Р
Е Ш Е Н И Е
№
………../………………..04.2017 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН И.
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
АНДОН
ВЪЛКОВ – Мл. съдия
при
участието на секретаря Г.Д.,
сложи за разглеждане в. гр.
дело № 1437 по
описа на съда за 2016 год.,
докладвано от съдията К. И. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по Глава ХХ-та ГПК.
Развива се по реда на чл. 294 ГПК, след отмяна с Решение № 87/15.07.2016
год. по гр. дело № 4451/2015 год. по описа на ВКС на РБ на въззивното Решение №
513/20.03.2015 год., поправено с Решение 948/15.05.2015 год., постановени по в.
гр. дело № 1593/2014 год. по описа на ОС – Варна и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд със задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона.
С Решение № 2168/
23.04.2014г. постановено по гр. д. № 3895/ 2012 год. по описа на Варненския районен съд, ХХХІV-ти състав:
1/ е отхвърлен предявения от М.Ф.П. ЕГН ********** с адрес: ***, действаща със съгласието на
попечителя си Б.С.Ж. ЕГН ********** ***, против С.Ф.В. ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 30 ЗН за
възстановяване на запазената й част от наследството на Р. Д.П., починала на
26.06.2000 год., чрез намаляване на дарствените разпореждания, извършени от Р. Д.П.
в полза на С.Ф.В., обективирани в нотариален акт № 65, том ХХХV, дело №
9997/1997 год. и нотариален акт № 122, том І, дело № 141/1998 год., до размера,
необходим за попълване на накърнената й с двете дарения запазена част;
2/ е намалено, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, по предявения от М.Ф.П. ЕГН **********,
с адрес: ***, действаща със съгласието на попечителя си Б.С.Ж. ЕГН **********,***
срещу
С.Ф.В., ЕГН **********, с адрес: *** иск, извършеното от Ф. П. П. в полза на С.Ф.В. на 26.10.1998 год. дарение на 1 / 2 ид. част от лозе с площ от 885
кв. м., находящо се в гр. Варна, кв. „Галата”, м. „Боровец-юг-западно”
/”Старите лозя”/, съставляващо имот пл. № 1639, заедно с построената в него
постройка за сезонно ползване с площ от 20 кв. м.,
обективирано в нотариален акт № 122,
том І, рег. № 689, дело № 141/26.10.1998 год. на нотариус при ВРС,
със сумата от 20 699, 17 лева /двадесет хиляди шестстотин деветдесет и девет лева
и седемнадесет стотинки/, необходима за възстановяване на запазената част на ищцата М.Ф.П. ЕГН ********** от наследството на баща й Ф. П. П.,
починал на 02.09.2011 год., като е възстановена запазената част на ищцата М.Ф.П., ЕГН **********
от наследството на Ф. П. П., починал на 02.09.2011 год. в размер на 20 699, 17 / 24 269 ид. части от горния имот;
3/ е допусната
делба на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 10135.5404.1639 по КК на гр.
Варна, находящ се в гр. Варна, кв. „Галата”, с.о. „Боровец-юг”, с
площ от 868, 37 кв. м., при граници: ПИ № № 1638; 9754; 1642; 4715, заедно с построената в него
постройка за сезонно ползване с площ от 20 кв. м. между съделителите М.Ф.П. ЕГН **********, с адрес: ***, действаща със съгласието
на попечителя си Б.С.Ж. ЕГН ********** *** и С.Ф.В. ЕГН **********, с адрес: ***, при квоти: 20 699, 17 / 48 538
ид. части
за М.Ф.П. и 27 869, 83 / 48 538 ид. части за С.Ф.В.,
на основание чл. 34 ЗС;
4/ е отхвърлен иска на М.Ф.П. ЕГН **********,
с адрес: ***, действаща със съгласието на попечителя си Б.С.Ж. ЕГН **********,***,
против С.Ф.В. ЕГН **********, с адрес: ***, за делба на
апартамент № 24, находящ се в гр. Варна, ул. „Георги Бенковски”, № 19, вх. А,
ет. 4, със застроена площ от 80.13 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение
№ 24, с площ от 5.75 кв.м. и таванско помещение № 24 с площ от 1, 94 кв. м.,
ведно с 3, 60563 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терена.
Срещу решението са подадени въззивни жалби и от двете страни, както
следва:
І. Въззивна жалба от М.Ф.П.,
действаща със съгласието на попечителя си Б.С.Ж., подадена чрез процесуален представител адв. Ю.Б. ***,
в частите, с които:
1/ е отхвърлен
предявения от нея против С.Ф.В. иск
по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената й част от
наследството на майка й Р. Д.П. и намаляване на
дарствените разпореждания,
извършени от Р. Д.П. в полза на С.Ф.В. по н. а. № 65/97 год. и н. а. № 122/98 год. до размера, необходим за попълване на накърнената й
запазена част;
2/ е отхвърлен иска й за делба на апартамент
№ 24, находящ се в гр. Варна,
ул.” Георги Бенковски” № 19, вх. А,
ет. 4;
3/ е
възстановена запазената й част от наследството на баща й Ф. П. П., като е
намалено извършеното от Ф. П. в полза на С.В. дарение на 1 / 2 ид. част от лозе с площ 855 кв. м., землището на кв. Галата, град Варна,
обективирано в н. а. № 122, том 1, дело № 141/98 год., с
20 699, 17
/ 24 269 ид. части от подареното и делбата на имота е допусната при квоти 20 699, 17 / 48 538
ид. части
за М.Ф.П. и 27 869, 83 / 48 538 ид. части за С.Ф.В..
ІІ. Въззивна жалба от С.Ф.П.,
подадена чрез процесуален представител, срещу
горното решение, в часттите, с които:
1/ е
намалено извършеното от Ф. П. в полза на С.
Ф.В. дарение на 1 / 2 ид. част от лозе с площ 885 кв. м. и е възстановена
запазената част на ищцата М.Ф.П. от наследството на баща й Ф. П. П. до размер на 20 699, 17 / 24 269 ид. части, на основание чл. 30 от ЗН;
2/ е
допусната делба на горния имот при
квоти 20 699, 17 / 48 538 ид. части за М.П. и 27 869, 83 / 48 538 ид. части за С.В., на основание чл.34 от ЗС, както и относно присъдените
разноски в размер на 512, 25 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В
жалбата на ищцата М.П. са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от
нея части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Неправилно е прието, че искът й по чл. 30 ЗН за възстановяване на
запазената й част от наследството на майка й Р. П. е погасен по давност, като
неправилно са приложени разпоредбите на чл. 115 ЗЗД. Твърди се също, че размерът
на запазените й части е значително по-висок (неправилно е определена стойността на масата по чл. 31 ЗН), той следва да се определи спрямо общата стойност
на даренията и всяко от двете дарения да се намали с 3 / 4 / ид. части, след което да се допусне
делба на посочените два имота при квоти 3 / 8 ид. части за ищцата М.П. и 5 / 8 за ответницата С.В.. Отправеното искане е решението да се отмени в обжалваните
части и да се постанови друго, с което да се възстановят запазените й части от
наследствата на родителите й в точния размер, след което да
се допусне делба на двата имота между нея и
ответницата С.В. при посочените по–горе квоти.
В писмен
отговор, поддържан в съдебно заседание, въззиваемата С.В. /ответник по
исковете/ оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваните
от М.П. части – за правилно и настоява да бъде потвъредно в тези части.
В жалбата на С.В. са наведени оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност на решението в обжалваните от нея части, като
се настоява да бъде отменено в тези части и да се постанови друго, с което исковете на
ищцата да се отхвърлят, ведно с присъждане на сторените разноски. Твърди се, че
при преценката дали запазената част на ищцата М.П. от наследството на
наследодателя Ф. П., неправилно и в нарушение на чл. 30, ал. 1 ЗН, не са
отчетени /т. е., не са прихванати/ направените от наследодателя Ф. П. в полза
на ищцата М.П. дарения на парични суми, с които е изплатен жилищния кредит за
придобитото от ищцата жилище в гр. Варна, като в тази връзка в нарушение на
процесуалните правила не са кредитирани показанията на свидетелите Й. П. и В. М..
В
писмен отговор, насрещната страна М.П. оспорва жалбата, счита, че е
неоснователна, излага съображения.
