Р Е
Ш Е Н И Е № 1252
гр. Пловдив, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XVII граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при секретаря Василена Стефанова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
9292 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Ищецът твърди, че на 01.03.2017
г. между страните бил сключен договор за търговско представителство. На
06.02.2018 г. била прехвърлена собствеността на дружествените дялове от Б. Т. –
**** на ищеца, на лицето Б. В. – С. С анекс от 28.03.2018 г. последната се
задължила солидарно с ищеца по договора за търговско представителство. Въз
основа на посочения договор, ищецът се задължил да извърши неуниверсални
пощенски услуги, които същият предлагал съобразно Удостоверение от КРС, и
пощенски парични преводи, неуниверсална пощенска услуга, която предлагал на
клиентите си съгласно индивидуална лицензия от КРС, срещу възнаграждение.
От средата на 2018 г. били
възникнали конфликти между страните по договора във връзка с неизпълнение на
задължението за заплащане на възнаграждение от ответника. Поради тази причина
на 01.03.2019 г. била изпратена покана за прекратяване на договорните отношения
и доброволно уреждане на последиците от него. Ответното дружество възразило за
извършени пропуски от ищеца.С писмо от 18.03.2019 г ответникът посочил, че не
възразява да се прекрати договорът между страните по взаимно съгласие при
доброволно уреждане последиците от същия. В същото било посочено, че поради
неотчитане и укриване на средства на оператора, същият прекратява с
предизвестие договора за търговско представителство от 01.03.2017 г., като
възнагражденията на ищеца ще бъдат платени след осъществено прихващане на
дължимите от ищеца неустойки.На същата дата ищецът изпратил писмо до ответника,
че възразява срещу наличието на виновно неизпълнение от негова страна, поради
което операторът прекратил договора без предизвестие на основание чл. 42 т.4 от
същия.
В заключение се посочва, че за
периода 01.03.2018 г. – 15.03.2019 г. неизплатеното дължимо възнаграждение на
ищеца за търговско представителство по издадени 14 броя фактури възлиза на 180700,25
лева.
Излагат се доводи, че за същия
период ответникът не е отчитал съобразно чл. 33 от Договора стойността на
парични преводи, респ. за същите не е заплатено на ищеца възнаграждение в
размер на 2295.85 лева.
Поради всичко изложено моли
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца общата сума в размер на
20 996.10 лева, от които 18 700.25 лева, представляващи неизплатено
възнаграждение по чл. 27 ал.1 от Договор за търговско представителство, и
2295.85 лева, представляващи неизплатено възнаграждение по чл. 27 ал.5 от
Договор за търговско представителство, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който взима становище, че предявеният
иск се явява допустим, но неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че
между страните е сключен договор, изменен с анекс, по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца – търговски представител, правото да предлага
неуниверсални пощенски услуги на клиенти на територията на гр. С.. Оспорва се
дължимостта на претендирните от ищеца суми по фактури, доколкото се твърди
същият да не е осъществил дейностите по договора съгласно условията им, поради
което за периода март 2018 – януари 2019 г. ответникът е имал право да задържа
суми от дължимото възнаграждение до пълното изпълнение на задълженията на
търговския представител.
По отношение на фактура №
26/22.02.2019 г. се посочва, че не е платено, защото към тази дата търговският
представител е имал много неотчетени суми за доставени пратки, за които
клиентите, са платили възнаграждение, но за част не са издадени фактури с
корпоративни клиенти на ответника, респ. сумите по тях не са заплатени, а за
друга – сумите по са платени в брой на ищеца, но не са предадени на ответника. Досежно
фактури № 27/05.04.2019 г. и № 28/30.04.2019г. за комисионни възнаграждения за
осъществени от ищеца куриерски услуги за месеците февруари и март 2019 г., се
възразява, че не са налице извършени куриерски услуги в такъв обем и качество,
както и са извършени от ищеца множество нарушения при осъществяване на
дейността и доставка на пратките, поради което има начислени приспаднати суми
за грешки/неизпълнение. Посочва се, че сумите следва да са в размер на 2136.62
лева за фактура 27,и 662.22 лева – за фактура 28. Възразява се, че към
представените фактури няма приложени месечни отчети за извършени куриерски
услуги съгласно чл. 33 ал.2 от Договора, поради което не е ясно изчисляването
на възнаграждението на ищеца.
Посочва се, че е извършена
ревизия на ищеца на 25.01.2019 г. съгласно Договора, за която е съставен
Констативен протокол, в който са описани извършените при ревизията дейности и е
установена липсваща неотчетна сума от ищеца в размер на 968.95 лева. Констативният
протокол е подписан от ищца. По същия начин, на 16.03.2019 г. е осъществена
ревизия, при която е установена липсваща сума в размер на 241.37 лева Възразява
се, че до февруари месец 2019 г. са налице неотчетени суми в размер на
15 744 лева, които са описани в Опис към писмо от 15.03.2019 г., отправено
от ответника към ищеца. Излагат се съображения, че съобразно чл. 33 ал.2 от
Договора, заплащането на възнаграждението на ищеца се извършва след като същият
е представил верен отчет за общия приход за месеца без ДДС, събрал е всички
дължими за клиентите суми и ги е превел в касата или по банков път на
ответника. Посочва се, че ответникът е изплащал възнаграждение на ищца, без да
са осъществени всички задължения от последния. Възразява се, че ищецът не е изпълнил
и всички задължения по представяне на необходимите документи при прекратяване
на договора, както и че фактурата за месец февруари 2019 г. и фактурите за
клиентите не са издавани в срок по смисъла на Закона за счетоводството. Също
така се излагат доводи, че ищецът не е доставял в срок пратките. Посочва се, че
съгласно чл. 44 от Договора, ищецът е поел солидарно задължение с управителя на
дружеството, че при неизпълнение на условията в чл. 43 от Договора, дължи
неустойка в размер на 6000 лева, за която е издадена и изпратена на ищеца
фактура 1778/03.06.2019г. Навеждат се доводи, че поради извършени нарушения на
ищеца, на ответника е ангажирана административнонаказателната отговорност, като
му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, а съобразно чл. 33 ал.5
от Договора, следва същата да се заплати от ищеца.
Възразява срещу начина на
определянето на възнаграждението от ищеца. По отношение на сумата в размер на
2295.85 лева, ответникът възразява, че всички възнаграждения, дължими на ищеца
за извършени пощенски парични преводи са начислени съгласно опис за извършени
куриерски услуги..
Поради всичко изложено моли съдът да
постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищеца искове. При
условията на евентуалност, ако съдът намери, че претендираните суми се дължат,
прави възражение за прихващане поради наличие на насрещни, ликвидни и изискуеми
вземания на ответника в размер на 13 866.77 лева, подробно индивидуализирани в
отговора на исковата молба.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 01.03.2017 г. между страните
бил сключен договор за търговско представителство /л.6-17/, по силата на който
ответникът предоставил на ищеца правото да предлага неуниверсални пощенски
услуги на територията на гр. С. от името и за негова сметка съгласно обявените
от същия цени в Тарифа и при спазване на неговите общи условия. Било
договорено, че ответникът ще заплаща възнаграждение на ищеца в размер на 30 %
от реализираните приходи от експортни пратки, приети от същия, и 3 % от
реализираните приходи от импортни пратки. В случай, че били реализирани от 20
до 30 експортни пратки дневно, ищецът имал право на възнаграждение в размер на
25 % от реализираните приходи, а над – 30 пратки, възнаграждението възлизало на
30 %. В договора било отразено,че в случай, че пратките не са приети от
получателя или са доставени, но не се заплати тяхната стойност, ответникът не
следва да заплаща възнаграждение. Имало договорка и във връзка с осъществени
пощенски парични преводи – като възнаграждението за останалите пратки, умножени
с коефициент 0.65 стотинки. Съобразно чл. 32 от Договора, при укриване или
неотчитане на събрани от клиенти суми, ищецът дължи неустойка в размер на 1 %
за всеки ден забава от неотчетената или невнесената сума, а в чл. 34 от същия
било договорено, че за всяко неизпълнение на условията по договора, ищецът дължи
на оператора неустойка в размер на утроената сума, касаеща неизпълнението.
На 28.03.2018 г. между страните
бил сключен анекс към посочения договор /л.18/, въз основа на който Б. В. – С.
се задължила да отговаря солидарно с ищеца за изпълнение на всички задължения
по посочения договор.
На 01.03.2019 г. ищецът отправил
до ответника покана /л.20-22/ за прекратяване на договор и доброволно уреждане
на отношения. Въз основа на същата, ищецът поканил ответника доброволно да
уредят своите отношения във връзка с дължащи се суми, подробно описани в
поканата. В противен случай, посочил, че поканата имала действие на предизвестие
на основание чл. 42.2. от договора за прекратяване на договорните отношения.
Поканата била получена от ответника на 05.03.2019 г., видно от приложено
известие за доставяне /л.23/.
В посочения седемдневен срок,
ответникът отправил към ищеца отговор /л.24-25/, с който направил възражение за
неспазване на договорните отношения между тях и разминаване в посочените суми.
В същото се посочвало, че ответникът също желае да прекрати договорните
отношения между страните. Отговорът бил получен от ищеца на 13.03.2019 г.,
видно от известие за доставяне /л.26/.
С писмо по електронен път /л.29/,
ищецът отправил запитване до ответника за начина за прекратяване на договора и
поради каква причина счита, че следва да е поради виновно неизпълнение от
негова страна. В отговор /л.48-50/, ответникът предявил претенции за заплащане
на суми от ищеца за неизпълнение на задълженията по договора и посочил, че
поради тази причина прекратява договора без предизвестие.
В хода на съдебното следствие е
изготвена съдебносчетоводна експертиза /л.274 - 287/, която е изследвала всички
приложени по делото отчетни документи. Заключението не е оспорено от страните, като
същото се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено на основание
чл.202 ГПК. Вещото лице посочва два варианта на изчисление на дължимото
възнаграждение от ответника на ищеца – съобразно изготвен опис на пратките,
ведно с тяхната история, от ищеца, като за месеците март 2018 г. – януари 2019
г. са подписани и от двете страни, и втори вариант – съобразно едностранно
подписани фактури. Съобразно заключението, дължимите от ответника на ищеца
възнаграждения за осъществени пратки и пощенски парични преводи възлиза на 12 916.09
лева, изчислени съобразно описа на пратките, и на 18 628.09 лева,
изчислени съобразно фактурите. Според вещото лице, дължимите от ищеца към
ответника суми по извършени куриерски услуги и върнати пратки и събрани парични
преводи възлиза на 2026.77 лева и по две фактури за неустойки – 6000 лева, или
общо сумата в размер на 8526.77 лева. След извършено прихващане между двете
суми, вещото лице посочва, че ищецът следва да заплати на ответника сума в
размер на 4389.32 лева, изчислени по опис на пратките, и 10 101.32 лева,
изчислени по фактурите. На следващо място експертът посочва, че дължимите суми
за неустойки на установените липсващи, неотчетени суми от ревизии или дължими
суми от извършени и неотчетени преводи съобразно чл. 32 и чл. 34 от Договора,
са в размер на 5043.42 лева. След извършено прихващане на посочената сума с дължащото се на ищеца възнаграждение,
вещото лице е стигнало до извод, че в единия вариант, когато възнаграждението
се изчислява въз основа на описа на пратките, ответникът не дължи
възнаграждение, а ищецът му дължи сума в размер на 654.10 лева. По втория
вариант, когато възнаграждението е изчислено съобразно фактурите, вещото лице
посочва, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 5057.90 лева.
В хода на настоящото
производство са разпитани двама
свидетели – К.Ц. и Т. Д.
Свидетелят Ц. посочва, че е
работил въз основа на трудово правоотношение при ищеца. Същият си спомня, че е
била извършена ревизия, без да е уведомен управителят на ищеца, като свидетелят
е пристигнал при нейното привършване и се е подписал на констативните протоколи.
Посочва, че на двата протокола за извършване на ревизия се е подписал той, като
е приел на доверие отразеното в тях, а управителят на ищеца не е бил
уведомяван. Според същия неговите задължение били свързани и с осъществяване на
надзор над офиса, като посочва, че са правени грешки, но същите не са възлиза
на сума по-голяма от 500 лева, а след като ищецът е поискал прекратяване на
договора, такива са надписвани за 2000 лева. Във връзка с това, от ответника
били изпратени отклонения, като свидетелят участвал в тяхната проверка. Видял,
че за една и съща пратка се регистрирали няколко отклонения, както и че били
налице такива, които въобще не били за обслужвания от ищеца офис. Свидетелят
посочва, че като куриер е имал достъп до система на дружеството – ищец.
Свидетелката
Т. Д.– ************ при дружеството ответник, си спомня, че между страните е
сключен договор за търговско представителство, по силата на който ищецът е
следвало да изпълнява всички нормативи и инструкции на ответника. Двете
дружества имали единна централизирана система, по която когато се приеме заявка,
същата се препраща към ищеца. Свидетелката посочва механизма, по който са
приемани заявки и са осъществени доставки. Същата посочва, че със смяна на
управителя при дружеството – ищец, отношенията между страните са се влошили.
Възникнали са проблеми с недоставяне на пратки и неотчитане на суми. Имало
пратки с фиктивен статус – в системата било отразено, че клиентът го няма на
адреса, но същият посочвал, че се намира там. Посочва, че са регистрирани
множество грешки, които се санкционирали по пет лева на ден, които можело да се
оспорят до пето число на следващия месец, а това не било изпълнено. Според
свидетелката всички дължими суми били отразени в описа на пратките. Същата
посочва, че познава свидетелят Ц., който е присъствал на извършени ревизии, при
които са констатирани липси. Имало много голям обем на неразнесени пратки от
ищеца – същите достигали до 500.
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля Ц., доколкото на първо място същият се
явява заинтересован от изхода на спора, предвид обстоятелството, че ****** на
дружеството – ищец е неговата съпруга. Само по себе си посоченото обстоятелство
не може да изключи показанията на свидетеля Ц., но съдът намира, че същите се
явяват нелогични и не съответстват на останалия по делото доказателствен
материал. В тази връзка несъмнено се установи, че свидетелят е подписал
посочените констативни протоколи без забележки и възражения. По този начин
същият се е съгласил с всички отразени в него факти и обстоятелства. В частта,
с която заявява, че не се е запознал със съдържанието на документите, той
опровергава съдържанието на своето изявление, което е в противовес с чл. 164
ал.1 т.6 ГПК.
Настоящият
съдебен състав кредитира показанията на свидетелката Д., доколкото показанията
и са последователни, логично свързани и съответстващи на останалия събран по
делото доказателствен материал.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и
доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правна
квалификация чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 36 ал.2 ТЗ. За основателността на предвения
иск, ищецът следва да докаже, че между страните е бил сключен договор за
търговско представителство, че е осъществил експортни пратки, импортни пратки и
пощенски парични преводи, на каква стойност са същите преводи, както и размерът
на дължащото му се възнаграждение. По предявения иск на ищеца, ответникът
следва да установи плащането на възнаграждението на ищеца за извършената
дейност по договора. По направеното от ответника възражение за прихващане, същият
следва да установи възникване на вземането за неустойка, както и наличие на
неотчетени суми от ревизии и извършени и неотчетени куриерски услуги.
В настоящия случай, не се спори,
а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
имало сключен договор за търговско представителство по чл. 32 ал.2 ТЗ, както и
че ищецът е осъществил експортни пратки, импортни пратки и пощенски парични
преводи въз основа на сключения договор. Основният според въпрос е дължи ли се
възнаграждение за извършената дейност, ако да – в какъв размер.
Според настоящия съдебен състав
се дължи възнаграждение от ответника на ищеца, което следва да бъде изчислено
съобразно описа на пратките. Съдът счита, че именно описът на пратките е
меродавен за определяне на дължимото възнаграждение, а не издадените фактури,
доколкото в описа са посочени изрично отделните пратки и тяхната история.
Подобна информация във фактурите липсва, като те са едностранно издадени от
ищеца. Още повече, следва да се посочи, че описът на пратките за периода март
2018 г. – януари 2019 г. е подписан и от двете страни, респ. същите признават
дължимостта на възнаграждението в посочения в описа размер. От приетото по
делото заключение следва, че възнаграждението, което ответникът дължи на ищеца
съобразно описа на пратките е в размер на 12 916.09 лева.
Доколкото се установява, че
претенцията на ищеца е основателна за сумата от 12 916.09 лева, то съдът
следва да разгледа направеното възражение за прихващане. Настоящият съдебен
състав намира същото за основателно, като съображенията за това са следните:
От приетото по делото заключение
по съдебносчетоводната експертиза, основано на приложените писмени
доказателства по делото, се установи, че ищецът дължи на ответника сумата
13 570.19 лева, от които 8526.77 лева, дължима от търговския представител
на оператора за неизпълнено задължение за разнос на пратки съобразно опис за
пратки, и сумата от 5 043.42 лева – дължими от ищеца на ответника суми по
за неустойки на установените липсващи, неотчетени суми от ревизии, или дължими
суми от извършени и неотчетени куриерски услуги, като се вземе предвид чл. 32 и
чл. 34 от Договора.
Доколкото се касае за две
насрещни, еднородни и изискуеми вземания, то следва да бъде извършена компенсация
до размера на по-малкото от тях. В случая по-малкото се явява дължимото
възнаграждение от ответника на ищеца в размер на 12 916.09 лева. За тази
част предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане със
сумите, дължими от ищеца на ответника за неизпълнено задължение за разнос на
пратки съобразно опис за пратки и суми по за неустойки на установените
липсващи, неотчетени суми от ревизии, или дължими суми от извършени и
неотчетени куриерски услуги по чл. 32 и чл. 34 от Договора за търговско
представителство. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, доколкото не се установи да е налице вземане от ответника към
ищеца в по-висок размер.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на
основание чл. 78 ал.3 ГПК ответникът има правно на разноските в настоящото
производство. Претенция за заплащането на такива е своевременно направена, като
са представени оправдателни документи за заплащане на сумата в размер на 2200
лева, от които 2000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, и 200 лева – внесен депозит за съдебносчетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪЛЯ предявения от
„Флаингбокс” ЕООД, ЕИК: *********, срещу „Европът – 2000” АД, ЕИК: *********,
иск за заплащане на сумата в размер на 20 996.10 лева, представляваща сума
по неизплатено възнаграждение от ответника на ищеца по чл. 27 ал.1 и ал.5 от
Договор за търговско представителство от 01.03.2017 г., като в частта до
12 916.09 лева сумата е погасена чрез направено възражение за прихващане с
дължащата се от ищеца на ответнка суми за неизпълнено задължение за разнос на
пратки съобразно опис за пратки и суми по неустойки на установените липсващи,
неотчетени суми от ревизии, или дължими суми от извършени и неотчетени
куриерски услуги по чл. 32 и чл. 34 от Договора за търговско представителство
от 01.03.2017 г., а за разликата над 12 916.09 лева до пълния претентиран
размер от 20 996.10 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА „Флаингбокс”
ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Европът – 2000” АД, ЕИК: *********, сумата
в размер на 2200 лева, представляваща разноски за настоящата съдебна инстанция.
Решението може да бъде обжалвано
от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
КГ