Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София, 29.10.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа т.д.N 462/2020 г., докладвано от съдия Чомпалов, установи следното:
СГС е сезиран с искова молба от „К..Т.“ ЕООД, с която е предявен срещу ЗД“Е.“ АД иск с правно основание чл.435, вр. с чл.429 ал.1, т.2 КЗ за сумата от 25 648,91 лв. Твърди се от ищеца, че на 11.02.2018 г. е сключил с ответника договор за застраховка „отговорност на превозвача“ за превоз на стоки с влекач Скания Р с рег.N ******през периода 11.02.2018 г. – 10.02.2019 г., а през време на действие на застраховката е възникнало застрахователно събитие при изпълнение от ищеца на възложен от „G.G. S.T.. S”LTD превоз на стоки от Германия до Гърция, на които изпращач е „Fresenius Medical Care” Gmbh, a получател е „М. S.A”. Поддържа се, че на 20.07.2018 г. стоките са били предадени на ищеца, който ги е доставил на 26.07.2018 г. на получателя в Гърция, но се е установило, че кашоните в най-външните 6 палети са смачкани, а някои са били леко разпокъсани, а това е било отбелязано от получателя на стоките в товарителницата. След това получателят на стоките „М. S.A” е поискал от гръцки застраховател изплащане на застрахователно обезщетение, а след унищожение на 6 палета на стойност 3511,68 ЕВРО, за негодни са били обявени и останалите палети на стойност 9602,40 ЕВРО, защото съдържат медицински перорални разтвори и не могат да се продават поради евентуално отрицателно въздействие върху здравето на пациентите, поради което размерът на вредата възлиза на общо 13 114,08 ЕВРО, която сума е платена от гръцкия застраховател на получателя на стоките. След изплащане на застрахователно обезщетение гръцкият застраховател е предявил претенция срещу „G.G. S.T.. S”LTD, който на 13.06.2019 г. е платил на гръцкия застраховател, след което е предявил претенции срещу ищеца. На 27.06.2019 г. е сключено споразумение между ищеца и „G.S.T.. S”LTD, с което задължението на ищеца е погасено чрез прихващане с негови вземания по фактури. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 25 648,91 лв. – застрахователно обезщетение.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че изплатената от ищеца сума не е платена по договор за международен превоз, че не е дължима по такъв договор, както и че превозът не е бил възложен от спедитора на ищеца и че вредите не са настъпили от обстоятелства, за които отговаря превозвачът. Сочи се от ответника, че опаковането, товаренето и укрепването на товара не е извършено от превозвача, а от изпращача, поради което на основание чл.17 пар.4 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки превозвачът не носи отговорност, когато вредата се дължи от дефектна или лоша опаковка, пакетиране или подреждане на стоката, извършени от изпращача или получателя. Тъй като вредата е от опаковката, товаренето, подреждането и прикрепянето, превозвачът не носи отговорност, поради което и ответникът не дължи застрахователно обезщетение. Ако вредата е от укрепването на стоките и ако то е извършено от превозвача, е налице изключен риск по чл.14 ал.1, т.1 и т.2 от ОУ. Поддържа се, че пратката е следвало да се закрепи с колони или друг начин, непозволяващ преместване съгласно предписание N 4, т.4 б.“в“ от ОУ, а според чл.6 ал.2, т.7 от ОУ за вреди от „груба небрежност“ не се дължи застрахователно обезщетение. Освен това не се установява дали рискът от погиване на стоките е преминал върху „М. S.A” от момента на предаване на стоките за превоз, поради което няма данни обезщетеното дружество да е претърпяло вреди. Сочи се, че сключената спогодба не е била одобрена от ответника, както и че страна по спогодбата е превозвач „К.Т.” със седалище в Република Кипър, а застраховката покрива отговорността на превозвач със седалище в България. Освен това няма данни „G.G. S.T.. S”LTD да е платил обезщетение по процесния превоз, извършен от ищеца. Спедиторът не е встъпил в правата на застрахователя по имуществена застраховка, а ако е встъпил е встъпил до по-нисък размер. Според ответника само стоки на стойност 3511,68 ЕВРО са унищожени. Прави възражение за погасителна давност по Конвенцията за ЧМР, както и възражение по чл.15 ал.1, т.5 от ОУ, според която при вреда над 1000 ЕВРО застрахованият е длъжен да ангажира авариен комисар.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск с довода, че е изплатено от гръцкия застраховател обезщетение, защото е налице отговорност на превозвача по Конвенция за ЧМР, а стойността на вредата възлиза на 13 114,08 ЕВРО. С изплащане на обезщетение от гръцкия застраховател той е встъпил в правата на получателя на стоките и е предявил регресно вземане срещу агента „G.G. S.T.. S”LTD, който е възложил превоза на ищеца. Превозният агент „G.G. S.T.. S”LTD е платил на гръцкия застраховател, след което ищецът е платил на агента и е встъпил в правата по превозния договор, поради което има право на обезщетение от застрахователя на превоза. Сключеното споразумение между ищеца и агента е само за начина на плащане, но по отношение на размера ищецът е обвързан от изплатеното обезщетение от застрахователя на стоката. Оспорва се възражението за погасителна давност, защото Конвенцията за ЧМР не е обнародвана, а отношенията между ищеца и агента не се уреждат от Конвенцията.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа възраженията срещу исковете с довода, че вредите се дължат на опаковане и подреждане на стоките, извършени от изпращача, а при условията на евентуалност се сочи, че не се дължи обезщетение, ако вредите са настъпили поради недобро укрепване на стоките. Поддържа се, че размерът на вредите е неустановен, защото не са представени доказателства вредите да възлизат на 13 114,08 ЕВРО, както и че не става ясно защо е платена сумата от 9602,04 ЕВРО. Не е доказано, че правоимащото лице по договора за международен превоз е било обезщетено. Поддържа се, че не е изпълнено задължението да се ангажира авариен комисар, както и възражението за погасителна давност по Конвенцията за ЧМР.
Представена е застрахователна полица от 07.02.2018 г., от която се установява, че между ищеца и ответника е сключен застрахователен договор, по който ответникът в е поел задължението да носи покритие на риска от възникване на отговорност за ищеца в качеството му на превозвач при извършване на превози с влекач Скания Р с рег.N ******през периода 11.02.2018 г. – 10.02.2019 г.
Представени са Общите Условия за застраховане на отговорността на превозвача по шосе.
Представено е потвърждение за резервация за превоз от 20.07.2018 г., от което се установява, че „G.G. S.T.. S”LTD е възложил на „К..Т.“ ЛТД, с регистрация в Република Кипър, извършването на превоз на стоки от Германия до Гърция - изпращач на стоките е „Fresenius Medical Care” Gmbh, a техен получател е „М. S.A”.
Представена е международна товарителница CMR от 20.07.2018 г., от която се установява, че ищецът е извършил международен автомобилен превоз на стоки – 33 палета медицински продукти от Германия до Гърция. В товарителницата е направено отбелязване, че 672 бр., 216 бр. и 216 бр. са разкъсани.
Представено е протестно писмо от 03.08.2018 г., в което „М. Promoting life” e уведомил „G.G. S.T.. S”LTD за уврдени 672 бр., 216 бр. и 216 бр. на стойност 9 602,40 ЕВРО.
Представено е споразумение за обезщетение от 27.06.2019 г., от което се установява, че ищецът и „G.G. S.T.. S”LTD са се съгласили, че размерът на вредата възлиза на 13 114,08 ЕВРО.
Представено е потвърждение за нареждане на вътрешен превод от 11.02.2020 г., в който се сочи, че „G.G. S.T.. S”LTD е наредил да се преведе по сметка на „Generali Hellas Insurance Company” сумата от 10526,81 ЕВРО.
Представена е преписката по процесната щета, образувана по искане на ищеца от 17.07.2019 г.
Установява се от заключението на СТЕ и от обясненията на в.лице П., дадени в съдебното заседание на 16.09.2021 г., че причината за настъпване на вредата е недобро укрепване на стоките поради липса на укрепителни колони, при наличието на които не би се стигнало до увреждане.
При така установената фактическа обстановк съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.435 КЗ.
Установи се от представената по делото застрахователна полица N 00800100020018 от 07.02.2018 г., че между ищеца и ответника е сключен застрахователен договор, по който ответникът е поел задължението да носи риска от възникване на отговорност за ищеца в качеството на превозвач за превози, извършвани с влекач Скания Р с рег.N ******през периода 11.02.2018 г. – 10.02.2019 г.
Според съда процесният застрахователен договор представлява подвид на договора за застраховка „гражданска отговорност”. Това е така, защото в застрахователната полица изрично се сочи, че покритият застрахователен риск се изразява в „отговорността на застрахования в качеството на превозвач”, а в чл.3 от Общите Условия е предвидено, че се покрива отговорността на застрахования за вреди при изпълнение на задължения по договор за международен автомобилен превоз на стоки съгласно Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/. Това означава, че предмет на поетото от застрахователя покритие е рискът от възникване на договорна отговорност за превозвача за вредите, причинени от неизпълнение на негово задължение по договор за международен автомобилен превоз.
За отношенията между страните по застрахователния договор следва да се прилагат правилата на чл.429 – чл.435 КЗ. В този смисъла са решение № 118 от 20.07.2017 г. по т.д. № 2179/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, както и решение N 27/29.07.2016 г. по т.д. N 2415/14 г. на ВКС, Т.К., II Т.О, в което е прието, че „договорът за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица, при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, е вид застраховка „Гражданска отговорност“.
За
процесното застрахователно правоотношение не следва да се прилага нормата на
чл.419 КЗ, защото предмет на поета от ответника застрахователна закрила не е
превозваният от ищеца товар, а отговорността на ищеца в качеството на превозвач
за вреди от неизпълнение на задълженията му по договор за автомобилен превоз на
стоки.
През действие на застрахователното правоотношение е възникнало правоотношение между ищеца и третото лице „G.G. S.T.. S”LTD по договор за международен автомобилен превоз на стоки, по което ищецът в качеството на превозвач е поел задължението да извърши превоз на стоки /медицински изделия/ от Германия до Гърция. Наличието на правоотношение по договор за международен автомобилен превоз се потвърждава от международна товарителница от 20.07.2018 г., в която е удостоверено, че товарът е бил предаден за превоз на ищеца. Тази товарителница има доказателствено значение относно факта на сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки, по който страна е ищецът, защото е посочено, че товарът е бил предаден за превоз на ищеца, който е поел задължение да го транспортира от Германия до Гърция.
По делото е представено по реда на чл.192 ГПК от третото неучастващо по делото лице „Ж.Б.“ ЕООД потвърждение за резервация на превоз от 20.07.2018 г. /в превод на лист 191/, с което „G.G. S.T.. S”LTD е възложил на ищеца извършването на процесния международен превоз. При това положение съдът намира, че страни по договора за международен автомобилен превоз на стоки са „G.G. S.T.. S”LTD - възложител и ищеца - превозвач. Макар и в самата товарителница „G.G. S.T.. S”LTD да не фигурира като товародател, той е страна по договора, защото по негово възложение ищецът е поел задължението да извърши международния превоз на стоки от Германия до Гърция.
Стоките по процесния договор за международен автомобилен превоз, сключен между ищеца и „G.G. S.T.. S”LTD, са приети за превоз от ищеца и натоварени на влекач с рег.N Е 4420 КС, който е визиран в застрахователния договор от 07.02.2018 г. Ето защо съдът приема, че отговорността на ищеца в качеството на превозвач за вредите от неизпълнение на задължението по процесния договор за международен автомобилен превоз попада в обхвата на поетата от ответника застрахователна закрила.
В процесната международна товарителница е отбелязано, че част от превозените медицински изделия са били предадени на получателя в Гърция в разкъсани и смачкани кашони, а от фактура за предоставяне на услуги от 31.10.2018 г. се установява, че получателят на стоките е предал за изгаряне превозените от ищеца медицински продукти на стойност 3 511,68 ЕВРО. В този случай съдът приема, че е налице неизпълнение на задължение по договора за международен автомобилен превоз, защото част от предадените на ищеца стоки са били доставени повредени на получателя в Гърция. Неточното изпълнение на задължението за превоз е факт, който е основание по чл.17 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки за пораждане на договорна отговорност за превозвача.
От страна на ответника застраховател са релевирани възражения, че са налице факти, които изключват отговорността за превозвача. Доколкото плащането на обезщетение чрез прихващане, извършеното от застрахования чрез споразумение за обезщетение от 27.06.2019 г., не е одобрено от застрахователя, признанието на задължението няма действие за застрахователя – чл.434 КЗ, който има право да релевира възражения, които произтичат от застрахователния договор и от гражданската отговорност на застрахования.
В исковата молба е посочено, че процесният товар е бил опакован, натоварен, подреден и закрепен от изпращача на товара в Германия на автомобила на ищеца превозвач. В този случай ищецът в качеството на превозвач не е взел никакви обезопасителни мерки по отношение на товара, а се е доверил на извършеното от изпращача натоварване и закрепване. От заключението на СТЕ и от обясненията на в.лице П., дадени в съдебното заседание на 16.09.2021 г., се установи фактът, че причината за настъпване на вредата е недоброто укрепване на стоките, защото не са използвани укрепителни колони, при наличието на които не би се стигнало до увреждане. При тези факти съдът намира, че случаят попада в хипотезата на чл.17, т.4, б.“в“ Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, поради което е налице основание за освобождаване на превозвача от отговорност. Това е така, защото поради липсата на укрепителни колони стоките не са били по подходящ начин натоварени, подредени и закрепени от изпращача, а това фактическо обстоятелство е причина за настъпване на вредата. След като превозвачът на основание чл.17, т.4 б.“в“ Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки е освободен от отговорност, следва да се приеме, че и застрахователят не носи отговорност, защото неговата отговорност е функционално обусловена и произтича от отговорността на превозвача.
Застрахованият превозвач е следвало да се позове на чл.17, т.4 б.“в“ Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, но не го е сторил и е платил, но факт на плащане не може да се противопостави на ответника застраховател.
На следващо място – в клаузата на т.14 ал.1, т.2 от Общите Условия към застрахователния договор е предвидено, че застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на поверените му товари, а съгласно предписание N 4, б.“в“ от приложение „Предписания“ при приемането на товари за превоз застрахованият превозвач е длъжен да се увери, че товарите са надеждно закрепени с помощта на колани, прегради, подложки и други подходящи средства, така че да не се допусне тяхното преместване по време на превоза. Както се спомена, от обясненията на в.лице в съдебното заседание на 16.09.2021 г. се установи фактът, че стоките не са били закрепени чрез укрепителни колони, както и че ако са били поставени такива колони, не би се стигнало до настъпване на вредата. В този случай съдът намира, макар и товарът да е опакован, натоварен, подреден и закрепен от изпращача, че е налице неизпълнение на задължение на застрахования. Превозвачът в качеството на застрахован е бил длъжен сам да предприеме необходимите мерки за обезопасяване на товара, но не го е сторил, защото е позволил на изпраща да подреди и натовари стоките, без да са поставени укрепителни колони.
Извършените от изпращача действия по укрепване на товара не освобождават застрахования превозвач от задължението по застрахователния договор да вземе мерки за предпазване на поверените му товари и да се увери, че товарите са надеждно закрепени с помощта подходящи средства. Извършеното от изпращача недобро укрепване е основание за освобождаване на превозвача от отговорност по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, но не е основание превозвачът в качеството на застрахован да се освободи от поетите от него задължения по процесния застрахователен договор, както и от последиците от неизпълнението им.
Задължението по чл.14 ал.1, т.2 от Общите Условия, вр. предписание N 4, б.“в“ е „значително с оглед интереса на застрахователя“ по смисъла на чл.408 ал.1, т.3 КЗ. „Значителността“ на това задължение за интереса на застрахователя е обусловена от предназначението на задължението - то произтича от договорна клауза, имаща за цел да се попречи на възникването на вреди, респ. да не се създава рискова ситуация, която е източник на опасност - чл.395 ал.1 КЗ. Процесното неизпълнено задължение от застрахования е в причинна връзка с настъпване на вредата, защото според обясненията на в.лице П. в съдебното заседание на 16.09.2021 г. при наличието на укрепителни колони не би се стигнало до увреждане на товара. В този случай застрахователят на основание чл.408 ал.1, т.3 КЗ има право да откаже да плати застрахователно обезщетение – дадената от ответника правна квалификация по чл.395 ал.4 КЗ на неговото правопогасяващо възражение не обвързва съда.
Освен това поведението на застрахования превозвач, който е приел за превоз товар, който не е бил правилно укрепен, представлява „груба небрежност“, която е довела до възникване на вредите, които на основание чл.6 ал.2, т.7 Общите Условия са изключени от обхвата на застрахователно покритие. Въз основа на направения от в.лице фактически извод съдът намира, че застрахованият превозвач е проявил груба небрежност, защото не е предприел всички необходими мерки, които гарантират безопасното превозване на предадените му за международен превоз стоки. Стоките не са били по подходящ начин укрепени, поради което случаят попада в хипотезата на чл.6 ал.2, т.7 Общите Условия.
За пълнота на изложението следва да се спомене, че съгласно клаузата на чл.15 ал.1, т.5 от Общите Условия застрахованият е поел задължението да съдейства за ангажиране на авариен комисар, който да установи размера на вредите и причините за настъпването им. В случая това не е сторено от застрахования и е налице неизпълнение на друго значимо за интереса на застрахователя задължение, доколкото застрахователят е бил лишен от възможността да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, довело до вреди над 3 511,68 ЕВРО, респ. неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя – чл.395 ал.6 КЗ. В този случай съдът приема, че застрахователят на самостоятелно основание има право да откаже да плати обезщетение за вреди над 3 511,68 ЕВРО /над стойността на унищожените медицински изделия/. Несъставянето на протокол/доклад от авариен комисар, сочат, че от страна на застрахования не са изпълнени договорните задължения, свързани с надлежното установяване размера на вредите за сумата над 3 511,68 ЕВРО.
Освен това случаят попада в хипотезата на чл.403 ал.4 КЗ, защото застрахователят е уведомен почти една година след настъпване на събитието, а неизпълнението на задължението за своевременно уведомяване е направило невъзможно установяването от застрахователя на обстоятелствата, при които е настъпило събитието, довело до вреди над 3 511,68 ЕВРО.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К..Т.“ ЕООД срещу ЗД“Е.“ АД иск с правно основание чл.435 КЗ за сумата от 25 648,91 лв. – застрахователно обезщетение по застрахователна полица N 00800100020018/07.02.2018 г. за застраховка „отговорност на превозвача“ за вреди по договор за международен автомобилен превоз на стоки, извършен по международна товарителница /ЧМР/ от 20.07.2018 г.
ОСЪЖДА „К..Т.“ ЕООД, ЕИК********, гр.Благоевград, ж.к.“********ап.1, да заплати на ЗД“Е.“ АД, ЕИК********, гр.София, бул.“********съдебни разноски от 900 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: