Р
Е Ш Е
Н И Е
№
3029 15.07.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри
граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 16207 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, във
вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Кредитреформ България“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ №10, представлявано
от ****** Р. В., чрез пълномощника му – адв. Н. Ш. срещу П.П.И. с ЕГН: **********,
с адрес ***.
В исковата
молба се твърди, че на ****** между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „В”и П.П. бил сключен договор за
кредит № *********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Процедурата по сключване на
договора за кредит подробно била описана в общите условия на дружеството и била
в съответствие с българското законодателство. Твърди се, че кредитополучателят
подавал заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата на „В.“ на
интернет страницата на кредитодателя. На същата страница били предоставени
общите условия, които ответникът приел. След подаване на заявката, проект на
договор се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата и същият го
подписвал ако го приеме чрез натискане на бутона „подпиши“. С подписването на
договора същия потвърждавал, че е прочел и приема условията на договора за
кредит и бланката на стандартния европейски формуляр, съгласен е да сключи
договор за кредит и желае да получи сумата, описана във формуляра.
Твърди се в
исковата молба, че на ***** бил сключен с ответника договор за кредит,
фигуриращ в системата на „В.“ под № *********, явяващ се осми поред договор
между тях. В заявката ответникът заявил желание да му бъде отпуснат заем в
размер на 750 лева, като заявил и ползването на допълнителна услуга- експресно
разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни с падежна
дата - ***** г. Сумата била преведена по сметка на ответника в Банка ДСК ЕАД на
същия ден. Съгласно условията по кредита, към главницата били начислени лихви и
такси,както следва: договорна лихва в размер на 25,27 лева за периода от
12.09.2015г. до 12.10.2015г. и такса за експресно разглеждане на кредита в
размер на 117,23 лева. С настъпване падежа на договора – 12.10.2015г.
кредитополучателят не погасил задълженията си и изпаднал в забава. Съгласно
клаузите на договора от 13.10.2015г. започнало начисляването на наказателна
лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ
-10,01% към договорния лихвен процент – в процесния случай 40,99% върху
неизплатената главница за периода на просрочието. От „В.“ били изпратени три
напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора, които се
таксували по 10 лева всяко от тях и били за сметка на изпадналия в просрочие
длъжник.
На 01.02.2018г.
между ищецът и „4финанс“ ЕООД бил сключен договор за цесия, по силата на който
на ищеца били прехвърлени следните вземания срещу ответника: главница по
договора за кредит в размер на 750 лева, договорна лихва в размер на 25,27
лева, такса за експресно разглеждане в размер на 117,23 лева, наказателна лихва
в размер на 885,15 лева за периода от 13.10.2015г. до 31.01.2018г., такси за
събиране на вземането /три броя писма/ в размер на 30 лева. Вземанията били
подробно описани в Приложение № 1, което било неразделна част от цесията и за
същата длъжникът бил уведомен посредством изпратено писмо чрез „Български
пощи“, върнато с отметка „преместен“.
Въз основа на
гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от общо 1752,38 лева, сформирана както следва: главница
по договор за кредит в размер на 750 лева, такса за експресно разглеждане в
размер на 117,23 лева и наказателна лихва в размер на 885,15 лева за периода от
13.10.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Претендира се и присъждане на направените разноски.
В срока по чл.
131 ГПК от ответника П.П.И. не е постъпил писмен отговор, нито е изразено
становище по иска, същият не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото
съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи,
намира за установено следното:
Като писмени
доказателства по делото са приети договор за кредит от 12.09.2015г., преводно
нареждане от същата дата, договор за прехвърляне на вземания и приложение № 1
към него, потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г., пълномощно
за уведомяване за цесия, уведомление за цесия и върната писмовна пратка от
„Български пощи“ ЕАД и пълномощни.
Ответника не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.
В първото съдебно заседание
ищецът, в писмена молба с вх. №28634/02.05.2019г. /приложена на л. 44 от
делото/ моли за постановяване на
неприсъствено решение /посредством депозирана преди заседанието писмена молба/,
тъй като счита, че са налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от исковата молба е връчен
лично на ответника В. Ф. З.. Същият е редовно призован и за първото по делото
заседание, като в изпратеното му съобщение, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства
и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се
налага извод, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид горното, следва ответната
страна да се осъди да заплати на ищеца сумите, предмет на исковата претенция.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски за настоящото производство, които се претендират и са
налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за
образуване на делото в размер на 150 лева, както и възнаграждение за
юрисконсулт, дължимо за настоящото производство в размер на 360 лева.
Поради изложеното и на основание
чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника П.П.И. с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на ищеца „Кредитреформ
България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Шандор Петьофи“ №10, представлявано от **** Р. В. сумата от общо 1752,38 лева /хиляда седемстотин
петдесет и два лева и тридесет и осем стотинки/, сформирана както следва:
главница по договор за кредит в размер на 750
лева /седемстотин и петдесет лева/, такса за експресно разглеждане в размер
на 117,23 лева /сто и седемнадесет
лева и двадесет и три стотинки/ и наказателна лихва в размер на 885,15 лева /осемстотин осемдесет и пет
лева и петнадесет стотинки/ за периода от 13.10.2015г. до 31.01.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в
съда – 11.10.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ответника П.П.И. с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на ищеца „Кредитреформ
България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Шандор Петьофи“ №10, представлявано от **** Р. В. сумата от общо 510 лева /петстотин и десет лева/, представляваща
направени по делото разноски, от които- 150 лева заплатена държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 360 лева
Решението не подлежи на
обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.