева /23.50% ид. части/.

 На основание чл. 34, ал. 2 от ЗС във вр. с чл. 69, ал. 2, изр. 2 от ЗН неравенството в дяловете се изравнява в пари. Предвид обстоятелството, че получаваните реални дялове от съделителите са на различна стойност от припадащите им се съобразно квотите, при които е допусната делбата на процесните имоти между тях, съдът счита, че при този вариант за разделяне на имотите между съсобствениците, съделителите „З.Ш.2004” ООД и „Р.” ООД следва да заплатят на останалите съделители за уравнение на дяловете, както следва:

 „Р.” ООД следва да заплати на останалите съделители за уравнение на дяловете суми както следва: на Т.Д.И. и С.Д.П. за по 8.165 % ид.ч. на всеки един от тях  сумата по 2023.54 лева; на А.Г.К. за 10% ид.ч. сумата 2478.31 лева и на ЕТ „Д. – Й. Т.” за 23.67% ид.ч. сумата 5866.15 лева, доколкото „Р.” ООД получава в дял имот на стойност 56 328 лева, при делбена квота на стойност 43 936.47 лева /26.50%/.

 „З.Ш.2004” ООД следва да заплати на останалите съделители за уравнение на дяловете суми както следва: на Т.Д.И. и С.Д.П. за по 8.165 % ид.ч. на всеки един от тях  сумата по 1623.12 лева, на А.Г.К. за 10% ид.ч. сумата 1987.89 лева и на ЕТ „Д. – Й. Т.” за 23.67% ид.ч. сумата 4705.35 лева,  доколкото „З.Ш.2004” ООД получава в дял имот на стойност 48 902 лева, при делбена квота на стойност 38 962.53 лева /23.50%/.

Производството по отношение на съделителите Г.С.Х., К.В.Б. и Т.В.Б., следва да бъде прекратено.

  2. По претенцията по сметки по чл. 346 от ГПК, предявена от „Р.” ООД:

           В резултат на допуснатото от съда изменение чрез увеличаване общия размер на предявената претенция от общо 39250 лева на 51697 лева и конкретния размер срещу всеки от останалите съделители според квотата им в съсобствеността, както и чрез заявеното впоследствие оттегляне на претенциите срещу съделителите К.Б., Т.Б. и А.К., по отношение на които производството в тази част е прекратено с влезли в сила определения, претенцията, заявена с молба, представена и приета в първото по делото съдебно заседание, проведено на 28.06.2017 г. /л. 401 – л. 408/ за направени разходи за конкретно посочени подобрения в периода 2013 – 2014 г.,  е висяща и подлежи на разглеждане, както следва:

           - срещу „З.Ш.2004” ООД – в размер на 15476 лева;

 - срещу Д.П.Д., респ. неговите наследници – в размер на 10754 лева;

 - срещу ЕТ „Д. – Й. Т.” – в размер на 15587 лева.

           Заявената претенция за извършени от ищеца подобрения в периода 2013 – 2014 г. следва да бъде квалифицирана като такава с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.

 Приложение не може да намери разпоредбата на чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ал. 1 от ЗС, която дава право да се търси увеличената вследствие на подобренията стойност на имота, тъй като ответникът няма качеството владелец /нито добросъвестен, нито приравнен на него недобросъвестен/, понеже е извършвал действията си по подобряването изобщо, но и в собствен интерес, без да демонстрира владение спрямо частите на съсобствениците-ответници, обхванати от подобренията.

 Поначало при защита правата на съсобственик, направил разноски по съсобствен имот следва да се направи разграничение според отношението на останалите съсобственици – ако разноските са извършени с тяхно съгласие, намира приложение разпоредбата на чл. 30 ал. 3 от ЗС, ако са извършени без съгласието им, но и без тяхното противопоставяне, отговорността им се реализира по правилата на водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60 и сл. от ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили, отношенията помежду им се уреждат по субсидиарната хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, като при последните два случая се държи същевременно и сметка за вида на разноските – необходими или полезни.

           В Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС е прието, че когато съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието, но без изричното противопоставяне на останалите съсобственици и без този съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес (например за да осигури годно за обитаване за себе си жилище), другите съсобственици отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на обогатяването им. Следователно, отговорността им се ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. Това принципно положение е възприето и доразвито и в последващата практика на ВКС - т. I.5 от ППВС № 6 от 1974 г., решение № 461 от 12.05.1986 г. по гр.д. № 570 от 1985 г. на ВС, II г.о., решение № 532 от 17.06.1994 г. по гр.д. № 382 от 1994 г. на ВС, I г.о., както и в постановената по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС - например решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр.д. № 1072 от 2010 г. на ВКС, I г.о. Увеличената стойност на имота се присъжда единствено при квалифициране на претенцията за подобрения по чл. 72 или чл. 74, ал. 2 от ЗС.

           В случая от страна на ответниците са направени възражения, че подобренията са извършени без тяхно знание и съгласие. От друга страна по делото не се твърди, а и не се установява ответниците да са изразили изрично съгласие за извършване на твърдените подобрения или да са се противопоставили на извършването на ремонта. Разпитаните по делото свидетели Ивало Г. и Мустафа Айридов, участвали при извършването на ремонтните дейности, твърдят, че никой от другите съсобственици не е идвал да възразява, че правят ремонти. Ето защо при липса на съгласие и противопоставяне от тяхна страна, спорът между страните в случая ще бъде подчинен на правилата на гестията – чл. 61 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗД. Проявява се общият институт на неоснователното обогатяване, тъй като работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, поради което ответниците поначало биха били длъжни да върнат на ищеца необходимите и полезни разноски. Доколкото обаче последният е действал и в свой интерес, то другите съсобственици отговарят само до размера на обогатяването си, т.е – за по-малката сума между направените разходи /стойността на подобренията/ и увеличената стойност на подобрения имот.

      Неоснователно е твърдението в писмената защита и молбата, имаща характер на писмена защита, депозирани от процесуалните представители на „З.Ш.2004” ООД и съделителите С.П. и Т.И., че по делото не било доказано извършването на тези подобрения. Действително, твърдените СМР не се установяват от представеното писмено доказателство - договор за строително – монтажни работи от 01.06.2013 г., сключен между „Р.” ООД и „Строителство и ремонт 09” ЕООД, с предмет: извършване на строително – монтажни работи на обект: „Търговски обект, находящ се в гр. *****, *****. Това е така, тъй като по делото не са представени посочените в договора КСС, посочена като неразделна част от договора, Акт обр. 19, доказващ количествата и видовете работи, фактура и подписан без забележки протокол за действително извършените СМР и доказателства за тхното заплащане. От събраните по делото гласни доказателствени средства, както и от приетото заключение на тройната СОЕ обаче се установява извършването на твърдените подобрения. За доказването на този факт по делото бяха разпитани свидетелите Ивайло Г. и Мустафа Айридов, които съдът кредитира като подробни, последователни и логични, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото и които установиха кога и от кого са били извършени подобренията - че същите са извършени от съделителя „Р.” ООД през 2013 г. – 2014 г. – според показанията на свидетеля Г. и преди около 3-4 години - според показанията на свидетеля Айридов /разпитът на свидетелите е проведен на 30.11.2017 г./. Показанията са дадени от лица, които възпроизвеждат лични възприятия, доколкото са очевидци и са участвали при извършването на ремонтните дейности, за които свидетелстват и които съвпадат с посочените от ищеца в молбата, с която е предявил претенцията. Беше изслушано и прието заключение на допуснатата тройна СОЕ, неоспорено от страните в тази му част, вещите лица по която са извършили оглед на имота и са констатирали наличието на тези подобрения в имота, поради което съдът приема, че описаните в молбата по чл. 346 от ГПК строително – ремонтни дейности и подобрения в делбения имот, с които се е увеличила неговата стойност, са извършени от съделителя „Р.” ООД през 2013 - 2014 г. От денните по делото не се установява някой друг да е извършвал подобрения в имота или съответно да е заплатил извършените такива, чиято обща стойност съобразно цитираната експертиза е 38 754 лева, което е довело до увеличаване стойността на делбения имот с 36 616 лева. Поради това същите представляват подобрения, в каквато насока е изричният извод в заключението на вещите лица от тройната СОЕ. Всичко това налага извод, че с направените за извършването им разходи се е увеличила стойността на делбения имот, като съделителите „З.Ш.2004” ООД, Д., починал в хода на производството и заместен от своите законни наследници, и „ЕТ „Д. – Й. Т.” дължат увеличената стойност вследствие на тези подобрения, доколкото последната се явява по – малка в сравнение със стойността на разходите за тези подобрения, която стойност следва да бъде заплатена на извършилия ги съсобственик „Р.” ООД съобразно квотите им в съсобствеността. 

           Заплащането на увеличената стойност вследствие на подобренията се основава на забраната на неоснователното обогатяване, тъй като единият съсобственик прави разходи и увеличава стойността на съсобствения имот, а другите се обогатяват като получават дял от имот с по-висока стойност, без да са участвали в това увеличаване. Ирелевантно в тази връзка е твърдението, наведено в подадената от съделителите С.П. и Т.И. молба, имаща характер на писмена защита, че от години всички съделители ползват конкретна част от делбения имот, съответстваща на придобитото, като всеки е извършвал ремонтни дейности и поддръжка на частите от имота, които владее. В хода на производството във втора фаза на делбата конкретни твърдения за извършени подобрения от останалите съделители не са изложени, нито са предявени претенции за заплащане на направени разходи във връзка с такива.

           Ето защо, съобразно притежаваните от съделителите „З.Ш.2004” ООД, С.Д.П., Т.Д.И. и ЕТ „Д. – Й. Т.” квоти в съсобствеността, те следва да бъдат осъдени да заплатят на извършилия подобренията ищец „Р.” ООД следните суми:

            - „З.Ш.2004” ООД – сумата 8 604.76 лева /23.50% от увеличената стойност на имота/, като за разликата от уважения до претендирания размер от 15476 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен;

  - С.Д.П., Т.Д.И., наследници на починалия в хода на втора фаза на делбата съделител Д.П.Д., – сумата по 2 989.70 лева - общо 5979.40 лева /по 8.165% от увеличената стойност на имота/, като за разликата от уважения до претендирания размер по 5 377 лева /или общо 10754 лева/ искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен;

- ЕТ „Д. – Й. Т.” – сумата 8 667.00 лева /23.67% от увеличената стойност на имота/, като за разликата от уважения до претендирания размер от 15587 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

          3. По привременната мярка, поискана от ищеца „Р.” ООД по чл. 344, ал. 2 от ГПК:

          В молба от 19.02.2018 г. ищецът е посочил, че с договор за покупко – продажба съделителите К.Б. и Т.Б. са прехвърлили на „Р.” ООД притежаваните от тях общо 5% ид. части от делбения имот, в резултат на което ищцовото дружество притежава общо 26.50% ид. части от същия, и е поискал и да бъде допуснато изменение на претенциите по чл. 344, ал. 2 от ГПК чрез увеличение спрямо всеки от посочените в молбата съделители. Поисканото изменение е допуснато в съдебно заседание, проведено на 20.02.2018 г., а поради заявеното оттегляне на претенциите спрямо съделителите К.Б. и Т.Б., производството по отношение на тези ответници е прекратено с протоколно определение от 09.01.2019 г.

          В резултат на допуснатото от съда изменение и частично прекратяване, претенциите са висящи и подлежат на разглеждане, както следва:

- за сумата от 1115 лева месечно от „З.Ш.2004” ООД, което дружество ползва другата част от УПИ ХIII-641 с площ 850 кв.м., ведно с намиращата се в него сграда;

- за сумата от 178 лева месечно от Д.П.Д., който ползва УПИ VI-641 с площ от 600 кв. м., ведно с намиращите с в него сграда със застроена площ от 214 кв.м., сграда със застроена площ 99 кв.м., сграда със застроена площ 62 кв.м. и сграда със застроена площ от 20 кв.м.;

- за сумата от 422 лева от ЕТ „Д. – Й. Т.”, който ползва УПИ XIV – 641 с площ 820 кв.м., ведно с намиращите се в него сграда с площ от 340 кв.м. и сграда с площ от 42 кв.м.

По отношение основателността на претенцията:

Предявеното искане е привременна мярка, с правна квалификация чл. 344, ал. 2 от ГПК и представлява претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила на акт на съда, до приключване на делбеното производство. Съгласно чл. 344, ал. 2 от ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Легитимирано лице, по смисъла на чл. 344, ал. 2 от ГПК, е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите - предмет на делбата или да получава съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване, т. е. да бъде временно отстранена неравностойност в ползването от страните на съсобствените им имоти. Касае се за привременна мярка, целяща да внесе справедливост до завършване на делбеното производство. Такова искане може да бъде направено през цялото развитие на делбеното производство, като в решението си по допускане на делбата или по-късно съдът се произнася по него, ако са налице основания за това. Характерът на искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т. е. произнасянето на съда представлява съдебна администрация на граждански правоотношения. Съдебният акт, който се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално-правен спор между страните. Действието на определението е за определено време, като същото може да бъде обжалвано с частна жалба, както и да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата – арг. чл. 344, ал. 3 от ГПК. В конкретния случай искането изхожда от легитимирано лице, доколкото не се твърди и не се оспорва по делото, че ищецът е съделител. Анализът на събраните по делото доказателства, както и изявленията на самите съделители, сочат на извод, че ответниците „З.Ш.2004” ООД, Д.П.Д., починал в хода на производството по извършване на делбата и заместен от законните си наследници – С.Д.П. и Т.Д.И., а също и ЕТ „Д. – Й. Т.”, ползват самостоятелно обособени УПИ от делбения имот, посочени в молбата на ищеца, които владеят. Впрочем, самите ответници С.П. и Т.И. в молбата си, имаща характер на писмена защита, макар да оспорват искането, твърдят, че от години всички съделители ползват конкретна част от делбения имот, съответстваща на придобитото, което обаче не означава, че ползваните части от делбения имот съответстват на квотите им в съсобствеността. От друга страна претенцията на ищеца не е оспорена от ответника ЕТ „Д. – Й. Т.”. Ответникът „З.Ш.2004” ООД оспорва искането на ищеца, като твърди, че последният не е препятстван да ползва съсобствеността, както и че ползва и отдава под наем реална част от сграда с площ от 318 кв.м., построена в част от УПИ - ХIII-641. Тези доводи съдът намира за неоснователни – по делото няма данни отделните сомостоятелно обособени УПИ, включени в делбения имот, да са поделяеми, поради което същите не биха могли безпрепятствено да се ползват от двама или повече съделители. Следователно ищецът не ползва делбения имот съобразно правата си не поради нежелание за това. Този извод не се променя от факта, че ищецът ползва част от съсобствеността, която отдава под наем, изрично признат от него. В този смисъл доказана се явява първата предпоставка на чл. 344 ал. 2 ГПК, че ищецът е възпрепятстван да ползва имота съобразно квотата си в съсобствеността.

По отношение размера на претенцията:

Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК гласи, че когато не всички съделители ползват съсобствените имоти, съобразно правата си, съдът постановява кои съделители от кои имоти ще се ползват или какви суми едните ще заплащат на другите срещу ползването. Следователно разпределението на ползването става при съобразяване правата /квотата/ на съделителите в съсобствеността. От анализа на нормата е видно, че претенцията на неползващия съделител може да бъде, както за разпределение на ползването /реално ползване/, така и за заплащане на обезщетение, поради лишаване от ползването, като съдът е обвързан от искането. В конкретния случай искането е за плащане на обезщетение. Съгласно константната практика и предвид указанията по ТР № 7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК на ВКС, в този случай размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващият общата вещ съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността, като следва да се има предвид, че не се касае за наемно правоотношение между страните, а за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот.

          Предвид установеното ползване от страна на ответниците и ищеца на включени в допуснатия до делба недвижим имот самостоятелно обособени УПИ, което не съответства на делбените им квоти, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК следва да бъде опредЕ. сума, която ще следва да заплащат на ищеца срещу ползването на съсобствения имот в повече от правата им в съсобствеността до извършване на делбата. По делото е изготвено заключение от вещо лице К.В. по допуснатата и приета по делото допълнителна СТОЕ, според което средният пазарен месечен наем на УПИ VI-641 - земя и сгради е 178 лева, на УПИ XIV – 641 - земя и сгради – 172 лева+350 лева = 422 лева, а на частта от УПИ ХIII-641 с площ от 850 кв.м., ведно с построената в него сграда – 1115 лева.  Заключението е оспорено от „З.Ш.2004” ООД, но не е изготвено друго заключение, което да го опровергава, а между съделителите – страните по претенциите, няма спор, че включените в делбения имот УПИ VI-641 с площ от 600 кв.м., ведно с построените в него сгради, се ползва от съделителя Д.Д., починал в хода на процеса, заместен от правоприемниците си съделителите С.П. и Т.И., при квота в съсобствеността по 8.165% ид. части /общо 16.33% ид. части/,  УПИ XIV – 641 с площ 820 кв.м., ведно с построените в него сгради, се ползва от съделителя ЕТ „Д. – Й. Т.”, при квота в съсобствеността 23.67% ид. части, част от УПИ ХIII - 641 с площ от 850 кв.м., ведно с построената в него сграда /след одобряване на ПУП – ПРЗ и РУП - новообразуван УПИ ХVII с площ 852 кв.м. с построената в него сграда/, се ползва от съделителя „З.Ш.2004” ООД, при квота в съсобствеността 23.50% ид. части и част от УПИ ХIII - 641 с площ от 318 кв.м., ведно с построената в него сграда и УПИ ХII – 641 с площ 350 кв.м. с построената в него сграда /след одобряване на ПУП – ПРЗ и РУП - новообразуван УПИ ХVI с площ 668 кв.м. с построените в него сгради/ се ползва от ищеца „Р.” ООД, при квота в съсобствеността 26.50% ид. части.        

