Р Е Ш
Е Н И Е № 264
гр.Кюстендил, 18.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Ирена Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 478
по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.9б вр. с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси във
вр. с чл.156 и сл. от ДОПК.
Производството
по делото е образувано по жалба на ЕТ „С.А.– С.“, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление ***, против Акт за установяване на задължение по чл.107,
ал.3 от ДОПК № 4385-1/05.06.2019г.,
издаден от Е. Л. старши експерт „МДТ“ при община Сапарева баня, потвърден при
условията на чл.156, ал.4 от ДОПК от
ръководителя на звеното за местни приходи в община Сапарева баня. С оспорения акт е определено задължение за ТБО за 2016г. , 2017г. и 2018г. в общ размер
от 3 020,74лв., от които главница 2380,18лв. и лихва към 05.06.2019г. – 640,56лв.
за недвижими имоти в община Сапарева баня по
декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№№ **********/20.08.2015г. и **********/12.01.2016г. на ЕТ „С.А.– С.“.
Релевирани са основанията за незаконосъобразност на атакувания административен
акт по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК.
Оспорва се предоставянето на услугите по чл.62 от ЗМДТ от Община
Сапарева баня, както и правилността на приложените от органа механизъм
и основа за определяне на ТБО с доводи за неспазване на установената с
разпоредбите на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ
поредност. Поддържа се, че АУЗ няма мотиви, доколкото не са
разграничени задълженията за всяка от
услугите по чл.62 от ЗМДТ. Прави се искане за отмяна на оспорения акт. Претендират
се деловодни разноски.
Релевираните
в жалбата доводи и искания се поддържат в с.з. от пълномощника на жалбоподателя
адв. К.Д..
С
определение на съда, постановено в съдебното заседание на 23.06.2020г., което е
влязло в сила, производството по делото е прекратено на осн. чл. 159, т.8 от АПК поради оттегляне на жалбата, в
частта, с която се оспорва Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № 4385-1/05.06.2019г., издаден от Е.
Л. – старши експерт „МДТ“ при община Сапарева баня, потвърден при условията на
чл.156, ал.4 от ДОПК от ръководителя на
звеното за местни приходи в община Сапарева баня, в частта, с която е определено задължение за ТБО за 2017г. и 2018г. за ЕТ „С.А.– С.“, т.е. производството по делото е
висящо само в частта от жалбата срещу АУЗ за определяне на задължение за ТБО и
лихва за 2016г.
Ответникът – ръководителят на звеното за
местни приходи в община Сапарева баня, чрез процесуалния си представител адв. Д.
И., изразява становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че оспорения АУЗ е законосъобразен.
Съображенията са за това, че ТБО е
определена съобразно правилото по чл.67, ал.2 от ЗМТД и чл.43, ал.1 от
Наредбата по чл.9 от ЗМДТ. Извън горното ответникът поддържа становище за
дължимост на определения размер на ТБО поради това, че общината предоставя услугите по чл.62 от ЗМДТ чрез наета фирма,
което се счита за установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства; че задълженията за ТБО
са определени за всяка от услугите по
чл.62 от ЗМТД в размерите, определени от Наредбата по чл.9 от ЗМДТ и в
съответствие с одобрените план-сметки
за процесните периоди. Прави се
искане за отхвърляне на жалбата.
Административният съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С
Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №
4385-1/05.06.2019г., издаден от Е. Л. - старши експерт МДТ при община Сапарева баня, на
осн. чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ на ЕТ „С.А.– С.“ – ***, е определено задължение за такса за битови отпадъци за 2016г., 2017г. и
2018г. и лихва за забава към 05.06.2019г. по
декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№№ **********/20.08.2015г. и **********/12.01.2016г., както следва: за
2016г. – ТБО в размер на 2333,81лв., от които заплатени 1 595,95лв. и
дължима главница 737,86лв., както и
лихва – 430,26лв. или общо 1 168,12лв. за имот партиден № 6008F3101 /земя и сгради/; за 2017г. – ТБО в размер на 818,50лв. и
лихва в размер на 146,42лв. или общо
964,92лв. за имот партиден № 6008F3101 /земя и сгради/, както и ТБО в
размер на 2,66лв. и лихва 0,48лв. или общо 3,14лв. за имот партиден № 6008Н3309
/земя/; за 2018г. - ТБО в размер на 818,50лв. и лихва в размер на
63,20лв. или общо 881,70лв. за имот партиден № 6008F3101 /земя и сгради/, както и ТБО в
размер на 2,66 и лихва 0,20лв. или общо 2,86лв. за имот партиден № 6008Н3309
/земя/.
