Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито
съдебно заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КЛАУДИЯ МИТОВА
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 733 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част
втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на молителката Д.Б.Д.
срещу съдебно решение № 20250912 от 12.11.2020г., постановено по гр. дело № 56655/2019г.
по описа на СРС, 86 с-в, с което е отхвърлена молбата ѝ за промяна на
фамилното ѝ име от „Д.“ на „Д.-П.“.
В жалбата се
твърди, че съдът е игнорирал напълно практиката на Европейския съд по правата
на човека (ЕСПЧ), постановена по чл. 8 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), според която проблемите на
промяната на собственото и фамилното име касаят личния и семейния живот на
хората. Необосновано съдът отказал приложението на чл. 12 от Семейния кодекс
(СК), тъй като посочената разпоредба не била разгледана във взаимовръзката ѝ
с чл. 4, ал. 1 от Закон за защита от дискриминация (ЗЗДк) и с чл. 14 от ЕКЗПЧ,
разпоредби уреждащи равно третиране на еднополовите и разнополовите партньори. Жалбоподателката
поддържа, че понятието „семейство“ е по-широко от „семейство, създадено чрез
брак“. Сочи, че към датата на постановяване на съдебното решение
жалбоподателката и съпругата ѝ се намирали във фактическо съпружеско
съжителство. Твърди, че по делото пред първоинстанционния съд било доказано
наличието на брачна връзка, наличието на фактическо съжителство, наличието на
семейство по смисъла на чл. 8 от ЕКЗПЧ.
Въз основа на
изложеното се иска отмяна на процесното решение като неправилно и незаконосъобразно,
поради противоречие с материалния закон и необоснованост и уважаване на
искането за промяна на фамилното име.
Софийска градска
прокуратура представя писмено становище, в което развива доводи за отхвърляне
на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно.
Столична община,
редовно призована, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е
допустима. Подадена е в законоустановения срок от молителя в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, вр. с чл. 540
от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Софийският
градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е завършено
разглеждането на делото, като прецени относимите доказателства и доводи, приема
за установено следното:
С обжалваното решение
от 12.11.2020 г. по гр. дело № 56655/2019 г., Софийският районен съд, 86 състав,
е отхвърлил молбата на Д.Б.Д., на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане
промяна в имената чрез промяна във фамилното ѝ име от „Д.“ на „Д.-П.“.
Производството
по гр. дело № 56655/2019 г., на Софийския районен съд, 86 състав е образувано
по молба на Д.Б.Д., в която твърди, че с партньорката ѝ С.П.П. сключили граждански
брак в Кралство Дания, удостоверен в брачно свидетелство № 5480/29.11.2018 г.
По повод на тяхното съвместно съжителство, което според молителката актовете на
ЕСПЧ считали като семейство, е поискала от съда да допусне промяна във
фамилното ѝ име, към което да бъде добавено това на нейната съпруга.
Като
доказателство от първата инстанция е прието удостоверение за постоянен адрес с
изх. № РВЕ19-УГ01-7977/05.09.2019 г., издадено от Столична община, район
Възраждане, в което е удостоверено, че постоянният адрес на Д.Б.Д. ***. Според
удостоверение за настоящ адрес с изх. № РВЕ19-УГ01-7995/05.09.2019 г., издадено
от Столична община, район Възраждане С.П.П. е с адрес: гр. София, ж.к. „*****.
В делото се съдържа и декларация за съгласие от С.П.П. за носене от молителката
на фамилното ѝ име, чрез добавката „П.“. Представен е легализиран превод
на удостоверение за сключен в Копенхаген на 29.11.2018 г. брак между С.П. и Д.Д..
Според изисканата от първостепенния съд справка за предоставяне на данни по
реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. към 25.10.2019г. семейното положение на Д.Б.Д.
е неомъжена.
Въз основа на приетите
неоспорени доказателства съдът е постановил обжалваното решение с което е
прието, че разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗГР дава възможност за избор на
фамилия между бащиното или фамилното име на бащата. Дори и при наличие на
основание по чл. 19, ал. 1 от ЗГР изборът се свежда до горепосоченото. Съдът приел
липса на брак по смисъла на българското право, като е формирал и извод за наличие
на пречка за приложението на чл. 12 от СК. С тези мотиви първостепенният съд е
отхвърлил молбата като неоснователна.
Пред въззивната
инстанция е прието ново доказателство - съобщение за раждане № 213/26.04.2022
г., издадено от МБАЛ „Св. София“ ЕООД, в което е посочено, че на 26.04.2022 г.
е роден Денис Десислав Димитров с майка Д.Б.Д.. Отразено е в т. 10 от
съобщението, че детето не е родено в брак, както и че е с неизвестен баща.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Принципното
правило за формиране на фамилните имена на българските граждани е правно
уредено в чл. 14, ал. 1 от ЗГР, според което фамилното име на всяко лице е
фамилното или бащиното име на бащата. Изключението от това правило е посочено в
ал. 2 – фамилното име при сключването на граждански брак се формира съгласно
правилата на Семейния кодекс. Разпоредбата на чл. 12 от СК посочва, че при съставянето на акта за сключване на
граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето
фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име
на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се приеме или добави името
на другия съпруг, с което той е известен в обществото. Тази законова възможност
е традиционна и последователна за българското семейно право. Според чл. 7 от СК
(в сила от 1968 г.) при съставянето на акта за сключване на брак всеки от
встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или взема фамилното
име на своя съпруг или добавя фамилното име на съпруга си към своето. След
развода съпругът не може да носи фамилното име на другия съпруг, когато
наследникът се противопостави, освен ако има важни причини за това – чл. 26,
ал.1 от СК (обн. ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968г.).
Законовата приемственост в тази насока се е запазила и с приемането на Семейния
кодекс от 1985 г., конкретно в разпоредбите на чл. 11 и чл. 103 от СК (Обн.,
ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от
01.07.1985 г.). От историческото тълкуване следва да се приеме, че приемането
на фамилното име на другия съпруг е лично субективно право, чието възникване винаги
е свързано със съществуването на валиден граждански брак и може да се упражни
към момента на съставянето на акта за сключване на граждански брак. Т.е.
наличието на сключен граждански брак е предпоставката за евентуална промяната във
фамилното име на някой от съпрузите.
Българската
държава не признава възможността еднополовите двойки да встъпят в граждански
брак. Такова задължение по смисъла на Европейската конвенция за правата на
човека и основните свободи, държавата няма – в този смисъл е делото Schalk and
Kopf с/у Австрия. Не е призната и възможността на еднополовите двойки да
встъпят в друг вид граждански съюз – поначало в българския правен мир липсва
правна уредба на фактическото съжителство (например регистрирано партньорство и
др.).
Следва да се
отрази, че молителката не е добавила към своето фамилно име това на
партньорката си и не е променила фамилното си име на „Д.-П.“, не поради
дискриминационно отношение от страна на българските власти, а тъй като по
твърдения на молителката такава правна възможност не е допусната от датските
власти, пред които е сключен брачен съюз със съжителката ѝ С.П.. Нещо
повече, според приложимия национален закон – чл. 12 от СК, на встъпващите в
брак е дадена възможност за избор, дали да запазят своето фамилно име или да
приемат фамилното име на своя съпруг, или да добавят фамилното име на съпруга
си към своето. Следва, че добавянето на фамилното име на съпруга е само една от
правните възможности и не е задължителна правна последица от встъпването в
граждански брак, според приложимите национални норми.
Формираните
изводи налагат да бъде разгледан доводът за приложението на чл. 8 от ЕКЗПЧОС.
Основната цел на посочената разпоредба е да се защити гражданина от произволна
намеса на държавата в личния живот (дело Libert v. France). Съдържанието на
това задължение е от негативен тип – държавата не следва да се намесва повече
от изискуемата минимална законова регламентация.
Във въззивната
жалба се прави неприемливо смесване на понятията „семейство“ и „брак“.
Наличието на семеен живот е въпрос на факт, а не на право (Paradiso and
Campanelli v. Italy). Безспорно съвместно живеещите еднополови двойки попадат в
понятието за семейство (това за първи път е признато по делото Schalk and Kopf
v. Austria и в последващи решения - Vallianatos и други v. Greece; X и други v.
Austria, P. B. и J. S. v. Austria). Фактът на създадена трайна семейна връзка
следва да бъде доказан по делото, а не да се съдържа само като твърдение. Така
например ЕСПЧ по делото Evers v. Germany приема, че жалбоподателят е живял в общо
домакинство с партньора си и нейната психически увредена дъщеря и че той е
биологичният баща на дъщерята, което не
представлява семейна връзка, защитена от член 8. Наличието на фактическо
съжителство не означава, че следва да се признава юридически характер на същото
(Babiarz v. Poland). И обратното е вярно – браковете, които не са в
съответствие с националния закон, не са пречка за съвместно съжителство
(Abdulaziz, Cabales and Balkan-dali v. the United Kingdom). В модерните
секуларизирани демократични държави религиозният брак не е признат за
равнопоставен на светския и държавата не може да бъде задължена да признае
последици от несъществуващ брак (Şerife Yiğit v. Turkey – в случая
във връзка с получаване на наследствени пенсии). Самият ЕСПЧ прави разлика между закрилата на
еднополовите двойки като форма на съжителство и последиците, които
настъпват от това, без това задължително
да поставя знак на равенство с брачния съюз, тъй като в съдебната си
практика съдът приема, че форма на закрила би могъл да бъде и институтът на
регистрираното партньорство, който е различен от брачния (дело
Hämäläinen v. Finland). Настоящата въззивна съдебна инстанция не
би могла да преодолее празнината в българското законодателство, постановявайки
решение, което няма нормативна опора в приложимите национални правни норми, а
същевременно не допуска и произволна
намеса на държавата в личния живот на молителката, респ. няма нарушение на чл.
8 от ЕКЗПЧОС.
В настоящото
производство въззивният съд не поставя под съмнение и не извършва контрол/регулация
на личния живот на молителката, която има възможност свободно да избира партньор
за съжителство, независимо от пола на избрания от нея човек. Съдът следва да се
произнесе по спорния въпрос – изпълнени ли са предпоставките за промяна на фамилното
име на молителката Д., като се промени фамилното ѝ име на „Д.-П.“.
Неоснователно е
възражението на въззивницата, че приложение намира изключението на чл. 19, ал.
1 от ЗГР. Според цитираната разпоредба промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания,
когато важни обстоятелства налагат това. За наличие на важни обстоятелства
преценката следва да е конкретна (в този смисъл е Решение № 434/24.6.2010 г. по
гр. д. № 712/2009 г., на ВКС, ІV г. о.). Това са такива обстоятелства, които
съществено повлияват в отношението на лицето с обществото, което го възприема с
неговото име и които са трайни, което да аргументира промяната на името. Във
всички случаи следва да се съобразяват предпоставките и ограниченията по чл. 13
и чл. 14 от ЗГР. В молбата до съда, единственото основание на молителката се сочи
наличието на съвместно съжителство между двете партньорки и раждането на дете
от нея, което двете искат да отглеждат заедно. Промяната на името на майката на
детето по никакъв начин не рефлектира върху възможността на двете партньорки
съвместно да отглеждат детето, което молителката е родила. Това не са важни
причини по смисъла на цитираната норма от закона, тъй като аргументацията на искането
е свързано с трето лице (съжителката С.П.П.), а не с причини на молителката. Настоящият
съдебен състав приема, че при преценката на искането за промяна фамилното име
на молителката не следва да се нарушава императивното правило на чл. 14, ал. 2
от ЗГР, което препраща към нормите на СК.
Предвид
изложеното жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Поради съвпадане
правните изводи на първата и въззивната инстанция, настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Страните не
претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение № 20250912 от 12.11.2020г., постановено по гр. дело № 56655/2019г., по
описа на Софийски районен съд, 86 състав.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.