          Съобразно квотата на молителя – 26.50% ид. части, обезщетението по чл. 344, ал. 2 от ГПК, което му се следва за ползването на неговите части от делбения имот се равнява на 6.50%, доколкото същият ползва само 20% /668 кв.м./. Според допълнителното заключение на вещо лице В. общият размер на средния месечен пазарен наем за делбения имот е 3087 лева /84+178+172+250+126+1115+1162/ или съобразно правата си върху имота ищецът би могъл да претендира 200.66 лева, като сума, която му се дължи, затова че не ползва 6.50% ид. части. Предвид квотите на ответниците по претенцията в съсобствеността, налице е разлика в повече между ползваните от тях самостоятелно обособени УПИ и определените с влязлото в сила решение по допускане на делбата права в съсобствения имот, а именно: ползваният от Д.Д., заместен от неговите правоприемници С.П. и Т.И., УПИ VI-641 надвишава квотата им с 1.63%, поради което дължимото от тях месечно обезщетение на ищеца е по 25.16 лева или общо 50.32 лева /3087 лева х 1.63%/; ползваният от ЕТ „Д. – Й. Т.” УПИ XIV – 641 надвишава квотата му с 0.88%, поради което дължимото от него месечно обезщетение на ищеца е 27.17 лева /3087 лева х 0.88%/; ползваната от „З.Ш.2004” ООД част от УПИ ХIII – 641 /след одобряване на ПУП – ПРЗ и РУП - новообразуван УПИ ХVII/ надвишава квотата му с 2.01%, поради което дължимото от него месечно обезщетение на ищеца е 62.10 лева /3087 лева х 2.01%/, считано  от влизане в сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 от ГПК до окончателното извършване на делбата. За разликата от уважения до претендирания размер от по 89 лева месечно /178 лева общо/ от съделителите С.П. и Т.И. претенцията следва да бъде отхвърлена; за разликата от уважения до претендирания размер от 422 лева месечно от съделителя ЕТ „Д. – Й. Т.” претенцията следва да бъде отхвърлена и за разликата от уважения до претендирания размер от 1115 лева месечно от съделителя „З.Ш.2004” ООД претенцията следва да бъде отхвърлена.

3. По претенциите по чл. 31, ал. 2 от ЗС, предявени от ответника А.Г.К.: 

          Съделителят А.К. е предявил претенции срещу ползвателите на делбения имот за заплащане на обезщетение за ползване на общия имот в размер на 5000 лева за последните пет години, както и за сумите за начислена такса за битови отпадъци, ведно с начислените до този момент лихви за същия период, в размер на 1866.21 лева. С влязло в сила протоколно определение от 20.09.2017 г. производството е прекратено в частта по претенцията за начислена такса за битови отпадъци, ведно с начислените до този момент лихви за същия период, в размер на 1866.21 лева, поради оттегляне на иска в тази част, а с уточняващи молби К. е уточнил претенциите си за обезщетение за ползване на общия имот в общ размер на 5000 лева за периода м. IX. 2012 г. - м. IX. 2017 г. срещу съделителите „Р.” ООД, който ползва УПИ XIII - 641; „З.Ш.2004“ ООД, който ползва УПИ XIII - 641, Д.Д., който ползва УПИ VI - 641; ЕТ „Д. – Й. Т.”, който ползва УПИ XIV - 641; К.Б., който ползва УПИ XII - 641 и Т.Б., която ползва УПИ XII – 641 в съответствие с дяловете на всеки един от ползвателите, както следва:         

 

 

Ползвател и процент собственост

Сума

1

      „Р.“ ООД 21,5%

1194,54 лева

2

„З.Ш.2004“ ООД 23,5%

1305,66 лева

3

Д. П. Д. 16,33%

  907,29 лева

4

ЕТ „Д. - Й.Т. 23,67%

1315,11 лева

5

К. В. Б. 2,5%

  138,90 лева

6

Т. В. Б. 2,5%

  138,90 лева

        

          В случая претенцията с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ГПК е предявена своевременно – в първото съдебно заседание по извършване на делбата на 28.06.2017 г., като в изпълнение на указанията на съда е направено уточнение, че същата е за периода м. IX. 2012 г. - м. IX. 2017 г.

          Допустима за разглеждане се явява претенцията в периода от м. IX. 2012 г., както е поискала страната, до 28.06.2017 г. - датата на първото по делото съдебно заседание във втора фаза на делбата, доколкото се отнася до минал период. След тази дата претенцията  касае бъдещо вземане и е недопустимо да бъде разглеждана в настоящото производство. След датата на завеждане на настоящата претенция, ако съсобствеността  не бъде прекратена или ползването на съсобствеността продължава, то вземането за всеки следващ период би могло да бъде предмет на нов иск. Страната поначало би могла до иска произнасяне на съда по претенция за  периодично заплащане на суми срещу ползването на съсобственото имущество занапред и до окончателното извършване на делбата, при което би следвало да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременна мярка по смисъла на чл. 344, ал. 2 от ГПК, но след няколкократни указания за уточняване на претенцията, същата е заявена като такава за последните пет години /л. 398, л. 459, л. 480/.

           По основателността на претенцията за периода от м. IX. 2012 г. до 28.06.2017 г.:

           За уважаване на предявената претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС по делото е необходимо да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки – съсобственост върху вещта, лично ползване на съсобствената вещ  за претендирания период, лишаване от ползването на другия съсобственик и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен.

           Според разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Според разясненията в ТР № 7/2012 от 2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Материалноправна предпоставка за уважаване на това искане е отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетението. Претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да е изискуема към момента на предявяването ѝ. Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС обезщетението за лишаване от ползване е за пропуснати ползи и е дължимо от момента на писменото поискване до помента на предявяването на претенцията /което е допустимо да бъде извършено до приключване на първото съдебно заседание по извършване на делбата/.

           Както вече беше посочено по – горе за този период от време претенцията е допустима. При предявяването ѝ обаче не са наведени твърдения и съответно – не се ангажираха доказателства А.К. да е отправял покана за обезщетение за лишаване от ползване до ответниците по иска.

           По делото не се спори, че включените в делбения имот отделните самостоятелно обособени УПИ са ползвани в процесния период от останалите съделители, с изключение на УПИ XV, който, видно и от самата искова претенция, не е ползван от нито един от тях, включително и от А.К.. Същевременно по делото не се ангажираха каквито и да било доказателства, от които да се установи, че съделителят К. е правил опити да ползва делбения имот, но е бил препятстван от съделителите „Р.” ООД и „З.Ш.2004” ООД, а за останалите съделители липсват подобни твърдения. Ето защо, поради оспорване на претенцията и при приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл. 154 от ГПК, следва да се приеме, че ответниците по иска - „Р.“ ООД, „З.Ш.2004“ ООД, Д.Д., ЕТ „Д.“ – Й. Т., К.Б. и Т.Б. не са препятствали достъпа на А.К. до делбения имот за периода от м. IX. 2012 г. до 28.06.2017 г. При това следва да се отбележи, че в самата претенция К. е посочил, че визираните по – горе съделители ползват УПИ, включени в делбения имота             в съответствие с дяловете на всеки един от ползвателите.

           Предвид горното следва да се приеме, че не са установени всички предпоставки по чл. 31, ал. 2 от ЗС, поради което претенцията за заплащане на обезщетение за периода от м. IX. 2012 г. до 28.06.2017 г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

          По разноските:

         На основание чл. 355 от ГПК всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както следва: „Р.” ООД – 1757.46 лева, „З.Ш.2004” ООД – 1558.50 лева, Т.Д.И. и С.Д.П. – 1082.99 лева, ЕТ „Д. – Й. Т.” – 1569.78 лева и А.Г.К. – 663.19 лева. Ответниците по претенциите по чл. 346 от ГПК следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% върху уважените претенции за подобрения /така определение № 512/19.11.2010 г. на вкс по ч.г.д. № 411/2010 г. на ВКС, I г.о./, както следва – З.Ш.2004” ООД – 344.19 лева; С.Д.П., Т.Д.И., наследници на починалия в хода на втора фаза на делбата съделител Д.П.Д., – по 119.59 лева; ЕТ „Д. – Й. Т.” – 346.68 лева. Дължимата от съделителя А.К. държавна такса върху претенцията по сметки по чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на 200 лева е заплатена още с предявяването на претенцията и не следва да бъде възлагана в тежест на същия с настоящото решение.

           По делото разноски са претендирани от съделителите „Р.” ООД и А.К., като са представени списъци на разноските и договори за правна защита и съдействие.

           Според представения списък на разноските от „Р.” ООД такива се претендират в размер на 2000 лева – адвокатско възнаграждение по претенцията по сметки, като от договора за правна защита и съдействие е видно, че уговореното и платено възнаграждение е именно за защита по претенцията по сметки. Предвид своевременно направеното от съделителите „З.Ш.2004” ООД и А.К. възражение за прекомерност /възражението на последния е ирелевантно, доколкото в последното по делото съдебно заседание от името на ищцовото дружество, неговият процесуален представител изрично заяви, че разноските се претендират само от тези съделители, срещу които има претенции/, следва да се посочи, че съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. при претенция в общ размер на 41 820 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1784.60 лева. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение надвишава минималния размер с 215.40 лева, като съдът намира, че същото не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на производството по предявената претенция по сметки и проявената процесуална активност и положените усилия от страна на адвоката за организиране защитата на ищеца. При това положение и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от претенциите ответникът С.П. следва да заплати разноски на ищеца сумата от 142.99 лева, ответникът Т.И. – сумата от 142.99 лева, ответникът ЕТ „Д. – Й. Т.” – сумата от 414.52 лева и ответникът „З.Ш.2004” ООД – сумата от 411.54 лева.

           Доколкото депозитът за последната СТОЕ, изготвена от вещо лице Ж.Б., който е в общ размер на 400 лева, е заплатен изцяло от ищеца, ответниците следва да му заплатят направените разноски съобразно квотите в съсобствеността, както следва: С.П. – 32.66 лева; Т.И. – 32.66 лева; ЕТ „Д. – Й. Т.” – 94.68 лева; „З.Ш.2004” ООД – 94 лева и А.К. – 40 лева; 

           Според представения списък по чл. 80 от ГПК ответникът А.К. претендира сумата в общ размер на 550 лева за заплатени депозити за вещи лица и сумата от 800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

           Относно претендираните разноски за внесени депозити за допуснатите експертизи:

           Депозитите по двете експертизи, изготвени от вещо лице К.В. са определени и внесени от съделителите съобразно квотите им в съсобствеността, поради което на основание чл. 355 от ГПК разноски на съделителя К. за внесен депозит за изготвянето ѝ не са дължими.  

           Изготвената експертиза от вещите лица Ш.Х. и Ц.А. е допусната по искане на „З.Ш.2004” ООД и А.К.. Първоначално съдът е определил депозит за експертизата в размер на 300 лева, от които 200 лева, вносими от „З.Ш.2004” ООД и 100 лева, вносими от А.К.. След изготвяне и приемане на експертизата, съобразно представените от вещите лица справки – декларации, съдът е определил и окончателните им възнаграждания, като е разпоредил на същите съделители да довнесат депозит в размер на още 300 лева, а именно: 200 лева от „З.Ш.2004” ООД и 100 лева от А.К.. Така общо внесените за тази екпертиза суми от двамата съделители са както следва: 400 лева от „З.Ш.2004” ООД и 200 лева от А.К..

           Горепосоченото заключение е оспорено от „З.Ш.2004” ООД и А.К. в оценителната му част, поради което е допусната тройна СОЕ, задачата по която е допълнена с поставен въпрос от ищеца. За изготвяне на заключението съдът е определил депозит в размер на 300 лева, от които 200 лева, вносими от „З.Ш.2004” ООД и 100 лева, вносими от А.К., а по допълнителната задача – 150 лева, вносими от „Р.” ООД. След изготвяне и приемане на експертизата, съобразно представените от вещите лица справки – декларации, съдът е определил и окончателните им възнаграждания, като е разпоредил на „З.Ш.2004” ООД да довнесе 400 лева и А.К. да довнесе депозит в размер на още 200 лева. От страна на ищеца е довнесен депозит в размер на 300 лева.

           При това положение ищецът е внесъл определените му депозити по допълнителната задача, на която са отговаряли и идвете експертизи, касаещи претенцията му по сметки по чл. 346 от ГПК.

          Общият размер на внесените депозити за вещи лица от съделителя А.К. е 500 лева, от които 200 лева за експертизата, изготвена от вещите лица Х. и А. и 300 лева за тройната СОЕ, а общият размер на внесените депозити от съделителя „З.Ш.2004” ООД е 1000 лева, от които 400 лева за експертизата на вещите лица Х. и А. и 600 лева за тройната СОЕ. Следва да се посочи обаче, че внесеният депозит от А.К. за тройната СОЕ включва и задачата за определяне на обезщетението за ползване на делбения имот по претенцията на К. по чл. 31, ал. 2 от ЗС, поради което разноски на съделителя за внесен депозит за тази експертиза не се следват. Съобразно квотата му в съсобствеността следва да му бъдат присъдени разноски за внесен депозит за вещи лица по експертизата, изготвена от Ш.Х. и Ц.А., в размер на 20.90 лева, платими от съделителя „З.Ш.2004” ООД. За разликата до претендирания размер от 550 лева искането е неоснователно, поради което за нея разноски не следва да бъдат присъждани.   

           Отоносно претендираните разноски от А.К. за платено адвокатско възнаграждение:

           Съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 от ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на чл. 355 от ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 от ГПК.

           По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено заплатено в брой адвокатско възнаграждение в общ размер на 800 лева за процесуално представителство по гр. д. № 665/2013 г. по описа на РС – *****. Липсва разграничение на сумите за възнаграждение за защита по иска за делба, претенцията по чл. 31, ал. 2 от ГПК, а също и по претенцията на ищеца по чл. 346 от ГПК. Ето защо съдът приема, че адвокатското възнаграждение за защита  по всеки един от исковете е в размер по 266.67 лева.

          Искането на К. за присъждане на адвокатско възнаграждение по претенцията по чл. 31, ал. 2 от ГПК е неоснователна, тъй като същата е отхвърлена и този разход следва да се понесе от съделителя както е направен.

          На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът К. има право на разноски при прекратяване на делото по предявената срещу него претенция по сметки по чл. 346 от ГПК поради оттеглянето ѝ от ищеца „Р.” ООД. Ето защо в полза на К. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 266.67 лева за адвокатско възнаграждение за защита по тази претенция, платими от ищеца.

          Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

          РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 353 от ГПК допуснатите до делба с решение № 305/30.11.2015 г., допълнено с решение № 12/28.01.2016 г. и поправено с решение № 50/22.02.2018 г., постановени по гр. д. № 665/2013 г. по описа на РС - *****, недвижими имоти: дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, за който имот са отредени УПИ VI – 641 с площ от 600 кв. м., УПИ XV – 641 с включени 400 кв.м., УПИ XIV – 641 с включени 820 кв.м., УПИ ХII-641 с включени 350 кв.м. и УПИ ХIII-641 с включени 1170 кв.м., ведно с построените в УПИ VI-641 сграда, със застроена площ от 214 кв.м., сграда със застроена площ 99 кв.м.,сграда със застроена площ 62 кв.м. и сграда със застроена площ от 20 кв.м., ведно с построената сграда в УПИ ХII-641 със застроена площ 92 кв.м., както и ведно с построената в УПИ ХIII-641 сграда със застроена площ 1150 кв.м., построените в УПИ ХIV-641 сграда със застроена площ от 340 кв.м. и сграда със застроена площ от 142 кв.м. и построените в УПИ ХV-641 сграда с РЗП от 214 кв.м. и сграда със застроена площ от 45 кв.м., както следва:

          ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ по реда на чл. 353 от ГПК на С.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, дял I от вариант I от заключението на вещи лица Х. и А., а именно: УПИ VI – 641 с площ от 600 кв. м., в което е включена част от дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, ведно с построените в него сграда, със застроена площ от 214 кв.м., сграда със застроена площ 99 кв.м., сграда със застроена площ 62 кв.м. и сграда със застроена площ от 20 кв.м., с пазарна стойност на този дял – 18 643 лева. 

          ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл. 353 от ГПК на А.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, дял II от вариант I от заключението на вещи лица Х. и А., а именно УПИ ХV-641 с площ 400 кв.м., в което е включена част от дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, ведно с построените в него сграда с РЗП от 214 кв.м. и сграда със застроена площ от 45 кв.м., с пазарна стойност на този дял - 12 581 лева.

         ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл. 353 от ГПК на Й. А. Т., ЕГН **********, действаща като ЕТ „Д. – Й. Т.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Васил Коларов” № 5, дял III от вариант I от заключението на вещи лица Х. и А., а именно: УПИ ХIV – 641 с площ 820 кв.м., в което е включена част от дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, ведно с построените в него сграда със застроена площ от 340 кв.м. и сграда със застроена площ от 142 кв.м., с пазарна стойност на този дял - 29 344 лева.

          ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл. 353 от ГПК на „З.Ш.2004” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Дунав” № 33, ет. 4, ап. 7, дял IV от вариант I от заключението на вещи лица Х. и А., а именно: част от УПИ ХIII – 641, а по одобрен ПУП – ПРЗ и РУП – новообразуван УПИ ХVII – 641, с площ 852 кв.м., в което е включена част от дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, ведно с построената в него сграда със застроена площ от 850 кв.м., с пазарна стойност на този дял – 48 902 лева.

          ОСЪЖДА „З.Ш.2004” ООД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Дунав” № 33, ет. 4, ап. 7 да заплати на С.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1623.12 лева /хиляда шестстотин двадесет и три лева и дванадесет стотинки/, представляваща паричната равностойност на дела му от имота – 8.165% ид.ч., на Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1623.12 лева /хиляда шестстотин двадесет и три лева и дванадесет стотинки/, представляваща паричната равностойност на дела ѝ от имота – 8.165% ид.ч.; на А.Г.К. ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1987.89 лева /хиляда девестотин осемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща паричната равностойност на дела ѝ от имота – 10% ид.ч. и на Й. А. Т., ЕГН **********, действаща като ЕТ „Д. – Й. Т.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Васил Коларов” № 5 сумата от 4705.35 лева /четири хиляди седемстотин и пет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща паричната равностойност на дела ѝ от имота - 23.67% ид.ч., като сумите следва да бъдат изплатени в шестмесечен срок, считано от датата на влизане на настоящото решение  в сила, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК.

ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл. 353 от ГПК на „Р.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Цар Освободител” № 62, дял V от вариант I заключението на вещи лица Х. и А., а именно: част от УПИ ХIII – 641 и УПИ ХII – 641, а по одобрен ПУП – ПРЗ и РУП – новообразуван УПИ ХVI, с площ 668 кв.м., в което е включена част от дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, ведно с построената в него сграда със застроена площ 320 кв.м. /сграда със застроена площ от 92 кв.м. в предишния УПИ ХII – 641 е съборена/, с пазарна стойност на този дял – 56 328 лева.

          ОСЪЖДА „Р.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Цар Освободител” № 62, да заплати за уравнение на дяловете суми както следва: на С.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2023.54 лева /две хиляди двадесет и три лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща паричната равностойност на дела му от имота – 8.165% ид.ч., на Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2023.54 лева /две хиляди двадесет и три лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща паричната равностойност на дела ѝ от имота – 8.165% ид.ч., на А.Г.К. ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2478.31 лева /две хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и тридесет и една стотинки/, представляваща паричната равностойност на дела му от имота - 10% ид.ч. и на Й. А. Т., ЕГН **********, действаща като ЕТ „Д. – Й. Т.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Васил Коларов” № 5 сумата от 5866.15 лева /пет хиляди осемстотин шестдесет и шест лева и петдасете стотинки/, представляваща паричната равностойност на дела ѝ от имота – 23.67% ид.ч., като сумите следва да бъдат изплатени в шестмесечен срок, считано от датата на влизане на настоящото решение  в сила, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК.

 ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на Г.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, К.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***.

ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Р.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Цар Освободител” № 62, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД сумата от 2 989.70 лева /две хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и седемдесет стотинки/, представляваща 8.165% от сумата, с която се е увеличила стойността на съсобствения недвижим имот в резултат на извършени подобрения през периода 2013 – 2014 г. в сграда с площ 320 кв.м., построена в УПИ ХIII-641 с включени 1170 кв.м. от дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, заедно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на претенцията – 28.06.2017 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения до претендирания размер от 5 377 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Р.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Цар Освободител” № 62, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД сумата от 2 989.70 лева /две хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и седемдесет стотинки/, представляваща 8.165% от сумата, с която се е увеличила стойността на съсобствения недвижим имот в резултат на извършени подобрения през периода 2013 – 2014 г. в сграда с площ 320 кв.м., построена в УПИ ХIII-641 с включени 1170 кв.м. от дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V-645, заедно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на претенцията – 28.06.2017 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения до претендирания размер от 5 377 лева, като неоснователен.       

ОСЪЖДА Й. А. Т., ЕГН **********, действаща като ЕТ „Д. – Й. Т.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Васил Коларов” № 5 да заплати на „Р.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Цар Освободител” № 62, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД сумата от 8 667.00 лева /осем хиляди шестстотин шестдесет и седем лева/, представляваща 23.67% от сумата, с която се е увеличила стойността на съсобствения недвижим имот в резултат на извършени подобрения през периода 2013 – 2014 г. в сграда с площ 320 кв.м., построена в УПИ ХIII-641 с включени 1170 кв.м. от дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V-645, заедно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на претенцията – 28.06.2017 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения до претендирания размер от 15587 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА „З.Ш.2004” ООД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Дунав” № 33, ет. 4, ап. 7, да заплати на „Р.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Цар Освободител” № 62, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД сумата от 8 604.76 лева /осем хиляди шестстотин и четири лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща 23.50% от сумата, с която се е увеличила стойността на съсобствения недвижим имот в резултат на извършени подобрения през периода 2013 – 2014 г. в сграда с площ 320 кв.м., построена в УПИ ХIII-641 с включени 1170 кв.м. от дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, заедно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на претенцията – 28.06.2017 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения до претендирания размер от 15476 лева, като неоснователен.       

           ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплащат на „Р.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Цар Освободител” № 62, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, предл. второ от ГПК, сумата от 50.32 лева /петдесет лева и тридесет и две стотинки/ месечно, представляваща обезщетение срещу ползването с 1.63% в повече от квотата му в съсобствеността, а именно: самостоятелно обособен УПИ VI – 641 с включени 600 кв.м. от дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, ведно с построените в него сгради, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателно извършване на делбата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата от уважения до претендирания размер от 178 лева месечно, като неоснователна.

           ОСЪЖДА Й. А. Т., ЕГН **********, действаща като ЕТ „Д. – Й. Т.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Васил Коларов” № 5 да заплаща на „Р.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Цар Освободител” № 62, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, предл. второ от ГПК, сумата от 27.17 лева /двадесет и седем лева и седемнадесет стотинки/ месечно, представляваща обезщетение срещу ползването с 0.88% в повече от квотата му в съсобствеността, а именно: самостоятелно обособен УПИ XIV – 641 с включени 820 кв.м. от дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, ведно с построените в него сгради, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателно извършване на делбата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата от уважения до претендирания размер от 422 лева месечно, като неоснователна.

          ОСЪЖДА „З.Ш.2004” ООД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Дунав” № 33, ет. 4, ап. 7, да заплаща на „Р.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Цар Освободител” № 62, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, предл. второ от ГПК, сумата от 62.10 лева /шестдесет и два лева и десет стотинки/ месечно, представляваща обезщетение срещу ползването с 2.01% в повече от квотата му в съсобствеността, а именно: част от УПИ ХIII – 641 /след одобряване на ПУП – ПРЗ и РУП - новообразуван УПИ ХVII/ с включени 852 кв.м. от дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, ведно с построената в него сграда, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателно извършване на делбата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата от уважения до претендирания размер от 1115 лева месечно, като неоснователна.

           ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от А.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** против „Р.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Цар Освободител” № 62, Д.П.Д., починал в хода на производството във втора фаза на делбата и заместен от своите правоприемници С.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Й. А. Т., ЕГН **********, действаща като ЕТ „Д. – Й. Т.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Васил Коларов” № 5, „З.Ш.2004” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Дунав” № 33, ет. 4, ап. 7, К.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС за периода от 28.06.2017 г. до месец IХ. 2017 г., като недопустимо.   

           ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** против „Р.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Цар Освободител” № 62, иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 1194,54 лева, представляваща обезщетение  за лишаване от ползване на съсобствения УПИ XIII - 641, в който са включени 1170 кв.м. от дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, ведно с построената в него сграда, за периода от м. IX. 2012 г. до 28.06.2017 г., като неоснователен.

           ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** против Д.П.Д., починал в хода на производството във втора фаза на делбата и заместен от своите правоприемници С.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 907,29 лева, представляваща обезщетение  за лишаване от ползване на съсобствения УПИ VI - 641, в който са включени 600 кв.м. от дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, ведно с построените в него сгради, за периода от м. IX. 2012 г. до 28.06.2017 г., като неоснователен.

           ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** против Й. А. Т., ЕГН **********, действаща като ЕТ „Д. – Й. Т.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Васил Коларов” № 5 иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 1315,11 лева, представляваща обезщетение  за лишаване от ползване на съсобствения УПИ XIV - 641, в който са включени 820 кв.м. от дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, ведно с построените в него сгради, за периода от м. IX. 2012 г. до 28.06.2017 г., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** против „З.Ш.2004” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Дунав” № 33, ет. 4, ап. 7 иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 1305,66 лева, представляваща обезщетение  за лишаване от ползване на съсобствения УПИ XIII - 641, в който са включени 1170 кв.м. от дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, ведно с построената в него сграда, за периода от м. IX. 2012 г. до 28.06.2017 г., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** против К.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 138,90 лева, представляваща обезщетение  за лишаване от ползване на съсобствения УПИ XII - 641, в който са включени 350 кв.м. от дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, ведно с построената в него сграда, за периода от м. IX. 2012 г. до 28.06.2017 г., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** против Т.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 138,90 лева, представляваща обезщетение  за лишаване от ползване на съсобствения УПИ XII - 641, в който са включени 350 кв.м. от дворно място, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, ведно с построената в него сграда, за периода от м. IX. 2012 г. до 28.06.2017 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „Р.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Цар Освободител” № 62 да заплати на основание чл. 355, изр. 1 от ГПК държавна такса по сметка на РС – ***** в размер на 1757.46 лева /хиляда седемстотин петдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/ върху стойността на дела му в съсобствеността.  

ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 355, изр. 1 от ГПК държавна такса по сметка на РС – ***** в размер на 541.50 лева /петстотин четиридесет и един лева и петдесет стотинки/ върху стойността на дела му в съсобствеността.  

ОСЪЖДА Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 355, изр. 1 от ГПК държавна такса по сметка на РС – ***** в размер на 541.50 лева /петстотин четиридесет и един лева и петдесет стотинки/ върху стойността на дела ѝ в съсобствеността.  

ОСЪЖДА А.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 355, изр. 1 от ГПК държавна такса по сметка на РС – ***** в размер на 663.19 лева /шестстотин шестдесет и три лева и деветнадесет стотинки/ върху стойността на дела му в съсобствеността.  

ОСЪЖДА Й. А. Т., ЕГН **********, действаща като ЕТ „Д. – Й. Т.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Васил Коларов” № 5 да заплати на основание чл. 355, изр. 1 от ГПК държавна такса по сметка на РС – ***** в размер на 1569.78 лева /хиляда петстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ върху стойността на дела ѝ в съсобствеността.  

ОСЪЖДА „З.Ш.2004” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Дунав” № 33, ет. 4, ап. 7 да заплати на основание чл. 355, изр. 1 от ГПК държавна такса по сметка на РС – ***** в размер на 1558.50 лева /хиляда петстотин петдесет и осем лева и петдесет стотинки/ върху стойността на дела му в съсобствеността.  

ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл.  355, изр. 2, вр. с чл. 78 от ГПК държавна такса по сметка на РС – ***** в размер на 119.59 лева /сто и деветнадесет лева и петдесет и девет стотинки/ за присъединения иск по чл. 346 от ГПК.  

ОСЪЖДА Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл.  355, изр. 2, вр. с чл. 78 от ГПК държавна такса по сметка на РС – ***** в размер на 119.59 лева /сто и деветнадесет лева и петдесет и девет стотинки/ за присъединения иск по чл. 346 от ГПК.

ОСЪЖДА Й. А. Т., ЕГН **********, действаща като ЕТ „Д. – Й. Т.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Васил Коларов” № 5 да заплати на основание чл.  355, изр. 2, вр. с чл. 78 от ГПК държавна такса по сметка на РС – ***** в размер на 346.68 лева /триста четиридесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/ за присъединения иск по чл. 346 от ГПК.  

ОСЪЖДА „З.Ш.2004” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Дунав” № 33, ет. 4, ап. 7 да заплати на основание чл.  355, изр. 2, вр. с чл. 78 от ГПК държавна такса по сметка на РС – ***** в размер на 344.19 лева /триста четиридесет и четири лева и деветнадесет стотинки/ за присъединения иск по чл. 346 от ГПК.  

ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Р.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Цар Освободител” № 62 сумата от 175.65 лева /сто седемдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/ – разноски по делото.

ОСЪЖДА Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Р.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Цар Освободител” № 62 сумата от 175.65 лева /сто седемдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/ – разноски по делото.

ОСЪЖДА Й. А. Т., ЕГН **********, действаща като ЕТ „Д. – Й. Т.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Васил Коларов” № 5 да заплати на „Р.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Цар Освободител” № 62 сумата от 509.20 лева /петстотин и девет лева и двадесет стотинки/ – разноски по делото.

ОСЪЖДА „З.Ш.2004” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Дунав” № 33, ет. 4, ап. 7 да заплати на „Р.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Цар Освободител” № 62 сумата от 505.54 лева /петстотин и пет лева и петдесет и четири стотинки/ – разноски по делото.

ОСЪЖДА А.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Р.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Цар Освободител” № 62 сумата от 40.00 лева /четиридесет лева/ – разноски по делото.

ОСЪЖДА „З.Ш.2004” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Дунав” № 33, ет. 4, ап. 7 да заплати на А.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 20.90 лева /двадесет лева и деветдесет стотинки/ - разноски по делото.

           ОСЪЖДА „Р.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Цар Освободител” № 62 да заплати на А.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 266.67 лева /двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ - разноски по делото.

  Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС – Варна.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

   

 

Съобщи за изтекли лични данни