В съдебно заседание всяка страна
поддържа жалбата и оспорва жалбата на другата страна:
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от М.Ф.П. от гр. Горен
Чифлик, действаща със
съгласието на попечителя си Б.С.Ж. от гр. Варна срещу С.Ф.В. в условията на обективно съединяване искове
с правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазените й части от
наследството на Р. Д.П., починала на 26.06.2000 год. и от наследството на Ф. П.
П., починал на 02.09.2011 год. Ищцата твърди, че с ответницата са наследници по
закон /деца/ на съпрузите Р. Д.П. и на Ф. П. П., б. ж. на гр. Варна. Ищцата е
наследник със запазена част, тъй като е дъщеря на наследодателите Р. и Ф. П.. Последните
са притежавали в режим на СИО два недвижими имота – апартамент в гр. Варна, ул.
Георги Бенковски № 19, вх. А, ет. 5, ап. 24, ведно с приндлежностите му,
представляващ понастоящем имот с идентификатор 10135.1504.27.2.24 и лозе с площ от 885
кв. м., находящо се в гр. Варна, кв. „Галата”, м. „Боровец-юг-западно”
/”Старите лозя”/, съставляващо имот пл. № 1639, заедно с построената в него
постройка за сезонно ползване с площ от 20 кв. метра.
С два договора за дарение, сключени
с нот. акт № 65/1997 год. на ВнН и с нот. акт № 122/1998 год. на ВнН двамата наследодатели Р. и Ф. П. са се
разпоредили в полза на ответницата С.Ф.В. с апартамента и с лозето, ведно с изградената
в него постройка. Р. П. е починала на 26.06.2000 год., а Ф. П. е починал на
02.09.2011 год. Наследодателите не са извършвали други безвъзмездни сделки
приживе. Ищцата твърди, че с извършените две дарения наследодателите са
накърнили запазените й части от имуществото си.
В съответствие с изложените твърдения са и отправените искания – за
възстановяване на запазените части на ищцата от наследствата на Р. П. и на Ф. П.,
чрез намаляване на извършените в полза на ответницата С.В. дарения с нот. акт №
65/1997 год. на ВнН и с нот. акт № 122/1998 год. на ВнН до размерите,
необходими за попълването им и след възстановяване на запазените й части се
претендира допускане до делба на горните два имота – апартамент в гр. Варна,
ул. Георги Бенковски № 19, вх. А, ет. 5, ап. 24, ведно с приндлежностите му,
представляващ понастоящем имот с идентификатор 10135.1504.27.2.24 и лозе с площ от 885
кв. м., находящо се в гр. Варна, кв. „Галата”, м. „Боровец-юг-западно”
/”Старите лозя”/, съставляващо имот пл. № 1639, заедно с построената в него
постройка за сезонно ползване с площ от 20 кв. м. – между ищцата и ответницата
при квоти 3 / 8 ид. части за ищцата и 5 / 8 ид. части за ответницата, при
приложението на чл. 36, ал. 1, предл. първо от ЗН, тъй като даренията
надвишават с повече от 1 / 4 разполагаемата част на всеки един от двамата
наследодатели.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуален представител поддържа
исковете си.
В писмен отговор, поддържан в съдебно заседание чрез процесуален представител,
ответницата оспорва исковете. Счита, че претенциите по чл. 30 ЗН са погасени по
давност. Навежда също, че запазените части на ищцата от наследствата на родителите
им не са накърнени, тъй като след смъртта на двамата наследодатели е останало
сводобно имущество – четири броя ниви в землището на с. Кюлевча, общ. Каспичан;
освен това в периода 1981 год. – 1997 година двамата наследодатели са дарили на
ищцата суми в общ размер на 9 659 лева за закупуването и изплащането на
ипотечния кредит към „Банка ДСК“ АД за придобиването на жилище от ищцата,
находящо се в гр. Варна, ж. к. Младост, бл. 130, вх. 2, ет. 5, ап. 38 по
договор № 4566/27.11.1981 год. за продажба на държавен жилищен имот по реда на НДИ
/отм./, а в периода от 01.01.1980 год. до 01.01.1993 год. родителите на страните
са дарили на ищцата и парични средства в общ размер на 15 000 лева за
закупуване на лекарства, осигуряване на прехрана, грижи и лечение на психичното
й заболяване, с оглед невъзможността й
да се издържа самостоятелно. Ето защо и при отчитане на останалото след смъртта
на наследодателите имущество и след прихващане на извършените в полза на ищцата
дарения на парични суми в общ размер на 24659 лева, съобразно правилото на чл.
30, ал. 1 ЗН, запазените й части не са накърнени и исковете по чл. 30 ЗН са
неоснователни. Предвид неоснователността на обуславящите искове, то и исковете
за делба на двата имота – апартамента и лозето, ведно с изградената в него
постройка, находящи се в гр. Варна, също са неоснователни, като се настоява да
бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски. В евентуалност, при основателност на исковете по чл. 30
от ЗН, ответницата настоява възстановяването на запазените части на ищцата да
се извърши от имота, подарен й с договора по н. а. № 122/ 1998 год., на основание
чл. 34 и чл. 33 от ЗН, а именно – лозето, ведно с изградената в него вилна постройка.
В
писмено становище, поддържано в съдебно заседание ищцата М.П. счита за
неоснователно възражението на ответницата за погасяване по давност на иска й по
чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на майка й Р. Д.П..
Твърди, че в периода от 2000 год. до м. май 2007 год., попечител и заместник –
попечител са били съответно баща й Ф. П. и ответницата /нейна сестра/, поради което
и за посочения период давност не е текла. Оспорва и твърденията на ответницата,
че е била дарена с парични средства за покриване на ипотечния кредит към „Банка
ДСК” ЕАД за придобиването на жилището в гр. Варна, кв. „Младост”, като твърди,
че това жилище е отдавано под наем, наемът е получаван от родителите й Ф. и Р. П.
и с тези суми е погасяван кредита към банката. Оспорва и твърденията, че
родителите й са полагали грижи за нея и са й давали средства за издръжка и за
лечение, като твърди, че е работила и е получавала доходи, а през периода от
17.11.1985 год. до 19.11.1991 год. е била в брак с Б. Дулски, през който период
е живяла при него, а не при родителите си. Поради изложеното счита, че липсват
извършени от наследодателите в нейна полза дарения, които да бъдат прихващани
съгласно правилото на чл. 30, ал. 1 ЗН.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата
и доводите на страните и съобрази указанията, дадени с Решението №
87/15.07.2016 год. по гр. дело № 4451/2015 год. по описа на ВКС на РБ, прие за
установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт № 76, том І, дело № 179/1970 год. /л. 5
от делото на ВнРС/, Ф. П. П. и Р. Д.П., са признати за собственици на
апартамент № 24, находящ се в гр. Варна, ул. „Г. Бенковски”, № 19, ет. 4, с
площ от 80, 13 кв. м., ведно с избено помещение № 24 с площ от 5, 75 кв. м.,
таванско помещение № 24 с площ от 1, 94 кв.м., както и 3, 60563 % ид. части от
общите части на сградата, придобит при разпределението на изградената от ЖСК
„Пощенец-Суровов-Черни връх” жилищна сграда.
С договор
за продажба, скл. с нот. акт № 53, том ІХ, дело № 3275/1967 год. /л. 6 от
делото на ВнРС/, Р. Д.П. е купила лозе с площ от 885 кв. м., находящо се в
землището на с. Галата, Варненско, в местност „Старите лозя”, при граници: Д. Г.;
Н. Д.; С. И. С. и Т. В.. Не е спорно, че към момента на сделката Р. П. е била в
брак с Ф. П. П..
С договор
за дарение, сключен с нот. акт № 65, том ХХХV, дело № 9997/1997 год. на ВнН, Ф.
П. П. и Р. Д.П. са дарили на С.Ф.В. апартамент № 24, находящ се на четвърти
етаж в жилищна сграда на ул. „Георги Бенковски”, № 19, вх. А, с площ от 80, 13
кв. м., ведно с принадлежащите му избено помещение № 24 с площ от 5, 75 кв. м.,
таванско помещение № 24 с площ от 1, 94 кв. м. и 3, 60563 % ид. части от общите
части на сградата.
С договор
за дарение, сключен с нот. акт № 112, том І, дело № 141/1998 год. на ВнН, Ф. П.
