Р Е Ш Е Н И Е
№ 333 30.09.2019 година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на ………….…единадесети септември…… две хиляди и деветнадесета
година
в публично съдебно заседание
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
С участието на секретаря……Г*
К*……….…………………………….
И прокурора
……………………………………………..…………………………
като разгледа
докладваното от съдия Петкова…..……..………………………..
Въззивно гражданско дело
…………….№ 401 по описа за 2019 година………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 247/16.04.2019 година,
постановено по гр.д. № 2023/2018 година, РС-Хасково е уважил предявения по реда
на чл. 422 ал. 1 ГПК от ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” – София срещу Агенция „Пътна инфраструктура” – София иск с
правно основание чл. 410 ал. 1 т. 1 КЗ (в сила от 01.01.2016 година) вр. чл. 49
вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД. Признал е за установено по отношение на Агенцията, че
съществува вземането в полза на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” – София от
АПИ в размер на 279,31 лева, представляващо изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 470417171726668 за причинени при ПТП на 30.05.2017 година,
в пътен участък от републикански път Е85 град Д* – град Х*, до моста на пътен
възел тип „Детелина“, при който републикански път Е85 се пресича с
републикански път Е80, имуществени вреди по лек автомобил марка „М*“, модел С *,
с рег. № СТ ** ВН, собственост на Г* Р* Г*, поради попадане в необезопасена
дупка на пътното платно. Прието е за установено съществуването на вземането и
за мораторна лихва в размер на 3, 50 лева за периода 08.09.2017 година до
22.10.2017 година, както и законната лихва върху главницата считано от
23.10.2017 година до изпълнение на паричното задължение, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7789/2017 година по описа на
Районен съд – София. Едновременно с това искът с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за обезщетение за забава в размер
на разликата над 3,50 лева до пълния предявен размер 9,02 лева за периода от
29.06.2017 година до 08.09.2017 година - е отхвърлен. С атакуваното решение е
разпределена и отговорността за направените от страните деловодни разноски.
Недоволни от постановеното решение в осъдителната му част са останали
от Агенция „Пътна инфраструктура” – София – ответник в първоинстанционното производство. Обжалват
решението с оплаквания за неправилност поради необоснованост и материална
незаконосъобразност. Въззивникът оспорва
извода на РС-Хасково за това, че процесното събитие спада към хипотезите на
пътно-транспортно произшествие, за което е предвидена клаузата за покрит
застрахователен риск и включено в раздел „Покрити застрахователни рискове” към
Общите условия на дружеството-застраховател. Следователно, застрахователното
дружество неправилно било изплатило процесното обезщетение за ремонт и подмяна
на гумата, а от там за него липсвала възможност да търсят връщане на платеното
чрез регресен иск. Оспорва се направеният от районния съд анализ на
доказателства, както и направения извод, че от тях се установява фактът на
произшествието, неговото точно място и деликт като цяло. Прави се искане за
отмяна на атакувания съдебен акт в частта за уважаване на иска и постановяване
на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
В установения от закона срок Застрахователното АД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” - София дава писмен отговор на въззивната жалба. Намира атакуваното решение правилно,
законосъобразно и обосновано в частта, в която искът е уважен и моли въззивния
съд да го потвърди. В случая бил налице фактическият състав на
застрахователното събитие – щети в резултат на ПТП, тъй като повредата на МПС
била настъпила по време на движението му и в резултат на попадане в дупка на
пътното платно. Деликтът бил доказан изцяло, како и основанието за регресната
претенция. Претендират се деловодни разноски за въззивното производство.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на
страните, констатира следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ХОС намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По
отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията на въззивника съдът намира следното:
При разглеждането на спора районният съд е събрал всички съотносими към
спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до
правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни изводи. Не са
допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото.
Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Въззивният съд изцяло споделя
възприетата от РС фактическа обстановка, без да се налага същата да се
преповтаря.
Районният съд е дал задълбочени отговори на
всички поставени от страните въпроси и доводи. Във въззивното производство не
се представиха нови доказателства, които да са основание да бъде направен
извод, различен от направения от първоинстанционния съд.
РС-Хасково не посочил в решението си
правната квалификация на разгледания от него иск, а само се е позовал на реда,
по който е предявен – чл. 422 ал. 1 ГПК. Поради това и за пълнота е необходимо
да се отговори на въпроса – с какъв иск е сезиран съдът, след което вече да се
даде отговор на поставените от въззивника въпроси.
Предявен е иск с правно основание чл. 410
ал. 1 КЗ (в сила от 01.01.2016 година) вр. чл. 49 вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД. С чл.
410 КЗ се признава специално суброгационно право на застрахователя,
изплатил застрахователно обезщетение в изпълнение на свое договорно задължение,
да встъпи в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Трайно е в
съдебната практика по подобни дела, че когато причинител на вредата е лице,
комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на
възложената работа при или по повод нейното изпълнение. В този смисъл са
разясненията, дадени в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС,
които са относими и при тълкуването на чл.
410, ал. 1 КЗ. В процесния случай, от фактическите твърдения на
ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно
право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на
които АПИ е възложила да поддържат в изправност пътища – част от
републиканската пътна мрежа, и носи отговорност за бездействията на тези лица. Юридическото
лице АПИ не е деликтоспособно и носи единствено обезпечително-гаранционна
отговорност по чл. 49 ЗЗД
като възложител за вредите, причинени виновно от съответните физически лица при
или по повод на изпълнение на възложената им от агенцията работа. В този
смисъл, ищецът иска да бъде ангажирана гаранционната отговорност на агенцията
по чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
в качеството на лице, стопанисващо процесния път, за виновното поведение на
съответни физически лица, на които е възложено да поддържат в изправност
пътищата от републиканската пътна мрежа.
За да възникне регресното притезателно
право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за
имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод
възложена нему работа, е необходимо в обективната действителност да бъдат
осъществени кумулативно следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца;
2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане
на застрахованата вещ.
ХОС намира за правилен извода на
първоинстанционния съд за наличие на първата предпоставка за основателност на
предявения иск, а именно наличие на валидно възникнало застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца към датата на застрахователното събитие.
Това се установява от приетата като писмено доказателство по делото
застраховатена полица № 47041617801000697 за автомобилна застраховка
"Каско Стандарт".
От събраните доказателства, правилно
първоинстанционният съд е приел за безспорно установен по делото и описания в
исковата молба механизъм на ПТП, а именно: на 30.05.2017 година , около 04 часа
сутринта, водачът Г* С*Г** се движи с процесния лек автомобил, собственост на Г*
Р* Г*, в посочения в диспозитива на съдебното решение пътен участък, в посока
от град Д* за град Х**. Няма спор по делото и се установява от представените с
ИМ доказателства - този участък спада към републиканската пътна мрежа. По време
на движението автомобилът попада в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно за движение, вследствие на което реализира ПТП, при което на
посочения лек автомобил са причинени имуществени вреди – увреждане на двете
десни гуми. Механизмът на ПТП и причинната връзка между него и настъпилите
вреди се установяват от събраните по делото гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите Г** С* Г** (водач на автомобила) и Г* Ра** Г**
(собственик на увредената вещ), които се подкрепят от заключението на представената
по делото съдебно-техническа експертиза. Показанията на свидетелите въззивният
съд кредитира като последователни, логични и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото. От показанията на водача на автомобила се установяват мястото,
времето и механизма на ПТП, като те се допълват от показанията на собственика
на колата в частта относно настъпилите имуществени вреди и наличието на
необезопасена дупка на пътното платно. Липсва основание да се приеме
заинтересованост на свидетелите и от там – показанията им да не бъдат
кредитирани. Освен това, твърденията им за наличието на необезопасена дупка се
подкрепят и от веществените доказателства - снимковия материал, изготвен във
връзка с произшествието при извършения от застрахователя оглед. Показанията на
св. Г** са ценни, доколкото той в най-голяма пълнота и непосредствено е
възприел свързаните с ПТП факти. Тук следва да се изтъкне, че съгласно
застъпеното в решение на ВКС № 91/05.07.2019 г., постановено по гр. д. №
4243/2018 г., становище, няма пречка един факт да се приеме за доказан, ако е
установен със свидетелски показания (при условие, че те са допустими като
доказателствено средство) и липсват други доказателства, както за неговото
осъществяване, така и такива, поставящи под съмнение съществуването му. В
конкретния случай показанията на свидетеля Г*** са допустими, като не се
оборват, а напротив – подкрепят се от останалите доказателствени източници по
делото. Няма никакви други доказателства или дори индикации, които да поставят
верността на твърденията му под съмнение. Неоснователно въззивникът се позовава
на разликата в часовете на реализирането на ПТП и заявяването на това обстоятелство
на телефон 112. В тази насока свидетелите ясно, логично и житейски приемливо
обясняват, че водачът Г* имал спешна работа, поради което продължил пътя си с
друг автомобил и при настъпване на сутринта съпругата му се е свързала с
агента, съдействал за сключването на процесния застрахователен договор. Агентът
с имена Т** Ц**, с която собственикът на автомобила имала уговорка за
съдействие в такива случаи, подала обаждане на тел.112 за да регистрира ПТП с
оглед специфичните изисквания на застрахователя.
Неоснователно е и възражението на
въззивника за недоказаност на наличието на причинна връзка между ПТП и
твърдените имуществени вреди. Видно от приетата и неоспорена от страните
съдебна автотехническа експертиза, която както бе посоченото по-горе съдът
кредитира като компетентна и обективно дадена, вещото лице дава заключение, че
описаните щети на процесния автомобил могат да бъдат получени при ПТП, отразено
в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, и се намират в
причинно-следствена връзка с него. От експертизата се установява и че общият
размер на причинените щети към датата на настъпване на ПТП по средни пазарни
цени възлиза на 279, 31 лева.
В обобщение, безспорно установени по
делото са и следващите предпоставки за основателност на исковата претенция, а
именно за увреденият да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение и вредите да се причинени при или при повод на
изпълнение на възложената работа.
Доказано по делото е и изплащането от
ищеца, в качеството на застраховател по имущественото застраховане, на
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
Поради гореизложеното въззивната жалба се явяват
неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо, правилно и следва да
бъде потвърдено. Въззивният съд споделя и останалите фактически и правни изводи
на РС – Хасково и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение.
С оглед изхода на делото, претенцията на въззиваемия
за деловодни разноски е основателна и Агенция „Пътна инфраструктура” следва да
бъде осъдена да му заплати сумата 323,16 лева – адвокатско възнаграждение, за
заплащането на което са представени надлежни доказателства.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 247
от 16.04.2019 година, постановено по гражданско дело № 2023 по описа на РС-Хасково за 2018 година.
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура” с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – град София, бул. „М*” №*, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град
София, ул. „Позитано” № 5, със съдебен адрес:***, сумата 323,16 лева –
деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.