Определение по дело №1012/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№1364

 

19.07.2019 г., гр. Бургас

 

            Бургаският окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова въззивно гражданско дело №  1012 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

            Образувано е по въззивната жалба на П.К., гражданин на Великобритания и Северна Ирландия, роден на *** г., чрез адвокат М.Г. от БАК, със съдебен адрес: ***, против Решение № 589 от 15.03.2019 г. по гр. д. № 3773/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което са оставени в сила на основание чл. 42, ал. 2 ЗУЕС решения от 13.04.2018 г. на Етажната собственост на „Клара апартхотел и резидънс“, находяща се в гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. „Ангел Димитров“ № 78, с управител „Ес Пи Ви Сарафово“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 7Б, ет. 4, представлявано от управителя Катал Маккой.

            Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че решението е напълно лишено от мотиви, което прави невъзможно извършването на преценка за това как е формирана правораздавателната воля на съда. Навеждат се оплаквания за липса на доказателствен и правен анализ относно заявените в исковата молба пороци на атакуваните решения на общото събрание на етажната собственост – за допуснати нарушения на чл. 12, ал. 2, чл. 13, ал. 1, чл. 13, ал. 7 ЗУЕС. Жалбоподателят излага доводи, че са били налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Излагат се съображения, че ответникът не е представил нито едно доказателство за установяване законосъобразността на атакуваните решения на общото събрание съобразно указаната от съда доказателствена тежест. Поддържа се, че до участие и гласуване в общото събрание е била допусната Милена Атанасова Ван Лиер, която не е собственик или ползвател по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗУЕС. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че протоколът съдържа датата и мястото на провеждане на общото събрание. Излагат се възражения, че не сградата, а отделните входове от нея – 1, 3 и 4, са вписани като отделна етажна собственост съгласно чл. 8, ал. 2 ЗУЕС. Навеждат се оплаквания, че съдът не е обсъдил възражението относно липсата на прието площообразуване на цялата сграда по реда на чл. 17, ал. 6 ЗУЕС във връзка с изложените доводи за липса на надлежна легитимация са свикване на общо събрание от лицата, подписали поканата, както и относно надлежното вземане на решения при изискуемите кворум и мнозинство. Поддържа се, че не е представен списък на присъстващите с подпис на лицата и притежаваните от тях идеални части, както и че протоколът не съдържа разискванията по точките от дневния ред, начина, по който са гласували лицата с техен подпис, и взетите решения по т. 5 и т. 6 от дневния ред. Твърди се, че е подложено на гласуване решение за определяне на такса за поддръжка без да е изготвен и гласуван проектобюджет и без да е ясно както точно включва таксата за поддръжка.

            Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново решение по същество, с което да отмени всички решения, приети от общото събрание на етажната собственост на сграда с идентификатор 07079.820.1180.1, находяща се в гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. „Ангел Димитров“ № 78, проведено на 13.04.2018 г. Претендира за присъждане на понесените пред двете инстанции съдебни разноски.

            Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

            С допълнение към въззивната жалба, входирано в съда на 17.04.2019 г., въззивникът моли съда да приеме представените с въззивната жалба писмени доказателства – ценообразуване за жилищна сграда за сезонно ползване № 1 и ценообразуване за жилищна сграда № 2, изготвени от инженер Янчо Райков. Излага доводи, че неприлагането им в хода на първоинстанционното производство е поради допуснато от съда процесуално нарушение – с доклада си по делото съдът е указал на ответната етажна собственост изцяло доказателствената тежест за установяване законосъобразността на проведеното общо събрание, като най-същественият от посочените в исковата молба пороци е именно липсата на прието с квалифицирано мнозинство от 2/3 решение за площообразуване на цялата сграда съгласно чл. 17, ал. 6 ЗУЕС (в случая за целия жилищен комплекс, състоящ се от пет жилищни сгради). Поддържа се, че приложените площообразувания за сграда 1 и сграда 2 от комплекса доказват твърдението, изложено в исковата молба, че всеки вход представлява самостоятелна сграда с отделен архитектурен проект, респ. за всяка от тях има изготвено отделно площообразуване.

            По така направеното от въззивника доказателствено искане съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. С допълнението към въззивната жалба по същество не е посочено допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, а само е отбелязано извършеното от съда разпределение на доказателствената тежест. С Определение № 8278 от 12.11.2018 г. по гр. д. № 3773/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас правилно и законосъобразно е указано, че  доказателствената тежест за установяване законосъобразността на атакуваните решения на общото събрание се носи от ответната етажна собственост. Съдът намира, че в първоинстанционното производство не е допуснато процесуално нарушение, което да обуслови събирането на доказателства пред настоящата инстанция. Ето защо доказателственото искане на въззивника, направено с допълнение към въззивната жалба, за приемане на представените с въззивната жалба писмени доказателства следва да бъде оставено без уважение.

            На 14.06.2019 г. препис от първоинстанционното решение е връчен на адв. Т.К. – процесуален представител на ответника с представено пред първата инстанция пълномощно. В законовия срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

            Така мотивиран, Бургаският окръжен съд на основание чл. 267 ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ДОКЛАДВА въззивната жалба на П.К., гражданин на Великобритания и Северна Ирландия, роден на *** г., чрез адвокат М.Г. от БАК, със съдебен адрес: ***, против Решение № 589 от 15.03.2019 г. по гр. д. № 3773/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане, направено с допълнение към въззивната жалба, за приемане на представените с въззивната жалба писмени доказателства.

           

            Препис от определението да се връчи на страните.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                       

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

                                                                                                                      2.