МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА НА НОХД № 659/2019г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД
Варненска окръжна прокуратура e предявила обвинение и
внесла ОА в съда срещу подсъдимите :
- Х.С.Х.
за престъпление по чл.123 ал.1
от НК за това, че на 25.02.2017 г. в
местност „Герените", землището на с. Рудник,
общ. Долни Чифлик, обл. Варна, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност - лов, като участник в организиран групов лов на хищник,
нарушил „Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни
цели", приети от УС на Национално ловно - рибарско сдружение „Съюз на
ловците и риболовците в България" на 21.11.2014 г.:
чл.7„При дейности с
ловно оръжие и боеприпаси за него задължително се спазват следните основни
правила:
т. 14 „Забранява се
стрелба по посока на хора или домашни животни, независимо от тяхното отстояние";
чл. 8 „Забранява се :
т.1 Стрелба по шум, по неясно видима
цел, и/или по такава, която може да предизвика злополука;
т.З Стрелба по посока на хора,
независимо от тяхното отстояние", произвел
изстрел с комбинирана ловна пушка „Иж - 94" с №
********* и причинил смъртта на Ж.Т.С., на 38 години.
- Ж. Я.И.
за престъпление по чл.339 ал.1 пр.2 от НК затова, че на 25.02.2017
г. в с. Рудник, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, предал
на Ж.Т.С. огнестрелно оръжие - собствената си ловна пушка, марка „Иж - 27 EM" с № *********, без да има за това надлежно
разрешение.
В пледоарията си по
същество на делото, представителят на ВОП поддържа повдигнатите
обвинения и счита същите за доказани. Предлага на съда да наложи
наказание в размер на три години „Лишаване от свобода“ на подс.
Х. и една година „Лишаване от свобода“ на подс. И. с
приложение на института на чл.66 ал.1 от НК и за двамата, както и да бъдат
лишени от правото да притежават и използват оръжие и извършват ловна дейност,
за срок от три години. По отношение на гражданските искове, същите да бъдат
уважени по справедливост.
Повереника на частното
обвинение пледира виновност на подсъдимите. Поддържа становище за доказаност на обвиненията. Предлага да им бъдат наложени
наказания в размер на по една година „Лишаване от свобода“, което за подс. Х. да бъде ефективно и условно осъждане по отношение на подс.
И., същевременно поддържа искането за уважаване на предявените срещу
подсъдимите лица граждански искове изцяло. Прави искане за присъждане и на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Защитниците на подсъдимите оспорват изцяло повдигнатите обвинения.
Защитата на подс. Х. в своята съдебна реч
намира обвинението за недоказано. Поддържа, че
изстрелът, произведен от подсъдимия е бил в посока, различна от тази, в която се e намирал подсъдимия, поради което подзащитният му не е нарушил инкриминираната разпоредба от
Инструкцията, по възведеното му обвинение.
Счита, че се касае за случайно деяние, тъй като подс. Х. не е бил
длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици.
Пледира за оправдаване на
подсъдимия и отхвърляне на гражданските искове и в условията на алтернативност за намаляване на техния размер.
Защитникът на подс. И. поддържа становище за невиновност на подсъдимия, тъй като деянието
осъществява признаците на административно нарушение. Счита, че е приложима
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. В условията на алтернативност
предлага за налагане на административно наказание. Сочи, за липса на причинно
следствена връзка между деянието по чл.339 ал.1 от НК и настъпилия вредоносен
резултат, поради което моли предявените граждански искове да бъдат оставени без
уважение.
Подсъдимият Х. в хода на съдебното следствие дава
обяснения по повдигнатото му обвинение, в които по същество не се признава за
виновен. Твърди, че е стрелял в посока различна от тази в която се е намирал
пострадалия.
В дадената му последна дума изразява съжаление и се
счита за невинен.
Подсъдимият И. също дава обяснения като се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение. Твърди, че е преотстъпил пушката на
приятелят си, тъй като между тях имало изградено доверие и мислел, че
пострадалото лице няма да отиде на лов, а само ще я покаже на купувача.
В последната си дума съжалява и моли да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на
чл.14 и чл.18 от НПК съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ж.С. бил ловец от
2012г. Същият членувал в ловната дружинка на с.
Рудник, при Сдружение „Ловно - рибарско дружество Балкан" – гр. Долни
Чифлик, което е член на Национално ловно - рибарско сдружение „Съюз на ловците
и риболовците в България". Притежавал членска карта на НЛРС „СЛРБ" с
№ 347836 и билет за лов № 264321 от 03.09.2012 год., със заверка до края на
2016г.
Притежавал също така
две ловни пушки - надцевка марка „Иж
27 ЕМ" № ********* калибър 12 и
пушка тип Помпа - марка „Мозберг" № L093845, също калибър 12 с
разрешение за носене Серия В 197263 и разрешение с №519/20.09.2012 год. за
тяхното съхранение с валидност до 08.11.2017 год., които са били издадени на 20.09.2012 от IV РУ при ОД на МВР - Варна.
Тъй като е било
отнето разрешителното му за оръжието и за да го запази решил и прехвърлил
ловните си пушки на името на своя приятел подс. Ж.И.,
защото и последният бил ловец. Имали уговорка след като си възстанови правата,
да му прехвърли оръжието отново. За целта оформили продажба, според която на
04.08.2016 год. Ж.С. продал притежаваните от него оръжия на подс.
Ж.И.. Същата била вписана в издаденото на подс. И.
разрешение за придобиване на 2 бр. гладкоцевни ловни
оръжия с № 20160217259/01.08.16 год. За продажбата и отписването на пушките от
разрешителното си, С. уведомил Началника на IV РУ - МВР Варна с Уведомление вх.
№ 387500-634/04.08.2016 год, а към м. февруари 2017г.
си възстановил правата, но все още не били прехвърлили пушките.
Подсъдимият Х.С.Х.
също бил ловец от дълги години и членувал в същата ЛД в с. Рудник. Имал заверена
членска карта на НЛРС „СЛРБ" с № 396054 и билет за лов № 253282 от
25.04.2012 год., заверен до края на 2017г.
Притежавал две ловни
пушки - марка „Тула" успоредка, калибър 16, №
99339-59 и двуцевна ловна комбинирана марка „Иж -
94", калибър 12/7 62x54R с № *********, за които имал издадено от IV
РУ - Варна разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие с №
20160235955, което било валидно до 16.05.2017г.
На
25.02.2017 год., на ЛД с. Рудник било издадено от ДЛС с. Горен Чифлик разрешително
за групов лов с № 014084, което се отнасяло за провеждане на групов лов на
хищник в селскостопанския фонд на ловностопанския
район на с. Рудник.
Била
проведена организация по лова. Всички ловци се събрали на уговорен сборен пункт
до с. Рудник, където дошъл и Ж.С..
За ръководител на лова в разрешителното бил
вписан председателят на ловната дружинка - свид. Г.Г. и останалите
присъстващи ловци - свидетелите М.И., Т.Г.,
А.М., А.П., Г.Д., Н.К., С.С., С.М., И.И. и подс. Х.Х..
В бележката разрешение били записани номерата на членските им карти и ловни
билети, всички заверени за 2017 г.
Всеки
от ловците лично се вписал и подписал в Декларация по чл. 59, ал.3 и ал.4 от ППЗЛОД,
с която декларирали, че са били инструктирани от ръководителя на лова освен за
вида и количеството на дивеча, който ще се обстрелва, сигналите за начало и
край на гонката и лова, часа и мястото на сборния пункт след приключване на
гонката и лова, но и за правилата за безопасно боравене с ловното оръжие,
дисциплината и спазването на законността при провеждането на ловния излет.
Ж.С.
не бил вписан в разрешителното, тъй като не притежавал редовно заверен билет за
лов, нито пък имал редовно притежавано оръжие.
Преди
да отиде на сборния пункт, още сутринта отишъл при подс.
Ж.И., за да поиска ловната пушка, марка „Иж 27
ЕМ" № *********, надцевка, калибър 12. Обяснил на
същия, че е бил намерил купувач за същата и искал да я покаже, след което щял
да я върне. Подсъдимият нямал надлежно разрешение да предаде оръжието си, но
тъй като били приятели, имали си доверение, а и бързал
за работа, нямал време да изчаква връщането на пушката и се съгласил.
Преотстъпил ловната си пушка на приятелят си С. и заминал на работа.
Свидетелят
Г.Г., като отговорник на лова провел инструктаж на
всички ловци, съобразно Заповед на служба КОС, чл. 59 ал.З от ППЗЛОД и
изискванията на „Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни
цели", приети от НЛРС „СЛРБ" на 21.11.2014г.: чл.7, т. 15. 4 и сл.:
да си поставят отличителни светлоотразителни знаци по
облеклото, по време на придвижване оръжието да е празно и „счупено", да не
се насочват оръжията срещу хора, да се стреля само по ясно видима цел, видът на
патроните да бъде с максимален калибър осем нули и за забраната за употреба на
алкохол. Разяснил, че ловът е за хищник - чакал и лисица.
Били
разпределени позициите на всеки от ловците, със съответната разстановка, кои ще
бъдат на пусия и кои ще са гоначи.
Пострадалият
Ж.С., подс. Х.Х. и
свидетелите И. Е. и Г.Д. били определени за гоначи, а
останалите участници - за стрелци на пост. За придружаващ ловната дружинка, бил определен свид. Д.Д. - горски стражар в ДЛС - Шерба.
Той отишъл на уговореното място по-късно, след като ловците вече били попълнили
документите и бил приключен инструктажа.
Придружителят
проверил единствено разрешителното за лов и дали има необходимия минимум от
осем ловци за провеждане на груповия лов на хищник. Той не проверил документите
на ловците и дори не обърнал внимание, че в лова участва още един ловец - Ж.С.,
който не бил вписан в разрешителното. С. нямало и как да бъде вписан, тъй като
не притежавал редовно заверен билет за лов, въпреки това бил допуснат до лова
от свид. Г., който преценил, че можел само да гони с
кучетата си.
Преди
да стартира лова Ж.С. и свид. Д. отишли до дома на С.
и взели кучетата му, след което се върнали до началната си позиция, от където
трябвало да тръгнат да гонят дивеча.
Ловът
се състоял в местността „Терените" на с. Рудник. Започнал около 09.00 -
09.15 часа, в мрачно и облачно време. Още в началото на гонката завалял лек
дъжд.
Трима
от гоначите тръгнали от ферма за птици, наричана „патарника", като маршрута им на движение бил през дере
с ниска, средна и на места висока растителност. По някои от храстите и
дърветата все още имало листа с есенна окраска. В най - горната част на дерето
се движил Ж.С., в средата свид. Г.Д., а най - отдолу вървял
свид. И. Е., на около 100 метра разстояние един от
друг.
Четвъртият
гонач – подс. Х., трябвало
да премине косо към посоката на останалите трима, през полето и да се срещне с Ж.С.,
а след това следвало да продължат успоредно един с друг в посока на пусиите,
които били разположени на около 2 километра от тях.
С.
пуснал своите кучета и тръгнал през терена. Той нямал на себе си изискуемите светлоотразителни жилетка, шапка или лента. Бил облечен с
камуфлажни дрехи, панталон и камуфлажно яке с есенна окраска, а на главата имал
черна шапка. Освен това бил и с пушката марка „Иж"
кал. 12, която сутринта получил от подс. Ж.И..
По
време на гонката свид. Г.Д. изостанал малко от
темпото на другите двама гоначи Е. и С..
С.
и подс. Х. се срещнали на уговореното място и
продължили да се движат напред успоредно един с друг, като разстоянието между
тях на моменти било от порядъка на двадесетина метра. Както и другите гоначи, те също се обозначавали, като подвиквали и
подканяли кучетата да гонят.
След
като приближили на около 200 – 300 м. от ловците, които са били на пусия, в
един момент между С. и подс. Х. се вдигнало диво
прасе. Подсъдимият възприел изстрел от посоката, в която били С. и другите гоначи, след което пробягал напред, за да пресрещне
животното, застанал на една полянка в посока пред С. и въпреки, че нямал ясна
видимост и знаел, че С. е в района и че срещу него вече в близост се намират
останалите ловци на пусии възпроизвел два изстрела от пушката си.
Оръжието
било марка „Иж-94" с № *********, комбинирана карабина с две цеви - гладкоцевна - 12 калибър и нарезна
цев с калибър 7,62 x 54 R.
Първият
изстрел бил с гладкоцевната цев, като подсъдимият
изстрелял патрон 12 калибър със сачми 13/0, след което произвел и втори изстрел
от нарезната цев с бойния патрон кал.7,62 x 54 R.
От
този изстрел куршумът рикоширал в твърда преграда и част от проектила
му смъртоносно поразил С. *** главата му с посока на раневия
канал отпред назад и леко отдолу нагоре. Разкъсването на главния мозък от
огнестрелно нараняване е довело да смъртта на Ж.С..
На
мястото където е стрелял подсъдимия нямало паднало диво прасе нито оставени
следи от някакво нараняване на животно.
След
изстрела подсъдимият Х. се приближил до пътеката на дерето и установил, че е
прострелял смъртоносно в главата Ж.С., и че последният бил починал на място.
Веднага
се развикал и на помощ му се притекъл свид. И. Е.. Свид. Д. също дошъл, но останал настрани, тъй като не се
почувствал добре от гледката на безжизненото тяло на пострадалия.
Свидетелят
Е. видял, че С. е бил паднал по гръб с изпънати крака, а в главата през очната
му ябълка имало огромен отвор и разпръснато мозъчно вещество, като пострадалия
не давал признаци на живот.
Подсъдимият
обяснил на свид. Е. къде се е намирал преди изстрела
и в каква посока го е произвел. Свидетелят обезопасил пушката на пострадалия,
без да пипа тялото му и отстранил кучетата, които лежали върху него и го
ближели. Веднага се обадил на свид. Г. и го уведомил
за случилото се.
Ръководителят
на лова незабавно прекратил лова. Уведомил
горския стражар и се насочил с джипа си към мястото на инцидента. Когато
видял тялото на починалият, позвънил на телефон 112, и изчакали пристигането на
линейка и полиция.
Свид.
Е. и подс. Х. поставили оръжията си в джипа на свид. Е. – марка „Дайхатцу“ модел
„Фероза“ с per. № В 3433 РН, като подсъдимият прибрал в джоба
си двете гилзи от изстреляните от него патрони.
Свидетелите
К. и Н. - реанимационен екип при ЦСМП Варна - дежурни
в Спешна помощ Долни Чифлик пристигнали на място. Те направили ЕКГ на пострадалия,
но не установили признаци на живот.
За
инцидента свид.Г. съобщил на медицинските лица, че
един от ловците е помислил пострадалия за чакал и го е застрелял.
Същевременно
на място, да запазят произшествието пристигнал полицейски екип от ПУ гр. Д.
Чифлик, в състав свидетелите И.И. и С.С..
До
спрения след нивата джип на свид. Е. ги чакали
свидетеля и подс. Х., както и медицинските лица. Свидетелят
Е. обяснил за прибраните от тях оръжия в джипа, без да ги почистват.
Полицейските служители се уверили в същото. Автомобилът бил заключен и четиримата заедно с подс. Х. се отправили към мястото на инцидента. Вървели
около 80 метра, като след житната нива направили лек завой наляво от пътя.
Конкретната местност, през която минавали, била с ниски и много редки храсти, с
добра видимост. Достигнали до място, от където подс. Х.
им посочил, че е стрелял и им показал посоката си на стрелба. Мястото било по -
високо от мястото, където полицаите установили трупа на С.. Попитали подсъдимия
как е станала злополуката, а той им обяснил, че докато се е придвижвал от
нивата към дерето, което се е падало от лявата му страна, е видял чакал, след
което е произвел два изстрела към него - с ловен и боен патрон.
След
пристигане на оперативната група, подсъдимият бил отведен в ПУ Д. Чифлик,
където предал намиращите се в него 2 бр. гилзи.
При
извършеният на място оглед било установено, че пострадалият е прострелян в
лицето, в дясна очна област, като е установена липса на дясната очна ябълка.
При
извършената аутопсия и от заключението на Съдебно- медицинската експертиза е
изяснено, че раната е установена на височина от 152 см. от петите на починалия С..
Същата е с характер на входна огнестрелна рана. Установени са натрошени лицеви
кости предимно в дясно, както и счупена долна челюст - вертикално.
При
вътрешния оглед на главата е установено, че меките черепни обвивки са кръвопропити около раната, като от нея започва раневи канал, който преминава през костите на черепната
основа в областта на очницата, където костите са многофрагментно разбити по цялата черепна основа, с
фрактури с дължина 13-15 см., достигащи до лявата половина на тилната кост. Раневият канал навлиза в дълбочина на черепната кутия,
разкъсва изцяло тъканта на мозъка в областта на дясно и отчасти на ляво мозъчно
полукълбо. Сред мозъчното вещество експертът е установил деформирана и
разкъсана ризница от метален проектил с диаметър в
основата около 7-8 мм., както и полепнали към тилната кост парченца от
сърцевината на проектила. Така посоката на раневия канал е установена като оформена отпред назад, и
леко отдолу нагоре /при изправена глава/. Общата дължина на раневия
канал от входната рана до намерените в тилната кост метални парчета е около 16
см.
Установено
е еднопроектилно сляпо огнестрелно нараняване на
главния мозък с входна огнестрелна рана в дясна очна област на главата, без
опушване на кожата и костите около раната, разрушаване на мозъчното вещество в
областта на дясно и отчасти ляво голямомозъчни
полукълба; многофрагментно счупване на костите на
черепната основа и черепния покрив, лицеви кости и на долна челюст; наличие на
деформиран проектил с отделени ризница и сърцевина на
проектила.
От заключението е
видно, че причината за смъртта на Ж.С. е несъвместимото с живота
увреждане - разкъсване на главния мозък от огнестрелно нараняване. Според
експерта изстрелът е произведен от далечно разстояние /извън зоната на отлагане
на допълнителни фактори от изстрела / с входна рана в дясна очна област на
главата и посока на раневия канал отпред назад и леко
отдолу нагоре.
От
назначената Балистична експертиза е установено, че откритият в главата на
пострадалия проектил е изстрелян от нарезната цев на пушката с № *********, а именно
използваната от подс. Х.Х..
Вещите лица са констатирали, че по открития в главата на пострадалия куршум има
следа от сблъсък в твърда преграда под приблизителен ъгъл 45 градуса, както и
че от куршума липсва материал от ризницата и сърдечника
с приблизително тегло 7 гр. от общо 11,98 гр., т. е. повече от половината. При
тази констатация те са допуснали, че най - вероятно телесното увреждане е
причинено от непряко попадение. След първоначален сблъсък на куршума под ъгъл в
твърда преграда /камък, дърво, пръст/, той се деформира, изследваната част от
него губи от кинетичната си енергия, променя траекторията си и нанася телесното
повреждане на пострадалия. Проектил с кинетична
енергия на 100 м-2763J, каквато е енергията на този вид
куршуми, при пряко попадение би причинил входно - изходно отверстие. В
конкретния случай, видно от СМЕ и от огледа на трупа, не е установено изходно
отверстие. За непряко попадение сочи и установената при аутопсията
звездообразна входна рана, цялостното натрошаване на лицевите кости, както и
разделението на проектила на три части, като
ризницата на проектила е намерена деформирана и
разкъсана сред мозъчното вещество, а част от сърдечника-полепнал
към тилната кост.
За
установяване на мястото, от където подс. Х. е
стрелял, посоката на стрелба и положението на тялото на пострадалия към момента
на изстрела, са проведени следствени експерименти с участието на подс. Х., свид. И. Е. и свид. С.С.. Подсъдимият е посочил
мястото, откъдето е тръгнала гонката за него и мястото, където се е срещнал с
пострадалия, както и посоката, в която са вървели двамата. При фиксиране на
местоположението му към момента на стрелбата, подс. Х.
посочил положение, което няма пряка видимост към мястото, на което е открит
трупа на С., а също така показал и посока на стрелбата, различна от тази,
сочена от другите свидетели, както и положението на пострадалия. На извършените
следствени експерименти със свидетелите Е. и С., двамата са фиксирали място на
стрелбата, което им е показал подсъдимия непосредствено след инцидента. И от
двете позиции, които се разминават с няколко метра, но в една и съща посока,
при следствените експерименти е установена пряка видимост към статист, поставен
на мястото на пострадалия.
Заключението
на назначена допълнителна Комплексна съдебно - балистична и медицинска
експертиза, изготвена след извършен следствен експеримент в присъствието на
вещите лица сочи, че не може да се изключи възможността описаните наранявания в
главата на пострадалия да са се получили при стрелба от всяко едно от
изброените в задачата на експертизата места, както и в описаните направления - от
гледната точка на подс. Х. и от тези на свидетелите Е.
и С.. Вещите лица заявяват, че е възможно попадение след рикошет от всяко едно
от посочените места и посока на стрелба, а именно - при директен изстрел към
мястото, на което е намерен пострадалия, и от всяко от местата - при изстрели в
направления, заявени от подс. Х. и от свидетелите.
Вещите лица описват, че рикоширалият проектил има
непредсказуема посока на летене и поради движението си по парабола може да
преодолее части от терена с непряка видимост към пострадалия. Независимо, че
пострадалият С. се е намирал на по - ниско място от стрелящия подс.Х., а
посоката на раневия канал е леко отдолу - нагоре,
напълно възможно е възходящата му посока да се дължи на втори рикошет в долната
част на очницата на пострадалия.
Видно
от заключението на назначената по делото Физико - химична експертиза, по обтривките от ръцете на свид. Е.
и на подс. Х. са установени капсулни
частици със състав олово, барий и др.
Изложената
фактическа обстановка се установява по един категоричен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателствени средства:
обясненията на подс. И., отчасти обясненията на подс. Х., свидетелските
показания на Г.Г., Г.Р., Ц.М., Г.К., Димо К., А.М., Т.Г.,
А.П., Г.Г., Милена Стоянова, Т.С., И.С., Венелина Ж.
и Й.Й. от
съдебното следствие, които съдът напълно кредитира като обективни и достоверни.
Като такива кредитира и показанията на свидетелите И. Е.,
Г.Д., И.И., С.С., М.К., Й.Н.,
И. Е., С.С. и С.М. и тези депозирани пред орган на ДП
приобщени по реда на чл.281 ал.5 т.1 от НПК, чрез тяхното прочитане в посочените
им части; заключенията на Съдебно - медицинска експертиза; Дактилоскопната
експертиза; Съдебно балистичната експертиза; комплексната съдебно - Балистична
и Медицинска експертиза, Съдебно Химическата експертиза; протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум към него; албум за оглед на труп; протокол за
изземване на обтривки; протокол за доброволно
предаване; приемо - предавателни протоколи;
постановление за връщане на веществени доказателства; протоколи за провеждане
на следствен експеримент; фотоалбуми към тях; протоколи за оглед на веществени
доказателства; постановления на ВОП; писма до БНТЛ при ОД МВР Варна и отговор;
докладни записки; писма до ДРД Балкан; писма до ДЛС Шерба;
писма НЛРС - СЛРБ и отговор; писмо сектор ПП при ОД МВР Варна; писмо РДГ Варна;
протоколи за предявяване на разследване; указания за безопасно боравене с
огнестрелно оръжие за ловни цели на НЛРС - СЛРБ; разрешения за оръжия и членски
карти за лов; свидетелства за съдимост; справки НБД - население и др. имащи значение за изясняване
на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл.283 НПК.
При фактическия
анализ на доказателствените източници се налагат
следните изводи:
Казусът е от
категорията на безспорните. Авторството на деянията на двамата подсъдими се
установява посредством събраните по делото
доказателства които са еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Приложените по делото гласни, писмени, веществени доказателства
и експертизи изясняват механизма на възпроизвеждане на фаталния изстрел,
причината за него, местоположението на подсъдимия и пострадалия и останалите
ловци в момента на прострелването, както и безспорното обстоятелство,
че подс. И. е предал на пострадалия своето огнестрелно
оръжие – ловна пушка марка „Иж 27
ЕМ" № ********* калибър 12 без съответното за
това разрешение.
Обясненията на подс. И. в тази връзка представляват по съществото си
признание за истинността на фактическото обвинение, които съдът кредитира напълно.
Като цяло показанията на свидетелите са последователни
не си противоречат и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.
Същите изясняват релевантните за изхода на делото факти и кореспондират с
останалите писмени доказателства по делото - заключенията на Съдебно-медицинската
експертиза; Дактилоскопната
експертиза; Съдебно балестичната експертиза;
комплексната съдебно - балестична и медицинска
експертиза, Съдебно - химическата експертиза; следствените експерименти
и намерените обективни находки при извършената аутопсия на трупа на пострадалия,
които водят с категоричност до авторството на подс. Х.
и подс. И. в деянията, за които са обвинени. Всички тези доказателства взаимно се допълват
като установяват, времето, мястото, ловната обстановка, действията на двамата подсъдими, причината за
смъртта на пострадалия и посоката на изстрелите на подс.
Х..
Впрочем, по
делото не са спорни фактите.
Доколкото съществуват противоречия, то
те са несъществени. Основно те са между обясненията на подс.
Х. относно начина и годността на проведените в хода на ДП следствени действия -
оглед на местопроизшествие и следствени експерименти и касаят посоката в която е стрелял подсъдимия.
Подс. Х. не отрича,
че е стрелял два пъти по диво прасе с ловен патрон със сачми 13/0 и боен такъв
7,62 х 54R и по този начин причинил смъртта на Ж.С..
Обстоятелството, че причината за да произведе
изстрели е появата на някакъв дивеч съдът намери за достоверно, доколкото
изстрелите на подсъдимия са два и се предхождат от изстрел на пострадалия,
очевидно е била налице причина.
Като цяло неговите обяснения съдът
приема за истинни, защото се подкрепят както от гласните доказателства по делото, така и
от писмените. Безспорно доказателство за това са изготвените в хода на
досъдебното производство СМЕ, Дактилоскопната експертиза, СБЕ, комплексната Съдебно -
балистична и медицинска експертиза и Съдебно химическа експертиза. Съдът
приема техните заключения, като обективни, безпристрастни и убедително обосновани
от всички доказателствени източници и способите на
приложените специални знания, в рамките на притежаваната от вещите лица
необходима компетентност, опит, практика и квалификация. Експертизите дават
ясно и безпротиворечиво становище за причината за
смъртта на Ж.С., като изключват друга възможна
причина. Същата е
в резултат на разкъсване на главния мозък от огнестрелно нараняване, вследствие
на изстрел, произведен от далечно разстояние с входна рана в дясната очна
област на главата на пострадалия и посока на раневия
канал отпред назад и леко отдолу нагоре. Вещите лица са категорични, че
откритият в главата на починалия проектил е изстрелян
от нарезната цев на използваната от подс. Х. комбинирана ловна пушка с № *********, като и
предоставената от него гилза 7,62 х 54R е била изстреляна от същото оръжие. От ръцете на подс.
Х. са установени капсулни частици със състав олово,
барий и др.
Подсъдимият
твърди, че изстрелът не е бил в посока на пострадалия.
Макар и неубедителна да е сочената от него версия
събраните в досъдебната фаза и проверени в съдебното производство доказателства
не я отхвърлят и не я опровергават като цяло. Независимо, че я преценя като
защитна съдът не намира основания да не я кредитира, защото не е оборима от доказателствената маса
по делото.
Посредством обоснованите заключения на сочените
експертизи и компетентните отговори на вещите лица от с. з. се установява, че
изстрелът произведен от подсъдимия с ловното оръжие действително не е бил
директно насочен към пострадалия.
Причиненото му увреждане е при непряко попадение,
вследствие рикошет, сблъсък в твърда преграда, при което проектила
е променил посоката си на летене. Отклонил се е, като част от него е останал в
обекта на сблъсъка, а друга част е поразила черепа на пострадалия. Експертният
извод се основава на всички възможни доказателствени
източници и след извършване на следствен експеримент на място с участието на
подсъдимия и свидетели, на които е бил посочил мястото, от където е стрелял
веднага след произшествието. При тях е изследвана вероятността от попадение
след рикошет от позицията и посоката на стрелба, която е посочвана както от подс. Х., така и от свидетелите С. и Е..
Вещите лица не изключват възможността за нараняването
в главата на пострадалия да се получи при стрелба от всяко едно от посочените
при експеримента от свидетелите и подсъдимия различни места направления и
позиции, тъй като рикоширалият проектил има
непредсказуема посока на летене и поради движението си по парабола може да
преодолее части от терена с непряка видимост към пострадалия. Независимо, че пострадалият
се е намирал на по-ниско място от стрелящия подсъдим.
На следващо място не изключват възможността
входящата посока на раневия канал, който според СМЕ е
леко отдолу – нагоре, да се дължи на втори рикошет в долната част на дясната очница на пострадалия. Изводите на вещите лица не търпят
промени.
Следователно съдът приема, че попадението не е бил
пряк изстрел от цевта на оръжието към обекта. В случая към пострадалия, а
вследствие рикошет в твърда преграда.
Ето защо съпоставени и разгледани в контекста на
по-горе изложените и коментирани доказателства, обясненията на подсъдимия в
тази част не стоят напълно изолирани, тъй като се подкрепят от последните,
затова и съдът ги приема за достоверни.
Приобщените по
делото протоколи от извършените по досъдебното производство оглед на
местопроизшествие, следствен експеримен с участието
на подс. Х. и свидетели съдът счита, че съставляват
годно доказателствено средство, като процесуално -
следствените действия са извършени от компетентни органи при спазване на
предвидените в чл. 136 и чл. 137 от НПК предпоставки и ред отговарят на законоустановените изисквания за съдържание съобразно НПК
така, че тези писмени документи валидно отразяват извършените действия и
техните резултати, поради което и възраженията на защитата на подс. Х. за неправилно извършени действия и невярно
удостоверяване на резултатите от тях не намират опора в доказателствения
материал по делото. Не са изготвени в разрез с изискванията на НПК, за което
съдът ги цени като писмени доказателствени средства,
категорично установяващи извършените действия обективирани
в тях и техните резултати, с оглед на което е налице и валидното им приобщаване.
Непротиворечивата и трайно установена съдебна
практика е категоризирала ловуването с огнестрелно оръжие като правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.
Ловуването, е правно регламентирана дейност, за упражняването на която се изискват
специални знания и умения, по силата на нормативен
акт - Закона за лова и опазване на дивеча. Правилника за прилагането му и
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които
се изисква лицето да има съответно разрешение / ППВС № 6/69 г. /.
Ловуването представлява дейност,
представляваща източник на повишена опасност, защото и при най-малкото незнание
или немарливо изпълнение на занятието или дейността, се създава опасност за
живота и здравето на други лица. Това е така, защото се действа с бързо и поразяващо
средство при неправилното му използване, а и при ловуването обикновено се
действа при специална обстановка и при наличие и на други хора. Тази дейност може да бъде упражнявана само въз
основа на специално разрешително, удостоверяващо правоспособност на лицето, т.
к. в резултат на ловуването може да настъпи смърт, поради незнание или
немарливото й изпълнение / несъобразяване с установените правила за
упражняването на дейността / с
причинна връзка между действията на дееца и настъпилия вредоносен резултат.
От субективна страна, деянието по чл.123 от НК може да
бъде извършено само по непредпазливост в двете й форми, без оглед на това, дали
деецът е нарушил инкриминираните му правила, свързани с упражняване на
дейността умишлено или по непредпазливост.
В случая, смъртта на пострадалия Ж.С. е настъпила по
време на лов, осъществяван от ловната дружинка при
с.Рудник, въз основа на разрешително за групов лов на хищник, издадено от
Изпълнителната агенция по горите, ДГС/ДЛС – с. Горен Чифлик, в което са били вписани
имената на подс. Х. и останалите участници в лова,
без тези на починалия.
Доказателствата по делото установяват, че подс. Х. е бил правоспособен ловец, провел задължителен
курс на обучение и успешно положил изпит. Той притежавал и разрешително да носи
ловно оръжие, а така също бил регистриран и в ловната дружинка
на с. Рудник, общ. Д Чифлик.
По делото няма спор, че на инкриминираната дата, със
законно притежаваното ловно оръжие, подсъдимият е прострелял Ж.С., вследствие
на което е настъпила неговата смърт.
Не е спорно, че прострелването на
пострадалия е в резултат на целенасочен изстрел, целящ поразяване на животно,
при което се е стигнало до причиняване смъртта на пострадалия.
Независимо, че попадението не се дължи на
пряк изстрел от цевта на оръжието към обекта, а вследствие на рикошет, съдът
намира, че по време на груповия лов на хищник подс. Х.
е допуснал нарушения свързани с
безопасността при извършването на правнорегламентираната
дейност.
Подсъдимият е действал в нарушение на
правилата за безопасност при провеждане на лов, а именно: да не се стреля по посока на хора или
домашни животни, независимо от тяхното отстояние; да
не стреля по цел, която може да
предизвика злополука; да не се стреля в
посока където има хора, дори и те
да са далече /
за което, преди започване на лова, на участниците в ловната дружинка
е направен надлежен инструктаж в тази насока /.
В конкретният случай, ловът е бил
организиран за стрелба по хищник / чакал лисица /, а правилата за безопасност
са изключвали поразяването на друг вид животни, включително и диво прасе, по
каквото е стрелял подсъдимият.
Това,
че не се е съобразил с инструктажа и действал в нарушение на правилата за безопасност
при провеждане на лов разкриват фрагменти от обясненията му от съдебното
следствие и тези депозирани в ДП, приобщени по реда на чл.279 ал.1 т.3 от НПК,
чрез тяхното прочитане, които съдът кредитира -..„Подписах се за чакал, но
реших да стрелям по прасе в последния момент“…..„Между нас двамата имаше прасе
и аз стрелях този момент…“Когато стрелях със сачмите то продължи
надясно“……„Вторият изстрел беше с куршум“ /л.159 от СП /…..„Незнаех къде е Ж. в
този момент аз не го виждах, но знаех посоката къде е “…..„Казаха, че след като
лова е за хищници следва да се стреля с 4/0, 6/0…..“Аз заредих с други
боеприпаси, защото нямам други“……“Патроните бяха 13/0“…„Моят първи изстрел беше
със сачми“…/л.158 от СП/.
Макар и да не е виждал пострадалия, подс. Х. е знаел много добре посоката, в която се е намирал
той. Въпреки това е стрелял без да се съобрази с изискванията за безопасност
при лов и забрана да се стреля когато между него и пострадалия имало дивеч и
хора независимо от отстоянието им.
От гласните
доказателства на свидетелите Г. Г., А. М., Т. Г., М. И., Ал. П., Н. К.,
Ст. С. и Св. М., които са били на
пусия се установява, че се намирали на разстояние 200 - 300 метра, а свид. М. на 1000 метра от мястото на произшествието, чували
са гоначите и впоследствие изстрелите. Били са
разположени на 100 метра един от друг, в права линия, а в вляво зад подсъдимия се движели останалите гоначи свидетелите И. И. и Г.Д..
Очевидно е, че
разстоянието на което тези свидетели са се намирали до подсъдимия е много
по-малко от максималното, което може да измине един боен куршум 7,62 х 54 R, за
който вещите лица са заключили, че е със значителна кинетична енергия и висока
поразителна далекобойност до три километра /а според
вещото лице пробиващ каска и на 2 км. /.
Следователно
не само пострадалият е представлявал опасност за подсъдимия при изстрел, но и
останалите ловджии които са на пусия, както и те за гоначите,
поради това че са разположени едни срещу други. Именно затова са създадени
правилата и инструкции за безопасност при провеждане на лов, за които се
провеждат инструктажи и които следва стриктно да се спазват.
Факта, че подсъдимият Х. е стрелял по дивеч, в момент когато животното се е намирало
между него и пострадалия и в същото време на около 200 - 300 метра пред него са били останалите ловци на пусия, а в вляво и зад него се намирали гоначите и всички те са представлявали
опасност за подсъдимия при изстрел – категорично установява
конкретните нарушения на определените нормативно предвидени правила за
упражняване на дейността ловуване по възведените му обвинения.
При
наличието на хора около него и пред него, които изчакват на пусиия
без да издават шум / за разлика от гоначите „викачи“ / които се намират в опасна близост до него, вместо
да вземе предпазни
мерки, което е било във възможностите му, за да бъде предотвратен евентуален
инцидент с някой от ловците, подсъдимият е стрелял и то-два пъти „дубъл“ със забранен
патрон 13/0 и с боен патрон 7,62 х 54 R.
По този начин е нарушил правилата за
безопасност при провеждане на групов лов на хищник, като е стрелял по посока на хора независимо от тяхното отстояние; стрелял по цел,
която може да предизвика злополука, която е и факт със смъртта на Ж.С..
Тази факт говори, че съставомерният резултат се дължи изключително и само на това негово
поведение.
Подсъдимият е бил длъжен и могъл да предвиди, че
стреляйки два пъти по дивеч, намиращ се между двамата независимо, че няма
видимост към пострадалия заради едно месо или ловна страст подлага на огромен
риск живота на своя колега, но и този на стоящите на пусия пред него ловци,
както и намиращите се зад тях гоначи. Произвел
изстрели без да се увери, че около него е безопасно, че би могъл да ги улучи, или да допусне възможен рикошет, който да нарани
намиращите се наблизо 10 ловци. В случая опасността е била налице и за по-отдалечените
хора, предвид поразяващото действие на бойния куршум с далекобойност
до три километра. Обстоятелство, много добре известно на подсъдимия, с което
той не се е съобразил, както и с указаното на инструктажа. Затова е могъл и е бил длъжен да предвиди
настъпването на общественоопасните последици, като
сам се е поставил в невъзможност да ги предотврати.
В случая е налице немарливо изпълнение
и нарушение на посочените по горе правни предписания, при дейности с
ловното оръжие и боеприпаси за безопасносно боравене
с тях, което е в пряка
причинна връзка с крайния резултат. Този извод не почива на предположения, а се
базира на доказателствата по делото, установени от гласните, писмени и в.д. доказателствени средства.
Отделно от това,
следва да се отбележи, че и ползваните
от подсъдимия боеприпаси за ловния излет изграждат неговия облик като ловец
нарушител в този ден.
Макар и правоспособен ловец с дългогодишен
опит в ловуването той е пренебрегнал и други въведени
в закона изисквания за упражняването на тази дейност, защото в чл. 65 т.15 ЗОБВВПИ
изрично е указано какви боеприпаси имат право да ползват ловците при групов лов
с гладкоцевно оръжие - боеприпаси тип сачми с
диаметър до 6 мм. В случая за подобен излет са забранени ловни патрони - 13/0,
каквито е носел със себе си подсъдимия и с какъвто патрон е произвел първия
изстрел. Което не е случайно, защото при груповия лов участват повече ловци и
поради това съществува по-голяма опасност от взаимно нараняване.
От една страна фактът, че цевите на комбинираната
пушка на подсъдимия са били заредени освен с боен патрон 7,62 х54 R, но и с ловен патрон кал.12 със сачми 13/0 - различен от
указаните в закона боеприпаси за групов лов е бил много добре известен на подсъдимия и след като
е решил да използва такива, това го е задължавало да вземе по - големи
предпазни мерки, което е било във възможностите му, за да бъде предотвратен
инцидент не само с пострадалия, но и с другите участници в организирания лов.
От друга страна фактът, че пострадалия не е
бил с изискуемите от ЗЛОД и ППЗЛОД светлоотражателни
жилетка, шапка или лента, а с камуфлажни дрехи и оръжие, който го правят сливащ
се с терена и трудно видим в ловната среда / още повече в дъждовно време с
недобра видимост / също е бил известен и видим за подсъдимия и това също го е
задължавало да бъде още по - бдителен и предпазлив по отношение на него по
време на лова. Това обстоятелство сочи, че подсъдимият отново не е взел
предпазни мерки, което е било във възможностите му за да бъде предотвратен
инцидент с колегата му гонач – / пострадалия по -
късно С. / тъй като двамата са били в опасна близост при движението си между
храсти, дървета, оврази, дерета.
Подсъдимият не се е съобразил с изискванията, че няма
право да използва различни от указаните в закона боеприпаси за лова, но като
ловец с дългогодишен опит е имал познания за пораженията, които те нанасят при
нараняване, поради което не е следвало да създава опасност за живота или за здравето на други
лица.
Тук следва да се отбележи, че независимо от това тези нарушения са ирелевантни към обвинението на подсъдимия и наказателната
му отговорност, тъй като няма за тях обвинение, но сам по себе си този факт
косвено затвърждава немарливото изпълнение на задължението да вземе
всички изискуеми мерки при дейности с ловното оръжие и боеприпаси за
безопасното боравене с тях при групов лов.
По възраженията :
Неоснователни са възраженията
на защитата на подс. Х., за несъставомерност
на деянието по чл.123 от НК и че се касае до случайно деяние по смисъла на чл.
15 НК.
Липсва хипотезата на
случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, защото деецът не е предвиждал
настъпването на престъпния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди и
предотврати / ако би спазил правилата за безопасност при провеждане на лова, не
би допуснал настъпването на съставомерните последици
/.
Самият факт, че е извършил правнорегламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, без да вземе всички мерки при дейности с ловното оръжие и
боеприпаси за безопасносно боравене с тях, изключва
възможността да бъде приета липса на виновно поведение. Бил е запознат с
основните правила при дейности с ловно оръжие по време на извършване на
организиран лов, които са забранявали да се стреля по шум, по неясно видима цел
и/ или по такава, която може да предизвика злополука; по посока на хора,
независимо от тяхното отстояние.
При наличието на нарушения на основните
правила при дейности за безопасно боравене с ловното оръжие, не може да бъде споделен
довода на защита на подсъдимия, че се касае до случайно деяние по смисъла на
чл. 15 НК.
Относно подс. Х.:
Гореизложеното дава основание на съда да приеме за доказано, че подс.Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.123 ал.1 от НК.
Поради това съдът призна подсъдимия за виновен
в това, че на
25.02.2017 г. в местност „Герените", землището
на с. Рудник, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност - лов, като участник в организиран групов лов на хищник,
нарушил „Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни
цели", приети от УС на Национално ловно - рибарско сдружение „Съюз на
ловците и риболовците в България" на 21.11.2014 г.:
чл. 7 „При дейности с ловно оръжие и боеприпаси за него
задължително се спазват следните основни правила:
т. 14 „Забранява се стрелба по посока
на хора или домашни животни, независимо от тяхното отстояние";
чл. 8 „Забранява се :
- т.1
Стрелба по шум, по неясно видима цел, и/или по такава, която може да предизвика
злополука;
т.З Стрелба по посока
на хора, независимо от тяхното отстояние",
произвел изстрел с комбинирана ловна пушка „Иж -
94" с № ********* и причинил смъртта на Ж.Т.С., на 38 години.
От субективна страна престъплението по чл.123 ал.1 от НК е извършено от подс. Х. при
форма на вината непредпазливост - престъпна небрежност,
при която подсъдимия не е предвиждал обществен опасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
В случая е налице немарливо изпълнение и нарушение на посочените по - горе правни
предписания, вследствие на което поведение на подсъдимия е настъпила и смъртта
на пострадалия Т.С..
Поведението на
подсъдимия и неизпълнението на това правило, което е възведено от 21.11.2014г. в „Указания за безопасно боравене с
огнестрелно оръжие за ловни цели", приети от УС на Национално ловно -
рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България" е в пряка причинна връзка с настъпилия
общественоопасен резултат.
Причини за
извършване на престъплението – проявено нехайство небрежност, при ловен излет.
Подсъдимият е действал в нарушение на правилата за
безопасност при провеждане на лов, а именно: на разпоредби от „Указанията
за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели", приети на
21.11.2014 г от УС на Национално ловно - рибарско сдружение „Съюз на ловците и
риболовците в България".
Относно подс. И.:
При така установената фактическа
обстановка съдът прие, че и подсъдимият Ж.И. е осъществил състава на престъпление по чл. 339 ал.1 пр. 2 от НК, поради това го призна за виновен, затова че на 25.02.2017
г. в с. Рудник, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, предал
на Ж.Т.С. огнестрелно оръжие - собствената си ловна пушка, марка „Иж - 27 EM" с № *********, без да има за това надлежно
разрешение.
Подсъдимият е осъществил състава на престъплението от обективна и субективна страна, тъй като изпълнителното деяние на чл.339, ал.1 от НК се изразява в няколко форми – придобиване, по какъвто и да е начин; държане или да
предаде другиму огнестрелно
оръжие или боеприпаси, без да има за
това надлежно разрешение.
За съставомерността е достатъчна само една от
изпълнителните форми.
Възведеното
на подсъдимия обвинение е за предаване на огнестрелно оръжие другиму без
разрешение.
По делото е безспорно, че без съответното разрешение подс.
И. е предал на пострадалия С. огнестрелното си оръжие - ловна пушка.
В случая е без значение мотивът на
предаване на оръжието, дали да ходи на лов, или за да го покаже за продажба.
Фактът на предаването на оръжие и боеприпаси, поставени
под специален контрол вещи, е достатъчен за съставомерността
му, поради
което е без значение и обстоятелството,
че са били приятели, че по това време пострадалият е бил с възстановено
разрешително за оръжие. След като не притежава оръжие, няма основание да го
съхранява, още повече да го полза.
Ето защо съставомерно по чл.339, ал.1 от НК „предаване” в случая е налице, тъй като за предаването на огнестрелното оръжие подсъдимия
нямал разрешение издадено
от съответното РУ на МВР, а предаденото от подс.
И. ловно оръжие е негова собственост, за което притежава разрешително за носене
и съхранение и единствено негово задължение е да го съхранява, опазва и само
той да го използва, но не и да го предоставя на други лица.
Подсъдимият е отговорен за предаването на
това оръжие без да има съответно разрешение.
Законът забранява на лицата да го предават
на други, пък било то с които се
уважават и си имат доверие и са с надлежни разрешителни, след като
самият той не притежава разрешение, издадено за целта и по съответен ред.
Предаването
на някого на огнестрелно оръжие, за което няма надлежно разрешение, поначало е
достатъчно, за да възникне наказателната отговорност за "предаване"
на това оръжие по смисъла на чл.339, ал.1 пр.2 НК, а не осъществява признаците
на административно нарушение. Ето защо съдът намира, че са налице, както обективните, така и субективните признаци от състава
на престъплението по чл.339, ал.1 пр. 2 от НК.
Деянието
е със значително по-висока степен на обществена опасност, от други със сходни
правни квалификации, която не следва да се подценява и омаловажава, поради
което разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е неприложима в случая.
В този
смисъл не могат да бъдат споделени възраженията на защитата.
От
субективна страна деянието по чл.339
ал.1 пр.2 от НК се характеризира с пряк умисъл.
Подсъдимият Х. е извършил деянието с ясно съзнание за обществено - опасния
характер на извършеното и неговите последици, като искал настъпването им. За
предаване на огнестрелно оръжие е предвиден специален разрешителен режим, а
подсъдимият не е притежавал разрешение.
При така установеното съдът прие, че деянието е
извършено от подсъдимия при пряк умисъл като форма на вината.
Тежкият смъртен резултат не е настъпил в
пряка причинна връзка с действията на подс. И. по
предаване на оръжието. Дори и да не го му го е предал пострадалият пак е щял до
отиде на лов, като гонач, както и друг път е бил без
оръжие.
Като
причини за извършване на деянието следва да се приемат ниската правна култура
на подсъдимия и незачитане на установения в страната правов ред.
По отношение вида и размера на наказанията:
При определяне размера
на наказанието на всеки един от
подсъдимите за всяко едно от деянията, по които е признат за виновен съдът
отчете следните обстоятелства от значение за неговата отговорност:
За
подс. Х.Х.,
роден на *** ***, обл.
Варна, български гражданин, с основно образование, не работи, неженен,
неосъждан.
При решаване
въпроса за реализиране на наказателната му отговорност за извършеното
престъпление по чл.123 ал.1
от НК съдът определи размера на наказанието преценявайки принципите на
чл. 54 от НК, като взе предвид степента на обществената опасност на деянието и
подсъдимия, подбудите за извършване на престъпленията и взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, установи :
Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът съобрази преценката за сравнително висока степен на обществена опасност
на престъплението, тъй като се касае за зачестили през
последните години деяния с оглед конкретната дейност и поразяващото действие на
оръжието. Взе предвид, от друга – ниската на дееца.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчита чистото съдебно минало, характеристичните данни и отегчаващите – липса на критично отношение.
Съобразно това и в заключение даде основание
на съда да определи наказанието на подс. Х. при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и да приеме, че адекватно
наказание за извършеното престъпление е три години „Лишаване от свобода“ при действащата
редакция на чл.123 ал.1 от НК към момента на деянието.
Съдът не намери наличие на многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства.
С оглед добрите данни за личността на
подсъдимия и наличните материалноправни предпоставки
на чл.66 ал.1 НК, съдът отложи наказанието с изпитателен срок от пет години.
Намира, че така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ не следва да
бъде изтърпявано ефективно, с изолация от обществото, като за поправянето и
превъзпитанието му ще бъде достатъчен максималният размер на изпитателния срок.
По този начин ще се въздейства възпиращо и предупреждаващо и на останалите
членове от обществото.
Счита, че наложено в такъв вид и размер наказанието ще бъде достатъчно
да изпълни целите предвидени в чл.36 НК относно специалната и генерална
превенция.
За подс. Ж.И.
роден
на *** ***, обл. Варна, български гражданин, с
основно образование, не работи, неженен, неосъждан.
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимият съдът взе предвид всички правнорелевантни за
това обстоятелства – от една страна високата степен на обществена опасност на
деянието.
Същевременно съобрази невисоката лична
обществена опасност на подсъдимия и наличието на чисто съдебно минало, добри
характеристични данни, добросъвестност и допринасяне в пълнота за разкриване на
обективната истина и изразено съжаление. Всички тези обстоятелства се явяват
смекчаващи отговорността на подсъдимия.
По изложените
съображения съдът му определи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства - шест месеца „Лишаване от свобода“ при действащата
редакция на чл.339 ал.1 пр.2 от НК към момента на деянието.
Съдът не намери наличие на многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства.
С оглед добрите данни за личността на
подсъдимия и наличните материалноправни предпоставки
на чл.66 ал.1 НК, съдът отложи наказанието с изпитателен срок от три години.
Счита, че така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ не следва да
бъде изтърпявано ефективно, с изолация от обществото, като за поправянето и
превъзпитанието му ще бъде достатъчен минималният размер на изпитателния срок.
По този начин ще се въздейства възпиращо и предупреждаващо и на
останалите членове от обществото. Намира, че наложено в такъв вид и размер
наказанието ще бъде достатъчно да изпълни целите предвидени в чл.36 НК относно
специалната и генерална превенция.
За престъпленията по чл.123 ал.1 от НК и
по чл.339 ал.1 пр.2 от НК съдът наложи и на двамата подсъдими наказания по
чл.37 ал.1 т.7 от НК, на основание чл.160, ал.1 от НК, като ги лиши от правото да осъществяват
дейност по ловуване по ЗЛОД и да съхраняват, носят и употребяват ловно оръжие
за срок от три години.
Макар и двамата подсъдими да са с чисто съдебно минало
и степента на обществената им опасност да е ниска, следва да не се
пренебрегва обстоятелството, че се касае за специфични действия свързани с
безопасното боравене с общоопасни средства, каквито
са огнестрелните оръжия и боеприпасите, засягащи и потенциално застрашаващи
живота и здравето на гражданите, със зачестили често смъртни инциденти, което
не следва да се подценява и омаловажава, поради което лишаване от това право за
определен период, ведно с така наложеното наказание лишаване от свобода би
допринесло за постигане, както на специалната, така и на генералната превенция.
По гражданските искове:
По отношение на подс. Ж.И.:
Макар и предявили гр.
искове срещу подсъдимия гр. ищци не претендират имуществени претенции спрямо
същия.
Съдът намери за
неоснователни така предявените гр. искове по отношение на подс.
Ж.И., тъй като не е налице причинно следствена връзка между престъплението
извършено от него по чл.339 ал.1 пр.2 от НК и настъпилия вредоносен резултат
смъртта на Ж.С., поради което отхвърли
изцяло предявените срещу подс. И. граждански искове,
като неоснователни.
По отношение на подс. Х.Х.:
По своето основание
предявените гр.искове срещу подсъдимия са безспорно доказани по основание и са
в пряка причинна връзка с виновното поведение на подсъдимия и вредоносния
резултат – смъртта на С..
В резултат на деянието -
настъпилата смърт на С. са пострадал двете му деца - непълнолетния към него момент
Т.Ж.Т. и малолетната Г.Ж. Тодорова, както и Т.И.С. - баща на починалия и И.Т.С.
– брат на загиналия. Децата, родителя и брата са претърпели тежки морални вреди
– болки и страдания. Загубвайки своя баща, син и брат всеки един от тях е
загубил своята надежда.
Безспорно
е установено, че пострадалият Ж.С. е бил млад и трудолюбив човек. Бил е в добро
здраве и е полагал грижи за двете си деца, помагал на родителите си.
Същевременно
между тях имало разбирателство и здрава емоционална връзка, поради което и
случилото се им е причинило тежки страдания и болки. След загубата на С.
животът им коренно се е променил, както за деца, за бащата който е разчитал на
него, така и за брата на пострадалото лице. Съдът приема, че исковете са
доказани по основание и следва да бъде ангажирана отговорността на подс. Х..
Съобразявайки
се с принципите на справедливостта и съдебната практика, за да определи размера
на дължимите обезщетения, съдът отчете, вида и характера на причиненото
увреждане – най-тежкото, загубата на млад и обичан син и брат за баща и брат и
баща да децата. Мъка, страдание, душевни болки и депресия съпътстват бащата и
брат му. Дъщерята Габриела, която е на 7 години и синът Т. макар и вече
пълнолетен никога няма да се радват на бащини грижи и внимание. Израствайки без
баща ще се отрази на техния житейски път.
Децата
са лишени завинаги от баща, който да се грижи за тяхното възпитание и издръжка.
Тези страдания са в пряка причинна връзка с виновното поведение на подс.Х., но за тях допринасят донякъде и нарушенията,
извършени и описани по-горе и от самия пострадал.
Ето
защо следва да бъде ангажирана отговорността на подс.
Х., поради това на основание чл. 52, чл. 45 и от ЗЗД съдът определи размера на
дължимите им обезщетения както уважи граждански искове като :
ОСЪДИ подс. Х. да заплати на Т.Ж.Т. - ЕГН **********, сумата от 75 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
деянието по чл.123 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
25.02.2017г., до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪДИ подс. Х. да заплати на В.Л.Ж., действаща като законен представител на малолетната
Г.Ж. Т.– ЕГН ********** сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.123 ал.1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от 25.02.2017г., до окончателно изплащане на
сумата.
ОСЪДИ подс. Х. да заплати на И.Т.С. – ЕГН ********** сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
деянието по чл.123 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
25.02.2017г., до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛИ иска за
разликата до 25 000 лв., като неоснователен.
ОСЪДИ подс. Х. да заплати на Т.И.С. – ЕГН **********
сума в размер на 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на деянието по чл.123 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от 25.02.2017г., до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛИ иска
за разликата до 35 000 лв., като неоснователен.
С присъдата подсъдимият е
осъден да заплати направените разноски по делото и държавна такса върху
уважените гр. искове, така и да заплати на гр.ищци и ч.обвинители разходите за
адвокатско възнаграждение за повереник.
По разноските и веществените
доказателства:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на
подсъдимите Х. и И. съдът възложи направените разноски по делото в размер на по
1 366.55 лева, за всеки един от тях в полза на Държавата по сметка на
ОП Варна, както и 441.28 по сметка на ВОС.
На основание чл. 53 ал.1 ,2 б.“А“ съдът
постанови „отнемане в полза на държавата“ на огнестрелните оръжия - ловна пушка
„Иж - 27 EM" с № ********* и ловна пушка „Иж-94"
с № *********, ведно с боеприпасите.
С присъдата съдът се произнесе по веществените
докадзателства.
По тези съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
при ВОС: