Д О Б Р И Ч К И Р А Й О Н Е Н
С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр.Добрич,
10.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички
районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на
шести декември през две хиляди и дванадесета
година, в състав:
Съдия:
Веселин Стефанов Монов,
при участието
на прокурора ……. и съдебен секретар И.И., разгледа
н.а.х.д. №1811 по описа на ДРС за 2012 г.
Производството е по реда на чл.375 от НПК и е образувано по предложение
на ДРП за освобождаване на подс.Р.В.Г. ***, с ЕГН ********** от наказателна
отговорност и наказването й по реда на чл.78А от НК, с оглед извършено престъпление,
а именно:
За това, че на 23.02.2011 год. пред Сектор „ПП - КАТ” при ОД на МВР гр.Добрич
потвърдила неистина, че е загубила свидетелство за регистрация на МПС - л.а.
„Рено Еспейс” с рег. № ТХ 22-69 ХС в писмена декларация с вх.№
110851000179/23.02.2011 година по описа на Сектор „ПП –КАТ” при ОДМВР
гр.Добрич, която по силата на чл.141, ал.2 от ЗДвП се подава в Сектор „ПП -КАТ”
при ОД на МВР за удостоверяване на изгубването му - престъпление по чл.313, ал.1
от НК.
Районна прокуратура гр.Добрич редовно
призована за съдебно заседание не се представлява от процесуален представител.
Подсъдимата
редовно призована за съдебно заседание не се явява. В хода на съдебното
производство се представлява от процесуален представител – адв.Венелин Кирилов
/договорен защитник/.
Съдът
прие, че с оглед редовното призоваване на страните за съдебното заседание и
неявяването на представител на РП - гр.Добрич, не са налице процесуални пречки
за даване ход на делото, съобразно разпоредбата на чл.378, ал.1 от НПК.
Съдът подложи
на анализ и преценка събраните по делото доказателства, както поотделно така и
в тяхната съвкупност, при което намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
През
месец февруари на 2011 година подс.Р.В.Г. и съпругът й Г. В. Г. посетили
Република Италия с л.а. „Рено Еспейс” с рег. № ТХ 22-69 ХС. При завръщането си Италия
решили да преминат през територията на Република Словения на път за България. При
навлизане на територията на тази страна Г. и съпругът й не спазили законовите разпоредби, регламентиращи движението по
пътищата и не закупили винетен стикер,
който позволявал преминаване по пътищата на Словения. Така, на словенска
територия автомобилът „Рено Еспейс” с български рег. № ТХ 22-69 ХС бил спрян от
магистрална полиция и санкциониран за посоченото нарушение / респ. липсата на
винетен стикер, разрешаващ преминаване през страната/. При извършената проверка
на място, органите на полицията съставили АУАН на провинилия се водач, в който
описали фактическите обстоятелства, относими към инкриминираното административно
нарушение. Едновременно с това, иззели малкия регистрационен талон на
автомобила - Свидетелство за регистрация на МПС –част ІІ.
След завръщането си в България,
подс.Г. решила да се снабди с ново свидетелство за регистрация на МПС, като за
целта посетила Сектор „Пътна полиция - КАТ” при ОД на МВР- гр.Добрич. Там на
място, пред длъжностните лица подала декларация, която е била заведена под №
110851000179/23.02.2011 година. В нея потвърдила неистина посочвайки, че свидетелството
за регистрация на МПС, което в действителност е било иззето от словенските
власти, заради констатираното от тях административно нарушение, е било изгубено
от нея.
С оглед
разкриване на обективната истина и събиране на достатъчно по обем доказателства,
доказващи състава на инкриминираното престъпно деяние, в хода на досъдебното
производство е била назначена графическа експертиза с конкретни въпроси. От
изготвеното експертно заключение на вещото лице по нея става ясно, че подписът
положен в графата за „декларатор”, в декларация № 110851000179/ 23.02.2011
година, подадена по силата на чл.141,ал.2 от ЗДвП пред длъжностните лица на Сектор
„ПП- КАТ” към ОД на МВР – гр.Добрич, е положен именно от подсъдимата Р.В.Г.”.
Процесното
свидетелство за регистрация на МПС- част ІІ е получено от българските власти по
надлежния ред и предадено в СПП-КАТ- гр.Добрич на 25.06.2012 година, заедно с
други иззети документи на български граждани, осъществили провинения на
територията на република Словения.
Разпитана в хода на досъдебното производство
подс.Г. признала вината си по повдигнатото
й обвинение за извършеното от нея престъпление по чл.313, ал.1 от НК. От
проведения разпит пред разследващите органи, обективиран в „протокол за разпит
на свидетел” от дата 05.09.2012 година, същата недвусмислено заявиля, че тя
собственоръчно е била положила подпис в процесния документ -декларация № 110851000179/23.02.2011 година,
подадена по силата на чл.141 , ал.2 от ЗДвП пред длъжностни лица на СПП-КАТ
гр.Добрич/. Изрично потвърдила и обстоятелството, че лично тя е положила подпис
и в графата „заявител” №1 в Заявление№110851003331/23.02.2011
година, което е послужило като основание за издаване на дубликат на свидетелството
за регистрация на ППС с рег.№Тх 22-69 ХС.
След привличане в качеството й на
обвиняема, Р.Г. потвърдила изцяло изложените факти,обективирани в протокола за
свидетел от дата 05.09.2012 година, като при това изрично заявила, че съжалява
и се разкайва за стореното деяние.
Изложената и възприета от съда фактическа обстановка на процесното деяние се
установява по безспорен и категоричен начин от депозираните обяснения на
подсъдимата Г. в хода на досъдебното производство, показанията на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели –Г. Г., Н. Г. и Ж. С., както и от приложените
по делото писмени доказателства: Докладна записка рег.
№37321/09.08.2012г. от Първо РУП – Добрич; Докладна записка
вх.№21290/11.07.2012г. от ОД на МВР – Добрич сектор „Пътна полиция”; Заверено
копие на заявление №110851003331/23.02.2011г.; Декларация от 23.02.2011г. от Р.
Василев Г.; Копие на малък и голям талон за лек автомобил; Писмо от ГД „ОП”
вх.№20240/02.07.2012г., ведно с копие на преписка с приложения вх.№ВВ-4401/18.05.2012г.
по описа на ГДОП -12л., СУМПС №*********, СРМПС №*********; Обяснение от Р. В. Г.;
Протокол за разпит на обвиняем; Справка от ОД на МВР – Добрич
вх.№41085/10.09.2012г.; Справка за съдимост; Характеристични данни; Справка от
ОД на МВР отдел „ДП” – Добрич с вх. №13678/10.04.2012г.; Декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние; Протокол за разпит на свидетел;
Протокол за вземане на сравнителен материал /образци/ от подпис; Протокол за
разпит на свидетел – Р.В.Г.; Протокол за разпит на свидетел –Ж. В. С.; Протокол
за разпит на свидетел – Н. И. Г.; Постановление за назначаване на комплексна
графическа и техническа/ експертиза; Протокол за графическа експертиза №122/25.09.2012г.;
Справка от отдел „ДП” към ОД на МВР – Добрич с вх. №40817/05.09.2012г.; Писмо
от ОД на МВР – Добрич отдел „ДП” вх. № 45295/04.10.2012г.; Пълномощно за правна
защита, които писмени доказателства бяха приобщени по предвидения от НПК процесуален
ред.
Съдът, при преценка на
доказателствата и доказателствените средства, за да формира вътрешното си
убеждение на осн.чл.14 от НПК ги възприе, като вътрешно непротиворечиви, взаимосвързани и установяващи
фактите по делото относно повдигнатото обвинение на дееца. В подкрепа на този
правен извод се явяват не само депозираните самопризнания
от подсъдимата В. в досъдебната фаза, но така също и показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели, от които черпим ценна информация за настъпването на конкретни релевантни
факти, относими към разглеждания наказателен спор.
Несъмнено
от особено съществено правно значение за съда се явява изготвеното експертно
заключение от назначената графическа експертиза №122/25.09.2012 година в хода
на досъдебното производство. Именно от него съдим за това, че .. „Подписът,
положен за „декларатор” в Декларация № 110851000179/23.02.2011 година по чл.141
, ал.2 от ЗДвП е положен от подс.Р.В.Г...”.
Безспорно, че посочените доказателствени
факти, съобразени с направените от подсъдимата самопризнания и показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, доказват по несъмнен
и категоричен начин за авторството на подсъдимата В. в инкриминираната
престъпна проява. Не следва да се подминава и факта, че от съществено правно
значение между посочените доказателствени източници, явяващи се в подкрепа на
развитата от прокурора обвинителна теза са и показанията на св.Георги Георгиев
/съпруг на подсъдимата/. От тях научаваме за конкретни релевантни факти, които
съобразени на плоскостта на останалите събрани по делото доказателства,
спомагат за разкриване на цялостната и обективна истина по делото.
В заключение следва да се подчертае,
че по своята същност и насока показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели – Г.Г., Н. Г и Ж. С. се явяват безпротиворечиви, еднопосочни и взаимнодопълващи
се, като кореспондират изцяло с приложените по делото безспорни писмени доказателства, доказващи
по несъмнен и
категоричен начин извършеното от подсъдимата престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Встъпвайки на доказателствената
плоскост на събраните по делото доказателства, съдът прие за безспорно
установено, че след като на 23.02.2011 год. пред Сектор „ПП - КАТ” при ОД на
МВР гр.Добрич потвърдила неистина, че е загубила Свидетелство за регистрация на
МПС - л.а. „Рено Еспейс” с рег. № ТХ 22-69 ХС в писмена декларация с вх.№
110851000179/23.02.2011 година по описа на Сектор „ПП –КАТ” при ОДМВР
гр.Добрич, която по силата на чл.141, ал.2 от ЗДвП се подава в Сектор „ПП -КАТ”
при ОД на МВР за удостоверяване на изгубването му, подс.Г. с волепроявлението
си е осъществила от обективна и суб. страна престъпния състав на чл. 313, ал.1
от НК.
В
обективно отношение с престъплението са накърнени обществените отношения,
свързани с правилното отправление на дейността на държавния и обществен апарат.
Изпълнителното деяние на престъплението осъществено от подсъдимата се изразява
в съзнателно потвърждаване на неистина /респ.деклариране на неверни
обстоятелства /в декларация, която по силата на чл.141,ал.2 от ЗДвП е послужила
като основание на надлежните власти, за издаване на официален документ-
дубликат на свидетелство за регистрация на МПС. В разглеждания казус се касае
за потвърждаване на неистина /респ. че е изгубила рег.талон ІІ част на л.а.
„Рено Еспейс” с рег. № ТХ 22-69 ХС/, която подсъдимата потвърдила в попълнената
от нея писмена декларация с вх.№ 110851000179/23.02.2011 година, подадена пред
надлежните власти на СПП-КАТ при ОДМВР-Добрич. Престъплението се явява
довършено със самия факт на на вписване на неистиността, относно твърдените
факти.
Към
момента на извършване на престъплението подсъдимата Г. е била наказателно отговорен
субект – пълнолетен. Същата е разбирала свойството и значението на извършеното
от нея престъпление, могла е да ръководи постъпките си и е съзнавала високата
степен на обществена опасност на проявата. В този аспект деецът не е бил лишен
от годността, правилно да осмисля важните по делото обстоятелства, както и да
дава достоверни обяснения по тях.
От
субективна страна може да се приеме, че подсъдимата е осъществила
престъплението, при условията на пряк умисъл по смисъла на 11, ал.2, пр.1 от
НК. В случая се предполага и преследваната от дееца цел: ”с вписането на
неверните обстоятелства подсъдимата е целяла да може да да се снабди с нов
официален документ – д,убликат на регистрациеноне талон на описаното по-горе
МПС. Всъщност, преследваната от дееца цел е неразривно свързана със специфичния
за лъжливото окументиране „умисъл”.
След
като е действала с конкретен умисъл, Г. е съзнавала добре общественоопасния
характер на престъпната проява, че вписва неверни обстоятелства и факти, предвиждала
е също и настъпването на общественоопасните последици от неправомерното си
поведение, като е искала пряко тяхното настъпване.
Като причини за извършване на
противоправното деяние може да се посочат: ниската правна култура на подсъдимата
и явното незачитане от нея на установения в страната правов ред.
Съдът приема, че в конкретния казус
са налице са всички материално - правни предпоставки по чл.78А от НК за
освобождаването на подсъдимата Р.В.Г. от наказателна отговорност, като й се наложи административно наказание „глоба”, в
очертаните от законодателя предели. Предпоставка за приложението на института
„Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание”, застъпен в глава двадесет и осма от НПК се явяват: чистото съдебно
минало на подсъдимата, която към момента на извършване на престъплението не е
осъждана; предвиденото в закона наказание лишаване от свобода до три години или
глоба от сто до триста лева, както и това, че Г. не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на този раздел от НПК.
В съгласие с нормативните изисквания
на чл.78А от НК може да се посочи също, че липсват причинени и не възстановени
имуществени вреди, които да са в причинна връзка и да произтичат пряко от осъществената
престъпна деятелност на дееца.
Предвиденото в чл.78А от НК административно
наказание „глоба” в конкретния случай, следва да бъде съобразено не само със
степента на обществена опасност на проявата и тази на дееца, но така също и с
имотното състояние на последния. От съществено значение при индивидуализиране
на наказанието в настоящия казус се явяват смекчаващите вината обстоятелства за
подсъдимата – чистото й съдебно минало, добрите характеристични данни по
местоживеене, направените самопризнания и оказано съдействие на разследващите
органи при разкриване на обективната истина по делото, липсата на други водени
и незавършени досъдебни производства по регистъра на ОСлО – гр.Добрич към ДОП и
такива по информационния масив на ОДМВР – гр.Добрич.
Съобразявайки наличието единствено на
смекчаващи обстоятелства, очертаващи изключително ниската степен на обществена
опасност на дееца и инкриминираната престъпна
проява съдът прие, че справедливо и съответно би било на подсъдимата Г.
да се наложи административно наказание ”глоба” в размер на 1000 / хиляда/ лева,
което се явява индивидуализирано в предела на самия специален минимум. Съдът прие, че така фиксирано по вид и размер
административното наказание би могло да изиграе своя възпитателен и поправителен
ефект спрямо подсъдимата, респ. с наказанието биха могли да се реализират
целите на специалната и генерална превенция, очертани в нормата на чл.36 от НК.
Воден от изложените съображения и на осн. чл.378,
ал.4, т.1 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА подс. Р.В.Г. - родена на *** ***, ***
На 23.02.2011 год. пред Сектор „Пътна
полиция - КАТ” при ОД на МВР гр.Добрич потвърдила неистина, че е загубила
свидетелство за регистрация на МПС - л.а. „Рено Еспейс” с рег. №ТХ 22-69 ХС в
писмена декларация с вх. № 110851000179/23.02.2011 година по описа на Сектор
„ПП –КАТ” при ОД на МВР гр.Добрич, която по силата на чл.141,ал.2 от ЗДвП се
подава в Сектор „ПП -КАТ” при ОД на МВР за удостоверяване на изгубването му -
престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
На основание чл.78А от НК ОСВОБОЖДАВА Р.В.Г. от наказателна отговорност, като й налага
административно наказание - "глоба" в размер на 1000 /хиляда/
лева.
ОСЪЖДА
Р.В.Г. със снета по делото самоличност да заплати сторените разноски в досъдебната фаза на наказателното производство
в размер на 43.80 лева /четиридесет и три лева и осемдесет стотинки/ по сметка на Областна дирекция на МВР -
гр.Добрич .
Решението подлежи на обжалване и протест пред
Добрички окръжен съд в 15-дневен
срок от уведомяването на страните.
Съдия :