П. и Р. Д.П. са дарили на С.Ф.В. лозе с площ от 885 кв. м., находящо се в
землището на гр. Варна, кв. „Галата”, местност „Боровец-юг-западно” /”Старите
лозя”/, съставляващо имот пл. № 1639, попадащо в зона за земеделско ползване,
при граници: път; имоти пл. № № 1638; 1640 и 1642, ведно с построената в него
постройка за сезонно ползване с площ от 20 кв. м.
От удостоверение за наследници на л.
12 от делото на РС – Варна е видно, че Р. Д.П., б. ж. на гр. Варна е починала
на на 26.06.2000 год. и призовани да я наследят са преживелият й съпруг Ф. П. П.
и двете й дъщери – С.Ф.В. и М.Ф.П..
От
удостоверение за наследници на л. 11 от делото на РС Варна е видно, че Ф. П. П.,
б. ж. на гр. Варна е починал на 02.09.2011 год. и призовани да го наследят са двете
му деца – С.Ф.В. и М.Ф.П..
С
нотариален акт № 1, том VІІ, дело № 1417/1997 год. на нотариус с район на
действие РС – Нови Пазар Р. Д.П., Т. Д. Д. и Д. Д. Д., на основание влязло в
сила решение № 10107/04.04.1996 год. на Поземлена комисия гр. Каспичан, са
признати за собственици по наследство от Д. Д. Г. на следните недвижими имоти,
находящи се в землището на с. Кюлевча, ЕКНМ 41109, община Каспичан: 1/ нива в м-ст
„Новите лозя” с площ от 2, 200 дка, десета категория, парцел № 12 от масив 25,
съставляваща имот № 025012 по плана за земеразделяне, при граници: имоти №№
025011, 000362, 025013, 00935; 2/ нива в м-ст „Гръцка сеч” с площ от 48, 577
дка, четвърта категория, парцел 10 от масив № 28, съставляваща имот № 028010 по
плана за замеразделяне, при граници: имоти №№ 000395, 000391, 028012, 028011,
001020, 000341; 3/ нива в м-ст „Гръцка сеч” с площ от 7, 101 дка, шеста
категория, парцел 25 от масив № 28, съставляваща имот № 028025 по плана за
замеразделяне, при граници: имоти №№ 000388, 028026, 028027, 028024, 000925; 4/
лозе в м-ст „Чучурка” с площ от 4, 021 дка, трета категория, парцел 65 от масив
№ 40, съставляваща имот № 040065 по плана за замеразделяне, при граници: имоти
№№ 040066, 000334, 040064, 000482; 5/ нива в м. „Кованлъка” с площ от 7, 800
дка, пета категория, парцел 49 от масив № 46, съставляваща имот № 046049 по
плана за замеразделяне, при граници: имоти №№ 046048, 046001, 046050, 000963;
6/ нива в м-ст „Тузлата” с площ от 7, 800 дка, трета категория, парцел 57 от
масив № 63, съставляваща имот № 063057 по плана за замеразделяне, при граници:
имоти №№ 0630058, 000050, 063056, 000836.
С
нотариален акт № 2, том VІ, дело № 1418/1997 год. на нотариус с район на
действие РС – Нови Пазар Р. Д.П., Т. Д. Д. и Д. Д. Д., на основание влязло в
сила решение № 10207/04.04.1996 год. на Поземлена комисия гр. Каспичан, са
признати за собственици по наследство от Д. Д. Г. на недвижим имот,
представляващ лозе с площ от 0, 600 дка, находящо се в землището на на с.
Кюлевча, ЕКНМ 41109, община Каспичан, м-ст „Габров ясак”, десета категория,
парцел № 31 от масив 61, съставляващо имот № 061031 по плана за земеразделяне,
при граници: имоти №№ 061028, 000720, 061033, 061331.
С
договор за доброволна делба на недвижими имоти, сключен на 21.12.1998 год. в
установената от закона форма /с нотариална заверка на подписите/, вписан под №
65, том VІІ /л. 127-128 от делото на ВнРС/, Р. Д.П., Т. Д. Д. и Д. Д. Д. са
прекратили съсобствеността върху възстановените им по реда на ЗСПЗЗ в
качеството на наследници на Д. Д. Г. имоти, като Р. Д.П. е получила в дял и
собственост следните недвижими имоти: 1/ нива с площ от 24, 228 дка, в
местността „Гръцка сеч”, съставляваща имот № 028095 по КВС; 2/ нива с площ от
2, 999 дка, в местността „Гръцка сеч”, шеста категория, съставляваща имот с №
028093 по КВС; 3/ нива /трайни насаждения/ с площ от 4, 021 дка, трета
категория, местност „Чучурка”, съставляваща имот № 040065 по КВС и 4/ нива с
площ от 7, 800 дка, пета категория, м. „Кованлъка”, съставляваща имот № 046001
по КВС.
Не е спорно по делото, че към момента
на откриване на наследството на Р. Д.П.
на 26.06.2000 год., извън описаните четири броя ниви, придобити от нея въз
основа на земеделска реституция и наследство, и договор за доброволна делба,
други активи от имуществото,
останало след смъртта й няма. По
делото не са ангажирани доказателства /липсват и твърдения/ за наличие на
задължения на наследодателката към
трети лица или обременяване на наследството й със
задължения по чл. 12, ал. 2 от ЗН, които следва да се отчетат при определяне на
масата по чл. 31 от ЗН.
Не е
спорно също, че към момента
на откриване на наследството на Ф. П. П.
на 02.09.2011 год., извън 1 / 3 ид. част от собствеността върху описаните
четири броя ниви, придобити от него по наследство от съпругата му Р. П., други активи
в имуществото, останало след смъртта му няма, няма и пасиви, които следва да се
отчетат при определяне на масата по чл. 31 от ЗН.
От представените
по делото доказателства, вкл. и от представения в настоящото производство заверен
препис от попечителското досие на ищцата М.Ф.П. се установява следното:
С решение от 23.01.1990 год. на ОС – Варна по
гр. дело № 1219/1989 год., влязло в сила на 27.02.1990 год. ищцата М.Ф.П. е
била поставена под ограничено запрещение. Към този момент същата е била в брак
с Б. Д., който е бил неин попечител по силата на закона – чл. 128, ал. 3 СК
/1985 год./. С влязло в сила на 19.11.1991
год. решение по гр. дело № 1880/1991 год. по описа на РС – Варна бракът
между М.П. и Б. Д. е прекратен, поради което и след тази дата нейни попечители
са родителите й – чл. 128, ал. 3 СК /1985 год./. Със смъртта на майка й на
26.06.2000 год. попечител на М.П. остава само баща й Ф. П. П.. В случая при
наличието на жив родител, който е попечител по право на ограничено запретения, заместник–попечител
не се назначава – арг. от чл. 128, ал. 4, вр. ал. 3 СК - 1985 год. С молба от 20.02.2007 год., подадена до Органа по
настойничество и попечителство при община Варна /кметът на общината/ Ф. П. П. е
поискал да бъде освободен от длъжността попечител на дъщеря си М.Ф.П., поради
напредналата си възраст /85 год./, изявил е съгласие да бъде
заместник–попечител. С решение от същата дата – 20.02.2007 год. на Органа по настойничество и попечителство при
община Варна за попечител на М.Ф.П. е назначен пълнолетният й син Б.С.Ж., декларирал
писмено съгласието си да бъде назначен за попечител на своята майка, с
декларация от същата дата /20.02.2007 г./, а баща й Ф. П. е назначен за неин заместник–попечител.
Относно
пазарната стойност на подарените имоти - апартамент № 24, находящ се в гр.
Варна, ул. „Г. Бенковски”, № 19, ет. 4, с площ от 80, 13 кв. м., ведно с
принадлежности и лозе с площ от 885 кв. м., находящо се в землището на гр.
Варна, кв. „Галата”, м. „Боровец-юг-западно” /”Старите лозя”/, съставляващо
имот пл. № 1639, ведно с построената в него едноетажна масивна постройка за сезонно
ползване с площ от 20 кв. м., както и на четирите броя ниви, находящи се в
землището на с. Кюлевча, ЕКНМ 41109, община Каспичан – 1/ нива с площ от 24,
228 дка, в местността „Гръцка сеч”, съставляваща имот № 028095 по КВС; 2/ нива
с площ от 2, 999 дка, в местността „Гръцка сеч”, шеста категория, съставляваща
имот с № 028093 по КВС; 3/ нива /трайни насаждения/ с площ от 4, 021 дка, трета
категория, местност „Чучурка”, съставляваща имот № 040065 по КВС и 4/ нива с
площ от 7, 800 дка, пета категория, м. „Кованлъка”, съставляваща имот № 046001
по КВС, към момента на откриване на наследствата на всеки един от двамата
наследодатели и към настоящия момент /момента на намаляването съгл. чл. 36, ал.
1 ЗН/ по делото са изслушани две експертизи: единична СТЕ, изслушана в първата
инстанция и тройна съдебно-оценителна експертиза, изслушана във въвзивната инстанция
при първоначалното разглеждане на делото, с вещи лица Ц. А., В. С. и П. П., като
в. л. Пл. П. е застанал на особено мнение и съгласно чл. 203 ГПК е изложил своето
мнение в заключение, депозирано на 01.12.2014
год., отделно от заключението на в. л. Цв. А. и В. С., депозирано на 02.12.2014 год.
Настоящият състав констатира, че по всички депозирани заключения са
определяни пазарните стойности на имотите към релевантните периоди, чрез използване на няколко метода в различно
съотношение и с различен краен резултат. Значителни разлики се наблюдават в
стойностите на дарените имоти, които разлики вещите лица обясняват с използваните
от тях методи за оценка, а не само с действащите за съответния период пазарни
цени. По отношение на земеделските имоти заключението на в. л. Цв. А. и В. С.
съвпада с мнението /заключението/ на в. л. Пл. П.
Заключението на тройната СОЕ от
02.12.2014г. , подписано от вещите лица А. и С., дава средни пазарни
стойности на имотите към месец юни 2000 год. и към месец септември 2011 год. въз
основа на приложени три стандартни методи – сравнителен метод /респ. метод на
пазарните аналози/; метод на приходната стойност и тежестен метод.
В. л. Пл. П., в изложеното от него отделно заключение от 01.12.2014 год., посочва
пазарни стойности с прилагане на четири метода: метод на сравнимите пазарни
аналози /респ. сравнителен метод/, метод на приходната стойност, метод на
вещната стойност и тежестен метод .
Съпоставката
между отделните становища на вещите лица показва значителна разлика в пазарните
стойности за двата дарени имота, която разлика вещите лица обосновават само с
пазарните аналози. Оценките са условно
дадени, на база предлагани цени за сходни по вид и местоположение имоти
и не отчитат отклонения в качеството на оценявания имот.
Настоящият
състав приема, че задачата на експертизите, допуснати в двете съдебни
производства, е ограничена до пазарната стойност на дарените два имота, според тяхното
фактическото съС.ие по време на дарението, по цени към момента на откриване на
наследствата на всеки един от двамата наследодатели 26.06.2000 год. и
02.09.2011 год. и на четирите ниви по цени към посочените два периода, като
целта е да се определи най-близката цена до продаваемата /т. е., пазарната
цена/ за съответния имот. Това се постига с прилагането на сравнителния метод
/метода на пазарните аналози/, който дава пазарна стойност на имоти в завършен
вид по пазарни цени. Останалите методи, използвани от вещите лица, изчисляват
стойност на имотите въз основа на очаквания чист приход и на производствените
разходи за неговото създаване /Приходен метод, подходящ за търговски обекти,
хотели, имоти със смесено предназначение/; Вещен метод, приложим за сгради с
обществено предназначение, незавършени обекти/, служат си със специфични
компоненти за оценка и не са адекватни на поставената задача – определяне на
падзарната стойност на всеки имот към момента на откриване на наследствата на
всеки един от двамата наследодатели. Прилагането на тези методи, включително и на
Тежестния метод за анализ на предходните описани методи за оценка не е
обосновано от вещите лица предвид характеристиката и предназначението на
конкретните имоти.
По изложените съображения настоящият състав възприема за стойности
на имотите стойностите, изчислени въз основа на Сравнителния метод /Метода на
пазарните аналози/, като за всеки отделен имот към всеки един от посочените по -горе
периоди /при отчитане по отношение на двата подарени имота и на съС.ието им към
момента на подаряването/ приема следната пазарна стойност :
1/
апартамент № 24 по описанието,
дадено в нот. акт № 65/97 год. –
- пазарна стойност към 26.06.2000
год., според съС.ието на имота към момента на подаряването му през 1997
год. – 57 578 лева, определена като средна стойност от заключението на в.
л. Цв. А. и В. С. и от отделно изложеното заключение на в. л. Пл. П., т. е., 1
/ 2 от сбора от дадените от двете групи вещи лица стойности по метода на
пазарните аналози, съответно от 59 355 лева и 55 800 лева;
- пазарна стойност към 02.09.2011
год., според съС.ието на имота към момента на подаряването му през 1997
год. – 95 100 лева, като по
отношение на стойността на имота към този момент /откриване на наследството на Ф.
П./ настоящият състав е обвързан от Решението №
87/15.07.2016 год. по гр. дело № 4451/2015 год. по описа на ВКС на РБ и
е длъжен да я възприеме, съгласно дадените указания от касационната инстанция;
- пазарна стойност към настоящият момент /момента на изготвяне
на експертизата/, според съС.ието на имота към момента на подаряването му през
1997 год. – 119 103 лева, определена
като средна стойност от заключението на в. л. Цв. А. и В. С. и от отделно
изложеното заключение на в. л. Пл. П., т. е., 1 / 2 от сбора от дадените от
двете групи вещи лица стойности по метода на пазарните аналози, съответно 138
306 лева и 99 900 лева;
2/ лозе
с площ 868 кв.м. в град Варна, местност „Боровец-юг- западно”, ведно с
изградената постройка за сезонно
ползване с площ 20 кв. м. по описанието в нот. акт №122/98 год.,
- пазарна стойност към 26.06.2000
год., според съС.ието на имота към момента на подаряването му през 1998
год. – 18 077, 50 лева, определена като средна стойност от заключението на
в. л. Цв. А. и В. С. и от отделно изложеното заключение на в. л. Пл. П., т. е.,
1 / 2 от сбора от дадените от двете групи вещи лица стойности по метода на
пазарните аналози, съответно от 16 250 лева и 19 905 лева;
- пазарна стойност към 02.09.2011
год., според съС.ието на имота към момента на подаряването му през 1998
год. – 27 170 лева, като по
отношение на стойността на имота към този момент /откриване на наследството на Ф.
П./ настоящият състав е обвързан от Решението №
87/15.07.2016 год. по гр. дело № 4451/2015 год. по описа на ВКС на РБ и
е длъжен да я възприеме, съгласно дадените указания от касационната инстанция;
- пазарна стойност към настоящият момент /момента на
изготвяне на експертизата/, според съС.ието на имота към момента на
подаряването му през 1998 год. – 30 378
лева, определена като средна стойност от заключението на в. л. Цв. А. и В. С.
и от отделно изложеното заключение на в. л. Пл. П., т. е., 1 / 2 от сбора от
дадените от двете групи вещи лица стойности по метода на пазарните аналози,
съответно от 26 976 лева и 34 500 лева;
3/ четирите земеделски имота, находящи се в
землището на с. Кюлевча, община Каспичан: нива от 24, 228 дка; нива от 2, 999
дка; лозе с площ 4, 021 дка и нива от 7,
800 дка, подробно описани по – горе:
- пазарна стойност към 26.06.2000
год., както следва: нива от 24,
228 дка – 1 090 лева; нива от 2, 999
дка – 135 лева; лозе с площ 4, 021 дка – 362 лева и нива от 7, 800 дка – 351 лева, съгласно заключенията и на двете групи вещи лица по
експертизата, изслушана във въззивната инстанция при първоначалното
разжглеждане на делото; общата пазарна стойност на четирите ниви към 26.06.2000 год. е в размер на 1 938 лева;
- пазарна стойност към 02.09.2011
год., както следва: нива от 24, 228 дка – 10 719 лева /10 564 лева плюс 155 лева/; нива от 2, 999 дка – 150 лева; лозе с площ 4, 021 дка – 2 010 лева и нива от 7, 800 дка –
3 510
лева, съгласно заключенията и на двете групи вещи лица по
експертизата, изслушана във въззивната инстанция при първоначалното разглеждане
на делото; общата пазарна стойност на четирите ниви към 02.09.2011 год. е в размер на
16 389 лева.
По делото
категорични доказателства, от които да се установи, че двамата наследодатели са
дарили на ищцата М.Ф.П. в периода 1981 год. – 1997
година суми в общ размер на 9 659 лева за закупуването и изплащането на
ипотечния кредит към „Банка ДСК“ АД за придобиването на жилище от ищцата,
находящо се в гр. Варна, ж. к. Младост, бл. 130, вх. 2, ет. 5, ап. 38, а в
периода от 01.01.1980 год. до 01.01.1993 год. наследодателите са дарили на
ищцата и парични средства в общ размер на 15 000 лева за закупуване на
лекарства, осигуряване на прехрана, грижи и лечение на психичното й заболяване,
с оглед невъзможността й да се издържа
самостоятелно, не са ангажирани.
За установяване
на дарените суми и тяхното предназначение пред районния съд са допуснати гласни
и писмени доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, които поради
своята изчерпателност следва да се считат част от настоящото решение.
Въззивният
състав приема за безспорно установено, въз основа на писмените доказателства, че
ищцата е собственик на жилище, придобито с договор № 4566/ 27.11.1981г. за
продажба на държавен жилищен имот по реда на НДИ /отм./. Продажната цена в
размер на 9 659 лева е изплатена с жилищен заем, погасен изцяло в периода 1990-1991
год. със седем вноски- първите четири в размер по 108 лева в периода от
08.01.1990 год. до 15.10.1990г., вноска в размер на 216 лева на 15.02.1991г.; вноска
в размер на
7 050лв. на 30.04.1991г. /с превод/; вноска в размер на
33.31лв. на 18.12.1991г., съгласно удостоверение № 1002/ 26.06.2013г. на „Банка
ДСК” ЕАД. Данни за вносителите на посочените суми липсват, поради унищожаване
на архивните документи след срока за съхранение.
Събраните писмени доказателства непротиворечиво установяват, че през
периода на кредитното задължение ищцата е получавала доходи от наем на
собствено жилище /обсъдени подробно в първоинстанционното решение/ в размер на
100 лева месечно по договор за наем от 29.11.1983 г. и на 150 лева месечно по
договор за наем от 01.01.1991г., и пенсия за инвалидност, т.е. разполагала е
със средства, които изцяло или частично са покривали разходите по кредита, а
също и разходите за издръжка и лечение. До 03.11.1989г. ищцата е работила
по трудово правоотношение в ОСКК –Варна, а с разпореждане на Дирекция „
Социално осигуряване” от 08.12.1989г. е определена пенсия за инвалидност
102.40лв. и добавки за чужда помощ – 35 лeва, считано от 08.09.1989 год., впоследствие
актуализирани по размер. По същото време се е намирала в брак с Б. В.ов Дулски,
първоначален попечител, на основание
чл.128, ал. 3 СК / отм./, съобразно постановеното решение по чл. 5 , ал. 2 от ЗЛС.
Ангажираните от ответницата гласни доказателства не устновяват при
условията на пълно доказване твърдените от нея извършени от наследодателите на
ищцзата дарения на парични суми. Показанията на свидетелите Й. П. и В. М. са
твърде общи и неконкретни, свидетелите имат странични наблюдения за спорните
обстоятелства, не познават отношенията между наследодателите и ищцата по повод
купуването и изплащането на жилището, а косвените им впечатления не установяват
никакви релевантни за делото факти.
С оглед
изложеното, съдът намира, че твърденията на ответницата С.В. за извършени от
двамата наследодатели в полза на ищцата дарения на парични суми не са доказани
в процеса.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
І. По иска на М.Ф.П. по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на майка й Р. Д.П.:
Съобразно правилото на чл. 29, ал.
3, изр. второ и трето от ЗН, когато наследодателят е оставил низходящи и
съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В
тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е
равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството. С оглед
горните правила разполагаемата част на Р. П. е 1 / 4 от имуществото й, запазената
част на всички наследници със запазена част е общо 3 / 4, а запазената част на
ищцата е 1 / 4.
Съгласно
чл. 31 от ЗН за да се определи разполагаемата част, както и размерът на
запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят
задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят
към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по
време на подаряването и според стойността им по време на откриването на
наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
В
настоящия случай масата по чл. 31 от ЗН включва сбора от стойностите към датата
на откриване на наследството на Р. П. на следните имущества – четирите
земеделски имота в землището на с. Кюлевча, община Каспичан и половината от
стойностите на апартамента и на лозето с вилната постройка, предмет на двата
договора за дарение, оценени в съС.ието, в което са се намирали към момента на
подаряването им, съответно 1997 год. за апартамента и 1998 год. за лозето и
вилната постройка.
Установено е по делото, че пазарната стойност на четирите земеделски
имота в землището на с. Кюлевча, общ. Каспичан към датата на откриване на
наследството /26.06.2000 год./ е в общ размер на 1938 лева; стойността на
апартамента към датата на откриване на наследството в съС.ието му към момента
на подаряването му /1997 год./ е 57 578 лева, т. е., половината от тази
стойност е в размер на 28 789 лева, а стойността на лозето с вилната
постройка, към датата на откриване на
наследството в съС.ието му към момента на подаряването му /1998 год./ е в
размер на 18 077, 50 лева, т. е., половината от тази стойност е в размер на 9 038,
75 лева. Пасиви, останали след смъртта на наследодателя
Р. П. няма.
С оглед
горното масата по чл. 31 от ЗН в стойностно изражение е в размер на 39 765, 75
лева.
Разполагаемата
част на наследодателката е на стойност от 9 941, 44 лева /1 / 4 от 39 765, 75
лева/; общо запазената част на всички наследници със запазена част /преживял
съпруг и две деца/ е в размер на 29 824, 31 лева, а запазената част на всеки
един от наследниците със запазена част, в това число и на ищцата М.П., е в
размер на 9 941, 44 лева.
Свободното имущество, останало след смъртта на наследодателката включва
правото на собственост върху двете четирите земеделски имота, описани по – горе,
съставляващи нейно лично имущество, придобити по наследство и доброволна делба
без заплащане на уравнения и поради са това извън обхвата на семейната
имуществена общност. Ищцата-претендент на правото по чл. 30 от ЗН, съобразно
наследствения й дял, получава в наследство от своята наследодателка чисто
имущество на стойност от 646 лева (1 / 3 от чистия актив от наследството на майка
й), а запазената й част, както бе посочено по–горе, е в размер на 9 941, 44
лева. От изложеното се налага извода, че с извършените дарения на притежаваните
от нея при условията СИО 1 / 2 част от апартамента и 1 / 2 част от лозето,
ведно с вилната постройка, наследодателката Р. Д.П. е накърнила запазената част
на ищцата, упражнила правото си по чл. 30 от ЗН, с 9 295, 44 лева (9 941, 44
лева – 646 лева = 9 295, 44 лева).
При това
положение искът на М.П. по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената й част от
наследството на майка й Р. Д.П., починала на 26.06.2000 год. е основателен.
С оглед
основателността на горния иск, подлежи на разглеждане възражението на ответницата
за погасяване на иска по давност.
Възражението
е неоснователно, като съображенията за това са следните:
Искът по
чл. 30, ал. 1 ЗН се погасява с
общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на
наследството.
Разпоредбата на чл. 115, ал.1 б. ”б” ЗЗД постановява спиране на
давността между намиращите се под настойничество или попечителство и техните
настойници и попечители, докато продължава настойничеството или
попечителството. Спирането е обусловено от съществуващо правоотношение
между лицето, поставено под пълно или
ограничено запрещение и неговия настойник или попечител, спрямо което следва да
се приложи института на давността. Това законодателно разрешение има за цел да
охрани интересите на недееспособното лице, което за времето на учреденото
настойничество или попечителство не може самостоятелно да защити своите
права.
Установено е по делото, че към момента на откриване на наследството на Р.
П. /26.06.2000 год./ попечител на ищцата е бил нейният баща Ф. П. при
хипотезата на чл. 128, ал. 3 СК /1985 год./, уреждаща особените случаи на
настойничество и попечетилство, при които не се назначава настойник или
попечител /в този смисъл е и т. 7 от ППВС № 5/79 г./, тъй като попечители на
лицето са неговите родители или този от тях, който е жив. Установено е също, че
на 20.02.2007 год. Ф. П. е подал
молба да бъде освободен като попечител на дъщеря си поради напредналата си
възраст, както и че с решение на Органа по настойничество и попечителство от
същата дата /20.02.2007 г./ за
попечител на ищцата е назначен пълнолетният й син Б.с.Ж., а баща й Ф. П. – за
заместник-попечител.
Съгласно
възприетото в Решение № 87/15.07.2016 год. по гр.
дело № 4451/2015 год. по описа на ВКС на РБ, постановено по реда на чл. 290 ГПК, становище основанието за спиране на
погасителната давност по чл. 115, б. „б" ЗЗД е осъществено, когато
наследството е открито към момент, в който титулярът на правото по чл. 30 ЗН е
поставен под ограничено запрещение, дареният имот е бил в режим на съпружеска
имуществена общност, а дарители по договора са наследодателят и попечителят.
От изложеното
се налага извода, че в периода от 26.06.2000 год. до 20.02.2007 год. давност за
упражняване на правото на ищцата по чл. 30 ЗН от наследството на майка й не е
текла.
Съгласно
възприетото в Решение № 87/15.07.2016 год. по гр.
дело № 4451/2015 год. по описа на ВКС на РБ становище относно приложението на
чл. 115, ал. 1, б. „е“ ЗЗД, давност не тече и
когато основанието за прекратяване на попечителското правоотношение изисква
назначаването на нов попечител (напр.
смърт на попечителя, поставянето му под запрещение, развод на попечителя с
поставения под запрещение и др.).
С оглед даденото
от касационната инстанция разрешение относно приложението на института на чл.
115, ал .1, б. „е“ ЗЗД, настоящият състав счита, че давността се спира в хипотезата на чл. 115, б. „е“ ЗЗД във всички случаи на прекратяване на попечителското
правоотношение, изискващи назначаване от Органа по настойничество и попечителство
на нов попечител на мястото на
досегашния. В тези случаи по отношение на третите лица давност не тече в период
от 6 месеца от назначаването на новия попечител – чл. 115, ал. 1, б. “е“ ЗЗД. Този шестмесечен
срок е предвиден именно в полза на недееспособния – за да има възможност в този срок новоназначеният попечител да се
запознае с имуществените дела на лицето, на което е назначен за попечител с оглед защита на неговите интереси. В
останалите случаи, когато прекратяването на попечителското правоотношение не
изисква назначаването на нов попечител /хипотезите на попечителство по право – чл.
182, ал. 3 СК-1985 год., респ. чл. 173 от СК – 2009/, основанието за спиране на
давността, установено в чл. 115, ал. 1, б. „е“ ЗЗД е неприложимо.
В настоящия случай прекратяването на попечителското правоотношение между
ищцата и баща й Ф. П. е осъществено от Органа по настойничество и попечителство
с решение от 20.02.2007 год. въз основа на подадена от попечителя молба да бъде
освободен от длъжността на попечител поради напредналата си възраст. Доколкото
към този момент няма лице, което да е попечител на ищцата по право /лице по чл.
128, ал. 3 СК – 1985 год./, с решение на органа по настойничество и
попечителство от същата дата /20.02.2007 год./ за попечител на ищцата е
назначен синът й Б.Ж., което обосновава и осъществяването на основанието за
спиране на давността по чл. 115, ал. 1, б. „е“ ЗЗД.
При това положение се налага извода,
че в периода от 20.02.2007 год., от която дата Б.С.Ж. е назначен за попечител,
до изтичане на 6 месеца от назначаването му, т. е., до 20.08.2007 год., давност
също не е текла, на основание чл. 115, ал. 1, б. „е“ ЗЗД. Давността за
упражняване на правото на ищцата по чл. 30 ЗН от наследството на майка й е
започнала да тече от 21.08.2007 год. От 21.08.2007 год. до предявяване на иска
на 21.03.2012 год. не е изтекъл предвидения в чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен
срок, поради което и искът на М.П. по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената
й част от наследството на майка й Р. Д.П. не е погасен по
давност.
ІІ. По иска на М.Ф.П. по чл. 30
от ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на баща й Ф. П. П.:
Съобразно правилото на чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на низходящи /вкл. и осиновените/, когато наследодателят не
е оставил съпруг е: при едно дете или низходящи от него – 1 / 2, а при две и
повече деца или низходящи от тях – 2 / 3 от имуществото на наслеоддателя.
С оглед горните правила
разполагаемата част на Ф. П. П. е 1 / 3 от имуществото му, запазената част на
всички наследници със запазена част е общо 2 / 3, а запазената част на ищцата е
1 / 3.
В
настоящия случай масата по чл. 31 от ЗН включва сбора от стойностите към датата
на откриване на наследството на Ф. П. на следните имущества – 1 / 3 ид. част от
правото на собственост върху четирите земеделски имота в землището на с.
Кюлевча, община Каспичан и половината от стойностите на апартамента и на лозето
с вилната постройка, предмет на двата договора за дарение, оценени в съС.ието,
в което са се намирали към момента на подаряването им, съответно 1997 год. за
апартамента и 1998 год. за лозето и вилната постройка.
Установено е по делото, че пазарната стойност на четирите земеделски
имота в землището на с. Кюлевча, общ. Каспичан към датата на откриване на
наследството на Ф. П. /02.09.2011 год./ е
в общ размер на 16 389 лева, съответно 1 / 3 от тази стойност е 5 463 лева; стойността
на апартамента към датата на откриване на наследството в съС.ието му към
момента на подаряването му /1997 год./ е 95 100 лева, т. е., половината от
тази стойност е в размер на 47 550 лева, а стойността на лозето с вилната
постройка, към датата на откриване на
наследството в съС.ието му към момента на подаряването му /1998 год./ е в
размер на 27 170 лева, т. е., половината от тази стойност е в размер на 13 585
лева. Пасиви, останали след смъртта на наследодателя Ф. П. няма.
С оглед
горното масата по чл. 31 от ЗН в стойностно изражение е в размер на 66 598
лева.
Разполагаемата част на наследодателя е на стойност 22 199, 33 лева
/1/3 от 66 598 лева/; общо запазената част на всички наследници със
запазена част /две деца – ищцата и ответницата/ е в размер на 44 398, 66
лева, а запазената част на всеки един от наследниците със запазена част, в това
число и на ищцата М.П., е в размер на 22 199, 33 лева.
Свободното имущество, останало след
смъртта на наследодателя Ф. П. включва 1 / 3 ид. част от правото на собственост
върху четирите земеделски имота, описани по – горе, придобита по наследство от
съпругата му Р. П.. Ищцата-претендент на правото по чл. 30 от ЗН, съобразно
наследствения й дял, получава в наследство от своя наследодател чисто имущество
на стойност от 2731, 50 лева /половината от чистия актив от наследството на
баща й/, а запазената й част, както бе посочено по–горе, е в размер на 22 199,
33 лева.
От
изложеното се налага извода, че с извършените дарения на притежаваните от него при
условията СИО 1 / 2 част от апартамента и 1 / 2 част от лозето, ведно с вилната
постройка, наследодателят Ф. П. П. е накърнил запазената част на ищцата,
упражнила правото си по чл. 30 от ЗН, с 19 467,
83 лева (22 199, 33 лева – 2731, 50 лева = 19 467, 83 лева).
При това
положение искът на М.П. по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената й част от
наследството на баща й Ф. П. П., починал на 02.09.2011 год. е основателен.
Възражението на ответницата за погасяване по давност на този иск е
неоснователно, тъй като от откриване на наследството на Ф. П. на 02.09.2011
год. до предявяване на иска по чл. 30 ЗН на дата 21.03.212 год. не е изтекъл
предвидения в чл. 110 петгодишен давностен срок.
Относно
начина, по който следва да се извърши възстановяването на накърнените запазени
части на ищцата М.П. от наследствата на двамата й родители съдът намира
следното:
Съгласно
дадените с Решение № 87/15.07.2016 год. по гр. дело №
4451/2015 год. по описа на ВКС на РБ, указания към въззивния съд при потворното
разглеждане на делото, по отношение на начина, по който да се извърши
възстановяването на накърнените запазени части на ищцата от наследствата на
родителите й съдът следва да извърши преценка на предпоставките на чл. 36 ЗН
общо и в зависимост от изхода на спора по иска по чл. 30 ЗН относно
наследството на Р. Д.П., като бъде съобразено и обстоятелството, че двете
разпореждания от родителите на ищцата М.П. са извършени с два договора, но с
тях са дарени цели имоти, както и да съобрази разрешението на материалноправния
въпрос по приложението на чл. 34 и 36 от ЗН, дадено с Решение № 104/24.06.2015
год. по гр. дело № 5871/2014 год. на ВКС на РБ, Първо г. о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК.
С Решение
№ 104/24.06.2015 год. по гр. дело № 5871/2014 год. на ВКС на РБ, Първо г. о., е
даден положителен отговор на въпроса: „Възможно ли е възстановяването на запазената
част да се извърши чрез съвместното прилагане на способите по чл. 32-34
и чл. 36 ЗН?“.
Посочено е, че когато в резултат на уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се наложи частично отменяване на завещание или дарение по
отношение на една неделима вещ, възможностите са две - или намалението да се
извърши в дробна част, само по правилата на чл. 32-34 ЗС,
при което ще възникне съсобственост между ищеца и ответника, или
възстановяването на накърнената запазена част да се извърши по правилата на чл. 36 ,
които които целят избягването на съсобствеността, а оттам и на последващата
делба на вещта. В обобщение е изведен извода, че общият принцип, на който са
основани разпоредбите на чл. 32 - чл. 36 ЗН, е получаването в натура на запазената част от
наследството, съответно – задържане в натура на разполагаемата част, при което в
случаите, в които са налице предпоставките за приложението на чл. 36, ал. 1,
изр. първо ЗН /т. е., когато е налице възможност попълването на запазената част
да се извърши в натура с реален имот/ спорът по чл. 30 ЗН следва да се разреши
при прилагането на цитираната норма и всяка от страните да получи отделен имот /респ.
отделни имоти/ без да се създава съсобственост помежду им. Предпоставките по
чл. 36, ал. 1, изр. първо предл. второ и следващите, както и тези по ал. 2 се
изследват само когато попълването на запазената част не може да се извърши в
натура с реален имот.
Като
съобрази дадените указания и съобразно установеното по делото, настоящият
състав приема следното:
Съгласно чл. 33 ЗН
даренията се намаляват
като се тръгне от последното /това, което по време е най-близко до откриване на
наследството/ и се върви към предходните, освен ако съгласно чл. 34 ЗН облагодетелстваният не направи
избор. В случая надарената С.Ф.В. е направила избор – поискала е възстановяването
на запазените части на ищцата да се извърши от дарението на лозето, ведно с
изградената в него вилна постройка, което дарение е и второ по време, т.
е., изборът й съвпада с установената в
чл. 33 ЗН поредност.
Извършеното от наследодателя Р. Д.П.
дарение на 1 / 2 ид. ч. от лозето, ведно с изградената вилна постройка по нот.
акт № № 112, том І, дело № 141/1998 год. на ВнН /на стойност 9 038, 75 лева/ би
следвало да бъде отменено изцяло, а за разликата от 256, 69 лева, необходими за
допълване на запазената част на М.П. от наследството на майка й би следвало да
бъде намалено предходното дарение на 1 / 2 ид. ч. от апартамента /на стойност
28 789 лв./, извършено с нот. акт № 65, том ХХХV, дело № 9997/1997 год. на ВнН.
Съответно дарението от наследодателя Ф. П. на 1 / 2 ид. част от лозето, ведно с
изградената вилна постройка по нот. акт № № 112, том І, дело № 141/1998 год. на
ВнН /на стойност от 13 585 лева/ би следвало да бъде отменено изцяло, а за
разликата от 5 882, 83 лева, необходими за допълване на запазената част на М.П.
от наследството на баща й би следвало да бъде намалено предходното дарение на 1
/ 2 ид. ч. от апартамента /на стойност 47 550 лв./, извършено с нот. акт №
65, том ХХХV, дело № 9997/1997 год. на ВнН.
Съгласно чл. 36 ЗН обаче, възстановяването
на запазената част се извършва в натура – чрез отделяне на имот или част от
него и предоставянето му на лицето, претендиращо възстановяване на запазената
си част, а само когато това е невъзможно се преценява налице ли са условията
имуществото да бъде задържано от облагодетелствания срещу заплащане паричната
стойност на накърнената запазена част или имотът да се върне изцяло в
наследството срещу заплащане на паричната стойност на разполагаемата част.
В случая с двете дарения, извършени
от родителите на ищцата, с които са накърнети запазените й части, са
разпоредени цели имоти, дарените имоти са два, надарената С.Ф.В. е поискала
възстановяването на запазените части на ищцата да се извърши от дарението на
лозето, ведно с изградената вилна постройка и тъй като се касае за отделен,
самостоятелен имот, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 36, ал. 1,
изр. първо ЗН този имот да бъде отделен и предоставен на ищцата М.Ф.П. без да
се намаляват извършените от всеки от двамата наследодатели дарения на по 1 / 2 част
от апартамента и без да се създава съсобственост между страните. Необходимите за
допълването на запазените части на ищцата М.П. суми, съответно сумата в размер
на 256, 69 лева – за допълване на запазената й част от наследството на майка й,
и сумата в размер на 5 882, 83 лева – за допълване на запазената й част от
наследството на баща й –следва да бъдат заплатени от ответницата С.В. по цени
към момента на възстановяването на запазените части, т. е. към постановяване на
съдебното решение, съгласно чл. 36, ал. 1 ЗН.
С оглед изложеното първоинстанционното
решение в частта, му, с която е
отхвърлен иска на М.Ф.П. против С.Ф.В. по чл. 30 ЗН за намаляване
дарствени разпореждания, извършени от Р. Д.П. в полза на С.Ф.В., обективирани в
нотариален акт № 65, том ХХХV, дело № 9997/1997 год. и нотариален акт № 122,
том І, дело № 141/1998 год. и за възстановяване на запазената й част от
наследството на Р. Д.П., б.ж. на гр. Варна, поч. на 26.06.2000 год.; в частта му, с която е намалено на осн. чл.
30, ал. 1 ЗН по предявения от М.Ф.П. срещу С.Ф.В., иск, извършеното от Ф. П. П. в полза на С.Ф.В. на 26.10.1998 год. дарение на 1 / 2 ид. ч. от лозе с площ
от 885 кв.м., находящо се в гр. Варна, кв. „Галата”, м. „Боровец-юг-западно”
/”Старите лозя”/, съставляващо имот пл. № 1639, заедно с построената в него
постройка за сезонно ползване с площ от 20 кв.м., обективирано в нотариален акт
№ 122, том І, рег. № 689, дело № 141/26.10.1998 год. на нотариус при ВРС, със
сумата от 20 699, 17 лева и е възстановява
запазената част М.Ф.П. от
наследството на Ф. П. П., починал на 02.09.2011 год. в размер на 20 699,
17/24269 ид. части, като и в частта му, с която е допусната делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор № 10135.5404.1639
по кадастална карта на гр. Варна, находящо се в гр. Варна, кв. „Галата”, с.о. „Боровец-юг”, с площ от 868, .37
кв. м., при граници: ПИ №№ 1638, 9754, 1642, 4715, заедно с построената в него
постройка за сезонно ползване с площ от 20 кв. м. между М.Ф.П.,
и С.Ф.В. при квоти: 20699, 17 / 48538 ид. ч. ид. ч. за М.Ф.П.
и 27869, 83 / 48538 ид. ч. за С.Ф.В.,
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, съобразно горните
мотиви.
След като възстановяването на
запазената част се извършва в натура, то между страните съсобственост върху
процесните имоти липсва, поради което първоинстанционното решение, в частта му,
с която е отхвърлен иска за делба на апартамента е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход от делото, предвид
отправеното искане и представените доказателства в полза на ищцата следва да се
присъдят разноските за двете инстанции, както и за касационното производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
На ответницата също следва да се присъдят
разноски за двете инстанции, както и за касационното производство, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2168/
23.04.2014г. постановено по гр. д. № 3895/ 2012 год. по описа на Варненския районен съд, ХХХІV-ти състав, В ЧАСТИТЕ,
С КОИТО: е отхвърлен иска на М.Ф.П., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща със съгласието
на попечителя си Б.С.Ж., ЕГН **********,***, против С.Ф.В., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание
чл. 30 ЗН за намаляване дарствени разпореждания извършени от Р. Д.П. в полза на
С.Ф.В., обективирани в нотариален акт № 65, том ХХХV, дело № 9997/1997 год. и
нотариален акт № 122, том І, дело № 141/1998 год. и възстановяване на
запазената й част от наследството на Р. Д.П., б.ж. на гр. Варна, поч. на
26.06.2000 год.; е намалено, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН по предявения от
М.Ф.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, действаща със съгласието на попечителя си Б.С.Ж., ЕГН **********,***
срещу С.Ф.В., ЕГН **********, с адрес: *** иск, извършеното от Ф. П. П. в полза на С.Ф.В. на 26.10.1998 год. дарение на
1 / 2 ид. ч. от лозе с площ от 885 кв. м., находящо се в гр. Варна,
кв. „Галата”, м. „Боровец-юг-западно” /”Старите лозя”/, съставляващо имот пл. №
1639, заедно с построената в него постройка за сезонно ползване с площ от 20
кв.м., обективирано в нотариален акт № 122, том І, рег. № 689, дело №
141/26.10.1998 год. на нотариус при ВРС, със сумата от 20 699, 17 лева /двадесет хиляди шестстотин деветдесет и девет лева
и седемнадесет стотинки/, необходима за възстановяване на запазената част на ищцата М.Ф.П., ЕГН **********, от наследството на баща й Ф. П. П.,
починал на 02.09.2011 год., като е възстановена запазената част на М.Ф.П., ЕГН **********
от наследството на Ф. П. П., починал на 02.09.2011 год. в размер на 20 699,17/24269 ид. ч.; е допусната
делба на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 10135.5404.1639 по кадастална
карта на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, кв. „Галата”, с. о. „Боровец-юг”, с площ от 868,37 кв. м., при граници: ПИ
№ №
1638; 9754; 1642; 4715, заедно с построената в него
постройка за сезонно ползване с площ от 20 кв. м. между съделителите М.Ф.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, действаща със съгласието на попечителя си Б.С.Ж., ЕГН **********,***
и С.Ф.В., ЕГН **********, с адрес: ***, при квоти: 20699, 17 / 48538
ид. ч. за М.Ф.П. и 27869, 83 / 48538 ид. ч. за С.Ф.В., на основание чл. 34 ЗС и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ дарението от 26.10.1998 год.,
обективирано в нот. акт № 122, том І, рег. № 689, дело № 141/26.10.1998 год. по
рег. на нотариус с рег. № 147 с район на действие района на Варненския районен
съд, с вх. рег. № 10092/26.10.1998 год., акт № 143, том ХХVІІ, дело № 9407/1998
год. по описа на СлВп-Варна, с което Р. Д.П. /заедно с Ф. П. П./ дарява на
дъщеря си С.Ф.В. 1 / 2 ид. част от лозе с площ от 885 кв. м., находящо се в гр.
Варна, кв. „Галата”, м. „Боровец-юг-западно” /”Старите лозя”/, съставляващо
имот пл. № 1639, попадащо в зона за земеделско ползване, при граници: път;
имоти пл. № № 1638; 1640 и 1642, ведно с построената в него постройка за
сезонно ползване с площ от 20 кв. м. за възстановяване на запазената част на М.Ф.П.
ЕГН ********** от наследството на Р. Д. Пежшевска, починала на 26.06.2000
год., на основание чл.
30 ЗН по иска, предявен от М.Ф.П. ЕГН ********** *** С.Ф.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***;
ОТМЕНЯ дарението от 26.10.1998 год.,
обективирано в нот. акт № 122, том І, рег. № 689, дело № 141/26.10.1998 год. по
рег. на нотариус с рег. № 147 с район на действие района на Варненския районен
съд, с вх. рег. № 10092/26.10.1998 год., акт № 143, том ХХVІІ, дело № 9407/1998
год. по описа на СлВп-Варна, с което Ф. П. П. /заедно с Р. Д.П./ дарява на
дъщеря си С.Ф.В. 1 / 2 ид. част от лозе с площ от 885 кв. м., находящо се в гр.
Варна, кв. „Галата”, м. „Боровец-юг-западно” /”Старите лозя”/, съставляващо
имот пл. № 1639, попадащо в зона за земеделско ползване, при граници: път;
имоти пл. № № 1638; 1640 и 1642, ведно с построената в него постройка за
сезонно ползване с площ от 20 кв. м. за възстановяване на запазената част на М.Ф.П.
ЕГН ********** от наследството на Ф. П. П., починал на 02.09.2011 год., на основание чл. 30 ЗН по иска, предявен
от М.Ф.П. ЕГН ********** *** С.Ф.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***;
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М.Ф.П.
ЕГН ********** от наследството на Р. Д.П., починала на 26.06.2000 год. и от
наследството на Ф. П. П., починал на 02.09.2011 год., като на основание чл. 36, ал. 1 от ЗН Й
ПРЕДОСТАВЯ СОБСТВЕНОСТТА върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор № 10135.5404.1639
по кадастална карта на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, кв. „Галата”, с. о. „Боровец-юг”, с площ от 868, 37
кв. м., при граници: ПИ № № 1638; 9754; 1642; 4715, заедно с построената в него
постройка за сезонно ползване с площ от 20 кв. м.;
ОСЪЖДА С.Ф.В., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на М.Ф.П. ЕГН ********** ***, на основание чл. 36, ал. 1, сумата от
431, 35 лева /четиристотин тридесет и един лева и 35 ст./ представляваща равностойност по настоящи цени на
сумата от 256, 69 лева, необходима за допълване на запазената част на М.Ф.П. от
наследството на майка й Р. Д.П., починала на 26.06.2000 год., накърнена с
дарението от 26.10.1998 год., обективирано в нот. акт № 122, том І, рег. № 689,
дело № 141/26.10.1998 год. по рег. на нотариус с рег. № 147 с район на действие
района на Варненския районен съд, с вх. рег. № 10092/26.10.1998 год., акт №
143, том ХХVІІ, дело № 9407/1998 год. по описа на СлВп-Варна;
ОСЪЖДА С.Ф.В., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на М.Ф.П. ЕГН ********** ***, на основание чл. 36, ал. 1, сумата от
6 577, 42 лева /шест
хиляди петстотин седемдесет и седем лева и 42 ст./, представляваща равностойност по настоящи цени на
сумата от 5882, 83 лева, необходима
за допълване на запазената част на М.Ф.П. от наследството на баща й Ф. П. П.,
починал на 02.09.2011 год., накърнена с дарението от 26.10.1998 год.,
обективирано в нот. акт № 122, том І, рег. № 689, дело № 141/26.10.1998 год. по
рег. на нотариус с рег. № 147 с район на действие района на Варненския районен
съд, с вх. рег. № 10092/26.10.1998 год., акт № 143, том ХХVІІ, дело № 9407/1998
год. по описа на СлВп-Варна;
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ф.П. ЕГН **********
*** С.Ф.В., ЕГН **********,
с адрес: *** иск за делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор № 10135.5404.1639
по кадастална карта на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, кв. „Галата”, с. о. „Боровец-юг”, с площ от 868, 37
кв. м., при граници: ПИ № № 1638; 9754; 1642; 4715, заедно с построената в него
постройка за сезонно ползване с площ от 20 кв. м.;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2168/
23.04.2014г. постановено по гр. д. № 3895/ 2012 год. по описа на Варненския районен съд, ХХХІV-ти състав, в частта му, с
която е отхвърлен иска на М.Ф.П., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща със съгласието
на попечителя си Б.С.Ж., ЕГН **********,***, против С.Ф.В., ЕГН **********, с адрес: ***
за делба на АПАРТАМЕНТ № 24, находящ се в гр.
Варна, ул. „Георги Бенковски”, № 19, вх. А, ет. 4, със застроена площ от 80.13
кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 24, с площ от 5.75 кв.м. и
таванско помещение № 24 с площ от 1, 94 кв. м., ведно с 3, 60563 % ид. части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена;
ОСЪЖДА С.Ф.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М.Ф.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1817, 50 лева
/хиляда осемстотин и седемнадесет лева и 50 ст./ - разноски за всички инстанции,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете;
ОСЪЖДА М.Ф.П., ЕГН **********,
с адрес: *** д азаплати на С.Ф.В., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 2183, 68 лева /две хиляди сто осемдесет и три лева и 68
ст./ - разноски за всички
инстанции, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:
Членове:1.
2.