Р Е Ш Е Н И Е
№ / 05.12.2019г.
гр.Плевен 05.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
в.гр.с.в публичното заседание на шести ноември
през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при
секретаря Анелия Докузова и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно
гр.дело №700 по описа за 2019г.на ПОС и за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по чл. 258 и
сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд,V-ти гр.с.№1483 от 30. 07. 2019г., постановено
по гр.д.№2428/2019г. по описа на същия съд на основание чл.178, ал.1,т.3 вр.с чл.179,
ал.1, вр.чл.187 ЗМВР ОД на
МВР Плевен, гр.Плевен, ул.Сан
Стефано № 3 е осъдена да заплати на Ц.В.В.
, ЕГН ********** от гр.Плевен, ж.к.*** ,бл.***, вх.*,ет.*, ап.* сумата
1429,74 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд , след превръщането на нощните часове към дневни за периода 16.04.2016 г. до 31.08.2018 г.,ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото-16.04.2019г.до
окончателното ѝ заплащане.Със същото решение на ПРС на основание чл.86 ЗЗД ОД на МВР Плевен, гр.Плевен, ул.Сан Стефано № 3
е осъдена да заплати на Ц.В.В. , ЕГН ********** от гр.Плевен, ж.к.*** ,бл.***,
вх.*, ет.*,ап.* сумата от 227,74лв., представляваща
лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1429,74
лв. за периода от 01.07.2016 год. до 16.04.2019 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ОД
на МВР-Плевен, гр.Плевен, ул.Сан
Стефано № 3 е осъдена да заплати на Ц.В.В.,гор.а.
направените разноски по делото в размер на 640
лв. На основание чл.78, ал.6 ГПК
ОД на МВР Плевен, гр.Плевен, ул.Сан Стефано № 3 е осъдена да заплати
по сметка на Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 147,19 лв.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от ОД на МВР Плевен, представлявана от директора К.Н.чрез
главен юрисконсулт П.Ф.,като в жалбата са
изложени подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че РС неправилно е приложил материалния закон,
като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по
правилата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата/НСОРЗ/. За процесния период 16.04.2016г.-31.08.2018г., за който се
претендира заплащане на допълнителни суми, като главница и лихви за положен
нощен труд, който следва да бъде преобразуван към дневен труд със съответния
коефициент са действали няколко наредби
за реда за организацията и разпределянето на работното време: Наредба № 8121з –
407/11.08.2014 г. /в сила до 02.08.2016 г./, Наредба № 8121з – 592/25.05.2015
г. /в сила от 01.04.2015 г., отм. с решение на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г./
и Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г. Въззивникът твърди, че отмяната на
Наредбата от 25.05.2015 г., съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК действа
занапред, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 29.07.2016
г. От 29.07.2016 г. до 02. 08. 2016г.,когато е обнародвана последващата Наредба
е действала Наредбата от 2014 г.,но само за четири дни. В нарушение на
материалния закон, ПРС е мотивирал изцяло своите правни изводи за целия
процесен период,съгласно разпоредбата на чл.31 ал.2 от същата Наредба.Въззивникът
счита за неправилни изводите на ПРС, че
е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР, като съдът е приложил
разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.В жалбата се излагат доводи,
че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР и неговите
служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР. В чл.178 ал.1 от ЗМВР
изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на
държавните служители. В чл.179 ал.1 от ЗМВР е посочено какви допълнителни възнаграждения
се изплащат на държавните служители, вкл. за полагане на труд през нощта от
22,00 часа до 06,00 часа, като в ал.2 на същия член е посочено изрично,че реда
за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определя с Наредба на
министъра на вътрешните работи, а техния размер с негова заповед. Поради
спецификата на работата на полицейските органи, законодателят е уредил техния
статут в специален закон ЗМВР,който е
различен от статута на държавните служители, като за тях са неприложими нормите
на общото законодателство – КТ и ЗДсл. Изложени са доводи,че в конкретния
случай не е налице нито закон, нито акт
на Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на положения нощен
труд от ищеца с коефициент 1,143.Във въззивната жалба са изложени подробни доводи относно полагането на нощен
труд от полицейските служители, неговото времетраене, както и начините на
неговото заплащане и изчисляване.Въззивникът счита, че не са налице законовите
предпоставки за уважаване на предявените искове, като главница и лихви, поради
което моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС, като
неправилно и необосновано и вместо него постанови друго,с което предявените
искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.В съдебното заседание
на 06.11.2019г.въззивникът чрез гл. юрисконсулт П.Ф. поддържа подадената
въззивна жалба и моли съда да я уважи.Алтернативно процесуалният представител
на ОД на МВР – Плевен е взел становище,че
ако не се възприемат изложените доводи за недължимост на претендираните суми от
ищеца,исковата претенция следва да бъде отхвърлена частично за периода от 01.01.2018
г.- 17.07.2018 г.,за който период
извънредния труд следва да се отчита без превръщане на нощните часове в дневни,
съгласно нормата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските.Въззивникът счита, че предявените искове,съответно за главницата с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр.
чл.179 ал.1 от ЗМВР вр. чл.143 от КТ и чл.144 от КТ следва да бъде отхвърлен за
сумата в размер на 152,31 лв., а предявеният иск за лихви на основание чл.86 от ЗЗД да бъде отхвърлен за сумата от 15,20 лв., съгласно заключението на вещото
лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Претендират се и
направените по делото разноски.Подробни доводи и съображения в тази насока са
изложени и в депозираните писмени бележки от юрисконсулт П.Ф..
Въззиваемият Ц.В.В. ,чрез своя
пълномощник адвокат В.П. от ПАК е
депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който се излагат доводи, че въззивната жалба е неоснователна,а
обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.В тази насока са изложени
подробни съображения,като се твърди, че за процесния период е действала
наредба за организацията и разпределяне на работното време, неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители, извън редовното работно
време на министъра на вътрешните работи от 29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016
г./, като в тази Наредба липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в предходно действащите
наредби – от 11. 08. 2014г.,но в размер от 0,143, като е отпаднал с приетата
Наредба от 25.05. 2015г. Посочено е,че липсата на такава правна норма не следва
да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените часове
нощен труд от служителите на МВР в дневен такъв. При наличие на непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ
от 26. 01.2007 г./,като съгласно чл.9 ал.2 от същата, при сумирано изчисляване
на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен
на отношението между минималната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Въззиваемият твърди, че в случая,по отношение на държавните
служители, работещи в структурите на МВР следва да намери приложение чл.9 ал.2
от горепосочената Наредба,че в противен случай, служителите на МВР ще бъдат поставени
в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите държавни служители, досежно
заплащането на допълнителни възнаграждения.В заключение моли Окръжния съд да постанови
решение,с което обжалваното решение на ПРС да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като в писмения отговор е цитирана и практика на районни и
окръжни съдилища в страната.В съд. заседание на 06.11.2019г. въззиваемият чрез своя пълномощник адвокат В.П. от ПАК поддържа изложените в отговора
доводи.Подробни съображения в тази насока са изложени и в депозираните писмени бележки
Окръжният съд като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания,становищата на
страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от
надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Безспорно между страните е,че за
процесния период 16.04.2016г.- 31. 08.2018г.ищецът
Ц.В.В. е заемал длъжността „младши инспектор група ООР“в РУ Долна Митрополия за периода
април 2016-февруари 2017г. и длъжността „Мл.автоконтрольор“сектор СПП при ОД на
МВР за периода от м.март 2017г.до август 2018г.по служебно правоотношение. Трудовата си дейност
ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12
часа при сумарно изчисляване на работното време , съгласно чл.187 ал.3
от ЗМВР.
В исковата си молба,ищецът твърди, че за
процесния период е положил нощен труд, както следва: за 2016 г. -744 часа нощен
труд, за 2017г.-640 часа нощен труд,за 2018г.-208 часа нощен труд .От общо положените 1 592 часа
нощен труд ищецът твърди, че следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143,
които възлизат на 1819,656 часа ,съгласно
чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за
преобразуване на нощния труд към дневен труд, което води до разлика от 227,656
часа, представляващи извънреден труд.Съобразно заплатата ищецът претендира ,че
му се дължи допълнително възнаграждение за този труд в размер на 1593,59лв.,ведно
със законна лихва върху сумата ,считано от датата на завеждане на ИМ до
окончателното й изплащане,както и на осн.чл.86 ЗЗД лихва за забава, в размер на
250 лв.за същия период 16.04.2016г.-31.08.2018г.
В хода на съдебното дирене пред ПРС са събрани
писмени доказателства, назначена е и съдебно-икономическа експертиза.От
заключението на вещото лице Теодора Илиева,което не е оспорено от страните и
като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява, че с оглед
характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд
през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало
сумарно. За периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25. 05.2015 г.,впоследствие отменена с решение на ВАС на РБ от
11.07.2016 г. От 02.08.2016 г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като
съгласно тези наредби при работа на смени е възможно полагането на труд през
нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В тези наредби не е
предвидено изрично и не е регламентирано преизчисляване на нощен труд към
дневен. Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към дневни, с
коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.В заключението е описан начина на формиране
на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица
не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време
е 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица. Поради различната нормална
продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа
през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение,колкото за 8 часа през
деня.Когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч
:7 ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на
1,143.Съгласно експертизата за периода от 16.04.2016 г. до 31.08.2018г. ищецът е положил общо 1577 часа нощен труд,който не е
преизчислен от ответника с коефициент
1.143 за превръщането му в дневен труд.Установено е от ВЛ,че този нощен труд от
1577 часа е заплащан своевременно от ответника по 0.25 лв./час.Нощният труд,
приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1802.51 часа, като разликата от 225.51 часа представлява
извънреден труд.ВЛ е определило, че този извънреден труд при средна ставка 6.34 лв., формирана от основната
заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки
отработен месец се равнява на възнаграждение в общ размер на 1429.74 лв.,изчислено с увеличение 50% за извънреден труд.Лихвата
за забава върху изчислените суми за всяко тримесечие за периода от изискуемостта
до датата на подаване на исковата молба /01.07.2016г.до 16.04.2019г./е в размер
на 226,74лв.По реда на чл.214 ГПК
ищецът е направил изменение на предявените искове-главница и лихва за забава до
горепосочените размери,което е допуснато от ПРС в съд. заседание на 24.07.2019г.Ищецът
е оттеглил предявените искове,съответно за главницата за разликата над
1429,74лв.до 1593,59лв.и за лихвата в частта за разликата над 226,74лв. до 250лв.,в която част производството по делото на осн.чл.232 ГПК е
прекратено с определение на ПРС,което като необжалвано е влязло в сила.
ПРС е уважил изцяло
предявените искове, като е приел, че следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като
разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по
отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР, поради празнота в
правната уредба. Позовал се е на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за
правото на труд и неговото заплащане, равенство на лицата,предоставящи наемен
труд, без оглед на спецификите в правоотношението.Независимо от
обстоятелството, че липсва изрична регламентация в специалната уредба, РС е
приел, че положения от ищеца в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде
приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от 1,143.Във вр. с
направеното от ОД на МВР възражение,че нощният труд е заплатен на ищеца по
0,25лв./час ,ПРС е изложил доводи,че
нормите на чл.9 ал.2 НСОРЗ и на чл.8 от НСОРЗ се прилагат едновременно,респ.при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд по 0,25лв./час.
Изложените от ПРС доводи
относно приложението на чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на положения нощен
труд от ищеца към дневен труд с прилагане на коефициент от 1,143 изцяло се
споделят от въззивната инстанция.
Съгласно чл.176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното
възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно
време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска полагането на
извънреден труд в изрично определени случаи, като т.2 на чл.144 от КТ позволява
полагането на извънреден труд от служители на МВР при изрично посочени случаи.
Нормалната продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен
период. При работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между
22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период.Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187
ал.5 т.2 от ЗМВР.
Както се посочва и във
въззивната жалба и в мотивите на РС за процесния период са действали няколко
наредби, като в чл.3 ал.3 от Наредбата от 25. 05. 2015г.,Наредбата от
11.08.2014 г. и Наредбата от 29.07.2016 г.,които са аналогични, се предвижда,
че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд през нощта за
периода от 22,00 часа до 06,00 часа, като в две от наредбите липсва изрично
правило, аналогично на чл.31 ал.2 от Наредбата от 11.08.2014 г.,съгласно което
при сумарно отчитане на отработеното време, общия брой часове положен нощен
труд следва да се умножи по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143.
При липсата на специално
правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни
часове в дневни, при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР,нормативната празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарно приложение на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата.Окръжният съд не споделя направеното от въззивника-ответник
възражение,че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза. Съгласно чл.67ал.3 от
Закона за държ.служител,който също намира субсидиарно приложение по отношение
на ЗМВР,размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7,т.1-5,както и редът
за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.В този смисъл НСОРЗ като наредба от
общото трудово законодателство намира приложение,след като в др.специални
подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл.или ЗМВР са налице празноти или
са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им.В този смисъл,
правилни са изводите на ПРС относно основателността на исковите претенции.
Основателно е
направеното от въззивника възражение,че ПРС не е съобразил разпоредбата на
чл.9г от Наредбата за работното време,почивките и отпуските,в редакцията ДВ
бр.41/2017г.за част от процесния период.За периода от 01.01.2018 г. до
17.07.2018 г. е действала разпоредбата на чл.9г от НРВПО /нов - ДВ, бр. 41 от
2017г./,която разпоредба е влязла в сила на 01.01.2018г.и съгласно която отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете,
определени съгласно чл.9б от Наредбата, се отчитат
за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда,без
превръщане на нощните часове в дневни. Впоследствие разпоредбата на
чл.9г от НРВПО е изменена/ ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г./,
като думите "без превръщане на нощните часове в дневни" се заличават.Налага
се извода,че и в двете хипотези отчетените в повече часове са извънреден труд,
като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със сигурност е над
броя отработени часове, определени по чл.9б НРВПО.
При сумирано
изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния
период и се съпоставят с работните часове при нормална продължителност на
работното време за същия този период. В този смисъл правилото на чл. 9г
НРВПО следва да намери приложение за два от периодите на отчитане
01.01.2018г.-31.03.2018г. и 01.04.2018г.- 30.06.2018 г., но не и за положените
за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те
попадат в отчетния период от 01.07.2018г. до 30.09.2018г.и по отношение на тях
преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към
30.09.2018г.,когато вече действа новата редакция на чл.9г от
НРВПО /изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г./
С оглед гореизложените
съображения следва да бъдат намалени дължимите суми главница и лихва за забава,
съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза.За периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018г.не следва да се
преизчислява нощния труд към дневен с
коефициент от 1,143,като с оглед дадените суми от ВЛ за отделните месеци сумата
е общо размер на 152,31лв.,съответно за І-во тримесечие на 2018г.-116,05лв.и за
ІІ-ро тримесечие на 2018г.-36,26лв.Тази сума от 152,31лв. следва да се извади от
общата сума в размер на 1429,74лв.,представляваща извънреден труд.Искът с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр.
чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ се явява основателен и доказан за сумата 1277,43лв.,до който размер
следва да бъде уважен,ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на
ИМ-16.04.2019г.За разликата над 1277,43лв. до 1429,74 лв./,до който размер е направено
изменение по реда на чл.214 ГПК/ искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за лихва за
забава, същата се явява основателна и доказана за сумата от 211,54 лв./, като
за разликата до 226,74 лв. /за сумата в размер на 15,20 лв.,съответно за І-во
тримесечие на 2018г.- 12,28лв.и за ІІ-ро тримесечие на 2018г.-2,92лв./ искът се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По изложените
съображения,решението на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено в частта,в която искът за главницата е уважен за сумата 1277,43лв.,ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, и в
частта,в която искът по чл.86 ЗЗД е уважен за сумата 211,54лв.Решението на ПРС
следва да се отмени на осн.чл.271 ГПК в частта,която ОД на МВР Плевен е осъдена
да заплати на Ц.В. разликата над 1277,43лв. до 1429,74 лв.или сумата 152,31лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен
труд за периода 01.01.2018г.-30.06.2018г.
Решението на ПРС следва да се отмени и в частта,в която искът по чл.86 ЗЗД е
уважен за разликата над 211,54лв.до 226,74лв.В отменената част Окръжният съд
следва да се произнесе в горния смисъл като отхвърли исковете.
На осн.чл.78 ал.6 във
вр.с чл.72 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати ДТ върху уважената част от
исковете в размер на 60лв.и разноски за ВЛ в размер на 40лв.или общо разноски в
размер на 100лв.Решението на ПРС следва да се отмени в частта,в която ОД на МВР
е осъдена да заплати по сметка ПРС разноски за разликата над 100лв.до 147,19лв.
При този изход на
процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции, съобразно уважената
част от исковете в размер на 756лв.От дължимите на ответника/въззивник разноски
общо за двете инстанции в размер на 253,60лв. /200лв. за юрисконсултско
възнаграждение-по 100 лв.за всяка съдебна инстанция и 53,60 ДТ за въззивно
обжалване / ,ищецът на осн.чл.78 ал.3 ГПК
следва да заплати на ответника разноски,съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 26 лв.По компенсация ответникът следва да заплати на ищеца
деловодни разноски за двете инстанции в размер на 730лв.Решението на ПРС следва
да се отмени и в частта за разноските.
Водим от
горното , Окръжният съд
Р е ш и:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен съд,V-ти гр.с.№1483 от 30.07.2019г.,постановено
по гр.д.№2428/2019 г.по описа на същия съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-В ЧАСТТА,в
която на основание чл.178 ал.1,т.3 вр.чл.179 ал.1 вр.чл.187 ЗМВР ОД
на МВР Плевен е осъдена да заплати на Ц.В.В. , ЕГН ********** от
гр.Плевен разликата над 1277,43лв. до 1429,74 лв. или сумата 152,31лв.,представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с
коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 01.01.2018 г. до 30.06.2018г.,ведно със
законната лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на делото-16.04.2019г.до
окончателното й изплащане;
-В ЧАСТТА,в
която на основание чл.86 ЗЗД ОД на МВР Плевен е осъдена да заплати на Ц.В.В.
, ЕГН ********** от гр.Плевен разликата
над 211,54лв.до 226,74лв.или сумата 15,20лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
01.07.2016 г. до 16.04.2019г.;
-В ЧАСТТА,в която на осн.чл.78 ал.1 ГПК ОД на МВР Плевен е осъдена да
заплати на Цветан В. деловодни разноски в
размер на 640лв.
-В ЧАСТТА,в която на основание
чл.78 ал.6 и чл.77 ГПК ОД на МВР е осъдена да заплати по сметка ПРС разноски за разликата над 100 лв.до 147,19лв. КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.В.В.,ЕГН ********** *** ,със съдебен
адрес за призоваване:адвокат В.П. ***,ст.217 против ОД на МВР гр. Плевен иск с правно основание чл.178 ал.1
т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР вр. чл.143 от КТ за сумата 152,31 лв.,представляваща
разликата над 1277,43 лв. до пълния
предявен размер от 1429,74лв.,претендирана като неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от
1,143 към дневен труд за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г.,ведно с претенцията
за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
-16.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.В.В.,ЕГН
********** ***,със съдебен адрес за призоваване:адвокат В.П. ***, ст.217
против ОД на МВР гр. Плевен иск с
правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 15,20 лв.,представляваща разликата над 211,54лв.до 226,74лв.,лихва
за забава върху главницата за периода от 01.07.2016 г. до 16.04.2019г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271
ал.1 гпк решението
на Плевенски Районен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК ОД на МВР гр.Плевен, представлявана от
директора К.Н.,гр.Плевен,ул.“Сан Стефано“ №3 ДА ЗАПЛАТИ на Ц.В.В.,ЕГН **********
***,със съдебен адрес за призоваване:адвокат В.П. ***, ст.217 деловодни
разноски по компенсация,за двете съдебни инстанции , съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете в размер
на 730лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: