Решение по дело №398/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 233
Дата: 23 февруари 2023 г.
Съдия: Евелина Иванова Попова
Дело: 20227050700398
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

              РЕШЕНИЕ

 

      №.............../............2023 г.  

 

                        

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,

В публичното съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав

 

СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

 

При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 398 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на С.Б.Н. срещу заповед № З-ЦУ-3531/14.12.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на жалбоподателя е наложено, на основание чл. 97 ал. 1, чл. 92, чл. 90 ал. 1 т. 5 вр. чл. 89 ал. 2 т. 1 и 5 ЗДСл, дисциплинарно наказание „уволнение“. С твърдение за издаването на заповедта при неспазване на установената форма, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основания за оспорване по чл. 146 т. 2, 3, 4 и 5 АПК, се иска за бъде отменена от съда. 

В проведените по делото открити съдебни заседания жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя адвокат Н., която в пледоарията по съществото на спора претендира при отмяната на заповедта на доверителя й да се присъдят направените по делото разноски.  

Изпълнителният директор на Национална агенция по приходите – ответник по делото, съгласно чл. 153 ал. 1 предл. второ АПК, се представлява в процеса от юрисконсулт Н., която изцяло оспорва жалбата и в пледоарията по съществото на спора моли съда да я отхвърли като съответно на това да присъди на НАП юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт, размерът на което да се определи по реда на ЗПП.  

Като съобрази процесуалната допустимост на жалбата, съдът намира следното по нейната основателност:

Със заповед № З-ЦУ-3531/14.12.2021 г. /л. 31 – 28 от преписката/ изпълнителният директор на НАП, при позоваване на чл. 97 ал. 1, чл. 92, чл. 90 ал. 1 т. 5 вр. чл. 89 ал. 2 т. 1 и т. 5 ЗДСл,. е наложил на жалбоподателя С.Б.Н., заемащ длъжността инспектор по приходите в сектор „Проверки“, отдел „Проверки“ на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - Варна, дисциплинарно наказание „уволнение“. В мотивационната част на заповедта наложеното дисциплинарно наказание по чл. 90 ал. 1 т. 5 ЗДСл е обосновано с обстоятелството, че с неправомерното си поведение, свързано с неоснователно отсъствие от работното място на 11.01.2021 г., в периода от 13.01.2021 г. до 19.01.2021 г., на 18.03.2021 г. и 19.03.2021 г., на 19.04.2021 г., на 09.07.2021 г., на 12.07.2021 г. и 13.07.2021 г., на 16.07.2021 г., на 19.07.2021 г. и на  22.07.2021 г. държавният служител е нарушил разпоредбите на чл. 23 ЗДСл и на чл. 10 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

От приобщените към доказателствения материал по делото писмени документи се установява, че със заповед № З-1225/23.03.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл. 122 ал. 1 ЗДСл във връзка с влязло в сила решение № 1446/11.07.2019 г. по адм. дело № 932/2019 г. на  Административен съд – Варна, с което е отменена предходна заповед № З-2281/15.03.2019 г. на изпълнителния директор на НАП по чл. 107 ал. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя по чл. 107 ал. 2 ЗДСл, С.Б.Н. е назначен за неопределено време, при пълно работно време и петдневна работна седмица на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП Варна, Дирекция „Контрол“, отдел „Проверки“, сектор „Проверки“/л.107 от делото/.

С адресиран до директора на ТД на НАП -Варна Доклад изх. №ВхК-26407/10.06.2021 г. от директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - Варна е направено предложение за ангажиране на дисциплинарната отговорност по ЗДСл на държавния служител С.Б.Н.. /л. 2-1 от адм. преписка/. Като мотиви на предложението е посочено, че Н. ползва непрекъснато платен отпуск и отпуск по болест. В потвърждение е посочено, че от справка в ПП „Хермес“ е установено, че служителят няма 6 месеца действително отработени дни и не може да бъде оценен към 31.01.2021 г., съгласно Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Изложено е, че от представените от Н. болнични листи за периода 01.01.2021 г. - 10.06.2021 г. /датата на съставяне на доклада/ единият е обжалван от ТД на НАП – Варна и е отменен от ЛКК към ДКЦ 4 – Варна като по обжалване на Н. висшестоящата инстанция е потвърдила издаденото от ЛКК решение за отмяна, за което ТД на НАП – Варна е уведомена с получено на 04.06.2021 г. писмо от РЗИ. Става въпрос за болничен лист Е20200044176 от 13.01.2021 г., издаден за периода 13.01.2021 г. – 19.01.2021 г. Посочено е също, че част от издадените болнични листи на Н. от 2020 г. до 10.06.2021 г. са с диагноза, дължаща се на употребата на алкохол. Наред с това предложението за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90 ал. 1 т. 5 ЗДСл е мотивирано и с факта, че с изготвени протоколи от проверки № ВхК-1221/11.01.2021 г.; № ВхК-1221-24/18.03.2021 г. и № ВхК-1221-25/19.03.2021 г. е констатирано отсъствието на Н. от работа на датите 11.01.2021 г.; 18.03.2021 г. и 19.03.2021 г.  Въз основа на това е посочено, че служителят демонстрира поведение, несъобразено с ценностите на приходната администрация, не изпълнява задълженията и изискванията на ръководителите си като с това нарушава вмененото с чл. 28 ЗДСл изискване към държавния служител при изпълнение на служебните задължения и в обществения живот да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Посочено е още, че Н. не може да работи самостоятелно, не проявява прецизност в работата, няма нужните познания по материалните закони, не познава данъчното и счетоводното законодателство като системно след възстановяването му на работа е в платен, неплатен отпуск или в отпуск по болест.

След запознаване с доклада директорът на ТД на НАП – Варна още на същата дата 10.06.2021 г. е изпратил до изпълнителния директор на НАП писмо изх. № ВхК-26530/10.06.2021 г., с което при позоваване на изложените от директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - Варна обстоятелства е направил предложение за ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителя по ЗДСл /л. 4 – 3 от адм. преписка/.

В изготвено до изпълнителния директор на НАП становище рег. № М-24-03-388#4/10.08.2021 г. /л. 9-7 от адм. преписка/ директорът на Дирекция „Управление на човешките ресурси” в ЦУ на НАП е посочил, че с входирано в ЦУ на НАП писмо вх. № М-24-03-388#3/04.08.2021 г. директорът на ТД на НАП - Варна е изпратил като прикачени файлове изисканите му доказателства относно служителя С.Б.Н., между които са протоколи PDF формат за установени отсъствия на служителя, както следва: протокол № ВхК-1221/11.01.2021 г. за отсъствие на датата 11.01.2021 г., протокол № ВхК-1221-24/18.03.2021 г. за отсъствие на датата 18.03.2021 г., протокол № ВхК-1221-25/19.03.2021 г. за отсъствие на датата 19.03.2021 г., протокол № ВхК-1221-43/19.04.2021 г. за отсъствие на датата 19.04.2021 г., протокол № ВхК-1221-57/09.07.2021 г. за отсъствие на датата 09.07.2021 г., протокол № ВхК-1221-58/12.07.2021 г. за отсъствие на датата 12.07.2021 г., протокол № ВхК-1221-59/13.07.2021 г. за отсъствие на датата 13.07.2021 г., протокол № ВхК-1221-61/16.07.2021 г. за отсъствие на датата 16.07.2021 г., протокол № ВхК-1221-62/19.07.2021 г. за отсъствие на датата 19.07.2021 г. и протокол № ВхК-1221-64/22.07.2021 г. за отсъствие на датата 22.07.2021 г. Със становище изх. № М-24-03-388#4/10.08.2021 г., след анализ на изброените в него документи, директорът на Дирекция „УЧР“ в ЦУ на НАП е направил предложение до изпълнителния директор на НАП за образуването на дисциплинарно производство срещу С.Б.Н. за нарушения по чл. 23 ЗДСл и чл. 10 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

В изпълнение на изискването на чл. 96 ал. 1 ЗДСл със заповед № З-ЦУ-2711/13.08.2021 г. /л. 14 от преписката/ изпълнителният директор на НАП е възложил на назначения от него Дисциплинарен съвет с приложената на л. 13-10 от преписката заповед № З-ЦУ-2553/22.07.2021 г. да образува дело срещу държавния служител С.Б.Н. за извършени дисциплинарни нарушения, съгласно становище изх. № М-24-03-388#4/10.08.2021 г. на директора на Дирекция „Управление на човешките ресурси”.

В изпълнение на задълженията си, след извършено разследване по изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, Дисциплинарният съвет е взел решение № Р-ЦУ-107/20.09.2021 г., че инспектор по приходите С.Б.Н. е извършил дисциплинарни нарушения, подлежащи на дисциплинарно наказване по реда на ЗДСл /л. 19 – 16 от адм. преписка/. Мотивирал се е с категоричната установеност, че с поведението си, свързано с неоснователно отсъствие от работното място на 11.01.2021 г., в периода 13.01.2021 г. - 19.01.2021 г., 18.03.2021 г., 19.03.2021 г., 19.04.2021 г., 09.07.2021 г., 12.07.2021 г., 13.07.2021 г., 16.07.2021 г., 19.07.2021 г. и 22.07.2021 г., Н. е нарушил разпоредбите на чл. 23 ЗДСл и на чл. 10 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация като от обективна страна посочените деяния изпълват състава на дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89 ал. 2 т. 1 и т. 5 ЗДСл. В заключение, с решение № Р-ЦУ-107/20.09.2021 г. Дисциплинарният съвет е направил предложение до дисциплинарно наказващия орган да наложи на служителя С.Б.Н. дисциплинарно наказание уволнение по чл. 90 ал. 1 т. 5 ЗДСл.

С покана изх. № М-24-03-388#6/12.11.2021 г. на изпълнителния директор на НАП /л. 20 от адм. преписка/ Н. е уведомен, че срещу него е открита процедура за ангажиране на дисциплинарната му отговорност като му е указана възможността да се яви в удобен за него работен ден в сградата на ЦУ на НАП в София, за да се запознае с материалите по решението на Дисциплинарния съвет на НАП и същевременно му е отправена покана за изслушване от изпълнителния директор на НАП на 17.11.2021 г. в 14, 00 ч. с предупреждението, че неявяването му ще се счита за отказ по смисъла на чл. 93 ал. 3 ЗДСл.

По преписката е приложен протокол от 17.11.2021 г., с който изпълнителният директор на НАП е удостоверил, скрепено с подписа и на жалбоподателя, че е изслушал държавния служител във връзка с образуваната срещу него със заповед № ЗЦУ-2711/13.08.2021 г. дисциплинарна преписка и че се е запознал с материалите по нея /л. 21 от адм. преписка/.

На 22.11.2021 г. в ЦУ на НАП под вх. № 14-24-03-388 е заведено писмо от ТД на НАП – Варна, с което на изпълнителния директор на НАП са изпратени адресираните до него писмените обяснения на Н. във връзка с установените дисциплинарни нарушения /л. 24 от адм. преписка/. Писмените обяснения са заведени в НАП под рег. № 26530-8/19.11.2021 г. като в тях държавният служител е посочил, че при назначаването му на длъжността „инспектор по приходите” в отдел „Проверки” на ТД на НАП Варна не е бил включен в обучителна програма за придобиване на нови знания, поради което е започнал да изпитва затруднения при изпълнението на възложените задачи и вследствие на това е започнал да употребява алкохол в извънработно време. Това според него породило особено отношение към личността му от страна на ръководството на ТД на НАП-Варна, изразено в извършване на непрекъснати проверки в моменти, в които е отсъствал за кратки периоди от работното място, за което са съставяни присъствени листи, за да може с тях да се удостовери самоволното му отлъчване от изпълнението на служебните задължения. В обясненията си Н. посочил, че на упоменатите в решението на Дисциплинарния съвет дати се намирал в сградата на ТД на НАП - Варна, но в момента на изготвяне на присъствените листи не бил на работното си място, а в други помещения. Относно издадения му и отменен болничен лист за периода 13.01.2021 г. – 19.01.2021 г. посочил, че причината за отмяната е допусната техническа грешка на медицинското лице. Относно констатираните отсъствия на датите 19.07.2021 г. и 22.07.2021 г. дал обяснение, че в този период е бил настанен за лечение в Център за рехабилитация „Ренесанс-интер”, за което представил като доказателство договор от 18.07.2021 г. /л. 27 – 25 от адм. преписка/.  

В резултат на всички описани административно-производствени действия и след изслушването на служителя и запознаването с писмените му обяснения изпълнителният директор на НАП е издал обжалваната по делото заповед № З-ЦУ-3531/14.12.2021 г., с която при пълно възприемане и  възпроизвеждане на установените при дисциплинарната проверка факти е наложил на С.Б.Н. най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение по чл. 90 ал. 1 т. 5 ЗДСл, приемайки, че извършените от него нарушения следва да се квалифицират като такива по чл. 89 ал. 2 т. 1 ЗДСл /неизпълнение на служебните задължения, конкретно на тези по чл. 23 ЗДСл/ и по чл. 89 ал. 2 т. 5 ЗДСл /неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, конкретно на тези по чл. 10 от Кодекса/.

В потвърждение на възприетите от дисциплинарно наказващия орган фактически констатации с пряко отношение към наложеното дисциплинарно наказание по чл. 90 ал. 1 т. 5 ЗДСл в условията на извършени от държавния служител дисциплинарни нарушения по чл. 89 ал. 2 т. 1 и 5 ЗДСл пълномощникът на ответника е представил по делото и съдът е приобщил към доказателствения материал в първото по делото съдебно заседание от 18.05.2022 г. следните писмени доказателства:

1/ цитираните в обжалваната заповед протоколи от проверки за спазване на работното време в сектор 3 на ТД на НАП-Варна с рег. №№ ВхК-1221/11.01.2021 г.; ВхК-1221-24/18.03.2021 г.; ВхК-1221-25/19.03.2021 г.; ВхК-1221-43/19.04.2021 г.; ВхК-1221-57/09.07.2021 г.; ВхК-1221-58/12.07.2021 г.; ВхК-1221-59/13.07.2021 г.; ВхК-1221-61/16.07.2021 г.; ВхК-1221-62/19.07.2021 г. и ВхК-1221-64/22.07.2021 г., всички изготвени и  подписани от извършилия проверката началник сектор Деница Чанкова, последните два от които в условията на нейно заместване съгласно заповед № Д-1304/12.07.2021 г. От съдържанието на протоколите се установява, че на посочените в тях дата и час на проверката 11.01.2021 г. – 15:45 ч.; 18.03.2021 г. – 15:45 ч.; 19.03.2021 г. – 10:45 ч.; 19.04.2021 г. – 10:05 ч.; 09.07.2021 г. – 11:00 ч.; 12.07.2021 г. – 10:00 ч.; 13.07.2021 г. – 9:15 ч.; 16.07.2021 г. – 13:50 ч.; 19.07.2021 г. – 10:30 ч. и 22.07.2021 г. – 10:35 ч. жалбоподателят не се е намирал на работното място като в последната графа на изготвените таблици, в която са положени подписите на установените на работното им място служители, респективно е вписано основанието за отсъствието им /работа с отдалечен достъп,    болнични, отпуск, посещение на адрес/ срещу името на С.Б.Н. няма положен подпис и графата или е оставена празна, или е вписано, че лицето отсъства /л. 30 – 39 от делото/;

2/ заповед № Д-1595/01.11.2012 г. на директора на ТД на НАП- Варна, с т. 1 на която на началниците на сектори в отдел „Ревизии“ и отдел „Проверки“ на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна е наредено да извършват регулярни проверки /минимум една месечно/ относно спазването на трудовата дисциплина и работното време от подчинените им служители  като съгласно т. 3 от заповедта резултатите от проверките следва да се документират с подписан от извършилия ги служител протокол /л. 56 от делото/;

3/ заповед № 155/14.02.2006 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10 ал. 1 т. 9 ЗНАП вр. чл. 136 ал. 3 и чл. 151 ал. 1 КТ и чл. 12 ЗЗБУТ е определена продължителност 8 часа на работния ден на служителите в НАП с начало 9:00 ч. и край 17:30 ч., като е определено, че служителите ползват почивки, които се включват в работното им време и са както следва: почивка за хранене с продължителност 30 минути, която се полза за времето от 12:30 ч. до 13:00 ч.; технологична почивка от 10 минути, която се ползва преди обяд за времето от 10:30 ч. до 10:40 ч. и технологична почивка от 20 минути, която се ползва след обяд за времето от 15:00 ч. до 15:20 ч. /л. 62 от делото/;

4/ заповед № ЗЦУ-1029/30.07.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която единствено в частта по т. 2 е изменена предходната негова заповед № 155/14.02.2006 г. като е определено почивката за хранене с продължителност от 30 минути да се ползва за времето от 12:00 ч. до 13:30 ч. /л. 63/;

5/ длъжностна характеристика относно заеманата от жалбоподателя длъжност инспектор по приходите в сектор „Проверки“, отдел „Проверки“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, в раздел ІІ на която „Място на длъжността в организацията (подчиненост)“ изрично е регламентирано, че длъжността е подчинена на началника на сектор „Проверки“ /л. 65 и 66 от делото/;

6/ молба от 31.03.2021 г. от С.Б. Николово до директора на ТД на НАП – Варна за ползването на два дни  неплатен годишен отпуск за 2021 г., считано от 18.03.2021 г. до 19.03.2021 г. вкл., върху която началник-секторът в качеството на пряк ръководител на служителя, началник-.отделът и директорът на ТД на НАП – Варна са поставили последователно резолюция „НЕ“ с пояснението от началник-сектора и от началник-отдела, че не са съгласи отпускът да се ползва със задна дата /л. 55 от делото/;

7/ решение № 400257/18.02.2021 г. на Лекарската консултативна комисия при ДКЦ 4 – Варна, изх. № 106/26.02.2021 г., с което по повод жалба вх. № 87/15.02.2021 г. комисията е отменила издадения на С.Б.Н. болничен лист № Е20200044176/13.01.2021 г. за временна неработоспособност за времето от 13.01.2021 г. до 19.01.2021 г. с диагноза „неинфекциозен гастроентерит и колит, неуточнен“ /л. 44 и 45 от делото/;

8/ Експертно решение № 1789/28.04.2021 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна, с което по подадена от С.Б.Н. жалба срещу решение за отмяна на болничен лист № Е20200044176/13.01.2021 г. ТЕЛК е потвърдил решението на ЛКК /л. 48 от делото/;

9/ адресирано до директора на ТД на НАП – Варна писмо изх. № 97-00-113-4/02.06.2021 г. от директора на РЗИ – Варна, с което издаденото от ТЕЛК решение № 1789/28.04.2021 г. е изпратено в ТД на НАП – Варна, където е заведено под входящ номер от 04.06.2021 г. /л. 47 от делото/;

10/ болнични листи на С.Б.Н. за временна неработоспособност за периода 19.01.2021 г. – 22.01.2021 г. вкл. с диагноза „психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, абстинентно състояние“; за периода 25.01.2021 г. – 07.02.2021 г. вкл. с диагноза „синдром на зависимост, абстинентно състояние неусложнено“ и за периода 25.03.2021 г. – 11.04.2021 г. вкл. с диагноза „синдром на зависимост“ /л. 40 – 42 от делото/. 

По искане на жалбоподателя в с. з. на 18.05.2022 г. по делото е разпитан като свидетел служителят от отдел „Проверки“ на ТД на НАП – Варна Илиян Богомилов Тончев. В показанията си той обяснява, че познава жалбоподателят още от 1996/97 г. като в началото, когато Н. е започнал да работи в ТД на НАП – Варна, Тончев е бил и един от ръководителите му. Сочи, че понастоящем работят на различни етажи, но не е чувал да има жалби срещу Н. – за закъснения или за лошо изпълнени задължения. Обяснява, че в сградата на НАП е въведен пропускателен режим като служителите се чекират при влизане и излизане, но тъй като вратите често се развалят, те са постоянно отворени, а и обикновено един като се чекира, държи вратата на останалите влизащи служители. Твърди, че Н. лично му се е оплаквал, че в периода януари – юли 2021 г. са правени тенденциозни проверки, което учудило свидетеля, защото по време на пандемията голяма част от служителите работели хоум офис и по негови думи в този период не помни да е имало проверки. Такива според показанията на свидетеля е имало преди пандемията като те се правели сутрин преди 10 часа и следобед след 16, 30 часа. Началникът на отдела идвал с един лист, на който се подписвали проверените служители, а ако някой не бил заварен на работното си място, обикновено началникът го извиквал по телефона да дойде да се подпише като свидетелят пояснява, че за някои хора началникът е правел това, а за други – не. Свидетелят сочи, че в случаите, в които служител отсъства целодневно, се правел едни протокол за проверка към 9,30-10,00 часа, един протокол по обяд и един в края на работния ден, с който да се обединят всички направени преди това протоколи за отсъствието му с посочване и на свидетели от стаята. Свидетелят пояснява, че за работата хоум офис е имало официално издадена заповед, тъй като се ползвал електронен подпис, а за това било необходимо разрешение от прекия ръководител. За целта прекият ръководител изготвял ежемесечни списъци, в които се посочвали служителите, които по тяхно желание ще работят хоум офис.

В с. з. на 18.05.2022 г. е разпитан като свидетел и служителят от ТД на НАП – Варна И.К.К., който обяснява, че познава жалбоподателят от 15 години като преди Н. да бъде дисциплинарно уволнен е работил с него в съседни стаи на един и същ етаж. Този свидетел също твърди, че не знае срещу Н. да са подавани жалби относно работата му. И този свидетел обяснява, че достъпът в сградата на НАП е с карта, но че на моменти се влиза и без нея като вратите са отворени. Също сочи, че в периода на пандемията е имало служители, които са работили от вкъщи дистанционно. Заявява, че от жалбоподателя и от други свои колеги знае, че в периода януари-юли 2021 г. в някои конкретни стаи ръководството е оставяло отчетни листи, в които инспекторите да се подпишат, но че С. му се е оплаквал, че такива листи са пускани по време, в което той е извън стаята – било в барчето за кафе, било до банката, поради което неговото име и подпис не фигурирали в листите. Според свидетеля всяко едно действие в ТД на НАП се удостоверява с протокол за извършена проверка, в който се вписват установените факти и обстоятелства като се подписва от присъстващите лица и от съставителите. Свидетелят говори за два вида бланки на протоколи в ТД на НАП:  КД-78 и КД-73 като сочи, че това са официални индигирани протоколи на НАП, които се съставят в три екземпляра, един от който се връчва на лицето. Не пояснява обаче в кои конкретно случаи и за удостоверяване на какви действия на служителите на ТД на НАП се съставят протоколите КД-73 и КД-78. На въпроси на юрисконсулт Н. заявява, че има спомен, че отсъствията на жалбоподателя са били в началото на годината – януари, март, както и през лятото, но конкретни дати обяснимо не е в състояние на назове.

Запитан от съда след приключването на разпита на двамата свидетели, жалбоподателят пояснява в с. з. на 18.05.2022 г., че конкретно в периода, в който са извършени процесните проверки, не е работил хоум офис. На въпрос на пълномощника на ответника юрисконсулт Н. заявява, че по времето, когато са извършени проверките, не е бил в командировка, но настоява на изнесеното и в писмените си обяснения до изпълнителния директор на НАП, че се е намирал в сградата на ТД на НАП.

Позовавайки се на свидетелските показания, в с. з. на 18.05.2022 г. пълномощникът на жалбоподателя е поискал ответникът да представи по делото протоколи КД-73 за датите, на които е установено отсъствието на доверителя й от работното място, като счита, че единствено с тях би могло да се констатира и докаже целодневното му отсъствие от работа. Същевременно твърди, че относно Н. такива протоколи за процесните дати не са съставяни. В същия смисъл е и изявлението на жалбоподателя в с.з. на 18.05.2022 г., що се отнася до доказателственото значение на протоколи КД-73. И двамата твърдят, че за удостоверяване на целодневно отсъствие от работа следва в края на работния ден да се състави протокол КД-73.  

Пълномощникът на ответника оспорва това твърдение като както в с. з. на 18.05.2022 г., така и до приключване на устните състезания по делото поддържа становище, че протоколи КД-73 са документи, обективиращи  извършени от инспекторите по приходите действия във връзка с възложени проверки в изпълнение на преките им служебни задължения. В подкрепа на това представя по делото изготвена от началник сектор в отдел „Проверки“, дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Варна Деница Чанкова служебна бележка изх. № ВтрК-1602/26.05.2022 г. /л. 87/, според която по утвърдените от изпълнителния директор на НАП процедури на Дирекция „Контрол“ протоколи КД-73 се изготвят единствено в хода на контролно производство и само в случаите на извършване на проверки по делегация; при прилагане на ПАМ „Запечатване на обект“; при извършване на насрещна проверка; при действия, свързани с проверка на фискални устройства в търговските обекти; при установяване на налични активи в обекти за контрол; при извършване на проверки в обекти, в които се осъществяват сделки с благородни метали; при извършване на проверки на бинго зали, игрални зали с хазартни игрални автомати и игрални казина; при предприети действия при проверки за обезпечаване на данни от информационните системи за отчитане на продажбите в търговските обекти; при извършване на проверки за наличието на основания за прилагане на СИДДО; при установяване на задължения за данъци и осигурителни вноски; при проверки на обменни бюра и при контрол в обекти по спазване на осигурителното законодателство. Съгласно служебната бележка всеки протокол КД-73 е с уникален код, който задължително се регистрира към съответното контролно производство, като използването на този вид протоколи за други цели е недопустимо.

Удостоверените в служебната бележка обстоятелства досежно значението на протоколи КД-73 се потвърждават с допълнително представените с молба с. д. № 14021/20.09.2022 г. /л. 247 – 250/ писмени доказателства: заповед № З-ЦУ-2343/24.06.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на НАП за утвърждаването на процедури, инструкции и образци на документи на дирекция „Контрол“, между които по т. 1.4 е утвърдена Процедура К9 „Извършване на други проверки за установяване на факти и обстоятелства“, версия Н /л. 261 и 262 от делото/ и Контролен лист относно Процедура К9 /л. 263 – 267/, в т. 4.4 на който „Извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ и процесуални действия“ е упоменат протокол обр. КД-73 като съставянето му е предвидено за случаите, в които към текущото производство за проверка е необходимо да се присъединят налични в информационната система документи от предходни контролни производства.

Приложеният на л. 268 от делото протокол обр.КД-73, № ВхК-38735/31.08.2020 г., макар да удостоверява извършена на жалбоподателя проверка, видно от съдържанието му е съставен не за установяването на целодневното отсъствие от работа на служителя, а във връзка с конкретно разпоредена на инспектори от НАП проверка, свързана с посещението на домашния адрес на провереното лице С.Б.Н. във връзка с представен от него болничен лист № Е20201707055, целта на която е да се установи дали Н. се намира в дома си.

Съвкупната преценка на обсъдените доказателства сочи на неоснователност на твърдението на жалбоподателя и пълномощника му, че при целодневно отсъствие от работа на служителите от НАП следва да се състави протокол КД-73, удостоверяващ отсъствието им. Подобни данни не се съдържат и в изисканото за послужване по настояване на пълномощника на жалбоподателя адм. дело № 932/2019 г. на Адм. съд – Варна, приключило с влязло в сила решение № 1446/11.07.2019 г.          

Въпросът в случая е доколко обаче единствено с приложените по делото протоколи за спазване на работното време, послужили като решаващи доказателства на дисциплинарно наказващия орган за налагане на дисциплинарното наказание, може безсъмнено да се установи факта на целодневното отсъствие на жалбоподателя от работа на посочените в тях дати. От съдържанието на приложената на л. 56 от делото заповед № Д-1595/01.11.2012 г. на директора на ТД на НАП – Варна не може да се обоснове подобен извод, защото с нея се разпорежда извършването на проверки за спазване на работното време, които следва да се протоколират с подписани от проверяващите лица протоколи, но не се визират изрично проверки и протоколи за целодневни отсъствия от работа.

Съгласно служебна бележка изх. № ВтрК-1602/26.05.2022 г. /л. 87/ с приложените по делото протоколи за спазване на работното време, с които е констатирано отсъствието на жалбоподателя от работното място на датите 11.01.2021 г., 18.03.2021 г., 19.03.2021 г., 19.04.2021 г., 09.07.2021 г., 12.07.2021 г., 13.07.2021 г., 16.07.2021 г., 19.07.2021 г. и  22.07.2021 г., е дадена възможност на органа по възлагане да преразпредели на останалите служители в сектора първоначално възложени автоматично проверки на С.Б.Н., предвид констатираното му отсъствие на посочените в протоколите дати. За доказване на това обстоятелство на л. 88 – 92 от делото е приложена и приобщена към доказателствения материал Справка за промени в автоматичното разпределение, обхващаща периода 01.01.2021 г. – 30.07.2021 г. От съдържанието на справката се установява обаче, че изключая датата 19.04.2021 г., на която в 10:05 ч. е съставен протокол за спазване на работното време, останалите посочени в заповедта за дисциплинарно уволнение дати, на които са били съставени такива протоколи с отразено в тях отсъствие на жалбоподателя от работа, липсват в справката за промени в автоматичното разпределение. При това съгласно справката на датата 19.04.2021 г., на която на С.Б.Н. в 7:52 е разпределена проверка по прихващане и възстановяване, извършеното в 10:01 преразпределение е свързано не с промяна в първоначално разпределения проверяващ по преписката, а с определянето и на втори проверяващ в лицето на органа по приходите Таня Петрова Кирова. Поради това представената от ответника справка не може да се кредитира от съда като доказателство, допълнително установяващо факта на отсъствието на жалбоподателя от работа на посочените в протоколите от проверките за спазване на работното време дати 11.01.2021 г., 18.03.2021 г., 19.03.2021 г., 19.04.2021 г., 09.07.2021 г., 12.07.2021 г., 13.07.2021 г., 16.07.2021 г., 19.07.2021 г. и  22.07.2021 г.             

Действително, в справката фигурират първоначално разпределени на С.Б.Н. и преразпределени още същия ден на друг служител проверки на датите 13.01.2021 г. и 19.01.2021 г. /две от 13.01.2021 г. и една от 19.01.2021 г./, но на тези дати, макар също да са посочени от дисциплинарно наказващия орган като такива на отсъствие на жалбоподателя от работното място, не е съставян протокол за отсъствие на Н. като причината за неявяването му на работа е издаденият му и отменен с решение № 400257/18.02.2021 г. на Лекарската консултативна комисия при ДКЦ 4 - Варна болничен лист № Е20200044176/13.01.2021 г. за временна неработоспособност за времето от 13.01.2021 г. до 19.01.2021 г.

В справката фигурират и други дати, на които в периода 01.01.2021 г. – 30.07.2021 г. на Н. са били разпределяни проверки като впоследствие е извършено преразпределение, но те са без отношение към предмета на спора, предвид факта, че не са изрично посочени и респективно не са взети предвид от дисциплинарно наказващия орган в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Единствено за пълнота ще се отбележи, че на преимуществената част от тези дати не става въпрос за преразпределяне на проверките изцяло на друг служител от НАП, а за определянето на още един проверяващ наред с първоначалния, поради което не може да се отсъди, че причината за допълнителното разпределение е отсъствието на жалбоподателя от работа.  Що се отнася пък до преразпределените изцяло на друг орган по приходите проверки на датите 19.01.2021 г. /една проверка/; 21.01.2021 г. /две проверки/; 22.01.2021 г. /пет проверки/ и 25.01.2021 г. /една проверка/, от приложените по делото доказателства се установява, че в целия този период жалбоподателят е ползвал отпуск за временна неработоспособност, предвид издадените му и приложени на л. 40 и 41 от делото болнични листи за периода 19.01.2021 г. – 22.01.2021 г. вкл. с диагноза „психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, абстинентно състояние“ и за периода 25.01.2021 г. – 07.02.2021 г. вкл. с диагноза „синдром на зависимост, абстинентно състояние неусложнено“.  

Извършените от прекия ръководител на жалбоподателя проверки за спазване на работното време са в изпълнение на т. 1 от издадената от директора на ТД на НАП – Варна заповед № Д-1595/01.11.2012 г. Съгласно чл. 49 ал. 1 ЗДСл работното време на държавния служител е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица като на основание чл. 51 ал. 1 ЗДСл то се определя в работни дни. Съгласно чл. 52 ал. 1 ЗДСл работното време на държавния служител се прекъсва с една или няколко почивки като почивката за хранене не може да бъде по-малка от 30 минути, а съгласно чл. 52 ал. 2 ЗДСл почивката не се включва в работното време. Съответно на горните разпоредби, със заповед № 155/14.02.2006 г., изменена със заповед № ЗЦУ-1029/30.07.2018 г., изпълнителният директор на НАП е определил работния ден на служителите на НАП с продължителност от 8 часа, с начало 9:00 ч. и край 17:30 ч. и общо три почивки /една за хранене и две технологични почивки, сутрешна и следобедна/. Извършените и документирани с протоколите проверки за спазване на работното време в час от деня, несъвпадащ с определеното време за почивка, безсъмнено доказват, че в момента на всяка от  проверките служителят е нарушил изискването на чл. 23 ЗДСл за спазване на установеното работно време, след като липсват доказателства, че по време на проверката е изпълнявал служебните си задължения извън обичайното работно място. Предвид празнината в ЗДСл, понятието „работно място“ следва да бъде тълкувана във вложения в пар. 1 т. 4 ДР КТ смисъл като в случая то следва да се разглежда като конкретното помещение в сградата на ТД на НАП – Варна, в което служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по служебното си правоотношение.

Неспазването на работното време не е тъждествено обаче като понятие на целодневното отсъствие от работа, тъй като макар и да включва целодневното отсъствие от работа, не се изчерпва единствено с него. Поради това, независимо от приетия от съда факт, че протоколи КД-73 са без каквото и да било отношение към процедурата за установяване на целодневно отсъствие на служителя от работа, за  доказването на такова отсъствие са необходими и други доказателства, освен съставените протоколи от проверки, удостоверяващи неспазването на работното време в точно определен момент от работния ден. Такова друго доказателство е налично за датите 18.03.2021 г. и 19.03.2021 г., за които на 31.03.2021 г. жалбоподателят е подал до директора на ТД на НАП – Варна молба за ползването на неплатен годишен отпуск, обективираща на практика извънсъдебното му признание, че на двете дати е отсъствал цял ден от работа. Като извънсъдебно признание за целодневно отсъствие от работа следва да се квалифицира и твърдението на дисциплинарно разследвания служител пред изпълнителния директор на НАП в приложените по преписката писмени обяснения вх. № 26530-3/19.11.2021 г., че на 19.07.2021 г. и 22.07.2021 г. е бил настанен за лечение в Център за рехабилитация „Ренесанс-интер“ в гр. Варна, кв. „Виница“. Издаденият на Н. и впоследствие отменен болничен лист Е20200044176/13.01.2021 г. за временна неработоспособност за времето от 13.01.2021 г. до 19.01.2021 г. също е доказателство за отсъствието на лицето от работа в посочения времеви отрязък. Но докато съдът намира, че отсъствията му в периода 13.01.2021 г. – 19.01.2021 г. не биха могли да се квалифицират като дисциплинарни нарушения, поради липсата на вина като субективен елемент от състава на нарушението, тъй като болничният лист е отменен едва на 18.02.2021 г., то за дните 18.03.2021 г.; 19.03.2021 г.; 19.07.2021 г. и 22.07.2021 г. жалбоподателят не разполага с оневиняващи доказателства за отсъствието от работа, тъй като подадената му чак на 31.03.2021 г. молба за ползване на неплатен отпуск за 18.03.2021 г. и 19.03.2021 г. по обясними причини е оставена без уважение от работодателя, а за времето на престоя си на 19.07.2021 г. и 22.07.2021 г. в Център за рехабилитация „Ренесанс-интер“ – Варна не разполага нито с представен болничен лист, нито със заповед за разрешен годишен отпуск, оправдаващи неявяването му на работа.

Разграничението между доказаните дни на целодневно отсъствие на жалбоподателя от работа и дните, в които с протоколите от проверки за спазване на работното време е установено единствено отсъствието му към момента на самото извършване на проверките е съществено според съда, защото макар и двете хипотези да могат да се квалифицират като неспазване на въведеното с чл. 23 ЗДСл изискване към държавния служител за спазване на  установеното работно време, което означава и да не отсъства безпричинно от работното място, различна е тежестта на нарушението във всяка от тях, а съгласно чл. 91 ал. 1 т. 1 ЗДСл тежестта на нарушението трябва винаги да се взема предвид при определянето на вида и размера на дисциплинарното наказание.

Наслагването на безсъмнено установените случаи на целодневно неоправдано отсъствие на жалбоподателя от работа на 18.03.2021 г.; 19.03.2021 г.; 19.07.2021 г. и 22.07.2021 г. към протоколираните му останали отсъствия от работното място конкретно по времето, в което са извършени проверките за спазване на работното време на датите 11.01.2021 г., 19.04.2021 г., 09.07.2021 г., 12.07.2021 г., 13.07.2021 г., 16.07.2021 г., сочи на достатъчно съществено по тежестта си нарушаване на изискването на чл. 23 ЗДСл, според което държавният служител е длъжен да спазва установеното работно време и да го използва за изпълнение на възложените му задължения, като нормата е възпроизведена смислово и в чл. 10 на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, според който служителите в държавната администрация са длъжни да спазват установеното работно време за изпълнение на възложените им задължения.

Ето защо като е квалифицирал поведението на държавния служител като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89 ал. 2 т. 1 ЗДСл /неизпълнение на служебните задължения/ и на чл. 89 ал. 2 т. 5 ЗДСл /неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация/, дисциплинарно наказващият орган е приложил точно закона, определяйки при това по критериите по чл. 91 ал. 1 ЗДСл справедливо по вида си дисциплинарно наказание, макар и най-тежкото възможно по чл. 90 ал. 1 т. 5 ЗДСл. При кумулативната преценка на критериите по чл. 91 ал. 1 ЗДСл дисциплинарно наказващият орган правилно е съобразил и обстоятелството, че нееднократно констатираните за период малко повече от половин година случаи на нарушаване на установеното работно време, включващи при това и целодневни неоправдани отсъствия на държавния служител от работното място, сочат на трайно сложило се цялостно негово служебно поведение, което е в ущърб на дейността на държавната администрация. Единствено за пълнота на мотивите съдът ще посочи, че позоваването в обжалваната заповед и на издадените болнични листи на Н., макар те да са действително много на брой и с голяма продължителност за сравнително неголям период от време, е неоснователно, защото отсъствието на служителя на основание  ползването на законоустановен и разрешен отпуск за временна неработоспособност никога ни би могло да се подведе под хипотезата на каквото и да било дисциплинарно нарушение и оттук да обуслови налагането на дисциплинарно наказание.

Съгласно чл. 92 ал. 1 ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6 ал. 2 и 3. Приложимостта на разпоредбата към случая сочи, че дисциплинарното наказание е наложено от компетентен административен орган като се има предвид, че жалбоподателят е назначен на заеманата към момента на дисциплинарното уволнение длъжност със заповед № З-1225/23.03.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, поради което последният се явява и орган по назначаването му. Преди издаването на заповедта изпълнителният директор на НАП в качеството на дисциплинарно наказващ орган е спазил изискването на чл. 93 ал. 1 ЗДСл като видно от приложените по преписката протокол от проведено изслушване от 17.11.2021 г. и дадени във връзка с отправена покана писмени обяснения изх. № 26530-8/19.11.2021 г., получени в НАП с писмо вх. № 14-24-03-388/22.11.2021 г., е изслушал държавния служител и е приел писмените му обяснения като се е запознал с тях преди налагането на дисциплинарното наказание, за което може да се отсъди и от самото съдържание на заповедта.

Обжалваната заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 97 ал. 1 ЗДСл, включително и мотиви, обусловили  налагането на дисциплинарното наказание по чл. 90 ал. 1 т. 5 ЗДСл.  Заповедта, както и част от останалите документи по преписката, са подписани с квалифицирани електронни подписи на издателите си, за което в изпълнение на дадената от съда възможност с протоколно определение от с.з. на 18.05.2022 г. ответникът е представил по делото и е приобщен към доказателствения материал електронен диск с електронните документи, включително и за удостоверяване на валидността на положените КЕП /л. 81/. Следва да се отбележи, че в с.з. на 13.07.2022 г., пълномощникът на жалбоподателя изрично е заявил, че не оспорва факта, че електронните подписи под документите са положени от лицата, посочени като техни издатели.        

В изпълнение на чл. 96 ал. 1 ЗДСл преди да наложи дисциплинарното уволнение дисциплинарно наказващият орган е взел становището на Дисциплинарния съвет на НАП, обективирано в решение № Р-ЦУ-107/20.09.2021 г. по образуваното въз основа на заповед № ЗЦУ-2711/13.08.2021 г. на изпълнителния директор на НАП дисциплинарно дело срещу С.Б.Н.. Следва да се отбележи, че решение № Р-ЦУ-107/20.09.2021 г., с което на дисциплинарно наказващият орган е предложено да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание по ЗДСл на държавния служител С.Б.Н., е взето с пълно единодушие от членовете на Дисциплинарния съвет.  

Заповедта е издадена в преклузивните срокове по чл. 94 ал. 1 ЗДСл, според който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Предвид времето на извършване на нарушенията, заповедта очевидно е издадена в рамките на едногодишния срок по чл. 94 ал. 1 ЗДСл. Що се отнася до регламентирания в разпоредбата двумесечен срок, законодателят не дефинира легално понятието "откриване на нарушението", поставящо началото на този срок, но съдебната практика приема, че за да е открито нарушението, дисциплинарно наказващият орган следва да има яснота по основните му признаци - извършител на нарушението; деяние, посредством което е осъществено; време; място на извършването; обстоятелства, при които е извършено и последици. В този смисъл напр. решение 5393/07.05.2020 г. на ВАС, V отделение, по адм. дело № 11397/2019 г. Такава яснота е постигната едва с постановяването на решение № Р-ЦУ-107/20.09.2021 г. на Дисциплинарния съвет на НАП по образуваното въз основа на заповед № ЗЦУ-2711/13.08.2021 г. на изпълнителния директор на НАП дисциплинарно дело срещу С.Б.Н., тъй като едва извършеното пълно разследване по случая от страна на Дисциплинарния съвет и излагането на резултатите от него в решението има за последица изясняването на основните признаци на нарушението. Преди това подаденото до изпълнителния директор на НАП Становище рег. № М-24-03-388#4/10.08.2021 г. на директора на Дирекция „Управление на човешките ресурси“ съдържа единствено информация относно предполагаеми нарушения на държавния служител, но едва с извършването на разследване от компетентния за това колективен орган, назначен със заповед № ЗЦУ-2553/22.07.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, може да се приеме, че релевантните за дисциплинарното нарушение факти са напълно изяснени.  В този смисъл е и вмененото от закона значение на дейността на Дисциплинарния съвет, който съгласно чл. 96 ал. 1 2 ЗДСл изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение.

Независимо обаче дали ще се приеме, че нарушението е открито с постъпването на Становище рег. № М-24-03-388#4/10.08.2021 г. на директора на Дирекция УЧР при дисциплинарно наказващия орган или със запознаването му с решение № Р-ЦУ-107/20.09.2021 г. на Дисциплинарния съвет на НАП, и в двата случая двумесечният преклузивен срок за налагане на дисциплинарното наказание е спазен, тъй като съгласно чл. 94 ал. 3 ЗДСл регламентираните срокове по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск. Видно от приложената на л. 95 от делото справка-извлечение, през периода 09.08.2021 г. – 01.11.2021 г. С.Б.Н. се е намирал непрекъснато в отпуск за временна неработоспособност, при което издадената на 14.12.2021 г. заповед по чл. 97 ал. 1 ЗДСл е в рамките на двумесечния срок по чл. 94 ал. 1 ЗДСл.

 В целостта си възприетите фактически констатации и правни доводи сочат на неоснователност на оспорването, поради което то следва да се отхвърли от съда в съответствие с правомощието му по чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК.

При този изход на спора и предвид изрично заявеното искане от пълномощника на ответника в пледоарията му по същество на спора в с. з. на 16.11.2022 г., жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите, на основание чл. 143 ал. 3 АПК, юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото от юрисконсулт, което следва да се определи на минималния размер от 100 /сто/ лв. по чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП.

Воден от изложеното, съдът

 

                                   Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Б.Н. срещу заповед № З-ЦУ-3531/14.12.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на жалбоподателя, на основание чл. 97 ал. 1, чл. 92, чл. 90 ал. 1 т. 5 вр. чл. 89 ал. 2 т. 1 и 5 ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

ОСЪЖДА С.Б.Н., ЕГН **********, да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

СЪДИЯ: