Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 19.06.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 16370 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството е предявен от П.Н.М. против „ДЗИ-О.З.“ ЕАД гр.София осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 150 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 09.07.2017г. на път ІІ-19, в района на 22+700км., пътно-транспортно произшествие между л.а.Сеат Ибиза с ДК № ******, управляван от И.Й.О., и мотоциклет Хонда с ДК № ******, управляван от Х.П.М., причинено виновно от водача на автомобила, който в нарушение на правилата за движение навлязъл в насрещната лента за движение на мотоциклета и го ударил. Ищцата била пътник на мотоциклета /седяла зад водача/, която получила травматични увреждания-закрито счупване на тялото на лява бедрена кост, открито счупване на лява подбедрица и счупване на двата леви глезена, поради които непосредствено след катастрофата постъпила в болнично заведение с извършена на 10.07.2017г. операция на счупената лява бедрена кост чрез поставен дълъг бедрен пирон, фиксиран с два винта, както и поставяне на стабилизиращи винтове на счупените кости на лявата подбедрица. Впоследствие в периода 20.07.2017г.-14.08.2017г. пролежала в Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Пирогов“ с диагноза „оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник“, където извършена некректомия чрез отстраняване на меки тъкани, които са загубили жизнените си качества на лявата подбедрица. Тези травматични увреждания са причинили трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни. Твърди месеци след ПТП да е била в безпомощно състояние, обездвижена и легло, не може да се обслужва и да извършва елементарни движения, търпяла значителни болки и страдания по време на ПТП, дългия болничен престой и след това в продължителния повече от 4 месеца процес на домашно лечение и възстановяване. От произшествието изживяла силен стрес, който трудно преодолява, страхувала се да излиза навън, не спи спокойно. По тези причини твърди да е претърпяла неимуществени вреди, които оценява на сумата 150 000лв. и претендира от ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за ПТП водач. Претендира разноски по делото.

Ответникът оспорва произшествието да е настъпило по посочения в исковата молба механизъм, както и застрахованият при него водач да е осъществил виновно фактическия състав на чл.45 ЗЗД. В тази връзка твърди водачът на мотоциклета да носи вина за ПТП, тъй като се движил в нарушение на правилата за движение. Оспорва иска и по размер с доводи за завишеност на претенцията спрямо действително претърпените вреди. Навежда възражение за съпричиняване с твърдението ищцата да е допусната нарушение, поради което се поставила в опасност и допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

 Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.

Не се спори сключен и действащ към деня на произшествието договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността за вреди на И.Й.О., като водач на л.а.Сеат Ибиза с ДК № ******.

По делото не се спори и относно факта на настъпилото на 09.07.2017г. на път ІІ-19, в района на 22+700км. пътно-транспортно произшествие между л.а.Сеат Ибиза и управлявания от Х.П.М. мотоциклет Хонда с ДК № СА 0369В, на който ищцата била пътник, стояща зад водача.

Като доказателство е прието одобрено споразумение от 08.08.2018г. по НОХД № 558/2018г. по описа на Районен съд-Разлог, с което И.Й.О. е признат за виновен в това, че на посочената дата и място, при управление на л.а.Сеат Ибиза, нарушил правилата за движение установени в чл.16, ал.1, т.1 ЗДв.П и чл.20, ал.1 ЗДв.П, като изгубил контрол върху управлявания автомобил на пътно платно с двупосочно движение, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал сблъсък с мотоциклет Хонда с ДК № ****** и по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно средна телесна повреда на Х.П.М. и средна телесна повреда на пътника на мотоциклета П.Н.М., изразяваща се в  закрито диафизарно счупване на лявото бедро, открито счупване на костите на лява подбедрица и бималеоларно счупване костите на лявата подбедрица, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, алт.1, б.“а“, пр.1, алт.2 вр. ал.1, б.“б“, предл.2 вр. чл.342, ал.1, предл.2 НК с наложено наказание по НК.

На основание чл.383, ал.1 НПК одобреното споразумение в наказателното производство има значението на влязла в сила присъда, поради което следва да бъде зачетена от съда разглеждащ гражданските последици от деянието в пределите определени в чл.300 ГПК-относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Предвид обвързващата сила на споразумението съдът приема за установено осъществяване от водача на автомобила фактическия състав на чл.45 ЗЗД, поради което и не следва да обсъжда доказателствата свързани с този въпрос.

Наведените от ответника възражения за неправомерно поведение от страна на водача на мотоциклета, както и за съпричиняване от ищцата са неоснователни.

По делото е изяснено, а и от съдържанието на споразумението по наказателното дело е видно, че непосредствена причина за настъпване на ПТП е навлизането на л.а.Сеат Ибиза в лентата за насрещно движение, в която се движил правомерно мотоциклета с ищцата.  Вещото лице по САТЕ дава заключение, че с оглед конкретните обстоятелства ударът е бил непредотвратим за мотоциклета. Не са събрани доказателства за виновно и противоправно поведение от страна на водача на мотоциклета. Не са събрани и доказателства, от които може да се направи извод, че ищцата като пътник на мотоциклета е имала поведение, с което обективно е допринесла за настъпване на вредите. В тази част възражението на ответника е общо и неконкретизирано, поради което не е налице основание за приложение разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

            От събраните по делото писмени доказателства /медицински документи/ и заключението на СМЕ изготвено от вещото лице Б. се установява, че като последица от произшествието ищцата получила закрито диафизарно счупване на лява бедрена кост, открито диафизарно многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица и счупване на двата глезена на лявата подбедрица. По своя вид и тежест първата травма е причинила трайно затруднение движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни /в случая до 6 месеца/, второто трайно затруднение в движението на същия крайник за срок до 8 месеца, а третото за срок от 3 месеца. В деня на произшествието била настанена в болнично заведение с извършени три операции в травмираните части чрез открито наместване на счупените кости и стабилизиране костните фрагменти с интрамедуларен заключващ пирон и винтове, а на глезените стабилизиране с семитуболарна плака, кортикални и канюлирани винтове. След стабилизиране на състоянието на 19.07.2017г. била изписана с продължаване лечението в домашно-амбулаторни условия. Поради отпадане на част от меките тъкани от некроза на лява подбедрица в периода 20.07.2017г.-14.08.2017г. провела ново болнично лечение с извършена операция по некректомия и премахване на меките тъкани в района на получената открита фрактура, а на 17.08.2017г. извършено премахване на некротизирали тъкани и поставена кожна пластика с трансплант от лявото бедро с площ 170 кв./см. След втория месец от последната операция започнала рехабилитация на лява колянна става и глезенни стави, при която в продължение на около 6 месеца извършвала постепенно натоварване в увредените части. Лечебният и възстановителен период продължил 1 година и 2 месеца, след което била освидетелствена от ТЕЛК /приложеното решение № 2639 от 151/01.10.2018г./. Лечението продължава и понастоящем, тъй като предстои нова реконструктивна операция на бедрената кост поради несрастване на костта. Вещото лице сочи, че получените телесни увреждания са довели до болки и страдания за срок повече от 1 година, като най-интензивни са били в първите 2-3 месеца непосредствено след катастрофата и около 2-3 месеца по време на рехабилитацията, както и при всяка манипулация свързана с превръзки, пластика и подмяна на превързочния материал. През останалото време е търпяла периодично явяващи се болки при обща преумора на левия долен крайник в зоната на фрактурите, както и при поява на рязка промяна във времето-студено и влажно, когато е била принудена до ползва седативни и обезболяващи средства. В продължение на първите 6 месеца се придвижвала с патерици поради забраната да натоварва  левия крак, което затруднило не само свободното придвижване, но и нормалния й живот и ежедневни дейности. Понастоящем има забавена походка, куца и се придвижва с помощта на една патерица. На лявото бедро има остатъчни белези от костната операция, както и остатъчен депигментиран белег от където е взета  кожа за кожната пластика на лявата подбедрица. СЧупената бедрена кост все още не е зарастнала и се намира в състояние на „ригидна псевдоартроза“. На лявата подбедрица има огромни кожни дефекти от извършената костна операция и друг дефект засягащ част от предния тибиален мускул. Счупените глезени са зарастнали окончателно, металните синтези  не са извадени, движенията на лявата глезенна става са в норма, но е с видим оток, който върви към подбедрицата. На ищцата предстоят нови операции за костна пластика на незарастналата бедрена кост и три операции за изваждане на металните остеосинтези, които  що доведат до нови болки и страдания и нужда от допълнителна рехабилитация. Според заключението на вещото лице пълно възстановяване на ищцата към деня на изготвяне на заключението не е налице, но прогнозата е добра.

            По делото е изслушано и заключение на вещо лице по СПсих.Е, видно от което преживяното психотравмено събитие от ищцата съчетава психически и физически травми в зряла възраст, когато е формирана личността за възможност и отношение за общуване и партниране с другите. Получените телесни увреждания са довели до продължителни и интензивни болки и страдания, повлияли негативно и на психиката й.Възстановителния период, който не е приключил, промяна в тялото и излъчването й, неочакваната промяна в ежедневието, дистанцирането от приятелските контакти са достатъчен повод да се подсилва безспокойството и дисбаланса на преживяванията. Като събитие ПТП е водело до негативни последици, ежедневен стрес и висока тревожност, поддържана от личност с екстравертна насоченост преди това. Променила се в интравертна след това. Последиците от катастрофата са увредили психиката по посока на функционирането-висока тревожност и занижен психичен комфорт, повлияли и на типологията на личността у ищцата. Промените по външния вид и здравословното състояние са се отразили неблагоприятно върху психиката й в значителна степен поради това, че изминалото време на оперативни и рехабилитационни интервенции не е довело до приемливи резултати по критериите й за самооценка. Емоционално наранената психика се възстановява бавно, нуждае се от терапевтична намеса за достигане на психично равновесие.

            Заключенията на вещите лица по изслушаните експертизи се потвърждава от показанията на разпитания по делото свидетел К.И., който сочи, че ищцата била много тежко състояние непосредствено след катастрофата и при последващото лечение  и възстановяване. Претърпяла няколко последователни операции, като към деня на даване на показанията претърпяла още една или две. Изпитвала силни болки, първоначално била обездвижена и на легло, а впоследствие се придвижвала много трудно с помощни средства. Била в пълна невъзможност да се обслужва сама и да извършва елементарни ежедневни дейности, поради което активно подпомагана от свои близки и приятели. След операциите на левия крак имала огромни белези, много загрозяващи, а глезенът й бил деформиран. В емоционално отношение изживяла силен стрес от катастрофата, чувствала личен дискомфорт от невъзможността да се грижи да своите нужди и от това, че трябва да бъде обслужвана от друг. Понастоящем има подобрение, но може да се придвижва на къси разстояния, походката й е изкривена и затруднена. Предстоят й още операции.

            Тези доказателства по безспорен начин установяват претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените травматични увреждания и намиращи се в причинна връзка с произшествието. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази възрастта й към деня на ПТП /43г./, вида и тежестта на телесните увреждания, които макар и да са в областта само на левия долен крайник са тежки; вида и продължителността на лечението и възстановителния период-общо от 1г. и 4м. с  извършени повече от пет операции в сравнително кратък помежду си период и трудно възстановяване чрез непрекъсната рехабилитация, съпроводени от интензивни болки и страдания; част от операциите са се наложили поради незарастване на костта на лявата подбедрица /при счупването е била раздробена/ и поради некротиране на меките тъкани. Продължителен период ищцата се придвижвала с патерици, а понастоящем с помощно средство, като в началото била обездвижена и в невъзможност самостоятелно да се грижи за себе си и извършва ежедневни дейности. Към момента има подобрения, но не е възстановена напълно с предстоящи още операции, които според вещото лице ще доведат до нови болки и страдания, има остатъчни загрозяващи оперативни белези. Следва да се отчете и силното негативно влияние на ПТП върху психиката й-изживяла силен стрес от самото произшествие, както настъпила промяна в психичното състояние във връзка с продължителното лечение и период на възстановяване, като съдът съобрази заключението на психолога, че за преодоляване на последиците се нуждае от терапия. Ищцата е в активна възраст и макар да не е семейна, произшествието в значителна степен е повлияло за бъдещото й лично и професионално положение и развитие. Поради това съдът приема справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от 100 000лв., до който предявения иск следва да се уважи.

            Не се твърди, а и доказателства за плащане на обезщетение от ответника по предявената извънсъдебно претенция не са представени, поради което следва да се присъди законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

            Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса за иска по чл.83, ал.2 ГПК.

            Направила е разноски по делото от 675лв. за възнаграждения за вещи лица и свидетел, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед уважената част от иска ответникът следва да заплати разноски от 450лв.

            Ищцата е представлявана безплатно от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, като с оглед уважената част от иска на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.В.О. адвокатско възнаграждение от 3020лв., изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Ответникът е направил разноски по делото от 130лв. за възнаграждение за вещо лице и свидетел. Същият е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100лв. в съответствие с чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ или общо разноски от 230лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК и пропорционално на отхвърлената част ищцата следва да заплати на ответника разноски от 76.67лв.

            На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 4000лв.

            Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.Н.М., ЕГН **********, с адрес *** ******, сумата 100 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 09.07.2017г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.Сеат Ибиза с ДК № ******, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-15.12.2017г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 150 000лв.

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, гр.София да заплати на П.Н.М., ЕГН **********, от гр.София разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 450лв.

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, гр.София да заплати на адв.В.О. с адрес ***, ж.к.******, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 3020лв.

ОСЪЖДА П.Н.М., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, гр.София разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 76.67лв.

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, гр.София да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 4000лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

                                                                      СЪДИЯ: