№ 1021
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско
дело № 20211000502316 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. 463 ГПК.
Образувано е жалба на Столична община срещу решение №
262434/14.04.2021г. по ч. гр. д. № 3812/2021г. на Софийски градски съд, І ГО,
II B въззивен състав, с което е оставена без уважение жалбата, подадена от
Столична община, отдел „Ревизии и събиране на вземания“, Дирекция
„Общински приходи“, гр. София, срещу разпределение по изп. дело №
20178440401460, обективирано в протокол за разпределение от 05.01.2021г.,
съставено от ЧСИ С. Я., рег.№***, с район на действие СГС, като
неоснователна. Сочи, че изводът на съда, че такса битови отпадъци не
представлява привилигировано вземане е незаконосъобразен, поради което
иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се признае
право на предпочтително удовлетворение за вземането за ТБО.
От другите участници в производството „Колект БГ“ ЕАД и
„Общинска банка“ АД са оспорили жалбата.
САС намира, че жалбата, с която е сезиран е допустима – правото на
жалба е упражнено срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, жалбата е
1
подадена от легитимирано лице, в срок е и е редовна. Обжалваното решение
обаче е правилно, а жалбата срещу него е неоснователна.
Жалбата, по която е образувано производството пред съда, е подадена
по пощата на 07.01.2021г. – съобразно изисканата с разпореждане на САС
изрична информация от ЧСИ относно датата и начина на подаването й – и
входирана на 11.01.2021г. Тя е подадена срещу разпределение от 05.01.2021г.,
извършено по изпълнително дело № 20178440401460 по описа на ЧСИ с рег.
№ *** с район на действие СГС.
За да се произнесе по жалбата срещу обжалваното решение на СГС,
САС установи следното :
Взискателят СО е изразил недоволство в жалбата си срещу
разпределението, изготвено от ЧСИ, от невключването в разпределението на
сума, представляваща ТБО ведно със законната лихва, посочена в
приложеното по изпълнителното дело удостоверение. Поддържа, че по този
начин ЧСИ е нарушил чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД.
В мотивите към обжалваното действие ЧСИ е посочил, че доводите
срещу разпределението са неоснователни, тъй като ТБО не представлява
данък, а цена на предоставяна от общината услуга, нормата на чл. 136 ЗЗД е
императивна и не подлежи на разширително тълкуване, като не отрежда
привилегия за всички публични вземания по чл. 162 ДОПК.
За да постанови обжалваното решение, СГС е приел, че жалбата
срещу разпределението е допустима (което установи и САС, но след нарочна
проверка, че е спазен и срокът за обжалване по чл. 462, ал. 2 ГПК, тъй като
жалбата е подадена по пощата в тридневния законен срок за обжалване,
започнал да тече от 05.01.2021г.), а при разглеждането й по същество е счел,
че при извършването на разпределението не са допуснати твърдените
нарушения на закона, поради което оплакванията на жалбоподателя са приети
за неоснователни – съдът е извел извод, че не всички публични вземания са
привилигировани по смисъла на нормата на чл.136 ЗЗД, която визира само
данъци, а ТБО е възмездно плащане на предоставена услуга.
Изпълнителното производство, по което е постановен от СИ
обжалваният акт, е било образувано въз основа на изпълнителен лист,
2
издаден в полза на „Общинска банка“ АД срещу „Уши“ ЕООД и Н. Л. М..
„Колект БГ“ ЕАД е конституиран като взискател в качеството му на цесионер
на вземането на банката - взискател, а СО е присъединен взискател.
Нормата на чл. 460 ГПК гласи, че ако събраната по изпълнителното
дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели,
съдебният изпълнител извършва разпределение, като най - напред отделя
суми за изплащане на вземания, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение. По аргумент от нормата на чл. 460 ГПК разпределение не се
извършва, когато взискателят е един или постъпилата сума по
изпълнителното дело е достатъчна за всички взискатели. Съгласно чл. 462,
ал. 2 ГПК срокът за подаване жалба срещу разпределението е тридневен,
който в случая е спазен с подаването на процесната жалба до съда. Жалбата
срещу разпределението може да съдържа оплаквания относно кръга на
взискателите и размера на вземанията им по изпълнението във връзка със
съответните привилегии – право на предпочтително удовлетворение,
предвидени в чл. 136 и чл. 137 ЗЗД или в специални закони. В разглежданата
хипотеза, доколкото постъпилата по изпълнението сума в размер на 52 028 лв.
е недостатъчна за удовлетворяване на вземанията на взискателите, визирани в
самото разпределение, законът повелява да се извърши разпределението й.
Привилегированите вземания и редът на тяхното принудително
удовлетворяване в индивидуалното изпълнително производство е уреден в
нормата на чл. 136 ЗЗД. В случая СО е изразила недоволство, че неправилно в
разпределението не са включени като привилигировани вземания по чл. 136,
ал. 1, т. 2 ЗЗД сумите за ТБО и лихви върху тях, посочени в представеното по
изпълнителното дело удостоверение. Следователно спорният за разрешаване
въпрос е дали ТБО за продадения имот/и представлява привилигировано
вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Като се изходи от нормата на чл. 136, ал. 1,
т. 2 ЗЗД, както е прието в решението, предмет на обжалване, с привилегията
по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД се ползват само публичните вземания за данък върху
имота, който е бил обект на принудително изпълнение (уреден като местен
данък), но не и за ТБО. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД са не всички
публични вземания, а само посочените в тази норма, която не подлежи на
разширително тълкуване. В този смисъл този ред на привилегии не обхваща
никакви такси, дори и свързани с недвижимия имот, въпреки че държавни и
3
общински такси, установени по основание със закон, представляват
публични взeмания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. Ето защо,
оплакванията срещу разпределението са неоснователни - доводите, с който
се мотивира привилегия относно вземането за ТБО, която представлява цена
на извършена услуга (чл. 62 ЗМДТ), са необосновими със закона. Наред с
това, съдът, разгледал жалбата срещу разпределението, не е адресат на
задължение да „отчита“ незадължителна за съда съдебна практика, на каквато
се е позовал жалбоподателят.
По горните съображения жалбата срещу разпределението с
релевираните срещу него доводи е неоснователна, поради което
неоснователна се явява и разглежданата от САС жалба срещу решението на
съда, с което е прието, че жалбата на СО е неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Столична община срещу решение №
262434/14.04.2021г. по ч. гр. д. № 3812/2021г. на Софийски градски съд, І ГО,
II B въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4