Р Е Ш Е Н И Е
№........../.. 2017.г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети
юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията МАКАРИЕВА
въззивно
гражданско дело.№ 966 по описа за 2017 г. ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна
жалба на П.К.В. , чрез адв.Д. срещу Решение № 514/10.02.2017 г., постановено по гр.д. № 2352/2011
г. на ВРС, с което:
ПОСТАНОВЯВА
ДА БЪДАТ ИЗНЕСЕНИ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти, представляващи
1) Жилище на етаж 1 с
идентификатор № 10135.5504.77.1.1
по Кадастралната карта на гр.Варна от изградената в ПИ 1124 по плана на 27
микрорайон в триетажна жилищна сграда, състоящо се от входно антре, две спални,
дневна, столова, кухня, баня, тоалет, пералня, два балкона, със застроена площ
от 118,66 кв.м, ведно с пет складови помещения в приземния етаж, заедно с 41,117%
ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж при граници на парцела: ул."*******", ПИ № 1123,1125 и 1126 на
стойност 98000 лева при начална цена,
определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се
разпредели между съделителите В.Д.П. и П.К.В., съобразно
квотата им в съсобствеността, като в процеса В.Д.П. участва в качеството си на
процесуален субституент на М. П. В., ЕГН **********
придобила ½ ид.част от имота с договор за
дарение обективиран в нот.акт
№ 171, том 2, рег. № 4566, дело №
409/2016г, която следва да участва в публичната продан за прехвърлената с
договора за дарение ½ ид.част от имота и
2) Гараж /помещение
20/, с идентификатор №10135.5504.77.1.5
по Кадастралната карта на гр.Варна, в триетажната сграда изградена в ПИ 1124 по
плана на 27 микрорайон , с площ от 25,02 кв.м, заедно с 7,537% ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж при граници на парцела: ул."*******", ПИ № 1123,1125 и 1126 на
стойност 11000 лева, при при
начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената
при продажбата
сума се разпредели между съделителите съобразно
техните квоти, а именно: 1/2 ид.част
за съделителя В.Д.П. и
½ ид.част за П.К.В., на
основание чл. 348 от ГПК.
ОСЪЖДА П.К.В.
да заплати на В.Д.П., сумата от 7643 лева, представляваща обезщетение за
ползите, от които е лишена в следствие едноличното ползване съсобствения
жилищен имот - Жилище на етаж 1 с идентификатор №
10135.5504.77.1.1 по Кадастралната карта на гр.Варна със
застроена площ от 118,66 кв.м, ведно с пет складови помещения в приземния етаж,
заедно с 41,117% ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж при граници на парцела: ул."*******",
ПИ № 1123,1125 и 1126 за периода от 28.08.2011г. до 05.10.2016г., както и
сумата от 1722,50 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които е
лишена в следствие едноличното ползване съсобствения
гараж /помещение 20/, с идентификатор №10135.5504.77.1.5
по Кадастралната карта на гр.Варна, в триетажната сграда изградена в ПИ 1124 по
плана на 27 микрорайон , с площ от 25,02 кв.м, заедно с 7,537% ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж за периода от 28.08.2011г. до 05.10.2016г. по предявените от В.Д.П. против
П.К.В., искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, вр.чл.346 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на П.К.В. за осъждане на В.Д.П., да му заплати сумата от 36583
лева, представляваща половината от направените през 1990г. с лични средства на
ищеца П.В. /дарени от неговите родители/ довършителни и подобрителни
работи в съсобствения жилищен имот на първи жилищен
етаж в сградата на ул.»*******» 5 в гр.Варна,
кв.Аспарухово, включващи подови замазки, мазилка и шпакловка
на стени и тавани, теракот в жилищните и сервизните
помещения, мозайки, стенен фаянс в баня и тоалет, вътрешни врати и входна
врата, дограма, боядисване, изграждане на лята мивка с батерия и смесител,
шкафове под мивката, остъкляване на южния балкон, цялостна ел инсталация,
цялостна В и К инсталация, по складовите помещения в приземния етаж – подови
замазки, теракот, прозорци и врати, мазилки на стени
и тавани, по общите чести на сградата, изграждане на стълбищна
клетка, мазилки на стени и тавани на стълбищна клетка
и площадки, мозайка на стълбище и стълбищни площадки,
изграждане на обща ел. инсталация на сградата, обща В и К инсталация на
сградата, покривна конструкция, външна мазилка на сградата.
В
жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението като постановено
при неправилно прилагане на материалния закон и в противоречие с установеното
от доказателствата по делото. Счита се, че делбата следва да се извърши по чл.
353 от ГПК, за което са налице всички предпоставки, като по този начин се
осигури прилагане на основния принцип при делбата – всеки съделител
да получи идеален дял от имотите. Неравностойността на обектите по стойност и
предназначение според въззивника не е пречка за
извършване на делбата по този ред. Излага се, че съдът не е взел предвид, че П.В.
не притежава друго жилище, а въззиваемата В.П.
притежава такова. Счита се, че от доказателствата по делото искът за заплащане
на подобренията е доказан и следва да бъде уважен, като се оспорват изводите на
съда, относно основателността на предявения от ищцата иска за обезщетение за
наем. Претендира се отмяна на решението в частта за извършване на делбата,
както и в частта, в която искът за подобрения е отхвърлен, а е уважен иска за
обезщетение на наем.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Претендира се отмяна и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли като
неоснователен и се присъдят разноски съобразно представения списък.
Жалбата е подадена в
предвидения от закона срок и от лице за което е налице правен интерес от
обжалване на решението, поради което се явява процесуално допустима .
Настоящата инстанция
изцяло възприема фактическата обстановка приета от ВРС и правните изводи
направени въз основа на приетата фактическа обстановка, като поради съвпадащите
изводи на настоящият въззивен състав с изводите на
ВРС,препраща към тях без да ги преповтаря,на основание чл.272 от ГПК, като
решението на ВРС следва да се потвърди.
За пълнота на
изложението и с оглед на направените твърдения във въззивната
жалба, следва да се посочи и следното :
За да извърши делбата
на имота чрез изнасянето му на публична продан, по реда на чл. 348 ГПК,
първоинстанционният съд е приел , че основен критерий за избора на способ е дали
броя на реалните дялове съответствува
на броя на съделителите и
доколко стойността на
реалните дялове съответствува на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има
обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на
повече реални дялове от
допуснатите до делба имоти, както и становището
на съделителите досежно начина
на нейното извършване.
Принципното положение
е, имотът, чиято делба
е допусната, следва
да се разпредели
така, че всеки от съделителите да получи
дял в натура. По
този ред е
недопустимо някой от съделителите да получи
дял в натура, а на другите съделители да се присъжда парична равностойност.
От
заключението на вещото по допуснатата съдебно техническа експертиза, което
съдът кредитира, като компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че процесните недвижимости – жилище и
гараж са реално неподеляеми, съобразно изискванията на действащите нормативи. Никой от съсобствениците не е направил искане за възлагане на
съсобствените имоти в негова лична собственост по реда на чл.349 от ГПК, поради
което и този способ за прекратяване на съсобствеността е неприложим в случая.От реалната неподеляемост на обектите следва, че единственият допустим способ за извършване на
делбата в случая е изнасянето им на публична продан на основание чл.348 от ГПК.
По претенцията на П.В. против В.П. с
правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за
присъждане на обезщетение за разходите сторени за довършване и
подобряване на съсобственото жилище лично от ищеца през 1990г., за ½
част от които е отговорна отвеницата като съсобственик
От съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства – главно свидетелски показания /аналогични с
изследваните по гр.д. № 1668/2015г. по описа на ВРС водено между същите страни/
се установява по безспорен начин, че всички дейности по изграждането на цялата
сграда на ул.”*******” с три жилищни етажа, гаражи и избени помещения, както и
всички довършителни и подобрителни работи в имота са
извършвани от бащата и дядото на П.В. – К. В. и дядо П.
От
друга страна, е налице и друго основание
за неоснователността на исковата претенция с оглед наведеното правопогасяващо
възражение на ответницата за изтекла погасителна давност за
вземането на ищеца за подобрения. Правилно ВРС е приложил практиката на ВКС по
този въпрос.
По
претенциите на В.П. за осъждане на П.В. да заплати обезщетение за ползите, от
които я е лишил в следствие едноличното ползване на допуснатите до делба
жилищен имот и гараж за периода от 28.08.2011г. до 05.10.2016г. на основание
чл.31, ал.2 от ЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, ако част от съсобствениците ползват общата
вещ не съобразно с обема на своите права в съсобствеността, те по силата на чл.
31, ал. 2 ЗС дължат обезщетение на другия съсобственик за ползата, от която той
е лишен считано от датата на писменото поискване.
Лишеният от ползването на общата вещ съсобственик може допустимо да претендира за присъждане на
обезщетение само за периода от поканата до първото по делото съдебно заседание
във втората фаза на делбата, когато претенцията е приета за съвместно
разглеждане.
В случая съделителката В.П. претендира за присъждане на обезщетение за едноличното ползване от съсобственика П.В. на
съсобствените имоти за
периода от 28.08.2011г. до 05.10.2016г. – датата на първото заседание във
втората фаза на делбеното производство в размер на
7643 лева за жилището и 1722,50 лева – за гаража.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства в това число
показанията на св.В.,
В. и М., както и личните изявления на К. В. като баща и процесуален представител на П.В. налагат извод, че ищцата В.П. е
била лишена от ползването на допуснатото до делба жилище и гараж за посочения
период от време. Налице е хипотезата на лишаване от
ползването на ищцата, поради което и съгласно чл.31, ал.2 от ЗС и ТР 7/2012г. на ВКС последният дължи обезщетение в размер на
пазарния наем на ½ ид.част от имота. Съгласно заключението на
проведената по делото СОЕ, поддържано в съдебно заседание от вещото лице Т. К. дължимият размер на обезщетението за ½ ид.част
от съсобственото жилище е 7643 лева, колкото е и размера на претенцията, поради
което същата следва да бъде уважена. Сумата се дължи от ответника, а не от
третите ползващи безвъзмездно имота лица, тъй като обезщетението се дължи от
съсобственика, като неговото ползване може да е лично или чрез трети лица,
които е допуснал в него.
По отношение на
претенцията за обезщетяване на едноличното ползване на гаража, съдът формира
извод за основателност отново на база събраните по
делото гласни доказателства. От съвкупният им анализ се
установява, че на приземния етаж на сградата на ул.»*******» 5 са построении два гаража, които през годините са
използвани от П.В. и баща му К. В.. Вътрешният гараж /не процесния/ е бил използван от К. В. като магазин за продажба на ябълки и
други продукти, а външният /процесният гараж с ид.10135.5504.77.1.5/ бил
използван от П.В. за съхранение
и ремонтиране на автомобили /св.М./. Ползването на този гараж било променено преди 2 години,
когато гаражът ползван от П.В. бил предоставен безвъзмездно за ползване на св.В.
Всички свидетели са категорични във впечатленията си, че след развода на страните В.П. не е ползвала нито
един от гаражите в кооперацията, поради което съдът намира,
че претенцията и за получаване на обезщетение е основателна за сумата от
1722,50 лева, представляваща половината от посочения в заключението по СОЕ
размер на пазарния наем на гаража за периода от 28.08.2011г. до 05.10.2016г. –
3445 лева.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА № 514/10.02.2017 г., постановено по гр.д. № 2352/2011
г. на ВРС, с което:
ПОСТАНОВЯВА
ДА БЪДАТ ИЗНЕСЕНИ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти, представляващи
1) Жилище на етаж 1 с
идентификатор № 10135.5504.77.1.1
по Кадастралната карта на гр.Варна от изградената в ПИ 1124 по плана на 27
микрорайон в триетажна жилищна сграда, състоящо се от входно антре, две спални,
дневна, столова, кухня, баня, тоалет, пералня, два балкона, със застроена площ
от 118,66 кв.м, ведно с пет складови помещения в приземния етаж, заедно с
41,117% ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж при граници на парцела: ул."*******", ПИ №
1123,1125 и 1126 на стойност 98000 лева при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената
при продажбата
сума се разпредели между съделителите В.Д.П. и П.К.В., съобразно
квотата им в съсобствеността, като в процеса В.Д.П. участва в качеството си на
процесуален субституент на М. П. В., ЕГН **********
придобила ½ ид.част от имота с договор за
дарение обективиран в нот.акт
№ 171, том 2, рег. № 4566, дело №
409/2016г, която следва да участва в публичната продан за прехвърлената с
договора за дарение ½ ид.част от имота и
2) Гараж /помещение
20/, с идентификатор №10135.5504.77.1.5
по Кадастралната карта на гр.Варна, в триетажната сграда изградена в ПИ 1124 по
плана на 27 микрорайон , с площ от 25,02 кв.м, заедно с 7,537% ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж при граници на парцела: ул."*******", ПИ № 1123,1125 и 1126 на
стойност 11000 лева, при при
начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената
при продажбата
сума се разпредели между съделителите съобразно
техните квоти, а именно: 1/2 ид.част
за съделителя В.Д.П. и
½ ид.част за П.К.В., на
основание чл. 348 от ГПК.
ОСЪЖДА П.К.В.
да заплати на В.Д.П., сумата от 7643 лева, представляваща обезщетение за
ползите, от които е лишена в следствие едноличното ползване съсобствения
жилищен имот - Жилище на етаж 1 с идентификатор №
10135.5504.77.1.1 по Кадастралната карта на гр.Варна със
застроена площ от 118,66 кв.м, ведно с пет складови помещения в приземния етаж,
заедно с 41,117% ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж при граници на парцела: ул."*******",
ПИ № 1123,1125 и 1126 за периода от 28.08.2011г. до 05.10.2016г., както и
сумата от 1722,50 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които е
лишена в следствие едноличното ползване съсобствения
гараж /помещение 20/, с идентификатор №10135.5504.77.1.5
по Кадастралната карта на гр.Варна, в триетажната сграда изградена в ПИ 1124 по
плана на 27 микрорайон , с площ от 25,02 кв.м, заедно с 7,537% ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж за периода от 28.08.2011г. до 05.10.2016г. по предявените от В.Д.П. против
П.К.В., искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, вр.чл.346 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на П.К.В. за осъждане на В.Д.П., да му заплати сумата от 36583
лева, представляваща половината от направените през 1990г. с лични средства на
ищеца П.В. /дарени от неговите родители/ довършителни и подобрителни
работи в съсобствения жилищен имот на първи жилищен
етаж в сградата на ул.»*******» 5 в гр.Варна,
кв.Аспарухово, включващи подови замазки, мазилка и шпакловка
на стени и тавани, теракот в жилищните и сервизните
помещения, мозайки, стенен фаянс в баня и тоалет, вътрешни врати и входна
врата, дограма, боядисване, изграждане на лята мивка с батерия и смесител,
шкафове под мивката, остъкляване на южния балкон, цялостна ел инсталация,
цялостна В и К инсталация, по складовите помещения в приземния етаж – подови
замазки, теракот, прозорци и врати, мазилки на стени
и тавани, по общите чести на сградата, изграждане на стълбищна
клетка, мазилки на стени и тавани на стълбищна клетка
и площадки, мозайка на стълбище и стълбищни площадки,
изграждане на обща ел. инсталация на сградата, обща В и К инсталация на
сградата, покривна конструкция, външна мазилка на сградата.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.