РЕШЕНИЕ
номер 1234,13.09.2018 г. , град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, наказателно отделение, 44-ти състав,
на
пети септември, две хиляди и осемнадесета година,
в
публичното заседание в следния състав :
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар:
Златка Калоянова
Прокурор
: ………………….
като
разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА наказателно административен характер
дело номер 2853 по описа на съда за 2018
година за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена на „М.” ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „**“, № *, вх.*, ет.*,
представлявано от управителя – В.Х.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
партер, чрез адв. И.Е.И., срещу Наказателно постановление № 02-0001541/17.05.2018г.,
издадено от Директора Дирекция
„Инспекция по труда“-Бургас, П.В.Т., с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал.1 вр.чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, за извършено
нарушение на чл. 153, ал. 2 КТ, е
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. Жалбоподателят
счита НП за незаконосъобразно, като сочи, че НП е било издадено в нарушение на
процесуалните правила, и при неправилно приложение на материалния закон.
В
съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя - адв. И.,
доразвива доводите в жалбата, като сочи и че за нарушението, което се твърди да
е било извършено от Дружеството, не е посочена конкретна дата на деянието,
което било в разрез с разпоредбите на ЗАНН. Ангажират се и допълнителни гласни
доказателства. В срок, даден от съда, депозира и писмени бележки, в които
доразвива доводите си и прави анализ и на събраната по делото доказателствена
съвкупност и в частност на доказателствата, ангажирани от защитата. Навеждат се доводи и за маловажност на случая. От съда се иска да
отмени обжалваното НП.
Ответната страна в производството , в провелото се с.з по
делото също изпраща представител – И. и чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата. Сочи, че нарушението е
установено по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Развива съображения в тази насока.
Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в
жалбата, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна,
съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
От
фактическа страна:
От служители на Д –„ИТ“ гр. Бургас, сред които
свидетелят- актосъставител- П.И.Е., работещ като началник отдел „БТКД” в дирекция „Инспекция по труда”, извършили проверка
на място – в търговски
обект – магазин „**”, находящ се в
гр.Бургас, ул. „**” № *, стопанисван от „М.” ЕООД гр.Бургас и по
документи на 23.02.2018 г. в Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Бургас.
По време на проверката по документи в Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Бургас свидетелят- актосъставител- П.И.Е.,
установил въз основа на представените документи – присъствена
книга и работен график, че лицето К.М., която работела въз основа на сключен писмен трудов договор в
дружеството, че
работодателят й не и е осигурил междуседмична почивка.
В
хода на извършената проверка се установило също, че имало и друг период, през
който не е била осигурена междуседмична почивка на това лице, а именно- за
периода от 06.01.2018 г. до 12.01.2018г. В съдебно заседание свидетелят
посочва, че документите му били предоставени от управителя на дружеството В.А..
Допълва в показанията си пред съда, че работният график му бил предоставен от управителя на дружеството. На
същия работен график имало подпис на управителя на дружеството А.. Сочи, че
установеното нарушение не е било за първи път и че за същото е съставел АУАН за
нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ,
извършено от страна на
дружеството, т.е. че същото не е осигурило непрекъсната междуседмична почивка на К.М. в размер не по-малка от 36 часа.
За това нарушение бил изготвен и констативен протокол № ПР 1805602 от 17.04.2018 Г., който бил връчен на 17.04.2018г. на управителя на дружеството
В.А.. Видно от представения по делото, така цитиран
протокол / стр.37-39 от делото/, то се установява, че при извършената проверка
са били констатирани множество нарушения /общо седем на брой/ на трудовото
законодателство, описани в отделни точки в протокола, като процесното е под т.3
от протокола, за което са дадени и предписания и срок за изпълнение на същите.
Впоследствие, видно от писмените доказателства по делото освен цитираните
графици и книга, е бил представен и Правилник
за вътрешния трудов ред, който видно от КП не се е намирал в обектна,
към момента на проверката. Обстоятелството, че свидетелката К.М. е служител на
Дружеството, и в трудовоправни отношения със същото се установява, освен от
заявеното от самата нея, разпитана като свидетел по делото и от представения по
делото- трудов договор №20 от 006.2017 г. /стр.13 от делото/, видно от който
същата е назначена в Дружеството на длъжност- „продавач-консултант“, на осем
часов работен ден. Видно пък от представения работен график за процесния
инкриминиран период- стр.14 от делото, за м. януари 2018 г., то се установява,
че под номер 3 в графика е вписано именно лицето- К.М., като ясно е вписано, че
лицето е полагало труда си по осем часа на ден за времето от 06.01.2018 г. до
12.01.2018 г., което и извън инкриминирания период, но за което доводи са
изложени в с.з., като видно от разпита на другата, ангажирана от защитата
свидетелка- С.Г.А., работела като
продавач- консултант в „М.” ЕООД, в обект магазин „**” гр. Бургас, ул. „*”, се
установява, че същата е натоварена и с изготвянето на графика, като в разпита
си пред съда сочи, че в този обект работят три лица, иначе графика го прави за
8 човека, като останалите са в МОЛ, а в обекта на ул. „*” № * работели три
продавачки – С.П., К.М. и тя, които били в центъра. При предявяване от страна
на съда на процесния график, свидетелката е заявила, че това е графикът за месец януари 2018 година, като е посочила, че под № 1 в графика
е посочена С.А., под № 2 С.Р., № 3 К.М., № 4 С.К., като уточнява за № 4,
че е лице, което работи в МОЛ „Галерия” гр. Бургас като идвало и в центъра, за
да помага на колежките когато се налагало. Свидетелката описва, което кореспондира и с
разпита на свидетелката М. по делото, че последната я помолила да почива 4 дни-
на 13, 14, 15 и 16 януари 2018 година, защото й се налагало да пътува и затова
тези обстоятелства били съобразени в графика. Същевременно на 21 януари в неделя
тя също помолила да почива и на 25 и 26 януари, и всичко това било описано в
графика. От 22 до 28 януари седмицата
били двата почивни дни, които й се полагали. Свидетелката не оспорва, че от 17
до 24 януари М. е работила, което и
отразено и в графика, като и се събирали 8 дни на работа с работно
време от 10.00 часа до 19.00 часа с един час обедна почивка, като твърди, че не
е съобразила този факт, а досежно горепосочения период- отново 8 дни без
почивка, твърди, че е допуснала евентуално техническа грешка в графика, макар
че го представяла на управителката за одобрение. Графикът описва, че се прави
за седмицата, като по принцип 5 дни работели служителките и два почивали за
седмицата. В посочения смисъл са и показанията за същите обстоятелства на
свидетелката – К.М., също разпитана пред съдебния състав. Съдът при така
описаната фактическа обстановка, дава вяра на показанията на свидетеля- Е.,
като безпротиворечиви и съответни на събрания писмен доказателствен материал по
делото, като намира показанията на свидетеля и за обективни и безпристрастни.
Що се касае до гласните доказателства на посочените и описани по-горе
свидетелки, служителки на Дружеството, поискани от страна на защитата, то съдът
само частично кредитира показанията им, досежно обстоятелствата, за мястото им
на работа, длъжностите, които заемат в Дружеството, фактът, че свидетелката А.
изготвя графикът за работа в процесния обект, и фактите, заявени от същите,
само дотолкова, доколкото кореспондират с представения график /стр.14 от
делото- подписан такъв/. За останалите заявени обстоятелства, извън посочените,
като и двете свидетелки не оспорват, че М. е работила без почивка през
процесния период, но сочат житейски съображения в тази насока, то съдът не ги
поставя в основата на своите решаващи изводи.
При така описаната фактология свидетелят
Е. е съставил АУАН /стр.4- 6 от делото/ № 02-0001541 от 17.04.2018 г., на жалбоподателя за нарушение на чл. 153, ал. 2 КТ, тъй като работодателят не
осигурил непрекъсната междуседмична почивка не по-малко от 36 часа на К.Д.М.,
ЕГН **********, като същата, работеща на длъжност „продавач-консултант“ в
описания обект, е работила в продължение на 8 дни без почивка в периода от
17.01.2018 г. до 24.01.2018 г., като нарушението е било установено на
23.02.2018 г., в Дирекция ИТ, при преглед на представените документи, свързани с
разпределението на работното време и положения труд от работещите при условията
на сумарно изчисляване на работното време / в това число графици и отчетни
форми за явяване на работа за периода м.ноември 2017 г. до м. януари 2018г. и
др. /. Актът бил връчен на
представляващия дружеството, който не вписал възражения, като
такива не са постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН. Впоследствие въз основа на АУАН е издадено
процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство, като
в НП дословно е било възпроизведено съдържанието на АУАН. Наказателно
постановление № 02-0001541/17.05.2018г., е издадено от Директора Дирекция
„Инспекция по труда“-Бургас, П.В.Т., и
със същото на жалбоподателя на основание чл. 416, ал.1 вр.чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда /КТ/, за извършено нарушение на чл. 153, ал. 2 КТ, е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.
Посочената фактическа обстановка се
установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това
число и писмените такива,
както и гласните в частта и смисъла, в който съдът посочи по-горе. Само досежно
графика, съдът намира, че следва да отбележи, че става
въпрос за частен свидетелстващ документ, в който е материализирано изрично
изявление на представителя на Дружеството. С това изявление се
признават неизгодни за дружеството факти, а именно, че вписаните в графика
смени са реално отработени. Ето защо този частен свидетелстващ документ се
ползва с по-висока доказателствена стойност от останалите писмени доказателства
по делото,
като по делото, видно и от гласните доказателства, то не се спори, че за
процесния период свидетелката М. е работила без почивка. В графика се съдържа писмено признание относно реализирани факти и обстоятелства,
направено от представителя на дружеството. Отразеното в графика напълно се
подкрепя и от показанията на актосъставителя и частично, но в голяма степен и от
показанията на другите две свидетелки.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на предвидения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
При извършена служебна проверка съдът не
констатира нарушения при издаването на АУАН и НП. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП, видно от представено
по делото Заповед за компетентност. Същото
е в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН и НП отговарят
на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като възраженията на защитата в тази насока и
в частност, че не е посочена дата на нарушението по смисъла на чл.57, т.5 от ЗАНН, съдът намира за неоснователни. Целият правопораждащ фактически състав На
разпоредбата на чл.153, ал.2 от КТ е описан ясно и недвусмислено, както в акта,
така и в НП. Съгласно чл. 153, ал.2 от КТ (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., бр. 52 от
2004 г.) При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична
почивка е не по-малко от 36 часа. По делото безспорно се установява от фактическа страна, че свидетелката М., работеща в процесния обект на Дружеството за времето от 17.01.2018 г. до 24.01.2018 г. е полага труда си осем дни без да почива, което
безспорно е нарушение на посочената императивна разпоредба, и в този смисъл,
застъпени житейски съждения в писмените бележки на защитата няма как да бъдат
споделени. Според чл.
153, ал. 2 КТ при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата
седмична почивка е не по-малко от 36 часа. В отклонение от тази норма
дружеството жалбоподател не е осигурило непрекъсната седмична почивка на М. в размер на 36 часа. Същата е работила без почивка в продължение на 8 дни, в
горепосочения смисъл, като нещо повече е налице и друг неинкриминиран период от
същия този месец, през който лицето отново е работило 8 дни без почивка. Следователно жалбоподателят, в качеството си на работодател на М., безспорно Дружеството
е осъществило нарушението на чл. 153, ал. 2 КТ. В цитираната норма на чл. 153, ал. 2 КТ се
предвижда задължение на работодателя да осигури "почивка" на
работниците. Нормата се намира в раздел III от глава "Седма" от КТ,
наименован "Почивки". От своя страна за отпуските е предвидена
самостоятелна "Глава осма" от КТ, като това съдът отбелязва само в допълнение,
като законодателят прави разграничение между понятията
"почивка" и "отпуск". Такова разграничение е направено и в
правната теория (напр. В.М. "Трудово право", Шесто издание, "Сиби" 2008 г. –
стр. ЗЗЗ),
като М., ако е имала нужда от по-дълъг
период на почивка е можела да се възползва и от правото си на заплатен годишен
отпуск.
Следва
да се има предвид, че нарушението на чл.153 ал.2 от КТ е формално, а не
резултатно и за да е довършено следва да е налице бездействие от страна на работодателя, за да
възникне административнонаказателната отговорност. Наказуемото деяние не
предполага наличието на вредни последици, за да е възможна тяхната липса или
маловажност да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. Действително може от
него да не са произтекли вредни последици за работника, но този факт не води
автоматично до извода, че нарушението е маловажно. Нарушението е формално и
настъпването на вредни последици не е елемент от фактическия му състав.
Следователно доводите на защитата и за приложение на този институт, съдът
намира за неоснователни. Настоящият състав
счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от
12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93,
т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените
отношения, свързани със спазване на трудовото законодателство, съдът намира, че
самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена
опасност. Нарушението е първо за жалбоподателя, но това обстоятелство не може
да се приеме като достатъчно смекчаващо, за да е налице маловажен случай.
Същото следва да се вземе предвид при определяне размера на наложеното
наказание. Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да
характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от същия вид.
За извършеното нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ в чл. 414, ал. 1 от КТ
се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв.
Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 1500 лв.,
тоест в предвидения в закона минимален размер, като съдът не разполага и с
възможност за намаляване на същия, като го намира и за справедлив в случая,
предвид конкретиката на казуса. При определяне на
наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че
справедливото е била наложена на дружеството е "имуществена санкция" в минималния предвиден
размер в санкционната норма - 1500 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на
отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона
минимум се явява и
обосновано. С така наложеното наказание в размер на
1500 лв. ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото. Така определеният от законодателя минимум е в
достатъчно висок размер и при липсата на данни за други нарушения на трудовото
законодателство от страна на търговеца, в достатъчна степен ще отговори на
целите на административното наказание.
С оглед изложеното обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло, като правилно и
законосъобразно /в този смисъл виж Решение
№69 от 25.01.2016г. на Административен съд – гр.Бургас, по касационно наказателно административен
характер дело номер 2393 по описа за 2015 година, Решение № 1363 от 9.07.2018
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1313/2018 г., Решение № 1184 от 15.06.2018 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 1108/2018 г., Решение № 941 от 11.05.2018 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 456/2018 г.,
Решение № 2130 от 8.12.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2675/2017 г.,
Решение № 887 от 18.05.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 373/2017 г. и др./.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 02-0001541/17.05.2018г.,
издадено от Директора Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, П.В.Т., с което на „М.”
ЕООД,
ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, ул. „***“, № *,
вх.*, ет.*,
представлявано от управителя – В.Х.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер,
чрез адв. И.Е.И., на основание чл. 416, ал.1 вр.чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда /КТ/, за извършено нарушение на
чл. 153, ал. 2 КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението,
че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала:З.К.