В
табличен вид е определено общото задължение за ЕТ за процесите периоди на
2016г., 2017г. и 2018г., съотв. ТБО в
размер на 3976,13лв., от което е заплатена сумата в размер на 1595,95л. и
остава дължима сумата 2380,18лв., както и лихва към 05.06.2019г. в размер на
640,56лв. или общо задължение 3020,74лв.
Издаденият
АУЗ е съобщен на адресата на 18.06.2019г. с разписка, като в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК във вр.
с чл.9б и чл.4, ал.1 от ЗМДТ, е оспорен с жалба вх. № ЖВ-21/27.06.2019г. пред ръководителя
на звеното за местни приходи при Община Сапарева баня. Последният
не се е произнесъл в срока по чл. 155, ал.1 от ДОПК, с оглед на което и
съобразно разпоредбата на чл. 156, ал.4 от ДОПК е налице мълчаливо
потвърждаване на акта.
Жалбата
на ЕТ срещу АУЗ е подадена на 24.09.2019г., т.е. в срока по чл.156, ал.5 от ДОПК.
Към
административната преписка са приложени декларациите на ЕТ с правно основание чл.14 от ЗМДТ,
подадени от него като собственик на
следните недвижими имоти:
С
декларация вх. № **********/20.08.2015г., ЕТ декларира недвижим имот - земя и сгради / 3 броя къщи/ в гр. Сапарева баня, ул. „М.“ № 11 с облагаема основа /отчетна стойност/ общо 245 664,33лв., който имот е с
партиден №6008F3101.
С удостоверение № 17/05.08.2015г., изд. от главния архитект на Община Сапарева баня, са въведени в експлоатация
къщи за настаняване на туристи, включващи
подобекти: „Къща за настаняване А“, „Къща за настаняване Б“ и „Къща за
настаняване В“, а с удостоверение № 00191 от 31.08.2015г. на кмета на Община
Сапарева баня, обекта „Къща за гости „********“ с адрес гр. Сапарева баня, ул.
„М.“ № 11, е категоризиран по ЗТ с категория
две звезди.
С
декларация вх.№ **********/12.01.2016г., ЕТ декларира недвижим имот - земя в гр. Сапарева баня, ул. „М.“ № 9 с облагаема основа /отчетна стойност/ 2661,80лв., който имот е с партиден №
6008Н3309, придобит въз основа на договор № 12 от 18.11.2015г., сключен с
Община Сапарева баня. Същият няма връзка с оспореното задължение.
По
делото е представена декларация от 06.11.2015г. на ЕТ „С.А.– С.“*** за
освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване на
физически/юридически лица, в която търговецът като собственик на имот партиден
№ 6008F3101,
декларира, че имота няма да се използва през цялата 2015г., а с декларация от
30.12.2016г. ЕТ декларира
14 броя легла в къщи за гости „********“,
съобразно които за сметосъбиране и сметоизвозване ще използва 1 брой кофа от 240 литра.
Във връзка с компетентността на издателя на
оспорения АУЗ, е представена заповед № РД-08-98/10.03.2016г. на кмета на Община
Сапарева баня, с която определя Е. И. Л.
– старши експерт МДТ при Община Сапарева баня за длъжностно лице в
производствата по установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци и
такси по реда на ДОПК с права и задължения на орган по приходите, а Л. Г. М. – гл. счетоводител за длъжностно лице,
което да упражнява правомощията на териториален директор на НАП.
С
АУЗ размерът на ТБО е определен съобразно правилата на глава трета, раздел І, чл.38 и сл. от
Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени
на услуги на територията на Община Сапарева баня /наричана в настоящото
изложение Наредбата/, като за процесния
период на 2016г. са съобразени редакциите
на нормите след изменението им с решение
№ 3 от Протокол № 17/19.12.2014г. на ОбС - Сапарева баня /л. 361 и сл. от
делото/. Предвижданията на визираните норми са следните: таксата се заплаща за
услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата
се определя за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване /чл.38/; таксата се определя в годишен
размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на
одобрена план-сметка за всяка дейност / чл.40, ал.1/, като за юридически лица
таксата се определя върху по-високата между отчетната им стойност и данъчната
оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ, а за жилищни имоти - данъчната им
оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ /чл.40, ал.2 /. Съгласно чл.43, ал.1 от
Наредбата, общинският съвет определя
годишния размер на ТБО, който за гр. Сапарева баня е по т.1 и е следният:
за нежилищни имоти на гражданите /обекти
за обществено обслужване/ - 9,5 промила
върху данъчната оценка; за имоти на юридически лица /фирми/ - 9,5 промила върху
по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, а разграничена по
видове дейности е: 5 промила - за
сметосъбиране и сметоизвозване; 1 промил - за обезвреждане на битови отпадъци и
3,5 промила - за чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл.
43, ал. 3 от Наредбата, за имоти за обществено обслужване, неизползвани
целогодишно, когато до края на предходната година е подадена декларация,
таксата се определя както следва: за осигуряване на съдове и поддържане на депо
и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване 100%, а за
сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи такса. Съгласно ал.5 на чл.43 от
Наредбата, при неизвършване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване на фирми
на територията на общината и подадена декларация от тях до края на предходната
година, кмета чрез упълномощено от него лице проверява причините за
неизвършване на услугата и излиза с мотивирано становище, а при установяване на
обективни причини за освобождаване, фирмата се освобождава от сметосъбиране и
сметоизвозване, но заплаща такса за депо и чистота на територията по реда на
чл.66, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ. Разпоредбата на чл.44, ал.3 от Наредбата предвижда
задължение за заинтересованите лица
за подаване на декларация по
образец за обстоятелствата по чл.43, ал.3 до края на предходната година.
Във връзка с основата за определяне на ТБО
и с размера на същата, относно районите за
сметосъбиране и честотата на извършването му, както и относно предоставянето на
услугите по чл.62 от ЗМДТ, от ответната страна са представени писмени
доказателства, както следва:
Решение
№ 26 по Протокол № 15/07.12.2012г. на ОбС-Сапарева
баня, с което е приета Наредбата за определянето и администрирането
на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на Община Сапарева
баня. Същата е изменяна многократно, вкл. глава трета „Местни такси“, раздел
първи „Такса за битови отпадъци“, като за процесния период действащата редакция
на Наредбата в относимата й част е приетата с Решение № 3 от Протокол №
17/19.12.2014г. на ОбС - Сапарева баня.
С
Решение № 34 по Протокол № 6/19.02.2016г., на Общински съвет – Сапарева баня е одобрена
годишната план – сметка за 2016г. за финансиране на разходите в дейност чистота
/л. 377 и л.378 от делото/.
Със
заповед № РД-08-604/23.10.2015год. на
кмета на община Сапарева баня /л.328/, на осн. чл.63, ал.2 от ЗМДТ за периода на
2016година, са определени границите и районите, както и честотата на
сметоизвозване на територията на общината, като за гр. Сапарева баня, където е
разположен процесния имот е предвидена
честота на сметоизвозване - 4 пъти
месечно, в централната градска част – 12 пъти месечно (само за контейнери тип
„Бобър“- 1,1 куб.м.). Към заповедта е приложен график за извозване на съдовете
за 2016г., одобрен от кмета на общината, видно от който за ул. „М.“ в гр. Сапарева баня, на която е
разположен процесния недвижим имот, е предвидено извозване на отпадъците в петък.
С
решение № 16-ДО-114-00 от 22.07.2011г., директорат на РИОСВ – Перник /л.345/
разрешава на община Сапарева баня да извършва дейности по обезвреждане на
битови и строителни отпадъци от територията на община Сапарева баня на площадка
с местонахождение в гр. Сапарева баня, м. Люти дол – Общинско депо за ТБО, като
с последващи решения от 2018г. и 2019г. е удължен срокът за експлоатация на
депото и са давани предписания във
връзка с осъществяваните дейности по
третиране на отпадъци /вж. л. 329-л.344/.
По
делото ответникът е представил договор
за възлагане на обществена поръчка № 47/17.09.2015г., сключен между Община
Сапарева баня като възложител и ЕТ „*****“
– гр. София като изпълнител. Предмет на
договора са услугите по сметосъбиране и транспортиране на неопасни отпадъци от
населените места на община Сапарева баня, както и механизирано миене на
обществени площи, които дейности следва да се осъществяват в съответствие с
техническите спецификации към техническото предложение на изпълнителя.
Съобразно клаузата на чл.23 от договора, извършените дейности следва да се
отчитат ежемесечно, след осъществен контрол от упълномощени длъжностни лица на
двете страни, като се изготвят ежемесечни протоколи с данни за видовете
дейности, количеството и качеството на изпълнението, и евентуално
забележки за некачествено
изпълнение.
За
процесния период на 2016г. ответникът е приложи месечните протоколи по чл.23 от договора ведно с
констативни протоколи за установяване на извършен вид работа, количество и цена
/л. 418-л.492/.
Оспорващият
е приложил по делото на л.238, протокол за приемане/предаване на материални
запаси от 03.01.2017г., видно от който
ЕТ „*****“ е предоставил на ЕТ „С.А.– С.“ 1 бр.
пл. кофа с обем 240литра, за обект „********“, както и справка за
наличните съдове за битови отпадъци в гр. Сапарева баня, в която не
фигурира процесната улица „М.“.
Към
преписката от ответника са представени приходни квитанции и платежни нареждания, с които се установява, че ЕТ е заплатил част от
дължимата такса за битови отпадъци за 2016г., а именно 780,10лв. с платежно
нареждано от 28.04.2017г., 324,51лв. с платежно нареждане от 17.09.2018г. и
491,34лв. с платежно нареждане от 02.10.2018г. /л. 57, л.60 и л.64/ или общо
внесената сума е в размер на 1595,95лв.
Съдът
е допуснал и събрал гласни доказателствени средства, а именно: на страната на
оспорващия е разпитан свидетелят М. Б., а на страната на ответника – свидетелят
С.К.. Първият свидетел сочи, че през
2016година не е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване от община Сапарева
баня на територията на улица „М.“, където
е неговия дом, както и къщите за гости на оспорващия; че през този период
фирмата, на която е възложена тази дейност от общината е отказвала да минава по
улицата със сметосъбиращата техника, тъй като е липсвал път; че оспорващият търговец е
извършвал сам събирането на битовите
отпадъци в чували, които е извозвал до контейнери в града; че контейнери
за отпадъци са предоставени на собствениците на имоти на ул. „М.“ през пролетта на 2017г., а събирането и
извозването им е осъществявано веднъж седмично; че почистване и измиване е
извършвано основно на централните улици на града. Вторият свидетел, който е
изпълнявал длъжността заместник кмет на община Сапарева баня, вкл. през 2016г.,
твърди, че сметосъбирането и извозването на битови отпадъци в града е осъществявано от наета по договор фирма и
допълнително от работна група към общината, които са извършвали и почистването
на обществените места; че по този начин са събирани и извозвани битовите
отпадъци от улица М., вкл. преди да бъде асфалтирана; че на улицата са
разположени множество къщи за гости, поради което е изключено да бъде
пропусната при почистването и събирането на отпадъци; че съдове за отпадъци са
предоставяни от общината по заявление на собствениците, а на отделни места по улиците са поставяни допълнително
и контейнери за отпадъци, които са били за общо ползване; че общината стопанисва
и ползва депо за битови отпадъци; че на наетата фирма е плащано за извършените
дейности едва след проверка на място и
съставяне на протоколи.
По
делото е приета съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Н.С.. Видно от експ.
заключение вх. № 4617/19.10.2020г., ТБО за 2016г. е определена с оспорения АУЗ съобразно правилото на чл. 43
от Наредбата по чл.9 от ЗМДТ, а именно в промили върху
отчетната стойност на имота, като за отделните дейности, формиращи
таксата, размера на задължението е 1228,33лв. за услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване /5 промила върху отчетната стойност от 245 664,33лв./; 245,65лв. за поддържане на депо / 1 промил върху
отчетната стойност/ и 859,83лв. за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване /3,5 промила върху отчетната стойност/. Вещото лице
потвърждава общото задължение по АУЗ в размер на 2 333,81лв., равняващо се
на 9,5 промила върху отчетната стойност, както и внесената от жалбоподателя
сума в размер на 1595,95лв., вкл. дължимия остатък от 737,86лв. и начислената
лихва в размер на 430,26лв.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателства.
Съдът,
като прецени събраните
доказателства по делото, доводите и
възраженията на страните, както и след
проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на
оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима. Оспореният АУЗ засяга
пряко имуществената сфера на жалбоподателя като адресат на публичното
задължение за ТБО и лихви за забава, а жалбата е подадена в срока по 156, ал.5
от ДОПК пред компетентния за разглеждането й съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, а
оспореният акт е незаконосъобразен при отменителното основание по чл.146, т.4
от АПК, поради следното:
Както
се посочи по-горе, предмет на обжалване е Акт за установяване на задължение по
чл.107, ал.3 от ДОПК № 4385-1/05.06.2019г., само в частта, с която на ЕТ „С.А.– С.“ – ***,
е определено задължение за такса за битови отпадъци за 2016г. в размер на
2333,81лв., от които заплатени 1 595,95лв. и дължима главница 737,86лв., както и лихва – 430,26лв. или
общо 1 168,12лв. за имот
партиден № 6008F3101
/земя и сгради/, находящ се в гр. Сапарева баня, ул. „М.“ № 11.
Оспореният
акт за установяване на задължение по декларация е издаден от административен
орган с материална и териториална компетентност –старши експерт МДТ, който по
силата на оправомощаване от кмета на община Сапарева баня, има качество на орган по приходите по см. на
чл.4, ал.3 и ал.4 във вр. чл.9б от ЗМДТ, поради което е с правомощие по
установяване на задълженията за ТБО и лихви съгласно регламентацията на чл.107,
ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Страните не спорят по компетентността.
АУЗД
е издаден при спазване на общите изисквания за форма на индивидуалните
административни актове по чл.59, ал.2 от АПК във вр. с препращането от §2 от ДР
на ДОПК. Макар и лаконично, са посочени
правните и фактически основания за постановяване му. Налице е дата на
издаване, име и длъжност на издателя и негов подпис, както и разпоредителна
част с вменени задължения към адресата
с разграничаване на ТБО по
периоди, вкл. за процесния период. Във
връзка с оплакванията в жалбата, следва да се посочи, че действително
липсва диференциране на ТБО за отделните услуги по чл.62, изр.2 от ЗМДТ и
яснота за реда за изчисляването й с оглед правилата на чл.67, ал.1 и 2 от ЗМДТ.
Тези пропуски обаче не са съществени и
сами по себе си не са основание за формална и процесуалноправна
незаконосъобразност. Съдът счита за
възможна проверката относно правилността на определените от административния орган размери на задълженията за ТБО. При съобразяване с правилото по чл. 43, ал.1, т.1 от Наредбата,
приета с решение на общинския съвет, както
и с данните в подадените
декларации на задължения субект за отчетната стойност на имотите, размерът на
ТБО е определяем, вкл. за всяка отделна услуга по чл.62 от ЗМДТ. Идентични са констатациите и по отношение на
начислената лихва. Не е налице неяснота относно размера и периода на забавата, който е ограничен до 05.06.2019г.
Възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл
са неоснователни.
При
издаване на АУЗД не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. Актът е издаден служебно в хипотезата на чл.107, ал.3, изр. последно
от ДОПК въз основа на данните от подадената от търговеца декларация по чл.14 от ЗМДТ, доколкото задълженията за ТБО не са платени в сроковете, определени в
Наредбата по чл.9 от ЗМДТ. Горното изключва приложимостта на хипотезата по
чл.107, ал.3, предл. 1 от ДОПК, което прави релевираните в този смисъл доводи
на оспорващия за неоснователни. Актът е съобщен на адресата, който е провел
задължителното му оспорване по административен ред пред ръководителя на звеното
за местни приходи при Община Сапарева баня.
Последният като решаващ орган съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ във
вр. с чл.107, ал.4 от ДОПК, не се е
произнесъл при условията и в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, при което е
формирано мълчаливо потвърждаване на издадения АУЗ /арг. чл.156, ал.4 от ДОПК/.
Проверявайки
съответствието на АУЗ с материалния закон, както и възраженията на
жалбоподателя в тази им част, съдът
констатира незаконосъобразност на
оспорения акт, както следва:
Съгласно
чл.66, ал.1 от ЗМДТ в приложимата му редакция, съгл. ЗИД на ЗМДТ, обн. ДВ бр. 53/2012г., размерът на ТБО се определя в годишен размер за
всяко населено място с решение на ОбС въз основа на одобрена план-сметка за
всяка от дейностите, посочени в правната норма, като този размер се определя за
всяка от услугите поотделно. Услугите, формиращи общата стойност на ТБО са
визирани в чл.62 от ЗМДТ /ред. ДВ бр.153/1998г./ както следва: сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване.
Основният спор по делото е относно правилността на приложените от органа механизъм и основа за определяне на ТБО. В жалбата са релевирани доводи за неспазване на установената с разпоредбите на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ поредност на способа за определяне на таксата. Възраженията на оспорващия са основателни с оглед законовата регламентация, приета и действаща към процесния период на 2016г. в частта за начислената ТБО за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, както и за услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа. С разпоредбите на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ в относимата им редакция, се установяват два порядъка за определяне на размера на ТБО, които са във връзка на евентуалност. Принципът е правилото на ал.1, според което размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Изключение е редът по ал.2, който е приложим когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци. Според чл.67, ал.2 от ЗМДТ, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, когато не може да се определи количеството на битовите отпадъци.
По отношение на таксата за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е налице специално правило в чл. 67, ал. 4 ЗМДТ, според което таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
За
процесия период на 2016г., с оспорения АУЗ размерът на таксата е определен съобразно
правилото на чл.43, ал.1, т.1 от
Наредбата по чл.9 от ЗМДТ. В случая,
органът по приходите е определил стойността на ТБО пропорционално върху основа,
съизмерена с декларираната отчетна стойност на притежавания от търговеца
недвижим имот.
От
анализа на приложимата законова уредба е видно, че общинският съвет при приемане на Наредбата по чл.9 от ЗМДТ и
органът при определяне на задължението
за ТБО за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по обезвреждане на
битовите отпадъци в депа, са допуснали нарушение на закона. Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал.1, т.1 от
Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени
на услуги на територията на Община Сапарева баня, годишният размер на ТБО за
гр. Сапарева баня е следният: за
нежилищни имоти на гражданите /обекти за обществено обслужване/ - 9,5 промила върху данъчната оценка; за
имоти на юридически лица /фирми/ - 9,5 промила върху по-високата между
отчетната стойност и данъчната оценка и разграничена по видове дейности е: 5
промила - за сметосъбиране и
сметоизвозване; 1 промил - за обезвреждане на битови отпадъци и 3,5 промила -
за чистотата на териториите за обществено ползване. Следва, че с
подзаконовия нормативен акт, Общинският съвет не е спазил поредността на способите за
определяне ТБО, установена императивно в
чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ и е изключил изцяло приложимостта на принципа по чл.67, ал.1 от закона, въвеждащ правилото
за определяне размера на таксата според
количеството на битовите отпадъци. Недопустимо
е с подзаконов административен акт, какъвто е наредбата по чл.9 от ЗМДТ, да се
въвеждат ограничения за определяне на размера на ТБО по чл.67, ал.1 от ЗМДТ. Органът по приходите при издаване на оспорения
АУЗ не е констатирал горното
противоречие със законовата уредба и е приложил разпоредбата на Наредбата, с което е допуснал
нарушение на правилото на чл.5, ал. 1 от АПК. Без да е изключен редът по чл.67, ал.1 от ЗМДТ, изчисляването на задължението за ТБО по ал.2 от същият текст, е неправомерно.
Извън горното, в настоящия случай органът по приходите не е представил доказателства относно обективната невъзможност да се определи количеството на битовите отпадъци, което да е наложило определянето на ТБО по вторичния начин - като промил върху избраната от ОбС – Сапарева баня, основа – отчетната стойност на имота. Нещо повече, издателят на административния акт не е въвел твърдение за съществуването на пречки за определяне на размера на таксата по количеството на битовите отпадъци, поради което с арг. от чл.8, ал.2 и чл.154, ал.1 от ГПК, респ. чл.170, ал.1 от АПК, установяването им е извън предмета на доказване. Обвързаност на администрацията е да определи коректно задължението на търговеца, а в случая размерът на ТБО не кореспондира на предписанието на чл. 67 от ЗМДТ и оспореният АУЗ е незаконосъобразен. Визираната констатация касае определените задължения за ТБО за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 5 промила върху отчетната стойност на имота от 245 664,53лв., което възлиза на сумата 1228,33лв., както и за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа в размер на 1 промил върху отчетната стойност на имота от 245 664,53лв., което възлиза на сумата 245,65лв. /вж. в тази част заключението на вещото лице/. Същите са недължими поради незаконосъобразното им определяне от страна на органа с оспорения АУЗ.
Допълнителен
аргумент в подкрепа на извода за недължимост на определената ТБО за услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване, са доказателствата по делото, от които се
установява, че същата не е предоставяна от община Сапарева баня по отношение на процесния недвижим имот - собственост
на жалбоподателя /арг. чл.71, т.1 от ЗМДТ/. В този смисъл са показанията на свидетеля М. Б., който сочи,
че през 2016година не е извършвано
сметосъбиране и сметоизвозване от община Сапарева баня на територията на улица „М.“, където са
разположени къщите за гости на оспорващия; че през този период фирмата, на
която е възложена тази дейност от общината е отказвала да минава по улицата със
сметосъбиращата техника, тъй като е
липсвал път; че оспорващият търговец е извършвал сам събирането на битовите отпадъци в чували, които е извозвал в контейнери в града; че контейнери
за отпадъци са предоставени през пролетта на 2017г. В тази част показанията на свид. Белчински са
ясни и конкретни, изцяло съответстват на
събраните писмени доказателствени средства. Видно от протокол за приемане/предаване на
материални запаси от 03.01.2017г., на
посочената дата, т.е. през 2017г. оспорващият ЕТ е получил 1 бр.
кофа за обект „********“, от ЕТ „*****“, на който община Сапарева баня
е възложила с договор, извършването на сметосъбиране и
сметоизвозване. Идентични изводи следват и от справката за наличните
съдове за битови отпадъци в гр. Сапарева баня, изготвена във връзка с
изпълнението на договора, сключен между общината и ЕТ „*****“, в която справка не фигурира процесната улица „М.“, т.е. на същата няма
разположени съдове за събиране на битови отпадъци. Анализът на горните
документи опровергава верността на показанията на свидетеля С.К., които са и твърде
общи, без конкретни данни, касаещи услугата по сметосъбиране на територията на
процесния имот на жалбоподателя. Съвкупната преценка на събраните
писмени и гласни доказателства обосновава изводите на съда за недължимост на
ТБО за сочената услуга поради непредоставяне на същата от общината.
За пълнота следва да се посочи, че предоставянето на услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа, съдът счита за доказано от приетите по делото документи – решения на директора на РИОСВ – Перник , с които се разрешава на община Сапарева баня да извършва дейности по обезвреждане на битови и строителни отпадъци от територията на община Сапарева баня на Общинско депо за ТБО. Незаконосъобразността на оспорения АУЗ в тази част е поради нарушение на правилата на чл.67, ал.1 - ал.3 от ЗМДТ, относими към способа за определяне на ТБО за услугата.
По отношение размера на таксата за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, както се посочи по-горе, е налице специално правило. Чл. 67, ал. 4 ЗМДТ регламентира, че таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В съответствие с този законов текст в чл. 43, ал.1, т.1 от Наредбата по чл.9 от ЗМДТ, е предвиден размер на ТБО за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване от 3,5 промила върху отчетната стойност на имотите. Вещото лице по назначената ССЕ е установило, че таксата за тази услуга възлиза на сумата 859,83лв., а предоставянето на услугата се доказва от събраните писмени и гласни доказателствени средства. Свидетелите Б. и К. установяват, че се провежда почистване на улиците, тротоарите и обществените места в гр. Сапарева баня, а протоколите на фирмата – изпълнител ЕТ „*****“ съдържат данни за извършени дейности по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Следват изводи за дължимост на ТБО за визираната услуга, респ. за законосъобразност на оспорения АУЗ в тази му част. Определено по визираното правило задължението на търговеца е в размер на 859,83лв., видно от заключението на вещото лице.
Независимо от горната констатация за частична законосъобразност на оспорения АУЗ, същият следва да се отмени изцяло, тъй като задълженият субект е заплатил ТБО за процесния период на 2016г. в размер на 1595,95лв., а задължението му, определено съобразно правилата на ЗМДТ и доказателствата по делото, е в размер на 859,83лв. Само в посочения размер АУЗ е законосъобразен по изложените по-горе мотиви. Следва, че задължението за ТБО е погасено поради плащането му от оспорващия търговец и АУЗ следва да се отмени, вкл. в частта за начислената лихва за забава. Действително платената от жалбоподателя сума в полза на община Сапарева баня е в размер, който е достатъчен да покрие и задължението за лихва.
С
оглед на изложеното, оспореният АУЗ е незаконосъобразен и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК съдът ще го отмени.
Предвид изхода по делото и изричната претенция
на представителя на жалбоподателя, както
и на осн. чл.161, ал.1, изр.1 от ДОПК,
съдът присъжда деловодни разноски в размер на 600,00лв., от които 50,00лв. – платена
държавна такса по жалбата, 400,00лв. – възнаграждение за адвокат и 150,00лв. –
възнаграждение за вещо лице, които следва да плати община Сапарева баня.
Водим
от горното, Административният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение
по чл.107, ал.3 от ДОПК №
4385-1/05.06.2019г., издаден от Е. Л. - старши експерт МДТ при община Сапарева баня, потвърден
при условията на чл.156, ал.4 от ДОПК от
ръководителя на звеното за местни приходи в община Сапарева баня, в частта,
с която на ЕТ „С.А.– С.“ – ***, ЕИК ********,
е определено задължение за такса за
битови отпадъци за 2016г. в
размер на 2333,81лв., от които заплатени 1 595,95лв. и дължима главница
737,86лв., както и лихва –
430,26лв. или общо 1 168,12лв. за имот партиден № 6008F3101 по декларация вх. № **********/20.08.2015г.
ОСЪЖДА Община Сапарева баня – гр. Сапарева баня, ул.
„Германия“ №1, да заплати на ЕТ „С.А.– С.“ – ***, ЕИК ********, деловодни
разноски в размер на 600,00лв., от които
50,00лв. – платена държавна такса по жалбата, 400,00лв. – възнаграждение за
адвокат и 150,00лв. – възнаграждение за вещо лице.
Решението
е окончателно съгласно чл. 160, ал.6,
предл. 2 от ДОПК.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: