Р Е Ш
Е Н И Е
№ 70
гр.
Силистра, 26 ноември 2021 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на окръжния прокурор Теодор
Желев, като разгледа докладваното от
съдия Чернева КАНД № 70 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Д.В.С. с ЕГН – **********,***, против Решение № 95 / 27. 05. 2021 г.
на Районен съд - гр. Силистра, постановено по АНД № 100 / 2021 г., с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 48 от 31. 08. 2020 г., издадено от директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Русе.
Касаторът, действащ чрез адв.
И.А. ***, прави оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и процесуалните
правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН. Акцентира, че въззивният съд неправилно е установил
фактическата обстановка и не е констатирал допуснатите в производството
съществени нарушения на процесуалните правила, а именно – липса на подробно фактическо
описание на нарушението в АУАН и НП, както и на обстоятелствата, при които е
извършено. Счита, че посочената санкционна норма на чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО
визира няколко отделни изпълнителни деяния, като нито от АУАН, нито от НП става
ясно за кое конкретно нарушение му е наложено наказанието. Моли обжалваното
съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
да се отмени издаденото НП.
Ответната страна РИОСВ – Русе
не е депозирала писмен отговор на жалбата и не изпраща представител в съдебно
заседание.
Окръжният прокурор счита, че
жалбата е основателна, тъй като липсва яснота относно изпълнителното деяние, за
което е наложена санкцията.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.
С НП № 48 от 31. 08. 2020 г., издадено от директора на РИОСВ
гр. Русе, за нарушение на чл. 19, ал. 3, т 15 от ЗУО и на основание чл. 151,
ал. 2, т. 6 от ЗУО на касатора е наложена глоба в размер на 3000 лева.
Наказанието е наложено заради това, че касаторът, в качеството на кмет на
Община Тутракан, не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето и
почистването на отпадъци на неразрешени за това места и създаването на
незаконно сметище.
Въззивният съд е възприел
фактическите констатации на наказващия орган. Коментирал е, че със Заповед №
265 / 16. 07. 2009 г. на Директора на РИОСВ– Русе е преустановена
експлоатацията на общинското депо за неопасни отпадъци на Община Тутракан,
намиращо се в местността „Фотула“ с площ от 10 дка и е разпоредено отпадъците
да се извозват до Регионално депо за битови отпадъци– Русе. При проверка на 26. 06. 2020 г. от служители на
РИОСВ – Русе в землището на гр. Тутракан е установено, че на мястото на
сметището са нерегламентирано изхвърляни множество битови отпадъци, част от
които са посочени конкретно, като замърсената с отпадъци площ възлиза на 1 дка.
Установено е също, че достъпът до замърсения с отпадъци терен не е бил ограничен
по никакъв начин чрез заграждане, охрана, поставена информационна табела,
забраняваща изхвърлянето на отпадъци и указваща, че депото е закрито; също така
проверяващите констатирали, че населението не е било призовано чрез съобщения в
сайта на общината или по друг начин отпадъците да се изхвърлят само на
определените за това места – контейнерите, не били представени доказателства, че кметът е
предприел действия за възлагане на задачи на други длъжностни лица от общината за предотвратяване изхвърлянето
на отпадъци на неразрешени за това места, както и за съставени актове за
нарушения и респ. за наложени наказания на жители, извършващи такова
изхвърляне, за отправени предупреждения в тази насока или за почистване на
установените замърсявания. Съдът е коментирал, че при повторна проверка на 30.
07. 2020 г. е установено, че дадените от проверяващите задължителни предписания
при първата проверка за изчистване на терена, не са били изпълнени. Досежно
процесуалната законосъобразност на санкционния акт въззивният съд е приел, че актосъставителят и АНО са действали в
рамките на своята компетентност и че образуваното и водено
административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при
спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Обсъдил е
възраженията на жалбоподателя във връзка със съставения му акт, като от тях е направил
заключение, че същият ясно и точно е разбрал фактическите и правните рамки на
административното обвинение като е взел отношение по същото. Във връзка с
материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП съдът,
обсъждайки в съвкупност събраните по делото доказателства, достигнал до извода,
че предприетите от страна на кмета мерки във връзка с овладяване на ситуацията
по изхвърляне на отпадъци – изграждане на насип и ров около сметището и и
поставяне на охрана от един служител - са недостатъчни и не съставляват
цялостна и ефективна дейност по изпълнение на вмененото по силата на закона
задължение на кмета по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. Коментирал е също, че
дългият период от закриване на сметището през 2009 г. и обстоятелството, че отпадъци
продължават да се изхвърлят до момента без наличие на ефективно противодействие
сочат, че деянието не е маловажно. В заключение съдът е приел, че правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на кмета.
Така постановеното решение е
правилно.
Районният съд е установил вярно фактическата
обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на
страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за което е наложена административната
санкция, е извършено. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на
събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от
настоящия касационен състав.
Несъстоятелни са оплакванията
в жалбата, че въззивният
съд неправилно е установил фактическата обстановка и не е констатирал
допуснатите в производството съществени нарушения на процесуалните правила, а
именно – липса на подробно фактическо
описание на нарушението в АУАН и НП, както и на обстоятелствата, при които е
извършено, в резултат на което за санкционираното лице не е било ясно за кое
конкретно нарушение е наложено наказанието. Съгласно чл. 151, ал. 2, т. 6 от
ЗУО наказва се с глоба от 3000 до 10 000
лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно лице,
който/което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на
неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или
организиране на почистването им. Видно е, че разпоредбата предвижда три
хипотези на нарушения, които могат да съществуват самостоятелно или да се
кумулират помежду си, за което сочи използваният съюз „и/или“. В настоящия
случай още при повдигането на административното обвинение посредством издадения
АУАН е посочено, че са налице и трите хипотези – не са предприети мерки за
предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани места, за
почистването им и предотвратяване на създаването на незаконно сметище. В
последствие при издаването на санкционния акт изпълнителното деяние е описано
по същия начин, като това не е случайно, тъй като изхвърлянето на отпадъците на
нерегламентирано място, което не се почиства, несъмнено би довело превръщането
му в сметище. С трите хипотези по чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО се припокриват
етапите на естествена нежелана закономерност, чието предотвратяване е вменено
като задължение на кмета на общината по силата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от
ЗУО. Начинът на формулиране на
санкционната разпоредба е категоричен, че се налага едно наказание, дори при
наличието и на трите хипотези по
чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО,
както е в случая, като несъмнено предприетото разрешение е в интерес на
санкционираното лице, тъй като в противен случай би намерило приложение общото
правило по чл. 18 от ЗАНН. Освен това не би могло да бъде споделено оплакването
на касатора, че нито в АУАН, нито в НП са посочени конкретните действия, които
не е предприел, а същевременно не са взети предвид редицата извършени от него
действия във връзка с изпълнение на задълженията му по чл. 19, ал. 3 от ЗУО. В
тази насока следва да се изтъкне, че нормата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО не
предвижда списък от конкретни действия, които следва да се изпълнят от кмета на
общината, за да се предотврати
на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на
незаконни сметища и организиране на почистването им. Въпросът относно
конкретните мерки, които следва да се предприемат, е включен в рамките на
оперативната самостоятелност на органа и именно той следва да прецени кои биха
били най-удачни и резултатни. При условие, че съществуването на сметището е
било факт към момента на проверките от служителите на РИОСВ - Русе и този факт
е установен безспорно в производството пред въззивния съд, то очевидно че
предприетите мерки до момента са били недостатъчни и неефективни.
При установените по делото
факти и обстоятелства се налага несъмнения извод, че санкционираното лице е
осъществило от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО. Настоящата инстанция изцяло споделя
изводите, направени от въззивния съд, за установеност и доказаност на
нарушението и за правилна индивидуализация на наказанието.
Във връзка с гореизложеното се
налага извода, че решение на РС – Силистра не страда от пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в
сила
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95 /
27. 05. 2021 г. на Районен съд - гр. Силистра, постановено по АНД № 100 по
описа на съда за 2021 г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.