Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 12313 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 05.07.2019
г. на ищеца „Т.С.“ ЕАД против решението от 14.06.2019 г. по гр. дело № 15002/2018
г. на Софийския районен съд, 87 състав в
частта, с която са отхвърлени като неоснователни и погасени по давност предявените
от жалбоподателя срещу ответницата Н.П.Д., установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 147,55 лв. до пълния
предявен размер, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
от 01.07.2014 г. до 30.04.2015 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. “Н., бл*********и
за сумата над 27,32 лв. до пълния
предявен размер, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 16.09.2015 г. до 12.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 21.07.2017 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която са отхвърлени като неоснователни и погасени
по давност предявените от жалбоподателя срещу ответницата З.А.А., установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата над 442,64 лв. до
пълния предявен размер, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2015 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
“Н., бл*********и за сумата над 81,94
лв. до пълния предявен размер, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 16.09.2015 г. до 12.07.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 21.07.2017 г. до окончателното изплащане, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.
гр.д. № 49561/2017 г. по описа на СРС, 87 състав.
В жалбата се твърди че решението на СРС в
обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като
неправилно е прието, че част от вземанията за доставена топлинна енергия, а
именно за периода м.05.2013 г. – м.06.2014 г., обективирани в издадените общи
фактури № **********/31.07.2014 г. и № **********/31.07.2015 г., са погасени по
давност. Според въззивника, тези вземания са станали изискуеми едва на
15.09.2014 г., съответно на 15.09.2015 г., от който момент започва да тече
тригодишната погасителна давност. Поддържа, че при съобразяване на датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.07.2017 г. и разпоредбите
на ОУ от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., следва да се приеме, че вземанията
за периода м.05.2013 г. – м.06.2014 г ., описани в общите фактури, не са
погасени по давност. С оглед изложеното, моли решението да бъде отменено в
обжалваните части, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъдат уважени изцяло. Претендира и присъждане на съдебни разноски за
въззивната инстанция..
Въззиваемите страни-Н.П.Д. и З.А.А. са
депозирали отговор на жалбата, в който поддържат неоснователност на доводите,
изложени в нея и молят решението на СРС в обжалваните му от ищеца части да бъде
потвърдено.
Решението на СРС в частта, с която са уважени
частично предявените установителни искове за вземания, представляващи цена на
доставена топлинна енергия и обезщетение за забава върху нея, както и стойност
на услугата дялово разпределение, не са обжалвани от ответниците, поради което
е влязло в сила в тези части. Решението на СРС в частта, с която са отхвърлени
частично исковете за установяване на вземания за стойност на услугата дялово
разпределение и изцяло по отношение на вземанията за обезщетение за забава
върху същите, не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в сила.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай
не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата
на ищеца.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Същото е правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата на ищеца за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Предмет
на разглеждане в производство са положителни установителни искове за наличието
на вземания на ищеца спрямо ответниците при условия на разделност / ¼
част от ответницата Н.Д. и ¾ части от ответницата З.А./, в качеството им
на собственици на процесния топлоснабден имота, за цена на реално доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2013
г. до 30.04.2015 г., за която са издадени 2 общи фактури - от 31.07.2014 г.
и от 31.07.2015 г., т.е. за два отчетни периода и съответните обезщетения за
забава върху главницата.
Продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които
задължително се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.Общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите.
Видно
от издадената на 31.07.2014 г. обща фактура, в нея са включени вземания за цена
на доставена топлинна енергия за отоплителен сезон от 01.05.2013 г. до
30.04.2014 г., за който сезон до м.03.2014 г. вкл. са действали Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София от
2008 г., като съгласно същите, купувачите на топлинна енергия дължат плащане на
месечно дължимата сума в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, т.е. за стойността на топлинната енергия за първия месец от този
период - м. 05.2013 г., падежът за плащане е настъпил на 01.07.2013 г..
Вземанията за цената на доставената топлинна енергия за периода м.05.2013 г. –
м.03.2014 г. са погасени по давност, тъй от датата на настъпване на
изискуемостта им до датата на подаване на заявлението – 21.07.2017 г. е изтекъл
тригодишния срок по чл.111,б.“в“ ЗЗД.
По отношение на останалия период са
приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр.София от 2014 г., които са обнародвани във вестник „24 часа“ и
вестник 19 мин. и са влезли в сила от 14.03.2014 г. Съгласно чл.31, ал.1 от
същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 -
на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна
консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост,
присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение,
заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се
определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната
топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от
Общите условия месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1
/ т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато
при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума,
по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към
продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ
период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при
издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма
от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със
сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на
продавача. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните
суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2,
т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, като това публикуване има характер на покана
от кредитора до длъжника. При тази уредба на отношенията и с оглед момента на
настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно от възникването им по арг. от
чл.114, ал.2 ЗЗД, правилно първоинстанционният съд е приел, че вземанията
за цена на топлинна енергия за периода от м.04.2014 г. до м.06.2014 г. вкл.
също са погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта
им до датата на подаване на заявлението - 21.07.2017 г., е изтекъл тригодишния
срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното
вземане за този период се погасяват и вземанията за обезщетение за забава върху
него. С оглед изложеното, неоснователен се явява наведения в жалбата довод за
допуснато от СРС нарушение на материалния закон във връзка със своевременно
заявеното от ответниците възражение, че част от претендираните вземания са
погасени по давност.
С оглед изложеното, решението на СРС в
обжалваните части следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора – неоснователност на
въззивната жалба на ищеца, на последния не се дължат разноски. На въззиваемите
страни също не следва да се присъждат разноски, тъй като не са ангажирани
доказателства за извършени такива пред въззивната инстанция.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.06.2019 г. по гр. дело
№ 15002/2018 г. на Софийския районен съд, 87 състав, в обжалваните от „Т.С.“
ЕАД части.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на ищеца – „Н.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.