Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
– ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември
през две хиляди
и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Р.М., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 9471/ 2014 година на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от Т.Т.В. ООД, *** срещу Т.Ш.Д. ЕООД, *** и Д.Г. иск по реда на чл.
422 ГПК за установяване в условията на солидарност дължимостта
на сумата от 14 804, 56 лв., претендирана като
вземане по запис на заповед, цялото в размер на 30 000 лв., издаден в гр. Варна
на 18.07.2013г. с падеж на 31.09.2013г. от Д.Г., като законен представител на Т.Ш.Д.
ЕООД и авалиран от Д.Г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 08.05.2014г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
3094/10.05.2014г. по ч.гр.д. 5818/2014г. на Районен съд – Варна.
В исковата молба се твърди, че в полза
на Т.Т.В. ООД е издаден от Т.Ш.Д. ЕООД, действащ чрез законния си представител Д.Г.
запис на заповед на 18.07.2013г. с падеж на определен ден, авалиран
от Д.Г., с който издателят му се е задължил безусловно и неотменимо да заплати
на поемателя сумата от 30 000 лв.
Поддържа се, че двете дружества са
били в трайни търговски отношения, като в периода от 12.06.2012г. до
10.01.2014г., Т.Т.В. ООД е доставило стоки в два обекта на Т.Ш.Д. ЕООД, ***
и бл. 407.
Ищецът твърди, че издаденият менителничен ефект обезпечава вземане на поемателя, представляващо незаплатена цена в размер на 30
000 лв. по договор за търговска продажба на стоки, доставени в два обекта на
ответното дружество в периода от 13.11.2013г.
до 10.01.2014г., изрично уточнено с молба от 26.08.2014г. /л. 28/ и
поддържано в съдебно заседание. Твърди се още, че временните затруднения при
разплащане на задълженията са довели до издаване на записа на заповед, като
плащането по ефекта е обезпечено, чрез поръчителство на Д.Г.. След всяка
доставка продавачът е издавал фактури, индивидуализирани с номер и дата,
съдържащи съществените елементи на продажбеното отношение, които купувачът е
заплатил частично, поради което и претенцията на ищеца представлява остатъка от
неизплатената цена по договора за продажба.
Правният интерес от предявяване на иска
се обосновава с постъпили в срока по чл. 414, ал.2 ГПК възражения от солидарно
задължените лица - издателят търговец Т.Ш.Д. ЕООД и авалиста
Д.Г. срещу сумата, предмет на заповедта за изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от Т.Ш.Д. ЕООД и Д.Г., чрез упълномощения им представител. Релевирани са възражения за недействителност на ценната
книга, поради отсъствие на падеж, съществен реквизит на ефекта по чл. 535 ТЗ. Отделно
от изложеното, ответниците оспорват съществуване на причина за издаване на
ефекта, а в условията на евентуалност, дори и да се установи наличие на
каузално отношение, възникнало от договор за търговска продажба на стоки, то в
тежест на дружеството издател не съществува задължение за плащане в
претендирания размер нито към датата на издаване на ефекта, нито на посочения в
него падеж.
За да се произнесе по спора съдът
съобрази следното:
В производството по ч.гр.д. №
5818/2014г. на Районен съд – Варна, в полза на Т.Т.В. ООД, е издадена заповед №
3094/10.05.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 9 ГПК срещу Т.Ш.Д. ЕООД и Д.Г. за заплащане в условията на
солидарност на сумата от 14 804, 56 лв., представляваща част от вземане по
запис на заповед в размер на 30 000 лв., издаден на 18.07.2013г. в гр.
Варна, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
417 ГПК – 08.05.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 767, 28 лв.
Искът е предявен при спазване на
особените изисквания на чл. 415 вр. чл. 414 ГПК и е
процесуално допустим.
Вземането – предмет на заповедта за
изпълнение е обективирано в автентичен запис на
заповед от 18.07.2013г., с който Т.Ш.Д. ЕООД, представлявано от Д.Г. е поел задължение
на падежа, определен по реда на чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ с посочване на
конкретен ден – 31.09.2013г. да заплати на Т.Т.В. ООД сумата от 30 000 лв.
Задължението за плащане по записа е обезпечено с менителничното
поръчителство на Д.Г..
Ответниците са релевирали възражения за недействителност на ценната книга,
основани на твърдения за липса на падеж в ефекта. Падежът на ценната книга е
задължителен реквизит от съдържанието на записа на заповед по чл. 535 ГПК. От
значение е менителничният ефект да има да има
възможен падеж.
В настоящия случай, падежът е
определен на 31.09.2013г., т.е. на несъществуващ за съответния месец ден. В
такъв случай, смята се, че падежът е на последния ден на съответния месец, т.е.
на 30.09.2013г., поради което и абсолютното възражение на ответниците, е
неоснователно.
Менителничният ефект е
действителна ценна книга, съдържаща всички необходими реквизити по чл. 535 ТЗ и
произвежда обвързващо за издателя – Т.Ш.Д. ЕООД, представлявано от законния си
представител и авалиста Д.Г. правно действие.
В настоящото производство ответникът Т.Ш.Д.
ЕООД е навел възражение за безпаричност на записа,
т.е. че между него и поемателя не съществува
правоотношение, въз основа на което или което да е причина за издаване на
ценната книга. Твърдението за липса на причина за издаване на записа
представлява общо възражение, поради което в тази хипотеза съществуването на
вътрешно правоотношение между издателя и поемателя не
подлежи на изследване. Тежестта на доказване е на издателя / Решение №
143/01.02.2013г. по т.д. № 870/2011г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на
чл. 290 ГПК/.
Поради самостоятелния,
неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител, същият не може да
противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да
му противопостави самият хонорат – както абсолютните възражения за недействителност
на ефекта (с изключение на възражението
относно формата), така и неговите лични (относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение.
Предвид изложеното, релевираните от авалиста Д.Г. в срока по чл. 131 ГПК менителнични
възражения, произтичащи от каузалното правоотношение
на издателя на записа на
заповед, са недопустими. В този смисъл
Решение № 17/21.04.2011г. по т.д. № 213/2010г. на ВКС, II т.о., постановено по чл. 290 ГПК.
Кредиторът е въвел конкретни твърдения
за каузалния произход на дълга – неформален договор за търговска продажба на
стоки, доставени в периода от 13.11.2013г. до 10.01.2014г., във връзка, с който
са издадени фактури на стойност 30 000 лв., от които, след частично
плащане на продажната им цена, е останала дължима сумата от 14 804, 56 лв.,
предмет на заповедта за изпълнение.
В тази
хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха
имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
За установяване съществуването на
каузално отношение, по искане на ищеца е допусната съдебно – счетоводна
експертиза, от заключението на която, неоспорено от страните и кредитирано от
съда се установява, че в периода от 12.06.2012г. до 10.01.2014г., Т.Т.В.
ООД, е издало фактури, обективиращи стойност на
доставени до два обекта на ответното дружество стоки – цигари на обща стойност 328 932,
70 лв.
Плащането на суми за доставена стока е
извършвано в брой, след изтичане на петнадесет дни от датата на издаване на
всеки счетоводен документ.
Въз основа на извършена справка в НАП
– гр. Варна, експертът е заключил, че всички издадени фактури за периода от 12.06.2012г.
до 10.01.2014г. /вкл./, съдържащи
конкретните параметри на конкретните доставки /дати, стоки, брой, ед.
цена и обща
стойност/, са включени в дневниците за продажби
и съответно в дневниците за покупки на Т.Ш.Д. ЕООД. С включването им в дневника
за покупки, ответното дружество е упражнило и правото на ползване на данъчен
кредит, съгласно Закона за данък добавена стойност.
Изследвайки счетоводната документация
на ищеца, вещото лице е дало заключение, че към 10.01.2014г. неизплатените от
страна на Т.Ш.Д. ЕООД задължения по издадени фактури за доставка на стоки в
периода от 13.11.2013г. до 10.01.2014г. възлизат на 13 763, 78 лв., която сума представлява разлика между сумата от 14 804,
55 лв. и погасените преди връчване заповедта за изпълнение – 06.06.2014г., в периода от 20.05.2014г. до
03.06.2014г. суми по четири от
фактурите в общ размер на 1 040, 77
лв.
Ответникът Т.Ш.Д. ЕООД, не е извършвал
други плащания по твърдяното от ищеца каузално отношение, след подаване на
молбата, инициирала настоящото производство – 18.07.2014г.
Въпреки забавата в плащанията, ищецът
е продължил включително до 07.05.2014г. да доставя до обектите на ответното
дружество стоки.
Всички тези доказателства установяват
категорично, че в периода от 12.06.2012г. до 07.05.2014г., Т.Т.В. ООД и Т.Ш.Д.
ЕООД, са били в неформални търговски отношения, включително предшестващи
издаването на процесния запис на заповед – 18.07.2013г.
Вписването на
фактури в дневниците
за продажби и покупки, на продавача
и купувача, имащи статут на търговци,
както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие
на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит
във връзка с нея, какъвто е и настоящия случай са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното
правоотношение, по повод на което
са
били съставяни и получаване на стоката.
Нещо повече фактът на активни търговски
отношения между страните, следващи издаването на записа на заповед, не се
оспорва и от самия ответник, който преди първото по делото заседание сам е
представил доказателства целящи да установят, че размерът на дълга към
продавача възлиза на 11 288, 58 лв., след частично погасяване на вече
възникнали задължения след 07.05.2014г.
Съдът приема още, че сумата по записа
на заповед в размер на 30 000 лв. гарантира плащане на продажната цена на
стоки, доставени до обектите на ответното дружество в периода от 30.05.2013г. до датата на издаване на менителничния ефект – 18.07.2013г., всички на стойност
30 000 лв. Процесуалният представител на ищеца сам признава и представя
доказателства, че за времето от 30.05.2013г.
до 18.07.2013г. - датата на издаване на ценната книга Т.Т.В. ООД
е доставил стоки и издал фактури на стойност 30 000 лв. /л. 29 – 50,
Приложение № 1 /, като управителят е поел задължение в срок до 30.09.2013г. да
плати продажната им цена. С получаване на стоката купувачът дължи плащане на
цената, което той е и сторил след падежа на ценната книга. Фактът на плащане на
цената на доставената стока от 30 000 лв. се установява от заключението на
ССчЕ, според което, единствените съществуващите
задължения възлизащи на 13 763, 78 лв. касаят доставка на стоки за период
от 13.11.2013г. до 10.01.2014г., следващ датата на издаване на ефекта –
18.07.2013г. Ищецът не твърди, че записът на заповед е бил издаден, за да
обезпечи едно бъдещо задължение на издателя, възникнало след датата на
издаването й.
Предвид изложеното, съдът приема, че
събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен и категоричен начин
съществуване на вземане в полза на ищеца, произтичащо от развилите се между
двете дружества неформални търговски отношения в периода от 13.11.2013г. до
10.01.2014г., което е било причина за издаване на ценната книга.
Действително поемателят
има вземане в размер на 13 763, 78 лв. от Т.Ш.Д. ЕООД, произтичащо от
доставка на стоки по договор за продажба в период, следващ издаване на ефекта,
което вземане би могло да бъде предмет на друго производство.
Съдът приема още, че задържайки записа
на заповед след плащане на сумата по него, кредиторът е целял да обезпечи
плащането на цената за доставени стоки след падежа на менителничния
ефект. Продавачът е продължил да доставя стоки и след издаване на ценната книга
до 07.05.2014г. /вк./ и във всеки един момент от
посочения период, длъжникът е имал задължения към доставчика, които към настоящия
момент от 13 763, 78 лв.
Въпреки затрудненията на купувача да заплаща
цената на стоките при предаването им, продавачът е продължил доставките включително
до 07.05.2014г. при наличие на съществуващи задължения от 13 763, 78 лв.
към 10.01.2014г., които и към настоящия момент не са погасени.
При липсата на категорични
доказателства за дължимостта на сумата, предмет на
иска, предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК, подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора в полза на
ответника Т.Ш.Д. ЕООД следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно –
деловодни разноски в размер на 80 лв., на осн. чл.
78, ал.3 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Т.Т.В. ООД, *** срещу Т.Ш.Д. ЕООД, *** и Д.Н.Г., ЕГН **********,*** иск по
реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземане в размер на 14 804, 56 лв. /четиринадесет хиляди
осемстотин и четири лева и петдесет и шест ст./, представляваща вземане по
запис на заповед, цялото в размер на 30 000 лв., издаден в гр. Варна на
18.07.2013г. с падеж на 31.09.2013г. от Д.Г., като законен представител на Т.Ш.Д.
ЕООД и авалиран от Д.Г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 08.05.2014г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 3094/10.05.2014г.
по ч.гр.д. № 5818/2014г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Т.Т.В. ООД, *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Н.Г., ЕГН **********,*** сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща сторените по делото съдебно
– деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна
в двуседмичен срок от връчването на
препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: