№ 31
гр. Варна, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Вилиян Г. Петров
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20213001000591 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 260035/15.07.2021 год., постановено по т.д.№ 6/2019 год.
ТОС е осъдил “ОЗК - Застраховане” ЗАД, вписано в Търговския регистър, с
ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителните Директори – А Л и Р Д,
чрез Адвокатско дружество "Христова, Тодоров и Илиев”, представлявано от
адв. Т Т, със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. "Уилям Гладстон" № 20-
22, ет. 6, офис 18, ДА ЗАПЛАТИ следните суми на съответните лица:
На П. АХМ. Н., ЕГН **********, от гр. Търговище, ул. „Дойран“ № 6,
сумата от 110 000 /сто и десет хиляди/ лв., като обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на фактическия й
съпруг С А, на 29.09. 2018 г. при транспортно произшествие, ведно със
законната лихва, считано от 13.01. 2019 г. до окончателното изплащане, като
в останалата част, до пълния размер на иска от 200 000 лв., отхвърля същия
като неоснователен;
На ЕРХ. СЮЛ. СЮЛ., ЕГН **********, от гр. Търговище, ул. „Дойран“
№ 4, сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лв., като обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на баща му С А, на
29.09. 2018 г. при транспортно произшествие, ведно със законната лихва,
считано от 13.01. 2019 г. до окончателното изплащане, като в останалата част,
до пълния размер на иска от 200 000 лв., отхвърля същия като неоснователен;
На Ф. СЮЛ. СЮЛ., ЕГН **********, от гр. Търговище, ул. „Дойран“ №
1
4, сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лв., като обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на баща С А, на
29.09. 2018 г. при транспортно произшествие, ведно със законната лихва,
считано от 13.01. 2019 г. до окончателното изплащане, като в останалата част,
до пълния размер на иска от 200 000 лв., отхвърля същия като неоснователен;
Със същото решение ТОС е ОТХВЪРЛИЛ предявените от В. СТ. АНГ. от
с. Пробуда, ЕГН **********, ул. „Паисий Хилендарски“ № 25, Ж С А ЕГН
**********, от с. Градище, община Шумен, ул.“Пею Яворов“ № 38, ДЖ.
ЕРХ. СЮЛ. действащ чрез законния си представител Е.С. от гр. Търговище с
посочения по-горе адрес и М. Н. Р., ЕГН **********, от гр. Търговище,
ул.“Дойран“ № 4, действащ със съгласието на своята майка Ф.С., с
посочените адрес и ЕГН, ВСИЧКИ представлявани от Адвокатско дружество
„Мънкова и Демирева“, ЕИК *********, с адрес в гр. София, район
„Сердика“, ул.“Веслец“ № 6, ет. 3, ап. 8, чрез адвокати Н М и П Д, искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие
смъртта на техния брат и дядо Сюлейман С. Ахмедов, при ПТП на 29.09. 2018
г., като неоснователни изцяло, за пълните им размери от по 50 000 лв.
Срещу постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от “ОЗК -
Застраховане” ЗАД в следните части:
1 В осъдителната част над 80 000 лева до присъдения размер от 110 000
лева за П. АХМ. Н.;
2. В осъдителната част над 60 000 лева до присъдения размер от 80000
лева за Ехран С. С.;
3. В осъдителната част над 60 000 лева до присъдения размер от 80000
лева за Ф. СЮЛ. СЮЛ.
Срещу постановения съдебен акт в съответните отхвърлителни части е
постъпила въззивна жалба от П. АХМ. Н., ЕРХ. СЮЛ. СЮЛ., Ф. СЮЛ.
СЮЛ., В. СТ. АНГ., ДЖ. ЕРХ. СЮЛ. и М. Н. Р..
В останалите части решението е влязло в законна сила и не е предмет на
обжалване.
Основателността на предявените въззивни жалби се оспорват в писмен
отговор на насрещната страна/страни.
Въззивните жалби са редовни и надлежно администрирани.
Съдът, след преценка на представните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието
на деликт при съответното авторство, противоправност и вина (влязла в
законна сила Присъда № 260002 от 19.02. 2021 г. по НОХД № 169/ 2020 г. по
описа на ОС - Търговище); наличието на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по
2
застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Въззивните възражения са сведени единствено до активната
материалноправна легитимация на част от ищците, до размера и наличието на
съпричиняване; както и до размера на дължимата обезвреда за претърпяните
неимуществени вреди. В сочените предметни предели следва да се произнесе
въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.
По твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат: Налице е
влязла в сила присъда № 260002 от 19.02. 2021 г., с която ОС – Търговище, по
НОХД № 169/ 2020 г. е признал за виновен Д М Д от гр. Девня, в това че на
29.09. 2018 г. в с. Пробуда, община Търговище, при управление на т.а. „Рено
Премиум“, с рег. № СВ 1051 МН, с прикачено полуремарке към него,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДП, като при
избиране на скоростта на движение не се съобразил с конкретните условия на
видимост, съобразени с осветения участък на фаровете при движение на къси
светлини, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие
и на чл. 21, ал. 2 от ЗДП, като управлявал МПС с превишена скорост от 75
км/ч в населено място и по непредпазливост причинил смъртта на Сюлейман
С. Ахмедов от с. Пробуда, като е наложено и наказание за това престъпление
– такова по чл. 343, ал. 1, б.“в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в т. 7 от
ППВС № 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде
намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по
някакъв начин за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен
и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива действия от страна на увредения. С действията си или бездействията
си увреденото лице трябва да е нарушило предписани от закона правила за
поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
Основното възражение на въззивника – застраховател е сведено до това,
че пешеходецът е нарушил задълженията си, предвидени в чл.113, ал.1, т.1 и
чл.114, т.2 от ЗДв.П, които повеляват пресичането на платното за движение да
се извършва на пешеходна пътека, като преди да навлязат на платното за
движение, пешеходците следва да се съобразят с приближаващите пътни
превозни средства. Възражение за съпричинявяне, основано на тежка степен
на алкохолно опиянение на пешеходеца, не е наведено в преклузивния срок
по чл. 367, ал.1 ГПК. Отделно от изложеното, фактът на употреба на алкохол,
сам по себе си, не презумира съпричиняване и не съставлява противоправно
поведение.
От заключението на САТЕ, ведно с устните обяснения на вещото лице в
3
открито с.з. се установява, че произшествието е станало при сухо и ясно
време, в тъмната част на денонощието, на прав пътен участък, без неравности,
но при добра видимост. Починалият е пресичал пътното платно от дясно
наляво от гледна точка на водача, на около 1-1,5 м. след пешеходната пътека.
Бил е облечен с тъмни дрехи, с бели кантове на долнището. Разрешената
скорост в този участък е 50 км/ч, а водачът е управлявал автомобила със 75
км/ч.
Вещото лице е категорично, че водачът на МПС е имал достатъчна
видимост, можел да съобрази наличието на пешеходец на платното, вкл. да
намали скоростта и да спре. Пешеходецът не е пресичал в опасната зона на
спиране, можел е да съобрази приближаващото МПС, но не и да предвиди, че
водачът няма да го възприеме и да намали скоростта, още повече, че на
минимално разстояние е била налице и пешеходна пътека.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че
починалият не е допринесъл за настъпване на вредосния резултат. По делото
няма данни същият да е навлязъл внезапно на пътното платно. Няма данни да
е проявил каквато и да е неадекватна реакция, вкл. и в следствие на
алкохолното опиянение. В конкретиката на казуса фактът, че е бил най-много
на метър и половина от пешеходната пътека е нещо, което дори е можело да
го спаси, ако шофьорът беше проявил достатъчна бдителност и беше
своевременно задействал спирачния механизъм. Вредоносният резултат би
настъпил дори и пешеходецът да е стъпил непосредствено върху
пешеходната пътека в момента на удара.
Не следва различен извод и от показанията на водача – Д.Д, които следва
да се кредитират с приложение на чл. 172 ГПК. Свидетелят разказва, че видял
пешеходеца в последния момент и че последният бил в близост до
пешеходната пътека. Субективните представи за разстояние от шест – седем
метра от пътеката не се кредитират от съда, тъй като противоречат на устните
обяснения на вещото лице, съставляващи част от даденото заключение.
По размера на дължимото обезщетение в полза на П.А. Ю, Е С.С. и
Ф С.С.:
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, общественото му
положение, общественото разбиране за справедливост и др. За ориентир при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да
бъдат отчетени конкретните икономически условия и съответните нива за
застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на
обезщетението – настъпилото ПТП.
Починалият е бил на 62 години към датата на инцидента. Работел като
пастир за период от около 6 месеца през годината в близкото с. Пробуда,
4
където пасял овце. В останалото време работел в строителството.
Семейството правело впечатление на останалите жители на селото, че е
осигурено материално. Сюлейман бил работлив човек, финансов стълб на
цялото семейство. Проявявал се като грижовен съпруг, баща и дядо.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата П.Ю е
била в дългогодишно фактическо съжителство с починалия, при което
създали две деца и внуци. Свидетелите ги описват като сплотено и задружно
семейство. След смъртта на Сюлейман, 57-годишната Перузе, променила
коренно начина си на живот, зависейки от помощта на близки. Плачела
постоянно, затворила се, не можела да преодолее мъката. Свидетелите
безпротиворечиво описват видимите, физически признаци на дълбоко
страдание и отчаяние.
Отчитайки дългогодишното фактическо съжителство, добрите семейни
взаимоотношения и събраните доказателства за изразена скръб от смъртта на
Сюлейман, въззивният съд намира, че определеното обезщетение следва да
бъде завишено до размер на 120 000 лева.
Ищците Е С.С. и Ф С.С. са деца на починалия и са били съответно на 37
год. и 31 год. към датата на инцидента. Всички живеели в едно домакинство, а
взаимоотношенията им били основани на уважение и разбирателство. Ищците
били разстроени след смъртта на баща си, затворили се. Свидетелката Б.С
описва състоянието на Ф като „изпаднала в дупка“. Е бил объркан, в
безпътица.
Въззивният съд намира, че определеното обезщетение на двете
пълнолетни деца следва да бъде завишено до размер на 90 000 лева за всеки
поотделно. Основен акцент при определяне на обезщетението следва да бъде
поставен въху факта, че двамата ищци са съжителствали с починалия в общо
домакинство, в условията на разбирателство и уважение. Същевременно,
същите са пълнолетни. Съдът отчита и факта, че основният акцент в
показанията на разпитаните свидетели е мъката и скръбта на майката и
нейните проявления. Липсват събрани доказателства за интензитет на
преживяни болки и страдания за децата, обосноваващи присъждане на
обезщетение в по-висок размер.
Така определеното обезщетение отговаря и на икономическа обстановка
в страната към датата на деликта, ориентир за която са както официално
оповестените статистически данни за средна работна заплата, инфлация и пр.,
така и нормативно установените нива на застрахователно покритие за
неимуществени вреди при застраховка "Гражданска отговорност" /макар
последните да се явяват само помощен критерий/.
Преценката за размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за
всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, поради
което съдът не изследва доводите на въззивниците – физически лица за
необходимост от автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други
казуси.
5
По активната материалноправна легитимация на останалите ищци:
Ищецът В.А. е брат на починалия. Ищците М и Д са негови внуци.
Родствените им връзки с починалия не се оспорват и се установяват от
представените по делото официални удостоверителни документи.
Съобразно дадените разрешение в ТР № 1/2016 год. по т.д. №1/2016
год. на ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на ТР е прието, че особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, вкл. и внуците,
са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления No 4/61 г. и No 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на
смърт, право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
От посочените разяснения следва категоричния извод, че обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън
кръга на лицата, очертани в двете пленумни постановления, се присъжда само
по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение са:
1/създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и 2/ действително претърпени неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
съответната връзка /В този смисъл и Решение № 92/17.11.2020 год. на ВКС,
ТК, Второ отделение/.
Преценката за наличие на „особено близка връзка с починалия“, за
понесени болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка е винаги конкретна и
6
почива на събраните по делото доказателства.
Свидетелите излагат, че починалият бил близък с брат и сестра си.
Упражнявайки сезонна трудова заетост, приблизително 6 месеца в годината
отсядъл в къщата на брат си. Братът и сестрата също му гостували. Чували се
и по телефона. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
сочи единствено, че между починалия и въззивникът В. А. е съществувала
традиционна обич, подкрепа, духовна и емоционална близост. Не се
установява наличието на конкретни житейски обстоятелства, обуславящи
привързаност, респ. болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Идентични изводи следва да бъдат направени и по отношение на внуците
Д и М, съответно на 5 год. и на 14 год. Децата са живеели в едно домакинство
с починалия. Дядото бил особено привързан към внуците, помагал активно в
отглеждането им. Извеждал ги, купувал им сладко. Децата го „боготворели“.
М нямал баща и дядото запълвал тази липса. В случаите на отсъствие на
родителите, бабата и дядото гледали децата за по 2-3 месеца. И двамата
внуци скърбели за дядо си, плачели, настоявали да ходят на гробищата,
станали мълчаливи.
В традиционните за българското общество семейни отношения
бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен
кръг.Такива са били и взаимотношенията в семейството на двамата ищците –
отношения на традиционна грижа, обич и привързаност. Смъртта на
Сюлейман е довела до нормални психологични преживявания на тъга, мъка и
скръб у внуците, които не излизат от границите на нормалните чувства в
подобна житейска ситуация. Не се установява наличието на конкретни
житейски обстоятелства, обуславящи привързаност, респ. болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
В заключение, ищците не са установили по реда на дължимото главно и
пълно доказване активната си материалноправна легитимация по спора.
Постановеното в идентичен смисъл решение следва да бъде потвърдено в
коментираната част.
Държавни такси: Ответникът следва да бъде осъден да заплати
допълнително държавна такса за първоинстанционното разглеждане на спора
в размер на 1200 лева, респ. 600 лева за въззивното производство.
Разноски за въззивното производство:
Ищцата П.Н. е представила доказателства за сторени разноски във
въззивното производство в размер на 4830 лева, от които 3230 лева –за
подаване на въззивна жалба и процесуална защита по същата и 1600 лева – за
изготвяне на отговор и процесуална защита по него. Страната е депозирала
въззивна жалба с материален интерес от 90 000 лева, поради което
заплатените 3230 лева не се прекомерни и съставляват минимума, определен
в чл.7, ал.2, т.4 Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на
7
адвокатските възнаграждение. Заплатените 1600 лева във връзка с насрещно
подадената въззивна жалба на застрахователя с материален интерес от 30 000
лева са ориентирани към минимума по Наредбата и касаят защита както по
възражението за съпричиняване, така по възражението за размера на
присъденото обезщетение. В заключение, липсват предпоставките за
намаляване на разноските по реда на чл. 78, ал.5 ГПК. С оглед изхода от
спора на страната следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на
уважената й жалба или 358, 89 лева. Към посочената сума следва да бъде
прибавена в цялост сумата от 1600 лева, заплатени във връзка с насрещното
обжалване. В полза на страната се дължат общо разноски в размер на 1958, 89
лева.
Ищецът Е.С. е представил доказателства за сторени разноски във
въззивното производство в размер на 5400 лева, от които 4200 лева –за
подаване на въззивна жалба и процесуална защита по същата и 1200 лева – за
изготвяне на отговор и процесуална защита по него. Страната е депозирала
въззивна жалба с материален интерес от 120 000 лева, поради което
заплатените 4200 лева са ориентирани към минимума, определен в чл.7, ал.2,
т.5 Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение. Заплатените 1200 лева във връзка с насрещно подадената
въззивна жалба на застрахователя с материален интерес от 20 000 лева не
надхвърлят значително минимума по Наредбата и касаят защита както по
възражението за съпричиняване, така по възражението за размера на
присъденото обезщетение. В заключение, липсват предпоставките за
намаляване на разноските по реда на чл. 78, ал.5 ГПК. С оглед изхода от
спора на страната следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на
уважената й жалба или 350 лева. Към посочената сума следва да бъде
прибавена в цялост сумата от 1200 лева, заплатени във връзка с насрещното
обжалване. В полза на страната се дължат общо разноски в размер на 1550
лева.
Същият размер на разноските /1550 лева/ се следва и в полза на Ф.С..
Отговорността следва да се разпредели по идентичен начин с този на Е.С.
поради идентичност на сторените разноски и на материалния интерес.
Разноски в полза на Д.С., М.Р. и В.А. не се присъждат.
Въззивникът – застраховател е сторил разноски във въззивното
производство в общ размер от 10 120 лева, от които 10 080 лева – заплатен
адвокатски хонорар с ДДС. Общият материален интерес по предявената от
страната въззивна жалба, вкл. и насрещните такива, възлиза на 550 000 лева,
поради което заплатеният общ хонорар е под минимума, определен по
Наредбата /чл.7, ал.2, т.5/ и не са налице предпоставките за неговото
намаляване. От посочената сума на страната се следва част, пропорционална
на приетите за неоснователни претенции за насрещните страни или 8280 лева.
Същите следва да бъдат разпределени между ответниците съразмерно на
отхвърлените им претенции, както следва: Перузе С. – 1472 лева; Е.С. – 2024
8
лева, Ф.С. – 2024 лева и по 920 лева за Д.С., М.Р. и В.А..
Разноски за първоинстанционното производство:
С оглед частично променения изход от спора пред въззивната инстанция
следва да бъде преуредена и отговорността за разноски при
първоинстанционното разглеждане.
В полза на Адвокатско дружество „Мънкова и Демирева“ следва да бъде
присъдено допълнително възнаграждение от 1000 лева, на основание чл. 38
ЗА предвид увеличения размер на приетите за основателни искове от П.Н., Ф
С. и Е.С..
Вземанията за разноски в полза на застрахователя, присъдени за
първоинстанционното разглеждане на спора следва да бъдат намалени както
следва: за П.Н. – за разликата от 2488, 88 лева до присъдените 2800 лева; за
Е.С.– за разликата от 2566, 66 лева до присъдените 2800 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260035/15.07.2021 год., постановено по т.д.№
6/2019 год. ТОС в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН предявения от П. АХМ.
Н., ЕГН **********, от гр. Търговище, ул. „Дойран“ № 6, иск за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на
фактическия й съпруг С А, на 29.09. 2018 г. при транспортно произшествие за
разликата от 110 000 лева до 120 000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “ОЗК - Застраховане” ЗАД, вписано в Търговския регистър, с
ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителните Директори – А Л и Р Д,
чрез Адвокатско дружество "Христова, Тодоров и Илиев”, представлявано от
адв. Т Т, със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. "Уилям Гладстон" № 20-
22, ет. 6, офис 18, ДА ЗАПЛАТИ на П. АХМ. Н., ЕГН **********, от гр.
Търговище, ул. „Дойран“ № 6 допълнително сумата от 10 000 лева,
съставляваща разлика между присъдените от ТОС 110 000 лева и
определеното от АС – Варна обезщетение в размер на 120 000 лева за
неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на фактическия й
съпруг С А, на 29.09. 2018 г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.
2019 г. до окончателното изплащане;
ОТМЕНЯ Решение № 260035/15.07.2021 год., постановено по т.д.№
6/2019 год. ТОС в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН предявения от ЕРХ. СЮЛ.
СЮЛ., ЕГН **********, от гр. Търговище, ул. „Дойран“ № 4 иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие
на смъртта на неговия баща С А, на 29.09. 2018 г. при транспортно
произшествие за разликата от 80 000 лева до 90 000 лева и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
9
ОСЪЖДА “ОЗК - Застраховане” ЗАД, вписано в Търговския регистър, с
ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителните Директори – А Л и Р Д,
чрез Адвокатско дружество "Христова, Тодоров и Илиев”, представлявано от
адв. Т Т, със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. "Уилям Гладстон" № 20-
22, ет. 6, офис 18, ДА ЗАПЛАТИ на ЕРХ. СЮЛ. СЮЛ., ЕГН **********, от
гр. Търговище, ул. „Дойран“ № 4 допълнително сумата от 10 000 лева,
съставляваща разлика между присъдените от ТОС 80 000 лева и определеното
от АС – Варна обезщетение в размер на 90 000 лева за неимуществени вреди,
настъпили вследствие на смъртта на неговия баща С А, на 29.09. 2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 13.01. 2019 г. до окончателното
изплащане;
ОТМЕНЯ Решение № 260035/15.07.2021 год., постановено по т.д.№
6/2019 год. ТОС в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН предявения от Ф. СЮЛ.
СЮЛ., ЕГН **********, от гр. Търговище, ул. „Дойран“ № 4 иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие
на смъртта на нейния баща С А, на 29.09. 2018 г. при транспортно
произшествие за разликата от 80 000 лева до 90 000 лева и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “ОЗК - Застраховане” ЗАД, вписано в Търговския регистър, с
ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителните Директори – А Л и Р Д,
чрез Адвокатско дружество "Христова, Тодоров и Илиев”, представлявано от
адв. Т Т, със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. "Уилям Гладстон" № 20-
22, ет. 6, офис 18, ДА ЗАПЛАТИ на Ф. СЮЛ. СЮЛ., ЕГН **********, от гр.
Търговище, ул. „Дойран“ № 4 допълнително сумата от 10 000 лева,
съставляваща разлика между присъдените от ТОС 80 000 лева и определеното
от АС – Варна обезщетение в размер на 90 000 лева за неимуществени вреди,
настъпили вследствие на смъртта на нейния баща С А, на 29.09. 2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 13.01. 2019 г. до окончателното изплащане;
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА “ОЗК - Застраховане” ЗАД, вписано в Търговския регистър, с
ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителните Директори – А Л и Р Д
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОС – Търговище допълнителни държавни такси
в размер на 1200 лева, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА “ОЗК - Застраховане” ЗАД, вписано в Търговския регистър, с
ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителните Директори – А Л и Р Д
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Апелативен Съд – Варна държавна такса в
размер на 600 лева, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА “ОЗК - Застраховане” ЗАД, вписано в Търговския регистър, с
ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителните Директори – А Л и Р Д,
чрез Адвокатско дружество "Христова, Тодоров и Илиев”, представлявано от
адв. Т Т, със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. "Уилям Гладстон" № 20-
22, ет. 6, офис 18, ДА ЗАПЛАТИ на П. АХМ. Н., ЕГН **********, от гр.
Търговище, ул. „Дойран“ № 6 сумата от 1958, 89 лева – разноски за
10
въззивното разглеждане на спора.
ОСЪЖДА “ОЗК - Застраховане” ЗАД, вписано в Търговския регистър, с
ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителните Директори – А Л и Р Д,
чрез Адвокатско дружество "Христова, Тодоров и Илиев”, представлявано от
адв. Т Т, със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. "Уилям Гладстон" № 20-
22, ет. 6, офис 18, ДА ЗАПЛАТИ на ЕРХ. СЮЛ. СЮЛ., ЕГН **********, от
гр. Търговище, ул. „Дойран“ № 4 сумата от 1550 лева – разноски за
въззивното разглеждане на спора.
ОСЪЖДА “ОЗК - Застраховане” ЗАД, вписано в Търговския регистър, с
ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителните Директори – А Л и Р Д,
чрез Адвокатско дружество "Христова, Тодоров и Илиев”, представлявано от
адв. Т Т, със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. "Уилям Гладстон" № 20-
22, ет. 6, офис 18, ДА ЗАПЛАТИ на Ф. СЮЛ. СЮЛ., ЕГН **********, от гр.
Търговище, ул. „Дойран“ № 4 сумата от 1550 лева – разноски за въззивното
разглеждане на спора.
ОСЪЖДА В. СТ. АНГ. от с. Пробуда, ЕГН **********, ул. „Паисий
Хилендарски“ № 25, ДЖ. ЕРХ. СЮЛ., действащ чрез законния си
представител Е.С. от гр. Търговище и М. Н. Р., ЕГН **********, от гр.
Търговище, ул.“Дойран“ № 4, действащ със съгласието на своята майка Ф.С.,
ДА ЗАПЛАТЯТ всеки по 920 лв. разноски по делото на “ОЗК -
Застраховане” ЗАД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК: *********,
представлявано от Изпълнителните Директори – А Л и Р Д.
ОСЪЖДА П. АХМ. Н., ЕГН **********, от гр. Търговище, ул. „Дойран“
№ 6, ДА ЗАПЛАТИ на “ОЗК - Застраховане” ЗАД, вписано в Търговския
регистър, с ЕИК: ********* сумата от 1472 лева, съставляваща сторени във
въззивното производство разноски.
ОСЪЖДА ЕРХ. СЮЛ. СЮЛ., ЕГН **********, от гр. Търговище, ул.
„Дойран“ № 4 и Ф. СЮЛ. СЮЛ., ЕГН **********, от гр. Търговище, ул.
„Дойран“ № 4 ДА ЗАПЛАТЯТ на “ОЗК - Застраховане” ЗАД, вписано в
Търговския регистър, с ЕИК: ********* всеки по 2024 лева, съставляващи
сторени във въззивното производство разноски.
ОСЪЖДА “ОЗК - Застраховане” ЗАД, вписано в Търговския регистър, с
ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителните Директори – А Л и Р Д
ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Мънкова и Демирева“, ЕИК
*********, с адрес в гр. София, район „Сердика“, ул.“Веслец“ № 6, ет. 3, ап. 8
сумата от 1000 лева, допълнително дължим адвокатски хонорар върху
уважения размер на исковете за първоинстанционното разглеждане на спора,
на основание чл. 38 от ЗА;
ОТМЕНЯ решение № 260035/15.07.2021 год., постановено по т.д.№
6/2019 год. ТОС в частта, в която П.Н. е осъдена да заплати на “ОЗК -
Застраховане” ЗАД разноски за първа инстанция за разликата от 2488, 88
лева до присъдените 2800 лева и в частта, в която Е.С. е осъден да заплати на
“ОЗК - Застраховане” ЗАД разноски за първа инстанция за разликата от 2566,
11
66 лева до присъдените 2800 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12