№ 241
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502673 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260025/03.06.2021 г., постановено по гр. дело № 135/2020 г. по описа
на ОС-гр. Перник, изцяло са уважени предявените конститутивни искове с правно
основание чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ – макар в тази правна норма тези искове да са назовани
„осъдителни” (с тези искове се цели съдът да допусне поисканата правна промяна, а именно
отчуждаване в полза на държавата на притежавано от проверяваните лица имущество,
придобито от незаконен източник), за отнемане в полза на държавата от патримониума на
Ю. Д. З. на основание чл. 141, чл. 142, ал. 1 и чл. 151 ЗПКОНПИ равностойността на
следното имущество на обща стойност от 401806,10 лв. (след допуснатото в проведеното на
09.02.2021 г. о. с. з. изменение на предявените конститутивни искове на основание чл. 214,
ал. 1 ГПК чрез увеличение, респ. намаляване на техния размер, вкл. и добавяне на изцяло
нови искове - чрез изменение както на основанието, така и на петитума на вече предявените
искове), както следва: 1) сумата в общ размер на 87267 лв., представляваща сборът от
пазарната стойност на отчужденото недвижимо имущество - а) АПАРТАМЕНТ № 21, с
2
площ 65,20 м, находящ се в гр. ***, ж. к. „***”, бл. **, вх. „*”, ет. *, в сграда № 10, ведно с
2
принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3, с площ от 5,55 м и с 2,52% ид. ч. от общите
части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж върху мястото - при пазарна
стойност от 26767 лв., отчужден на 13.10.2016 г. и б) правото на строеж за изграждане на
АПАРТАМЕНТ № В4, ПАРКОМЯСТО № 2В.12 и ПАРКОМЯСТО № 2В.13, находящи се в
гр. София, ж. к. „***” - при пазарна стойност от 60500 лв., отчуждено на 04.12.2019 г.; 2)
сумата в общ размер на 31100 лв., представляваща пазарната стойност на отчужденото
движимо имущество - а) л. а. „БМВ 320Д”, с рег. № ******** - при пазарна стойност от 6800
лв., отчужден на 06.04.2016 г.; б) л. а. „Ауди А3”, с рег. № ******** - при пазарна стойност
от 7500 лв., отчужден на 17.09.2018 г. (извън проверявания период) и в) л. а. „Опел
1
Инсигния”, с рег. № ******** - при пазарна стойност от 16800 лв., отчужден на 02.10.2017 г.
и 3) сумата в общ размер на 283439,10 лв., представляваща сборът от следните установени
постъпления по банкови сметки на Ю. Д. З.: а) 250289,64 лв., представляваща вноски по
банкови сметки; б) 732,85 лв., представляваща вноски по кредит; в) 11080 лв.,
представляваща вноски от трети лица; г) 18892,26 лв., представляваща „върнат задатък от
ЧСИ за участие в публична продан по ИД”; д) 249,67 лв., представляваща превод от ЗАД
„Армеец” по банкова сметката и е) 468,86 лв., представляваща разликата между получената
сума по застрахователна преписка, образувана при настъпил застрахователна събитие по
договор за застраховка „Каско” при „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД и прехвърлена по
сметка **********.
Искът за заплащане равностойността на отчужденото на 04.12.2019 г. право на
строеж за изграждане на Апартамент № В4, Паркомясто № 2В.12 и Паркомясто № 2В.13,
находящи се в гр. София, ж. к. „***”, е въведен в предмета на съдебното производство чрез
недопустимо изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК (както по основание - допълнително е
заявено, че суперфициарното право е било отчуждено, така и по петитум - не се претендира
първоначално заявеното - стойността на придобитото право на строеж, а нейната
равностойност по пазарни цени към момента на отчуждаването му), което е допуснато с
Определение от 09.02.2021 г., като без съответен довод за допуснато процесуално
нарушение при последващо обективно съединяване на исковете от ответника във въззивната
жалба въззивният съд не може служебно да преценява законосъобразността на това
„изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК”. В този смисъл е и константната практика на ВКС
- напр. Решение № 1/27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2010 г., IV г. о., ГК и Решение №
217/14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 480/2010 г., I г. о., ГК. Следователно, и този иск е част
от предмета на съдебното производство пред САС.
Ответникът е обжалвал изцяло първоинстанционното решение, като поддържа, че то
е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд не само веднъж, а двукратно е дал
възможност на ищеца да отстрани констатираните нередовности на исковата молба.
Въззивникът релевира доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт, като счита, че
от събраните по делото доказателства не се установяват всички правопораждащи
предявеното материално право юридически факти - незаконосъобразно не били взети
предвид установени източници на приходи, а били включени множество разходи, за чието
извършване през проверявания период липсват доказателства. Твърди, че при изчисляване
на придобитото от ответника имущество през проверявания период съдът не е взел предвид
началното салдо, с което проверяваното лице е разполагало.
Въззиваемият е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в
който излага становище за нейната неоснователност, като поддържа, че в процеса на
доказване са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на
потестативното право за отнемане в полза на държавата на процесните суми.
Ответникът е обжалвал с частна въззивна жалба и Определение № 260058/03.08.2021
г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение неговата молба по чл. 248, ал. 1
ГПК, респ. с което е уважена подадената от ищеца молба за изменение на решението в
частта му за разноските, но с оглед на обстоятелството, че въззивният съд достига до
различни правни изводи от съжденията на ОС-гр. Перник и по необходимост трябва
самостоятелно да се произнесе по отговорността за разноските, частната въззивна жалба е
недопустима поради отпаднал правен интерес, поради което трябва да бъдат оставена без
2
разглеждане.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, освен когато трябва да се
приложими императивна материалноправна норма, какъвто е настоящият случай.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ОС-гр. Перник е бил сезиран с кумулативно обективно съединени конститутивни
искове с правно основание чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ. Тъй като КПКОНПИ е била сезирана от
надлежния орган (СГП) на 03.04.2018 г., следва да се прилага ЗПКОНПИ.
За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно
придобито имущество, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) лицето, с когото останалите проверявани
правни субекти са в граждански брак или са негови непълнолетни деца през проверявания
период, да е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в
чл. 108, ал. 1 от закона; 2) през проверявания период да е налице значително несъответствие
в имуществото на проверяваното лице по смисъла на определителната разпоредба, уредена в
§ 1, т. 3 от ДР на закона – при несъответствие между имуществото и нетния доход,
надвишаващ 150 000 лв. за целия проверяван период; 3) въз основа на доказателствата по
делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице
имущество е от незаконен източник, като съгласно определителната правна норма, уредена
в чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ, обосновано е онова предположение, когато се установи
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (над 150000 лв.); 4)
имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от закона – в период от 10 години
назад от предявяване на иска и 5) то да не е придобито със законен източник на средства.
Първите четири материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез
пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а на ответника принадлежи
процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че имуществото, което е
на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход (в този смисъл са и
задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР №
7/30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 7/2013 г., ОСГК – „Неустановяването на законен източник
за придобиване на имущество не замества основателното предположение…, а само
освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин”), което, макар и да е
прието по приложението на чл. 4 ЗОПДИППД (отм.), в тази част не е загубило своето
действие.
3
ВКС вече е формирал константна практика по правилното тълкуване и прилагане на
ЗПКОНПИ - с Решение № 97/18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о., ГК,
препотвърдена с Решение № 137/02.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г., ІV г. о. на ВКС,
Решение № 83/20.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4939/2017 г., IV г. о., ГК; Решение №
147/16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о., ГК и пр., поради което
настоящият съдебен състав следва да се ръководи от принципните правни постановки в
Решение № 97/18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о., ГК, които за целите на
настоящото изложение трябва да се цитират, като важните за правилното решаване на
настоящия спор съждения трябва да се подчертаят - за яснота на изложението и на страните.
Приход е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния
субект, а разход - всяко напускане на имуществено благо от същия патримониум...
Задължение да отчитат приходите и разходите си имат само търговците и другите
физически и юридически лица, които по закон са длъжни да водят счетоводство. Останалите
лица не са длъжни да отчитат и доказват нито приходите, нито разходите си. Приходи и
разходи не подлежат на отнемане по никакъв ред... Доход са имуществените блага, с
които се увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна
дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат
да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е
забранена със закон (дейността може да е абсолютно забранена, да е подчинена на особен
режим, който позволява само на определени лица да я извършват или да е забранено
извличането на доход от тази дейност) или незабранена. Само доходите от забранена със
закон дейност са незаконни (те са краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно
посочени в действащите към съответния момент закони), всички останали доходи от
всякакви възможни дейности са законни (те са неизброими). Затова доход може да бъде
отнет само на основание чл. 53, ал. 2, б. „б” НК, когато той произтича от надлежно
установено по реда на НПК престъпление, ако придобитото чрез престъплението (според
терминологията на НК) не подлежи на връщане или възстановяване. На това основание по
наказателноправен ред може да бъде отнета равностойността на придобитото чрез
престъплението, ако то липсва или е отчуждено.
На основание чл. 4 ЗОПДИППД (отм.), т. е. по гражданскоправен ред не може да
бъде отнет доход, а имущество (придобито от престъпна дейност). По гражданскоправен
ред на основание чл. 4 ЗОПДИППД (отм.) на отнемане подлежи имущество - при наличието
на обосновано предложение, че неговото придобиване е свързано с престъпната дейност на
лицето. На отнемане по реда на този закон обаче подлежи налично имущество, което
съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица. Имущество,
което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него:
ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях; а ако е отчуждено в полза
на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато
отчуждаването е противопоставимо на държавата; а ако отчуждаването не е
противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя”.
4
Не са от забранена със закон дейност, т. е. законни са не само някои от посочените в §
1, ал. 2 ДР на ЗПКОНПИ доходи, но също и: недекларираните доходи (всички декларирани
за нуждите на данъчното облагане доходи се предполага да са законни); посочените и
внесени по митническа декларация доходи също са законни, когато има данни
проверяваният да е работил, макар и неофициално, в чужбина, но същите (или част от тях)
може да са незаконни, ако напр. проверяваният е осъден за квалифицирана контрабанда;
законни са също и доходите от полагане на труд или осъществяване на стопанска дейност в
т. нар. „сива икономика”; доходите от гадателство, лична проституция и други дейности,
които не всеки е готов да признае, че е извършвал.
Източниците на финансиране може да бъдат собствени и привлечени: собствени са
наличното имущество и доходите (приходите минус разходите за осъществяването на
дейността), а привлечени са кредитите (заеми) и субсидиите (безвъзмездни помощи) или
даренията (грантове). Не винаги източникът на финансиране е източник на забогатяване.
Източник на забогатяване не може да е нито наличното имущество (то се трансформира в
новопридобитото), нито кредитите, защото с получаването им възниква задължение за
тяхното връщане... Източникът на финансиране е незаконен, ако доходът е незаконен. Във
всички останали случаи източникът на финансиране е законен. Кредитът е законен източник
на финансиране, но получаването му не обогатява кредитополучателя. Кредитът обяснява
временното превишение на придобитото имущество над дохода. Забогатяване ще е налице,
когато кредитът бъде върнат от доходи или безвъзмездни помощи и дарения. Ако кредитът
още не е върнат или бъде върнат от осребряване на придобитото или друго налично
имущество, няма да е налице забогатяване.
Придобито имущество са всички имуществени блага, които субектът някога е
притежавал; а отчуждено имущество е придобито имущество, което в последствие е
напуснало патримониума на собственика, тъй като е преминало в собственост на друго лице
(чрез сделка, по давност или публичен акт с отчуждително действие). Преобразувано
имущество е имуществено благо, което в резултат на фактически или правни действия е
трансформирано в друго имуществено благо... Притежавано имущество е придобито
имущество, което продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не е
отчуждено или изоставено, нито е потребено, обезценено (в т. ч. повредено или изхабено),
унищожено или погинало. Непритежавано е имущество, което е било придобито, но вече е
напуснало патримониума на лицето, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено,
обезценено (в т. ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Притежаваното
имущество има придобивна стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за
неговото придобиване, както и стойност при отчуждаване, която показва какъв паричен
ресурс е получен при отчуждаването му (след приспадане на разходите за подобрения). На
основание чл. 141 ЗПКОНПИ, т. е. по гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, а
имущество (което е незаконно придобито). Незаконно придобито може да е само
имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през
изследвания период, което е налично в края на този период. Не може да се установява
5
незаконност на която и да било част от имуществото, което проверяваното и свързаните с
него лица са притежавали в началото на изследвания (за всяко от тях) период... В § 1, т. 3 от
ДР на ЗПКОНПИ е посочено значението на понятието „Значително несъответствие” - онзи
размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150000
лв. за целия проверяван период (а не година по година, в какъвто смисъл са извършените
изчисления от Комисията). В мотивите на решение № 13/13.10.2012 г. по конституционно
дело 6/2012 г. IV, т. 1 на Конституционния съд на Република България, е прието, че на
изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на
изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова
дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време
разходи и възникналите задължения.
На отнемане по реда на този закон също подлежи налично в края на изследвания
период имущество, което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с
него лица. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице не може да
бъде отнето от него - ако то се намира у свързани лица, отнема се от тях. Ако в края на
изследвания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или
някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което
ответникът няма вина) или е отчуждена, отнема се съответната равностойност към този
момент. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през
патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на
изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността на
отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго
имущество до изтичането на този период. Когато придобито през изследвания период
имущество е отчуждено възмездно, тези обстоятелства могат да имат правно значение само
доколкото има разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването: ако
придобивната стойност е по-висока, разликата е разход, а ако стойността при отчуждаването
е по-висока, разликата е доход. Дали този доход е законен ще се установи, след като бъде
преценен размерът на превишението, ако е налице такова в края на изследвания период.
За да достигне до правния извод, че през целия процесен период при установяване на
салдото между приходите и разходите на семейството извършените разходи от ответника за
придобиване на имуществото, предмет на предявените конститутивни искове, не
надвишават значително техните законни приходи (над 150000 лв. определителната правна
норма, уредена в § 1, т. 3 от ДР на закона), представляващи „нетните доходи” по смисъла на
определителната разпоредба на § 1, т. 8 от ДР на закона (приходи или източници на
финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му, като „обичайни разходи” са разходите
за издръжка на лицето и на членовете на семейството му съобразно данните на Националния
статистически институт – арг. § 1, т. 9 от ДР на закона), първоинстанционният съд е приел,
че от приетата по делото ССЕ се установявало, че е налице несъответствие между
имуществото и нетния доход на проверяваното лице през релевантния период в размер на
6
468902,12 лв., която надвишава законоустановения лимит на несъответствието в размер на
150000 лв., поради което е достигнал до доказателствения извод, че трябва да бъдат отнети в
полза на държавата равностойността на всички отчуждени имуществени права през
проверявания период, вкл. и преминали през неговите банкови сметки, но неналични авоари
- общо в размер на сумата от 401806,10 лв.
Както бе изяснено, при определяне стойността на „нетните доходи” по смисъла на §
1, т. 8 от ДР на закона не трябва да се преценява дали съответни доходи, приходи и
източници на финансиране са законни или не - принципно, преценката за законност на
придобиването се извършва при констатирано значително несъответствие между
несъответствието между имуществото и нетния доход (арг. § 1, т. 3 от ДР на закона), като на
отнемане подлежи именно незаконно придобитото имущество, а не дохода или прихода
(арг. чл. 141, във вр. с чл. 142, ал. 2 от закона).
От приетата от СГС и неоспорена от страните ССЕ, извършила анализ на всички
установени по делото доходи и приходи на ответника през проверявания период,
съпоставени с извършените от проверяваното лице обичайни и извънредни разходи (не са
взети обаче предвид фактическите изводи, до които са достигнали двете СОЕ, които
въззивният съд трябва да съобрази), се установява, че получените приходи от ответника през
периода от 19.04.2008 г. до 19.04.2018 г. са общо в размер на сумата от 458376,02 лв.,
формирана, както следва: 1) 62386,44 лв. - сборът от полученото трудово възнаграждение и
получени обезщетения от НОИ; 2) 10032,02 лв. - сборът от внесената сума и заплатения
нетен размер на възнаградителната лихва по банкова сметка **********, открита през 2014
г. и закрита през 2015 г.; 3) 7580,96 лв. - сборът от началното салдо през 2008 г., внесената
сума през 2008 г. и 2010 г., и заплатения размер на възнаградителната лихва по банкова
сметка **********, открита през 2006 г. и закрита през 2014 г. (извадени са постъпилите
суми, представляващи работна заплата и обезщетения, тъй като те са включени по т. 1); 4)
2471,07 лв. - сборът от внесената сума и заплатения размер на възнаградителната лихва по
банкова сметка **********, открита през 2010 г. и активна през 2018 г. (извадени са
постъпилите суми, представляващи работна заплата и обезщетения, тъй като те са включени
по т. 1); 5) 3273,53 лв. - внесена сума по банкова сметка **********, открита през 2015 г. и
активна през 2018 г.; 6) 26767 лв. - пазарната стойност на продадения апартамент на
13.10.2016 г., придобит на 12.03.2016 г. (към приходната част не трябва да се включва
сумата от 60500 лв., представляваща продажната цена за процесното право на строеж за
изграждане на апартамент и две паркомясто, тъй като отчуждителната сделка е сключена
след проверявания период - 04.12.2019 г.; това обстоятелство представлява благоприятен за
Комисията факт, макар че се иска тази сума да бъде отнета в полза на държавата); 7) 6800
лв. - пазарната стойност на продадения на 06.04.2016 г. л. а. „БМВ 320Д”, с рег. № ********,
придобит на 02.03.2011 г.; 8) 7500 лв. - пазарната стойност на продадения на 17.09.2018 г. л.
а. „Ауди А3”, с рег. № ********, придобит на 27.11.2014 г.; 9) 16800 лв. - пазарната
стойност на продадения на 02.10.2017 г. л. а. „Опел Инсигния”, с рег. № ********, придобит
на 13.09.2016 г.; 10) 40118,86 лв. - получена на 27.12.2012 г. от застраховател по договор за
7
застраховка „Каско” заместваща облага (застрахователно обезщетение) за погиналия (при т.
нар. тотална щета) л. а. „Ауди А4”, с рег. № ********, придобит на 09.11.2009 г.; 11)
141690,91 лв. - сборът от внесените суми (119177 лв.), възстановен задатък от ЧСИ
(18892,26 лв.), застрахователно обезщетение от „Армеец” АД (249,67 лв.) и начислена
възнаградителна лихва (3371,98 лв.) по банкова сметка **********, открита през 2013 г. и
активна през 2018 г. (от прихода са извадени следните суми: 39650 лв. - прехвърлена сума от
сметка на титуляря (очевидно е, че тази сума е била предмет на изследване от ССЕ и е
включена като приход на ответника по други банкови сметки, които са взети предвид от
съда) и 20000 лв. - постъпила сума от продажба на недвижими имот (тя е включена по т. 6);
12) 4638,87 лв. - сборът от наличното салдо през 2008 г. и заплатения размер на
възнаградителната лихва по банкова сметка **********, открита през 2008 г. и закрита през
същата година; 13) 16981,44 лв. - сборът от наличното салдо през 2008 г. и заплатения
размер на възнаградителната лихва по банкова сметка **********, открита през 2007 г. и
закрита през 2008 г.; 14) 777,81 лв. - сборът от наличното салдо през 2008 г. и заплатения
размер на възнаградителната лихва по банкова сметка **********, открита през 2007 г. и
закрита през 2011 г.; 15) 92261,02 лв. - сборът от наличното салдо през 2008 г.,
извършените 5 вноски през периода от 2013 г. до 2017 г. и заплатения размер на
възнаградителната лихва по банкова сметка **********, открита през 2007 г. и активна през
2018 г.; 16) 16634,29 лв. - сборът от наличното салдо през 2008 г., извършените 2 вноски
през 2010 и 2013 г. и заплатения размер на възнаградителната лихва по банкова сметка
**********, открита през 2008 г. и активна през 2018 г. (изключена е сумата от 40118,86 лв.,
тъй като тя е взета предвид по т. 10); 17) 646,33 лв. - начално салдо през 2008 г. по банкова
сметка **********, като тази сума не е включена по т. 4); 18) 24,53 лв. - начално салдо през
2008 г. по банкова сметка **********, като тази сума не е включена по т. 5); 19) 361,99 лв. -
начално салдо през 2008 г. по банкова сметка **********, като тази сума не е включена по
т. 11) и 20) 628,95 лв. - усвоен кредит по Договор за потребителски кредит CREX-
02739042/18.12.2011 г., сключен с „БНП Пърсънъл Файненс” С.А., клон България (изплатен
е през 2012 г., като върнатата сума по този договор в размер общо от 732,85 лв. е включена в
разходната част като извънредни разходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на закона).
Законосъобразни са правните изводи на първоинстанционния съд в частта, в която е
прието, че при преценка достоверността на показанията на свидетеля В. Ю. М. (по
правилата на чл. 172 ГПК) е недоказано твърдението на ответника, че неколкократно е давал
заеми на това лице (по 5000 евро-10000 евро; по 50-60 пъти през годината). От друга страна,
както бе изяснено, всеки заемен ресурс едновременно представлява както приход, така и
разход, тъй като трябва да бъде възстановен, поради което, ако заемът не е възмезден,
салдото винаги е „0”. Нещо повече, от показанията на този свидетел се установява, че дори и
да е получавал от ищеца суми по тези заеми, той изцяло ги е върнал, поради което тези суми
не трябва да се включват нито в приходната, нито в разходната част (салдото винаги би
възлизало на „0” - излишно с тяхното отнасяне в пасива и актива би се затруднило
настоящото изложение).
8
Както бе пояснено, че за целите на закона не следва да се преценява дали даден
доход, приход или източник на финансиране е законен или не, ако това обстоятелство не е
установено по несъмнен начин (напр. с влязла в сила присъда), а от съществено значение е
законността на придобитото през проверявания период имущество и то след като се
установи значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на закона. Поради тази
причина, в приходната част са включени всички суми, които са постъпили като авоари по
банковите сметки на ответника, както и от продажбата на придобитите недвижими вещи (до
края на проверявания период) и леки автомобили.
При така приетите за установени правнорелевантни факти настоящата съдебна
инстанция достига до фактическия извод, че през проверявания 10-годишен период
ответникът е получил приходи общо в размер на 458376,02 лв.
ССЕ е установила, че през релевантния период извършените обичайни (съобразно
легалната дефиниция, уредена в § 1, т. 9 от закона - разходите за издръжка на лицето и на
членовете на семейството му съобразно данните на НСИ) и извънредни разходи (разходи за
пътувания в чужбина; разходи за данъци, такси и глоби; разходи за застраховки, обучение;
други разходи/наказателни постановления; други разходи за закупуване на техника)
възлизат на сумата от 68612,23 лв. Но както бе изяснено, към извънредните разходи трябва
да се прибави сумата от 732,85 лв., представляваща общата върната сума по процесния
договор за потребителски кредит, както и следните суми: 1) 26531 лв. - разходи за
закупуване на процесния апартамент към момента на придобиването му (12.03.2016 г.)
съобразно неговата пазарна стойност (арг. чл. 148, ал. 2 ЗПКОНПИ); 2) 25230 лв. - разходи
за закупуване на процесното суперфициарно право към момента на придобиването му
(20.03.2018 г.) съобразно неговата пазарна стойност и 3) 81700 лв. - разходи за придобиване
на четири леки автомобила по пазарна стойност, поради което всички обичайни и
извънредни разноски на ответника през релевантния период възлизат на сумата от 202806,08
лв. (68612,23 лв. + 732,85 лв. + 26531 лв. + 25230 лв. + 81700 лв.). Следователно, нетните
доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на закона възлиза на положителна величина от
255569,94 лв. (458376,02 лв. приход - 202806,08 лв. обичайни и извънредни разходи).
Както бе изяснено, в имуществото по смисъла на § 1, т. 4 от закона не се включват
разходи за придобиване на движими и недвижими вещи, дружествени дялове, акции и други
имуществени блага, а самите материални блага, поради което в патримониума на
ответникът за проверявания период не следва да се включват разходите за погасяване на
кредити, за придобиване на имоти и леки автомобили, както и сумите, с които ответникът
като титуляр се е разпоредил със своя авоар по банковите сметки, а стойността на наличните
към края на проверявания период авоари, недвижими и движими вещи. Следователно,
въззивният съд трябва да преизчисли и стойността на придобитото имущество по задача №
4 от заключението на ССЕ, както следва: 1) 26531 лв. - пазарната стойност на процесния
апартамент към момента на неговото придобиване на 12.03.2016 г.; 2) 25230 лв. - пазарната
стойността на суперфициарното право към момента на неговото придобиване на 20.03.2018
г.; 3) 13700 лв. - пазарната стойност на придобития на 02.03.2011 г. л. а. „БМВ 320Д”, с рег.
9
№ ********; 4) 13600 лв. - пазарната стойност на придобития на 27.11.2014 г. л. а. „Ауди
А3”, с рег. № ********; 5) 18700 лв. - пазарната стойност на придобития на 13.09.2016 г. л.
а. „Опел Инсигния”, с рег. № ********; 6) 35700 лв. - пазарната стойност на придобития на
09.11.2009 г. л. а. „Ауди А4”, с рег. № ********; 7) 646,33 лв. - налична сума към края на
проверявания период по банкова сметка **********; 8) 24,53 лв. - налична сума към края на
проверявания период по банкова сметка **********; 9) 361,99 лв. - налична сума към края
на проверявания период по банкова сметка **********; 10) 5291,38 лв. - налична сума към
края на проверявания период по банкова сметка ********** и 11) 23,45 лв. - налична сума
към края на проверявания период по банкова сметка **********, като сборът на тези суми
възлиза на 139808,68 лв.
Настоящият съдебен състав споделя формираното в практиката на ВКС становище,
че внесените и преведени суми по банкови сметки на ответника (проверяваното лице),
които не са налични по тези сметки в края на проверявания период, нито подлежат на
отнемане в полза на държавата, нито са релевантни – чрез включването им в имуществото
на ответника за определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ, доколкото тези суми само са „преминали” през това имущество в проверявания
период – били са разходвани, без да са вложени, респ. трансформирани в друго подлежащо
на отнемане имущество (а когато са вложени за придобиването на такова имущество – то
подлежи на отнемане, или неговата равностойност ако е било отчуждено – в предвидените
от закона случаи, и само ако е налице значително несъответствие по смисъла на специалния
закон). Тази практика на ВКС е трайно установена – формирана е по приложението още на
ЗОПДИППД (отм.) (напр. Решение № 129/08.06.2015 г. по гр. д. № 5562/2013 г. на ІV-то гр.
отд. на ВКС, Решение № 228/06.07.2015 г. по гр. д. № 5321/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,
Решение № 137/02.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) и е доразвита
в същия смисъл – и по приложението на ЗОПДНПИ (отм.), идентичен по нормативен
смисъл със ЗПКОНПИ – Решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/17 г. на ІV-то гр. отд.
на ВКС, Решение № 200/14.02.2019 г. по гр. дело № 4143/2017 г. на IІІ-то гр. отд. на ВКС,
Решение № 147/16.09.2019 г. по гр. дело № 1998/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Решение
№ 83/20.07.2020 г. по гр. дело № 4939/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. За изходна позиция в
тази константна практика на ВКС се приема, че на изследване подлежи имуществото на
проверяваните лица (ответниците) в началото и в края на проверявания период, като
несъответствието следва да се определи от съпоставянето на нетния доход и стойността,
получена от разликата между имуществото в края на проверявания период и това в
началото на периода. Тази изходна позиция в актуалната практика на ВКС, формирана по
приложението на ЗОПДНПИ (отм.), е изведена и изрично основана, и на разясненията в
същия смисъл, дадени в раздел IV, т. 1 от мотивите към решение № 13/13.10.2012 г. по
конст. дело № 6/2012 г. на Конституционния съд. В Решение № 147/16.09.2019 г. по гр. дело
№ 1998/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС е прието и следното: „Както е посочено в Решение
№ 129/08.06.2015 г. по гр. д. № 5562/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, предмет на отнемане
могат да са налични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от
стойност (натрупани и неизразходвани средства) и в по-тясното им разбиране, налични по
10
банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат
да бъдат предмет на отнемане обаче парични средства, преминали през банковите сметки на
лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по
чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), тъй като законът не предвижда такава възможност.
Предмет на отнемане може да бъде само имущество, което е налично в патримониума на
лицето или е във владение на лицата по чл. 64, чл. 65 чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.), а
само в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето
добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно, се присъжда паричната
равностойност. В случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични
към момента на предявяване на иска по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), са придобити
имущества, то на отнемане ще подлежат тези имущества. Паричните средства, които са
изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални
активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. 63, чл. 64,
чл. 65, чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.), не попадат в предметния обхват на чл. 62 и чл.
63, ал. 2 от закона и не подлежат на отнемане. Тези парични средства могат да бъдат
третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице, а както е посочено в
решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/17 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, не може да се
отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на
проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период, тъй като
не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период
имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период”.
За преодоляване на противоречивата практика и по този въпрос е образувано тълк. д. №
4/2021 г. по описа на ВКС, ОСГК, което обаче не е основание за спиране на въззивното
производство.
Следователно, стойността на имуществото по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на закона на
ответника през проверявания период е общо в размер на сумата от 139808,68 лв.
При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи не е
налице превишаване по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на закона на придобитото през
проверявания период имущество (139808,68 лв.) и нетния доход (255569,94 лв.). Напротив,
нетният доход превишава с 115761,26 лв. придобитото от ответника през релевантния
период имущество, поради което предявените конститутивни искове се явяват
неоснователни и следва изцяло да бъдат отхвърлени, без да се изяснява дали конкретните
имуществени блага, включени в имуществото на проверяваното лице, са придобити от
законни източници.
Тъй като правният извод на въззивния съд не съвпада с крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, обжалваното решение трябва изцяло да бъде отменено, като
предявените искове с правно основание чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ отхвърлени. С оглед на
изхода на правния спор, предмет на въззивното производство, трябва да бъде отменено и
Определение № 260058/03.08.2021 г. в частта, в която е допълнено първоинстанционното
решение и ответникът е осъден да заплати на ищеца допълнително сумата то 450 лв. -
11
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ОС-
гр. Перник.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника трябва да бъде присъдена сумата от 693
лв., представляваща заплатено възнаграждение за изготвяне и изслушване на допуснатите
от първоинстанционния съд съдебни експертизи. Процесуалният представител на ответника
не е представил доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред ОС-гр. Перник в размер на сумата от 6000 лв. (на л. 319
от кориците на първоинстанционното дело се намира единствено пълномощно, което не
учредява мандатно правоотношение между страните по упълномощителната сделка). На
основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. И. Е. Г. от САК трябва да се заплати адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред САС в
размер на сумата от 9530 лв.
Тъй като ищецът е освободен от процесуалното задължение предварително да
заплаща държавна такса за разглеждане на предявените от него искове - на основание чл.
154, ал. 3 ЗПКОНПИ, съгласно чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ с решението си съдът трябва да
присъди дължимата от Комисията държавна такса - тази правна норма е специална и
дерогира правилата, уредени в чл. 84 ГПК, във вр. с чл. 162, ал. 2 ДОПК. Съобразно изхода
на спора ищецът трябва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ОС-гр. Перник
държавна такса в размер на 16072,24 лв., а в полза на бюджета на САС сумата от 8036,12
лв. (вкл. и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК).
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260025/03.06.2021 г., постановено по гр. дело №
135/2020 г. по описа на ОС-гр. Перник, както и Определение № 260058/03.08.2021 г. в
частта, в която е допълнено Решението, като Ю. Д. З. е осъден да заплати на КОМИСИЯ ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО
ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО допълнително сумата то 450 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА
КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, с
адрес гр. София, бул. „Витоша” № 18, ет. 5 срещу Ю. Д. З., ЕГН **********, с адрес гр. ***,
ул. „***” бл. **, вх. „*”, ет. *, ап. ** искове с правно основание чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ за
отнемане в полза на ДЪРЖАВАТА равностойността на следното имущество на обща
стойност от 401806,10 лв., както следва: 1) сумата в общ размер на 87267 лв.,
представляваща сборът от пазарната стойност на отчужденото недвижимо имущество - а)
2
АПАРТАМЕНТ № 21, с площ 65,20 м, находящ се в гр. ***, ж. к. „***”, бл. **, вх. „*”, ет.
2
*, в сграда № 10, ведно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3, с площ от 5,55 м и
с 2,52% ид. ч. от общите части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж върху
мястото - при пазарна стойност от 26767 лв., отчужден на 13.10.2016 г. и б) правото на
12
строеж за изграждане на АПАРТАМЕНТ № В4, ПАРКОМЯСТО № 2В.12 и ПАРКОМЯСТО
№ 2В.13, находящи се в гр. София, ж. к. „***” - при пазарна стойност от 60500 лв.,
отчуждено на 04.12.2019 г. - на основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 141
ЗКПКОНПИ; 2) сумата в общ размер на 31100 лв., представляваща пазарната стойност на
отчужденото движимо имущество - а) л. а. „БМВ 320Д”, с рег. № ******** - при пазарна
стойност от 6800 лв., отчужден на 06.04.2016 г.; б) л. а. „Ауди А3”, с рег. № ******** - при
пазарна стойност от 7500 лв., отчужден на 17.09.2018 г. (извън проверявания период) и в) л.
а. „Опел Инсигния”, с рег. № ******** - при пазарна стойност от 16800 лв., отчужден на
02.10.2017 г. - на основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 141 ЗКПКОНПИ и 3)
сумата в общ размер на 283439,10 лв., представляваща сборът от следните установени
постъпления по банкови сметки на Ю. Д. З.: а) 250289,64 лв., представляваща вноски по
банкови сметки; б) 732,85 лв., представляваща вноски по кредит; в) 11080 лв.,
представляваща вноски от трети лица; г) 18892,26 лв., представляваща „върнат задатък от
ЧСИ за участие в публична продан по ИД”; д) 249,67 лв., представляваща превод от ЗАД
„Армеец” по банкова сметката и е) 468,86 лв., представляваща разликата между получената
сума по застрахователна преписка, образувана при настъпил застрахователна събитие по
договор за застраховка „Каско” при „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД и прехвърлена по
сметка ********** - на основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 141 ЗКПКОНПИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА
КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО да
заплати на Ю. Д. З. сумата от 693 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА
КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО да
заплати на адв. И. Е. Г. от САК, с адрес София, бул. „***” № **, вх. „*”, първи надпартерен
етаж сумата от 9530 лв. - адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ КОМИСИЯ ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО
ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО да заплати в полза на бюджета на ОС-гр. Перник сумата
от 16072,24 лв., а в полза на бюджета на САС сумата от 8036,12 лв. – държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Ю. Д. З. въззивна частна жалба с вх.
№ 261553/17.08.2021г. срещу Определение № 260058/03.08.2021 г., постановено от ОС-гр.
Перник по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта, в която е оставена без разглеждане въззивната частна жалба
на, представляващо по своето правно естество определение, може да се обжалва с частна
жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от получаване на препис от него от страните, а в
останалата част - с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14